несъстоятелност, марка, лицензионен договор, търговско предприятие, вероятност от объркване, писмена форма, действащо предприятие, правна норма, недобросъвестно лице
Предвид съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, мотивите на въззивния акт в останалата им част не следва да се възпроизвеждат. [...] • Очевидно страната изхожда и от редакцията на чл. 22, ал. 1 ЗМГО, визираща"разрешаване на ползването на марка", като задължителна терминология при предоставянето на лицензия, вместо използваното в процесния договор – отдаване под наем на търговско предприятие, абстрахирайки се от съдържанието на същия договор в цялост. [...] • Подобна мотивировка е в разрив с принципа, че всяка материализирана воля подлежи на тълкуване, независимо до какъв вид правоотношение се отнася. [...] • Нелогично е противопоставянето на чл. 587 ТЗ и чл. 22 ЗМГО, доколкото първият е с характеристиката на общ /за лицензия на всякакъв вид права върху индустриална собственост/ спрямо втория – като специален /досежно лицензия на търговска марка/ закон. [...] • Както в общата норма на чл. 590 пр. второ ТЗ, така и в специалната норма на чл. 22, ал. 6 ЗМГО, независимо от различната им редакция, действието на вписването, като изрично урегулирано спрямо третите лица, а не въобще, е предвидено като оповестително, а не конститутивно. Като такова то цели да уреди конкуренция на права, а не защита на нарушено право върху търговска марка от недобросъвестно лице, непротивопоставящо самостоятелни права върху същата.[...]
патент, полезен модел, промишлен дизайн, търговска марка, дружество, лицензия, действие
Въпросът е"Длъжен ли е съдът и има ли право да се произнесе по въпроса за съществуването или не на едно правоотношение между страните, което правоотношение е предмет на друго висящо съдебно производство и/ или на съдебно производство, което е прекратено". [...] • Основанията за допускане до касационен контрол са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. [...] • Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и извършването на непълен или неточен доклад от първоинстанционния съд е нарушение на съдопроизводствените правила, но за него въззивният съд не следи служебно и не извършва нов доклад. Характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.[...]
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] • Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. [...] • Предвид липсата на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на атакуваното решение до касация. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, недобросъвестност, регистрация, административен ред, общоизвестна марка, право върху марка, заблуда, реклама, по-ранна марка
Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. [...] • Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите. [...] • Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. [...] • Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
предоставяне на услуги, реклама, регистрация, фирмено наименование, търговско дружество, марка, неизяснена фактическа обстановка, идентични или сходни стоки, вероятност от объркване, недобросъвестност
При липса на поставен въпрос с посоченото съдържание и произтичащата от принципа на диспозитивното начало недопустимост касационната инстанция да извежда служебно релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, основани на цитираната задължителна практика. [...] • Отговорът на този въпрос винаги предполага преценка на конкретни факти и доказателства и е свързан с ползване от съда на специални знания в областта на индустриалната собственост /напр. съдебно - маркова експертиза/, с помощта на които може да се изясни дали има сходство между словните елементи на марката и на фирменото наименование, респ. в какво се изразява сходството. Поради неговата зависимост от конкретни факти и доказателства въпросът е от значение само в рамките на делото, по което се извършва преценка за наличието или липсата на сходство, и не носи белезите на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . [...] • Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелен аргумент за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. - за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от такива пороци (по смисъла на чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК), Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на акта на низовия съд по съществото на спора ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. [...] • Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата н Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
марка, фирмено наименование, идентичност или сходство, едноличен търговец, заблуждение
При наличие на сходство между защитени марки и регистрирани фирмени наименования, по кой ред лицето, което твърди, че са нарушени правата върху притежаваните марки посредством използваните фирмени наименования, може да осъществи правата си – реда на ЗМГО или реда на ТЗ при съобразяването, че фирменото наименование може да се ползва и като марка за стока и услуга извън предвиденото в закона негово предназначение?; 3. [...] • При сравнение между защитена марка и фирмено наименование на едноличен търговец, което по силата на закона включва като свой елемент имената на физическите лица, как трябва да се извършва сравнението – като се има предвид или без да се има предвид името на физическото лице?; 5. [...] • Въпросът е по прилагането на процесуалната разпоредба на чл. 372, ал. 2 ГПК, по който е налице практика на ВКС. [...] • Поясненията и допълненията на първоначалната искова молба по чл. 372, ал. 2, изр. 1 ГПК могат да се изразяват в уточнения на факти и обстоятелства и са допустими, доколкото не представляват изменение на основанието на предявения иск. При отхвърляне на искането за изменение на иска по чл. 214 ГПК, съдът дължи произнасяне по първоначално предявената претенция. [...] • В този смисъл в практиката на ВКС е дадено тълкуване на правата на ищеца, които могат да се упражнят с допълнителна искова молба и се изразяват в поясняване и допълване на първоначалната искова молба; за изменението на предявения иск, както и относно предявяване на искове за произнасяне от съда със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора правоотношение, от което зависи изходът на делото. Съобразно с процесуалните правила и практиката на ВКС новопредявени искове (извън инцидентния установителен иск по чл. 212 ГПК) не подлежат на разглеждане в общо производство с първоначалния иск. Съдът разполага с правомощието по чл. 213 ГПК служебно да съедини дела, които имат връзка помежду си, но отказът му не подлежи на инстанционен контрол. [...] • По тези съображения касационното обжалване не се допуска.[...]
патент, публикуване на решението, трето лице, правна норма, търговска марка
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. [...] • Действието"рециклиране" не се ли включва в определението за"производство", когато се цели установяване на патентно нарушение по смисъла на ЗПРПМ? [...] • Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. [...] • Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. [...] • Същият извод може да бъде направен и относно отговорността за нарушение на правата върху патент, доколкото ЗПРПМ съдържа изрично правило само относно формата на вината, но не и относно отговорността на юридическите лица. Съгласно чл. 49 от ЗЗД работодателят отговаря за вредите, причинени от работника или служителя при изпълнение на възложената работа. [...] • Като нарушение на правата, предмет на интелектуална собственост, законът е определил всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя. Конкретните действия, съставляващи нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки отделен случай, въз основа на събраните доказателства по всяко конкретно дело.[...]
пропуснати ползи, марка, лицензионен договор, определяне размера на обезщетението, пряка и непосредствена последица от нарушението, имуществени вреди
Искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с обсъждане данните по делото, събраните доказателства (заключенията на изслушаните експертизи), становищата в правната теория и приетото от съда. [...] • Въпросът: възможно ли е със съдебно решение да се замести съгласието на страните за сключване на договор не е релевантен за спора, тъй като няма произнасяне по този въпрос в решението. [...] • Тези въпроси се свеждат до въпроса за метода, предложен от експертизата, за определяне на дължимото обезщетение за пропуснати ползи, като съгласно чл. 202 ГПК и установената съдебна практика по приложението на чл. 202 ГПК, съдът има задължение да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. [...] • Въпросът: следва ли в този случай съдът да отчете формата на вината на нарушителя, не е релевантен за делото, тъй като по този въпрос няма произнасяне в обжалваното решение - както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
