преустановяване на нарушението, недобросъвестност, регистрация, административен ред, общоизвестна марка, право върху марка, заблуда, реклама, по-ранна марка
Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. [...] • Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите. [...] • Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. [...] • Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions