Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (преработена версия)
Изменен с:
|
Официален вестник |
||||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 967/2012 НА СЪВЕТА от 9 октомври 2012 година |
L 290 |
1 |
20.10.2012 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1042/2013 НА СЪВЕТА от 7 октомври 2013 година |
L 284 |
1 |
26.10.2013 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/2459 НА СЪВЕТА от 5 декември 2017 година |
L 348 |
32 |
29.12.2017 |
|
С настоящия регламент се установяват мерки за изпълнение на определени разпоредби на дялове I—V и VII—XII от Директива 2006/112/ЕО.
(ДЯЛ I ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
Не пораждат вътреобщностни придобивания по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО:
а) преместването от данъчно незадължено лице на ново превозно средство при смяна на местоживеенето, при условие че освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО не е могло да бъде приложено при доставката;
б) връщането от данъчно незадължено лице на ново превозно средство в държавата-членка, от която му е доставено първоначално с освобождаване по член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО.
Без да се засягат разпоредбите на член 59а, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, доставката на следните услуги не подлежи на облагане с ДДС, ако доставчикът на услуги докаже, че мястото на доставка, определено в съответствие с глава V, раздел 4, подраздели 3 и 4 от настоящия регламент, се намира извън Общността:
а) от 1 януари 2013 г., услугата, посочена в член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО;
б) от 1 януари 2015 г., услугите, изброени в член 58 от Директива 2006/112/ЕО;
в) услугите, изброени в член 59 от Директива 2006/112/ЕО.
Данъчнозадължено лице, което има право да не облага вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с член 3 от Директива 2006/112/ЕО, запазва това си право дори ако, по силата на член 214, параграф 1, буква г) или д) от посочената директива, на това данъчнозадължено лице е предоставен идентификационен номер по ДДС за получени от него услуги, за които то е лице — платец на ДДС или за доставени от него услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се плаща единствено от получателя.
Ако обаче това данъчнозадължено лице предостави този идентификационен номер по ДДС на доставчик във връзка с вътреобщностно придобиване на стоки, то се смята, че е упражнило правото на избор, предвиден в член 3, параграф 3 от посочената директива.
(ДЯЛ III ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), създадено в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2137/85, което извършва възмездни доставки на стоки или услуги за своите членове или за трети страни, е данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.
(ЧЛЕНОВЕ 24—29 ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.
2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.
1. Далекосъобщителните услуги по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО обхващат по-специално следното:
а) фиксирани и мобилни телефонни услуги за предаване и комутация на глас, данни и видеоизображения, включително телефонни услуги с визуализиращ компонент (услуги за видеотелефония);
б) телефонни услуги, предоставяни през интернет, включително интернет телефония (VoIP);
в) гласова поща, изчакване на повикване, пренасочване на повикването, идентификация на лицето, осъществяващо повикването, тристранна връзка и други услуги по управление на повикванията;
г) пейджинг услуги;
д) аудиотекст услуги;
е) факсимилни, телеграфни и телексни услуги;
ж) достъп до интернет, включващ световната мрежа;
з) частни мрежови връзки, предоставящи далекосъобщителни връзки, предназначени за изключително ползване от страна на клиента.
2. Далекосъобщителните услуги по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО не обхващат следното:
а) услуги, извършвани по електронен път;
б) услуги по радио- и телевизионно излъчване.
1. Услугите за радио- и телевизионно излъчване включват услуги, състоящи се от аудио- и аудиовизуално съдържание, като например радио или телевизионни предавания които се предоставят на населението чрез съобщителни мрежи от доставчик на медийни услуги и под неговата редакционна отговорност за едновременно слушане или гледане въз основа на програмна схема.
2. Параграф 1 обхваща по-специално следните случаи:
а) радио- или телевизионни предавания, които се предават или препредават чрез радио- или телевизионна мрежа;
б) радио- или телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), ако се разпространяват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- или телевизионна мрежа.
3. Параграф 1 не включва следното:
а) далекосъобщителни услуги;
б) услуги, извършвани по електронен път;
в) предоставяне на информация относно конкретни предавания при поискване;
г) прехвърляне на права за радио- и телевизионно излъчване или за предаване;
д) лизинг на техническо оборудване или съоръжения, използвани за получаване на радиосигнал;
е) радио- и телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), освен в случаите, когато те се излъчват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- и телевизионна мрежа.
1. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
2. Параграф 1 обхваща, по-специално, следните случаи:
а) в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;
б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;
в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
д) информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);
е) услугите, изброени в приложение I.
3. Параграф 1 не включва следното:
а) услуги за радио- и телевизионно излъчване;
б) телекомуникационни услуги;
в) стоки, за които заявката и нейната обработка се извършват по електронен път;
г) компактдискове, дискети и подобни материални носители;
д) печатни материали като книги, бюлетини, вестници или списания;
е) дискове и аудиокасети;
ж) видеокасети и дигитални видеодискове;
з) игри на компактдиск;
и) консултантски услуги като юридически услуги и услуги на финансови консултанти, предоставяни на получателите по електронна поща;
й) услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка);
к) услуги за физически ремонт на компютърно оборудване, извършвани в автономен режим;
л) услуги за съхраняване на данни, в автономен режим;
м) услуги за рекламиране, и по-специално във вестници, афиши и по телевизията;
н) услуги от тип телефонни служби;
о) учебни услуги за дистанционно обучение като курсове по пощата;
п) стандартни услуги по продажби на търг, основани на пряка намеса на човешки фактор, независимо от това по какъв начин се правят офертите;
▼M2 —————
у) билети за културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, които се резервират онлайн;
ф) настаняване в хотел, наем на автомобили, ресторантьорски услуги, превоз на пътници или подобни услуги, които се резервират онлайн.
Когато дадено данъчнозадължено лице извършва само монтаж на различни части на машина, всички от които са му предоставени от получателя на неговата услуга, тази доставка е доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.
Продажбата на опция, когато тази продажба е сделка, попадаща в обхвата на член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО, е доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от посочената директива. Тази доставка на услуги се отделя от базисните операции, с които са свързани услугите.
1. Когато услуги, извършвани по електронен път се доставят чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, за целите на прилагането на член 28 от Директива 2006/112/ЕО се счита, че данъчно задълженото лице, което участва в доставката, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги, освен в случаите, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от въпросното данъчно задължено лице и това е отразено в условията по договора между страните.
За да се счита, че доставчикът на услуги, извършвани по електронен път е изрично посочен като доставчик на тези услуги от данъчно задълженото лице, трябва да бъдат изпълнени следните условия:
а) във фактурата, издадена или предоставена от всяко данъчно задължено лице, участващо в доставка на услуги, извършвани по електронен път, трябва да се посочват тези услуги и доставчикът на тези услуги;
б) в сметката или квитанцията, издадени или предоставени на клиента, трябва да се посочват услугите, извършвани по електронен път и доставчикът на тези услуги.
Данъчно задължено лице, което във връзка с доставка на услуги, извършвани по електронен път, разрешава разходите да се фактурират на потребителя или доставката на услугите, или определя общите условия и реда на доставката, няма право изрично да посочва друго лице като доставчик на тези услуги, за целите на настоящия параграф.
2. Параграф 1 се прилага също когато телефонните услуги, предоставяни по интернет, включително интернет телефония (VoIP), се доставят чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения и при същите условия като посочените в същия параграф.
3. Настоящият член не се прилага към данъчно задължено лице, което се занимава единствено с обработка на плащания във връзка с услуги, извършвани по електронен път, или телефонни услуги, предоставяни по интернет, включително интернет телефония (VoIP), и не участва в доставката на тези услуги, извършвани по електронен път, или телефонни услуги.
1. За целите на прилагане на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО мястото на установяване на стопанската дейност на данъчнозадължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност.
2. За да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството.
Когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, е решаващият критерий.
3. Мястото, където данъчнозадължено лице има единствено пощенски адрес, не може да се смята за място на установяване на стопанската дейност на това лице.
1. За прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
2. За прилагането на следващите членове „постоянен обект“ означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира:
а) член 45 от Директива 2006/112/ЕО;
б) от 1 януари 2013 г., член 56, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО;
в) до 31 декември 2014 г., член 58 от Директива 2006/112/ЕО;
г) член 192а от Директива 2006/112/ЕО.
3. Притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадължено лице има постоянен обект.
За прилагането на Директива 2006/112/ЕО „постоянният адрес“ на физическо лице, независимо дали е данъчнозадължено лице или не, е адресът, вписан в регистъра на населението или друг подобен регистър, изпълняващ същата функция, или адресът, посочен от въпросното лице на съответните данъчни органи, освен ако съществуват доказателства, съгласно които този адрес не отговаря на действителността.
„Обичайното местоживеене“ на физическо лице, независимо от това дали то е данъчнозадължено лице или не, посочено в Директива 2006/112/ЕО, е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и професионални връзки.
Когато държавите на професионалните връзки и на личните връзки са различни или когато не съществуват професионални връзки, мястото на обичайното местоживеене се определя от личните връзки, които показват тясна връзка между лицето и мястото, където то живее.
За място на установяване на данъчно незадължено юридическо лице, посочено в член 56, параграф 2, първа алинея и членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, се счита:
а) мястото, където се изпълняват функциите на неговото централно управление; или
б) всяко друго място на установяване, което се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точна на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
За целите на прилагането на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот“ се счита:
а) всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение;
б) всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена;
в) всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори;
г) всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията.
(Членове 31—39 от Директива 2006/112/ЕО)
Ако прагът, прилаган от държава-членка в съответствие с член 34 от Директива 2006/112/ЕО, е превишен в рамките на календарна година, то член 33 от посочената директива не променя мястото на доставка на стоки, различни от продукти, подлежащи на облагане с акцизи, извършена през същата календарна година преди превишаването на прилагания от държавата-членка праг за текущата календарна година, при условие че всички изброени по-долу условия са изпълнени:
а) доставчикът не се е възползвал от възможността за избор, предоставена в член 34, параграф 4 от посочената директива;
б) стойността на неговите доставки на стоки не е превишила прага през предходната календарна година.
В съответствие с член 33 от Директива 2006/112/ЕО обаче се променя мястото на следните доставки за държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът:
а) доставката на стоки, с която прилаганият от държавата-членка за текущата календарна година праг е превишен през същата календарна година;
б) всички последващи доставки на стоки в рамките на тази държава-членка, извършени през дадената календарна година;
в) доставки на стоки в рамките на тази държава-членка, извършени през календарната година, следваща годината на възникване на посоченото в буква а) събитие.
Частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, посочена в член 37 от Директива 2006/112/ЕО, се определя от пробега на превозното средство, а не от маршрута, изминат от всеки от пътниците.
(Членове 40, 41 и 42 от Директива 2006/112/ЕО)
Ако е извършено вътреобщностно придобиване на стоки по смисъла на член 20 от Директива 2006/112/ЕО, държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, упражнява правото на данъчно облагане независимо от третирането с ДДС, прилагано за доставката в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките.
Всяко искане на доставчик на стоки за коригиране на ДДС, начислен и отчетен от него пред държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, се третира от тази държава -членка в съответствие с нейните вътрешни правила.
(Членове 43—59 от Директива 2006/112/ЕО)
1. Ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9—13 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО.
2. Данъчно незадължено юридическо лице, което е регистрирано или е задължено да се регистрира за целите на ДДС в съответствие с член 214, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО поради това, че извършваните от него вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на облагане с ДДС или защото е упражнило правото си на избор да подлежи на облагане с ДДС за извършваните от него придобивания, е данъчнозадължено лице по смисъла на член 43 от посочената директива.
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 1 );
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
2. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Въпреки това, независимо от наличието на информация за противното, доставчикът на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, може да счита клиент, установен в Общността, за данъчно незадължено лице, ако този клиент не му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС.
3. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността ( 2 );
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
За целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице.
Освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване, включително за нуждите на персонала на получателя, така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
Когато дадена доставка на услуги, извършена в полза на данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, попада в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, и когато това данъчнозадължено лице е установено в една-единствена държава или, при отсъствие на място на установяване на стопанска дейност или на постоянен обект, постоянният му адрес и обичайното му местоживеене се намират в една-единствена държава, доставката на услуги се облага в тази държава.
Доставчикът установява това място въз основа на информация от получателя и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като проверките на самоличността и на плащанията.
Информацията може да включва идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка, в която е установен получателят.
Когато дадена доставка на услуги към данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, попада в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, и данъчнозадълженото лице е установено в повече от една държава, тази доставка на услуги се облага в държавата, в която посоченото данъчнозадължено лице е установило мястото на стопанската си дейност.
При все това когато услугата се доставя на постоянен обект на данъчнозадължено лице, който се намира в място, различно от това, където получателят е установил мястото на стопанската си дейност, тази доставка се облага в мястото на постоянния обект, който получава услугата и я ползва за собствените си нужди.
Когато данъчнозадълженото лице няма място на установяване на стопанска дейност, нито постоянен обект, услугата се облага на мястото на неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене.
1. С оглед да се определи постоянният обект на получателя, на който се предоставя услугата, доставчикът разглежда естеството и използването на предоставената услуга.
В случай че естеството и използването на предоставените услуги не му позволяват да установи постоянния обект, на който са предоставени услугите, определяйки този постоянен обект, доставчикът обръща особено внимание на това дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка на получателя и съобщен му от получателя, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.
Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по смисъла на първата и втората алинея от настоящия параграф или когато услуги, попадащи в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност.
2. Прилагането на настоящия член не засяга задълженията на получателя.
1. От 1 януари 2013 г., когато, в съответствие с член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова, в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене, доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя, и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
2. Когато, в съответствие с членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова, в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене, доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя, и проверява тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Когато услугите, обхванати от член 56, параграф 2, първа алинея или членове 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, се предоставят на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава или има постоянен адрес в една държава, но обичайното му местоживеене е в друга, приоритет се дава:
а) при данъчно незадължено юридическо лице — на мястото, посочено в член 13а, буква а) от настоящия регламент, освен когато има доказателства, че услугата се използва на мястото на установяване, посочено в буква б) от същия член;
б) при физическо лице — на мястото на неговото обичайно местоживеене, освен когато има доказателства, че услугата се използва на неговия постоянен адрес.
1. За целите на прилагането на членове 44, 58 и 59а от Директива 2006/112/ЕО, когато доставчик на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, доставя тези услуги на място като телефонна кабина, киоск, зона с безжична локална мрежа, интернет кафе, ресторант или фоайе на хотел, където физическото присъствие на получателя на услугата на това място е необходимо, за да му се предостави услугата от този доставчик, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на това място и че услугата фактически се използва и потребява там.
2. Ако мястото, посочено в параграф 1 от настоящия член, е на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, извършващи превоз на пътници в рамките на Общността в съответствие с членове 37 и 57 от Директива 2006/112/ЕО, държавата на местоположение е държавата на отпътуване при превоза на пътници.
За целите на прилагането на член 58 от Директива 2006/112/ЕО, когато далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължено лице:
а) чрез неговата стационарна линия, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото на инсталиране на стационарната линия;
б) чрез мобилни мрежи, се приема, че мястото, където клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене, е в държавата, обозначена с кода на държавата за мобилни услуги от SIM картата, използвана при получаването на услугите;
в) когато е необходимо използването на декодер или подобно устройство или на карта за достъп и не се използва стационарна линия, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, където се намира декодерът или устройството или, когато това място не е известно, на мястото, където е изпратена картата за достъп, за да бъде използвана там;
г) при обстоятелства, различни от посочените в член 24а и в букви а), б) и в) от настоящия член, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, определено като такова от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства, посочени в списъка в член 24е от настоящия регламент.
Без да се засяга първа алинея, буква г), за доставки на услуги, попадащи в обхвата на посочената буква, когато общата стойност без ДДС на такива услуги, предоставени от данъчно задължено лице от неговото място на установяване на стопанска дейност или постоянен обект, намиращи се в дадена държава членка, не надвишава 100 000 EUR или равностойността им в национална валута през текущата и предходната календарна година, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, определено като такова от доставчика въз основа на посочено в списъка в член 24е, букви а) — д) доказателство, представено от лице, участващо в доставката на услугите, но различно от доставчика или клиента.
Когато през дадена календарна година е надхвърлен предвиденият във втора алинея праг, посочената алинея не се прилага от този момент и до момента, в който условията, предвидени в нея, не бъдат изпълнени отново.
Равностойността на сумата в национална валута се изчислява, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка на датата на приемане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета ( 3 ).
За целите на прилагането на член 56, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато на данъчно незадължено лице се отдава превозно средство под наем, различен от краткосрочен наем, се приема, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене на мястото, определено като такова от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства, изброени в член 24д от настоящия регламент.
1. Когато доставчик доставя услуга, посочена в член 58 от Директива 2006/112/ЕО, той може да обори презумпцията по член 24а, или член 24б, букви а), б) или в) от настоящия регламент, въз основа на три непротиворечащи си доказателства, които сочат, че клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене другаде.
2. Данъчният орган може да обори презумпциите по членове 24а, 24б, или 24в, когато има данни за неправилна употреба или злоупотреба от страна на доставчика.
За целите на прилагането на правилата на член 56, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО и за изпълнение на изискванията на член 24в от настоящия регламент, като доказателство се използват по-специално следните данни:
а) адрес на фактуриране на клиента;
б) банкова информация като мястото, където е банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;
в) регистрационни данни на превозното средство, наето от клиента, ако регистрацията на това превозно средство се изисква на мястото, където то се използва, или друга подобна информация;
г) друга търговска информация.
За целите на прилагането на правилата на член 58 от Директива 2006/112/ЕО и за изпълнение на изискванията на член 24б, буква г) или член 24 г, параграф 1 от настоящия регламент, като доказателство се използват по-специално следните данни:
а) адрес на фактуриране на клиента;
б) интернет протокол (IP адрес) на устройството, използвано от клиента, или друг метод на позициониране;
в) банкова информация като мястото, където е открита банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;
г) код на държавата за мобилни услуги (MCC) от международния идентификатор на мобилен абонат (IMSI), съхраняван на SIM (Subscriber Identity Module) картата, използвана от клиента;
д) местоположение на стационарната линия на клиента, чрез която му се предоставя услугата;
е) друга търговска информация.
За прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба
Доставка, при която дадена организация даде права за телевизионно излъчване на футболни мачове на данъчнозадължени лица, е обхваната от член 44 от Директива 2006/112/ЕО.
Доставката на услуги, които се състоят в кандидатстването за или възстановяване на ДДС по силата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка ( 4 ), е обхваната от член 44 от Директива 2006/112/ЕО.
Доколкото става дума за единична услуга, доставката на услуги, извършена при организирането на погребения, попада в обхвата на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО.
Без да се засяга член 41 от настоящия регламент, доставката на услуги по „превод на текстове“ попада в обхвата на членове 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО.
Доставката на услуги на посредници, посочени в член 46 от Директива 2006/112/ЕО, обхваща услугите на посредници, които действат от името и за сметка на получателя на доставяната услуга, както и услугите, които се изпълняват от посредници, действащи от името и за сметка на доставчика на съответните услуги.
Услугите, предоставяни от посредници, които действат от името или за сметка на друго лице и които имат за цел да посредничат при услуги по настаняване в хотелиерския сектор или в сектори с подобни функции, попадат в обхвата на:
а) член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако са извършени в полза на данъчнозадължено лице, действащо като такова, или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице;
б) член 46 от посочената директива, ако са извършени в полза на данъчно незадължено лице.
1. Услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в член 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, в следните случаи:
а) когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги;
б) когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти.
2. Параграф 1 обхваща по-специално следните случаи:
а) изготвянето на скици на сграда или части от сграда, проектирана за конкретен парцел земя, независимо дали сградата е издигната;
б) предоставянето на услуги по надзор на обекта или охранителни услуги;
в) строежа на сграда върху земя, както и извършената работа по строителство и разрушаване на сграда или части от сграда;
г) изграждането на постоянни инфраструктури върху земя, както и извършената работа по строителство и разрушаване на постоянна инфраструктура като тръбопроводни системи за газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и други подобни;
д) работата върху земя, включително земеделски услуги като оран, сеитба, напояване и торене;
е) проучването и оценката на риска и целостта на недвижими имоти;
ж) оценката на недвижими имоти, включително и там, където такива услуги са необходими за застрахователни цели, за да се определи стойността на дадено имущество като обезпечение на заем или за оценка на риска и щетите при спорове;
з) отдаването под наем или аренда на недвижими имоти, различно от посоченото в параграф 3, буква в), включително складирането на стоки, за което определена част от имота е предоставена за изключително ползване на клиента;
и) предоставянето на настаняване в хотелиерския сектор или в сектори с подобна функция, като ваканционни лагери или обекти, развити за ползване като къмпинги, включително правото на пребиваване на определено място, произтичащо от упражняване на частично право на ползване на недвижими имоти за определен период и други подобни;
й) предоставянето или прехвърлянето на права, различни от правата, обхванати в букви з) и и), за ползване на недвижими имоти или части от тях, включително разрешение за ползване на част от имота, като предоставяне на права за лов и риболов или достъп до салони в летища, или използването на инфраструктура (като например мост или тунел), за което се събират такси;
к) поддръжката, ремонта и поправката на сграда или части от сграда, включително дейности като почистване, поставяне на плочки, тапети и паркет;
л) поддръжката, ремонта и поправката на постоянна инфраструктура като тръбопроводни системи за газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и други подобни;
м) инсталирането или сглобяването на машини или оборудване, които при инсталирането или сглобяването им се определят като недвижими имоти;
н) поддръжката и ремонта, инспекцията и надзора на машини или оборудване, ако тези машини или оборудване се определят като недвижими имоти;
о) управлението на имоти, различно от управлението на портфейл на инвестиции в недвижими имоти, обхванато от параграф 3, буква ж), състоящо се в експлоатация на търговски, промишлени или жилищни недвижими имоти от собственика на имотите или за негова сметка;
п) посредничеството при продажба, отдаване под наем или аренда на недвижими имоти и при учредяването или прехвърлянето на определени участия в недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти (независимо дали се приемат за вещи), с изключение на посредничество, което попада в обхвата на параграф 3, буква г);
р) правните услуги, свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти, с учредяването или прехвърлянето на определени участия в недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти (независимо дали се приемат за вещи), като например нотариалната дейност, или с изготвянето на договор за продажба или придобиване на недвижими имоти, дори ако основната сделка, водеща до правното изменение по отношение на недвижимия имот, не е осъществено.
3. Параграф 1 не обхваща следното:
а) изготвянето на скици за сграда или части от сграда, ако не са предназначени за определен парцел земя;
б) съхранението на стоки в недвижими имоти, ако никоя определена част от недвижимия имот не е предоставена за изключително ползване от клиента;
в) предоставянето на рекламни услуги, дори ако това е свързано с използването на недвижими имоти;
г) посредничество при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционните лагери или на обектите, развити за ползване като къмпинги, ако посредникът действа от името на друго лице и за негова сметка;
д) предоставянето на щанд на панаир или изложение наред с други свързани услуги, даващи възможност на изложителя да излага продукти, като проектиране на щанда, транспортиране и съхранение на стоки, предоставяне на машини, полагане на кабели, застраховка и реклама;
е) инсталиране или сглобяване, поддръжка и ремонт, проверка или надзор на машини или оборудване, което не е част от недвижими имоти или не става част от недвижими имоти;
ж) управление на портфейл от инвестиции в недвижими имоти;
з) правни услуги, различни от обхванатите от параграф 2, буква р), свързани с договори, включително консултации, относно условията на договор за прехвърляне на недвижими имоти или за изпълнението на такъв договор, или за доказване на съществуването на такъв договор, когато тези услуги не са конкретно свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти.
Сделка, при която оборудването се предоставя на разположение на клиента с оглед извършване на работи по недвижими имоти, представлява доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, само ако доставчикът поеме отговорността за изпълнението на работите.
Приема се, че доставчикът, който предоставя на клиента оборудване заедно с достатъчно персонал за експлоатацията му с оглед извършване на работи, е поел отговорност за изпълнението на тези работи. Презумпцията, че доставчикът носи отговорността за изпълнението на работите, може да бъде оборена с всякакви приложими фактически или правни средства.
За целите на определянето на мястото на доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, което действа от свое име, заедно с настаняването в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като ваканционни лагери или обекти, развити за ползване като къмпинг, тези услуги се считат за доставени на тези места.
1. Услуги, които се отнасят до предоставяне на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, съгласно посоченото в член 53 от Директива 2006/112/ЕО, включват предоставянето на услуги, чиито основни характеристики се състоят в предоставянето на право на достъп до дадено събитие срещу билет или заплащане, включително срещу заплащане под формата на абонамент, сезонен билет или периодичен членски внос.
2. Параграф 1 се прилага по-конкретно в следните случаи:
а) право на достъп до шоуспектакли, театрални представления, циркови представления, панаири, паркове за забавления, концерти, изложби, както и други подобни културни събития;
б) право на достъп до спортни събития като мачове или състезания;
в) право на достъп до образователни и научни събития като конференции и семинари.
3. В параграф 1 не е включено използването на съоръжения като гимнастически или други зали срещу заплащане на членски внос.
Посочените в член 53 от Директива 2006/112/ЕО спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, което присъства на събитието.
Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети.
Доставката на билети за културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития от посредник, действащ от свое име, но за сметка на организатора, или от данъчно задължено лице, различно от организатора, действащо за своя собствена сметка, попада в обхвата на член 53 и член 54, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.
С изключение на случаите, в които монтираните стоки станат част от недвижимо имущество, мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице, при която дадено данъчнозадължено лице извършва само монтаж на различни части на машина, които са му изцяло предоставени от получателя на неговите услуги, се определя в съответствие с член 54 от Директива 2006/112/ЕО.
Частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, посочена в член 57 от Директива 2006/112/ЕО, се определя от пробега на превозното средство, а не от маршрута, изминат от всеки от пътниците.
Когато ресторантьорските услуги и кетъринг услугите се доставят по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, тази доставка попада в обхвата на член 57 от Директива 2006/112/ЕО.
Когато ресторантьорските услуги и кетъринг услугите се доставят извън частта от услугата по превоза на пътници, извършвана в Общността, но на територията на държава-членка или на трета държава, или на трета територия, тази доставка попада в обхвата на член 55 от посочената директива.
Мястото на доставка на ресторантьорска услуга или кетъринг услуга, която се извършва в рамките на Общността отчасти по време на частта от операцията по превоза на пътници, извършвана в Общността, и отчасти извън тази част, но на територията на държава-членка, се определя в своята цялост в съответствие с правилата за определяне на мястото на доставка, приложими в началото на доставката на ресторантьорската или кетъринг услуга.
1. Понятието „превозни средства“, посочено в член 56 и член 59, първа алинея, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО, включва моторни и немоторни превозни средства, както и други съоръжения и устройства, предназначени за превоз на хора или предмети от едно място до друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които по принцип са предназначени и действително могат да бъдат използвани за превоз.
2. Превозни средства по смисъла на параграф 1 са по-специално следните транспортни средства:
а) наземни превозни средства като автомобили, мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела и каравани;
б) ремаркета и полуремаркета;
в) железопътни вагони;
г) плавателни съдове;
д) въздухоплавателни средства;
е) превозни средства, специално предназначени за превоз на болни или пострадали;
ж) селскостопански трактори и други селскостопански превозни средства;
з) механично или електронно придвижвани инвалидни колички.
3. Не са превозни средства по смисъла на параграф 1 транспортните средства, които са спрени от движение за постоянно, и контейнерите.
1. За прилагането на член 56 от Директива 2006/112/ЕО, продължителността на непрекъснатото притежание или използване на превозно средство, обект на отдаване под наем, се определя въз основа на договора, сключен между заинтересованите страни.
Договорът се използва по презумпция, която може да бъде оборена с всички фактически или правни средства, с цел да се установи действителната продължителност на непрекъснатото притежание или използване.
Надхвърлянето поради непреодолима сила на продължителността съгласно договора за краткосрочно наемане по смисъла на член 56 от Директива 2006/112/ЕО не се отразява върху установяването на продължителността на непрекъснатото притежание или използване на превозното средство.
2. Когато отдаването под наем на едно и също превозно средство се извършва въз основа на последователни договори между едни и същи страни, продължителността на непрекъснато притежание или използване на превозното средство е тази, определена по силата на договорите като цяло.
За целите на първа алинея даден договор и неговите продължения се считат за последователни договори.
При все това продължителността на краткосрочните договори за отдаване под наем, които предшестват дългосрочен договор, не се поставя под въпрос, при условие че не съществува практика на злоупотреба.
3. Освен ако няма практика на злоупотреба, последователните договори за отдаване под наем между едни и същи страни, но за различни превозни средства, не се считат за последователни договори за целите на параграф 2.
Мястото, където превозното средство действително се предоставя на разположение на получателя, както е посочено в член 56, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, е мястото, където получателят или трета страна, действаща от негово име, физически встъпва във владение на това превозно средство.
Доставката на услуги по превод на текстове, предоставени на данъчно незадължено лице, установено извън Общността, е обхваната от член 59, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО.
(ДЯЛ VII ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
Когато даден доставчик на стоки или услуги изисква от получателя, като условие за приемане на плащане с кредитна или дебитна карта, да заплати към него или друго предприятие определена сума и ако заплащаната от получателя цена остава непроменена независимо от начина на приемане на плащането, то тази сума представлява неразделна част от данъчната основа за доставката на стоките или услугите съгласно членове 73—80 от Директива 2006/112/ЕО.
„Предоставянето на ваканционно настаняване“, посочено в точка 12 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО, включва отдаването под наем на палатки, каравани или на подвижни жилища, които се намират в рамките на къмпинг и се използват за настаняване.
(Членове 132, 133 и 134 от Директива 2006/112/ЕО)
Услугите за професионално обучение или преквалификация, които се предоставят при изложените в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО условия, включват обучение, което се отнася пряко до занятието или професията, както и всяко друго обучение с цел придобиване или актуализиране на знанията за професионални цели. Времетраенето на професионалното обучение или преквалификацията няма отношение към случая.
(Членове 135, 136 и 137от Директива 2006/112/ЕО)
Данъчното освобождаване, предвидено в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, не се прилага за благородна платина.
(Членове 143, 144 и 145 от Директива 2006/112/ЕО)
Освобождаването по член 144 от Директива 2006/112/ЕО се прилага за транспортните услуги, свързани с вноса на движими вещи, извършван като част от смяна на местоживеенето.
(Членове 146 и 147 от Директива 2006/112/ЕО)
Понятието „превозни средства за лични цели“, по смисъла на член 146, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, включва превозни средства, които се използват за нестопански цели от лица, различни от физически лица, такива като публично-правни субекти, по смисъла на член 13 от посочената директива, както и от асоциации.
За да се установи дали като условие за освобождаване на доставката на стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, горната граница, определена от държава-членка в съответствие с член 147, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, е превишена, изчисляването се базира на стойността на фактурата. Общата стойност на няколко стоки може да бъде използвана само ако всички тези стоки са включени в една фактура, издадена от едно и също данъчнозадължено лице, което доставя стоките на един и същ получател.
(Членове 151 и 152 от Директива 2006/112/ЕО)
Освобождаването по член 151 от Директива 2006/112/ЕО се прилага и за електронните услуги, когато те са предоставени от данъчнозадължено лице, за което се прилага специалният режим за услуги, предоставяни по електронен път, предвидени в членове 357—369 от посочената директива.
1. За да бъде признат като международен орган за прилагането на член 143, параграф 1 буква ж) и член 151, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, органът, който трябва да бъде създаден под формата на консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC), посочен в Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета от 25 юни 2009 г. относно правната рамка на Общността за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) ( 5 ), отговаря на всяко от изброените по-долу условия:
а) той е самостоятелен правен субект с пълна правоспособност;
б) създаден е в съответствие със и е субект на правото на Съюза;
в) в него участват държави-членки и, когато е целесъобразно, трети страни и междуправителствени организации, но не и частни субекти;
г) преследва едновременно специфични и легитимни цели, които по същество имат нестопански характер.
2. Освобождаването по член 143, параграф 1 буква ж) и член 151, параграф 1, първа алинея, буква б) от Директива 2006/112/ЕО са прилага за ERIC, посочен в параграф 1, когато той е признат за международен орган от държавата-членка домакин.
Ограниченията и условията на предвидените в тези разпоредби освобождавания се определят в споразумение, сключено от членовете на ERIC, в съответствие с член 5, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 723/2009. В случаите когато стоките не се изпращат или превозват извън държавата-членка, в която се извършва доставката, и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС в съответствие с член 151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО.
1. Когато лицето, което получава доставка на стоки или услуги, е установено в Общността, но не в държавата-членка, в която се извършва доставката, удостоверението за освобождаване от ДДС и /или от акциз, предвидено в приложение II към настоящия регламент, служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на член 151 от Директива 2006/112/ЕО.
Когато използва удостоверението, държавата-членка, в която е установено лицето, което получава доставката на стоки или услуги, може да реши дали да използва общо удостоверение за ДДС и акцизи или две различни удостоверения.
2. Удостоверението по параграф 1 се подпечатва от компетентните органи в държавата-членка домакин. Ако обаче доставените стоки или услуги са предназначени за служебно ползване, държавите-членки при определени от тях условия могат да освободят получателя от задължението да подпечатва удостоверението. Това освобождаване може да бъде отменено в случай на злоупотреба.
Държавите-членки уведомяват Комисията за звеното за контакт, определено да посочи службите, които отговарят за подпечатването на удостоверението, и за това при кои случаи освобождават получателя от задължението да подпечатва удостоверението. Комисията информира останалите държави-членки за информацията, получена от държавите-членки.
3. Когато в държавата-членка, в която се извършва доставката, се прилага пряко освобождаване, доставчикът получава удостоверението по параграф 1 от настоящия член от получателя на стоките или услугите и го съхранява в документацията си. Ако, по силата на член 151, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването е предоставено чрез възстановяване на ДДС, удостоверението се прикачва към искането за възстановяване, отправено към съответната държава-членка.
(ДЯЛ X ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
Когато държавата-членка на вноса е въвела електронна система за извършване на митническите формалности, понятието „документ за внос“, посочено в член 178, буква д) от Директива 2006/112/ЕО, означава електронните версии на документите за вноса, при условие че позволяват извършването на проверка относно упражняването на правото за приспадане.
(ДЯЛ XI ОТ ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО)
(Членове 192а—205 от Директива 2006/112/ЕО)
1. За прилагането на член 192а от Директива 2006/112/ЕО се взема предвид само постоянен обект, с който разполага данъчнозадълженото лице, когато същият е с достатъчно постоянен характер и подходяща структура по отношение на човешките и техническите ресурси, който му позволява да извършва доставки на стоки и услуги, в които участва.
2. Когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, се счита, че този обект не участва в доставката на стоки или услуги по смисъла на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, освен ако техническите и човешките ресурси на този постоянен обект се използват от данъчнозадълженото лице за операции, свързани с изпълнението на облагаемата доставка на тези стоки или услуги на територията на тази държава-членка, преди или по време на изпълнението ѝ.
Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като счетоводство, фактуриране и събиране на вземания, не се счита, че те се използват за изпълнение на доставка на стоки или услуги.
Ако обаче се издаде фактура с идентификационния номер по ДДС, предоставен му от държавата-членка на постоянния обект, се счита, че постоянният обект участва в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава-членка, освен ако съществува доказателство за противното.
Когато данъчнозадължено лице е установило мястото на стопанската си дейност на територията на държавата-членка, където ДДС е дължим, член 192а от Директива 2006/112/ЕО не се прилага независимо дали мястото на стопанска дейност участва в доставката на стоки или услуги, която то извършва в тази държава-членка.
(Членове 272 и 273 от Директива 2006/112/ЕО)
При операциите, посочени в член 262 от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължените лица, на които следва да бъде издаден идентификационен номер по ДДС съгласно член 214 от същата директива, и данъчно незадължените юридически лица, регистрирани за целите на ДДС, когато действат в качеството си на такива, са длъжни незабавно да предоставят идентификационния си номер по ДДС на доставчиците си на стоки или услуги.
Посочените в член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължени лица, които са освободени от данък върху вътреобщностните си придобивания на стоки в съответствие с член 4, първа алинея от настоящия регламент, не са длъжни да предоставят идентификационния си номер по ДДС на своите доставчици на стоки, когато имат идентификационен номер по ДДС в съответствие с член 214, параграф 1, буква г) или д) от посочената директива.
(Членове 344—356 от Директива 2006/112/ЕО)
Понятието „общоприето от пазарите на злато тегло“ съгласно член 344, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО означава най-малкото единиците и теглата, изложени в приложение III към настоящия регламент.
За целите на съставяне на списъка от златни монети, посочен в член 345 от Директива 2006/112/ЕО, понятия „цена“ и „цена на открития пазар“, посочени в член 344, параграф 1, точка 2, означават съответно цената и цената на открития пазар на 1 април на всяка година. Ако 1 април не се пада ден, в който тези цени са фиксирани, то се използват цените на следващия ден, в който те бъдат фиксирани.
За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:
(1) „режим извън Съюза“ означава специалният режим за телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, които не са установени в рамките на Общността, както е предвидено в дял XII, глава 6, раздел 2 от Директива 2006/112/ЕО;
(2) „режим в Съюза“ означава специалният режим за телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, установени в рамките на Общността, но които не са установени в държавата-членка по потребление, както е предвидено в дял XII, глава 6, раздел 3 от Директива 2006/112/ЕО;
(3) „специални режими“ означава „режимът извън Съюза“ и/или „режимът в Съюза“ съгласно контекста;
(4) „данъчнозадължено лице“ е данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на Общността, както е определено в член 358а, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО, или данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка по потребление, както е определено в член 369а, първа алинея, точка 1 от посочената директива.
Когато данъчнозадължено лице, използващо режима в Съюза, е установило стопанската си дейност в рамките на Общността, държавата-членка, в която е установена стопанската му дейност е държавата-членка по идентификация.
Когато данъчнозадължено лице, използващо режима в Съюза, е установило стопанската си дейност извън Общността, но има повече от един постоянен обект в нея, то може да избере за държава-членка по идентификация, която и да е държава-членка, в която има постоянен обект, в съответствие с член 369а, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО.
Режимът в Съюза не се прилага за телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги, предоставени в държавата-членка, където данъчнозадълженото лице е установило стопанската си дейност или има постоянен обект. Доставките на тези услуги се декларират пред компетентните данъчни органи на тази държава-членка в справката декларация за ДДС, както е предвидено в член 250 от Директива 2006/112/ЕО.
Когато данъчнозадължено лице информира държавата-членка по идентификация, че възнамерява да използва един от специалните режими, този специален режим се прилага от първия ден на следващото календарно тримесечие.
При все това, когато първото предоставяне на услуги, което е в обхвата на този специален режим, е осъществено преди датата, посочена в първата алинея, специалният режим се прилага от датата на първата доставка, при условие че данъчнозадълженото лице информира държавата-членка по идентификация за започване на дейностите, които са в обхвата на специалния режим, не по-късно от десетия ден на месеца, следващ първата доставка.
Държавата-членка по идентификация идентифицира данъчнозадълженото лице, използващо режима в Съюза, въз основа на идентификационния му номер по ДДС, както е посочено в членове 214 и 215 от Директива 2006/112/ЕО.
1. Когато данъчнозадължено лице, използващо режима в Съюза, престане да отговаря на условията предвидени в определението, съгласно член 369а, първа алинея, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО, държавата-членка, в която това лице е било идентифицирано, престава да бъде държава-членка по идентификация. Ако данъчнозадълженото лице все още отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим, то, за да продължи да използва този режим, посочва като нова държава-членка по идентификация държавата-членка, в която е установило стопанската си дейност, или, ако не е установило стопанската си дейност в рамките на Общността — държава-членка, в която има постоянен обект.
2. Когато държавата-членка по идентификация бъде променена съгласно параграф 1, тази промяна се прилага от датата, на която мястото на установяване на стопанската дейност или постоянния обект на данъчнозадълженото лице престане да бъде в държавата-членка, посочена преди това като държава-членка по идентификация.
Данъчнозадължено лице, използващо специален режим, може да спре да използва този режим независимо дали продължава да предоставя услуги, които могат да бъдат обхванати от този режим. Данъчнозадълженото лице информира държавата-членка по идентификация най-малко 15 дни преди края на календарното тримесечие преди това, от което възнамерява да преустанови използването на режима. Преустановяването поражда действие от първия ден на следващото календарно тримесечие.
Задълженията по ДДС, свързани с доставки на телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги, възникващи след датата, на която преустановяването е породило действие, се погасяват пряко пред данъчните органи на съответната държава-членка по потребление.
Когато данъчнозадължено лице преустанови използването на специален режим в съответствие с първа алинея, то се изключва от използването на режима във всички държави-членки за две календарни тримесечия от датата на преустановяване.
1. Данъчнозадълженото лице, не по-късно от десетия ден на месеца, следващ преустановяването или промяната, информира по електронен път държавата-членка по идентификация за:
— преустановяването на дейностите му, попадащи в обхвата на специален режим;
— всякакви промени на дейностите му, попадащи в обхвата на специален режим, при които то вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим; както и
— всякакви промени на информацията, предоставяна на държавата-членка по идентификация.
2. Когато държавата-членка по идентификация бъде променена съгласно член 57е, данъчнозадълженото лице информира за промяната двете съответни държави-членки не по-късно от десетия ден на месеца, следващ промяната на установяването. То съобщава на новата държава-членка по идентификация регистрационните данни, които се изискват, когато данъчнозадължено лице използва специален режим за първи път.
Когато поне един от критериите за изключване, установени в член 363 или член 369д от Директива 2006/112/ЕО, е приложим по отношение на данъчнозадължено лице, използващо един от специалните режими, държавата-членка по идентификация изключва това данъчнозадължено лице от съответния режим.
Единствено държавата-членка по идентификация може да изключи данъчнозадължено лице от използване на един от специалните режими.
Държавата-членка по идентификация взема своето решение за изключване въз основа на всяка налична информация, включително информация, предоставена от всяка друга държава-членка.
Изключването поражда действие от първия ден на календарното тримесечие, следващо датата, на която решението за изключването е било изпратено по електронен път на данъчнозадълженото лице.
Когато обаче изключването е вследствие на промяна на мястото на стопанска дейност или мястото на постоянния обект, изключването поражда действие от датата на промяната.
Когато данъчнозадължено лице, което използва специален режим, не е предоставяло доставки на услуги, в обхвата от този режим, в нито една държава-членка по потребление за период от осем последователни календарни тримесечия, се смята, че облагаемите му дейности по смисъла на член 363, буква б) или съответно член 369д, буква б) от Директива 2006/112/ЕО са преустановени. Това преустановяване не му пречи да използва специален режим, когато отново започне да извършва дейностите си, уредени от двата режима.
1. Данъчнозадължено лице, което е изключено от един от специалните режими за системно неспазване на правилата, свързани с този режим, остава изключено от използването и на двата режима във всички държави-членки за период от осем календарни тримесечия след календарното тримесечие, в което данъчнозадълженото лице е било изключено.
2. Данъчнозадължено лице се счита за системно неспазващо правилата, свързани със специален режим, по смисъла на член 363, буква г) или член 369д, буква г) от Директива 2006/112/ЕО, най-малко в следните случаи:
а) когато съгласно член 60а държавата-членка по идентификация му е издавала напомняния за последните три предходни календарни тримесечия и справката декларация за ДДС не е била предоставяна в рамките на десет дни след изпращането на напомнянето;
б) когато съгласно член 63а държавата-членка по идентификация му е издавала напомняния за последните три предходни календарни тримесечия и пълната сума на декларирания ДДС не е платена от лицето за всяко отделно календарно тримесечие в рамките на десет дни след изпращането на напомнянето, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 EUR за всяко календарно тримесечие;
в) когато след поискване от държавата-членка по идентификация или държавата-членка по потребление и един месец след последващо напомняне от държавата-членка по идентификация данъчнозадълженото лице не е подало по електронен път регистрите, посочени в членове 369 и 369к от Директива 2006/112/ЕО.
Ако данъчнозадължено лице е изключено от един от специалните режими, то погасява всички задължения по ДДС, свързани с доставки на телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги, възникващи след датата, на която изключването е породило действие, пряко пред данъчните органи на съответната държава-членка по потребление.
1. Всеки период за деклариране по смисъла на член 364 или член 369е от Директива 2006/112/ЕО е самостоятелен период за деклариране.
2. Когато в съответствие с член 57 г, втора алинея се прилага специален режим от датата на първата доставка, данъчнозадълженото лице подава отделна справка декларация за ДДС за календарното тримесечие, през което е осъществена първата доставка.
3. Когато данъчнозадължено лице е регистрирано по всеки от специалните режими по време на период за деклариране, то подава справки декларации за ДДС и прави съответните плащания в държавите-членки по идентификация за всеки режим по отношение на доставките, осъществени по време на включените в този режим периоди.
4. Когато държавата-членка по идентификация бъде променена съгласно член 57е след първия ден на въпросното календарно тримесечие, данъчнозадълженото лице подава справки декларации за ДДС и прави съответните плащания както в старата, така и в новата държава-членка по идентификация, като включва осъществените доставки по време на съответния период от тримесечието през което държавите-членки са били държава-членка по идентификация
Когато данъчнозадължено лице, използващо специален режим не е предоставяло услуги съгласно този режим по време на даден период за деклариране в никоя от държавите-членки по потребление, то подава справка декларация за ДДС, в която се посочва, че не са извършвани доставки по време на този период (нулева справка декларация за ДДС).
Сумите в справките декларации за ДДС, съставени по специалните режими, не се закръглят нагоре или надолу до най-близкото цяло число в съответната парична единица. Посочва се и се превежда точната сума на ДДС.
Когато дадена справка декларация за ДДС не е подадена съгласно член 364 или член 369е от Директива 2006/112/ЕО, държавата-членка по идентификация напомня по електронен път на данъчнозадълженото лице за задължението му да подаде справка декларация. Държавата-членка по идентификация издава напомняне на десетия ден след деня, в който справката декларация е следвало да бъде подадена като информира другите държави-членки по електронен път, че е издадено напомняне.
За всички последващи напомняния и стъпки, предприети за определяне и за събиране на ДДС, е отговорна съответната държава-членка по потребление.
Независимо от издадените напомняния и предприетите стъпки от държава-членка по потребление, данъчнозадълженото лице подава справката декларация за ДДС в държавата-членка по идентификация.
1. Последващи изменения в съдържащите се в справката декларация за ДДС стойности, след подаването ѝ, се извършват само чрез изменения на тази справка декларация, а не чрез корекции в справка декларация за по-късен период.
2. Измененията, посочени в параграф 1 се предоставят по електронен път на държавата-членка по идентификация до три години, считано от датата, на която е трябвало да бъде подадена първоначалната справка декларация.
Това обаче не засяга правилата на държавата-членка по потребление във връзка с изчисленията и измененията.
Когато данъчнозадължено лице:
а) престане да използва един от режимите;
б) бъде изключено от един от режимите; или
в) промени държавата-членка по идентификация в съответствие с член 57е,
то подава последната справка декларация за ДДС и съответното ѝ плащане, както и всички корекции или подадени със закъснение предходни справки декларации и съответните им плащания в държавата-членка, която е била държава-членка по идентификация преди преустановяването, изключването или промяната.
Когато държава-членка по идентификация, чиято парична единица не е еврото, определи, че справките декларации за ДДС трябва да се изготвят в нейната национална валута, това се прилага за справките декларации за ДДС на всички данъчнозадължени лица, които използват специалните режими.
Без да се засягат член 63а, трета алинея и член 63б, данъчнозадълженото лице извършва всички плащания в държавата-членка по идентификация.
Плащанията на ДДС, извършени от данъчнозадълженото лице съгласно член 367 или член 369и от Директива 2006/112/ЕО, се отнасят за справката декларация за ДДС, подадена в съответствие с член 364 или член 369е от посочената директива. Всички последващи корекции на платените суми се извършват от данъчнозадълженото лице само при позоваване на тази справка декларация и не могат да бъдат отнасяни до друга справка декларация или да бъдат извършвани по справка декларация за по-късен период. Всяко плащане се отнася до референтния номер на конкретната справка декларация.
Държавата-членка по идентификация, получила по-голям размер от сумата, получена като резултат по подадената съгласно член 364 или член 369е от Директива 2006/112/ЕО справка декларация за ДДС, възстановява надвнесената сума пряко на съответното данъчнозадължено лице.
Когато държавата-членка по идентификация е получила сума по справка декларация за ДДС, която впоследствие се оказва неточна, а държавата-членка вече е разпределила тази сума в държавите-членки по потребление, тези държави-членки по потребление възстановяват получените от тях съответни части от надвнесената сума пряко на данъчнозадълженото лице.
Когато обаче надвнесените суми се отнасят за периодите до последния период за деклариране през 2018 г. включително, държавата-членка по идентификация възстановява релевантен дял от съответната част от сумата, задържана в съответствие с член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 904/2010, а държавите-членки по потребление възстановяват разликата между надвнесената сума и сумата, която се възстановява от държавата-членка по идентификация.
Държавата-членка по потребление информира по електронен път държавата-членка по идентификация за размера на тези възстановявания.
Когато данъчнозадължено лице е подало справка декларация за ДДС съгласно член 364 или член 369е от Директива 2006/112/ЕО, но не е извършено плащане или плащането е в по-малък размер от сумата, получена като резултат по справката декларация, държавата-членка по идентификация напомня по електронен път на данъчнозадълженото лице за всеки просрочен ДДС на десетия ден след деня, в който плащането е трябвало най-късно да бъде направено, съгласно член 367 или член 369и от Директива 2006/112/ЕО.
Държавата-членка по идентификация информира по електронен път държавата-членка по потребление, че е изпратено напомняне.
За всички последващи напомняния и стъпки, предприети за събиране на ДДС, е отговорна съответната държава-членка по потребление. Когато тези последващи напомняния са издадени от държава-членка по потребление, съответния ДДС се плаща на тази държава-членка.
Държавата-членка по потребление информира по електронен път държавата-членка по идентификация, че е издадено напомняне.
Когато не бъде подадена справка декларация за ДДС, или когато справката декларация за ДДС е подадена със закъснение или е непълна или неточна, или когато плащането на ДДС е със закъснение, всякакви лихви, глоби или други разноски се начисляват и оценяват от държавата-членка по потребление. Данъчнозадълженото лице заплаща тези лихви, глоби или други разноски пряко на държавата-членка по потребление.
1. С оглед да бъдат разглеждани като достатъчно подробни по смисъла на членове 369 и 369к от Директива 2006/112/ЕО, регистрите, водени от данъчнозадълженото лице, съдържат следната информация:
а) държавата-членка по потребление, в която е предоставена услугата;
б) вида на предоставената услуга;
в) датата на предоставяне на услугата;
г) данъчната основа, като се посочва използваната валута;
д) всякакво последващо увеличаване или намаляване на данъчната основа;
е) прилаганата ставка на ДДС;
ж) размера на дължимия ДДС, като се посочва използваната валута;
з) датата и размера на получените плащания;
и) всякакви плащания по сметка, получени преди предоставянето на услугата;
й) когато е издадена фактура, информацията, която се съдържа във фактурата;
к) името на клиента, когато е известно на данъчнозадълженото лице;
л) информацията, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където има постоянен адрес или обичайно местоживеене.
2. Информацията, посочена в параграф 1, се записва от данъчнозадълженото лице по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път и за всяка отделна предоставена услуга.
Регламент (ЕО) № 1777/2005 се отменя.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, посочена в приложение IV.
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 юли 2011 г.
При все това:
— член 3, буква а), член 11, параграф 2, буква б), член 23, параграф 1 и член 24, параграф 1 се прилагат от 1 януари 2013 г.;
— член 3, буква б) се прилага от 1 януари 2015 г.;
— член 11, параграф 2, буква в) се прилага до 31 декември 2014 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Член 7 от настоящия регламент
1. Точка 1 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) поддържане на интернет пространство и интернет страница;
б) автоматизирано, диалогово и дистанционно поддържане на програми;
в) дистанционно администриране на системи;
г) диалогово съхраняване на данни, при което се съхраняват специфични данни, възстановявани по електронен път;
д) диалогова доставка на дисково пространство, при необходимост.
2. Точка 2 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) даване на достъп или снемане на софтуер (включително програми за доставки/счетоводни програми и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите;
б) софтуер за блокиране появяването на рекламни банери, познат още като банер блокатор;
в) драйвери за снемане на информация, такива като софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери);
г) диалогова автоматизирана инсталация на филтри върху интернет пространство;
д) диалогова автоматизирана инсталация на защитни системи.
3. Точка 3 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) даване на достъп или снемане на десктоп форми;
б) даване на достъп или снемане на фотографски или картинни образи или скрийнсейвъри;
в) дигитално съдържание на книги и други електронни публикации;
г) абонамент за диалогови вестници и списания;
д) интернет протоколи и статистика за интернет пространството;
е) диалогови новини, информация за трафика и за времето;
ж) диалогова информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от получателя специфични данни, такива като юридически или финансови данни (и по-специално такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време);
з) предоставяне на рекламно място, включително рекламни банери на интернет пространство/интернет страница;
и) използване на машини за търсене и интернет директории.
4. Точка 4 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) даване на достъп или снемане на музика на компютри и мобилни телефони;
б) даване на достъп или снемане на звънене, откъси, тонове на звънене или други звуци;
в) даване на достъп или снемане на филми;
г) снемане на игри на компютри и мобилни телефони;
д) даване на достъп до автоматизирани диалогови игри, които са зависими от интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг;
е) получаване на радио- или телевизионни предавания, които се разпространяват чрез радио- или телевизионна мрежа, интернет или подобна електронна мрежа за слушане или гледане на предавания в избран от получателя момент и по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги като телевизия или видео по поръчка;
ж) получаване на радио- и телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), освен когато те се излъчват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- и телевизионна мрежа;
з) доставката на аудио- и аудиовизуално съдържание чрез съобщителни мрежи, което не се доставя от доставчик на медийни услуги и под редакционната отговорност на такъв доставчик;
и) последващата доставка на аудио- и аудиовизуална продукция на доставчик на медийни услуги чрез съобщителни мрежи от лице, различно от доставчика на медийни услуги.
5. Точка 5 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика;
б) работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор.
Член 51 от настоящия регламент
Обяснителни бележки
1. За доставчика и/или лицензирания складодържател настоящото удостоверение служи като документ, удостоверяващ правото на освобождаване от облагане на доставките на стоки и услуги или на пратките със стоки за правоимащите органи/физически лица, посочени в член 151 от Директива 2006/112/ЕО и член 13 от Директива 2008/118/ЕО. Съответно за всеки доставчик/складодържател се попълва по едно удостоверение. Освен това доставчикът/складодържателят е задължен да съхранява настоящото удостоверение в документацията си в съответствие с правните разпоредби, приложими в неговата държава-членка.
|
2. |
а) Общата спецификация на хартията, която трябва да бъде използвана, е определена в Официален вестник на Европейските общности C 164, 1.7.1989 г., стр. 3. |
Хартията на всички екземпляри трябва да бъде бяла и с размер 210 милиметра на 297 милиметра с максимално отклонение от 5 милиметра по-малко или 8 милиметра повече по отношение на дължината.
Удостоверението за освобождаване от акциз се изготвя в два екземпляра:
— един екземпляр остава при изпращача,
— един екземпляр съпътства движението на стоките, подлежащи на облагане с акциз.
б) Незапълненото пространство в клетка 5.Б се зачерква, за да не може да се добавя нищо впоследствие.
в) Документът трябва да бъде попълнен четливо и по начин, при който отбелязаните данни да не подлежат на заличаване. Не се разрешава заличаване или дописване. Документът се попълва на език, възприет от държавата-членка домакин.
г) Ако описанието на стоките и/или услугите (клетка 5.Б от удостоверението) съдържа препратки към формуляр за поръчка, съставен на език, който е различен от този, възприет от държавата-членка домакин, правоимащият орган/правоимащото физическо лице трябва да приложи превод.
д) От друга страна, ако удостоверението е съставено на език, който е различен от този, възприет от държавата-членка на доставчика/складодържателя, правоимащият орган/правоимащото физическо лице трябва да приложи превод на информацията, отнасяща се до стоките и услугите в клетка 5.Б.
е) Възприет език означава един от езиците, които официално се използват в държавата-членка или един от официалните езици на Съюза, за който държавата-членка е обявила, че може да бъде използван за посочената цел.
3. Чрез своята декларация в клетка 3 от удостоверението правоимащия орган/правоимащото физическо лице предоставя информацията, необходима за разглеждане на молбата за освобождаване в държавата-членка домакин.
4. Чрез своята декларация в клетка 4 от удостоверението органът потвърждава данните в клетка 1 и клетка 3 a) от документа и удостоверява, че правоимащото лице е служител на органа.
|
5. |
а) Препратката към формуляра за поръчка (клетка 5.Б от удостоверението) трябва да съдържа най-малко датата и номера на поръчката. Формулярът за поръчка следва да съдържа всички компоненти, изброени в клетка 5 на удостоверението. Ако удостоверението подлежи на подпечатване от компетентния орган на държавата-членка домакин, формулярът за поръчка също се подпечатва. |
б) Вписването на акцизния номер, предвидено в член 22, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите, е по избор; идентификационният номер за целите на ДДС или на данъчна регистрация трябва да бъде посочен.
в) Валутните единици следва да бъдат обозначени с трибуквен код съгласно международния стандарт ISO код 4217, определен от Международната организация по стандартизация ( 6 ).
6. Автентичността на горепосочената декларация от правоимащия орган/правоимащото физическо лице се потвърждава в клетка 6 с печата на компетентния орган на държавата-членка домакин. Този орган може да вземе решение да потвърждава автентичността в зависимост от одобрението на друг орган в неговата държава-членка. Това одобрение трябва да бъде поискано от компетентния данъчен орган.
7. За опростяване на процедурата компетентният орган може да освободи правоимащия орган от задължението да иска полагане на печат в случай на освобождаване при служебно ползване. Правоимащият орган следва да посочи това освобождаване в клетка 7 от удостоверението.
Член 56 от настоящия регламент
|
Единици |
Търгувани тегла |
|
Kg |
12,5/1 |
|
Грам |
500/250/100/50/20/10/5/2,5/2 |
|
Унция (1 ун. = 31,1035 г) |
100/10/5/1/ 1/2/1/4 |
|
Таел (1 таел = 1,193 ун.) ( 1) |
10/5/1 |
|
Тола (10 толи = 3,75 ун.) ( 2) |
10 |
|
( 1) Таел = традиционна китайска единица мярка за тежина. Номиналната проба на слитък таел в Хонконг е 990, а в Тайван —5, и 10 слитъка таел могат да бъдат с проба 999,9. ( 2) Тола = традиционна индийска единица мярка за тежина на злато. Най-популярният слитък по размер е 10 тола с проба 999. |
|
Таблица на съответствието
|
Регламент (ЕО) № 1777/2005 |
Настоящият регламент |
|
Глава I |
Глава I |
|
Член 1 |
Член 1 |
|
Глава II |
Глави III и IV |
|
Глава II, раздел 1 |
Глава III |
|
Член 2 |
Член 5 |
|
Глава II, раздел 2 |
Глава IV |
|
Член 3, параграф 1 |
Член 9 |
|
Член 3, параграф 2 |
Член 8 |
|
Глава III |
Глава V |
|
Глава III, раздел 1 |
Глава V, раздел 4 |
|
Член 4 |
Член 28 |
|
Глава III, раздел 2 |
Глава V, раздел 4 |
|
Член 5 |
Член 34 |
|
Член 6 |
Членове 29 и 41 |
|
Член 7 |
Член 26 |
|
Член 8 |
Член 27 |
|
Член 9 |
Член 30 |
|
Член 10 |
Член 38, параграф 2, букви б) и в) |
|
Член 11, параграфи 1 и 2 |
Член 7, параграфи 1 и 2 |
|
Член 12 |
Член 7, параграф 3 |
|
Глава IV |
Глава VI |
|
Член 13 |
Член 42 |
|
Глава V |
Глава VIII |
|
Глава V, раздел 1 |
Глава VIII, раздел 1 |
|
Член 14 |
Член 44 |
|
Член 15 |
Член 45 |
|
Глава V, раздел 2 |
Глава VIII, раздел 4 |
|
Член 16 |
Член 47 |
|
Член 17 |
Член 48 |
|
Глава VI |
Глава IX |
|
Член 18 |
Член 52 |
|
Глава VII |
Глава XI |
|
Член 19, параграф 1 |
Член 56 |
|
Член 19, параграф 2 |
Член 57 |
|
Член 20, параграф 1 |
Член 58 |
|
Член 20, параграф 2 |
Член 62 |
|
Член 20, параграф 3, първа алинея |
Член 59 |
|
Член 20, параграф 3, втора алинея |
Член 60 |
|
Член 20, параграф 3, трета алинея |
Член 63 |
|
Член 20, параграф 4 |
Член 61 |
|
Глава VIII |
Глава V, раздел 3 |
|
Член 21 |
Член 16 |
|
Член 22 |
Член 14 |
|
Глава IX |
Глава XII |
|
Член 23 |
Член 65 |
|
Приложение I |
Приложение I |
|
Приложение II |
Приложение III |
( 1 ) ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1.
( 2 ) ОВ L 326, 21.11.1986 г., стр. 40.
( 3 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 32).
( 4 ) ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 23.
( 5 ) ОВ L 206, 8.8.2009 г., стр. 1.
( 6 ) За пример са дадени някои кодове на валута, използвани понастоящем: EUR (евро), BGN (лева), CZK (чешка крона), DKK (датска крона), GBP (английска лира), HUF (форинт), LTL (литас), PLN (злота), RON (лея), SEK (шведска крона), USD (щатски долар).