търговско наименование, марка, идентично наименование, заличаване на регистрацията, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, вероятност за объркване, търговски книжа, реклама, заблуждение, недобросъвестно използване, преустановяване на нарушението
Правото върху марката е изключително право, което се придобива чрез регистрация в ПВ. [...] • Както бе посочено в изложеното по - горе, а и с оглед систематическото и логическото тълкуване на чл. 13, ал. 2 ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е регистрирана, като разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО предвижда използването на марката в търговската дейност. [...] • Домейнът служи за инденетифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на Интеренет, чието общо пространство функционира от техническа гледва точка благодарение на йерархията на домейн имената. [...] • Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: з а заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия. [...] • Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т. н. ), а също така определени имена са запазени ('резервирани') – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата 'регистър' и т. н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т. нар. 'неподходящо' интернет име). [...] • Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен. След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Домейнът разкрива известни сходства с търговската марка и фирмата, но в същото време, между тях има съществени различия. [...] • Няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име, но това не е от естество да промени същността на домейн името в марка. Домейн името не представлява и фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), и представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър. [...] • Всяко домейн име се състои от имена от различно ниво. [...] • В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. [...] • Сама по себе си обаче регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Това е така, тъй като домейн - името следва да се използва за идентификация при предлагането на стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обозначавани защитената марка като е разположен на интернет сайт, достъпен за ползване от потребителите и на страната, за чиято територия притежателят на марката ползва защитаВ тази връзка, е необходимо да бъде отбелязано, че за производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изсискуемото по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ползване.[...]
установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, отмяна на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, добросъвестна търговска практика, недобросъвестност, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, реклама, преустановяване на нарушението
По отношение на иска за заплащане на обезщетение допълнително следва да се установи и какъв е размерът на претърпените в причинна връзка с нарушението вреди, а по иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) – наличието в търговската мрежа на продукти, обозначени от ответника с нарушаващ знак, и притежанието от страна на нарушителя на права върху технически средства, предназначени за извършване на нарушението.. [...] • Неприложимо е правомощието на съда да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като неизползването на марката е юридически факт, а последиците от неговото осъществяване не са обективирани в административен акт, който да бъде подложен от съда на такъв контрол. [...] • Обемът на правомощията, включени в правото върху търговска марка, е очертан от законодателя по позитивен и по негативен начин. От една страна в чл. 13 ЗМГО (отм. ) е посочено правото на маркопритежателя да забрани другиму без негово съгласие да използва в търговската си дейност (вкл. като поставя знака върху стоките или техните опаковки и предлагането им за продажба по този начин) знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или знак, поради чиято идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на обозначените с него стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, или пък знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, но по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Чрез този „негативен“ подход законодателят е посочил, че правото върху марка не включва правомощието да се изисква от трети лица да се въздържат от използване на знака в своята търговска дейност, когато той съвпада с тяхното име или адрес или съставлява указание за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на неговите стоки/услуги, както и когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Обратното би означавало, че ответникът с едни и същи действия ще извършва или не нарушение единствено с оглед мястото (държавата), в която реализира продукта си. [...] • Обемът на понятието „добросъвестна търговска практика“ не е легално дефиниран, но еднозначно се определя в съдебните актове, постановени по искове за защита на права върху интелектуална собственост, като дейност, при която не се цели увреждане на друг стопански субект, нито извличане на полза от създадената от него известност на съответния знак без полагане на собствени стопански усилия за реализиране на печалба. При това знанието на ползващия, че друг субект има регистрирана марка, част от изображението на която е същият знак, е ирелевантно – дори при знание за това стопанският субект може да действа добросъвестно, щом не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрираната марка. От тази гледна точка използването на знака от ответника може да се определи като добросъвестно, което личи от конкретните проявления на това ползване. Когато стопанският субект цели да се облагодетелства от популярността на чужд знак, той съответно се стреми да наподоби в най-голяма степен (доближаваща се до пълна идентичност) начина, по който този знак се изобразява от маркопритежателя – не само като външен вид на самия знак, но и като позициониране спрямо останалите елементи, около които той е разположен. [...] • Обстоятелството, че формата на осъществяваната от двете страни защита е различна, е обусловено единствено от по-ранната регистрация, извършена от ищеца, но само по себе си това не може да е факт, сочещ на недобросъвестност (още повече че разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм. ) се прилага именно когато е налице по-ранна регистрация на знак и това само по себе си не изключва нито възможността за добросъвестното му ползване от трети лица, нито правото им да търсят защита на това свое право). [...] • Това по правило означава, че не е необходимо да се изследват предпоставките на чл. 13 ЗМГО (отм. ). [...] • Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида на стоката. [...] • При втория фактически състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е достатъчно сходството в знаците, но нарушението е предпоставено от наличие на опасност от объркване на потребителя.[...]
обезщетение за вреди, марка, акционерно дружество, реклама, лицензионен договор, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2 и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / . [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] • Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм. / урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. [...] • С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / . [...] • Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото.[...]
несъстоятелност, марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, фирмено наименование, лицензионен договор, вероятност от объркване, преустановяване на нарушението, действие по отношение на трети лица, обезщетение за вреди, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, размер на обезщетението
Ответникът носи тежест да докаже евентуално преустановяване на нарушението преди приключване на устните състезания по делото, както и възраженията си. [...] • Съгласно чл. 21, ал. 5 ЗМГО, прехвърлянето на правото на марката има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките. [...] • В чл. 22, ал. 5 и ал. ЗМГО и чл. 590 ТЗ изрично е предвидено, че лицензионен договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия? номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана /каквито са твърденията на ищеца/ . Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия, вкл.... действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. [...] • Дължимото роялти /лицензионно възнаграждение/ при сключен лицензионен договор при иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се свързва и е относимо единствено към размера на дължимото обезщетение при извършено нарушения на правата на маркопритежателя и начина на неговото определяне. [...] • Както беше посочено, според чл. 21, ал. 5 ЗМГО, прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.[...]
