Documents - 3 citing "Решение № 925 от 8.06.2015 г. на СГС по т. д. № 5656/2013 г."

обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
обезщетение за вреди, преустановяване на нарушението, реклама, лицензионен договор, период на нарушението, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] Процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Тя следва не от обективните факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца от спорното право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо за процесуалната легитимация е без значение действителното правно положение. [...] Съгласно разпоредбата на чл. 75 вр. чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО притежателят на право върху марка има право да предяви искове за обезщетение за вреди от нарушение. [...] Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО посочва какво следва да се разбира под използване на марката в търговската дейност, като съгласно т. т. 1, 2 и 4 такива са поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак и използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] Финансирането на издаването и разпространението на вестника е от значение само за вътрешните отношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име се издава вестника. [...] Притежателят на марката би увеличил със сигурност имуществото си, ако не бе извършено нарушението и на основание чл. 22 ЗМГО между него и нарушителя се сключи лицензионен договор.[...]
марка, обезщетение за вреди, регистър на марки, използване в търговска дейност, реклама, лицензионен договор, период на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Р Е Ш Е Н И ЕГр. [...] Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност си знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака без основание би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Формите на"използване" на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са изброени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са поставянето на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО върху стоките, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара, както и използването на знака в търговски книжа и реклами /чл. 13, ал. 2, т. , 2 и 4 от ЗМГ0/ . Всяко използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО без съгласието на притежателя на марката представлява нарушение, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗМГО. [...] Основният спорен между страните въпрос е кое лице е издател на вестника.[...]