установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
марка на ЕС, вероятност за объркване, марка, ползваща се с известност, марка на Общността, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, отличителен характер, по-ранна марка, заблуждение, установяване на нарушението
Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли. [...] • За да се прецени отличителният характер на дадена марка, следва да се извърши обща преценка за това дали марката е годна в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана, произхождат от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките и услугите на други предприятия. [...] • Затова признаването на възможността на притежателя на по-рано регистрирана марка да забрани на всяко трето лице (включително притежаващо по - късно регистрирана марка) ползването на знака, е единственото съответно на признатото от нормативната уредба право на притежателя на търговка марка да защити специфичните си интереси, така че марката да изпълни присъщите си функции да гарантира на потребителите произхода на стоката. [...] • Като носител на правото върху търговска марка на Европейския съюз ищецът има правото да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Противопоставянето на приемането на писмени доказателства, респ. на допускането на други доказателствени средства, като процесуално действие при осъществяването на защитата на ответника, е по своята същност твърдение за неотносимост на конкретните доказателства за установяването на спорните обстоятелства в процеса. Преценката за основателността на това изявление, която всъщност е преценка за допустимостта и относимостта на доказателствата, е предоставена на съда. Оспорването на писмени доказателства (в частност на документи), като защитно процесуално действие на страната, съставлява твърдение за тяхната неистинност, респ. невярност на съдържанието им.[...]
реклама, промишлен дизайн, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, новост, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, заличаване на марките, принцип за приоритет, отличителен характер, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗМГО, които допускат колизията между последните права. [...] • В случай, че такова искане не е направено от притежателя на по-ранната марка и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираните полезни модели. Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО, допускащи паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху знакът, регистриран като търговска марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажна и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 76 б ЗМГО е предивдено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.[...]
отличителен елемент, установяване на нарушението, вероятност за объркване, марка на ЕС, реклама, идентичност или сходство, регистрация, марка на Общността, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, която дава правото на притежателя на по-ранната марка да поиска по-късно регистрираната марка да бъде заличена. [...] • Принципът на приоритет на по-ранната марка е основополагащ както в националното, така и в общностното право. [...] • В случай, че такова възражение не е направено от притежателя на по-ранната марка и по-късно заявената марка бъде регистрирана, той разполага с правото да поиска от Службата последната да бъде обявена за недействителна или да предяви насрещен иск за обявяването на недействителността й в съдебно производство за нарушение, образувано срещу него, съгласно чл. 53 § 1 б. „а“ от Регламента /подобно на правомощието по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО за заличаване на марката/ . В случай, че и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късната марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на предлагане на услуги с този знак. Очертаните нарушения попадат в обхвата на приложното поле на защита по специалния закон – чл. 76 ЗМГО, доколкото представляват нарушение на забраната за използване в търговската дейност от трети лица на определен знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в общностната разпоредба, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
период, по-ранна марка, опозиция, действие, път, заличаване на регистрацията
Притежателят на регистрирана марка има изключителното право да използва марката и правото да забрани на всяко трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който, наред с останалите условия, е идентичен или сходен с марката – чл. 13, ал. 1, т. 1-3 ЗМГО. Когато знак, идентичен или сходен с по-рано регистрирана марка, бъде заявен за регистрация, идентичността, респ. сходството, представлявайки относително основание по чл. 12, ал. 1, т. 1-2 ЗМГО да бъде отказана регистрацията му, дават право на притежателя на регистрираната по-ранна марка да подаде опозиция срещу регистрацията по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО. При неподаване на опозиция или отхвърляне на същата като недопустима притежателят на по-ранната марка има право да поиска заличаване на по-късната марка на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 вр. ал. 5, т. 1 вр. чл. 12 ЗМГО. В този случай заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката – чл. 28, ал. 3 ЗМГО. Съпоставката на цитираните разпоредби сочи, че в хипотезата на паралелно съществуващи регистрации на различни лица на два идентични или сходни знака, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО всеки от двамата маркопритежатели има правото да ползва своята марка и това негово право ограничава правото на другия да му забрани използването на собствената марка, като при това без значение е поредността на регистрациите. [...] • В случай, че това право не е било упражнено, същият разполага с възможността да поиска направо заличаване на по-късната марка съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1. Горното налага извода, че при допусната регистрация на по-късната марка притежателят на по-ранната такава няма правото да забранява ползването на по-късната марка, вместо което следва да упражни правото си да иска заличаване. До евентуалното заличаване обаче притежателят на по-късно регистрираната марка има и може да упражнява всички права върху нея;в случай, че нейното използване за този период нарушава правата на притежателя на по-ранната марка, то изводът за такова нарушение може да бъде обоснован единствено с влязлото в сила решение за заличаване и неговото ретроактивно действие съгласно чл. 28, ал. 3 ЗМГО, тъй като само в този случай може да бъде прието, че притежателят на заличената марка за периода от заявката до заличаването не е имал правото да ползва този знак. [...] • Това сочи, че забраната може да се прилага само по отношение на знаци, които не са регистрирани като марки на други лица, в противен случай това би било изрично подчертано именно за да се установи ограничение на произтичащото от чл. 13, ал. 1 ЗМГО общо право на използване на регистрирания като марка знак. След като изключение в този смисъл не е изрично установено от закона, такова не може да бъде въвеждано по тълкувателен път въз основа на чл. 13, ал. 1 и правото на притежателя на по-ранната марка. [...] • Поради това и на основание допуснатата регистрация и възникналите съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО права на ответника върху тези марки използването на последните не съставлява нарушение на правата на ищеца върху регистрираните от него марки съгласно определението по чл. 73 ЗМГО.. 2.[...]
марка, разгласяване на диспозитива на решението, заличаване на регистрацията, косвен съдебен контрол, обжалване на регистрацията, вероятност за объркване
Съгласно чл. 13 ЗМГО от посочените дати ответникът има право да използва регистрираните марки „IRBESAN/ИРБЕСАН“ и „COIRBESAN/КОИРБЕСАН“ в това число и да продава лекарствени продукти, върху чиято опаковка са поставени марките, поради което извършването на посочените действия в периода след регистрацията на марките на ответника по аргумент от чл. 28, ал. 3 ЗМГО може да бъде квалифицирано като нарушение на права върху чужда марка само ако регистрацията на марките на ответника бъде заличена по реда, предвиден в чл. 46, вр. чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. При липса на решение по чл. 46, ал. 5 ЗМГО за заличаване на регистрацията на марките на ответника, фикцията на чл. 28, ал. 3 ЗМГО не може да бъде приложена, а по отношение на законосъобразността на регистрацията на марките на ответника не може да бъде упражнен и косвен съдебен контрол от исковия съд по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като ред за обжалване на регистрацията не е предвиден от закона, а за защита на правата на третите лица от извършената регистрация е предвиден специалният ред по чл. 46 ЗМГО, но за прилагане от исковия съд на последиците на решение по чл. 46 ЗМГО без да е постановено такова решение не е предвидена възможност, аналогична на възможността исковият съд при упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт по чл. 17, ал. 2 ГПК да не приложи последиците на административния акт поради нарушения на закона при издаването му. Не на последно място предвиденото в чл. 13 ЗМГО съдържание на правата на ищеца върху регистрираните словни марки „IRBESS0/ИРБЕСО” и „Co-Irbesso/Ко-Ирбесо” съгласно легалните дефиниции на чл. 13 ЗМГО включва правомощие на ищеца да забрани използването от трети лица на знаци, сходни на марките, не и правомощие да забрани използването на други регистрирани марки, макар и последните да са регистрирани след регистрацията на марките на ищеца и да е налице сходство с тях, което да създава вероятност за объркване на потребителите.[...]
промишлен дизайн, вероятност за объркване, по-ранна марка, реклама, марка на Общността, отличителен елемент, лицензионен договор, заличаване на марките, дистрибуторство, патентоване, отличителен характер, установяване на нарушението, обезщетение за вреди, отмяна на регистрацията, заличаване на регистрацията, търговски книжа
Промишленият дизайн по принцип се създава чрез комбинация от известни елементи, но включва всяко ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеностите на формата, рисунките, орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни. Дизайн, който има незначително изменение в посочените особености или друга незначителна промяна, която не може да се установи от пръв поглед, не се признава за нов. [...] • Това право не може да бъде заличено без изрична отмяна на регистрацията, извършена по реда и при предпоставките, предвидени в закона. [...] • Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие. [...] • ЗДП не дава легална дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността е обща правна категория, като по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата грижа и усилия да провери дали използвания дизайн не нарушава правата на друг производител / търговец. [...] • Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието, приложима за всички случаи, като от обективна страна следва да бъде установено извършването на действия в разрез с добрите нрави и честната търговска практика, а от субективна - знанието на ответника, че нарушава чужди права. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО). Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions