Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба на "А. Л." със седалище и адрес на управление Л., Обединено кралство, срещу решение № 1409 от 04.07.2014 г. по в. т.. д. № 2197/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което съдът е потвърдил решение № 357 от 18.02.2013 г. по т. д. № 1195/2009 г. на Софийски градски съд ТК VI- 8 състав. С последното са отхвърлени предявените от "А. Л. " със седалище и адрес на управление Л., Обединено кралство, срещу [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПРПМ за установяване на факта на нарушението на притежаван от ищеца патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование "Р. за подемно транспортно средство", номер на патента BG 60096, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението, а също и искането с правно основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ за публикуване на решението в два ежедневника за сметка на ответника, като неоснователни и недоказани, като е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него деловодни разноски..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като той е доказал с представеното удостоверение от Патентно ведомство на Република България, че е единствен притежател на правото върху процесния патент, считано от вписването му в регистъра на ПВ на 17.08.2005 г. Поддържа, че въпреки извършения от него апорт на патента в капитала на третото лице [фирма] и вписването на апорта в ТР, тази сделка никога не е била финализирана чрез вписването й в регистъра на Патентно ведомство. Твърди, че е доказано и пълното съвпадение между рамите, вложени в произведените и продадени от ответника мотокари и рамата, защитена с процесния патент, поради което е доказано използване на произведението. Въпреки констатациите на вещото лице в приетата по делото експертиза, че мотокарите са рециклирани, изтъква, че по делото не е доказано с други доказателства, че рамите, които нарушават патента, не са вложени именно от ответника.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Вписването на прехвърляне на право върху патент в държавния регистър на патентите, основание ли е за валидност на действието по отношение на трети лица? 2. В хипотезата на чл. 27, ал. 3 от ЗПРПМ, в която се изисква умисъл за установяване на нарушение, по отношение на кое лице ще се изисква доказване на умисъл, когато нарушителят е юридическо лице или ЕТ, регистрирани по ТЗ? 3. Действието "рециклиране" не се ли включва в определението за "производство", когато се цели установяване на патентно нарушение по смисъла на ЗПРПМ? Твърди, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.

Ответникът М. Т. Т., в качеството на [фирма], [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от "А. Л. " със седалище и адрес на управление Л., Обединено кралство, искове с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПРПМ и чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ, въззивният съд е приел за установено, че процесният патент е бил заявен през 1991 г. и регистриран в ПВ през 1993 г. на името на М. Т. и А. В. Установил е, че впоследствие на 17.08.2005 г. в Държавния регистър на ПВ е вписано прехвърляне на изключителното право върху патента на ищеца "А. Л. "; а последният, като акционер в [фирма], е прехвърлил чрез апорт правото си върху патента в капитала на посоченото акционерно дружество, като прехвърлянето е извършено по предвидения в ТЗ ред и е вписано в регистъра на търговските дружества със съдебно решение от 13.07.2006 г. на Пловдивски окръжен съд, а последващи промени по отношение правото на собственост върху патента не са извършвани. Съдът е посочил, че качеството "патентопритежател" се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по някой от предвидените в закона гражданско-правни способи, а не от вписването на това обстоятелство в Патентното ведомство. Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. Приел е, че в отношенията между страните по прехвърлителната сделка, респ. апорта в настоящия случай, промяната на собствеността възниква от момента на осъществяването й /респ. вписването в ТР/. Посочил е, че ищецът, като отчуждител на правото в полза на [фирма] не би могъл да се позовава на оповестителното действие на вписването в ПВ, тъй като не е трето лице за това правоотношение. Приел е, че преминаването на правата върху патента е осъществено с факта на вписването на апорта в регистъра на търговските дружества през 2006 г., поради което от този момент и към датата на завеждането на исковата молба ищецът не е разполагал с тези права, включително и да води искове за нарушение по чл. 28 от ЗПРПМ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В случая формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е обусловено както от наличието на конкретна непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК смисъл.

Първият поставен от касатора въпрос не налага нито разясняване на непълна или неясна конкретна правна норма, нито промяна във възприетото до момента тълкуване на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗПРПМ патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство, съответно същото изискване се прилага и за всяка промяна на титуляра на правата върху патента / патентопритежател/. Наред с това самият въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като както първоинстанционният съд правилно е отбелязъл в мотивите си, касаторът не е трето лице за правоотношението, поради което той не може да се позовава на липса на вписване на извършеното от него разпореждане с патента.

По втория поставен от касатора въпрос за отговорността на юридическите лица за неправомерни действия, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която макар и във връзка с приложението на други закони, е приложима и към настоящия случай на нарушение на правата върху патент. Съгласно решение № 6 от 1.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 451/2009 г., I т. о., ТК, до създаването на разпоредбата на чл. 76 г от ЗМГО /ДВ бр. 73/2006 г./, изрично свързваща носенето на отговорност на юридическите лица за нарушение на правото върху търговска марка, с вината на лицата, които ги представляват или са техни служители, изискването за неправомерност и виновност на извършените действия се извежда от общите принципи на гражданската отговорност за обезщетяване на причинени вреди. Същият извод може да бъде направен и относно отговорността за нарушение на правата върху патент, доколкото ЗПРПМ съдържа изрично правило само относно формата на вината, но не и относно отговорността на юридическите лица. Съгласно чл. 49 от ЗЗД работодателят отговаря за вредите, причинени от работника или служителя при изпълнение на възложената работа. Относно обективната отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е налице тълкувателната практика на ВС на РБ /ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г., ППВС № 9/1966 г./ Поради това по отношение на този поставен от касатора въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по третия поставен от касатора въпрос. Като нарушение на правата, предмет на интелектуална собственост, законът е определил всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя. Конкретните действия, съставляващи нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки отделен случай, въз основа на събраните доказателства по всяко конкретно дело. Следователно отговорът на въпроса е фактологично обусловен и не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1409 от 04.07.2014 г. по в. т. д. № 2197/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.