Documents - 1 citing "Решение № 1473 от 13.08.2012 г. на САС по в. т. д. № 4316/2011 г."

Определение № 164 от 18.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2504/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева
марка, печатни произведения, регистрация, реклама, идентичност или сходство, отличителност, вероятност за объркване
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос. С оглед данните по делото, мотивите на въззивната инстанция и доводите на касатора, релевантният правен въпрос се отнася до една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО: достатъчно ли е да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, или е необходимо доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка. [...] • Съгласно непротиворечивата съдебна практика уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. По релевантния правен въпрос не съществува съмнение в съдебната практика, че при наличието на останалите предпоставки е достатъчно съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, като не е необходимо доказването на конкретни факти на объркване на потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.[...]