Documents - 1 citing "Решение № 508 от 16.03.2015 г. на САС по в. гр. д. № 3677/2014 г."

Определение № 617 от 4.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3019/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Не допуска кас.обж.
марка, фирмено наименование, идентичност или сходство, едноличен търговец, заблуждение
При наличие на сходство между защитени марки и регистрирани фирмени наименования, по кой ред лицето, което твърди, че са нарушени правата върху притежаваните марки посредством използваните фирмени наименования, може да осъществи правата си – реда на ЗМГО или реда на ТЗ при съобразяването, че фирменото наименование може да се ползва и като марка за стока и услуга извън предвиденото в закона негово предназначение?; 3. [...] • При сравнение между защитена марка и фирмено наименование на едноличен търговец, което по силата на закона включва като свой елемент имената на физическите лица, как трябва да се извършва сравнението – като се има предвид или без да се има предвид името на физическото лице?; 5. [...] • Въпросът е по прилагането на процесуалната разпоредба на чл. 372, ал. 2 ГПК, по който е налице практика на ВКС. [...] • Поясненията и допълненията на първоначалната искова молба по чл. 372, ал. 2, изр. 1 ГПК могат да се изразяват в уточнения на факти и обстоятелства и са допустими, доколкото не представляват изменение на основанието на предявения иск. При отхвърляне на искането за изменение на иска по чл. 214 ГПК, съдът дължи произнасяне по първоначално предявената претенция. [...] • В този смисъл в практиката на ВКС е дадено тълкуване на правата на ищеца, които могат да се упражнят с допълнителна искова молба и се изразяват в поясняване и допълване на първоначалната искова молба; за изменението на предявения иск, както и относно предявяване на искове за произнасяне от съда със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора правоотношение, от което зависи изходът на делото. Съобразно с процесуалните правила и практиката на ВКС новопредявени искове (извън инцидентния установителен иск по чл. 212 ГПК) не подлежат на разглеждане в общо производство с първоначалния иск. Съдът разполага с правомощието по чл. 213 ГПК служебно да съедини дела, които имат връзка помежду си, но отказът му не подлежи на инстанционен контрол. [...] • По тези съображения касационното обжалване не се допуска.[...]