Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. [...] • Предвид липсата на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на атакуваното решение до касация. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. - за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от такива пороци (по смисъла на чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК), Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на акта на низовия съд по съществото на спора ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. [...] • Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата н Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
пропуснати ползи, марка, лицензионен договор, определяне размера на обезщетението, пряка и непосредствена последица от нарушението, имуществени вреди
Искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с обсъждане данните по делото, събраните доказателства (заключенията на изслушаните експертизи), становищата в правната теория и приетото от съда. [...] • Въпросът: възможно ли е със съдебно решение да се замести съгласието на страните за сключване на договор не е релевантен за спора, тъй като няма произнасяне по този въпрос в решението. [...] • Тези въпроси се свеждат до въпроса за метода, предложен от експертизата, за определяне на дължимото обезщетение за пропуснати ползи, като съгласно чл. 202 ГПК и установената съдебна практика по приложението на чл. 202 ГПК, съдът има задължение да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. [...] • Въпросът: следва ли в този случай съдът да отчете формата на вината на нарушителя, не е релевантен за делото, тъй като по този въпрос няма произнасяне в обжалваното решение - както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, отличителност, идентични стоки, идентичност или сходство, марка, вероятност от объркване
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. [...] • Кой е същественият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73 във вр. с чл. 13 ЗМГО: преценката за идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и се ползват знаците, или преценката за отличителността на регистрираните и действащи на пазара повече от 8 години марки на ищеца; 5. [...] • Естеството на въпросите е такова, че техният отговор е обусловен изцяло от преценката на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, предопределяща произнасянето на съда дали използването в търговската дейност на ответника на знаци, включващи в съдържанието си словен елемент от съдържанието на регистрираните от ищеца търговски марки, съставлява използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и може да се квалифицира като нарушение на правото върху марките по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка на Общността, преустановяване на нарушението, съдилища, търговска марка, произход, оригинални стоки, дистрибутор
Напълно достатъчно основание за недопускането на касационния контрол, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно поставен въпрос, спрямо който следва да бъде извършена преценка относно предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, но не и изрично посочване на този въпрос. [...] • Определението не подлежи на обжалване.[...]
преустановяване на нарушението, марка, пазар, внос, дистрибутор
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. [...] • На второ място не е налице критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. [...] • Не е налице допълнителния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК доколкото няма отбелязване на решенията, че са влезли в сила. / спр. т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ . На последно място позоваването на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.[...]
патент, пропуснати ползи, техническа помощ, обезщетение за вреди, определяне на обезщетението, лицензионен договор, право на преждеползване
Изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ"правото на преждеползване" по чл. 21 от закона, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, 5. от кой момент се прекратява действието на патент, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ, 6. прекъсва ли частично предявеният иск погасителната давност и по отношение на останалата част от вземането, 7. от кой момент тече погасителната давност за обезщетение по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и 8. могат ли членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове и не представляват дружеството, да предприемат по отношение на трети лица валидни действия от негово име. [...] • В чл. 12 ЗПРПМ е посочено, че този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентноспособните изобретения и на полезните модели и тъй като предявеният иск е по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ за обезщетение за вреди и пропуснати ползи следствие неправомерно използване от ответника на патентни права на ищеца, ищецът, като патентопритежател, се включва в разпоредбата на ЗДТ, която го освобождава от внасяне на държавна такса. Не е недопустимо решението, като постановено по нередовна искова молба досежно изискването за внасяне на държавна такса по предявения иск, като съдебната практика е трайноустановена, че недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. [...] • Как ще се определи обезщетението, е въпрос, специфичен за всеки отделен случай, който следва да се реши по конкретното дело с оглед вида на изобретението и твърденията на страните, и в съответствие с фактите по делото. [...] • По въпроса налице ли е за жалбоподателя право на преждеползване по чл. 21 ЗПРПМ, съответно изключва ли разпоредбата на § 3, ал. 6 ПЗР на ЗПРПМ това право, възникнало за лица, извършили необходимата подготовка за използване на изобретението, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions