марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, по-ранна марка, право върху марка, определяне на обезщетението, свободно обращение, отличителен елемент, отличителен характер, вероятност за объркване, идентичност или сходство, публикация на регистрацията, установяване факта на нарушението, по-късна марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор
Сравняваните знаци и техният отличителен характер следва да се анализират в цялост, а не разделени на отделни елементи, тъй като потребителят няма навик да ги анализира в детайли и си създава едно общо впечатление, което запаметява в съзнанието си; анализът за сходство включва анализ за фонетично, визуално и смислово сходство; фантазийните знаци притежават присъща отличителност сами по себе си; включването на единия знак в състава на другия обуславя сходство между сравняваните знаци до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, а в ал. 2, т. 3 на чл. 13 като използване в търговската дейност, по смисъла на ал. 1, а оттам и като нарушаване на правата върху марката е посочен и вносът на стоките с този знак. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, към която препраща дефинитивната норма на чл. 73 от с. з. , са разграничени три хипотези на нарушаване на правата на маркопритежателя: 1) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) използване в търговската дейност на знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • По иск за установяване на нарушението, от значение е степента на заблуждаващо сходство между нарушаващия знак и регистрираните марки, а не присъщата отличителност на този знак, по критериите на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО. [...] • В нормата на чл. 11, ал. 1, като абсолютни основания за отказ на регистрация са посочени хипотезите, при които марката се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги (т. 3), както и когато марката, се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (т. 4). Регистрацията на марката в нарушение на изискванията по чл. 11 е основание за последващото? заличаване, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, като специално в хипотезите на нарушения по т. 3 и т. 4, е предвидено изключение, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана. [...] • При асоциативните марки, съдържанието на насочващи елементи (думи, срички) в техния състав, които реферират към определени характеристики на обозначените с тях стоки, не ги дисквалифицира като описателни, макар и да обуславя по-ниска степен на отличителност в сравнение с фантазийните и произволните марки. [...] • Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, представлява възможност за създаване на погрешна представа относно производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност у релевантния кръг потребители да се създаде погрешно убеждение, че стоките и/или услугите са на същите или на икономически свързани лица. Преценката за съществуването на такава вероятност се извършва въз основа на всички относими фактори, които оказват влияние върху цялостното впечатление при възприемане знака на марката, каквито са идентичността или степента на сходство на процесната и по-ранната марка; степента на отличителност на по-ранната марка; степента на сходство на стоките и/или услугите; релевантния кръг потребители и др. [...] • Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като при определяне на неговия размер съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението (ал. 2).[...]
обезщетение за вреди, марка, реклама, специални знания, допълнителна квалификация, заблуждение, вероятност за объркване
Освен това, останалите потребители, които ползват техниката за подобряване на своето здраве, която се явява неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве по чл. 166, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, също проявяват повишена степен на внимание. [...] • Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. [...] • За определяне на релевантните потребители на услугите свързани с регистрацията и ползването на процеснтата марка, както и сходния знак, е необходимо изследване на произхода на марката и начина по който тя е възприемана от потребителите. [...] • Информацията относно тази техника е достъпна за българския потребител, както и за всеки друг потребител по света. [...] • Всяка от страните се асоцеира с различна школа, като предоставя на своите потребители информация относно връзката и с тази школа и за предоставяните от нея услуги.[...]
обезщетение за вреди, марка, акционерно дружество, реклама, лицензионен договор, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа
Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е задължен да представя броевете на продължаващото издание. [...] • При горните факти съдът прие следното от правна страна. [...] • Съгласно дефинитивната норма на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / използване на марката в търговската дейност представлява поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2 и използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл. 73, ал. 1 ЗМГО, което е предпоставка за пораждане на правото на притежателя й на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / . [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. [...] • Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. [...] • Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО /отм. / урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите притежатели, ако не е уговорено писмено друго. [...] • С оглед доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за техния размер, обезщетенията следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 76 б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / . [...] • Съгласно това препращане обезщетението следва да бъде определено от съда при съобразяване с всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, реализирани от нарушителя, както и при съблюдаване на принципа за справедливост, като обезщетението въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на обществото.[...]
марка, обезщетение за имуществени вреди, обезщетение за неимуществени вреди, предоставяне на услуги, регистрация
Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответната марка по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • В процесната хипотеза не е налице четвъртият елемент, което изключва нарушението на правата на ищеца. [...] • В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е използвал в търговската си дейност наименованието „***“ за услуги с предмет, различен от съдържанието на думата, установено от вещото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 2 ЗМГО, поведението на ответника не противоречи на добросъвестната търговска практика, защото използването на думата „***“ е само за да обозначи вида на предоставената услуга, като укаже на неограничен брой потребители, че предоставя място, на което ще се играят хора. Следователно изключва правото на ищеца като притежател на марка с идентично словесно съдържание да забрани използването на тази дума от трети лица при осъществяване на търговската им дейност по отношение на услуги с посоченото съдържание.[...]
патент, пропуснати ползи, техническа помощ, обезщетение за вреди, определяне на обезщетението, лицензионен договор, право на преждеползване
Изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ"правото на преждеползване" по чл. 21 от закона, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, 5. от кой момент се прекратява действието на патент, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ, 6. прекъсва ли частично предявеният иск погасителната давност и по отношение на останалата част от вземането, 7. от кой момент тече погасителната давност за обезщетение по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и 8. могат ли членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове и не представляват дружеството, да предприемат по отношение на трети лица валидни действия от негово име. [...] • В чл. 12 ЗПРПМ е посочено, че този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентноспособните изобретения и на полезните модели и тъй като предявеният иск е по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за обезщетение за вреди и пропуснати ползи следствие неправомерно използване от ответника на патентни права на ищеца, ищецът, като патентопритежател, се включва в разпоредбата на ЗДТ, която го освобождава от внасяне на държавна такса. Не е недопустимо решението, като постановено по нередовна искова молба досежно изискването за внасяне на държавна такса по предявения иск, като съдебната практика е трайноустановена, че недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. [...] • Как ще се определи обезщетението, е въпрос, специфичен за всеки отделен случай, който следва да се реши по конкретното дело с оглед вида на изобретението и твърденията на страните, и в съответствие с фактите по делото. [...] • По въпроса налице ли е за жалбоподателя право на преждеползване по чл. 21 ЗПРПМ, съответно изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ това право, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions