Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (преработена версия)

ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ

(ЧЛЕНОВЕ 24—29 ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

РАЗДЕЛ 1 Доставка на стоки

(членове 14—19 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 5а

За целите на прилагането на член 14, параграф 4 от Директива 2006/112/ЕО стоките се считат за изпратени или превозени от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или превоза на стоките, по-конкретно в следните случаи:

а) когато изпращането или превозът на стоките е възложен от доставчика за подизпълнение от трета страна, която доставя стоките до клиента;

б) когато изпращането или превозът на стоките се осигурява от трета страна, но доставчикът поема или пълна, или частична отговорност за доставянето на стоките до клиента;

в) когато доставчикът фактурира и събира таксата за превоз от клиента и след това я превежда на трета страна, която ще организира изпращането или превоза на стоките;

г) когато доставчикът популяризира по какъвто и да е начин услугите за доставка на трета страна пред клиента, свързва клиента и трета страна или предоставя по друг начин на трета страна информацията, необходима за доставянето на стоките до клиента.

Стоките обаче не се считат за изпратени или превозени от доставчика или от негово име, когато клиентът сам превозва тези стоки или когато клиентът организира доставянето на стоките чрез трета страна, а доставчикът не се намесва пряко или непряко да осигурява или да помага за организирането на изпращането или превоза на тези стоки.

Член 5б

За целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО с термина „улеснява“ се означава използването на електронен интерфейс, който позволява на клиент и на доставчик, предлагащ стоки за продажба посредством електронния интерфейс, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс.

Данъчнозадълженото лице обаче не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:

а) данъчнозадълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;

б) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;

в) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.

Член 14а от Директива 2006/112/ЕО не се прилага към данъчнозадължено лице, което предоставя само което и да е от следните:

а) обработката на плащания във връзка с доставката на стоки;

б) обявяването за продажба или рекламирането на стоките;

в) пренасочването или прехвърлянето на клиенти към други електронни интерфейси, където стоките се предлагат за продажба, без по-нататъшна намеса в доставката.

Член 5в

За целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължено лице, за което се смята, че самото то е получило и доставило стоките, не носи отговорност за плащането на ДДС над размер, надвишаващ декларирания и платен от него ДДС върху тези доставки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:

а) данъчнозадълженото лице е зависимо от информацията, подадена от доставчиците, които продават стоки чрез електронен интерфейс, или от други трети страни, за да декларира и плати правилния размер на ДДС върху тези доставки;

б) информацията, посочена в буква а), е погрешна;

в) данъчнозадълженото лице може да докаже, че не е знаело и не е могло да знае, че информацията е неточна.

Член 5г

Освен ако не разполага с информация за противното, данъчнозадълженото лице, за което се счита, че е получило и доставило стоките в съответствие с член 14а от Директива 2006/112/ЕО, третира:

а) лицето, което продава стоки чрез електронен интерфейс, като данъчнозадължено лице;

б) лицето, което купува тези стоки, като данъчно незадължено лице

РАЗДЕЛ 2 Доставка на услуги

(членове 24—29 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 6

1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.

2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

Член 6а

1. Далекосъобщителните услуги по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО обхващат по-специално следното:

а) фиксирани и мобилни телефонни услуги за предаване и комутация на глас, данни и видеоизображения, включително телефонни услуги с визуализиращ компонент (услуги за видеотелефония);

б) телефонни услуги, предоставяни през интернет, включително интернет телефония (VoIP);

в) гласова поща, изчакване на повикване, пренасочване на повикването, идентификация на лицето, осъществяващо повикването, тристранна връзка и други услуги по управление на повикванията;

г) пейджинг услуги;

д) аудиотекст услуги;

е) факсимилни, телеграфни и телексни услуги;

ж) достъп до интернет, включващ световната мрежа;

з) частни мрежови връзки, предоставящи далекосъобщителни връзки, предназначени за изключително ползване от страна на клиента.

2. Далекосъобщителните услуги по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО не обхващат следното:

а) услуги, извършвани по електронен път;

б) услуги по радио- и телевизионно излъчване.

Член 6б

1. Услугите за радио- и телевизионно излъчване включват услуги, състоящи се от аудио- и аудиовизуално съдържание, като например радио или телевизионни предавания които се предоставят на населението чрез съобщителни мрежи от доставчик на медийни услуги и под неговата редакционна отговорност за едновременно слушане или гледане въз основа на програмна схема.

2. Параграф 1 обхваща по-специално следните случаи:

а) радио- или телевизионни предавания, които се предават или препредават чрез радио- или телевизионна мрежа;

б) радио- или телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), ако се разпространяват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- или телевизионна мрежа.

3. Параграф 1 не включва следното:

а) далекосъобщителни услуги;

б) услуги, извършвани по електронен път;

в) предоставяне на информация относно конкретни предавания при поискване;

г) прехвърляне на права за радио- и телевизионно излъчване или за предаване;

д) лизинг на техническо оборудване или съоръжения, използвани за получаване на радиосигнал;

е) радио- и телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), освен в случаите, когато те се излъчват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- и телевизионна мрежа.

Член 7

1. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

2. Параграф 1 обхваща, по-специално, следните случаи:

а) в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;

б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;

в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;

г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;

д) информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);

е) услугите, изброени в приложение I.

3. Параграф 1 не включва следното:

а) услуги за радио- и телевизионно излъчване;

б) телекомуникационни услуги;

в) стоки, за които заявката и нейната обработка се извършват по електронен път;

г) компактдискове, дискети и подобни материални носители;

д) печатни материали като книги, бюлетини, вестници или списания;

е) дискове и аудиокасети;

ж) видеокасети и дигитални видеодискове;

з) игри на компактдиск;

и) консултантски услуги като юридически услуги и услуги на финансови консултанти, предоставяни на получателите по електронна поща;

й) услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка);

к) услуги за физически ремонт на компютърно оборудване, извършвани в автономен режим;

л) услуги за съхраняване на данни, в автономен режим;

м) услуги за рекламиране, и по-специално във вестници, афиши и по телевизията;

н) услуги от тип телефонни служби;

о) учебни услуги за дистанционно обучение като курсове по пощата;

п) стандартни услуги по продажби на търг, основани на пряка намеса на човешки фактор, независимо от това по какъв начин се правят офертите;

▼M2 —————

у) билети за културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, които се резервират онлайн;

ф) настаняване в хотел, наем на автомобили, ресторантьорски услуги, превоз на пътници или подобни услуги, които се резервират онлайн.

Член 8

Когато дадено данъчнозадължено лице извършва само монтаж на различни части на машина, всички от които са му предоставени от получателя на неговата услуга, тази доставка е доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 9

Продажбата на опция, когато тази продажба е сделка, попадаща в обхвата на член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО, е доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от посочената директива. Тази доставка на услуги се отделя от базисните операции, с които са свързани услугите.

Член 9а

1. Когато услуги, извършвани по електронен път се доставят чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, за целите на прилагането на член 28 от Директива 2006/112/ЕО се счита, че данъчно задълженото лице, което участва в доставката, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги, освен в случаите, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от въпросното данъчно задължено лице и това е отразено в условията по договора между страните.

За да се счита, че доставчикът на услуги, извършвани по електронен път е изрично посочен като доставчик на тези услуги от данъчно задълженото лице, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

а) във фактурата, издадена или предоставена от всяко данъчно задължено лице, участващо в доставка на услуги, извършвани по електронен път, трябва да се посочват тези услуги и доставчикът на тези услуги;

б) в сметката или квитанцията, издадени или предоставени на клиента, трябва да се посочват услугите, извършвани по електронен път и доставчикът на тези услуги.

Данъчно задължено лице, което във връзка с доставка на услуги, извършвани по електронен път, разрешава разходите да се фактурират на потребителя или доставката на услугите, или определя общите условия и реда на доставката, няма право изрично да посочва друго лице като доставчик на тези услуги, за целите на настоящия параграф.

2. Параграф 1 се прилага също когато телефонните услуги, предоставяни по интернет, включително интернет телефония (VoIP), се доставят чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения и при същите условия като посочените в същия параграф.

3. Настоящият член не се прилага към данъчно задължено лице, което се занимава единствено с обработка на плащания във връзка с услуги, извършвани по електронен път, или телефонни услуги, предоставяни по интернет, включително интернет телефония (VoIP), и не участва в доставката на тези услуги, извършвани по електронен път, или телефонни услуги.

ГЛАВА V МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ ДОСТАВКИ

РАЗДЕЛ 1 Понятия

Член 10

1. За целите на прилагане на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО мястото на установяване на стопанската дейност на данъчнозадължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност.

2. За да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството.

Когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, е решаващият критерий.

3. Мястото, където данъчнозадължено лице има единствено пощенски адрес, не може да се смята за място на установяване на стопанската дейност на това лице.

Член 11

1. За прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.

2. За прилагането на следващите членове „постоянен обект“ означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира:

а) член 45 от Директива 2006/112/ЕО;

б) от 1 януари 2013 г., член 56, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО;

в) до 31 декември 2014 г., член 58 от Директива 2006/112/ЕО;

г) член 192а от Директива 2006/112/ЕО.

3. Притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадължено лице има постоянен обект.

Член 12

За прилагането на Директива 2006/112/ЕО „постоянният адрес“ на физическо лице, независимо дали е данъчнозадължено лице или не, е адресът, вписан в регистъра на населението или друг подобен регистър, изпълняващ същата функция, или адресът, посочен от въпросното лице на съответните данъчни органи, освен ако съществуват доказателства, съгласно които този адрес не отговаря на действителността.

Член 13

„Обичайното местоживеене“ на физическо лице, независимо от това дали то е данъчнозадължено лице или не, посочено в Директива 2006/112/ЕО, е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и професионални връзки.

Когато държавите на професионалните връзки и на личните връзки са различни или когато не съществуват професионални връзки, мястото на обичайното местоживеене се определя от личните връзки, които показват тясна връзка между лицето и мястото, където то живее.

Член 13а

За място на установяване на данъчно незадължено юридическо лице, посочено в член 56, параграф 2, първа алинея и членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, се счита:

а) мястото, където се изпълняват функциите на неговото централно управление; или

б) всяко друго място на установяване, което се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точна на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.

Член 13б

За целите на прилагането на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот“ се счита:

а) всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение;

б) всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена;

в) всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори;

г) всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията.

РАЗДЕЛ 2 Място на доставка на стоки

(Членове 31—39 от Директива 2006/112/ЕО)

▼M5 —————

Член 15

Частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, посочена в член 37 от Директива 2006/112/ЕО, се определя от пробега на превозното средство, а не от маршрута, изминат от всеки от пътниците.

РАЗДЕЛ 3 Място на вътреобщностно придобиване на стоки

(Членове 40, 41 и 42 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 16

Ако е извършено вътреобщностно придобиване на стоки по смисъла на член 20 от Директива 2006/112/ЕО, държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, упражнява правото на данъчно облагане независимо от третирането с ДДС, прилагано за доставката в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките.

Всяко искане на доставчик на стоки за коригиране на ДДС, начислен и отчетен от него пред държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, се третира от тази държава -членка в съответствие с нейните вътрешни правила.

РАЗДЕЛ 4 Място на доставка на услуги

(Членове 43—59 от Директива 2006/112/ЕО)

Подраздел 1 Статут на получателя

Член 17

1. Ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9—13 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО.

2. Данъчно незадължено юридическо лице, което е регистрирано или е задължено да се регистрира за целите на ДДС в съответствие с член 214, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО поради това, че извършваните от него вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на облагане с ДДС или защото е упражнило правото си на избор да подлежи на облагане с ДДС за извършваните от него придобивания, е данъчнозадължено лице по смисъла на член 43 от посочената директива.

Член 18

1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 1 );

б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

2. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Въпреки това, независимо от наличието на информация за противното, доставчикът на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, може да счита клиент, установен в Общността, за данъчно незадължено лице, ако този клиент не му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС.

3. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността ( 2 );

б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Подраздел 2 Качество на получателя

Член 19

За целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице.

Освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване, включително за нуждите на персонала на получателя, така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.

Подраздел 3 Местоположение на получателя

Член 20

Когато дадена доставка на услуги, извършена в полза на данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, попада в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, и когато това данъчнозадължено лице е установено в една-единствена държава или, при отсъствие на място на установяване на стопанска дейност или на постоянен обект, постоянният му адрес и обичайното му местоживеене се намират в една-единствена държава, доставката на услуги се облага в тази държава.

Доставчикът установява това място въз основа на информация от получателя и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като проверките на самоличността и на плащанията.

Информацията може да включва идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка, в която е установен получателят.

Член 21

Когато дадена доставка на услуги към данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, попада в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, и данъчнозадълженото лице е установено в повече от една държава, тази доставка на услуги се облага в държавата, в която посоченото данъчнозадължено лице е установило мястото на стопанската си дейност.

При все това когато услугата се доставя на постоянен обект на данъчнозадължено лице, който се намира в място, различно от това, където получателят е установил мястото на стопанската си дейност, тази доставка се облага в мястото на постоянния обект, който получава услугата и я ползва за собствените си нужди.

Когато данъчнозадълженото лице няма място на установяване на стопанска дейност, нито постоянен обект, услугата се облага на мястото на неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене.

Член 22

1. С оглед да се определи постоянният обект на получателя, на който се предоставя услугата, доставчикът разглежда естеството и използването на предоставената услуга.

В случай че естеството и използването на предоставените услуги не му позволяват да установи постоянния обект, на който са предоставени услугите, определяйки този постоянен обект, доставчикът обръща особено внимание на това дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка на получателя и съобщен му от получателя, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.

Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по смисъла на първата и втората алинея от настоящия параграф или когато услуги, попадащи в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност.

2. Прилагането на настоящия член не засяга задълженията на получателя.

Член 23

1. От 1 януари 2013 г., когато, в съответствие с член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова, в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене, доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя, и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

2. Когато, в съответствие с членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова, в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене, доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя, и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Член 24

Когато услугите, обхванати от член 56, параграф 2, първа алинея или членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, се предоставят на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава или има постоянен адрес в една държава, но обичайното му местоживеене е в друга, приоритет се дава:

а) при данъчно незадължено юридическо лице — на мястото, посочено в член 13а, буква а) от настоящия регламент, освен когато има доказателства, че услугата се използва на мястото на установяване, посочено в буква б) от същия член;

б) при физическо лице — на мястото на неговото обичайно местоживеене, освен когато има доказателства, че услугата се използва на неговия постоянен адрес.

Подраздел 3А Презумпции за местоположение на клиент

Член 24а

1. За целите на прилагането на членове 44, 58 и 59а от Директива 2006/112/ЕО, когато доставчик на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, доставя тези услуги на място като телефонна кабина, киоск, зона с безжична локална мрежа, интернет кафе, ресторант или фоайе на хотел, където физическото присъствие на получателя на услугата на това място е необходимо, за да му се предостави услугата от този доставчик, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на това място и че услугата фактически се използва и потребява там.

2. Ако мястото, посочено в параграф 1 от настоящия член, е на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, извършващи превоз на пътници в рамките на Общността в съответствие с членове 37 и 57 от Директива 2006/112/ЕО, държавата на местоположение е държавата на отпътуване при превоза на пътници.

▼M3

Член 24б

За целите на прилагането на член 58 от Директива 2006/112/ЕО, когато далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължено лице:

а) чрез неговата стационарна линия, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото на инсталиране на стационарната линия;

б) чрез мобилни мрежи, се приема, че мястото, където клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене, е в държавата, обозначена с кода на държавата за мобилни услуги от SIM картата, използвана при получаването на услугите;

в) когато е необходимо използването на декодер или подобно устройство или на карта за достъп и не се използва стационарна линия, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, където се намира декодерът или устройството или, когато това място не е известно, на мястото, където е изпратена картата за достъп, за да бъде използвана там;

г) при обстоятелства, различни от посочените в член 24а и в букви а), б) и в) от настоящия член, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, определено като такова от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства, посочени в списъка в член 24е от настоящия регламент.

Без да се засяга първа алинея, буква г), за доставки на услуги, попадащи в обхвата на посочената буква, когато общата стойност без ДДС на такива услуги, предоставени от данъчно задължено лице от неговото място на установяване на стопанска дейност или постоянен обект, намиращи се в дадена държава членка, не надвишава 100 000 EUR или равностойността им в национална валута през текущата и предходната календарна година, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, определено като такова от доставчика въз основа на посочено в списъка в член 24е, букви а) — д) доказателство, представено от лице, участващо в доставката на услугите, но различно от доставчика или клиента.

Когато през дадена календарна година е надхвърлен предвиденият във втора алинея праг, посочената алинея не се прилага от този момент и до момента, в който условията, предвидени в нея, не бъдат изпълнени отново.

Равностойността на сумата в национална валута се изчислява, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка на датата на приемане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета ( 3 ).

Член 24в

За целите на прилагането на член 56, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато на данъчно незадължено лице се отдава превозно средство под наем, различен от краткосрочен наем, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, определено като такова от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства, изброени в член 24д от настоящия регламент.

Подраздел 3б Оборване на презумпции

Член 24г

1. Когато доставчик доставя услуга, посочена в член 58 от Директива 2006/112/ЕО, той може да обори презумпцията по член 24а, или член 24б, букви а), б) или в) от настоящия регламент, въз основа на три непротиворечащи си доказателства, които сочат, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене другаде.

2. Данъчният орган може да обори презумпциите по членове 24а, 24б, или 24в, когато има данни за неправилна употреба или злоупотреба от страна на доставчика.

Подраздел 3в Доказателства за определяне на местоположението на клиент и оборване на презумпции

Член 24д

За целите на прилагането на правилата на член 56, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО и за изпълнение на изискванията на член 24в от настоящия регламент, като доказателство се използват по-специално следните данни:

а) адрес на фактуриране на клиента;

б) банкова информация като мястото, където е банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;

в) регистрационни данни на превозното средство, наето от клиента, ако регистрацията на това превозно средство се изисква на мястото, където то се използва, или друга подобна информация;

г) друга търговска информация.

Член 24е

За целите на прилагането на правилата на член 58 от Директива 2006/112/ЕО и за изпълнение на изискванията на член 24б, буква г) или член 24 г, параграф 1 от настоящия регламент, като доказателство се използват по-специално следните данни:

а) адрес на фактуриране на клиента;

б) интернет протокол (IP адрес) на устройството, използвано от клиента, или друг метод на позициониране;

в) банкова информация като мястото, където е открита банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;

г) код на държавата за мобилни услуги (MCC) от международния идентификатор на мобилен абонат (IMSI), съхраняван на SIM (Subscriber Identity Module) картата, използвана от клиента;

д) местоположение на стационарната линия на клиента, чрез която му се предоставя услугата;

е) друга търговска информация.

Подраздел 4 Общи разпоредби относно определянето на статута, качеството и местоположението на получателя

Член 25

За прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба

Подраздел 5 Доставка на услуги по общия режим

Член 26

Доставка, при която дадена организация даде права за телевизионно излъчване на футболни мачове на данъчнозадължени лица, е обхваната от член 44 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 27

Доставката на услуги, които се състоят в кандидатстването за или възстановяване на ДДС по силата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка ( 4 ), е обхваната от член 44 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 28

Доколкото става дума за единична услуга, доставката на услуги, извършена при организирането на погребения, попада в обхвата на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 29

Без да се засяга член 41 от настоящия регламент, доставката на услуги по „превод на текстове“ попада в обхвата на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 6 Доставка на услуги от посредници

Член 30

Доставката на услуги на посредници, посочени в член 46 от Директива 2006/112/ЕО, обхваща услугите на посредници, които действат от името и за сметка на получателя на доставяната услуга, както и услугите, които се изпълняват от посредници, действащи от името и за сметка на доставчика на съответните услуги.

Член 31

Услугите, предоставяни от посредници, които действат от името или за сметка на друго лице и които имат за цел да посредничат при услуги по настаняване в хотелиерския сектор или в сектори с подобни функции, попадат в обхвата на:

а) член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако са извършени в полза на данъчнозадължено лице, действащо като такова, или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице;

б) член 46 от посочената директива, ако са извършени в полза на данъчно незадължено лице.

Подраздел 6а Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти

Член 31а

1. Услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в член 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, в следните случаи:

а) когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги;

б) когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти.

2. Параграф 1 обхваща по-специално следните случаи:

а) изготвянето на скици на сграда или части от сграда, проектирана за конкретен парцел земя, независимо дали сградата е издигната;

б) предоставянето на услуги по надзор на обекта или охранителни услуги;

в) строежа на сграда върху земя, както и извършената работа по строителство и разрушаване на сграда или части от сграда;

г) изграждането на постоянни инфраструктури върху земя, както и извършената работа по строителство и разрушаване на постоянна инфраструктура като тръбопроводни системи за газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и други подобни;

д) работата върху земя, включително земеделски услуги като оран, сеитба, напояване и торене;

е) проучването и оценката на риска и целостта на недвижими имоти;

ж) оценката на недвижими имоти, включително и там, където такива услуги са необходими за застрахователни цели, за да се определи стойността на дадено имущество като обезпечение на заем или за оценка на риска и щетите при спорове;

з) отдаването под наем или аренда на недвижими имоти, различно от посоченото в параграф 3, буква в), включително складирането на стоки, за което определена част от имота е предоставена за изключително ползване на клиента;

и) предоставянето на настаняване в хотелиерския сектор или в сектори с подобна функция, като ваканционни лагери или обекти, развити за ползване като къмпинги, включително правото на пребиваване на определено място, произтичащо от упражняване на частично право на ползване на недвижими имоти за определен период и други подобни;

й) предоставянето или прехвърлянето на права, различни от правата, обхванати в букви з) и и), за ползване на недвижими имоти или части от тях, включително разрешение за ползване на част от имота, като предоставяне на права за лов и риболов или достъп до салони в летища, или използването на инфраструктура (като например мост или тунел), за което се събират такси;

к) поддръжката, ремонта и поправката на сграда или части от сграда, включително дейности като почистване, поставяне на плочки, тапети и паркет;

л) поддръжката, ремонта и поправката на постоянна инфраструктура като тръбопроводни системи за газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и други подобни;

м) инсталирането или сглобяването на машини или оборудване, които при инсталирането или сглобяването им се определят като недвижими имоти;

н) поддръжката и ремонта, инспекцията и надзора на машини или оборудване, ако тези машини или оборудване се определят като недвижими имоти;

о) управлението на имоти, различно от управлението на портфейл на инвестиции в недвижими имоти, обхванато от параграф 3, буква ж), състоящо се в експлоатация на търговски, промишлени или жилищни недвижими имоти от собственика на имотите или за негова сметка;

п) посредничеството при продажба, отдаване под наем или аренда на недвижими имоти и при учредяването или прехвърлянето на определени участия в недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти (независимо дали се приемат за вещи), с изключение на посредничество, което попада в обхвата на параграф 3, буква г);

р) правните услуги, свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти, с учредяването или прехвърлянето на определени участия в недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти (независимо дали се приемат за вещи), като например нотариалната дейност, или с изготвянето на договор за продажба или придобиване на недвижими имоти, дори ако основната сделка, водеща до правното изменение по отношение на недвижимия имот, не е осъществено.

3. Параграф 1 не обхваща следното:

а) изготвянето на скици за сграда или части от сграда, ако не са предназначени за определен парцел земя;

б) съхранението на стоки в недвижими имоти, ако никоя определена част от недвижимия имот не е предоставена за изключително ползване от клиента;

в) предоставянето на рекламни услуги, дори ако това е свързано с използването на недвижими имоти;

г) посредничество при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционните лагери или на обектите, развити за ползване като къмпинги, ако посредникът действа от името на друго лице и за негова сметка;

д) предоставянето на щанд на панаир или изложение наред с други свързани услуги, даващи възможност на изложителя да излага продукти, като проектиране на щанда, транспортиране и съхранение на стоки, предоставяне на машини, полагане на кабели, застраховка и реклама;

е) инсталиране или сглобяване, поддръжка и ремонт, проверка или надзор на машини или оборудване, което не е част от недвижими имоти или не става част от недвижими имоти;

ж) управление на портфейл от инвестиции в недвижими имоти;

з) правни услуги, различни от обхванатите от параграф 2, буква р), свързани с договори, включително консултации, относно условията на договор за прехвърляне на недвижими имоти или за изпълнението на такъв договор, или за доказване на съществуването на такъв договор, когато тези услуги не са конкретно свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти.

Член 31б

Сделка, при която оборудването се предоставя на разположение на клиента с оглед извършване на работи по недвижими имоти, представлява доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, само ако доставчикът поеме отговорността за изпълнението на работите.

Приема се, че доставчикът, който предоставя на клиента оборудване заедно с достатъчно персонал за експлоатацията му с оглед извършване на работи, е поел отговорност за изпълнението на тези работи. Презумпцията, че доставчикът носи отговорността за изпълнението на работите, може да бъде оборена с всякакви приложими фактически или правни средства.

Член 31в

За целите на определянето на мястото на доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, което действа от свое име, заедно с настаняването в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като ваканционни лагери или обекти, развити за ползване като къмпинг, тези услуги се считат за доставени на тези места.

Подраздел 7 Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги

Член 32

1. Услуги, които се отнасят до предоставяне на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, съгласно посоченото в член 53 от Директива 2006/112/ЕО, включват предоставянето на услуги, чиито основни характеристики се състоят в предоставянето на право на достъп до дадено събитие срещу билет или заплащане, включително срещу заплащане под формата на абонамент, сезонен билет или периодичен членски внос.

2. Параграф 1 се прилага по-конкретно в следните случаи:

а) право на достъп до шоуспектакли, театрални представления, циркови представления, панаири, паркове за забавления, концерти, изложби, както и други подобни културни събития;

б) право на достъп до спортни събития като мачове или състезания;

в) право на достъп до образователни и научни събития като конференции и семинари.

3. В параграф 1 не е включено използването на съоръжения като гимнастически или други зали срещу заплащане на членски внос.

Член 33

Посочените в член 53 от Директива 2006/112/ЕО спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, което присъства на събитието.

Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети.

Член 33а

Доставката на билети за културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития от посредник, действащ от свое име, но за сметка на организатора, или от данъчно задължено лице, различно от организатора, действащо за своя собствена сметка, попада в обхвата на член 53 и член 54, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 8 Доставка на спомагателни услуги при транспорт, оценки на и работа върху движими вещи

Член 34

С изключение на случаите, в които монтираните стоки станат част от недвижимо имущество, мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице, при която дадено данъчнозадължено лице извършва само монтаж на различни части на машина, които са му изцяло предоставени от получателя на неговите услуги, се определя в съответствие с член 54 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 9 Доставка на ресторантьорски услуги и кетъринг услуги на борда на превозно средство

Член 35

Частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, посочена в член 57 от Директива 2006/112/ЕО, се определя от пробега на превозното средство, а не от маршрута, изминат от всеки от пътниците.

Член 36

Когато ресторантьорските услуги и кетъринг услугите се доставят по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, тази доставка попада в обхвата на член 57 от Директива 2006/112/ЕО.

Когато ресторантьорските услуги и кетъринг услугите се доставят извън частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, но на територията на държава-членка или на трета държава, или на трета територия, тази доставка попада в обхвата на член 55 от посочената директива.

Член 37

Мястото на доставка на ресторантьорска услуга или кетъринг услуга, която се извършва в рамките на Общността отчасти по време на частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, и отчасти извън тази част, но на територията на държава-членка, се определя в своята цялост в съответствие с правилата за определяне на мястото на доставка, приложими в началото на доставката на ресторантьорската или кетъринг услуга.

Подраздел 10 Отдаване под наем на превозни средства

Член 38

1. Понятието „превозни средства“, посочено в член 56 и член 59, първа алинея, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО, включва моторни и немоторни превозни средства, както и други съоръжения и устройства, предназначени за превоз на хора или предмети от едно място до друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които по принцип са предназначени и действително могат да бъдат използвани за превоз.

2. Превозни средства по смисъла на параграф 1 са по-специално следните транспортни средства:

а) наземни превозни средства като автомобили, мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела и каравани;

б) ремаркета и полуремаркета;

в) железопътни вагони;

г) плавателни съдове;

д) въздухоплавателни средства;

е) превозни средства, специално предназначени за превоз на болни или пострадали;

ж) селскостопански трактори и други селскостопански превозни средства;

з) механично или електронно придвижвани инвалидни колички.

3. Не са превозни средства по смисъла на параграф 1 транспортните средства, които са спрени от движение за постоянно, и контейнерите.

Член 39

1. За прилагането на член 56 от Директива 2006/112/ЕО, продължителността на непрекъснатото притежание или използване на превозно средство, обект на отдаване под наем, се определя въз основа на договора, сключен между заинтересованите страни.

Договорът се използва по презумпция, която може да бъде оборена с всички фактически или правни средства, с цел да се установи действителната продължителност на непрекъснатото притежание или използване.

Надхвърлянето поради непреодолима сила на продължителността съгласно договора за краткосрочно наемане по смисъла на член 56 от Директива 2006/112/ЕО не се отразява върху установяването на продължителността на непрекъснатото притежание или използване на превозното средство.

2. Когато отдаването под наем на едно и също превозно средство се извършва въз основа на последователни договори между едни и същи страни, продължителността на непрекъснато притежание или използване на превозното средство е тази, определена по силата на договорите като цяло.

За целите на първа алинея даден договор и неговите продължения се считат за последователни договори.

При все това продължителността на краткосрочните договори за отдаване под наем, които предшестват дългосрочен договор, не се поставя под въпрос, при условие че не съществува практика на злоупотреба.

3. Освен ако няма практика на злоупотреба, последователните договори за отдаване под наем между едни и същи страни, но за различни превозни средства, не се считат за последователни договори за целите на параграф 2.

Член 40

Мястото, където превозното средство действително се предоставя на разположение на получателя, както е посочено в член 56, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, е мястото, където получателят или трета страна, действаща от негово име, физически встъпва във владение на това превозно средство.

Подраздел 11 Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността

Член 41

Доставката на услуги по превод на текстове, предоставени на данъчно незадължено лице, установено извън Общността, е обхваната от член 59, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО.

ГЛАВА Va ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС

(ДЯЛ VI ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 41а

За целите на прилагането на член 66а от Директива 2006/112/ЕО моментът на приемане на плащането означава моментът, в който потвърждението за плащането, съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от клиента, е получено от доставчика или от името на доставчика, продаващ стоки посредством електронния интерфейс, независимо кога е извършено действителното парично плащане, което от двете настъпи по-рано.

ГЛАВА VI ДАНЪЧНА ОСНОВА

(ДЯЛ VII ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 42

Когато даден доставчик на стоки или услуги изисква от получателя, като условие за приемане на плащане с кредитна или дебитна карта, да заплати към него или друго предприятие определена сума и ако заплащаната от получателя цена остава непроменена независимо от начина на приемане на плащането, то тази сума представлява неразделна част от данъчната основа за доставката на стоките или услугите съгласно членове 73—80 от Директива 2006/112/ЕО.

ГЛАВА VII ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Член 43

„Предоставянето на ваканционно настаняване“, посочено в точка 12 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО, включва отдаването под наем на палатки, каравани или на подвижни жилища, които се намират в рамките на къмпинг и се използват за настаняване.

ГЛАВА VIII ОСВОБОЖДАВАНИЯ

РАЗДЕЛ 1 Освобождавания за някои дейности от обществен интерес

(Членове 132, 133 и 134 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 44

Услугите за професионално обучение или преквалификация, които се предоставят при изложените в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО условия, включват обучение, което се отнася пряко до занятието или професията, както и всяко друго обучение с цел придобиване или актуализиране на знанията за професионални цели. Времетраенето на професионалното обучение или преквалификацията няма отношение към случая.

РАЗДЕЛ 2 Освобождавания в полза на други дейности

(Членове 135, 136 и 137от Директива 2006/112/ЕО)

Член 45

Данъчното освобождаване, предвидено в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, не се прилага за благородна платина.

▼M4

РАЗДЕЛ 2А Освобождавания при вътреобщностни сделки

(Членове 138 — 142 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 45a

1. За прилагането на освобождаванията по член 138 от Директива 2006/112/ЕО се приема, че стоките са изпратени или превозени от държава членка до местоназначение извън нейната територия, но на територията на Общността, в някой от следните случаи:

a) продавачът посочва, че стоките са били изпратени или превозени от него или от трето лице за негова сметка и че или продавачът разполага с най-малко две от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква а), издадени от две различни лица, които са независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице, или продавачът разполага само с едно от доказателствата, посочени в параграф 3, буква а), в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква б), с които се потвърждава изпращането или превозът на стоките и които са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице;

б) продавачът притежава следното:

i) писмена декларация от придобиващото лице, в която се заявява, че стоките са били изпратени или превозени от придобиващото лице или от трето лице за негова сметка, и се посочва държавата членка на местоназначение на стоките; в тази писмена декларация трябва да се посочат: датата на съставяне; името и адресът на придобиващото лице; количеството и естеството на стоките; датата и мястото на пристигане на стоките; при доставка на превозно средство — идентификационният номер на превозното средство; както и идентификационни данни на лицето, което приема стоките от името на придобиващото лице; и

ii) най-малко две от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква а), издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице, или само едно от доказателствата, посочени в параграф 3, буква а), в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства, посочени в параграф 3, буква б), с които се потвърждава изпращането или превозът на стоките и които са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото лице.

Придобиващото лице предоставя на продавача писмената декларация, посочена в буква б), подточка i) до десетия ден на месеца, следващ доставката.

2. Данъчният орган може да обори презумпцията по параграф 1.

3. За целите на параграф 1 за доказателства за изпращането или превоза се приемат следните документи:

a) документи във връзка с изпращането или превоза на стоките, като подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките;

б) следните документи:

i) застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;

ii) официални документи, издадени от публичен орган, като например нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;

iii) разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка.

РАЗДЕЛ 3 Освобождавания при внос

(Членове 143, 144 и 145 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 46

Освобождаването по член 144 от Директива 2006/112/ЕО се прилага за транспортните услуги, свързани с вноса на движими вещи, извършван като част от смяна на местоживеенето.

РАЗДЕЛ 4 Освобождавания при износ

(Членове 146 и 147 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 47

Понятието „превозни средства за лични цели“, по смисъла на член 146, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, включва превозни средства, които се използват за нестопански цели от лица, различни от физически лица, такива като публично-правни субекти, по смисъла на член 13 от посочената директива, както и от асоциации.

Член 48

За да се установи дали като условие за освобождаване на доставката на стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, горната граница, определена от държава-членка в съответствие с член 147, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, е превишена, изчисляването се базира на стойността на фактурата. Общата стойност на няколко стоки може да бъде използвана само ако всички тези стоки са включени в една фактура, издадена от едно и също данъчнозадължено лице, което доставя стоките на един и същ получател.

РАЗДЕЛ 5 Освобождавания, отнасящи се до някои доставки, третирани като износ

(Членове 151 и 152 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 49

Освобождаването по член 151 от Директива 2006/112/ЕО се прилага и за електронните услуги, когато те са предоставени от данъчнозадължено лице, за което се прилага специалният режим за услуги, предоставяни по електронен път, предвидени в членове 357—369 от посочената директива.

Член 50

1. За да бъде признат като международен орган за прилагането на член 143, параграф 1 буква ж) и член 151, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, органът, който трябва да бъде създаден под формата на консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC), посочен в Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета от 25 юни 2009 г. относно правната рамка на Общността за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) ( 5 ), отговаря на всяко от изброените по-долу условия:

а) той е самостоятелен правен субект с пълна правоспособност;

б) създаден е в съответствие със и е субект на правото на Съюза;

в) в него участват държави-членки и, когато е целесъобразно, трети страни и междуправителствени организации, но не и частни субекти;

г) преследва едновременно специфични и легитимни цели, които по същество имат нестопански характер.

2. Освобождаването по член 143, параграф 1 буква ж) и член 151, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО са прилага за ERIC, посочен в параграф 1, когато той е признат за международен орган от държавата-членка домакин.

Ограниченията и условията на предвидените в тези разпоредби освобождавания се определят в споразумение, сключено от членовете на ERIC, в съответствие с член 5, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 723/2009. В случаите когато стоките не се изпращат или превозват извън държавата-членка, в която се извършва доставката, и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС в съответствие с член 151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 51

1. Когато лицето, което получава доставка на стоки или услуги, е установено в Общността, но не в държавата-членка, в която се извършва доставката, удостоверението за освобождаване от ДДС и /или от акциз, предвидено в приложение II към настоящия регламент, служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на член 151 от Директива 2006/112/ЕО.

Когато използва удостоверението, държавата-членка, в която е установено лицето, което получава доставката на стоки или услуги, може да реши дали да използва общо удостоверение за ДДС и акцизи или две различни удостоверения.

2. Удостоверението по параграф 1 се подпечатва от компетентните органи в държавата-членка домакин. Ако обаче доставените стоки или услуги са предназначени за служебно ползване, държавите-членки при определени от тях условия могат да освободят получателя от задължението да подпечатва удостоверението. Това освобождаване може да бъде отменено в случай на злоупотреба.

Държавите-членки уведомяват Комисията за звеното за контакт, определено да посочи службите, които отговарят за подпечатването на удостоверението, и за това при кои случаи освобождават получателя от задължението да подпечатва удостоверението. Комисията информира останалите държави-членки за информацията, получена от държавите-членки.

3. Когато в държавата-членка, в която се извършва доставката, се прилага пряко освобождаване, доставчикът получава удостоверението по параграф 1 от настоящия член от получателя на стоките или услугите и го съхранява в документацията си. Ако, по силата на член 151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването е предоставено чрез възстановяване на ДДС, удостоверението се прикачва към искането за възстановяване, отправено към съответната държава-членка.

ГЛАВА IX ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪК

(ДЯЛ X ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

Член 52

Когато държавата-членка на вноса е въвела електронна система за извършване на митническите формалности, понятието „документ за внос“, посочено в член 178, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, означава електронните версии на документите за вноса, при условие че позволяват извършването на проверка относно упражняването на правото за приспадане.

ГЛАВА Х ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

(ДЯЛ XI ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)

РАЗДЕЛ 1 Лица — платци на ДДС на данъчните органи

(Членове 192а—205 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 53

1. За прилагането на член 192а от Директива 2006/112/ЕО се взема предвид само постоянен обект, с който разполага данъчнозадълженото лице, когато същият е с достатъчно постоянен характер и подходяща структура по отношение на човешките и техническите ресурси, който му позволява да извършва доставки на стоки и услуги, в които участва.

2. Когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, се счита, че този обект не участва в доставката на стоки или услуги по смисъла на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, освен ако техническите и човешките ресурси на този постоянен обект се използват от данъчнозадълженото лице за операции, свързани с изпълнението на облагаемата доставка на тези стоки или услуги на територията на тази държава-членка, преди или по време на изпълнението ѝ.

Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като счетоводство, фактуриране и събиране на вземания, не се счита, че те се използват за изпълнение на доставка на стоки или услуги.

Ако обаче се издаде фактура с идентификационния номер по ДДС, предоставен му от държавата-членка на постоянния обект, се счита, че постоянният обект участва в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава-членка, освен ако съществува доказателство за противното.

Член 54

Когато данъчнозадължено лице е установило мястото на стопанската си дейност на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, член 192а от Директива 2006/112/ЕО не се прилага независимо дали мястото на стопанска дейност участва в доставката на стоки или услуги, която то извършва в тази държава-членка.

▼M4

РАЗДЕЛ 1A Общи задължения

(Членове 242—243 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 54a

1. Регистърът, посочен в член 243, параграф 3 от Директива 2006/112/ЕО, който трябва да води всяко данъчнозадължено лице, което прехвърля стоки при режим на складиране на стоки до поискване от клиента, съдържа следната информация:

a) държавата членка, от която стоките са били изпратени или превозени, и датата на изпращане или превозване на стоките;

б) идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице, за което са предназначени стоките, издаден от държавата членка, към която се изпращат или превозват стоките;

в) държавата членка, към която се изпращат или превозват стоките, идентификационния номер по ДДС на складодържателя, адреса на склада, в който стоките се съхраняват след пристигането, и датата на пристигането на стоките в склада;

г) стойността, описанието и количеството на стоките, пристигнали в склада;

д) идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице, което замества лицето, посочено в буква б) от настоящия параграф, при условията, посочени в член 17а, параграф 6 от Директива 2006/112/ЕО;

е) данъчната основа, описанието и количеството на доставените стоки и датата, на която е извършена доставката на стоките, посочена в член 17а, параграф 3, буква а) от Директива 2006/112/ЕО, както и идентификационния номер по ДДС на купувача;

ж) данъчната основа, описанието и количеството на стоките, и датата, на която е било изпълнено някое от условията и съответното основание в съответствие с член 17а, параграф 7 от Директива 2006/112/ЕО;

з) стойността, описанието и количеството на върнатите стоки и датата на връщането на стоките, посочени в член 17а, параграф 5 от Директива 2006/112/ЕО.

2. Регистърът, посочен в член 243, параграф 3 от Директива 2006/112/ЕО, който трябва да води всяко данъчнозадължено лице, на което се доставят стоки при режим на складиране на стоки до поискване от клиента, съдържа следната информация:

a) идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице, което прехвърля стоки при режим на складиране на стоки до поискване от клиента;

б) описанието и количеството на стоките, предназначени за него;

в) датата, на която пристигат в склада стоките, предназначени за него;

г) данъчната основа, описанието и количеството на стоките, които са му били доставени, и датата, на която е извършено вътреобщностното придобиване на стоките, посочено в член 17а, параграф 3, буква б) от Директива 2006/112/ЕО;

д) описанието и количеството на стоките и датата, на която те са били преместени от склада по нареждане на данъчнозадълженото лице, посочено в буква а);

е) описанието и количеството на унищожените или липсващите стоки и датата на унищожаването, загубата или кражбата на стоките, пристигнали преди това в склада, или датата, на която е било установено, че стоките са унищожени или че липсват.

Когато стоките са изпратени или превозени при режим на складиране на стоки до поискване от клиента до складодържател, различен от данъчнозадълженото лице, на което е било предназначено да бъдат доставени стоките, не е необходимо в регистъра на това данъчнозадължено лице да се вписва информацията, посочена в първа алинея, букви в), д) и е).

РАЗДЕЛ 1б Счетоводна отчетност

(членове 241—249 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 54б

1. За целите на прилагането на член 242а от Директива 2006/112/ЕО с термина „улеснява“ се означава използването на електронен интерфейс, който позволява на клиент и на доставчик, предлагащи услуги или стоки за продажба посредством електронния интерфейс, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки или услуги чрез този електронен интерфейс.

Терминът „улеснява“ обаче не обхваща доставката на стоки или услуги, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:

а) данъчнозадълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката;

в) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките или с доставката на услугите.

2. За целите на прилагането на член 242а от Директива 2006/112/ЕО терминът „улеснява“ не обхваща случаите, в които данъчнозадълженото лице само осигурява което и да е от следните:

а) обработката на плащания във връзка с доставката на стоки или услуги;

б) обявяването за продажба или реклама на стоките или услугите;

в) пренасочването или прехвърлянето на клиенти към други електронни интерфейси, където се предлагат стоките или услугите, без по-нататъшна намеса в доставката.

Член 54в

1. Данъчнозадълженото лице, посочено в член 242а от Директива 2006/112/ЕО, води изброените по-долу регистри във връзка с доставките, когато се счита, че самото то е получило и доставило стоки в съответствие с член 14а от Директива 2006/112/ЕО или когато участва в доставките на услуги, извършвани по електронен път, при които се счита, че действа от свое име в съответствие с член 9а от настоящия регламент:

а) регистъра, посочен в член 63в от настоящия регламент, когато данъчнозадълженото лице е избрало да прилага един от специалните режими, предвидени в дял XII, глава 6 от Директива 2006/112/ЕО;

б) регистъра, посочен в член 242 от Директива 2006/112/ЕО, когато данъчнозадълженото лице не е избрало да прилага един от специалните режими, предвидени в дял XII, глава 6 от Директива 2006/112/ЕО.

2. Данъчнозадълженото лице, посочено в член 242а от Директива 2006/112/ЕО, съхранява следната информация по отношение на доставките, различни от посочените в параграф 1:

а) името, пощенския адрес и електронния адрес или уебсайта на доставчика, чиито доставки се улесняват чрез използването на електронен интерфейс, и ако е приложимо:

i) идентификационния номер за целите на ДДС или националния данъчен номер на доставчика;

ii) номера на банковата сметка или номера на виртуалната сметка на доставчика;

б) описание на стоките, стойността им, мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките, както и момента на доставката и, ако е наличен, номера на поръчката или уникалния номер на сделката;

в) описание на услугите, тяхната стойност, информация, позволяваща да се установи мястото на доставка и моментът на доставка и, ако е наличен, номера на поръчката или уникалния номер на сделката.

РАЗДЕЛ 2 Други разпоредби

(Членове 272 и 273 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 55

При операциите, посочени в член 262 от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължените лица, на които следва да бъде издаден идентификационен номер по ДДС съгласно член 214 от същата директива, и данъчно незадължените юридически лица, регистрирани за целите на ДДС, когато действат в качеството си на такива, са длъжни незабавно да предоставят идентификационния си номер по ДДС на доставчиците си на стоки или услуги.

Посочените в член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължени лица, които са освободени от данък върху вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с член 4, първа алинея от настоящия регламент, не са длъжни да предоставят идентификационния си номер по ДДС на своите доставчици на стоки, когато имат идентификационен номер по ДДС в съответствие с член 214, параграф 1, буква г) или д) от посочената директива.

ГЛАВА XI СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

РАЗДЕЛ 1 Специален режим за инвестиционно злато

(Членове 344—356 от Директива 2006/112/ЕО)

Член 56

Понятието „общоприето от пазарите на злато тегло“ съгласно член 344, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО означава най-малкото единиците и теглата, изложени в приложение III към настоящия регламент.

Член 57

За целите на съставяне на списъка от златни монети, посочен в член 345 от Директива 2006/112/ЕО, понятия „цена“ и „цена на открития пазар“, посочени в член 344, параграф 1, точка 2, означават съответно цената и цената на открития пазар на 1 април на всяка година. Ако 1 април не се пада ден, в който тези цени са фиксирани, то се използват цените на следващия ден, в който те бъдат фиксирани.

РАЗДЕЛ 2 Специални режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица или извършващи дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни доставки на стоки

(членове 358—369ч от Директива 2006/112/ЕО)

Подраздел 1 Определения

Член 57а

За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

1) „режим извън Съюза“ означава специалният режим за услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, които не са установени в рамките на Общността, както е посочено в дял XII, глава 6, раздел 2 от Директива 2006/112/ЕО;

2) „режим в Съюза“ означава специалният режим за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, за доставки на стоки в рамките на дадена държава членка, направени чрез електронни интерфейси за улесняване на тези доставки, и за услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, установени в рамките на Общността, но не в държавата членка по потребление, както е предвидено в дял XII, глава 6, раздел 3 от Директива 2006/112/ЕО;

3) „режим при внос“ означава специалният режим за дистанционни продажби на стоки, внесени от трети територии или трети държави, както е посочено в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО;

4) „специален режим“ означава „режимът извън Съюза“, „режимът в Съюза“ или „режимът при внос“ в зависимост от контекста;

5) „данъчнозадължено лице“ означава данъчнозадължено лице по член 359 от Директива 2006/112/ЕО, което има разрешение да използва режима извън Съюза, данъчнозадължено лице по член 369б от същата директива, което има разрешение да използва режима в Съюза или данъчнозадължено лице по член 369м от същата директива, което има разрешение да използва режима при внос;

6) „посредник“ означава лице съгласно определението в член 369л, втора алинея, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 2 Прилагане на режима в Съюза

Член 57б

(заличено)

Подраздел 3 Обхват на режима в Съюза

Член 57в

Режимът в Съюза не се прилага за услуги, предоставени в държава членка, в която данъчнозадълженото лице е установило стопанската си дейност или има постоянен обект. Доставката на тези услуги се декларира пред компетентните данъчни органи на тази държава членка в справка-декларацията за ДДС, както е предвидено в член 250 от Директива 2006/112/ЕО.

Подраздел 4 Идентификация

Член 57г

1. Когато данъчнозадължено лице информира държавата членка по идентификация, че възнамерява да използва режима в Съюза или режима извън Съюза, този специален режим се прилага от първия ден на следващото календарно тримесечие.

Въпреки това, когато първата доставка на стоки или услуги в рамките на режима в Съюза или режима извън Съюза се извършва преди посочената дата, специалният режим се прилага от датата на тази първа доставка, при условие че данъчнозадълженото лице информира държавата членка по идентификация за започването на дейностите, които са в обхвата на специалния режим, не по-късно от десетия ден на месеца, следващ тази първа доставка.

2. Когато данъчнозадължено лице или посредник, действащ от негово име, информира държавата членка по идентификация, че възнамерява да използва режима при внос, този специален режим се прилага от деня, в който на данъчнозадълженото лице или на посредника е определен индивидуален идентификационен номер по ДДС за режим при внос, както е предвидено в член 369р, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/112/ЕО.

Член 57д

Държавата членка по идентификация идентифицира данъчнозадълженото лице, използващо режима в Съюза, въз основа на идентификационния му номер за целите на ДДС, посочен в членове 214 и 215 от Директива 2006/112/ЕО.

Индивидуалният идентификационен номер, определен на посредник съгласно член 369р, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, му позволява да действа като посредник от името на данъчнозадължените лица, използващи режима при внос. Този номер обаче не може да се използва от посредника за деклариране на ДДС върху облагаеми доставки.

Член 57е

1. Когато данъчнозадължено лице, използващо режима в Съюза, престане да отговаря на условията, предвидени в определението съгласно член 369а, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО, държавата членка, в която това лице е било идентифицирано, престава да бъде държавата членка по идентификация.

Въпреки това ако данъчнозадълженото лице все още отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим, и за да продължи да използва този режим, то посочва като нова държава членка по идентификация държавата членка, в която е установило стопанската си дейност, или, ако не е установило стопанската си дейност в рамките на Общността — държава членка, в която има постоянен обект. Когато данъчнозадълженото лице, използващо режима в Съюза за доставката на стоки, не е установено в Общността, то посочва като нова държава членка по идентификация държавата членка, от която то изпраща или превозва стоките.

Когато държавата членка по идентификация бъде променена съгласно втора алинея, тази промяна се прилага от датата, на която мястото на установяване на стопанска дейност или постоянния обект на данъчнозадълженото лице престане да бъде в държавата членка, посочена преди това като държава членка по идентификация, или от датата, на която данъчнозадълженото лице спира да изпраща или превозва стоки от тази държава членка.

2. Когато данъчнозадължено лице, използващо режима при внос, или посредник, действащ от негово име, престане да отговаря на условията, предвидени в член 369л, втора алинея, точка 3, букви б)—д) от Директива 2006/112/ЕО, държавата членка, в която това лице е било идентифицирано, престава да бъде държавата членка по идентификация.

Ако данъчнозадълженото лице или неговият посредник все още отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим, и за да продължи да използва този режим, то посочва като нова държава членка по идентификация държавата членка, в която е установило стопанската си дейност, или, ако не е установило стопанската си дейност в рамките на Общността — държава членка, в която има постоянен обект.

Когато държавата членка по идентификация бъде променена съгласно втора алинея, тази промяна се прилага от датата, на която мястото на установяване на стопанската дейност или постоянния обект на данъчнозадълженото лице или на неговия посредник престане да бъде в държавата членка, посочена преди това като държавата членка по идентификация.

Член 57ж

1. Данъчнозадължено лице, използващо режима в Съюза или режима извън Съюза, може да спре да използва тези специални режими независимо дали продължава да предоставя стоки или услуги, които могат да бъдат обхванати от тези специални режими. Данъчнозадълженото лице информира държавата членка по идентификация най-малко 15 дни преди края на календарното тримесечие преди тримесечието, от което възнамерява да преустанови използването на режима. Преустановяването поражда действие от първия ден на следващото календарно тримесечие.

Задълженията по ДДС, свързани с доставки на стоки или услуги, възникващи след датата, на която преустановяването е породило действие, се погасяват пряко пред данъчните органи на съответната държава членка по потребление.

2. Данъчнозадължено лице, използващо режима при внос, може да спре да използва въпросния режим, независимо от това дали то продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави. Данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, информира държавата членка по идентификация най-малко 15 дни преди края на месеца, предшестващ месеца, от който възнамерява да преустанови използването на режима. Преустановяването поражда действие от първия ден на следващия месец, а данъчнозадълженото лице губи правото да използва режима за доставки, извършени от този ден нататък.

Подраздел 5 Задължения за докладване

Член 57з

1. Не по-късно от десетия ден на следващия месец данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, информира по електронен път държавата членка по идентификация за всяко от следните:

а) преустановяването на дейностите му, попадащи в обхвата на специален режим;

б) всякакви промени на дейностите му, попадащи в обхвата на специален режим, при които то вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим;

в) всякакви промени на информацията, предоставена до този момент на държавата членка по идентификация.

2. Когато държавата членка по идентификация бъде променена съгласно член 57е, данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, информира за промяната двете съответни държави членки не по-късно от десетия ден на месеца, следващ тази промяна. То съобщава на новата държава членка по идентификация регистрационните данни, които се изискват, когато данъчнозадължено лице използва специален режим за първи път.

Подраздел 6 Изключване

Член 58

1. Когато данъчнозадължено лице, което използва един от специалните режими, отговаря на един или повече от критериите за изключване, посочени в член 369д, или за заличаване от регистъра за идентификация, предвиден в член 363 или в член 369с, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/112/ЕО, държавата членка по идентификация изключва това данъчнозадължено лице от този режим.

Единствено държавата членка по идентификация може да изключи данъчнозадължено лице от един от специалните режими.

Държавата членка по идентификация взема своето решение за изключване или заличаване въз основа на всяка налична информация, включително информация, предоставена от всяка друга държава членка.

2. Изключването на данъчнозадължено лице от режима извън Съюза или режима в Съюза поражда действие от първия ден на календарното тримесечие, следващо датата, на която решението за изключването е било изпратено по електронен път на данъчнозадълженото лице. Когато обаче изключването е вследствие на промяна на мястото на установяване на стопанска дейност или на постоянния обект, или на мястото, от което започва изпращането или превоза на стоките, изключването поражда действие от датата на промяната.

3. Изключването на данъчнозадължено лице от режима при внос поражда действие от първия ден на месеца, следващ датата, на която решението за изключването е било изпратено по електронен път на данъчнозадълженото лице, с изключение на следните случаи:

а) когато изключването е вследствие на промяна на неговото място на установяване на стопанска дейност или на неговия постоянен обект — в този случай изключването поражда действие от датата на промяната;

б) когато изключването се дължи на системно неспазване на правилата на този режим — в този случай изключването поражда действие от деня след датата, на която решението за изключването е било изпратено по електронен път на данъчнозадълженото лице.

4. С изключение на случаите, които попадат в обхвата на параграф 3, буква б), индивидуалният идентификационен номер за целите на ДДС, определен за използването на режима при внос, остава валиден за периода, необходим за вноса на стоки, които са били доставени преди датата на изключване, което обаче не може да надвишава два месеца, считано от тази дата.

5. Когато даден посредник отговаря на един от критериите за заличаване, предвиден в член 369с, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, държавата членка по идентификация заличава посредника от регистъра за идентификация и изключва данъчнозадължените лица, представлявани от въпросния посредник, от режима при внос.

Единствено държавата членка по идентификация може да заличава посредници от регистъра за идентификация.

Държавата членка по идентификация взема своето решение за заличаване въз основа на всяка налична информация, включително информация, предоставена от всяка друга държава членка.

Заличаването на посредник от регистъра за идентификация поражда действие от първия ден на месеца, следващ датата, на която решението за заличаването е било изпратено по електронен път на посредника и на данъчнозадължените лица, които той представлява, с изключение на следните случаи:

а) когато заличаването е вследствие на промяна на неговото място на установяване на стопанска дейност или на неговия постоянен обект — в този случай заличаването поражда действие от датата на промяната;

б) когато заличаването на посредника се дължи на системно неспазване на правилата на режима при внос — в този случай заличаването поражда действие от деня след датата, на която решението за заличаването е било изпратено по електронен път на посредника и на данъчнозадължените лица, които той представлява.

Член 58а

Когато данъчнозадължено лице, което използва специален режим, не е доставяло стоки или услуги в обхвата от този режим в нито една държава членка по потребление в продължение на две години, се смята, че облагаемите му дейности по смисъла съответно на член 363, буква б), член 369д, буква б), член 369с, параграф 1, буква б) или член 369с, параграф 3, буква б) от Директива 2006/112/ЕО са преустановени. Това преустановяване не му пречи да използва специален режим, когато отново започне да извършва дейностите си, попадащи в обхвата на който и да било от режимите.

Член 58б

1. Когато данъчнозадължено лице е изключено от един от специалните режими за системно неспазване на правилата, свързани с този режим, то остава изключено от използването на който и да е от специалните режими в която и да било държава членка за период от две години след периода за деклариране, през който данъчнозадълженото лице е било изключено.

Първа алинея обаче не се прилага по отношение на режима при внос, когато изключването се дължи на системно неспазване на правилата от страна на посредника, действащ от името на данъчнозадълженото лице.

Когато даден посредник е заличен от регистъра за идентификация за системно неспазване на правилата на режима при внос, той няма право да действа като посредник за срок от две години след месеца, през който е бил заличен от регистъра.

2. Счита се, че дадено данъчнозадължено лице или даден посредник системно не спазват правилата, свързани с някой от специалните режими, по смисъла на член 363, буква г), член 369д, буква г), член 369с, параграф 1, буква г), член 369с, параграф 2, буква в) или член 369с, параграф 3, буква г) от Директива 2006/112/ЕО, най-малко в следните случаи:

а) когато съгласно член 60а държавата членка по идентификация е издавала напомняния на данъчнозадълженото лице или на посредника, действащ от негово име, за последните три предходни периода за деклариране и за всеки от тези периоди справка-декларацията за ДДС не е била подадена в срок от десет дни след изпращането на напомнянето;

б) когато съгласно член 63а държавата членка по идентификация е издавала напомняния на данъчнозадълженото лице или на посредника, действащ от негово име, за последните три предходни периода за деклариране и пълният размер декларирания ДДС не е платен от лицето или от действащ от негово име посредник за всеки един от тези периоди за деклариране в срок от десет дни след изпращането на напомнянето, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 EUR за всеки период за деклариране;

в) когато след поискване от държавата членка по идентификация и един месец след последващо напомняне от държавата членка по идентификация, данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, не е успял да предостави по електронен път достъп до регистрите, посочени в членове 369, 369к и 369ч от Директива 2006/112/ЕО.

Член 58в

Данъчнозадължено лице, което е изключено от режима извън Съюза или режима в Съюза, погасява всички задължения по ДДС, свързани с доставки на стоки или услуги, възникващи след датата, на която изключването е породило действие, пряко пред данъчните органи на съответната държава членка по потребление.

Подраздел 7 Справка-декларация за ДДС

Член 59

1. Всеки период за деклариране по смисъла на член 364, член 369е или член 369т от Директива 2006/112/ЕО е самостоятелен период за деклариране.

2. Когато в съответствие с член 57г, параграф 1, втора алинея режимът в Съюза или режимът извън Съюза се прилага от датата на първата доставка, данъчнозадълженото лице подава отделна справка-декларация за ДДС за календарното тримесечие, през което е извършена първата доставка.

3. Когато данъчнозадължено лице е регистрирано по режима в Съюза и режима извън Съюза в даден период за деклариране, то подава справки-декларации за ДДС и прави съответните плащания в държавите членки по идентификация за всеки режим по отношение на доставките, осъществени по време на включените в този режим периоди.

4. Когато държавата членка по идентификация бъде променена съгласно член 57е след първия ден на съответния период за деклариране, данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, подава справки-декларации за ДДС и прави съответните плащания както в старата, така и в новата държава членка по идентификация, като включва осъществените доставки през съответните периоди, през които държавите членки са били държавата членка по идентификация.

Член 59а

Когато данъчнозадължено лице, използващо специален режим, не е извършило доставки на стоки или услуги съгласно този режим през даден период за деклариране в никоя от държавите членки по потребление и не е необходимо да направи корекции по отношение на предходни декларации, данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, подава справка-декларация за ДДС, в която се посочва, че не са извършвани доставки през този период (нулева справка-декларация за ДДС).

Член 60

Сумите в справки-декларациите за ДДС, съставени по специалните режими, не се закръглят нагоре или надолу до най-близкото цяло число в съответната парична единица. Посочва се и се превежда точната сума на ДДС.

Член 60а

Когато дадена справка-декларация за ДДС не е подадена съгласно член 364, член 369е или член 369т от Директива 2006/112/ЕО, държавата членка по идентификация напомня по електронен път на данъчнозадължените лица или на посредниците, действащи от тяхно име, за задължението им да подадат справка-декларация. Държавата членка по идентификация издава напомняне на десетия ден след деня, в който справка-декларацията е следвало да бъде подадена, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне.

За всички последващи напомняния и стъпки, предприети за определяне и за събиране на ДДС, е отговорна съответната държава членка по потребление.

Независимо от издадените напомняния и предприетите стъпки от държавата членка по потребление, данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, подава справка-декларацията за ДДС в държавата членка по идентификация.

Член 61

▼M6

1. След подаването на справка-декларацията за ДДС за периоди до втория период за деклариране през 2021 г. включително, промените в съдържащите се в нея стойности се извършват само чрез изменения на посочената справка-декларация, а не чрез корекции в последваща справка-декларация.

След подаването на справка-декларация за периоди от третия период за деклариране през 2021 г. промените в съдържащите се в нея стойности се извършват само чрез корекции в последваща справка-декларация.

2. Измененията, посочени в параграф 1, се подават по електронен път до държавата членка по идентификация в срок от три години от датата, на която е трябвало да бъде подадена първоначалната справка-декларация.

Това обаче не засяга правилата за изчисления и изменения на държавата членка по потребление.

Член 61а

1. Данъчнозадължено лице или действащ от негово име посредник подава последната справка-декларация за ДДС и всички подадени със закъснение предходни справки-декларации и съответстващите им плащания в държавата членка, която е била държава членка по идентификация при преустановяването, изключването или промяната, когато то:

а) престане да използва един от специалните режими;

б) е изключено от един от специалните режими;

в) промени държавата членка по идентификация в съответствие с член 57е.

Всички корекции на последната справка-декларация и предходни справки-декларации, които са се наложили след подаването на последната справка-декларация, се уреждат пряко при данъчните органи на съответната държава членка по потребление.

2. По отношение на всички данъчнозадължени лица, от чието име действа, посредникът предава последните справки-декларации за ДДС и всички подадени със закъснение предходни справки-декларации и съответстващите им плащания в държавата членка, която е била държава членка по идентификация преди заличаването или промяната, когато той:

а) е заличен от регистъра за идентификация;

б) промени държавата членка по идентификация в съответствие с член 57е, параграф 2.

Всички корекции на последната справка-декларация и предходни справки-декларации, които са се наложили след подаване на последната справка-декларация, се уреждат пряко при данъчните органи на съответната държава членка по потребление.

Подраздел 7а Режим при внос — данъчно събитие

Член 61б

За целите на прилагането на член 369н от Директива 2006/112/ЕО моментът на приемане на плащането означава моментът, в който потвърждението за плащането, съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от клиента, е получено от данъчнозадълженото лице или от името на данъчнозадълженото лице, използващо режима при внос, независимо кога е извършено действителното парично плащане, което от двете настъпи по-рано.

Подраздел 8 Валута

Член 61в

Когато държава членка по идентификация, чиято валута не е еврото, постанови, че справки-декларациите за ДДС трябва да се изготвят в нейната национална валута, това се прилага за справки-декларации за ДДС на всички данъчнозадължени лица, които използват специалните режими.

Подраздел 9 Плащания

Член 62

Без да се засягат член 63а, трета алинея и член 63б, данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, извършва всички плащания в държавата членка по идентификация.

Плащанията на ДДС, извършени от данъчнозадълженото лице или от посредника, действащ от негово име, съгласно член 367, член 369и или член 369х от Директива 2006/112/ЕО, се отнасят за справка-декларацията за ДДС, подадена в съответствие с член 364, член 369е или член 369т от посочената директива. Всички последващи корекции на платените суми се извършват от данъчнозадълженото лице или от посредника, действащ от негово име, само с посочване на тази справка-декларация и не могат да бъдат отнасяни до друга справка-декларация или да бъдат извършвани по последваща справка-декларация. Всяко плащане се отнася до референтния номер на конкретната справка-декларация.

Член 63

Държавата членка по идентификация, получила по-голям размер от сумата, получена като резултат по подадената съгласно член 364, член 369е или член 369т от Директива 2006/112/ЕО справка-декларация за ДДС, възстановява надвнесената сума пряко на съответното данъчнозадължено лице или на посредника, действащ от негово име.

Когато държавата членка по идентификация е получила сума по справка-декларация за ДДС, която впоследствие се оказва неточна, а държавата членка вече е разпределила тази сума в държавите членки по потребление, тези държави членки по потребление възстановяват получените от тях съответни части от надвнесената сума пряко на данъчнозадълженото лице или на посредника, действащ от негово име.

Когато обаче надвнесените суми се отнасят за периодите до последния период за деклариране през 2018 г. включително, държавата членка по идентификация възстановява релевантен дял от съответната част от сумата, задържана в съответствие с член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 904/2010, а държавите членки по потребление възстановяват разликата между надвнесената сума и сумата, която се възстановява от държавата членка по идентификация.

Държавата членка по потребление информира по електронен път държавата членка по идентификация за размера на тези възстановявания.

Член 63а

Когато данъчнозадължено лице или посредник, действащ от негово име, е подал справка-декларация за ДДС съгласно член 364, член 369е или член 369т от Директива 2006/112/ЕО, но не е извършено плащане или плащането е в по-малък размер от сумата, получена като резултат по справката-декларация, държавата членка по идентификация напомня по електронен път на данъчнозадълженото лице или на посредника, действащ от негово име, за всеки просрочен ДДС на десетия ден след деня, в който плащането е трябвало най-късно да бъде направено, съгласно членове 367, 369и и 369х от Директива 2006/112/ЕО.

Държавата членка по идентификация информира по електронен път държавата членка по потребление, че е изпратено напомняне.

За всички последващи напомняния и стъпки, предприети за събиране на ДДС, е отговорна съответната държава членка по потребление. Когато тези последващи напомняния са издадени от държава членка по потребление, съответният ДДС се плаща на тази държава членка.

Държавата членка по потребление информира по електронен път държавата членка по идентификация, че е издадено напомняне.

Член 63б

Когато не бъде подадена справка-декларация за ДДС, или когато справка-декларацията за ДДС е подадена със закъснение или е непълна или неточна, или когато плащането на ДДС е със закъснение, всякакви лихви, глоби или други разноски се начисляват и определят от държавата членка по потребление. Данъчнозадълженото лице или посредникът, действащ от негово име, заплаща тези лихви, глоби или други разноски пряко на държавата членка по потребление.

Подраздел 10 Регистри

Член 63в

1. За да могат да бъдат разглеждани като достатъчно подробни по смисъла на членове 369 и 369к от Директива 2006/112/ЕО, регистрите, водени от данъчнозадълженото лице, съдържат следната информация:

а) държавата членка по потребление, в която са доставени стоките или услугите;

б) вида на услугите или описание и количество на доставените стоки;

в) датата на доставка на стоките или услугите;

г) данъчната основа, като се посочва използваната валута;

д) всякакво последващо увеличаване или намаляване на данъчната основа;

е) прилаганата ставка на ДДС;

ж) размера на дължимия ДДС, като се посочва използваната валута;

з) датата и размера на получените плащания;

и) всякакви плащания по сметка, получени преди доставката на стоките или услугите;

й) когато е издадена фактура, информацията, която се съдържа във фактурата;

к) по отношение на услугите — информацията, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където има постоянен адрес или обичайно местоживеене, а по отношение на стоките — информацията, използвана за определяне на мястото, където започва и завършва изпращането или превоза на стоките до клиента;

л) всяко доказателство за възможно връщане на стоки, включително данъчната основа и прилаганата ставка на ДДС.

2. За да могат да бъдат разглеждани като достатъчно подробни по смисъла на член 369ч от Директива 2006/112/ЕО, регистрите, водени от данъчнозадълженото лице или от посредника, действащ от негово име, съдържат следната информация:

а) държавата членка по потребление, в която са доставени стоките;

б) описание и количество на доставените стоки;

в) датата на доставка на стоките;

г) данъчната основа, като се посочва използваната валута;

д) всякакво последващо увеличаване или намаляване на данъчната основа;

е) прилаганата ставка на ДДС;

ж) размера на дължимия ДДС, като се посочва използваната валута;

з) датата и размера на получените плащания;

и) когато е издадена фактура, информацията, която се съдържа във фактурата;

й) информацията, използвана за определяне на мястото, където започва и завършва изпращането или превозът на стоките до клиента;

к) доказателство за възможно връщане на стоки, включително данъчната основа и прилаганата ставка на ДДС;

л) номера на поръчката или уникалния номер на сделката;

м) уникалния номер на пратката, когато данъчнозадълженото лице участва пряко в доставката.

3. Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се записва от данъчнозадълженото лице или от посредника, действащ от негово име, по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път и за всяка отделна доставена стока или услуга.

Когато от данъчнозадължено лице или от посредник, действащ от негово име, е поискано да представят по електронен път регистрите, посочени в членове 369, 369к и 369ч от Директива 2006/112/ЕО и той не е успял да ги представи в срок от 20 дни от датата на искането, държавата членка по идентификация напомня на данъчнозадълженото лице или на посредника, действащ от негово име, да представи тези регистри. Държавата членка по идентификация информира по електронен път държавата членка по потребление, че е изпратено напомняне.

РАЗДЕЛ 3 Специален режим за деклариране и плащане на ДДС при внос

(Членове 369ш — 369щб от Директива 2006/112/ЕО)

Член 63г

За прилагането на ежемесечно плащане на ДДС при внос в съответствие със специалния режим за деклариране и плащане на ДДС при внос, предвиден в дял XII, глава 7 от Директива 2006/112/ЕО, биха могли да се приложат условията за разсрочено плащане на митата в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( ( 6 ).

За целите на прилагането на специалния режим държавите членки може да считат, че условието за „представяне на стоките на митницата от името на лицето, за което стоките са предназначени“ е изпълнено, ако лицето, което представя стоките на митницата декларира своето намерение да използва специалния режим и да събере ДДС от лицето, за което стоките са предназначени.

ГЛАВА XII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 64

Регламент (ЕО) № 1777/2005 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, посочена в приложение IV.

Член 65

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 юли 2011 г.

При все това:

— член 3, буква а), член 11, параграф 2, буква б), член 23, параграф 1 и член 24, параграф 1 се прилагат от 1 януари 2013 г.;

— член 3, буква б) се прилага от 1 януари 2015 г.;

— член 11, параграф 2, буква в) се прилага до 31 декември 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Член 7 от настоящия регламент

1. Точка 1 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:

а) поддържане на интернет пространство и интернет страница;

б) автоматизирано, диалогово и дистанционно поддържане на програми;

в) дистанционно администриране на системи;

г) диалогово съхраняване на данни, при което се съхраняват специфични данни, възстановявани по електронен път;

д) диалогова доставка на дисково пространство, при необходимост.

2. Точка 2 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:

а) даване на достъп или снемане на софтуер (включително програми за доставки/счетоводни програми и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите;

б) софтуер за блокиране появяването на рекламни банери, познат още като банер блокатор;

в) драйвери за снемане на информация, такива като софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери);

г) диалогова автоматизирана инсталация на филтри върху интернет пространство;

д) диалогова автоматизирана инсталация на защитни системи.

3. Точка 3 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:

а) даване на достъп или снемане на десктоп форми;

б) даване на достъп или снемане на фотографски или картинни образи или скрийнсейвъри;

в) дигитално съдържание на книги и други електронни публикации;

г) абонамент за диалогови вестници и списания;

д) интернет протоколи и статистика за интернет пространството;

е) диалогови новини, информация за трафика и за времето;

ж) диалогова информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от получателя специфични данни, такива като юридически или финансови данни (и по-специално такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време);

з) предоставяне на рекламно място, включително рекламни банери на интернет пространство/интернет страница;

и) използване на машини за търсене и интернет директории.

4. Точка 4 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:

а) даване на достъп или снемане на музика на компютри и мобилни телефони;

б) даване на достъп или снемане на звънене, откъси, тонове на звънене или други звуци;

в) даване на достъп или снемане на филми;

г) снемане на игри на компютри и мобилни телефони;

д) даване на достъп до автоматизирани диалогови игри, които са зависими от интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг;

е) получаване на радио- или телевизионни предавания, които се разпространяват чрез радио- или телевизионна мрежа, интернет или подобна електронна мрежа за слушане или гледане на предавания в избран от получателя момент и по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги като телевизия или видео по поръчка;

ж) получаване на радио- и телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), освен когато те се излъчват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- и телевизионна мрежа;

з) доставката на аудио- и аудиовизуално съдържание чрез съобщителни мрежи, което не се доставя от доставчик на медийни услуги и под редакционната отговорност на такъв доставчик;

и) последващата доставка на аудио- и аудиовизуална продукция на доставчик на медийни услуги чрез съобщителни мрежи от лице, различно от доставчика на медийни услуги.