Documents - 1 citing "Решение № 2099 от 10.11.2017 г. на СГС по т. д. № 1441/2017 г."

Решение № 1068 от 1.05.2018 г. на САС по т. д. № 113/2018 г.
марка, регистрация, изземване и унищожаване на стоките, дистрибутор, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, домашни любимци, реклама, пропуснати ползи, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди
Процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца в обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, че притежателят на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България по чл. 12, ал. 6 ЗМГО се ползва със същата правна закрила, с каквато се ползва притежателят на регистрирана търговска марка по чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Материално правно легитимация е въпрос по същество на правния спор, от която зависи основателността респективно неоснователността на исковете и не касае тяхната допустимост. [...] • Като съд по същество, въззивният съд няма право да връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, за разлика от касационното производство. [...] • Няма как съдът да се произнесе по искане за отвод на страната след като вече е постановил решение по същество на правния спор. [...] • На основание чл. 149, ал. 3 ГПК без надлежно сезиране, съдът не може служебно да задължи страните да представят писмени защити и да определя срок за тяхното представяне. [...] • На основание чл. 101, ал. 2 ГПК „Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му“, като съд по същество на правния спор, въззивният съд следва да съобрази отстраняването на нередовността на исковата молба, без да провежда нарочно производство по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК, което не може да е самоцелно и лишено от основание. [...] • Така уточнената промяна на правната квалификация не води до промяна в разпределената доказателствена тежест и до необходимостта да се дават нови указания за твърдения за факти, за които страните не сочат доказателства. На основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО „Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката“. [...] • Прилагането по аналогия на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 13 ЗМГО е недопустимо и немислимо, защото материалноправно легитимиран за процесния период е бил ответникът, а не ищеца по това дело. Неправилно въззивникът смесва правото на притежателя на нерегестрирана търговска марка да подаде опозиция и/или да установи по исков ред недобросъвестното регистриране на такава марка, с правата на притежателя на регистрирана търговска марка. [...] • Правото на специалния ред на защита на притежателя на търговска марка възниква само след нейната регистрация, съгласно чл. 10 от ЗМГО. Неприложимостта на специалния ред на искова защита не изключва общия ред за обезщетение на вредите изразяващи се в пропуснати ползи, но те не са предмет на това производство.[...]