Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 1021 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 4301/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 890/9.08.2011 г. на Софийски градски съд, ТО, 7-ми състав, в обжалваната част, с която се уважава иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за сумата 1283 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в следствие на нарушението на права върху комбинирана търговска марка рег. № 19932, Iskra за периода от 28.05.2004 г. до 22.12.2005 г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е бил сезиран с разглеждането на искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 2 и ал. 2 ЗМГО, но в обжалваното решение се е произнесъл само по иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, без да е налице оттегляне или отказ от исковете. Поддържа се, че апелативният се е позовал на извършена от него служебна проверка в електронния бюлетин, воден от Патентното ведомство, въз основа, на което е приел за доказан факт /влизане в сила на решението за заличаване на словната марка на касатора/, който страните не са сочели и за който не са събирани доказателства. Твърди се, че постановеното решение е обосновано едностранчиво само въз основа на едно от приетите заключения, което не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, като е извършен противоречив анализ на доказателствата, довел до погрешния извод, че потребителите на стоката могат да бъдат заблудени относно произхода й. Касаторът се позовава на притежавана от него словесна марка, заличена в хода на процеса. Извежда аргументи от разпоредбата на ал. 4, на чл. 28 ЗМГО, съгласно която при заличаване на регистрирана марка се запазват правата, осъществени в изпълнение на сключени лицензионни договори и влезли в сила решения по искове за нарушение.

Касаторът в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, разгледани и разрешавани в противоречие с практиката на ВКС - основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението противоречи на практиката на ВКС относно приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, материализирана в решение № 2508 11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ВКС и на задължителната практика, обективирана в решение № 208 20.09.2011 г. по т. д. № 311/2010 г. на ВКС относно задължението на съда за обсъждане на заключението на експертизата във връзка с останалите доказателства по делото, както и на решение № 47/25.04.2012 г. по гр. д. № 929/2011 г. на ВКС относно изискването за обоснованост на съдебното решение. Твърди, че с обжалваното решение е дадено приложение на нормата на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО вр. чл. 28, ал. 3 ЗМГО към правоотношение, възникнало преди заличаване на обекта на индустриална собственост и преди предявяване на исковата молба, във връзка с което се поставят въпросите: осъществен ли е състав на нарушение на права върху марка на ищеца при установено използване от ответната страна на притежавана от нея в процесния период марка и промишлен дизайн; включва ли се в състава на нарушение на чл. 73 ЗМГО и установяването му по реда на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО форма на вина- умисъл или небрежност, които материалноправни въпроси са от значение за развитието на правото при предстоящо изменение на ЗМГО.

Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е осъществил фактическият състав на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО - в нарушение на правата на ищеца върху процесната марка и без негово съгласие е поставил върху свои стоки знак- етикет, който е сходен с притежаваната от ищеца комбинирана марка, като е предлагал стоките за продажба и ги е разпространявал в търговската мрежа. Апелативният съд е счел за неоснователни възраженията на касатора за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по иска, [фирма], тъй като решението на Патентното ведомство от 23.06.2009 г., с което се заличават правата му върху марката, не е влязло в сила. Изведено е, че ищецът се легитимира като титуляр на правата върху регистрираната марка, които се пораждат по силата на извършеното вписване на договора за прехвърляне на права от 28.05.2004 г., като е прието, че валидността на този договор може да бъде преценявана само в рамките на административното производство по искането за заличаване на вписването, което вписване има конститутивно действие. Решаващият състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че доколкото марката дава закрила на притежателя й на територията на Република Българи, то преценката за сходство и вероятност за объркване следва да бъде извършена спрямо българския, а не към чуждестранния потребител. След подробно обсъждане на приетите в първата инстанция експертизи /маркови и социологическа/ въззивният съд е направен извода, че използваният от касатора етикет, съдържащ означението "Празнична И.", разполаган върху задната страна на бутилките на произвежданото от него вино, и марката на ищеца "Iskra", са налице значителни сходства, които предвид идентичността на предлаганите от жалбоподателя стоки с тези, за които е регистрирана марката на [фирма], създават вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на използваните от жалбоподателя етикети с комбинирата марка на ищцовото дружество. Изложени са съображения, че сходство има между процесната комбинирана марка и етикета, поставен на задната страна на бутилките "Празнична искра", изображението на който не е регистрирано от жалбоподателя, нито като комбинирана марка, нито като промишлен дизайн. Прието е, че регистрираната от касатора словна марка "Празнична искра" не е от значение за спора, тъй като нарушението на процесната комбинирана марка на ищеца не се осъществява чрез използване на израза "празнична искра", а чрез използването на етикета, разположен на задната част на бутилките вино, като допълнително е аргументирано, че словната марка на жалбоподателя е заличена с решение на ПВ, за което след справка в електронния регистър на ПВ, се установява, че е влязло в сила, като заличаването, на основание чл. 28, ал. 3 ЗМГО, има обратно действие- от датата на заявката т. е. счита се, че правата върху марката никога не са възникнали. Без значение е и обстоятелството, че етикетът, поставян върху предната страна на бутилките "Празнична искра" е регистриран от касатора като промишлен дизайн, тъй като нарушението на процесната марка не се осъществява чрез използването на този етикет /между него и знака на марката няма сходство/, а чрез етикета на задната страна на бутилката. Въз основа на горното е изведено, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя за причинените на [фирма] вреди от използването на процесната комбинирана марка във формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с пропуснато лицензионно възнаграждение, което ищецът би получил, ако жалбоподателят ползваше знака, регистриран като търговска марка, със съгласието на ищеца, в качеството му на съпритежател на марката въз основа на валиден лицензионен договор.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Поддържаната евентуална недопустимост на обжалваното решение не е налице. Същата се извежда от твърдението, че за периода от 28.05.2004 г. до 5.07.2004 г. - датата на вписване на ищеца като притежател на марката, той не е активно легитимиран по иска. Липсата на активна легитимация не води до евентуална недопустимост на решението, тъй като въпросът дали и от кога ищецът е притежател на процесната марка е част от фактическия състав, по който съдът следва да се произнесе при разглеждането на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, с който е сезиран. Ето защо, въпросът за наличието на активна легитимация на ищеца е относим за правилността, а не за допустимостта на обжалвания акт.

Непроизнасянето на съда по част от предмета на спора, с който е сезиран, ако такова е налице, е порок който не води до евентуална недопустимост на постановеното решение. Защитата срещу него се осъществява не по пътя на обжалване, а посредством искане за допълване на решението в законоустановения за това срок.

Формулираните от касатора процесуални въпроси по съществото си представляват твърдения за извършени от въззивния съд съществени процесуални нарушения и отговорът на тези въпроси съдържа в себе си извършване на проверка на правилността на атакувания акт, която може да се извърши едва след допускане на касационното обжалване, но не и да се осъществи във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, соченият от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формирането на решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.

Поставеният въпрос осъществен ли е състав на нарушение на права върху марка на ищеца при установено използване от ответната страна на притежавана от нея през процесния период марка и промишлен дизайн, не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че такова използване не е налице. Нарушението на правата на марката на ищеца е изведено от поставянето от касатора на етикет на задната страна на бутилките, при което, според апелативният съд, не е налице използване от жалбоподателя на регистрираните от него словна марка "Празнична искра" и промишлен дизайн. Вярно е, че съдът се е позовал и на заличаването на марката на ответника по иска, но този факт е изведен като допълнителен аргумент и не е определящ за изхода на спора. Въпросът за формата на вината - умисъл или небрежност, при ангажиране на отговорността на нарушител на правата върху търговска марка, също не е разглеждан от въззивният съд, поради което и по отношение на него не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Липсата на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК

Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1021 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 4301/2011 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.