регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
писмени доказателства, фирмено наименование, марка на Европейския съюз, търговски книжа, едноличен собственик на капитал, дистрибутор, вероятност за объркване, електронна поща, лицензия, нарушение на правото на регистрирана марка
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • С решението, съдът установява действителното съдържание на материалното правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба). Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. [...] • Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. [...] • Притежателят на правото върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗМГО активно лигитимираните лица могат да предявят искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на това нарушение и за обезщетение, като така изброените искове са за защита на нарушените права по този закон. С разпоредбата на чл. 73 от ЗМГО законодателят е определил съдържанието на нарушение на правото на регистрирана марка. Такова нарушение, даващо основание за предявяването на исковете е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласието на притежателя, както и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. По своята същност правото върху марка е изключително и същото се придобива чрез регистрация (чл. 10) и включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия (чл. 13).[...]
марка, вероятност от объркване, установяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучаване на лицензионно възнаграждение, разходи за съхранение, разгласяване на диспозитива на решението
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение (по правило) е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас. Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им (чл. 13, ал. 2 ЗМГО). [...] • Щом е налице идентичност между знаците и между стоките, може да се направи извод, че е налице нарушение на правата на ищеца върху регистрираната марка без да е необходимо да се изследва вероятността за объркване на потребителя (тази вероятност е релевантна при сходство в една или в двете категории, но е и при идентичност и в двете). [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. Сигурното настъпване на вредата следва от ползването на марката без разрешение – ако ответникът беше поискал разрешение, той щеше да дължи лицензионно възнаграждение. [...] • Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор …. правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката за стоки, означени със знак, идентичен или сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя …. “.. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 ЗМГО. [...] • На основание чл. 76, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗМГО ищецът има право да му бъдат възстановени и направените разходи за съхранение на процесните стоки.[...]
марка на Общността, установяване на нарушението, транзит, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, право върху марка, нарушение на правото върху марка, изземване и унищожаване на стоките
Стоките, за които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката. [...] • Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност, изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. , ОСТК на ВКС), като т. 3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията по ал. 1. [...] • Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката. [...] • Ето защо митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. [...] • Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от митническите органи на държавите членки. [...] • По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението. [...] • По отношение на исканията по Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГОСъгласно нормата на Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. [...] • В случай, че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал. 1 ГПК, която може да бъде въведена допустимо в процеса към момента на предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане за допълване на решението.[...]
марка, услуга, реклама, оригинални стоки, фалшиви стоки, трето лице, вероятност от объркване, търговски книжа, електронни средства, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви. [...] • При постъпил сигнал администраторите преглеждат докладваната обява и ако оплакването има основание, обявата се спира. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателят? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нарушение на правото на марка, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО, е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя?. Използването по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • В отделна глава от закона са създадени особени правила за дължимата грижа на доставчиците при предоставянето на услуги за достъп и пренос на информация, за автоматизирано търсене на информация, междинно запаметяване, съхраняване на чужда информация или електронни препратки към нея. Контролът по спазване на закона е възложен на Комисията за защита на потребителите, като нейният председател има право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението, да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние, както и да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. [...] • Ето защо ищецът носи доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че ответникът е използвал търговските му марки по смисъла на чл. 13, ал. 2, респективно чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент № 40/94, без негово съгласие. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • Ако обаче извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на 'търговска дейност' по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора.[...]
регистрация, внос на стоки, пропуснати ползи, марка на ЕС, изземване и унищожаване на стоките, идентични или сходни стоки, писмено доказателство, обезщетение за вреди
Описаните установени по делото обстоятелства предпоставят осъществен фактически състав на нарушение по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО – ответникът е извършил внос на стоки с поставен върху стоките знак, който е сходен с марките на ищеца и може да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките чрез свързване на знака с регистрираните марки. Възраженията на ответника, че стоките са внесени по договор с действителния производител на стоките, поначало не могат да обусловят липса на вина на ответника за нарушаване на правата на ищеца върху процесните марки, тъй като вносът е регламентиран с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО като самостоятелен вид използване на знак наред и независимо от действията по производството на стоки, а задълженията на търговеца, осъществяващ вноса на стоки, по аргумент и само от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗМГО включват и задължения за знание относно съдържанието на регистрираните марки, които са идентични или сходни на знаците върху внасяните стоки и се ползват със защита на територията на страната по отношение на идентични или сходни стоки. [...] • Обстоятелството, че стоките са задържани от митническите стоки и практически не са реализирани на пазара на територията на страната, не обусловя извод за липса на вреда за ищеца от нарушението на правата му върху процесните марки, тъй като вредите, за чието обезщетяване са предявени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, не представляват пропусната полза от продажбата на процесните стоки, а пропусната полза за ищеца от получаване на лицензионно възнаграждение за предоставяне на права за използване на марките му при внос на стоки от същия вид. Предявеният иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО подлежи на отхвърляне, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установяват направени разходи за съхраняване и унищожаване на стоките, които да подлежат на възстановяване от ответника в приложение на цитираната разпоредба и да бъдат присъдени на ищеца като последица от предявения иск.[...]
марка на Европейския съюз, дистрибутор, дистрибуторска дейност, търговско наименование, установяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, използване в търговска дейност, по-ранна марка, производствена или търговска практика, добросъвестно използване, недобросъвестност, дългогодишни търговски отношения, заблуда
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. [...] • Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име. [...] • Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО. [...] • Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила. [...] • Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование). [...] • Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. [...] • По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.[...]
дистрибутор, установяване на нарушението, изземване и унищожаване на стоките, пропуснати ползи, нарушение на правото на регистрирана марка, вероятност за объркване, право върху марка, оригинални стоки, недобросъвестност, размер на обезщетението, отличителност, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
Конкретното пълномощно предоставя на упълномощените лица правото да извършват всички действия и да представляват упълномощителя когато и където е необходимо за постигане на описаните в него цели. [...] • По същността си, вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО. [...] • Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. [...] • Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако правото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата.[...]
обезщетение за вреди, трето лице, търговска практика, недобросъвестно използване, заблуда, по-ранна марка, търговско наименование
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и регистрирането на марките на ищеца. [...] • На равнище национално законодателство основните предели на защитата на фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ). Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги, предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО). Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права и върху марката), но най-вече от разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност своето име при условие, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика). [...] • Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1 ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО, касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на стоката или услугата. [...] • Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на вече регистрирани марки. Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката при използване на фирмата в дейността на търговеца.[...]
трето лице, изземване и унищожаване на стоките, търговска марка, писмени доказателства, марка на ЕС, регистрация, фактура, автентичност
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас /по правило/ . Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им /чл. 13, ал. 2 ЗМГ0/ . [...] • Съгласно § 1, т. 12 ДР ЗМГО, фактическото пренасяне през границата на идентични/сходни стоки, обозначени със съответния идентичен/сходен знак, съставлява внос/износ по смисъла на чл. 13 ЗМГО. [...] • Документите, придружавали превоза на стоката, са две товарителници и фактура. [...] • Производството по оспорване цели да установи автентичност/неавтентичност на конкретен подпис като изходящ от конкретно лице. Ако твърдение за конкретно авторство не се поддържа, проверката на автентичност не би била възможна, а само хипотетична /тъй като не би могъл да се определи обектът на сравнително изследване/ . Следователно щом страната, ползваща се от документа, не поддържа, че подписът е положен от конкретно определено лице, тя не може и да се ползва от тежестта на доказване, приложима при открито производство по чл. 193 ГПК, и съдът не може да приеме за истински подписа при заявеното от насрещната страна оспорване. Или с други думи – оспорването се развива по правилата на чл. 193 ГПК, само когато има конкретно твърдение, което да бъде проверено и оборено, и само в тези случаи съдът прилага последиците на чл. 194, ал. 2 ГПК. [...] • Ето защо поради липса на пълно доказване съдът е длъжен да приеме за недоказан факта, твърдян от ищеца, а именно – че ответникът е извършител на приетото за установено нарушение на притежаваните от него търговски марки. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 ЗМГО. Основателността на тези искове спрямо ответника е свързана с установяване на неговото авторство при извършване на нарушението.[...]
