преустановяване на нарушението, поле, внос, оригинални стоки, нарушение на правото на регистрирана марка, фалшиви стоки
Допускането на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. [...] • Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ . Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/ . [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
имуществени вреди, оригинални стоки, фалшиви стоки, марка на Общността, регистрация, фактура, внос на стоки, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка
От преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка на спора. [...] • Осъществяването на фактическия състав на първото нарушение предпоставя внос на стоки със знак, който: е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана ; поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката ; е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило, и за който притежателят на търговската марка не е дал съгласие на трети лица да го използват в тяхната търговска дейност. [...] • Осъществяването на фактическия състав на второто нарушение предпоставя накърняване на правомощието за разпореждане с марката, в случаите, когато е осъществен внос на оригинални стоки без да е изчерпано правото на маркопритежателя. [...] • Следователно ищците не могат да търсят защита на своето нарушено право с предявяването на специалния иск по чл. 76 от ЗМГО. [...] • Такъв иск, обаче не е бил предявен, а съгласно установения в чл. 6 от ГПК принцип на диспозитивното начало съдът има задължението да се произнесе единствено по определения от страните предмет на делото.[...]
марка на Общността, публикация на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителност, добросъвестен търговец, установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, търговски книжа, право върху марка, добросъвестно използване, добросъвестност
Подобрява структурата на почвата, спомага за развитието на кореновата система, подобрява устойчивостта на растенията на стрес. [...] • Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:1. за установяване факта на нарушението; 2. за преустановяване на нарушението. [...] • Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО. [...] • По отношение на иска за преустановяване на нарушението.[...]
оригинални стоки, марка на Общността, унищожаване на стоките, нарушение на правото на регистрирана марка, право върху марка, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, трето лице, неполучено лицензионно възнаграждение
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 3 визира вносът или износът на стоките с този знак. [...] • Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. [...] • В нормата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО е дадена легална дефиниция на съдържащото се в чл. 13, ал. 2, т. 3 понятие 'внос или износ на стоки' - фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим'. [...] • Съответно, липсата на изчерпване на правото върху марка съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Правата на притежателя на марката обаче срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО. [...] • Правото върху марка не би било изчерпано, ако с действията си нарушителят е засегнал функцията за указване на произход. [...] • Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО установява невъзможност за притежателя на правото върху марка да забрани използването й за стоки, които са пуснати пазара с тази марка от него или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването й е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл. 15, ал. 2 ЗМГО. [...] • Правилото на чл. 15, ал. 1 ЗМГО съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл. 20 ЗМГО със свободата на търговския оборот.[...]
марка, имуществени вреди, разгласяване на диспозитива на решението, интернет адрес, вероятност от объркване, трето лице, оригинални стоки
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Използването по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • При извършване на търговска дейност с оригинални стоки, т. е. със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя й, не е налице елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО и на носителя на правото върху марка не е предоставена исковата защита по чл. 76 от ЗМГО; Изчерпването на правото върху марка по чл. 15, ал. 1 от ЗМГО настъпва само по отношение на оригинални стоки; Неизчерпването на това право е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО, като правата на притежателя на марката срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове по чл. 76 от ЗМГО.[...]
Разпоредбата на §142"Членове на ръководството" предвижда, че един от членовете на ръководството има задължението за водене на протоколите от събранията на акционерите и събранията на директорите в книга, съхранявана специално за тази цел. [...] • От констатираното сходство между марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и услугите, за които са регистрирани и се ползват, съществува голяма вероятност от объркване на потребителите относно произхода, източника и характеристиките на услугите, обозначени с тези знаци. щСъгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, която определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използване в търговската дейност. Единственото ограничение е свързано с т. нар. "изчерпване на правото върху марката", установено в чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Съгласно тази норма, притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.[...]
марка, заблуждение, пропуснати ползи, лицензионен договор, рекламна дейност, изключително право, регистрация, фирмено наименование, вероятност от объркване
Режимът на марките е уреден в ЗМГО, а на фирмените наименования - в ТЗ. Както възникването на правата върху тези два самостоятелни обекта на правна закрила, така и упражняването им поражда сложни отношения между марката и фирменото наименование, когато правата принадлежат на различни правни субекти. [...] • Член 10, ал. 3 ЗМГО определя правото върху регистрираната марка като изключително право, като съгласно чл. 13 от ЗМГО притежателят на марката ;фге забрани на трети лица да използват л търговската си дейност идентичен или сходен знак. [...] • В чл. 7 ал. 2 от ТЗ са установени допълнителни изисквания към фирмата - освен предписаното от закона необходимо съдържание, фирмата може да включва означение на предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морал. [...] • Т. е. фирмата може да има само словно съдържание, за разлика от марката, която може да бъде фигуративна, словна и комбинирана. [...] • Именно то се ползва със закрилата, която дава чл. 11 от ТЗ, а именно на изключителното право фирмата да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Само и единствено в този случай, и при наличие на пълно съвпадане на фирменото наименование с регистрираната марка, по-ранното право върху фирменото наименование се ползва със закрила – то може да послужи като основание за заличаване на марковата регистрация. При това са възможни три хипотези. [...] • Втората хипотеза е фирменото наименование да е използвано без регистрация преди заявяването за регистрация на марката. [...] • Третата хипотеза - фирмата е използвана преди заявяване на марката в ПВ и по-късно да е направена регистрация по ТЗ. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, който определя обхвата и съдържанието на правото на търговска марка, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана. В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използване в търговската дейност. Единственото ограничение е свързано с т. нар. „изчерпване на правото върху марката”, установено в чл. 15, ал. 1 ЗМГО.[...]
марка на Общността, нови доказателства, реклама, съдебно-счетоводна експертиза, дистрибутор, вероятност за объркването, оригинални стоки
Първоинстанционното решение и извършените от първостепенния съд процесуални действия са валидни и допустими, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора. [...] • Тази разпоредба на закона забранява на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки и услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или поради неговата идентичност или сходството с марката и идентичността или сходството на стоките на марката и знака, предполага съществуването на вероятност за объркването на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • Изчерпването на правото на марка по чл. 15 ал. 1 от ЗМГО настъпва по отношение на стоки, носещи регистрираната търговска марка, когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на марката или с негово съгласие. Като 'оригинални' следва да се определят стоките, носещи, със съгласието на притежателя, знака, за който е регистрирана марката, и са произведени от него или с негово съгласие. [...] • Рекламирането на оригинални стоки с обозначаване на техния произход и вид, включващо наименованието на процесните марки, не съставлява нарушение на правата на притежателя им по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО.[...]
регистрация, марка, митнически контрол, представител по индустриална собственост, търговска опаковка, свободно движение на стоки
Цигарената хартия е тип „верже” с променен интезитет. [...] • Външният вид на цигарите е изцяло променен, което се дължи на големия срок на престояване. [...] • При отваряне на потребителските опаковки (кутии) ароматът ебез примес на застояло, плесен и/или страничен мирис; аромат – слаба приятност, интензивност и чистота на добавения, надделява мирис на застояло, вкус, засилени вкусови дразнения, трайно облагане с остатъчен привкус, доминира усещането на застояло, сила – слаба до средна, горяемост – добра.. [...] • Този факт се установява от регистрацията на марката в Патентно ведомство. Правото на регистрация, по силата на чл. 13 от ЗМГО дава право на притежателя да се да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да я използват без негово съгласие. [...] • Използването трябва да е на стоки, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана по смисъла на чл. 13, ал. 1 т. 1 от ЗМГО. Следователно регистрираната на ищеца търговска марка трябва да се установи използвана ли е от ответника чрез пускането на пазара на стока с идентична стока, за която има регистрирана марка. [...] • Ищецът не може да се противопостави на свободното движение на стоки когато са пуснати за продажба в рамките на ЕС.[...]
преустановяване на нарушението, марка на Общността, дистрибутор, фактура, право върху марка, идентичен или сходен знак, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, реклама
При продажба машините се придружават от гаранционна карта и инсталационен списък, които са празни. Дистрибуторът купува определен брой машини и едва при конкретна продажба на краен потребител той попълва гаранционната карта. [...] • Всяка отделна почистваща система е придружена от гаранционна карта и инсталационен списък, които не са попълнени. [...] • В разпоредбата на чл. 569 от ГПК са регламентирани нотариалните производства, вкл. удостоверяванията, които нотариусът има правомощие да осъществява. [...] • В тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване няколко правнорелевантни факти: правата си върху процесните търговски марки, описаните в исковата молба нарушения, извършени от ответника чрез използването в идентичната му или сходна с тази на ищцовото дружество търговска дейност на знак, сходен до степен на объркване с марката. [...] • Съгласно тази разпоредба правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;. 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;. 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Използване в търговската дейност според закона /чл. 13 ал. 2 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;. 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;. 3. вносът или износът на стоките с този знак;. 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение /чл. 73 ал. 1 от ЗМГ0/ . [...] • Отношенията между страните като производител и бивш дистрибутор следва да се уредят от институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, но не и чрез специалните искове по ЗМГО. [...] • Целта на марката като отличителен знак, поставен върху определен стоки, е да ги отличи от останалите идентични или сходни стоки, като ги направи разпознаваеми за потребителите. Когато една марка се използва за обозначаване на произведени от собственика на марката стоки, не е налице нарушение на правото върху тази марка.[...]
