Решение №2177 от 14.08.2018 г. на САС по т.д. №4542/2017 г.
Решение
№ 2177
гр. София, 14.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, Трети състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЖКОВАЧЛЕНОВЕ: Т. К.В. Б.
при секретаря Калина Христова, като разгледа докладваното от съдия К. т. д. № 4542 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу решение № 910 от 15.05.2017 г. по т. д. № 4422 по описа за 2015 г. на СГС, ТО, 12 - ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 73 ЗМГО, с които се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 25 000 лв. от нарушение на право върху регистрирана от [фирма] национална комбинирана марка „G. G. C. www. g..bg“, с рег. № 85718/23.08.2013 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с доказателствата по делотои моли да бъде отменено.Подробни съображения са изложени в жалбата.Въззиваемата страна [фирма] оспорва жалбата, по съображения изложени в отговора по чл. 263 ГПКи моли решението да бъде потвърдено.Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в установения от закона срок, от страна имаща право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Решението на Софийски градски съд е валидно, допустимо и правилно. Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
В основата на решението са мотивите на съда, че регистрираната от Патентното ведомство на 15.11.2016 г. под номер 95327 комбинирана марка „G. C. G. www. g..bg“, поради по – ранната заявка за регистрация, спрямо датата на заявката за регистрация на марката на ищеца „G. G. C. www. g..bg“, обезпечава правото на ответника да използва комбинирания знак G. C.. САС напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.Съобразно дадената с чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗМГО дефиниция, по – ранна марка е марката с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на ЗМГО.Без правно значение е обстоятелството, че единият от заявителите за регистрация на марката G. C. G. www. g..bg, А. К., към датата 13.06.2011 г. е бил съдружник в ищцовото дружество.Правата върху заявката за регистрация на търговската марка са прехвърлени надлежно на ответника от заявителите А. К. и Х. Б., посредством договор от 18.08.2011 г., чиято автентичност не е оспорена по делото, а поддържаните възражения на ищеца, че договора е развален, поради което и породените от него правни последици са отпаднали с обратна сила са недоказани.Извършеното по силата на този договор прехвърляне на правата върху заявката е депозирано в Патентното ведомство на 15.09.2011 г.и от тази дата нататък, страна в производството по регистрация на процесната търговка марка е [фирма] /впоследствие с променена правноорганизационна форма на акционерно дружество/.Към датата на подаване на исковата молба, производството по регистрация на марката G. C. G. www. g..bg не е било приключило, предвид инициираната от първоначалните заявители А. К. и Х. Б. опозиция срещу регистрацията по реда на чл. 38б ЗМГО.Съдът обаче е длъжен да съобрази всички релевантни факти настъпили към датата на постановяване на решението по делото, какъвто е и факта на отхвърляне на опозицията и регистрацията на тази марка от 15.11.2016 г.Съобразно чл. 10, ал. 1 ЗМГО, правото на марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявкатаили в конкретната хипотеза, правото на ответника върху марката G. C. G. www. g..bg е придобито считано от 13.06.2011 г.Несъстоятелно е поддържаното с жалбата разбиране, че доколкото ответникът е притежател на марката G. C., то той следва да я използва в търговската си дейност, единствено и само като словосъчетание, поради което и означението по издаваните клубни карти с G. C., като идентично с наименованието на марката на ищеца словосъчетание, представлява нарушение на правата на [фирма].Съобразно приетата и неоспорена по делото съдебно-маркова експертиза, доминиращия и отличителен елемент и в двете търговски марки е „G.“. Думата „G.“, макар да няма общоприет смисъл създава асоциация за бързо взимане, разграбване и тази асоциация присъства и двата знака G. C. и G. C..Нещо повече, по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да забрани на трети лица, да използват в търговската си дейност знак, идентичен на марката.В случая, не се касае за използването от ответника на знак, а на регистрирана от същия търговска марка.Ето защо, доколкото визуално, смислово и фонетично употребата на думата G. и в двете комбинирани марки за услуги от клас 35 обуславя висока степен на сходство между тях, то разрешаването на този въпрос не може да е предмет на настоящото производство по иск с правно основание чл. 76 ЗМГО, а следва да бъде проведено по реда на чл. 26 ЗМГО.Без правно значение са и сочените от въззивника, като относими към спора преддоговорни отношения между страните във връзка с бизнес начинания относно предлагането на услуги под марката „G.“.Дали някоя от страните е действала недобросъвестно при воденето на преговори, може да бъде основание за обезщетяване на вреди от нарушен негативен интерес по смисъла на чл. 12 ЗЗД, но не рефлектира върху релевантните за предмета на делото обстоятелства, относно произтичащите от по-ранното заявяване на регистрацията на търговска марка, права.В този смисъл не намира място сред относимите факти по делото и декларацията от 07.10.2010 г. на С. В., в качеството му на управител на Г. м. О., още повече в контекста на последващите действия по заявяването регистрация на марката G. C. G. www. g..bg и прехвърлянето на правата по заявяването й на ответника по силата на договора от 18.08.2011 г.В обобщение, по делото не се установява факт на нарушение от ответника, на правата на ищеца върху комбинираната марка „G. G. C. www. g..bg“, а иска за обезщетение по чл. 76, ал. т. 3 ЗМГО е обусловен от наличието на нарушение, поради което и наведените с жалбата възражения по същество на претендираните вреди, не следва да бъдат разисквани.По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.По направените по делото разноски:
При този изход на споравъззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски пред САС за адвокатско възнаграждение в размер на 9 480 лв. с ДДС.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 910 от 15.05.2017 г. по т. д. № 4422 по описа за 2015 г. на СГС, ТО, 12 - ти състав.ОСЪЖДА „Г. к.“ Е., ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата в размер на 9 480 лв. разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.