Решение № 1444 от 1.07.2017 г. на САС по т. д. № 1872/2017 г.
Решение
№ 1444
гр. София, 1.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски апелативен съд, търговско отделение, 13-ти състав в откритото съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Анелия ЦановаЧленове: А. Х.Х. Л.
като разгледа докладваното от съдия Х. Л. в. т. д. № 1878 по описа на САС за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на [фирма], с ЕИК [ЕИК], чрез адв. Зл. Ж. срещу Решение № 363 от 20.02.2017 г., по т. д. № 7406/2016 г. по описа на СГС, т. о. VІ-18 състав. Въззивникът обжалва решението в частта, с която е признат за установен фактът на нарушение върху търговска марка с рег. №[ЕИК] „S.” - комбинирана, с дата на регистрация 01.09.2010 год., с покровителствен срок до 01.11.2017 год., за стоки и услуги от класове 03, 25, 32, 33 и 43 по МКСУ, притежавана от ищеца С. И. Л., Обединено Кралство Великобритания, изразяващо се в използването от ответника на характерния образен елемент от марката, представляващ – стилизирано изображение на лавров венец, без съгласието на ищеца - притежател на правата върху марката и е осъден ответника да преустанови нарушението на правото на ищеца върху описаната търговска марка, без съгласието на ищеца, и е осъден ответникът да заплати разноски в размер на 255 лева. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Въззивникът - [фирма] твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществени нарушение на процесуалния закон и е неправилно, поради противоречие с материалния закон, и е необосновано.Твърди, че представените снимки не могат да бъдат приети като доказателства в гражданския процес, а в условията на евентуалност ги оспорва като частни свидетелстващи документи, досежно авторството и съдържанието им.Излага правни доводи за неправилност и необоснованост, защото ищеца не е доказал, че ответника е ползвал процесната марка, защото извода на съда се основава на негодни доказателства.Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявените обективно и кумулативно съединени искове.Претендира разноски за двете инстанции, но не сочи доказателства, че такива са реално направени.Въззиваемият – С. И. Л., Обединено Кралство Великобритания, чрез адв. Д. Б. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва с подробни аргументи всички твърдения в жалбата.Счита жалбата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди пъроинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законоъобразно. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, при постановяване на първоинстанционното решение няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Предметът на правния спор между страните във въззивното производство се свежда само до въпроса дали ищецът е доказал факта на нарушението с годни доказателствени средства.
Направените от въззивника доказателствени искания във въззивната жалба са преклудирани, по подробно изложени съображения в определението по чл. 267 ГПК/л. л. 23-24/, които не следва да се преповтарят.
Видно от приетите доказателства в първоинстанционното производство се установява, че ищецът притежава регистрирана марка, която е комбинирана с рег. №[ЕИК] „S.” с дата на регистрация 01.09.2010 год., с покровителствен срок до 01.11.2017 год., за стоки и услуги от класове 03, 25, 32, 33 и 43 по МКСУ, като от тях клас 43 е „Услуги по снабдяване с храна и течности, обслужване на ресторант, бар и кетърингови услуги“.Правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че от представените и приети по делото веществени доказателства/рекламни брошури, снимки, рекламни съобщения/ и извършения от състава на съда и вещото лице оглед на страници от сайтове се установява, че ответникът използва знаци, който са сходни на образният елемент на ищеца.Факта на нарушението се установява и от показанията на свидетеля-очевидец М., който при посещение на процесното заведение, находящо се на Централния плаж в [населено място] е видял, че ответника използва знакът на табела находяща се пред заведението и на визитна картичка, за който ищецът притежава правото върху регистрирана марка.Видно от т. 1 и т. 2 на заключението на вещото, също се установява факта на нарушението – сходство между знаците и регистрираната марка и сходство между предоставените услуги, за които регистрираната марка се ползва със закрила. Видно от т. 3 на заключението се установява, че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с използваната марка.Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответния знак по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, така, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО.Според възприетото в обжалваното решение и цитираната в него практика на С., използването на знак, идентичен със защитена марка, представлява нарушение на правата на притежателя на марката при едновременната даденост на четири условия: 1) липса на съгласие на притежателя; 2) използването да е при осъществяване на търговска дейност; 3) използването да е във връзка със стоки/услуги (в разгледания от Съда случай идентични с тези, за които марката е регистрирана) и 4) използването да засяга или да е способно да засегне функциите на марката, в частност основната й функция да гарантира на потребителя действителния произход на стоката/услугата.При наличието на тези условия използването може да се изразява и в употребата на знака като фирмено или търговско наименование.Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на въззивника, че представените снимки не могат да бъдат приети като доказателства в гражданския процес, както и заявеното в условията на евентуалност оспорването им като частни свидетелстващи документи, досежно авторството и съдържанието им.Снимките не са документи, а веществени доказателства, които процесуалният закон не урежда изрично.В този смисъл е и правната доктрина „Веществено доказателство е всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт”/С. Ж., Българско гражданско процесуално право, пето издание, стр. 279, Университетско издаделство „Св. К. О.”, С., 1994/На основание чл. 187 ГПК, рекламната брошура е печатен материал и също не е документ, за който е недопустимо да се оспорва авторството и съдържанието, както неоснователно твърди ответникът. Може само да се установява, че този печатен материал е издаден, респективно не е издаден.Първоинстанционният съд и вещото лице са извършили оглед на множество страници на сайтове, с които също се установява факта на нарушението на ответника.На основание чл. 204, ал. 2, изр. 1 от ГПК огледа е способ за събиране и проверка на доказателствата/стр. 279 от цит. съч./. С огледа също се доказва факта на процесното нарушение.Правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че факта на процесното нарушение е доказан и предявеният установителен иск е основателен.С уважаването на установителния иск се обуславя основателността на кумулативно съединения осъдителен иск за осъждане на ответника да преустанови констатираното нарушение.Предвид гореизложеното решението на СГС е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди в обжалваната част, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от въззивния съд и не следва дословно да се преразказват.
В първоинстанционното производство е внесена държавна такса за два неоценяеми иска в максималния размер от 80 лева или общо 160 лева. Въззивникът е внесъл за въззивното производство държавна такса само от 40 лева. На основание чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за въззивното производство се събира такса в размер 50 на сто от обжалваемия интерес, който е 80 лева. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати още 40 лева.
Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство и такива не следва да му се присъждат.
На основание чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 317 от ГПК, въззивният съд е обявил, че ще се произнесе с решение на 22.06.2017 г., от която дата тече срока за касационно обжалване.Мотивиран така апелативният съд, на основание чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение № 363 от 20.02.2017 г., по т. д. № 7406/2016 г. по описа на СГС, т. о. VІ-18 състав. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК] да заплати по депозитната сметка на Апелативен съд [населено място] сумата от 40/четиридесет/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ВКС в едномесечен срок, считано от 22.06.2017 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.