Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
Изменена с:
|
Официален вестник |
||||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 384 |
92 |
29.12.2006 |
||
|
L 346 |
13 |
29.12.2007 |
||
|
L 44 |
11 |
20.2.2008 |
||
|
L 14 |
7 |
20.1.2009 |
||
|
L 116 |
18 |
9.5.2009 |
||
|
L 175 |
12 |
4.7.2009 |
||
|
L 10 |
14 |
15.1.2010 |
||
|
L 72 |
1 |
20.3.2010 |
||
|
L 189 |
1 |
22.7.2010 |
||
|
L 326 |
1 |
10.12.2010 |
||
|
L 201 |
1 |
26.7.2013 |
||
|
L 201 |
4 |
26.7.2013 |
||
|
L 353 |
5 |
28.12.2013 |
||
|
L 142 |
12 |
31.5.2016 |
||
|
L 177 |
9 |
1.7.2016 |
||
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/2455 НА СЪВЕТА от 5 декември 2017 година |
L 348 |
7 |
29.12.2017 |
|
|
L 162 |
1 |
27.6.2018 |
||
|
L 282 |
5 |
12.11.2018 |
||
|
L 286 |
20 |
14.11.2018 |
||
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1910 НА СЪВЕТА от 4 декември 2018 година |
L 311 |
3 |
7.12.2018 |
|
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2057 НА СЪВЕТА от 20 декември 2018 година |
L 329 |
3 |
27.12.2018 |
|
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/475 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2019 година |
L 83 |
42 |
25.3.2019 |
|
Изменена с:
|
L 112 |
21 |
24.4.2012 |
Поправена със:
1. Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС).
2. Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка.
За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.
Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно.
1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка от:
i) данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282—292, и което не е обхванато от член 33 или 36;
ii) в случаите на нови превозни средства данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или всяко друго данъчно незадължено лице;
iii) в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава-членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1;
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
г) вносът на стоки.
|
2. |
а) За целите на параграф 1, буква б), ii) следните се считат за „превозни средства“, когато са предназначени за превоз на хора или стоки: i) наземни моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 кубични сантиметра или с мощност над 7,2 киловата; ii) плавателни съдове с дължина над 7,5 метра, с изключение на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане и на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции, или за крайбрежен риболов; iii) въздухоплавателни средства с излетно тегло над 1 550 килограма, с изключение на въздухоплавателни средства, използвани от авиационни оператори срещу възнаграждение, главно по международни линии. |
б) Тези превозни средства се считат за „нови“ в случаите на:
i) наземни моторни превозни средства, когато доставката се извършва в рамките на шест месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато превозното средство е изминало не повече от 6 000 километра;
ii) плавателни съдове, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато плавателният съд е плавал не повече от 100 часа;
iii) въздухоплавателни средства, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато въздухоплавателното средство е летяло не повече от 40 часа.
в) Държавите-членки следва да предвидят условията, при които фактите, посочени в буква б), могат да бъдат считани за установени.
3. „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ са енергийните продукти, алкохолът и алкохолните напитки и промишлено обработеният тютюн по смисъла на действащото законодателство на Общността, но не и газът, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система.
1. Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС:
а) вътреобщностното придобиване на стоки от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, когато доставката на такива стоки на територията на държавата-членка, на която се извършва придобиването, е освободена от данъка съгласно членове 148 и 151;
б) вътреобщностното придобиване на стоки, различни от тези, посочени в буква а) и член 4, и различни от новите превозни средства или продукти, подлежащи на облагане с акцизи, от данъчнозадължено лице за целите на неговата земеделска, лесовъдна или рибарска дейност, подлежащи на облагане по режима на единна фиксирана ставка за земеделски производители, или от данъчнозадължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не може да се приспада, или от данъчно незадължено юридическо лице.
2. Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия:
а) през текущата календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, който държавите-членки определят, но който не може да бъде под 10 000 EUR или равностойността им в национална валута;
б) през предишната календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, предвиден в буква а).
Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б).
3. Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i).
Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години.
Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС:
а) вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е бил начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със режима на маржа, предвидена в членове 312—325;
б) вътреобщностното придобиване на втора употреба превозни средства, както е определено в член 327, параграф 3, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за превозните средства в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие с преходните режими за превозни средства втора употреба;
в) вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е организатор на публичен търг, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със специалните режими за продажба чрез публичен търг.
За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения:
1. „Общност“ и „територия на Общността“ означава териториите на държавите-членки, както са определени в точка 2;
2. „държава-членка“ и „територия на държава-членка“ означава територията на всяка държава-членка на Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в член 6 от настоящата директива;
3. „трети територии“ означава тези територии, посочени в член 6;
4. „трета страна“ означава всяка държава или територия, за която Договорът не е приложим.
1. Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността:
а) планината Атон;
б) Канарските острови;
в) френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
г) Аландските острови;
в) Англо-нормандските острови;
е) Кампионе д'Италия;
ж) италианските води на езерото Лугано.
2. Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността:
а) остров Хелиголанд;
б) територията на Бюсинген;
в) Сеута;
г) Мелила;
д) Ливиньо.
▼M22 —————
1. С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни.
2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър.
Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.
1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.
2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице.
Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба.
1. Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:
а) доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;
б) доставка на земя за строеж.
2. За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.
Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.
Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години.
3. За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки.
1. Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.
Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.
Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.
2. Държавите-членки могат да считат дейностите, които са освободени съгласно членове 132, 135, 136 и 371, членове 374—377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390в, извършвани от органи, регулирани от публичното право, за дейности, в които тези органи, участват като публични органи.
1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.
2. В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:
а) прехвърлянето, направено от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация;
б) фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска;
в) прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна.
3. Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.
1. Електроенергия, газ, топлинна или хладилна енергия, както и други подобни, се третират като материално имущество.
2. Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:
а) определени участия в недвижими имоти;
б) вещни права, които дават на титуляра им правото на ползване върху недвижими имоти;
в) акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него.
Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки.
Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.
1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.
„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.
2. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:
а) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33;
б) доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36;
в) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37;
г) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, съгласно условията, определени в членове 38 и 39;
д) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152;
е) доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице и състояща се в оценка или работа по съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, където завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат оценени или бъде извършена работата по тях, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, откъдето са първоначално изпратени или превозени;
ж) временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките;
з) временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.
3. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.
1. Прехвърлянето от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, в друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване от клиента, не се третира като възмездна доставка на стоки.
2. За целите на настоящия член се счита, че е налице режим на складиране на стоки до поискване от клиента, когато са спазени следните условия:
а) стоките са изпратени или превозени от данъчнозадължено лице или от трето лице от негово име до друга държава членка с оглед доставка на посочените стоки там — на по-късен етап и след пристигането им — на друго данъчнозадължено лице, което има право да придобие собствеността върху тези стоки в съответствие със съществуващо споразумение между двете данъчнозадължени лица;
б) данъчнозадълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, не е установило своята стопанска дейност, нито има постоянен обект в държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките;
в) данъчнозадълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките, и неговата самоличност, както и идентификационният номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, са известни на данъчнозадълженото лице, посочено в буква б), към момента, в който започва изпращането или превозът;
г) данъчнозадълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, вписва изпращането на стоките в регистъра по член 243, параграф 3 и въвежда самоличността на данъчнозадълженото лице, придобиващо стоките, и идентификационния номер по ДДС, издаден му от държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките, в обобщената декларация по член 262, параграф 2.
3. Когато са изпълнени условията, предвидени в параграф 2, се прилагат следните правила към момента на прехвърляне на правото за разпореждане със стоките като собственик на данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква в), при условие че прехвърлянето се извърши в срока, посочен в параграф 4:
а) счита се, че е извършена доставка на стоки в съответствие с член 138, параграф 1 от данъчнозадълженото лице, което е изпратило или превозило стоките самò или чрез трето лице от негово име в държавата членка, от която са били изпратени или превозени стоките;
б) счита се, че е извършено вътреобщностно придобиване на стоки от данъчнозадълженото лице, на което тези стоки са доставени в държавата членка, до която са били изпратени или превозени стоките.
4. Ако в срок от 12 месеца след пристигането на стоките в държавата членка, до която те са били изпратени или превозени, тези стоки не са били доставени на данъчнозадълженото лице, за което са били предназначени посочено в параграф 2, буква в) и параграф 6, и не е възникнало никое от обстоятелствата, предвидени в параграф 7, се счита, че е извършено прехвърляне по смисъла на член 17 в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок.
5. Не се счита, че е извършено прехвърляне по смисъла на член 17, когато са изпълнени следните условия:
а) правото за разпореждане със стоките не е било прехвърлено и тези стоки са били върнати в държавата членка, от която са били изпратени или превозени, в рамките на срока, посочен в параграф 4, и
б) данъчнозадълженото лице, изпратило или превозило стоките, впише връщането им в регистъра, предвиден в член 243, параграф 3.
6. Когато в рамките на срока, посочен в параграф 4, данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква в), бъде заместено от друго данъчнозадължено лице, не се счита, че е извършено прехвърляне по смисъла на член 17 към момента на заместването, при условие че:
а) всички други приложими условия в параграф 2 са изпълнени; и
б) заместването е вписано от данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква б), в регистъра, предвиден в член 243, параграф 3.
7. Когато в рамките на срока, посочен в параграф 4, някое от условията, определени в параграфи 2 и 6, престане да бъде изпълнено, се счита, че е извършено прехвърляне на стоки съгласно член 17 в моментa, когато съответното условие вече не е изпълнено.
Ако стоките са доставени на лице, различно от данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква в) или в параграф 6, се счита, че условията, определени в параграфи 2 и 6, са престанали да бъдат изпълнени непосредствено преди такава доставка.
Ако стоките са изпратени или превозени до държава, различна от държавата членка, от която те са били преместени първоначално, се счита, че условията, определени в параграфи 2 и 6, са престанали да бъдат изпълнени непосредствено преди да започне такова изпращане или превоз.
В случай на унищожаване, загуба или кражба на стоките се счита, че условията, определени в параграфи 2 и 6, са престанали да бъдат изпълнени в деня, в който стоките действително са били преместени или унищожени, или ако е невъзможно да бъде определена тази дата — в деня, в който е било установено, че стоките са унищожени или липсващи.
Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:
а) употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;
б) употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а);
в) освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а).
В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.
В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.
„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.
Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.
Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки.
Употребата от въоръжените сили на дадена държава — страна по Северноатлантическия договор, за нуждите на тези въоръжени сили или на придружаващия ги цивилен персонал, на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, уреждащи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква з).
Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки.
1. „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.
2. „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.
Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:
а) прехвърляне на права върху нематериална вещ, независимо дали при това се оформя документ за собственост;
б) поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние;
в) извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон.
1. Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:
а) употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане;
б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.
2. Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.
С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.
Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.
Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.
„Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.
Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „ваучер“ означава инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент;
2) „ваучер за конкретна цел“ означава ваучер, при който мястото на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият ДДС за тези стоки или услуги са известни в момента на издаването на ваучера;
3) „ваучер за множество различни плащания“ означава ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.
1. Всяко прехвърляне на ваучер за конкретна цел, извършено от данъчнозадължено лице, действащо от свое име, се счита за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Действителното предаване на стоките или предоставяне на услугите срещу представянето на ваучер за конкретна цел, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, не се разглежда като отделна сделка.
Когато прехвърляне на ваучер за конкретна цел е извършено от данъчнозадължено лице, действащо от името на друго данъчнозадължено лице, това прехвърляне се счита за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, извършена от другото данъчнозадължено лице, от името на което действа данъчнозадълженото лице.
Когато доставчикът на стоки или услуги не е данъчнозадълженото лице, което, действайки от свое име, е издало ваучера за конкретна цел, този доставчик въпреки това се счита за извършващ доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, към въпросното данъчнозадължено лице.
2. Действителното предаване на стоките или предоставянето на услугите срещу представянето на ваучер за множество различни плащания, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, се облага с ДДС съгласно член 2, докато всяко предходно прехвърляне на този ваучер за множество различни плащания не подлежи на облагане с ДДС.
Когато се извършва прехвърляне на ваучер за множество различни плащания от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаемата с ДДС сделка по първа алинея, всяка доставка на услуги, която може да бъде идентифицирана, като например дистрибуторски или промоционални услуги, подлежи на облагане с ДДС.
Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.
Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.
Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.
1. Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:
а) доставката на стоките се извършва от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, чийто вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1 или за всяко друго данъчно незадължено лице;
б) доставените стоки не са нито превозно средство, но стоки доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от или от името на доставчика.
2. Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.
1. Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:
а) доставените стоки не са акцизни стоки;
б) общата стойност без ДДС на такива доставки, извършени по условията, предвидени в член 33, в тази държава-членка не надвишават през която и да е календарна година 100 000 EUR или равностойността им в национална валута;
в) общата стойност без ДДС на доставките на стоки, различни от акцизни продукти, извършени при условията, предвидени в член 33 в тази държава-членка, не са надвишавали през предходната календарна година 100 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута.
2. Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.
Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.
3. Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.
4. Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.
Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.
Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.
Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.
Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.
1. Когато едни и същи стоки са предмет на последователни доставки и те се изпращат или превозват от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния клиент във веригата, изпращането или превозът се отнасят само към доставката, извършена за междинния оператор.
2. Чрез дерогация от параграф 1, изпращането или превозът се отнасят само към доставката на стоки от междинния оператор, когато междинният оператор е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоките са изпратени или превозени.
3. За целите на настоящия член „междинен доставчик“ означава доставчик във веригата, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или превозва стоките сам или чрез трето лице от негово име.
4. Настоящият член не се прилага за случаите, обхванати от член 14а.
1. Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.
2. За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.
„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.
„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.
В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.
3. При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.
До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.
1. В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, на данъчно задължен дилър, за място на доставката се счита мястото, където последният е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките или, при отсъствие на такова седалище или постоянен обект, мястото, където е неговият постоянен адрес или обичайното му пребиваване.
2. За целите на параграф 1 „данъчно задължен дилър“ означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупката на газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.
В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, когато доставката не попада в обхвата на член 38, за място на същата се счита мястото, където потребителят действително използва и консумира стоките.
Когато цялото количество газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия или част от него не са действително консумирани от потребителя, тези неконсумирани стоки се считат за използвани и консумирани на мястото, където е установено седалището на неговата стопанска дейност или където той има постоянен обект, за който се доставят стоките. При липсата на такова седалище или постоянен обект се счита, че той е използвал и консумирал посочените стоки на мястото, където е неговото постоянно местоживеене или обичайно пребиваване.
За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.
Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.
Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването.
Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а) лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС.
б) лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на ►C1 обобщена декларация ◄ .
За целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги:
1. данъчнозадължено лице, което извършва и дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, параграф 1, се разглежда като данъчнозадължено лице по отношение на всички предоставени му услуги;
2. данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, се разглежда като данъчнозадължено лице.
Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.
Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика.
Мястото на доставка на услуги, предоставени на данъчно незадължено лице от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, е мястото, където се осъществява основната сделка в съответствие с настоящата директива.
Мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот.
Мястото на доставка на услуги по пътнически транспорт е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
Мястото на доставка на услуги по транспорт на стоки, различен от транспорта на стоки в рамките на Общността, на данъчно необлагаеми лица, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
За място на доставка на услугите по транспорт на стоки в рамките на Общността на данъчно незадължени лица се счита мястото на тръгване.
„Транспорт на стоки в рамките на Общността“ означава всеки превоз на стоки, чието място на тръгване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.
„Място на тръгване“ означава мястото, където фактически започва транспортът на стоките, независимо от реализирания пробег за достигане до мястото, където са разположени стоките, а „място на пристигане“ означава мястото, където транспортът на стоките приключва фактически.
Не е необходимо държавите-членки да прилагат ДДС за тази част на транспорт на стоки в рамките на Общността, предоставен на данъчно незадължени лица, която се извършва по води, които не представляват част от територията на Общността.
Мястото на доставка на услуги по отношение на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или други подобни събития, като например панаири и изложби, и на свързани с този достъп спомагателни услуги, предоставяни на данъчнозадължено лице, е мястото, където тези събития се провеждат фактически.
1. Мястото на доставка на услуги и спомагателни услуги, свързани с културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, като например панаири и изложби, включително доставката на услуги на организаторите на такива дейности, когато са предоставяни на данъчно незадължено лице, е мястото, където тези дейности се провеждат фактически.
2. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където услугите се извършват физически:
а) спомагателни транспортни дейности, например товарене, разтоварване, обработка на стоките и подобни дейности;
б) оценки на и работа върху движими вещи.
Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, различни от тези, които физически се извършват на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от дейността по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото, където услугите се извършват физически.
1. Мястото на отдаване под краткосрочен наем на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предоставят на разположение на потребителя.
2. Мястото на отдаване под наем, различен от кратко- срочен наем, на превозни средства на данъчно незадължено лице е мястото, където клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене.
Въпреки това мястото на отдаване под наем, различен от краткосрочния наем, на плавателен съд за развлечение на данъчно незадължено лице, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на клиента, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото му на стопанска дейност или от постоянен обект, разположен на това място.
3. За целите на параграфи 1 и 2 „краткосрочен“ означава непрекъснатото държане или ползване на превозните средства в продължение на не повече от тридесет дни, а по отношение на плавателни съдове — не повече от деветдесет дни.
1. Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които физически се извършват на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото на тръгване на операцията по пътнически транспорт.
2. По смисъла на параграф 1 „частта от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на тръгване и точката на пристигане при пътническия транспорт.
„Място на тръгване при пътнически транспорт“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в рамките на Общността, в случаите, в които е приложимо — след спиране извън Общността.
„Място на пристигане при пътнически транспорт“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, в случаите, в които е приложимо — преди спиране извън Общността.
В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделна транспортна операция.
1. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:
а) далекосъобщителни услуги;
б) услуги по разпространение на радио и телевизия;
в) услуги, извършвани по електронен път, по-специално посочените в приложение II.
Когато доставчикът на определена услуга и клиентът поддържат връзка по електронна поща, това само по себе си не означава, че предоставената услуга представлява услуга, извършвана по електронен път.
2. Параграф 1 не се прилага, когато са изпълнени следните условия:
а) доставчикът е установен, или при липса на обект, има постоянен адрес или обичайно местоживеене в само една държава членка; и
б) услугите се представят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава членка, различна от държавата членка по буква а); и
в) общата стойност без ДДС на доставките, посочени в буква б), не надвишава през текущата календарна година 10 000 EUR или равностойността им в национална валута и не ги е надвишавала в хода на предходната календарна година.
3. Когато прагът, посочен в параграф 2, буква в), бъде надвишен през дадена календарна година, параграф 1 започва да се прилага, считано от този момент.
4. Държавата членка, на територията на която са установени доставчиците, посочени в параграф 2, или при липса на обект, имат постоянен адрес или обичайно местоживеене, предоставя на тези доставчици правото да изберат мястото на доставка да бъде определяно в съответствие с параграф 1, което право при всички положения се запазва за две календарни години.
5. Държавите членки предприемат подходящи мерки за наблюдение на изпълнението от страна на данъчно задълженото лице на условията, посочени в параграфи 2, 3 и 4.
6. Равностойността в национална валута на сумата, посочена в параграф 2, буква в), се изчислява, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка на датата на приемане на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета ( 1 ).
Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патенти, лицензии, търговски марки и други подобни права;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, юристи, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация;
г) задълженията за въздържане от провеждането или упражняването, изцяло или частично, на стопанска дейност или на право, посочено в настоящия член;
д) банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими вещи, с изключение на всички видове превозни средства;
з) предоставяне на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Общността, или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или пренос или разпределение чрез тези системи или мрежи, и предоставяне на други услуги, пряко свързани с тях.
▼M3 —————
За да се предотврати двойното данъчно облагане, необлагането или нарушаването на конкуренцията, държавите-членки могат, по отношение на услугите, чието място на доставка е уредено в членове 44, 45, 56, 58 и 59:
а) да разглеждат мястото на доставка на отделна или всички такива услуги, ако е разположено на тяхна територия, като разположено извън Общността, ако фактическото ползване и потребление на услугите се извършва извън Общността;
б) да разглеждат мястото на доставка на отделна или всички такива услуги, ако е разположено извън Общността, като разположено на тяхна територия, ако фактическото ползване и потребление на услугите се извършва на тяхна територия.
▼M3 —————
Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността.
Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
За целите на настоящата директива:
1. „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;
2. ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицетоплатец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен.
Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.
1. Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания.
2. Доставките на стоки, които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от един календарен месец, които стоки са изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, и чиято доставка е освободена от ДДС, или които се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност в съответствие с предвидените в член 138 условия, се считат за завършени при изтичането на всеки календарен месец до окончателното прекратяване на доставката на стоки.
Доставките на услуги, за които ДДС се дължи от получателя им съгласно член 196 и които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от една година, и които не пораждат приспадания или плащания през този период, се считат за завършени при изтичането на всяка календарна година до окончателното прекратяване на доставката на услуги.
Държавите-членки могат да предвидят, че в определени случаи, различни от посочените в първа и втора алинея, доставките на стоки или услуги, които се изпълняват непрекъснато през определен период от време, се считат за завършени на интервали най-малко от една година.
Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума.
Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:
а) не по-късно от момента на издаването на фактурата;
б) не по-късно от момента на получаването на плащането;
в) ако не е издадена фактура или ако фактурата е издадена на по-късна дата, в рамките на определен срок, не по-късно от изтичането на срока за издаване на фактури, наложен от държавите-членки съгласно член 222, втора алинея или когато държавата-членка не е наложила такъв срок, в рамките на определен срок от датата на данъчното събитие.
Предвидената в първа алинея дерогация обаче не се прилага за доставките на услуги, за които получателят дължи ДДС по силата на член 196, нито за доставките или прехвърлянето на стоки, посочени в член 67.
Когато в съответствие с предвидените в член 138 условия стоки, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, се доставят освободени от ДДС, или когато стоки се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем при издаването на фактурата или, когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея.
Член 64, параграф 1, член 64, параграф 2, трета алинея и член 65 не се прилагат по отношение на посочените в първа алинея доставки и прехвърляния на стоки.
Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.
Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка.
В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем при издаването на фактурата или когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея.
Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.
1. Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.
2. Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове.
За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема.
Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:
1. по отношение на стоките — сумата, която е не по-малка от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — себестойността, определена по времето на доставката;
2. по отношение на услугите — сумата, която е не по-малка от пълната себестойност за данъчнозадълженото лице за предоставянето на услугата.
По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката.
Без да се засяга член 73, данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу ваучер за множество различни плащания, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер за множество различни плащания или в свързаната с него документация, без размера на ДДС, свързан с доставените стоки или услуги.
Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.
По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите.
По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето.
По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга.
Данъчната основа включва следните елементи:
а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност;
б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане.
За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи.
Данъчната основа не включва следните елементи:
а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;
б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на доставката;
в) сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка.
Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен.
1. За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:
а) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и 173—177;
б) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379, параграф 2 или членове 380—390в;
в) когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177.
За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките.
3. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член.
Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от правото на избор по член 98 за прилагането на намалена ставка, могат, ако се възползват от правото на избор по член 89, да предвидят по отношение на доставката на произведения на изкуството, както е посочено в член 103, параграф 2, данъчната основа да е равна на сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.
Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.
Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги.
По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката.
1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а).
2. Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването.
По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила.
1. Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:
а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира;
б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие.
2. За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.
Данъчната основа не включва следните елементи:
а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;
б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на вноса;
Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия.
Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4, данъчната основа да е равна на частта от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.
Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.
1. В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки.
2. В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1.
1. Когато елементте, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели.
2. Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка.
Държавите-членки приемат вместо това използването на последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото. Държавите-членки могат да изискват да бъдат уведомени за използването на тази възможност от данъчнозадълженото лице.
За някои сделки обаче, посочени в първа алинея, или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които уреждат изчисляването на митническата стойност.
По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки:
а) да ги изключат от данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали не се върнат;
б) да ги включат в данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали фактически се върнат.
Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие.
Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем:
а) в случаите, посочени в членове 65 и 66;
б) в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки;
в) в случаите, отнасящи се до вноса на стоки, посочен в член 71, параграф 1, втора алинея, и в член 71, параграф 2.
1. Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.
2. При условията на избора съгласно член 103, параграф 1 за прилагането на намалена данъчна ставка за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, приложимата данъчна ставка за внос на стоки се прилага за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.
Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите.
Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки.
Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.
Стандартната данъчна ставка не може да бъде по-ниска от 15 %.
1. Държавите-членки могат да прилагат една или две намалени ставки.
2. Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.
Намалените ставки не се прилагат към услуги, извършвани по електронен път, с изключение на посочените в приложение III, точка 6.
3. Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите-членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория.
1. Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.
2. Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на ДДС, получена в резултат от прилагането ѝ, е такава, че ДДС, който подлежи на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177, може нормално да бъде приспаднат напълно.
3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член и в допълнение към ставките, посочени в член 98, параграф 1, държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза към 1 януари 2017 г. са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в настоящия член, или са давали освобождавания с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС за доставката на определени стоки, посочени в приложение III, точка 6, могат също така да прилагат същото третиране за целите на ДДС, когато тази доставка е извършена по електронен път, както е посочено в приложение III, точка 6.
Въз основа на доклад от Комисията Съветът преглежда на всеки две години, от 1994 г., намалените ставки.
В съответствие с член 93 от Договора Съветът може да реши да промени списъка на стоките и услугите, предвидени в приложение III.
До 30 юни 2007 г. най-късно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета общ доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, включително ресторантьорски услуги, особено по отношение на създаването на нови работни места, икономическия растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар въз основата на проучване, извършено от независим икономически мозъчен тръст.
След консултации с Комитета по ДДС всяка държава-членка може да прилага намалена ставка за доставките на природен газ, електроенергия или централно отопление.
1. Държавите-членки могат да предвидят, че намалената ставка или някоя от намалените ставки, които те прилагат в съответствие с членове 98 и 99, се прилага и за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4.
2. Ако държавите-членки се възползват от възможността за избор по параграф 1, те могат също да приложат намалена ставка към следните сделки:
а) доставката на произведения на изкуството от техния автор или от неговите правоприемници;
б) доставката на произведения на изкуството, инцидентно, от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, когато произведенията на изкуството са внесени от самото данъчнозадължено лице или когато те са му доставени от техния автор или неговия правоприемник, или когато са му дали право на пълно приспадане на ДДС.
Австрия може да приложи втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %.
Кипър може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за доставката на втечнен нефтен газ (ВНГ) в газови бутилки.
1. Португалия може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за таксите за преминаване по мостовете в района на Лисабон.
2. По отношение на сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра и за прекия внос в тези региони, Португалия може да прилага ставки, по-ниски от тези, прилагани за континенталната ѝ част.
▼M5 —————
Разпоредбите в настоящата глава се прилагат до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402.
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99, могат да продължат да дават тези освобождавания или да прилагат тези намалени ставки.
Освобождаванията и намалените ставки, посочени в първия параграф, трябва да бъдат в съответствие със законодателството на Общността и трябва да са били приети на основание на ясно определени социални причини и в изгода за крайния потребител.
В съответствие с условията, предвидени в член 110, втора алинея, освобождаванията с приспадане на платения на предходния етап ДДС могат да продължат да се дават в следните случаи:
а) от Финландия по отношение на доставката на вестници и периодични издания, продавани на абонамент и отпечатването на публикации, разпространявани до членовете на корпорации за общественото благо;
б) от Швеция по отношение на доставката на вестници, включително радио-вестници и вестници на касети за незрящи, фармацевтични продукти, доставяни за болници или срещу рецепти и производството на, или други свързани услуги във връзка с периодични издания за организации с идеална цел;
в) от Малта по отношение на доставката на храни за консумация от човека и фармацевтични продукти.
Ако разпоредбите на член 110 доведат в Ирландия до нарушения на конкуренцията при доставката на енергийни продукти за отопление и осветление, на Ирландия може, при специално поискване, да се разреши да прилага намалена ставка за такива доставки в съответствие с членове 98 и 99.
В случаите, посочени в първа алинея, Ирландия представя искане пред Комисията, заедно с цялата необходима информация. Ако Комисията не е взела решение в рамките на три месеца, се счита, че на Ирландия се разрешава да приложи предложените намалени ставки.
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. в съответствие със законодателството на Общността са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99 по отношение на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат тези намалени ставки или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги.
1. Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. са били задължени да повишат стандартната си ставка, действаща към 1 януари 1991 г. с повече от 2 % могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималната, предвидена в член 99 по отношение на доставката на стоки и услуги в категориите, изложени в приложение III.
Държавите-членки, посочени в първата алинея, могат също да прилагат такава ставка за детско облекло и детски обувки и за жилища.
2. Държавите-членки не могат да въвеждат, позовавайки се на параграф 1, освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС.
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за детско облекло, детски обувки или жилища, могат да продължат да прилагат такава ставка за доставката на тези стоки или услуги.
▼M5 —————
▼M5 —————
2. Австрия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за отдаването под наем на недвижим имот за жилищно ползване, при условие че ставката не е по-ниска от 10 %.
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за доставката на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат намалената ставка или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Разпоредбата на първа алинея не се прилага за доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки от 1—4 при условията на облагане с ДДС в съответствие със режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или режима за продажба на публичен търг.
За целите на прилагането на член 118 Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за вина, произведени в земеделското стопанство от земеделски производител, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Гърция може да прилага ставки до 30 % по-ниски от съответните ставки, прилагани в континенталната част на Гърция, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, и на островите Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скирос.
Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. са разглеждали работата по договор като доставка на стоки, могат да приложат към доставката на работа по договор ставката, приложима за стоките, получени след изпълнението на работата по договор.
За целите на прилагането на първия параграф „доставката на работа по договор“ означава предаването от изпълнителя на неговия клиент на движима вещ, изработена или монтирана от изпълнителя от материали или предмети, поверени му от клиента за тази цел, независимо дали изпълнителят е предоставил някоя част от използваните материали.
Държавите-членки могат да приложат намалена ставка за доставката на живи растения и други цветарски продукти, включително луковици, корени и други подобни, рязан цвят и декоративна зеленина, и дървесина за ползване като дърва за огрев.
Чешката република може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи за жилищно строителство, което не се извършва като част от социална политика, с изключение на строителните материали.
▼M2 —————
1. Кипър може ►M2 до 31 декември 2010 г. ◄ да продължи да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на фармацевтични стоки и храни за консумация от човека, с изключение на сладолед, сладолед на клечка, замразен йогурт, сорбет и други подобни продукти и други пикантни хранителни продукти (картофени чипсове и пръчици, тестени сладкиши и други подобни продукти, опаковани за консумация от човека без допълнителна обработка).
▼M5 —————
▼M2 —————
▼M5 —————
1. Полша може до 31 декември 2010 г. да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платен на предходния етап ДДС по отношение на доставката на някои книги и специализирани периодични издания.
▼M5 —————
3. Полша може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на хранителни продукти, както е посочено в точка 1 от приложение III.
4. Полша може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за предоставянето на услуги, които не се извършват като част от социална политика, за строителство, обновяване и преустройство на жилища, с изключение на строителните материали, и за доставката преди първо обитаване на жилищни сгради или части от жилищни сгради, както е посочено в член 12, параграф 1, буква а).
▼M5 —————
2. Словения може ►M2 до 31 декември 2010 г. ◄ да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи, дейности по обновяване и поддръжка за жилищно строителство, които не се предоставят като част от социална политика, с изключение на строителни материали.
▼M2 —————
Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на обществените пощенски служби, различни от пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги, и съпътстващата ги доставка на стоки;
б) болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер;
в) предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка;
г) доставката на човешки органи, кръв и кърма;
д) доставката на услуги, извършвани от зъботехници по занятие, както и доставката на зъбни протези, извършвани от зъболекари и зъботехници;
е) доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чийто дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
ж) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;
з) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със защитата на децата и младежите, от страна на публичноправни субекти или други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;
и) предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност;
й) частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование;
к) осигуряване на персонал от религиозни или философски институции за дейностите, предвидени в букви б), ж), з) и и), и за целите на духовното благосъстояние;
л) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи се цели от политически, профсъюзен, религиозен, патриотичен, философски, филантропичен или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
м) доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание;
н) доставката на някои културни услуги и стоки, тясно свързани с тях, доставяни от публичноправни субекти или от други културни организации, признати от съответната държава-членка;
о) доставката на услуги и стоки от организации, чийто дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), л), м) и н), във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
п) доставката на транспортни услуги за болни или ранени лица с моторни превозни средства, специално предназначени за целта, от органи, имащи надлежно разрешение за това;
р) дейностите на обществени радио и телевизионни организации, освен дейностите с търговски характер.
2. За целите на параграф 1, буква о) държавите-членки могат да въведат всякакви необходими ограничения, по-специално по отношение на броя на проявите или размера на постъпленията, който дава право на освобождаване.
Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия:
а) съответните органи не трябва да се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираните независимо от това излишъци не се разпределят, а се използват за продължаването или подобряването на доставяните услуги;
б) тези органи трябва да са управлявани и администрирани по същество на доброволна основа от лица, които нямат пряк или косвен интерес, било то лично или чрез посредници, от резултатите на съответните дейности;
в) тези органи трябва да определят цени, утвърдени от държавните органи или ненадвишаващи така утвърдените цени, или за услугите, които не подлежат на утвърждаване, цени по-ниски от определяните за подобни услуги от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС;
г) не трябва да има вероятност освобождаването от ДДС да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС.
Държавите-членки, които в съответствие с приложение Д към Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 1989 г. са прилагали ДДС за сделките, посочени в член 132, параграф 1, букви м) и н), могат също да приложат условията, предвидени в първия параграф, буква г), когато посочената доставка на стоки или услуги от публичноправни субекти е освободена от ДДС.
Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи:
а) когато доставката не е от съществено значение за освободените сделки;
б) когато основното предназначение на доставката е реализирането на допълнителен доход за съответния орган чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС.
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;
б) отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска;
в) договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита;
г) сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;
д) сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност, тоест монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство или монети с нумизматична стойност;
е) сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на документи, установяващи права на собственост върху стоки и правата или ценните книжа, посочени в член 15, параграф 2;
ж) управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите-членки;
з) доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, гербови марки и други подобни марки;
и) залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условията и ограниченията, постановени от държавите-членки;
й) доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);
к) доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);
л) отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти.
2. Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л):
а) предоставянето на настаняване съгласно определенията в законодателството на държавите-членки, в хотелския сектор или в секторите с подобна функция, включително предоставянето на настаняване във ваканционни селища или на площадки, разработени за ползване като къмпинги;
б) отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на моторни превозни средства;
в) отдаване под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини;
г) наемането на сейфове.
Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л).
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки, използвани единствено за дейност, освободена по членове 132, 135, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2, и членове 380—390в, ако тези стоки не дават право на приспадане;
б) доставката на стоки, за чието придобиване или употреба ДДС не е бил подлежащ на приспадане в съответствие с член 176.
1. Държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки:
а) финансовите сделки, посочени в член 135, параграф 1, букви б) —ж);
б) доставка на сграда или на части от нея и прилежащата ѝ земя, различна от доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);
в) доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);
г) отдаване под наем или аренда на недвижими имоти.
2. Държавите-членки предвиждат подробните правила, регулиращи упражняването на избора по параграф 1.
Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това право на избор.
1. Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или от името на продавача или лицето, придобиващо стоките, когато са изпълнени следните условия:
а) стоките са доставени на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките;
б) данъчнозадълженото лице или данъчно незадълженото юридическо лице, за което е извършена доставката, е идентифицирано за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, и е посочило този идентификационен номер по ДДС на доставчика.
1а. Освобождаването, предвидено в параграф 1, не се прилага, когато доставчикът не е изпълнил задължението, посочено в членове 262 и 263, да представи обобщена декларация или когато представената от него обобщена декларация не съдържа точната информация за тази доставка съгласно изискванията на член 264, освен ако доставчикът може да оправдае по надлежен начин допуснатата от него нередност пред компетентните органи.
2. Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице;
б) доставката на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, за клиента от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки, различни от продукти подлежащи на облагане с акцизи, не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, когато тези продукти са изпратени или превозени в съответствие с член 7, параграфи 4 и 5, или член 16 от Директива 92/12/ЕИО;
в) доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, която би имала право на освобождаванията съгласно параграф 1 и букви а) и б), ако е била извършена от името на друго данъчнозадължено лице.
1. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.
Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1.
2. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.
3. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или специалните режими за продажби на публични търгове.
Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба.
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) вътреобщностното придобиване на стоки, чиято доставка от данъчнозадължени лица във всички случаи би била освободена от ДДС на тяхната съответна територия;
б) вътреобщностното придобиване на стоки, чийто внос във всички случаи би бил освободен съгласно член 143, параграф 1, букви а), б), в) и д)—л);
в) вътреобщностното придобиване на стоки, когато в съответствие с членове 170 и 171, лицето, придобиващо стоките, във всички случаи има право на пълно възстановяване на дължимия ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б).
Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а);
в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка;
г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка;
д) лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи данъка.
Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови.
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) крайния внос на стоки, чиято доставка от данъчнозадължено лице би била освободена във всички случаи на съответната им територия;
б) крайния внос на стоки, регулиран по Директиви 69/169/ЕИО ( 2 ), 83/181/ЕИО ( 3 ) и 2006/79/ЕО ( 4 ) на Съвета;
в) крайния внос на стоки, в свободно обращение от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността, които биха имали право на освобождаване от ДДС по буква б), ако са внесени по смисъла на член 30, първи параграф;
г) вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138;
д) повторния внос от лицето-износител, на стоки при запазване на състоянието, в което са били изнесени, когато стоките са освободени от митни сборове;
е) вноса под дипломатически или консулски режим на стоки, които са освободени от митни сборове;
еа) вноса на стоки, извършен от Европейската общност, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите, създадени от Общностите, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г., при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата, и по-специално при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията;
ж) вноса на стоки, извършен от международни организации, различни от посочените в буква еа), признати за такива от публичните органи на държавата-домакин, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
з) вноса на стоки в държави-членки, които са страни по Северноатлантическия договор от въоръжените сили на други държави, които са страни по този Договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
и) вноса на стоки от въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови;
й) вноса в пристанища от предприятия за морски риболов на техния улов, непреработен или след съхраняваща обработка за търговска реализация, но преди да бъде доставен;
к) вноса на злато от централните банки;
л) вноса на газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи.
2. Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата-членка на вноса най-малко следните данни:
а) своя идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата-членка на вноса, или идентификационния номер по ДДС на своя данъчен представител — платец на ДДС, издаден в държавата-членка на вноса;
б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките в съответствие с член 138, параграф 1, издаден в друга държава-членка, или своя собствен идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, когато те са предмет на прехвърляне в съответствие с член 138, параграф 2, буква в);
в) доказателството, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени от държавата-членка на вноса до друга държава-членка.
Независимо от това държавите-членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи.
Държавите-членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б).
1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
2. До влизането в сила на правилата, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да запазят действащите си национални разпоредби.
Държавите-членки могат да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум нарушаването на конкуренцията, и по-специално да предотвратят необлагането или двойното облагане с ДДС в Общността.
Държавите-членки могат да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване.
3. Държавите-членки информират Комисията, която съответно информира останалите държавите-членки относно действащите разпоредби на националното законодателство, дотолкова, доколкото същите вече не са информирани и за тези, които те приемат в съответствие с параграф 2.
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача;
б) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на клиент, който не е установен на съответната им територия, с изключение на стоките, превозени от самия купувач, за оборудване, зареждане с гориво и провизии на плавателни съдове за развлечение и частни самолети или всякакви други превозни средства за лични нужди;
в) доставката на стоки за утвърдени органи, които ги изнасят извън Общността като част от хуманитарни, благотворителни или образователни дейности извън Общността;
г) доставката на услуги, състоящи се от работа върху движима вещ, придобита или внесена, за бъде подложена на такава работа в Общността и изпратена или превозена извън Общността от доставчика, от клиента, ако не е установен на съответната им територия, или за сметка на някой от двамата;
д) доставката на услуги, включително сделки за транспорт и спомагателни сделки, но изключващи доставката на услуги, освободени в съответствие с членове 132 и 135, когато същите са пряко свързани с износа или вноса на стоки, обхванати от член 61 и член 157, параграф 1, буква а).
2. Освобождаването, предвидено в параграф 1, буква в), може да бъде дадено чрез възстановяване на ДДС.
1. Когато доставката на стоки, посочена в член 146, параграф 1, буква б), се отнася за стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, освобождаването се прилага само ако са изпълнени следните условия:
а) пътникът не е установен в Общността;
б) стоките се превозват извън Общността преди края на третия месец, следващ този, през който се извършва доставката;
в) общата стойност на доставката с ДДС надвишава 175 EUR или равностойността им в национална валута, определяна годишно чрез прилагането на обменния курс на първия работен ден от м. октомври, в сила от 1 януари на следващата година.
Въпреки това, държавите-членки могат да освободят доставка с обща стойност под сумата, посочена в първа алинея, буква в).
2. За целите на параграф 1 „пътник, която не е установен в Общността“ означава пътник, чийто постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността. В този случай „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката.
Доказателството за износ се предоставя чрез фактурата или друг документ вместо нея, потвърден от митническата служба на излизане от Общността.
Всяка държава-членка изпраща на Комисията спесимен на печатите, които използва за потвърждението, посочено във втора алинея. Комисията предава тази информация на данъчните органи на другите държави-членки.
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции в открито море, или за крайбрежен риболов, с изключение на случаите на плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов — провизиите на корабите;
б) доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на бойни кораби, попадащи в комбинираната номенклатура (КН) код 8906 10 00 , напускащи своята територия и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън съответната държава-членка;
в) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, фрахтоването и наемането на плавателните съдове, посочени в буква а) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
г) доставката на услуги, освен тези, посочени в буква в), за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, посочени в буква а), или на товарите им;
д) доставката на стоки за зареждане на гориво и снабдяване с провизии на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути;
е) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
ж) доставката на услуги, освен посочените в буква е) по-горе, за посрещане на непосредствените нужди на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, или техния товар.
Португалия може да третира морския и въздушния превоз между островите, съставляващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, и между тези региони и континенталната част като международен превоз.
1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
2. До влизането в сила на предложенията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, букви а) и б).
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки или услуги под дипломатически или консулски режим;
аа) доставката на стоки и услуги, предназначени за Европейската общност, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или за органите, създадени от Общностите, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г., при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата, и по-специално при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията;
б) доставката на стоки и услуги, предназначени за международни организации, различни от посочените в буква аа), признати за такива от държавните органи на държавата-домакин, или предназначени за членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
в) доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
г) доставката на стоки или услуги на друга държава-членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна по Северноатлантическия договор, различна от самата държава-членка на местоназначението за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
д) доставката на стоки или услуги на въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови.
До приемането на общи данъчни разпоредби, освобождаванията, предвидени в първа алинея, са в съответствие с ограниченията, постановени от държавата-членка домакин.
2. В случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС.
Държавите-членки освобождават от ДДС доставката на злато за централните банки.
Държавите-членки освобождават доставката на услуги от посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато вземат участие в сделката, посочена в глави 6, 7 и 8, или сделките, извършвани извън Общността.
Освобождаването, посочено в първа алинея, не се прилага за туристически агенти, които от името и за сметка на пътуващите лица доставят услуги, които се извършват в други държави-членки.
За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки — местата, определени от тези държави-членки.
Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат представени на митницата и когато е приложимо — да бъдат предадени на временно съхранение;
б) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на свободна зона или в свободен склад;
в) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на митнически склад или под режим на активно усъвършенстване;
г) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за да бъдат включени в сондажни или производствени платформи, за целите на строителството, ремонта, поддръжката, променянето или демонтирането на такива платформи или за свързването на такива сондажни или производствени платформи със сушата;
д) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за зареждане с гориво и провизии на сондажни или производствени платформи.
2. Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността.
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а) вноса на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад;
б) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени на тяхна територия под складов режим, различен от режима на митнически склад.
2. Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно.
1. Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи:
а) когато стоките са предназначени за безмитни магазини, за целите на доставката на стоки, извършвана в личния багаж на пътуващи лица със самолет или по море до трети територии или трети държави, когато тази доставка е освободена от ДДС в съответствие с член 146, параграф 1; буква б);
б) когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки за пътници на борда на самолет или кораб по време на полета или прекосяването на морето, когато мястото на пристигане се намира извън Общността;
в) когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки, които са освободени от ДДС в съответствие с член 151.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба.
3. За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт.
Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158.
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а) доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 156, параграф 1, когато някое от положенията, посочени в него, все още важат на тяхната територия;
б) доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или член 158, когато някое от положенията, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или в член 158, параграф 1 все още важат на тяхната територия.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове.
Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях:
а) доставката на стоки, посочена в член 30, първи параграф докато те остават в обхвата на режима за временен внос с пълно освобождаване от вносно мито или от режим на външен транзит;
б) доставката на стоки, посочена в член 30, втори параграф, докато те остават в обхвата на процедурата за вътрешен транзит, посочена в член 276.
Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия.
Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане.
1. След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца:
а) вътреобщностни придобивания на стоки, извършвани от данъчнозадълженото лице и внос за доставки на стоки за данъчнозадълженото лице, с оглед на техния износ от Общността, без или с преработка;
б) доставките на услуги, свързани с износна стопанска дейност на данъчнозадълженото лице.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца.
Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164.
Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.
Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Държавите-членки могат да предвидят в рамките на незадължителен режим, че правото на приспадане за данъчнозадължените лица, чийто ДДС става изискуем единствено в съответствие с член 66, буква б), се отлага до момента, в който ДДС върху доставените стоки или услуги е платен на доставчика.
Държавите-членки, които прилагат незадължителния режим, посочен в първа алинея, определят праг за данъчнозадължените лица, използващи режима в рамките на своята територия, на основата на годишния оборот на данъчнозадълженото лице, изчислен в съответствие с член 288. Този праг не може да надвишава 500 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута. Държавите-членки могат да повишават този праг до 2 000 000 EUR или равностойността им в национална валута, след консултиране с Комитета по ДДС. Такова консултиране с Комитета по ДДС не се изисква обаче за държави-членки, приложили праг над 500 000 EUR или техния еквивалент в национална валута към 31 декември 2012 г.
Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети съгласно първа алинея.
Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
б) дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги в съответствие с член 18, буква а) и член 27;
в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i);
г) дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с членове 21 и 22;
д) дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка.
1. Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.
Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава-членка.
2. Държавите-членки могат да прилагат параграф 1 също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи.
В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:
а) сделки, свързани с дейностите, посочен в член 9, параграф 1, втора алинея, които се извършват извън държавата-членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на която ДДС би могъл да бъде приспаднат, ако те са били извършени на територията на тази държава-членка;
б) сделки, освободени в съответствие с член 138, 142 или 144, членове 146—149, член 151, 152, 153 или 156, член 157, параграф 1, буква б), от членове 158—161 или член 164;
в) сделки, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—е), когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ извън Общността.
Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 86/560/ЕИО ( 5 ), член 2, точка 1 и на член 3 от Директива 2008/9/ЕО ( 6 ) и член 171 от настоящата директива, не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за следните цели:
а) сделки, посочени в член 169;
б) сделки, за които данъкът е платим единствено от клиента в съответствие с членове 194—197 или член 199.
1. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, но са установени в друга държава-членка, в съответствие с подробните правила, определени в Директива 2008/9/ЕО.
2. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 86/560/ЕИО.
Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 86/560/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194—197 или член 199 като платец на ДДС.
3. Директива 86/560/ЕИО не се прилага за:
а) суми на ДДС, които са неправилно фактурирани според законодателството на държавата-членка по възстановяване;
б) фактурирани суми на ДДС по отношение на доставки на стоки, чиято доставка е или може да бъде освободена съгласно член 138 или член 146, параграф 1, буква б).
Вместо да разрешат възстановяване на ДДС съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО върху онези доставки на стоки или услуги на данъчнозадължено лице, по отношение на които данъчнозадълженото лице дължи плащане на данъка съгласно членове 194—197 или член 199, държавите-членки могат да разрешат приспадане на този данък съгласно процедурата, установена в член 168. Съществуващите ограничения съгласно член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО могат да бъдат запазени.
За тази цел държавите-членки могат да изключат данъчнозадълженото лице, което дължи плащане на данъка, от процедурата по възстановяване съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО.
1. Всяко лице, което се счита за данъчнозадължено лице на основание на факта, че то доставя, инцидентно ново превозно средство в съответствие с условията, посочени в член 138, параграф 1 и параграф 2, буква а), в държавата-членка, в която се извършва доставката, има право да приспадне ДДС, включен в покупната цена или платен по отношение на вноса или вътреобщностното придобиване на това превозно средство до сума, ненадвишаваща сумата на ДДС, за която то би било платец, ако доставката не е освободена.
Правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само по времето на доставката на новото превозно средство.
2. Държавите-членки определят подробните правила за изпълнение на параграф 1.
1. В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.
Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице.
2. Държавите-членки могат:
а) да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор на стопанската му дейност, при условие че се води отделна отчетност за всеки сектор;
б) да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор от стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всеки сектор;
в) да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите;
г) да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата, изложена в параграф 1, първа алинея по отношение на всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея;
д) да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице ДДС е незначителен, тоест да бъде третиран като нулев.
1. Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми:
а) с числител общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане съгласно членове 168 и 169;
б) със знаменател общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделките, включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане.
Държавите-членки могат да включат в знаменателя сумата на субсидии, различни от тези пряко свързани с цената на доставки на стоки и услуги, посочени в член 73.
2. Чрез дерогация от параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват следните суми:
а) сумата от оборота, който може да се отнася за доставките на дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност;
б) сумата от оборота, който може да се отнася за съпътстващите сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки;
в) сумата от оборота, който може да се отнася за сделките, посочени в член 135, параграф 1, букви б) —ж), доколкото тези сделки са съпътстващи.
3. Когато държавите-членки упражняват правото си на избор съгласно член 191 да не изискват корекция относно дълготрайните активи, те могат да включват разпорежданията с дълготрайни активи в изчислението на подлежащата на приспадане част.
1. Подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.
2. Временно определената част за дадена година се изчислява на база на сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или когато те са незначителни по размер, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите собствени прогнози.
Въпреки това, държавите-членки могат да запазят действащите към 1 януари 1979 г. правила или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили към Общността след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.
3. Приспаданията, направени въз основа на такива предварителни части се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година.
Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.
До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.
След провеждане на консултации с Комитета по ДДС, всяка държава-членка може, на основание на икономическия цикъл, изцяло или частично да изключи всички или някои дълготрайни активи или други стоки от системата на приспаданията.
За да се запазят еднакви условията на конкуренция, държавите-членки могат вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, изработени от самото данъчнозадължено лице или стоките, които то е закупило в Общността, или внесло, по такъв начин, че данъкът да не надвишава сумата на ДДС, която би била начислена върху придобиването на подобни стоки.
За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а) за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6;
б) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква б) по отношение на сделки, третирани като доставката на стоки или услуги, той трябва да спази формалностите, както са постановени от всяка държава-членка;
в) за целите на приспадане съгласно член 168, буква в), по отношение на вътреобщностното придобиване на стоки, то трябва да включи в справката-декларация по ДДС, предвидена в член 250, цялата информация, необходима за изчисляването на сумата на дължимия ДДС по неговото вътреобщностно придобиване на стоки, и трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—5;
г) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква г) по отношение на сделките, третирани като вътреобщностно придобиване на стоки, той трябва да изпълни всички формалности, постановени от всяка държава-членка;
д) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква д) по отношение на вноса на стоки, той трябва да притежава документ за внос, посочващ го като получател или вносител, и посочващ сумата на дължимия ДДС или даващ възможност за изчисляването на тази сума;
е) когато се изисква да плати ДДС като клиент, където се прилагат членове 194—197 или член 199, той трябва да спази формалностите, установени от всяка държава-членка.
Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.
Въпреки това, държавите-членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката.
Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.
Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължено лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—5, да направи приспадането, посочено в член 168, буква в), по отношение на извършеното от него вътреобщностно придобиване на стоки.
Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181.
Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.
Въпреки това, държавите-членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна.
Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.
1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.
2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.
Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция.
Държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185.
1. В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени.
Въпреки това, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките.
В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години.
2. Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен — по отношение на съответната дробна част от него.
Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път.
1. Ако са били доставени по време на периода на корекция, дълготрайните активи се третират, все едно са били използвани за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция.
За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е облагаема.
За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от облагане с ДДС.
2. Корекцията, предвидена в параграф 1, се извършва само веднъж по отношение на цялото време, обхванато от периода на корекцията, който остава да изтече. Въпреки това, когато доставката на дълготрайни активи е освободена от ДДС, държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, използващо съответните дълготрайни активи само за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане.
За целите на прилагането на членове 187 и 188 държавите-членки могат да вземат следните мерки:
а) да дефинират понятието за дълготрайни активи;
б) да посочат сумата на ДДС, която трябва да се вземе предвид за корекцията;
в) ►C7 да приемат всички мерки, необходими за да се гарантира, че корекцията не води до никакво неоснователно предимство; ◄
г) допускат опростен административен ред.
За целите на членове 187, 188, 189 и 191, държавите-членки могат да считат за дълготрайни активи тези услуги, които имат характеристики, подобни на тези, които обикновено се приписват на дълготрайните активи.
Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на членове 187 и 188 е незначителен, тази държава-членка може след провеждане на консултации с Комитета по ДДС да се въздържи от прилагането на тези разпоредби, като вземе предвид цялостния ефект на ДДС в съответната държава-членка и необходимостта за опростяване на административния ред и при условие че не се получава нарушаване на конкуренцията с това.
Когато данъчнозадълженото лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.
По смисъла на настоящия раздел данъчнозадължено лице, което има постоянен обект на територията на държавата-членка, където е дължим данъкът, се счита за данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на държавата-членка, когато са изпълнени следните условия:
а) извършва облагаема доставка на стоки или услуги на територията на тази държава-членка;
б) обект, който доставчикът има на територията на тази държава-членка, не взема участие в тази доставка.
ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199б и член 202.
1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
2. Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1.
ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.
ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка.
1. ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:
а) облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в член 141;
б) лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката;
в) фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето, на което са доставени стоките, се изготвя в съответствие с глава 3, раздели 3—5.
2. Където е назначен данъчен представител като лицето — платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член.
1. Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето — платец на ДДС.
Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка.
2. Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето — платец на ДДС.
3. Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.
1. Държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:
а) доставката на строителни работи, включително услуги по ремонта, почистването, поддръжката, изменение и разрушаването във връзка с недвижим имот, както и приемо-предаването на строителни работи, считани за доставка на стоки съгласно член 14, параграф 3;
б) осигуряването на персонал, ангажиран с дейностите, обхванати от буква а);
в) доставката на недвижими вещи, както е посочено в член 135, параграф 1, букви й) и к), когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137;
г) доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в приложение VI;
д) доставката на стоки, предоставяни като обезпечение от едно данъчнозадължено лице на друго за изпълнителна процедура срещу това обезпечение;
е) доставката на стоки след прехвърлянето на запазеното право на собственост на цесионер и упражняването на това право от цесионера;
ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан.
2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.
3. За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки:
а) да предвидят, че данъчнозадължено лице, което извършва дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на получените доставки, както са посочени в параграф 1 от настоящия член;
б) да предвидят, че данъчно незадължен публичноправен субект се счита за данъчнозадължено лице по отношение на доставки, получени както е посочено в параграф 1, букви д), е), и ж).
4. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член.
1. ►M18 До 30 юни 2022 г. държавите членки могат да предвидят лицето — платец на ДДС, да е данъчно задълженото лице, на което се извършва която и да е от следните доставки: ◄
а) прехвърлянето на квоти за емисии на парникови газове, както са определени в член 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността ( 7 ), които могат да се прехвърлят в съответствие с член 12 от посочената директива;
б) прехвърлянето на други единици, които могат да се използват от операторите за постигане на съответствие със същата директива;
в) доставки на мобилни телефони, които са устройства, изработени или приспособени за употреба във връзка с лицензирана мрежа и работещи на определени честоти, независимо от това дали се използват за други цели;
г) доставки на устройства с интегрални схеми като микропроцесори и централни процесори преди интегрирането им в продукти, предназначени за крайния потребител;
д) доставки на газ и електроенергия за данъчнозадължен дилър съгласно член 38, параграф 2;
е) доставки на сертификати за газ и електроенергия;
ж) доставки на далекосъобщителни услуги съгласно член 24, параграф 2;
з) доставки на конзоли за видеоигри, таблети и лаптопи;
и) доставки на зърнени храни и индустриални култури, в т.ч. маслодайни семена и захарно цвекло, които обикновено не се използват в непреработен вид за крайно потребление;
й) доставки на необработени или полуобработени метали, в т.ч. благородни метали, ако не са обхванати от член 199, параграф 1, буква г), специалните договорености относно стоките втора употреба, произведенията на изкуството, колекционерските и антикварните предмети в съответствие с членове 311—343 или специалната схема за инвестиционно злато в съответствие с членове 344—356.
1а. Държавите членки могат да определят условията за прилагането на механизма, предвиден параграф 1.
1б. Прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, спрямо доставките на стоки и услуги, изброени в букви в)—й) от същия параграф, е обвързано с налагането на целесъобразни и ефективни задължения за отчитане на данъчнозадължените лица, доставящи стоките или услугите, спрямо които се прилага предвиденият в параграф 1 механизъм.
2. Държавите членки уведомяват Комитета по ДДС за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комитета по ДДС следната информация:
а) обхвата на мярката за прилагане на механизма, наред с вида и характеристиките на измамата, и подробно описание на придружаващите мерки, включително задълженията за отчитане по отношение на данъчнозадължените лица, както и мерките за контрол;
б) действията, предприети за информиране на данъчнозадължените лица относно началото на прилагане на механизма;
в) критериите за оценка, които позволяват сравнение между дейностите с цел измама по отношение на стоките и услугите, посочени в параграф 1, преди и след прилагането на механизма, дейностите с цел измама по отношение на други стоки и услуги преди и след прилагането на механизма, както и за увеличението на други видове дейности с цел измама преди и след прилагането на механизма;
г) началната дата на мярката за прилагане на механизма и срокът, който трябва да бъде обхванат от нея.
3. ►M12 Не по-късно от 30 юни 2017 г. държавите членки, прилагащи предвидения в параграф 1 механизъм, представят на Комисията доклад въз основа на критериите за оценка, предвидени в параграф 2, буква в). ◄ В доклада се посочва ясно информацията, която трябва да се третира като поверителна, и информацията, която може да се публикува.
Докладът представя подробна оценка на цялостната ефективност и ефикасност на мярката, по-специално по отношение на:
а) въздействието върху дейностите с цел измама във връзка с доставки на стоки или услуги, обхванати от мярката;;
б) евентуално прехвърляне на дейности с цел измама към стоки или други услуги;
в) разходите за съответствие за данъчнозадължени лица в резултат на мярката.
4. Всяка държава членка, която е установила промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка със стоките или услугите, изброени в параграф 1, от датата на влизането в сила на настоящия член във връзка с такива стоки и услуги, представя на Комисията доклад по този въпрос не по-късно от 30 юни 2017 г.
5. Преди 1 януари 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостната оценка на въздействието на предвидения в параграф 1 механизъм за борба с измамите.
1. В случаи на неотложна спешност и в съответствие с параграфи 2 и 3 държавите членки могат, чрез дерогация от член 193, да определят получателя за лице — платец на ДДС, за специфични доставки на стоки и услуги, като специална мярка по механизма за бързо реагиране (МБР) за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови щети.
Специалната мярка по МБР е предмет на подходящи мерки за контрол от страна на държавите членки по отношение на данъчно задължените лица, доставящи стоките или услугите, за които се прилага мярката, като нейното прилагане не може да надхвърля девет месеца.
2. Държава членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1, изпраща уведомление до Комисията, като използва стандартния формуляр, установен в съответствие с параграф 4, и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави членки. Държавата членка предоставя на Комисията информация, в която посочва засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея, изразяващи се в значителни и непоправими финансови щети. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава членка в срок от две седмици от получаването на уведомлението и посочва каква допълнителна информация е необходима. Всякаква допълнителна информация, предоставена от съответната държава членка на Комисията, се изпраща едновременно с това и на всички други държави членки. Ако предоставената допълнителна информация е недостатъчна, Комисията информира съответната държава членка за това в срок от една седмица.
Държавата членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1 от настоящия член, подава едновременно с това и заявление до Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 395, параграфи 2 и 3.
В случаи на неотложна спешност съгласно параграф 1 от настоящия член процедурата, предвидена член 395, параграфи 2 и 3, приключва в срок от шест месеца от датата на получаване на заявлението от Комисията.
3. След като Комисията получи цялата информация, която смята за необходима за оценка на уведомлението, посочено в параграф 2, първа алинея, тя уведомява държавата членка за това. Когато Комисията възрази срещу специалната мярка по МБР, тя изготвя отрицателно становище в срок от един месец от това уведомление и информира съответната държава членка и Комитета по ДДС за това. Когато Комисията няма възражения, тя потвърждава това на съответната държава членка и на Комитета по ДДС в писмена форма и в същия срок. Държавата членка може да приеме специалната мярка по МБР от датата на получаване на това потвърждение. При оценката на уведомлението Комисията взема предвид мненията на всяка друга държава членка, изпратени до нея в писмена форма.
4. Комисията приема акт за изпълнение, с който се утвърждава стандартен формуляр за подаване на уведомлението за специалната мярка по МБР, посочено в параграф 2, и на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в параграф 5.
5. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ), като за тази цел комитет е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета ( 9 ).
6. Специалната мярка по МБР по параграф 1 се прилага до 30 юни 2022 г.
1. Чрез дерогация от член 193, до 30 юни 2022 г. всяка държава членка може да въведе общ механизъм за обратно начисляване (ОМОН) относно доставките, които не са трансгранични, като предвиди, че лицето – платец на ДДС, е данъчно задълженото лице, което е получател на (всички) доставки на стоки и услуги на стойност над прага от 17 500 EUR за сделка.
Всяка държава членка, която желае да въведе ОМОН, трябва да отговаря на всяко едно от следните условия:
а) тя е имала през 2014 г., в съответствие метода и данните, представени в окончателния доклад за 2016 г. на Комисията за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС от 23 август 2016 г., неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС, изразено като процент от съвкупния размер на дължимия ДДС, най-малко 5 процентни пункта над медианата на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в Общността;
б) тя има, въз основа на оценката на въздействието, съпътстваща законодателното предложение относно настоящия член, равнище на верижни измами с ДДС от над 25 % от общото неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС;
в) тя установи, че другите мерки за контрол не са достатъчни за борба с верижните измами на нейна територия, по-специално като посочи приложените мерки за контрол и конкретните причини за неефективността на тези мерки, както и причините, поради които административното сътрудничество в областта на ДДС е било недостатъчно;
г) тя установи, че очакваните ползи приходи от спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци в резултат от въвеждането на ОМОН надвишават общата допълнителна тежест за предприятията и данъчните органи с поне 25 %; както и
д) тя установи, че въвеждането на ОМОН няма да има за последица разходи за предприятията и данъчните администрации, които са по-високи от тези, понасяни при прилагането на други мерки за контрол.
Към искането, посочено в параграф 3, държавата членка прилага изчислението за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС по метода и въз основа на данните, представени в доклада за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС, публикуван от Комисията, както е посочено във втора алинея, буква а) от настоящия параграф.
2. Държавите членки, които прилагат ОМОН, въвеждат подходящи и ефективни задължения за електронно отчитане за всички данъчнозадължени лица, и по-конкретно за данъчнозадължените лица, доставящи или получаващи стоките или услугите, за които се прилага ОМОН, така че да се осигури ефективното функциониране и проследяване на прилагането на ОМОН.
3. Държавите членки, които желаят да прилагат ОМОН, подават искане до Комисията и представят следната информация:
а) подробна обосновка, показваща изпълнението на условията по параграф 1;
б) началната дата и срока на прилагане на ОМОН;
в) действията, които ще бъдат предприети за осведомяване на данъчнозадължените лица за въвеждането на ОМОН; и
г) подробно описание на съпътстващите мерки, посочени в параграф 2.
Ако Комисията прецени, че не разполага с цялата необходима информация, тя изисква допълнителна информация, включително относно базовите методи, допускания, проучвания и други подкрепящи документи, в срок от един месец от получаване на искането. Държавата членка, подала искането, предоставя изисканата информация в срок от един месец от получаване на уведомлението.
4. Когато прецени, че дадено искане отговаря на изискванията по параграф 3, Комисията представя предложение на Съвета не по-късно от три месеца след като е получила цялата необходима информация. Въз основа на такова предложение на Комисията Съветът може с единодушие да разреши на подалата искане държава членка да прилага ОМОН. Когато прецени, че дадено искане не отговаря на предвидените в параграф 3 изисквания, Комисията в рамките на същия на срок съобщава основанията си на подалата искане държава членка и на Съвета.
5. Най-рано шест месеца след влизането в сила на първото решение за изпълнение, с което на държава членка се разрешава да прилага ОМОН, когато е установено значително отрицателно въздействие върху вътрешния пазар в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, Комисията, не по-късно от три месеца след като е получила цялата необходима информация, предлага да бъдат отменени всички решения за изпълнение, посочени в параграф 4,. Отменянето на тези решения се счита за прието от Съвета, освен ако Съветът не реши с единодушие да отхвърли предложението на Комисията в срок от 30 дни след приемането му от Комисията.
Смята се, че е установено значително отрицателно въздействие, когато са изпълнени следните условия:
а) най-малко една държава членка, която не прилага ОМОН, информира Комисията за нарастване на измамите с ДДС на нейна територия поради прилагането на ОМОН; и
б) Комисията е установила, включително въз основа на информацията, предоставена от държавите членки по буква а) от настоящия параграф, че нарастването на измамите с ДДС на тяхна територия е свързано с прилагането на ОМОН в една или повече държави членки.
6. Държавите членки, които прилагат ОМОН, предоставят следната информация в електронен формат на всички държави членки:
а) имената на лицата, спрямо които през 12-те месеца, предхождащи началната дата на прилагане на ОМОН, са водени производства, независимо дали наказателни или административни, за измами с ДДС; и
б) имената на лицата, включително —в случай на юридически лица— имената на техните директори, чиято регистрация по ДДС в съответната държава членка е прекратена след въвеждането на ОМОН; и
в) имената на лицата, включително —в случай на юридически лица —имената на техните директори, които не са подали справка-декларация за ДДС за два поредни данъчни периода след въвеждането на ОМОН.
Информацията, посочена в първа алинея, букви а) и б) се подава не по-късно от три месеца след въвеждането на ОМОН и се актуализира на всеки три месеца след това. Информацията, посочена в първа алинея, буква в) се подава не по-късно от девет месеца след въвеждането на ОМОН и се актуализира на всеки три месеца след това.
Държавите членки, които прилагат ОМОН, представят на Комисията междинен доклад най-късно в срок от една година от началото на прилагането на ОМОН. В този доклад се включва подробна оценка на ефективността на ОМОН. Три месеца след края на прилагането на ОМОН държавите членки, които прилагат ОМОН, представят окончателен доклад за общото му въздействие.
7. Държавите членки, които не прилагат ОМОН, представят на Комисията междинен доклад за въздействието на тяхна територия от прилагането на ОМОН в други държави членки. Този доклад се представя на Комисията в рамките на три месеца след като ОМОН е бил прилаган за период от най-малко една година в една държава членка.
Ако най-малко една държава членка прилага ОМОН, държавите членки, които не прилагат ОМОН, до 30 септември 2022 г. представят на Комисията окончателен доклад за въздействието на тяхна територия от прилагането на ОМОН в други държави членки.
8. В докладите, посочени в параграф 6, държавите членки оценяват въздействието от прилагането на ОМОН въз основа на следните критерии за оценка:
а) промяната на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС;
б) промяната на измамите с ДДС, по-конкретно на верижните измами и измамите в търговията на дребно;
в) промяната на административната тежест върху данъчнозадължените лица;
г) промяната на административните разходи за данъчната органи.
9. В докладите, посочени в параграф 7, държавите членки оценяват въздействието от прилагането на ОМОН въз основа на следните критерии за оценка:
а) промяната на измамите с ДДС, по-конкретно на верижните измами и измамите в търговията на дребно;
б) прехвърлянето на измамите извън тези държави членки, които прилагат или са прилагали ОМОН.
ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.
При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса.
ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161.
ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.
1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС.
Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО ( 10 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета ( 11 ), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.
Държавите-членки обаче не могат да прилагат посочената във втората алинея възможност по отношение на неустановено в рамките на Общността данъчнозадължено лице по смисъла на член 358а, точка 1, което е решило да ползва специалния режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги.
2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.
При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.
Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания.
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.
Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.
Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел.
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.
Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), iii).
Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки.
По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.
Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна.
1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.
Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, прстанат да бъдат изпълнени.
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:
а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;
б) всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания;
в) всяко данъчнозадължено лице, което, в рамките на съответната територия, извършва вътреобщностни придобивания на стоки за целите на сделки, свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея и които се извършват извън тази територия;
г) всяко данъчнозадължено лице, което на съответната им територия получава услуги, за които е задължено да внесе ДДС съгласно член 196;
д) всяко данъчнозадължено лице, установено на съответната им територия, което предоставя услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се дължи единствено от получателя съгласно член 196.
2. Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12.
Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 — alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка.
Независимо от това Гърция може да използва префикса „EL“.
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402.
За целите на настоящата директива „електронна фактура“ означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно настоящата директива, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат.
За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава.
Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.
1. За фактурирането се прилагат правилата, приложими в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V.
2. Чрез дерогация от параграф 1 за фактурирането се прилагат следните правила:
а) правилата, приложими в държавата членка, в която доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, или при липса на такова място на установяване или на постоянен обект, държавата членка, в която доставчикът има постоянен адрес или обичайно местоживеене, когато:
i) доставчикът не е установен в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V, или неговият обект в тази държава членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, буква б) и лице — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите, освен ако клиентът издава фактурата (самофактуриране);
ii) не се счита, че доставката на стоки или услуги е извършена в рамките на Общността, в съответствие с разпоредбите на дял V;
б) правилата, приложими в държавата членка, в която е идентифициран доставчикът, ползващ един от специалните режими по дял XII, глава 6.
3. Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат, без да се засягат членове 244 — 248.
1. Всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура или от самия него, или от негов клиент, или от негово име и за негова сметка от трето лице по отношение на изброените по-долу:
1. доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;
2. доставки на стоки, както е посочено в член 33;
3. доставки на стоки, извършвани съгласно условията, определени в член 138;
4. всяко плащане по сметка в негова полза преди извършване на една от доставките на стоки, посочена в точки 1 и 2;
5. всяко плащане по сметка, извършено в негова полза от друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице преди завършване на предоставянето на услугите.
2. Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга член 221, параграф 2, не се изисква издаването на фактура по отношение на доставки на услуги, освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж).
1. Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава опростени фактури във всеки един от следните случаи:
а) когато стойността на фактурата не е по-голяма от 100 EUR или равностойността им в национална валута;
б) когато издадената фактура е документ или съобщение, третирано като фактура съгласно член 219.
2. Държавите-членки не дават право на данъчнозадължените лица да издават опростена фактура, когато се изисква фактурите да бъдат издадени в съответствие с член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
1. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани съгласно член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, различни от тези, посочени в член 220, параграф 1.
2. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, които са установили стопанската си дейност на тяхна територия или притежават постоянен обект на тяхна територия, от който извършват доставката, задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани в член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж), и които тези данъчнозадължени лица са извършили на тяхна територия или извън Общността.
3. Държавите-членки могат да освободят данъчно задължените лица от задължението, установено в член 220, параграф 1 или член 220а, за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които същите са извършили на тяхна територия и които са освободени от облагане, независимо дали с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, член 132, член 135, параграф 1, букви з) - л), членове 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380—390в.
За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на услуги, за които съгласно член 196 клиентът плаща ДДС, фактура се издава не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.
За други доставки на стоки или услуги държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица срок за издаване на фактурите.
Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава сборни фактури, които отразяват подробно няколко отделни доставки на стоки или услуги, при условие че ДДС върху доставките, отразени в сборната фактура, става изискуем през същия календарен месец.
Без да се засяга член 222, държавите-членки могат да позволят сборните фактури да включват доставки, за които е станал изискуем ДДС през период, по-дълъг от един календарен месец.
Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите. Държавите-членки могат да изискват такива фактури да бъдат издавани от името и за сметка на данъчнозадълженото лице.
Държавите-членки могат да налагат специални условия на данъчнозадължените лица, в случаите когато третото лице или клиентът, който издава фактурите, е установен в държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕC ( 12 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 ( 13 ).
Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:
1. дата на издаване;
2. пореден номер въз основа на една или повече серии, който да дава уникална идентификация на фактурата;
3. идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, под който данъчнозадълженото лице е доставило стоките или услугите;
4. идентификационният номер по ДДС на клиента, както е посочен в член 214, под който клиентът е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС, или е получил доставка на стоки, както е посочено в член 138;
5. пълното име и адрес на данъчнозадълженото лице и на клиента;
6. количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги;
7. датата на извършване или приключване на доставката на стоки или услуги, или датата, на която е извършено плащането по сметка, посочено в точки 4 и 5 от член 220, доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата;
7a. когато ДДС става изискуем при получаване на плащането в съответствие с член 66, буква б) и правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък става изискуем, вписване „касова отчетност“;
8. данъчната основа на база на ставка или освобождаване от данък, единичната цена без ДДС и всякакви отстъпки и намаления, ако същите не са включени в единичната цена;
9. прилаганата ставка на ДДС;
10. размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива, подобна информация се изключва;
10a. когато клиентът, получаващ доставката, издава фактура вместо доставчика, вписване „самофактуриране“;
11. в случай на освобождаване, позоваване на приложимата разпоредба от настоящата директива или на съответстващата национална разпоредба, или което и да е друго позоваване, показващо, че доставката на стоки или услуги е освободена;
11a. когато клиентът е платец на ДДС, вписване „обратно начисляване“;
12. в случай на доставка на нови превозни средства, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а), характеристиките, както са установени в член 2, параграф 2, буква б);
13. когато се прилага режимът за облагане на маржа на туристически агенти, вписване „Режим на облагане на маржа — туристически агенти“;
14. когато се прилага един от специалните режими, отнасящи се за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, вписване „Режим на облагане на маржа — стоки втора употреба“; „Режим на облагане на маржа — произведения на изкуството“ или съответно „Режим на облагане на маржа — колекционерски предмети и антикварни предмети“;
15. когато лицето — платец на ДДС, е данъчен представител за целите на член 204, идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, на този данъчен представител, заедно с пълното му име и адрес.
Когато фактурата е издадена от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, където е дължим данъкът или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и което извършва доставка на стоки или услуги за клиент, който е платец на ДДС, данъчнозадълженото лице може да пропусне данните, посочени в член 226, точки 8, 9 и 10, и вместо тях да посочи, в зависимост от количеството или обхвата на доставяните стоки или услуги и тяхното естество, данъчната основа на тези стоки или услуги.
Държавите-членки изискват най-малкото следните данни по отношение на опростените фактури, издадени съгласно член 220а и член 221, параграфи 1 и 2:
а) дата на издаване;
б) идентификация на данъчнозадълженото лице, доставящо стоки или услуги;
в) идентификация на вида на доставяните стоки или услуги;
г) платимия размер на ДДС или информацията, необходима за изчисляването му;
д) когато издадената фактура е документ или съобщение, третирано като фактура съгласно член 219, специално и недвусмислено посочване на тази първоначална фактура и конкретните данни, които биват изменяни.
Държавите-членки не могат да изискват данни на фактурите, различни от посочените в членове 226, 227 и 230.
Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4.
▼M9 —————
Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани.
Сумите, посочени във фактурата, могат да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на ДДС, който се плаща или коригира, е изразен в националната валута на държавата-членка, като се използва предвидения в член 91 механизъм на конвертиране на обменния курс.
▼M9 —————
Фактури на хартиен носител и електронни фактури
Електронно издадена фактура се използва, при условие че се приема от получателя.
1. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, са гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранението на фактурата.
Всяко данъчнозадължено лице определя начина, по който да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това може да се осъществи чрез какъвто и да било контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги.
„Автентичност на произхода“ означава уверение на самоличността на доставчика или на издаващия фактурата.
„Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието, изисквано по настоящата директива, не е променено.
2. Освен чрез вида контрол на стопанската дейност, описан в параграф 1, следните примери представляват примери за технологии, които гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронна фактура:
а) чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи ( 14 ), основан на квалифицирано удостоверение и създаден от устройство за създаване на защитен подпис по смисъла на член 2, точки 6 и 10 от Директива 1999/93/ЕО;
б) чрез електронен обмен на данни (ЕОД), както е определено в член 2 от приложение 1 към Препоръка 94/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни ( 15 ), ако споразумението, свързано с обмена, предвижда използването на процедури, гарантиращи автентичността на произхода и целостта на данните.
▼M9 —————
Държавите-членки могат да установят специални условия за електронните фактури, издадени във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003.
Когато партиди от няколко електронни фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно.
Най-късно до 31 декември 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостна оценка, изготвен въз основа на независимо икономическо проучване, относно въздействието на правилата за фактуриране, приложими от 1 януари 2013 г., и по-специално относно степента, в която те действително са довели до намаляване на административната тежест за предприятията, придружен при необходимост от подходящо предложение за изменение на съответните правила.
1. След консултация с Комитета по ДДС държавите-членки могат, в съответствие с определените от тях условия, да изискат при доставки на стоки или услуги във фактурите да се вписва само информацията, посочена в член 226б, в следните случаи:
а) когато стойността на фактурата е по-голяма от 100 EUR, но не по-голяма от 400 EUR, или равностойността им в национална валута;
б) когато търговската или административна практика в съответния стопански сектор или техническите условия, при които се издават фактурите, особено затрудняват спазването на всички задължения, посочени в член 226 или в член 230.
▼M9 —————
3. Опростеният режим, предвиден в параграф 1, не се прилага, когато фактурите се изисква да бъдат издадени съгласно член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки.
Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни:
1. по отношение на доставката на услуги, както е посочено в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55 и доставката на стоки, както е посочено в членове 138 и 141 — идентификационния номер по ДДС и референтния данъчен номер на доставчика;
2. по отношение на други доставки на стоки или услуги — само референтния данъчен номер на доставчика или само идентификационния номер по ДДС.
За целите на настоящата глава „съхранение на фактура в електронна среда“ означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства.
Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
1. Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от него или от негово име до местоназначение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността, за целите на сделки, състоящи се в оценка, работа по или временно ползване на тези стоки, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з).
2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да се позволи идентификацията на стоките, изпратени до него от друга държава-членка от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка или от негово име, и използвани за услуги, състоящи се в оценка или работа по тези стоки.
3. Всяко данъчнозадължено лице, което прехвърля стоки под режим на складиране на стоки до поискване от клиента, посочен в член 17а, води регистър, който позволява на данъчните органи да проверяват правилното прилагане на този член.
Всяко данъчнозадължено лице, на което се доставят стоки под режим на складиране на стоки до поискване от клиента, посочен в член 17а, води регистър на тези стоки.
Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило.
1. За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях.
2. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия.
Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим „онлайн“ до съответните данни.
▼M9 —————
1. Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.
2. За да осигури спазването на изискванията, установени в член 233, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранявани чрез електронни средства, държавата-членка може да изисква данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и целостта на тяхното съдържание, както е предвидено в член 233, също да се съхраняват чрез електронни средства.
3. Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактури в държава, където не съществува правен инструмент за взаимна помощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, сваляне на данни и използване.
Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица.
За целите на контрола и по отношение на фактури за доставки на стоки или услуги на тяхна територия и на фактури, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхна територия, държавите-членки могат да изискат, за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи, превода им на своите официални езици. Въпреки това държавите-членки не могат да налагат общо изискване фактурите да бъдат превеждани.
За целите на контрола, когато данъчнозадължено лице съхранява издадени или получени от него фактури, с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до съответните данни, компетентните органи на държавата-членка, в която е установено лицето, а когато ДДС е дължим в друга държава-членка — компетентните органи на последната, имат право на достъп до фактурите, както и правото да ги свалят и използват.
1. Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията по ДДС, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
В допълнение на информацията, посочена в член 250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период, показва следното:
а) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в член 138, по отношение на които е станал изискуем ДДС през съответния данъчен период;
б) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на друга държава-членка, по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира в държава-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията;
в) общата стойност, без ДДС, на вътреобщностните придобивания на стоки, или сделки, третирани като такива, в съответствие с членове 21 и 22, извършени в държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на която е станал изискуем ДДС през този данъчен период;
г) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира на територията на друга държава-членка;
д) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е било определено данъчнозадълженото лице в съответствие с член 197, като платец на ДДС и по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период.
1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.
2. Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.
Държавите-членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година.
Швеция може да прилага опростена процедура за малките и средни предприятия, при което данъчнозадълженото лице, което извършва само сделки, облагаеми само на национално ниво, може да представя справки-декларации за ДДС три месеца след края на годишния период за преките данъци.
В случая на доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, предвидени по член 138, параграф 2, буква а) от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, за клиент, който не е идентифициран за целите на ДДС, или от данъчнозадължено лице, както е дефинирано в член 9, параграф 2, държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира, че продавачът е съобщил цялата информация, необходима, за да позволи прилагането ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Когато държавите-членки определят клиент за инвестиционно злато, като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1, или ако в случая на злато като материал, полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2, да определят клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат мерките, необходими за да се осигури спазването от негова страна на задълженията, свързани с представянето на справка-декларация за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да осигурят спазването от лицата, които се считат за платци на ДДС вместо дадено данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхната територия, в съответствие с членове 194—197 и член 204, на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Държавите-членки предприемат мерките, необходими за да осигурят спазването от данъчно незадължените юридически лица, които са платци на ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на стоки, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътреобщностно придобиване на продукти, подлежащи на облагане с акциз, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), iii).
Държавите-членки могат да изискват от лицата, извършващи вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), ii), когато подават справки-декларации за ДДС, да предоставят цялата необходима информация за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вноса на стоки.
1. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица да представят справки-декларации, които показват цялата подробна информация, специфицирана в членове 250 и 251 по отношение на всички сделки, извършени през предходната година. Тази справка-декларация дава цялата информация, необходима за всякакви корекции.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, които те установяват.
Обобщени декларации
1. Всяко данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, представя обобщена декларация за следното:
а) придобиващите лица, идентифицирани за целите на ДДС, на които е доставило стоки в съответствие с условията по член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в);
б) лицата, идентифицирани за целите на ДДС, на които е доставило стоки, които са му били доставени чрез вътреобщностно придобиване на стоки посочено в член 42;
в) данъчнозадължените лица и данъчно незадължените юридически лица, идентифицирани за целите на ДДС, на които е предоставило услуги, различни от услуги, които са освободени от ДДС в държавата членка, в която сделката е облагаема, и за които получателят дължи плащане на данъка съгласно член 196.
2. В допълнение към информацията, посочена в параграф 1, всяко данъчнозадължено лице представя информация за идентификационния номер по ДДС на данъчнозадължените лица, за които са предназначени стоките, изпратени или превозени под режим за складиране на стоки до поискване от клиента в съответствие с условията по член 17а, и за всяка промяна в представената информация.
1. ►C1 Обобщената декларация ◄ се изготвя за всеки календарен месец в срок, който не превишава един месец, и в съответствие с процедурите, които се определят от държавите-членки.
1а. Независимо от това държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължените лица — при условията и ограниченията, които те могат да определят — да представят ►C1 обобщените декларации ◄ за всяко календарно тримесечие в срок, който не превишава един месец, считано от края на тримесечието, когато общата стойност за трите месеца без ДДС на доставките на стоки по член 264, параграф 1, буква г) и член 265, параграф 1, буква в) не надхвърля нито за съответното тримесечие, нито за никое от четирите предходни тримесечия, сумата 50 000 EUR или нейната равностойност в национална валута.
Предвидената в първата алинея възможност престава да се прилага при изтичане на месеца, по време на който общата стойност без ДДС на доставките на стоки по член 264, параграф 1, буква г) и член 265, параграф 1, буква в) надхвърли за текущото тримесечие сумата от 50 000 EUR или нейната равностойност в национална валута. В такъв случай се изготвя ►C5 обобщена декларация ◄ за месеца или месеците, изминали от началото на тримесечието в срок, който не превишава един месец.
1б. До 31 декември 2011 г. държавите-членки могат да определят предвидената в параграф 1а сума на 100 000 EUR или нейната равностойност в национална валута.
1в. При евентуално определените условия и ограничения държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължените лица при доставки на услуги по член 264, параграф 1, буква г) да представят ►C1 обобщените декларации ◄ за всяко календарно тримесечие в срок, който не превишава един месец, считано от края на тримесечието.
В частност, държавите-членки могат да изискат от данъчнозадължените лица, които осъществяват доставки на стоки или предоставят услуги по смисъла на член 264, параграф 1, буква г), да представят ►C1 обобщената декларация ◄ в срок, определен посредством прилагането на параграфи 1—1б.
2. Държавите-членки разрешават и могат да изискват посочената в параграф 1 ►C5 обобщена декларация ◄ да бъде представена по електронен път в съответствие с определените от тях условия.
1. ►C1 Обобщената декларация ◄ следва да съдържа следната информация:
а) идентификационният номер по ДДС на данъчнозадълженото лице в държавата-членка, в която трябва да се представи ►C1 обобщената декларация ◄ , под който е извършил доставката на стоки в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1, и под който е осъществил облагаемите доставки на услуги в съответствие с условията, определени в член 44;
б) идентификационния номер по ДДС на лицето, придобиващо стоките или получаващо услугите в държава-членка, различна от тази, в която трябва да бъде представена ►C1 обобщената декларация ◄ , и под който са му били доставени стоките;
в) идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице в държавата-членка, в която трябва да бъде представена ►C1 обобщената декларация ◄ и, под който то е извършило прехвърляне до друга държава-членка, както е посочено в член 138, параграф 2, буква в) и номерът, с който той се идентифицира в държавата-членка, където завършва изпращането или превоза;
г) за всяко лице, което е придобило стоки или е получило услуги, общата стойност на доставките на стоки и общата стойност на доставките на услуги, извършени от данъчнозадълженото лице.
д) по отношение на доставките на стоки, състоящи се от прехвърляне към друга държава-членка, както е посочено в член 138, параграф 2, буква в), общата стойност на доставките, определена съгласно член 76;
е) размера на корекциите, извършени съгласно член 90.
2. Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1в, през който ДДС е станал изискуем.
Стойността, посочена в параграф 1, буква е), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1в, през който лицето, придобило стоките, е било уведомено за корекцията.
1. В случай на вътреобщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 42, данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, която му е дала идентификационния номер по ДДС, под който същото е осъществило такива придобивания, посочва ясно следната информация в ►C1 обобщената декларация ◄ :
а) своя идентификационен номер по ДДС в тази държава-членка и под който то е осъществило придобиването и последващата доставка на стоки;
б) идентификационния номер по ДДС в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, на лицето, на което данъчнозадълженото лице е извършило последващата доставка;
в) за всяко лице, за което е извършена последващата доставка, общата стойност, без ДДС, на извършените от данъчнозадълженото лице доставки в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.
2. Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1б, през който ДДС е станал изискуем.
Чрез дерогация от членове 264 и 265, държавите-членки могат да предвидят в ►C1 обобщените декларации ◄ да се предоставя допълнителна информация.
Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че лицата, които съгласно членове 194 и 204 се считат за задължени да плащат ДДС вместо данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхна територия, спазват задължението за представяне на ►C1 обобщена декларация ◄ , както е предвидено в настоящата глава.
Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, които извършват на тяхна територия вътреобщностни придобивания на стоки или сделки, третирани като такива съгласно членове 21 или 22, да представят извлечения, даващи подробна информация за такива придобивания, при условие обаче, че такива извлечения не се изискват по отношение на период по-малък от 1 месец.
Съветът може с единодушие по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специалните мерки, предвидени в членове 270 и 271 за опростяване на задължението, предвидено в настоящата глава, за предоставяне на ►C1 обобщена декларация ◄ . Такива мерки не могат да поставят под риск правилния контрол на вътреобщностните сделки.
По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължени лица да представят годишни ►C1 обобщени декларации ◄ , които да указват идентификационния номер по ДДС в друга държава-членка на лицата, на които тези данъчнозадължени лица са доставили стоки в съответствие с условията, предвидени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), когато данъчнозадължените лица отговарят на следните условия:
а) общата годишна стойност, без ДДС, на техните доставки на стоки и услуги не превишава с повече от 35 000 EUR или еквивалента им в националната валута, размера на годишния оборот, който се използва за референтен при прилагането на освобождаване от данък на малките предприятия, предвидено в членове 282 до 292;
б) общата годишна стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, посочени в член 138, не превишава 15 000 EUR или равностойността им в националната валута;
в) никоя от доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не е доставка на ново превозно средство.
По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки, които определят данъчен период, по-голям от три месеца, за който данъчнозадължените лица трябва да представят справка-декларацията за ДДС, предвиден в член 250, могат да разрешат на тези лица да представят ►C1 обобщени декларации ◄ за същия период, когато тези данъчнозадължени лица отговарят на следните три условия:
а) общата годишна стойност, без ДДС, на техните доставки на стоки и услуги не превишава 200 000 EUR или равностойността им в националната валута;
б) общата годишна стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не превишава 15 000 EUR или равностойността им в националната валута;
в) никоя от доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не е доставка на ново превозно средство.
1. Държавите-членки могат да освободят следните данъчнозадължени лица от определени или от всички задължения, посочени в глави 2—6:
а) данъчнозадължени лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС съгласно член 3, параграф 1;
б) данъчнозадължените лица, които не извършват никоя от сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141;
в) данъчнозадължени лица, които извършват само доставки на стоки или на услуги, които са освободени от данък съгласно членове 132, 135, и 136, членове 146—149 и членове 151, 152, или 153;
г) данъчнозадължени лица, обхванати от освобождаването на малки предприятия, предвидено в членове 282—292;
д) данъчнозадължени лица, обхванати от режима на единна данъчна ставка за земеделски производители.
Държавите-членки не могат да освобождават данъчнозадължените лица, посочени в първа алинея, буква б), от задълженията за издаване на фактури, установени в глава 3, раздели 3—6 и глава 4, раздел 3.
2. Ако държавите-членки упражнят правото на избор съгласно параграф 1, първа алинея, буква д), те предприемат необходимите мерки, за да осигурят правилното прилагане на преходните режими за данъчно облагане на вътреобщностни сделки.
3. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица, различни от тези, посочени в параграф 1, от някои от задълженията за счетоводна отчетност, посочени в член 242.
Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.
Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.
Членове 275, 276 и 277 се прилагат по отношение на вноса на стоки в свободно обращение, които влизат в Общността от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.
Формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.
Когато изпращането или превозът на стоки, посочени в член 274, завършва извън държавата-членка, където те са влезли в Общността, те са в обращение в рамките на Общността съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, установена от действащите митнически разпоредби на Общността, доколкото те подлежат на деклариране, с което се поставят под тази процедура при влизането им в Общността.
Когато, при влизането им в Общността, стоките, посочени в член 274, са в една от ситуациите, която им дава правото, ако бяха внесени по смисъла на първия параграф от член 30, да бъдат обхванати от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че стоките могат да останат в Общността при същите условия, както тези, предвидени за прилагане на тези режими или ситуации.
Членове 279 и 280 се прилагат по отношение на износа на стоки в свободно обращение, които се изпращат или превозват от държава-членка към трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.
Формалностите, свързвани с износа на стоки, посочени в член 278, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за износа на стоки от митническата територия на Общността.
В случая когато стоки са били временно изнесени от Общността, за да бъдат обратно внесени, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че при обратния им внос в Общността за такива стоки се прилагат от същите разпоредби, които биха се прилагали, ако те са били временно изнесени от митническата територия на Общността.
Държавите-членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка.
Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия.
1. Режимите, предвидени в настоящия раздел, не се прилагат по отношение на следните сделки:
а) сделките, извършвани инцидентно, както са посочени в член 12;
б) доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а);
в) доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС.
2. Държавите-членки могат да изключат сделки, различни от посочените в параграф 1, от режимите, предвидени в настоящия раздел.
1. Държава-членка, която е упражнила възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и процедури за приложение на общата система на данъка върху добавената стойност ( 16 ) за въвеждането на освобождавания от данък или прагово освобождаване, може да ги запази, както и режимите за прилагането им, ако те са съобразени с правилата за ДДС.
2. Държави-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница до 5 000 EUR.
Държавите-членки, които са прилагали прагово освобождаване, не могат нито да повишат горната граница за прагово освобождаване, нито да дадат по-благоприятни условия за разрешаването им.
Държавите-членки, които не са упражнили възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО, могат да освободят данъчнозадължените лица, чиито годишен оборот не е по-висок от 5 000 EUR или равностойността им в национална валута.
Държавите-членки, посочени в първия параграф, могат да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот превишава горната граница, определена от тях за тяхното прилагане.
Държавите-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е бил равен или по-висок от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница, за да поддържат реалната ѝ стойност.
Държавите-членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:
(1) Гърция: 10 000 европейски разчетни единици;
(2) Испания: 10 000 ECU;
(3) Португалия: 10 000 ECU;
(4) Австрия: 35 000 ECU;
(5) Финландия: 10 000 ECU;
(6) Швеция: 10 000 ECU;
(7) Чешката република: 35 000 EUR;
(8) Естония: 16 000 EUR;
(9) Кипър: 15 600 EUR;
(10) Латвия: 17 200 EUR;
(11) Литва: 29 000 EUR;
(12) Унгария: 35 000 EUR;
(13) Малта: 37 000 EUR, ако икономическата дейност се състои основно в доставката на стоки; 24 300 EUR, ако икономическата дейност се състои основно в доставката на услуги с ниска добавена стойност (висока стойност на входящите ресурси), и 14 600 EUR в други случаи, а именно доставките на услуги с висока добавена стойност (ниска стойност на входящите ресурси);
(14) Полша: 10 000 EUR;
(15) Словения: 25 000 EUR;
(16) Словакия: 35 000 EUR;
(17) България: 25 600 EUR;
(18) Румъния: 35 000 EUR;
(19) Хърватия: 35 000 EUR.
Оборотът, който служи за критерий при прилагане на режимите, предвидени в настоящия раздел, се състои от следните суми, без ДДС:
1. стойността на доставките на стоки и услуги, доколкото те са облагаеми с данък;
2. стойността на сделките, които са освободени от данък чрез приспадане на ДДС, платен на предходния етап съгласно член 110 или 111, член 125, параграф 1, член 127 или член 128, параграф 1;
3. стойността на сделките, които са освободени от данък съгласно членове 146—149 и член 151, 152 или 153;
4. стойността на сделки с недвижими имоти, финансови сделки, както са посочени в член 135, параграф 1, букви б)—ж) и застрахователни услуги, освен ако тези сделки не са спомагателни сделки.
Въпреки това, разпореждането с материални и нематериални дълготрайни капиталови активи на предприятие не се отчита за целите на изчисляване на оборота.
Данъчнозадължените лица, които са освободени от ДДС, нямат право да приспадат ДДС в съответствие с членове 167—171 и членове 173—177 и могат да не посочват ДДС в техните фактури.
Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.
При спазване на разпоредбите на член 281, данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на ДДС.
Режимите, предвидени в настоящия раздел, се прилагат до дата, която се определя от Съвета в съответствие с член 93 от Договора, която не може да бъде по-късно от датата, на която влиза в сила окончателният режим, посочен в член 402.
На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:
1. усъвършенствания на специалния режим за малките предприятия;
2. адаптирането на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване и прагово данъчно освобождаване;
3. адаптиране на таваните, предвидени в раздел 2.
Съветът решава, в съответствие с член 93 от Договора, дали специалният режим за малките предприятия е необходим при окончателния режим и ако е подходящо, установява единни граници и условия за прилагането на този режим.
1. За целите на настоящата глава се прилагат следните дефиниции:
1. „земеделски производител“ означава всяко данъчнозадължено лице, чиято дейност се извършва в земеделско, горско, или рибно стопанство;
2. „земеделско, горско, или рибно предприятие“ означава предприятие, считано за такова от всяка държава-членка в рамките на производствените дейности, изброени в приложение VII;
3. „земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ е земеделски производител, който е обхванат от режима на единна данъчна ставка, предвиден в настоящата глава;
4. „земеделски продукти“ означава стоки, произведени от земеделско, горско, или рибно предприятие във всяка държава-членка в резултат от дейностите, изброени в приложение VII;
5. „земеделски услуги“ означава услуги и по-точно тези, изброени в приложение VIII, които се предоставят от земеделски производител с използване на собствена работна сила или на оборудването, което обикновено се използва в стопанисваното от него земеделско, горско, или рибно предприятие и, което обикновено е част от земеделското производство;
6. „ДДС, начислен върху входящите ресурси“ означава общият размер на ДДС за стоките и услугите, закупени от всичките земеделски, горски, и рибни предприятия на всяка държава-членка, подлежащи на режима на единна данъчна ставка, когато този данък би подлежал на приспадане съгласно членове 167, 168 и 169, и членове 173—177 от земеделски производител, за който се прилага общият режим за ДДС;
7. „проценти на компенсация по единна ставка“ означава процентите, фиксирани от държавите-членки в съответствие с членове 297, 298, и 299 и прилагани от тях в случаите, определени в член 300, за да могат земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, да приспадат фиксиран процент от ДДС, начислен върху входящите ресурси;
8. „компенсация по единна ставка“ означава, сумата, която се получава при прилагане на процента на компенсация по единна ставка към оборота на земеделския производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, в случаите, посочени в член 300.
2. Когато земеделският производител обработва, като използва средства, обикновено използвани в земеделски, горски, или рибни предприятия, продукти, получени най-вече от неговото земеделско производство, такива дейности по обработката се третират като дейности на земеделско производство, както са изброени в приложение VII.
1. Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите-членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.
2. Всяка държава-членка може да изключи от режима на единна ставка определени категории земеделски производители, както и земеделски производители, за които прилагането на общия режим по ДДС, или на опростените процедури, предвидени в член 281, едва ли ще породи административни трудности.
3. Всеки земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, може да избере, при спазване на правилата и условията, които се определят от всяка държава-членка, прилагането или на общия режим за ДДС, или, в зависимост от случая, на опростените процедури, предвидени в член 281.
Където е необходимо, държавите-членки фиксират процентите на компенсацията по единната ставка. Те могат да фиксират различни проценти за горското стопанство, за различните подразделения на селското стопанство и за рибното стопанство.
Държавите-членки нотифицират Комисията за процентите на компенсацията по единната ставка, фиксирани съгласно първия параграф, преди да ги приложат.
Процентите на компенсацията по единната ставка се изчисляват на база на макроикономическите статистически данни само за земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, за предходните три години.
Процентите могат да се закръгляват нагоре или надолу до най-близкия половин процентен пункт. Държавите-членки могат, също така, да намалят процента до нулева ставка.
Процентите на компенсацията по единната ставка не могат да имат ефект на получаване от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на възстановени данъци, по-големи от начисления ДДС върху входящите ресурси.
Процентите на компенсацията по единната ставка се прилагат към цените, без ДДС, на следните стоки и услуги:
1. земеделски продукти, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на данъчнозадължени лица, различни от тези, обхванати от този режим с единна ставка, в държавите-членки, в които са доставени тези продукти;
2. земеделски продукти, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, в съответствие с условията, специфицирани в член 138, на данъчно незадължени лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на ДДС в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на тези земеделски продукти;
3. земеделски услуги, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на данъчнозадължени лица, различни от тези, обхванати от режима на единна ставка, в държавите-членки, в които са предоставени тези услуги.
1. В случая на доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, специфицирани в член 300, държавите-членки предвиждат компенсацията по единната ставка да се изплаща или от клиента, или от държавните органи.
2. По отношение на всяка доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, различни от посочените в член 300, се приема, че компенсацията по единната ставка се изплаща от клиента.
Ако даден земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, има право на компенсация по единната ставка, той няма право на приспадане на ДДС по отношение на дейности, обхванати от този режим на единна ставка.
1. Когато данъчнозадълженият клиент плаща компенсация по единна ставка съгласно член 301, параграф 1, той има право съгласно условията, предвидени в членове 167, 168 и 169 и членове 173—177, и процедурите, предвидени от държавите-членки, да приспадне размера на компенсацията от ДДС, за който е задължен в държавата-членка, в която се извършват неговите обложени сделки.
2. Държавите-членки възстановяват на клиента сумата на компенсацията по единна ставка, която е платил по отношение на всяка от следните сделки:
а) доставката на земеделски продукти, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, на данъчнозадължени лица или на данъчно незадължени юридически лица, действащи като такива в друга държава-членка, на територията на която техните вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б);
б) доставката на земеделски продукти, извършена в съответствие с условията, определени в членове 146, 147, 148 и 156, член 157, параграф 1, буква б) и членове 158, 160 и 161, на данъчнозадължени клиенти, установени извън Общността дотолкова, доколкото продуктите се използват от този клиент за целите на сделките, посочени в член 169, букви а) и б) или за целите на доставки на услуги, които се считат за осъществени на територията на държавата-членка, в която е установен клиентът и по отношение на които ДДС е дължим единствено от клиента съгласно член 196;
в) доставката на земеделски услуги на данъчнозадължен клиент, установен в рамките на Общността, но в друга държава-членка, или на данъчнозадължен клиент, установен извън Общността, дотолкова доколкото услугите се използват от този клиент за целите на сделките, посочени в член 169, букви а) и б) или за целите на доставки на услуги, които се считат за осъществени на територията на държавата-членка, в която е установен клиентът и по отношение на които ДДС е дължим единствено от клиента съгласно член 196.
3. Държавите-членки установяват метода, по който ще се извършва възстановяването на данък, предвидено в параграф 2. По-специално те могат да прилагат разпоредбите на Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО.
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да проверяват плащанията на компенсацията по единна ставка на земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.
Винаги когато държавите-членки прилагат този режим на единна ставка, те предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че доставките на земеделски продукти между държавите-членки, извършвани съгласно условията, специфицирани в член 33, винаги се облагат по един и същи начин, независимо дали доставката се извършва от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, или от друго данъчнозадължено лице.
1. Държавите-членки прилагат специален режим за ДДС в съответствие с настоящата глава, по отношение на сделките, извършвани от туристически агенти, които работят с клиенти от свое собствено име и при предоставянето на туристически услуги използват доставки на стоки или услуги, предоставяни от други данъчнозадължени лица.
Този специален режим не се прилага по отношение на туристически агенти, когато те действат само като посредници и за които се прилага от член 79, първа алинея, буква в) за целите на изчисляването на данъчната основа.
2. За целите на настоящата глава туроператорите се считат за туристически агенти.
Сделките, извършвани в съответствие с условията, предвидени в член 306, от туристически агент във връзка с пътуване, се считат за единична услуга, предоставяна от туристическия агент на пътуващото лице.
Единичната услуга е облагаема в държавата-членка, в която туристическият агент е установил дейността си, или има постоянен обект, от който туристическият агент е извършил доставката на услуги.
Данъчната основа и цената без ДДС по смисъла на член 226, точка 8 по отношение на единичната услуга, предоставена от туристическия агент, е надбавката на туристическия агент, т.е. разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице.
Ако сделките, възложени от туристическия агент на други данъчнозадължени лица, се извършват от такива лица извън Общността, доставката на услуги, извършвана от туристическия агент, се третира като междинна дейност, освободена от облагане съгласно член 153.
Ако сделките се извършват както вътре, така и извън Общността, от данък може да бъде освободена само частта от услугата на туристическия агент, свързана със сделки извън Общността.
ДДС, начислявано на туристическия агент от други данъчнозадължени лица по отношение на сделки, които се разглеждат в член 307 и които са за пряко ползване от пътуващото лице, не подлежи на приспадане или възстановяване в никоя държава-членка.
1. За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:
1) „стоки втора употреба“ са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите-членки.
2) „произведения на изкуството“ са предметите, изброени в приложение IХ, част А;
3) „колекционерски предмети“ са предметите, изброени в приложение IХ, част Б;
4) „антикварни предмети“ са предметите, изброени в приложение IХ, част В;
5) „данъчнозадължен дилър“ означава всяко данъчнозадължено лице, което в процеса на икономическата си дейност и с цел да ги препродаде, закупува, или прилага за целите на своята дейност, или внася, стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети независимо от това, дали данъчнозадълженото лице действа от свое собствено име или от името на друго лице, в съответствие с договор, по който е дължима комисиона за покупката или продажбата.
6) „организатор на продажби чрез публичен търг“ означава всяко данъчнозадължено лице, което предлага, като част от своята икономическа дейност, стоки за продажба на публичен търг с цел да ги предаде на оферента, предложил най-високата цена;
7) „наредител на организатор на продажби чрез публичен търг“ означава всяко лице, което предава стоки на организатор на продажби чрез публичен търг в съответствие с договор, съгласно който за продажбата е дължима комисионна.
2. Държавите-членки не са длъжни да третират като произведения на изкуството предметите, изброени в част А, точка 5, 6 или 7 от приложение IХ.
3. Договорът, съгласно който за продажбата е дължима комисиона, както е посочено в параграф 1, точка 7, трябва да предвижда, че организаторът на продажбата трябва да предложи стоките на публичен търг от свое собствено име, но в полза на своя наредител и че е длъжен да предаде стоките от свое собствено име, но в полза на своя наредител на оферента, предложил най-високата цена на публичния търг.
За целите на настоящия раздел се прилагат следните дефиниции:
1. „продажна цена“ означава всичко, което съставлява насрещната престация, получена, или която ще бъде получена от данъчнозадължения дилър от клиента или от трето лице, включително субсидии, пряко свързани със сделката, данъци, мита, налози и такси, съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от данъчнозадължения дилър на клиента, но без сумите, посочени в член 79;
2. „покупна цена“ означава всичко, което съставлява насрещната престация за целите на точка 1, която доставчикът е получил или ще получи от данъчнозадължения дилър.
1. По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите-членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел.
2. До приемането на окончателния режим, посочен в член 402, режимът по параграф 2 от настоящия член не се прилага по отношение на доставката на нови превозни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:
а) данъчно незадължено лице;
б) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е освободена от данък в съответствие с член 136;
в) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282—292 и е свързана с дълготрайни активи;
г) друг данъчнозадължен дилър, доколкото ДДС се прилага по отношение на доставката на стоки от този друг данъчнозадължен дилър в съответствие с настоящия режим за маржа на печалбата.
Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.
Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.
1. Държавите-членки дават на данъчнозадължените дилъри правото на избор дали да прилагат режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на следните сделки:
а) доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл;
б) произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от техните автори или от правоприемниците им.
в) произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, когато за тази доставка се прилага намалената ставка съгласно член 103.
2. Държавите-членки установяват подробните правила за упражняване на правото на избор, предвидено в параграф 1, които при всички случаи обхващат период от най-малко две календарни години.
Ако данъчнозадължен дилър упражни правото на избор съгласно член 316, данъчната основа се определя в съответствие с член 315.
По отношение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадълженият дилър е внесъл лично, покупната цена, която се взема пред вид при изчисляването на маржа на печалбата, е равна на данъчната основа за вноса, определена в съответствие с членове 85—89, плюс ДДС, дължим или платен върху вноса.
1. За да се опрости процедурата по събирането на данъка и след като се консултират с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че за определени сделки или за определени категори данъчнозадължени дилъри, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, по режима за облагане на маржа на печалбата ще се определят за всеки данъчен период, през който данъчнозадълженият дилър трябва да представя справка-декларацията за ДДС, посочена в член 250.
В случай че бъде приета такава разпоредба в съответствие с първата алинея, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, за които се прилага една и съща данъчна ставка, е общият марж на печалбата, получен от данъчнозадължения дилър, намален с размера на ДДС, свързан с този марж.
2. Общият марж на печалбата е равен на разликата между следните две суми:
а) общата стойност на доставките на стоки, попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата и извършени от данъчнозадължения дилър през данъчния период, обхванат от справка-декларацията, т.е. общата сума на продажните цени;
б) общата стойност на покупките на стоки, както са посочени в член 314, извършени от данъчнозадължения дилър през данъчния период, обхванат от справка-декларацията, т.е. общата сума на покупните цени.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, посочени в параграф 1, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни загуби.
Данъчнозадълженият дилър може да прилага общите данъчни режими за всяка доставка, обхваната от режима за облагане на маржа на печалбата.
1. Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношнение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадължения дилър е внесъл лично, същият има право да приспадне от дължимия от него ДДС, платения при вноса ДДС.
Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношение на доставката на произведение на изкуството, доставено му от неговия автор, от правоприемниците на същия, или от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, той има право да приспадне от дължимия от него ДДС, дължимия или платен ДДС по отношение на доставеното му произведение на изкуството.
2. Право на приспадане възниква в момента когато ДДС, дължим за доставката, по която данъчнозадълженият дилър избира да прилага общите данъчни режими, стане изискуем.
Ако се извършва съгласно условията, определени в членове 146, 147, 148 или 151, доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, обект на режима за облагане на маржа на печалбата, е освободена.
Дотолкова, доколкото стоките се използват като доставки, извършвани от него, които са обект на режима за облагане на маржа на печалбата, данъчнозадълженият дилър може да не приспада следните от ДДС, дължим от него:
а) ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл;
б) ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от техния автор или от правоприемниците му.
в) ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, които са или ще бъдат доставени на данъчнозадължения дилър от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър.
Данъчнозадължените лица нямат право да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен по отношение на стоки, доставени им от данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър попада под режима за облагане на маржа на печалбата.
Когато данъчнозадълженият дилър прилага както общите данъчни режими, така и режима за облагане на маржа на печалбата, той трябва да показва поотделно в своята отчетност сделките, които попадат под всеки от тези режими, в съответствие с правилата, установени от държавите-членки.
Данъчнозадълженият дилър не може да отчита поотделно на фактурите, които издава, ДДС, свързан с доставките на стоки, за които той прилага режима за облагане на маржа на печалбата.
Държавите-членки, които са прилагали към 31 декември 1992 г. специален данъчен режим, различен от режима за облагане на маржа на печалбата, по отношение на доставките от данъчнозадължени дилъри на превозни средства втора употреба, могат, до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402, да продължат да прилагат този режим дотолкова, доколкото той спазва, или е изменен, така че да спазват, условията, изложени в настоящия подраздел.
На Дания се разрешава да въведе данъчния режим, посочен в първия параграф.
1. Настоящият преходен режим се прилага по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата.
2. Настоящият преходен режим не се прилага по отношение на доставките на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
3. За целите на параграф 1, сухопътните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква а), се считат за превозни средства втора употреба, когато те са стоки втора употреба, които не отговарят на необходимите условия, за да бъдат считани за нови превозни средства.
ДДС, дължим за всяка доставка, посочена в член 327, е равен на размера на ДДС, който би бил дължим ако тази доставка подлежеше на общите режими за облагане с ДДС, намален с размера на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство.
Размерът на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство, се изчислява по следния метод:
а) покупната цена, която се взема предвид, е покупната цена по смисъла на член 312, точка 2;
б) приема се, че покупната цена, платена от данъчнозадължения дилър, включва ДДС, който би бил дължим, ако доставчикът на данъчнозадължения дилър беше приложил към доставката общите режими за облагане с ДДС;
в) ставката, която се взема предвид, е ставката, приложима съгласно член 93 в държавата-членка, на чиято територия се счита, че се намира мястото на доставка, до данъчнозадължения дилър, както е определена в членове 31 и 32.
ДДС, дължим за всяка доставка на превозно средство, както е посочено в член 327, параграф 1, определен в съответствие с член 328, не може да бъде по-малко от размера на ДДС, който би бил дължим, ако тази доставка подлежеше на режима за облагане на маржа на печалбата.
Държавите-членки могат да предвидят, че ако доставката попада под режима за облагане на маржа на печалбата, маржът не може да бъде под 10 % от продажната цела по смисъла на член 312, точка 1.
Данъчнозадължените лица не могат да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен за превозните средства втора употреба, доставени им от данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър подлежи на ДДС в съответствие с настоящите преходи режими.
Данъчнозадълженият дилър не може да впише отделно във фактурите, които издава, ДДС във връзка с доставките, по отношение на които той прилага настоящия преходен режим.
1. Съгласно разпоредбите на настоящия раздел държавите-членки могат да прилагат специален режим за облагане на маржа на печалбата, получена от организатор на продажба чрез публичен търг във връзка с доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети от този организатор, действащ от свое собствено име и в полза на лицата, посочени в член 334, в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки чрез публичен търг е дължима комисиона.
2. Режимът, посочен в параграф 1, не се прилага по отношение на доставката на нови транспортни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
Настоящият специален режим се прилага по отношение на доставки, извършвани от организатор на продажби чрез публични търгове, действащ от свое собствено име и в полза на едно от следните лица:
а) данъчно незадължено лице;
б) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, е освободена от данък в съответствие с член 136;
в) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282—292 и е свързана с дълготрайни активи;
г) данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на стоки от този данъчнозадължен дилър в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, подлежи на облагане с ДДС в съответствие с настоящия режим за облагане маржа на печалбата.
Доставката на стоки на данъчнозадължено лице, което действа като организатор на продажби чрез публични търгове, се счита за състояла се, когато се осъществи продажбата на тези стоки чрез публичен търг.
Данъчната основа по отношение на всяка доставка на стоки, посочени в настоящия раздел, е общата сума, фактурирана от организатора на публичния търг на купувача в съответствие с член 339, минус следните:
а) нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, както е определено съгласно член 337;
б) размерът на ДДС, платим от организатора на публичния търг по отношение на неговата доставка.
Нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, е равна на разликата между цената на стоките, постигната на публичния търг, и размера на комисионата, която е получена или която ще бъде получена от организатора на публичния търг от неговия наредител в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисиона.
Организаторите на публични търгове, които доставят стоки в съответствие с условията, предвидени в членове 333 и 334, трябва да посочват в своите сметки и временни сметки следната информация:
а) сумите, които са или следва да бъдат получени от купувача на стоките;
б) сумите, които са или следва да бъдат възстановени на доставчика на стоките;
Сумите, посочени в първия параграф, трябва да бъдат надлежно удостоверени.
Организаторът на публичния търг трябва да издаде на купувача фактура, в която да е дадена в разбит вид следната информация:
а) цената на стоките, постигната на публичния търг;
б) данъци, мита, налози и такси;
в) съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от организатора на купувача на стоките.
Фактурата, издавана от организатора на публичния търг, не трябва да показва отделно никакъв ДДС.
1. Организаторът на публичния търг, на който са били предадени стоките в съответствие с договора, съгласно който за продажбата на публичен търг е дължима комисиона, трябва да издаде извлечение на своя наредител.
Извлечението, издадено от организатора на публичния търг, трябва да посочва поотделно сумите на сделката, т.е. цената на стоките, постигната на публичния търг минус размера на комисионата, която е или ще бъде получена от наредителя.
2. Извлечението, изготвено в съответствие с параграф 1, служи като фактура, която наредителят, ако е данъчнозадължено лице, трябва да издаде на организатора на публичния търг, в съответствие с член 220.
Държавите-членки, прилагащи режима, предвиден в настоящия раздел, прилагат този режим също и по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, както е дефинирано в член 327, параграф 3, извършвани от организатор на публичен търг, който действа от свое собствено име в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, в полза на данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото тези доставки от данъчнозадължения дилър биха подлежали на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за превозни средства втора употреба.
Държавите-членки могат да предприемат мерки относно правото за приспадане, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, обхванати от специални режими, както са предвидени в раздел 2, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни щети.
Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за борба с неплащането на данъци, съгласно които дължимият ДДС по режима за облагане на маржа на печалбата не може да бъде по-малък от размера на ДДС, който щеше да бъде дължим ако маржът на печалбата беше равен на определен процент от продажната цена.
Процентът от продажната цена се фиксира в светлината на обикновените маржове на печалба, получавани от икономическите оператори в съответния сектор.
1. За целите на настоящата директива и без да се засягат други разпоредби на Общността, „инвестиционно злато“ означава:
1) злато под формата на кюлчета или плочки с общоприето от пазарите на злато тегло, с чистота, равна или по-висока от 995 хилядни, независимо дали са удостоверени с ценни книжа;
2) златни монети с чистота равна или по-висока от 900 хилядни, които са отсечени след 1800 г. и са или са били законно платежно средство в страната на произход, и обикновено се продават на цена, непревишаваща цената на открития пазар на златото, съдържащо се в монетите повече от 80 %.
2. Държавите-членки могат да изключват от тази специалан режим малките кюлчета или плочки с тегло 1 g или по-малко.
3. За целите на настоящата директива монетите, посочени в параграф 1, точка 2, не се считат за продадени с нумизматичен интерес.
С начало от 1999 г. всяка държава-членка информира Комисията до 1 юли на всяка година за монетите, които отговарят на критериите, изложени в член 344, параграф 1, точка 2, които се търгуват в тази държава-членка. Преди 1-ви декември всяка година комисията публикува пълен списък на тези монети в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз. Монетите, включени в този публикуван списък, се считат за отговарящи на критериите през цялата година, за която е публикуван списъкът.
Държавите-членки освобождават от ДДС доставката, вътреобщностното придобиване и вноса на инвестиционно злато, включително и инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; или злато, което се търгува по сметки, включително по-специално заеми на злато и суапове, свързани с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато, както и сделки с инвестиционно злато, свързани с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато.
Държавите-членки освобождават от облагане услугите на агенти, които действат от името и за сметка на друго лице, когато те участват в доставки на инвестиционно злато за наредителя, за който работят.
Държавите-членки позволяват на данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчнозадължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, да изберат облагането с данък на доставките от инвестиционно злато за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.
1. Държавите-членки могат да дадат на данъчнозадължените лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели като част от своята икономическа дейност, правото да изберат възможността за облагане на доставките на злато на кюлчета или плочки, както са посочени в член 344, параграф 1, точка 1, за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.
2. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на предоставената по параграф 1 възможност.
Когато доставчикът е упражнил правото по член 348 и член 349 да избере опцията за данъчно облагане, държавите-членки позволяват на агента да избере опцията за данъчно облагане на услугите, посочени в член 347.
Държавите-членки установяват подробни правила за упражняването на възможностите на избор, предвидени в настоящия раздел и съответно информират Комисията.
Всяка държава-членка може след консултации с Комитета по ДДС да начислява ДДС върху специални сделки, свързани с инвестиционно злато, които се извършват в тази държава-членка между данъчнозадължени лица, които са членове на пазар на злато, регулиран от съответната държава-членка, или между такова данъчнозадължено лице и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар. Въпреки това, държавата-членка не може да прилага ДДС по отношение на доставки, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, или по отношение на износ на инвестиционно злато.
Държавите-членки, които съгласно член 352 облагат с данък сделки между данъчнозадължени лица, членове на регулиран пазар на злато, следва с цел опростяване да разрешат временното прекратяване на данъка, подлежащ за събиране и да освободят данъчнозадължените лица от изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС.
Когато извършваната от него доставка на инвестиционно злато е освободена от облагане съгласно настоящата глава, данъчнозадълженото лице има право да приспадне следните:
а) ДДС, дължим или платен за инвестиционното злато, доставено му от лице, което е упражнило правото на избор по членове 348 и 349 или е извършило доставка за него в съответствие с раздел 4;
б) ДДС, дължим или платен за доставка за него или по отношение на вътреобщностно придобиване, или внос, извършен от него, на злато, различно от инвестиционно злато, което е било впоследствие трансформирано от него, или от негово име, в инвестиционно злато.
в) ДДС, дължим или платен за предоставени му услуги, състоящи се в промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително инвестиционно злато.
Данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или трансформират злато в инвестиционно злато имат право да приспаднат ДДС, дължим или платен от тях за доставката, вътреобщностното придобиване, или вноса на стоки или услуги, свързани с производството или трансформирането на това злато, както ако последващата доставка на златото, освободено от данъчно облагане съгласно член 346, е била обложена с данък.
1. Държавите-членки осигуряват търговците на инвестиционно злато да водят най-малкото отчетност за всички значителни сделки с инвестиционно злато и да съхраняват всички документи, които позволяват идентифициране на клиентите по такива сделки.
Търговците следва да съхраняват информацията, посочена в първа алинея, за срок от най-малко пет години.
2. Държавите-членки могат да приемат равностойни задължения по мерките, приети в съответствие със законодателството на Общността, като например Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм ( 17 ), за спазване на изискванията съгласно параграф 1.
3. Държавите-членки могат да установят задължения, които са по-строги, по-конкретно по отношение на воденето на специални архиви, или специални изисквания за счетоводна отчетност.
Специални режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължени лица
▼M3 —————
За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните определения:
1. „далекосъобщителни услуги“ и „услуги по разпространение на радио и телевизия “ означават услугите, посочени в член 58, първи параграф, букви а) и б);
2. „електронни услуги“ и „услуги, извършвани по електронен път“ означава услугите, посочени в член 58, първи параграф, буква в);
3. „държава-членка по потребление“ означава държавата-членка, в която съгласно член 58 се счита, че се извършва доставката на далекосъобщителни услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия или електронните услуги;
4. „справка-декларация по ДДС“ означава декларация, съдържаща информацията, необходима за установяване на размера на дължимия ДДС във всяка държава-членка.
Специален режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, предоставени от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността
За целите на настоящия раздел и без да се засягат други разпоредби на общностното право, се прилагат следните определения:
1. „данъчно задължено лице, неустановено в рамките на Общността“ означава данъчно задължено лице, което не е установило стопанската си дейност на територията на Общността и няма постоянен обект там;
2. „държава-членка по идентификация“ е държавата-членка, в която данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, избира да се регистрира и да декларира кога започва своята дейност като данъчнозадължено лице на територията на Общността, в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел.
Държавите-членки разрешават на всяко данъчнозадължено лице, неустановено рамките на Общността, предоставящо далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено в държава-членка или има постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, да използва този специален режим. Този режим се прилага по отношение на всички такива услуги, предоставяни в рамките на Общността.
Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, декларира пред държавата-членка по идентификация кога започва или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице, или променя тази дейност по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим. То съобщава тази информация по електронен път.
1. Информацията, която данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, трябва да предостави на държавата-членка по идентификация, когато започне облагаема дейност, включва следните данни:
а) име;
б) пощенски адрес;
в) електронен адрес, включително електронна страница;
г) национален данъчен номер, ако има такъв;
д) декларация, че лицето не е установило стопанската си дейност на територията на Общността и няма постоянен обект там.
2. Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, уведомява държавата-членка по идентификация за всякакви промени в предоставената информация.
Държавата-членка по идентификация определя на данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, индивидуален идентификационен номер по ДДС и го уведомява по електронен път за този номер. Въз основа на информацията, послужила за тази идентификация, държавите-членки по потребление могат да използват своите собствени системи за идентификация.
Държавата-членка по идентификация заличава данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, от регистъра за идентификация в следните случаи:
а) ако то уведоми тази държава-членка, че вече не предоставя далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги;
б) ако може по друг начин да се приеме, че неговите облагаеми дейности са преустановени;
в) ако вече не отговаря на изискванията, необходими за използването на този специален режим;
г) ако системно не спазва правилата, свързани с този специален режим.
Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, представя по електронен път на държавата-членка по идентификация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги. Справката-декларация за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, който обхваща.
Справката-декларация за ДДС показва идентификационния номер и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС — общата стойност, без ДДС, на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, извършени през данъчния период, както и общия размер на съответния ДДС. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС също трябва да бъдат посочени в справката-декларация.
1. Справката-декларация за ДДС се изготвя в евро.
Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат справката-декларация за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справката-декларация за ДДС данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, използва обменния курс, приложим в последния ден от данъчния период.
2. Конвертирането се извършва като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.
Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, плаща ДДС, като посочва съответната справка-декларация по ДДС, при представянето на справката-декларация или най-късно в деня на изтичане на крайния срок за представяне на справката-декларация.
Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат плащането да се извърши по сметка в тяхната национална валута.
Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, което използва тази специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, параграф 1 от Директива 86/560/ЕИО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с посочената директива. Член 2, параграфи 2 и 3, и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък във връзка с далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, обхванати от този специален режим.
1. Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, води регистри за сделките, обхванати от този специален режим. Тези регистри трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволява на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверява верността на справката-декларация по ДДС.
2. Отчетността, посочена в параграф 1 трябва да бъде достъпна в електронен вид при поискване за държавата-членка по регистрация и за държавата-членка по потребление.
Тази отчетност трябва да се съхранява за период най-малко от десет години от края на годината, през която е била извършена сделката.
За целите на настоящия раздел и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните определения:
1. „данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление“ означава данъчнозадължено лице, което е установило своята стопанска дейност на територията на Общността или има постоянен обект там, но не е установило своята стопанска дейност, нито има постоянен обект на територията на държавата-членка по потребление;
2. „държава-членка по идентификация“ означава държавата-членка, на чиято територия данъчнозадълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило стопанската си дейност в Общността, където има постоянен обект.
Ако данъчнозадълженото лице не е установило стопанската си дейност в Общността, но има повече от един постоянен обект в нея, държавата-членка по идентификация е държавата-членка на постоянния обект, където данъчнозадълженото лице посочва, че ще ползва този специален режим. Данъчнозадълженото лице е обвързано от това решение през съответната календарна година и двете следващи календарни години.
Държавите-членки разрешават на всяко данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление, което предоставя далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене в тази държава-членка, да използва този специален режим. Този специален режим се прилага по отношение на всички такива услуги, предоставяни в Общността.
Данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление, декларира пред държавата-членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря условията, необходими за ползването на този специален режим. То съобщава тази информация по електронен път.
За облагаеми сделки, извършвани по този режим, данъчнозадълженото лице, ползващо този специален режим, се идентифицира за целите на ДДС само в държавата-членка по идентификация. За тази цел държавата-членка използва индивидуалния идентификационен номер по ДДС, който вече е определен за данъчнозадълженото лице по отношение на задълженията му в съответствие с вътрешната система.
Въз основа на информацията, послужила за тази идентификация, държавите-членки по потребление могат да използват своите собствени системи за идентификация.
Държавата-членка по идентификация изключва данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, от този специален режим във всеки от следните случаи:
а) при уведомление от негова страна, че вече не предоставя далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги;
б) ако може по друг начин да се предположи, че са преустановени облагаемите му дейности, обхванати от този специален режим;
в) ако вече не отговаря на изискванията, необходими за ползването на този специален режим;
г) ако системно не спазва правилата, свързани с този специален режим.
Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, представя по електронен път на държавата-членка по идентификация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги. Справката-декларация за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, който обхваща.
В справката-декларация за ДДС се посочва идентификационният номер по член 369г и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС — и общата стойност без ДДС на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, извършени през данъчния период, както и съответния общ размер на ДДС по отделните ставки. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС трябва също да бъдат посочени в декларацията.
Когато данъчнозадълженото лице има един или повече постоянни обекта, различни от тези в държавата-членка по идентификация, от които се предоставят услугите, справката-декларация по ДДС включва, освен посочената в първи параграф информация, и общата стойност на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, обхванати от този специален режим, за всяка държава-членка, в която лицето има обект, заедно с индивидуалния идентификационен номер по ДДС или референтния данъчен номер за този обект и с разбивка по държави-членки по потребление.
1. Справката-декларация за ДДС се изготвя в евро.
Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат справката-декларация за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справката-декларация за ДДС данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на потребление, следва да използва обменния курс, приложим в последния ден от данъчния период.
2. Превръщането се извършва, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или — ако няма публикуван такъв за този ден — за следващия ден, за който има публикуван.
Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, плаща ДДС според съответната справка-декларация по ДДС, когато я представя или най-късно в деня на изтичане на крайния срок за представяне на справката-декларация.
Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат плащането да се извърши по сметка в тяхната национална валута.
По отношение на облагаемите дейности, обхванати от този специален режим, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, ползващо този специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 2, точка 1 и член 3 от Директива 2008/9/ЕО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с посочената директива.
Ако данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, ползващо този специален режим, извършва в държавата-членка по потребление и дейности, необхванати от този режим, по отношение на които е задължено да се регистрира за целите на ДДС, то приспада ДДС по отношение на облагаемите си дейности, обхванати от тази режим, в справката-декларация по ДДС, която се представя съгласно член 250.
1. Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, води регистри за сделките, обхванати от този специален режим. Тези регистри трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволяват на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверят верността на справката-декларация по ДДС.
2. При поискване регистрите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат предоставени в електронен вид за държавата-членка по потребление и за държавата-членка по идентификация.
Тези регистри трябва да се съхраняват за срок от десет години от 31 декември на годината, през която е извършена сделката.
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са обложили с данък сделките, изброени в приложение Х, част А, могат да продължават да облагат с данък тези сделки.
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освободили от данък сделките, изброени в приложение Х, част Б, могат да продължават да освобождават от данък тези сделки в съответствие с условията, прилагани от съответните държави-членки на тази дата.
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от принципа за незабавно приспадане, предвидени в първия параграф от член 179, могат да продължават да прилагат тези разпоредби.
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от член 28 или от член 79, параграф 1, буква в), могат да продължават да прилагат тези разпоредби.
По силата на дерогация от членове 169 и 309, държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освобождавали от данък, без приспадане на ДДС, платен в предходния етап, услугите на туристически агенти, както са посочени в член 309, могат да продължават да освобождават от данък тези услуги. Тази дерогация се прилага също и по отношение на търговски агенти, действащи от името и в полза на пътуващото лице.
Гърция може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 8, 9, 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1987 г.
Испания може да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1993 г.
Португалия може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 4, 7, 9, 10 и 13 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1989 г.
1. Австрия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х.
2. Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г., Австрия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а) сделките, изброени в част Б, точки 5 и 9 от приложение Х;
б) с възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, всички части от операциите по международния пътнически превоз, извършван по въздух, море или речен транспорт, различни от операции по пътнически превоз по езерото Констанс.
1. Финландия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х, доколкото същите сделки се облагат с данък в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
2. Финландия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък доставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 5, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
Швеция може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 1, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
Чешката република може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Естония може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Кипър може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:
а) предоставянето на земя за строеж, като е посочено в част Б, точка 9 от приложение Х, до 31 декември 2007 г.
б) международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Латвия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на прсъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а) предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х;
б) международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х.
Литва може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Унгария може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Малта може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а) без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, водоснабдяването от публичноправен субект, като е посочено в част Б, точка 8 от приложение Х;
б) без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, предоставянето на сгради и земя за строеж, като е посочено в част Б, точка 9 от приложение Х;
б) без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, наземния пътнически транспорт, международния пътнически транспорт и вътрешния пътнически транспорт между островите, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х.
Полша може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Словения може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Словакия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
България може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.
Румъния може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.
Хърватия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка към датата на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:
а) доставка на земя за строеж, независимо дали застроена или не, както е посочено в член 135, параграф 1, буква й) и в приложение Х, част Б, точка 9, до 31 декември 2014 г., без право на удължаване;
б) международен превоз на пътници, както е посочено в приложение Х, част Б, точка 10, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в която и да е от държавите-членки, които са били членки на Съюза преди датата на присъединяване на Хърватия.
Държавите-членки, които освобождават сделките, посочени в членове 371, 375, 376 или 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390в, могат да предоставят на данъчно задължените лица правото да изберат данъчно облагане на тези сделки.
Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на предоставянето на сгради и земя за стреж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката не подлежи на приспадане, данъчната основа следва да бъде разликата между цената на продажба и цената на покупка.
1. За улесняване на прехода към окончателния режим, посочен в член 402, Съветът прави, въз основа на доклад от Комисията, преглед на положението във връзка с дерогациите, предвидени в раздели 1 и 2 и като действа съгласно член 93 от Договора, решава дали някои или всички тези дерогации следва да отпаднат.
2. По силата на окончателния режим, пътническият транспорт ще се облага с данък в държавата-членка по отпътуване за тази част от пътуването, която се осъществява в рамките на Общността в съответствие с подробните правила, които ще бъдат изготвени от Съвета, действащ в съответствие с член 93 от Договора.
Държавите-членки, които на 1 януари 1977 г. са прилагали специални мерки за опростяване на процедурата за събиране на ДДС или за предотвратяване на определени форми на избягване и неплащане на данъци могат да ги запазят, при условие че са уведомили Комисията за това преди 1 януари 1978 г. и че такива мерки за опростяване са съобразени с критерия, установен в член 395, параграф 1, втора алинея.
1. Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.
Мерките, целящи опростяване на процедурата за събиране на ДДС, не могат, освен в незначителна степен, да засягат общия размер на данъчните приходи на държавата-членка, събрани на етапа на крайно потребление.
2. Държава-членка, която желае да въведе мярката, посочена в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.
3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — съобщение, в което са изложени нейните възражения.
4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
▼M18 —————
1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на всяка държава-членка да сключи с трета държава или международен орган споразумение, което може да съдържа дерогации от настоящата директива.
2. Държава-членка, която желае да сключи споразумение, както е посочено в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.
3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.
4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
Съветът, действащ с единодушие, по предложение на Комисията приема необходимите мерки за прилагането на настоящата директива.
1. Създава се консултативен комитет по данъка за добавената стойност, наричан „Комитет по ДДС“.
2. Комитетът по ДДС се състои от представители на държавите-членки и на Комисията.
Председателят на Комитета е представител на Комисията.
Комисията предоставя секретариата на комитета.
3. Комитетът по ДДС приема свой процедурен правилник.
4. Освен въпросите, подлежащи на консултация съгласно настоящата директива, Комитетът разглежда въпросите, повдигнати от неговия председател по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност.
Без да се засягат някакви други конкретни разпоредби, равностойността в национална валута на сумите в евро, посочени в настоящата директива, се определят въз основа на обменните курсове на еврото, приложими на 1 януари 1999 г. Държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след тази дата, които не са приели еврото като единна валута, използват обменния курс на еврото, приложим на датата на тяхното присъединяване.
При конвертирането на сумите, посочени в член 399 в националните валути, държавите-членки могат да закръгляват получените от конвертирането суми нагоре или надолу с не повече от 10 %.
Без да се засягат другите разпоредби на правото на Общността, настоящата директива не препятства държавите-членки да поддържат или въвеждат данъци върху застрахователните договори, данъци върху залозите и хазарта, акцизи, гербови налози или, по-общо, всякакви данъци или такси, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота, при условие че събирането на тези данъци, мита или такси не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.
1. Режимът, предвиден в настоящата директива за облагане на търговията между държавите-членки, е преходен и ще бъде заменен от окончателен режим, основан по принцип на данъчното облагане в държавите-членки по произход на доставките на стоки или услуги.
2. След като заключи на база на проучването на доклада, посочен в член 404, че условията за преминаване към окончателен режим са спазени, Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, ще приеме необходимите разпоредби за влизането в сила и функционирането на окончателния режим.
▼M20 —————
За целите на тази глава се прилагат следните дефиниции:
1) „Общност“ означава територията на Общността, както е дефинирана в член 5, точка 1 преди присъединяването на новите държави-членки;
2) „нови държави-членки“ означава територията на държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след 1 януари 1995 г., както е дефинирано за всяка от тези държави-членки в член 5, точка 2;
3) „разширената Общност“ означава територията на Общността, както е дефинирана в член 5, точка 1 след присъединяването на новите държави-членки.
Разпоредбите в сила в момента, когато стоките са поставени под временни режими за внос с общо освобождаване от вносно мито или под един от режимите или ситуациите, посочени в член 156 или под сходни режими или ситуации в една от новите държави-членки, продължават да се прилагат докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими или ситуациии след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:
а) стоките са влезли в Общността или една от новите държави-членки преди датата на присъединяване;
б) стоките са станали обект на тези режими или ситуации при влизането си в Общността или в една от новите държави-членки;
в) стоките не са престанали да бъдат обект на тези режими или ситуации преди датата на присъединяване.
Разпоредбите в сила по времето, когато стоките са били поставени под транзитни митнически режими продължават да бъдат в сила докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:
а) стоките са били поставени под транзитни митнически режими преди датата на присъединяване;
б) стоките не престанали да бъдат обект на тези режими преди датата на присъединяване.
1. Следните се третират като внос на стоки, когато е показано, че стоките са в свободно обращение в една от новите държави-членки на Общността:
а) освобождаването, включително и неправомерното освобождаване на стоки от временните режими на внос, обект на които същите са станали преди датата на присъединяване при условията, предвидени в член 406;
б) освобождаването, включително и неправомерното освобождаване на стоки или от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от сходни режими или ситуации, обект на които същите са станали преди датата на присъединяване при условията, предвидени в член 406;
в) прекратяване на един от режимите, посочени в член 407, което е започнало преди датата на присъединяване на територията на една от новите държави-членки, за целите на възмездни доставки на стоки, извършени преди тази дата на територията на тази държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо като такова;
г) неправомерността или нарушението, извършено по време на транзитни митнически режими, които са започнали при условията, посочени в буква в).
2. В допълнение към случая, посочен в параграф 1, използването след датата на присъединяване на територията на държава-членка от данъчнозадължено или данъчно незадължено лице на стоки, доставени му преди датата на присъединяване на територията на Общността или на някоя от новите държави-членки, се третира като внос на стоки, когато са спазени следните условия:
а) доставката на тези стоки е била освободена, или е имало вероятност да бъде освободена или по член 146, параграф 1, букви а) и б), или въз основа на сходна разпоредба в новите държави-членки;
б) стоките не са били внесени в някоя от новите държави-членки или в Общността преди датата на присъединяване.
В случаите, посочени в член 408, параграф 1, мястото на внос по смисъла на член 61 следва да бъде държава-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат обект на режимите или ситуациите, обект на които са били преди датата на присъединяване.
1. Чрез член 71, вносът на стоки по смисъла на член 408 се прекратява без възникване на данъчно събитие, ако е спазено едно от следните условия:
а) внесените стоки са изпратени или превозени извън разширената територия на Общността;
б) внесените стоки по смисъла на член 408, параграф 1, буква а) са различни от превозни средства, и са изпратени или превозени отново до държавата-членка, от която са били изнесени и на лицето, което ги е изнесло;
в) внесените стоки по смисъла на член 408, параграф 1, буква а) са превозни средства, които са били придобити или внесени преди датата на присъединяване в съответствие с общите данъчни условия в сила на вътрешния пазар на една от новите държави-членки или една от държавите-членки на Общността, или които, на основание на техния износ, не са били обект на никакво освобождаване от или възстановяване на ДДС.
2. Условието, посочено в параграф 1, буква в) се счита за изпълнено в следните случаи:
а) когато датата на първото влизане в експлоатация на превозните средства е повече от осем години преди присъединяването към Европейския съюз;
б) когато размерът на дължимия данък на основание на вноса е незначителен.
Членове 30а, 30б и 73а се прилагат само за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
Най-късно до 31 декември 2022 г. въз основа на информацията, получена от държавите членки, Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за оценка на прилагането на разпоредбите на настоящата директива по отношение на третирането на ваучерите за целите на ДДС, с акцент върху определението за ваучери, правилата за ДДС относно данъчното облагане на ваучери в дистрибуторската верига и неизползваните ваучери, придружен при необходимост от подходящо предложение за изменение на съответните правила.
1. Директива 67/227/ЕИО и Директива 77/388/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете, изброени в приложение ХI, част Б, за транспонирането в националното право и прилагането на тази директиви.
2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се чете съобразно таблицата на съответствието в приложение ХII.
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 3, член 44, член 59, параграф 1, член 399 и приложение III, точка 18 не по-късно от 1 януари 2008 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2007 г.
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
1) Далекосъобщителни услуги;
2) снабдяване с вода, газ, електроенергия и топлинна енергия;
3) превоз на стоки;
4) пристанищни и летищни услуги;
5) пътнически превоз;
6) доставка на нови стоки, произведени за продажба;
7) сделки по отношение на земеделски продукти, извършвани от интервенционни земеделски агенции в съответствие с регламентите относно общата организация на пазара на тези продукти;
8) организиране на търговски панаири и изложби;
9) складиране;
10) дейности на органи за търговска реклама;
11) дейности на туристически агенти;
12) стопанисване на ведомствени магазини, кооперации и столове на промишлени предприятия, и подобни институции;
13) дейности, извършвани от радио и телевизионни организации, доколкото същите не са освободени от облагане с ДДС в съответствие с член 132, параграф 1, буква р).
ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 58, ПЪРВИ ПАРАГРАФ, БУКВА В)
1) Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
2) доставка и осъвременяване на софтуер;
3) доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
4) доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
5) доставка на дистанционно обучение.
1) Хранителни продукти (включително напитки, но с изключение на алкохолни напитки) за човешко и животинско потребление; живи животни, семена за посев, растения и съставки, които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти; продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти;
2) снабдяване с вода;
3) фармацевтични продукти от вид, обикновено използван за здравна помощ, профилактика на заболявания и за лечение за медицински и ветеринарни цели, включително продукти, използвани за противозачатъчни и санитарни цели;
4) медицинско оборудване, помощни и други уреди, обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност, за изключително персонално използване от инвалиди, включително ремонта на такива стоки и доставката на детски седалки за автомобил;
5) превоз на пътници и придружаващия ги багаж;
6) доставката, включително заемане от библиотеки, на книги, вестници и периодични издания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително брошури, листовки и подобни печатни материали, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания, карти, хидрографски или подобни диаграми), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видео съдържание или аудио музикално съдържание;
7) входни билети за шоуспектакли, театри, циркове, панаири, паркове за забавления, концерти, музеи, зоологически градини, кина, изложби и други подобни културни мероприятия и съоръжения;
8) приемане на радио и телевизионни предавателни услуги;
9) доставка на услуги от писатели, композитори и художествени изпълнители или на дължимите им хонорари;
10) предоставянето, строителството, обновяването и променянето на жилища като част от социална политика;
10a) обновяване и ремонтиране на частни жилища, с изключение на материали, които съставляват значителна част от стойността на доставяната услуга;
10б) почистване на прозорци и почистване в частни домакинства;
11) доставка на стоки и услуги от вид, който нормално е предназначен за използване в земеделското производство, но с изключение на капиталови стоки като машини или сгради;
12) настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;
12a) ресторантьорски и кетъринг услуги, като е възможно да се изключи доставката на (алкохолни и/или безалкохолни) напитки;
13) вход за спортни събития;
14) използване на спортни съоръжения;
15) доставка на стоки и услуги от организации, признати като предназначени за социални грижи от държави-членки и ангажирани с работа по социалните грижи или социалното осигуряване, доколкото тези сделки не са освободени в съответствие с членове 132, 135 и 136;
16) доставка на услуги от погребални служби и крематориуми, и доставката на свързани с тях стоки;
17) предоставяне на медицинска и зъболекарска помощ и термотерапия, доколкото тези услуги не са освободени от ДДС в съответствие с член 132, параграф 1, букви б)—д);
18) доставка на услуги, предвидени във връзка с почистване на улиците, събиране на боклука и обработка на отпадъците, различни от доставката на подобни услуги от органи, посочени в член 13;
19) дребни поправки на велосипеди, на обувки и кожени изделия, на дрехи и домакинско и спално бельо (включително поправка и преправяне);
20) доставка на услуги за домашни грижи, като домашна помощ и гледане на деца, възрастни хора, болни или инвалиди;
21) фризьорски услуги.
▼M5 —————
|
Код по КН |
Описание на стоките |
|
|
(1) |
0701 |
Картофи |
|
(2) |
0711 20 |
Маслини |
|
(3) |
0801 |
Кокосови орехи, бразилски бадеми и кашу |
|
(4) |
0802 |
Други ядки |
|
(5) |
0901 11 00 |
Кафе, непечено |
|
0901 12 00 |
||
|
(6) |
0902 |
Чай |
|
(7) |
1001 -1005 |
Зърнени храни |
|
1007 -1008 |
||
|
(8) |
1006 |
Лющен ориз |
|
(9) |
1201 -1207 |
Маслодайни семена и плодове (включително соя) и маслодайни плодове |
|
(10) |
1507 -1515 |
Растителни масла и мазнини и техните фракции, рафинирани или нерафинирани, но немодифицирани по химичен път |
|
(11) |
1701 11 |
Нерафинирана захар |
|
1701 12 |
||
|
(12) |
1801 |
Какаови зърна, цели или натрошени, сурови или печени |
|
(13) |
2709 |
Минерални масла (включително пропан и бутан; масла от суров петрол) |
|
2710 |
||
|
2711 12 |
||
|
2711 13 |
||
|
(14) |
Chapters 28 and 29 |
Химикали в насипно състояние |
|
(15) |
4001 |
Каучук, в първични форми или на плочи, листове или ленти |
|
4002 |
||
|
(16) |
5101 |
Вълна |
|
(17) |
7106 |
Сребро |
|
(18) |
7110 11 00 |
Платина (паладий, родий) |
|
7110 21 00 |
||
|
7110 31 00 |
||
|
(19) |
7402 |
Мед |
|
7403 |
||
|
7405 |
||
|
7408 |
||
|
(20) |
7502 |
Никел |
|
(21) |
7601 |
Алуминий |
|
(22) |
7801 |
Олово |
|
(23) |
7901 |
Цинк |
|
(24) |
8001 |
Калай |
|
(25) |
ex 8112 92 |
Индий |
|
ex 8112 99 |
(1) Доставка на отпадъци от черни и цветни метали, скрап и употребявани материали, включително тези от полуфабрикати, получени от преработката, производството и стопяването на черни и цветни метали и техните сплави;
(2) доставка на полуобработени продукти от черни и цветни метали и някои свързани с тях услуги по обработката;
(3) доставка на утайки и други рециклируеми материали, състоящи се от черни и цветни метали, техните сплави, шлака, пепел, окалина и промишлени утайки, съдържащи метали или техните сплави и доставката на услуги за подбор, рязане, раздробяване и пресоване на тези продукти;
(4) доставката и някои услуги по обработката, свързани с отпадъци от черни и цветни метали, както и обрезки, скрап, отпадъци и употребявани и рециклируеми материали, състоящи се от стъклени трошки, стъкло, хартия, картон, парцали, кости, кожа, изкуствена кожа, хартия-имитация на пергамент, сурови кожи, сухожилия, усукана връв, шнурове, въжета, кабели, каучук и пластмаса;
(5) доставка на материалите, посочени в настоящото приложение след преработка под формата на почистване, полиране, подбор, рязане, раздробяване, пресоване или отливане на слитъци;
(6) доставка на скрап и отпадъци от преработката на основни материали.
(1) Производство на земеделски култури:
а) общо земеделие, включително лозарство;
б) овощарство (включително маслини) и зеленчукопроизводство, цветарство и отглеждане на декоративни растения, както на открито, така и оранжерийно;
в) производство на гъби, подправки, семена и посадъчни материали;
г) стопанисване на разсадници;
(2) животновъдство заедно с отглеждане:
а) общо животновъдство;
б) птицевъдство;
в) зайцевъдство;
г) пчеларство;
д) бубарство;
е) отглеждане на охлюви;
(3) горско стопанство;
(4) рибарство:
а) сладководен риболов;
б) рибовъдство;
в) отглеждане на миди, стриди и други мекотели и ракообразни;
г) отглеждане на жаби.
(1) Полска работа, жътва и коситба, вършитба, балиране, събиране, прибиране на реколта, сеитба и засаждане;
(2) опаковане и подготвяне за пазара, като сушене, почистване, смилане, дезинфекциране и силажиране на земеделски продукти;
(3) съхраняване на земеделски продукти;
(4) отглеждане, развъждане и угояване;
(5) отдаване под наем за земеделски цели, на оборудване, което обикновено се използва в предприятия на селското стопанство, горското стопанство и рибарството;
(6) техническа помощ;
(7) унищожаване на плевели и вредители, прахоразпръскване и пръскане на земеделски култури и земя;
(8) експлоатация на напоително и отводняващо оборудване;
(9) подрязване на дърветата, разяне на дървения материал и други услуги за горското стопанство.
Произведения на изкуството
(1) Картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори (код по КН 9701 );
(2) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес (код по КН 9702 00 00 );
(3) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, при условие че са изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на осем копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от негови правоприемници (код по КН 9703 00 00 ); на изключителна основа, в случаи, определени от държавите-членки, лимитът от осем копия може да бъде надвишен за скулптурни отливки, изработени преди 1 януари 1989 г.;
(4) гоблени (код по КН 5805 00 00 ) и текстилни пана (код по КН 6304 00 00 ), изработени ръчно по художествен дизайн, предоставен от художници, при условие че не надвишават по осем копия всяко;
(5) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;
(6) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на осем номерирани копия, подписани от автора или с печат на студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;
(7) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.
Предмети за колекции
(1) Пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо и други подобни, използвани или ако не са използвани, да не са в употреба и да не са предназначени за употреба (код по КН 9704 00 00 );
(2) колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на зоологията, ботаниката, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката (код по КН 9705 00 00 ).
Антикварни предмети
Предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години (код по КН 9706 00 00 ).
Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат
(1) Доставката на услуги, предоставяни от зъботехници по занятие и доставката на зъбни протези от зъболекари и зъботехници;
(2) дейностите на обществени радио и телевизионни органи, различни от тези с търговски характер;
(3) доставката на сграда или части от нея, или на прилежащата ѝ земя, различни от тези, посочени в член 12, параграф 1, буква а), когато се извършват от данъчнозадължени лица, които имат право на приспадане на ДДС, платен върху предходния оборот по отношение на съответната сграда;
(4) доставката на услугите на туристически агенти, посочени в член 306, и тези на туристически агенти, действащи от името и за сметка на пътуващото лице във връзка с пътувания извън Общността.
Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС
(1) Вход за спортни събития;
(2) доставката на услуги от автори, художници, изпълнители, адвокати и други членове на свободните професии, различни от медицинските и парамедицинските професии, с изключение на следното:
а) прехвърляне на права върху патент, търговски марки и други подобни права и даване на лицензии по отношение на тези права;
б) работа, различна от доставката на работа по договор, върху движима материална вещ, извършвана за данъчнозадължено лице;
в) услуги за подготовка или координиране на извършването на строителна работа, като услуги предоставяни от архитекти и от фирми, предоставящи обектов надзор на работите;
г) търговски рекламни услуги;
д) превоз и съхраняване на стоки и спомагателни услуги;
е) отдаване под наем на движими вещи на данъчнозадължено лице;
ж) осигуряване на персонал за данъчнозадължено лице;
з) предоставянето на услуги, извършвани от консултанти, инженери, проектантски бюра и други подобни услуги в научната, икономическата и техническа област;
и) спазване на задължението за въздържане от упражняването изцяло или частично на стопанска дейност или право, обхванато от точки а)—з) или точка й);
й) услугите, предоставяни от спедиторски агенти, брокери, бизнес агенти и други независими посредници, доколкото те се отнасят до доставката или вноса на стоки или доставката на услуги, обхванати по букви а)—и);
(3) доставката на далекосъобщителни услуги и стоки, свързани с тях, от държавни пощенски служби;
(4) доставка на услуги от погребални служби и крематориуми и доставката на стоки свързани с тях;
(5) сделки, извършвани от незрящи лица или от работилници за незрящи, при условие че тези освобождавания от облагане с ДДС не водят до значително нарушаване на конкуренцията;
(6) доставката на стоки и услуги за официални органи, отговарящи за изграждането, подготовката и поддръжката на гробища, гробове и паметници за възпоменание на загинали във войните;
(7) сделки, извършвани от болници, които не са обхванати от член 132, параграф 1, буква б);
(8) водоснабдяването, извършвано от публичноправен субект;
(9) доставката на сгради или на части от сгради, когато е извършена преди първото обитаване и прилежащата им земя и доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12;
(10) превозът на пътници и доколкото превозът на пътници е освободен от облагане — транспортът на стоки, които ги придружават, като багаж или моторни превозни средства или доставката на услуги, свързана с превоза на пътници;
(11) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателни средства, използвани от държавни институции, включително на оборудването, вложено или използвано в от тези въздухоплавателни средства;
(12) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, фрахтоването и наемането на бойни кораби;
(13) доставката на услугите на туристически агенти, посочени в член 306, и тези на туристически агенти, действащи от името и за сметка на пътуващото лице във връзка с пътувания в Общността.
Отменени директиви с техните последователни изменения
(1) Директива 67/227/ЕИО (ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1301)
Директива 77/388/ЕИО
(2) Директива 77/388/ЕИО (ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1)
Директива 78/583/ЕИО (ОВ L 194, 19.7.1978 г., стр. 16)
Директива 80/368/ЕИО (ОВ L 90, 3.4.1980 г., стр. 41)
Директива 84/386/ЕИО (ОВ L 208, 3.8.1984 г., стр. 58)
Директива 89/465/ЕИО (ОВ L 226, 3.8.1989 г., стр. 21)
Директива 91/680/ЕИО (ОВ L 376, 31.12.1991 г., стр. 1) — (с изключение на член 2)
Директива 92/77/ЕИО (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 1)
Директива 92/111/ЕИО (ОВ L 384, 30.12.1992 г., стр. 47)
Директива 94/4/ЕО (ОВ L 60, 3.3.1994 г., стр. 14) — (само член 2)
Директива 94/5/ЕО (ОВ L 60, 3.3.1994 г., стр. 16)
Директива 94/76/ЕО (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 53)
Директива 95/7/ЕО (ОВ L 102, 5.5.1995 г., стр. 18)
Директива 96/42/ЕО (ОВ L 170, 9.7.1996 г., стр. 34)
Директива 96/95/ЕО (ОВ L 338, 28.12.1996 г., стр. 89)
Директива 98/80/ЕО (ОВ L 281, 17.10.1998 г., стр. 31)
Директива 1999/49/ЕО (ОВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 27)
Директива 1999/59/ЕО (ОВ L 162, 26.6.1999 г., стр. 63)
Директива 1999/85/ЕО (ОВ L 277, 28.10.1999 г., стр. 34)
Директива 2000/17/ЕО (ОВ L 84, 5.4.2000 г., стр. 24)
Директива 2000/65/ЕО (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 44)
Директива 2001/4/ЕО (ОВ L 22, 24.1.2001 г., стр. 17)
Директива 2001/115/ЕО (ОВ L 15, 17.1.2002 г., стр. 24)
Директива 2002/38/ЕО (ОВ L 128, 15.5.2002 г., стр. 41)
Директива 2002/93/ЕО (ОВ L 331, 7.12.2002 г., стр. 27)
Директива 2003/92/ЕО (ОВ L 260, 11.10.2003 г., стр. 8)
Директива 2004/7/ЕО (ОВ L 27, 30.1.2004 г., стр. 44)
Директива 2004/15/ЕО (ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 61)
Директива 2004/66/ЕО (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35) — (само точка V от приложението)
Директива 2005/92/ЕО (ОВ L 345, 28.12.2005 г., стр. 19)
Директива 2006/18/ЕО (ОВ L 51, 22.2.2006 г., стр. 12)
Директива 2006/58/ЕО (ОВ L 174, 28.6.2006 г., стр. 5)
Директива 2006/69/ЕО (ОВ L 221, 12.8.2006 г., стр. 9 — (само член 1)
Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 129) — (само точка 2 от приложението)
Срокове за транспониране в националното правво
(посочени в член 411)
|
Директива |
Срок за транспониране |
|
Директива 67/227/ЕИО |
1 януари 1970 г. |
|
Директива 77/388/ЕИО |
1 януари 1978 г. |
|
Директива 78/583/ЕИО |
1 януари 1979 г. |
|
Директива 80/368/ЕИО |
1 януари 1979 г. |
|
Директива 84/386/ЕИО |
1 юли 1985 г. |
|
Директива 89/465/ЕИО |
1 януари 1990 г. |
|
1 януари 1991 г. |
|
|
1 януари 1992 г. |
|
|
1 януари 1993 г. |
|
|
1 януари 1994 г. за Португалия |
|
|
Директива 91/680/ЕИО |
1 януари 1993 г. |
|
Директива 92/77/ЕИО |
31 декември 1992 г. |
|
Директива 92/111/ЕИО |
1 януари 1993 г. |
|
1 януари 1994 г. |
|
|
1 октомври 1993 г. за Германия |
|
|
Директива 94/4/ЕО |
1 април 1994 г. |
|
Директива 94/5/ЕО |
1 януари 1995 г. |
|
Директива 94/76/ЕО |
1 януари 1995 г. |
|
Директива 95/7/ЕО |
1 януари 1996 г. |
|
1 януари 1997 г. за Германия и Люксембург |
|
|
Директива 96/42/ЕО |
1 януари 1995 г. |
|
Директива 96/95/ЕО |
1 януари 1997 г. |
|
Директива 98/80/ЕО |
1 януари 2000 г. |
|
Директива 1999/49/ЕО |
1 януари 1999 г. |
|
Директива 1999/59/ЕО |
1 януари 2000 г. |
|
Директива 1999/85/ЕО |
— |
|
Директива 2000/17/ЕО |
— |
|
Директива 2000/65/ЕО |
31 декември 2001 г. |
|
Директива 2001/4/ЕО |
1 януари 2001 г. |
|
Директива 2001/115/ЕО |
1 януари 2004 г. |
|
Директива 2002/38/ЕО |
1 юли 2003 г. |
|
Директива 2002/93/ЕО |
— |
|
Директива 2003/92/ЕО |
1 януари 2005 г. |
|
Директива 2004/7/ЕО |
30 април 2004 г. |
|
Директива 2004/15/ЕО |
— |
|
Директива 2004/66/ЕО |
1 май 2004 г. |
|
Директива 2005/92/ЕО |
1 януари 2006 г. |
|
Директива 2006/18/ЕО |
— |
|
Директива 2006/58/ЕО |
1 юли 2006 г. |
|
Директива 2006/69/ЕО |
1 януари 2008 г. |
|
Директива 67/227/ЕИО |
Директива 77/388/ЕИО |
Изменящи директиви |
Други актове |
Настоящата директива |
|
Член 1, първи параграф |
Член 1, параграф 1 |
|||
|
Член 1, втори и трети параграф |
— |
|||
|
Член 2, първи, втори и трети параграф |
Член 1, параграф 2, първа, втора и трета алинея |
|||
|
Членове 3, 4 и 6 |
— |
|||
|
Член 1 |
— |
|||
|
Член 2, точка 1 |
Член 2, параграф 1, букви а) и в) |
|||
|
Член 2, точка 2 |
Член 2, параграф 1, буква г) |
|||
|
Член 3, параграф 1, първо тире |
Член 5, точка 2 |
|||
|
Член 3, параграф 1, второ тире |
Член 5, точка 1 |
|||
|
Член 3, параграф 1, трето тире |
Член 5, точки 3 и 4 |
|||
|
Член 3, параграф 2 |
— |
|||
|
Член 3, параграф 3, първа алинея, първо тире |
Член 6, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Член 3, параграф 3, първа алинея, второ тире |
Член 6, параграф 2, букви в) и г) |
|||
|
Член 3, параграф 3, първа алинея, трето тире |
Член 6, параграф 2, букви д), е) и ж) |
|||
|
Член 3, параграф 3, втора алинея, първо тире |
Член 6, параграф 1, буква б) |
|||
|
Член 3, параграф 3, втора алинея, второ тире |
Член 6, параграф 1, буква в) |
|||
|
Член 3, параграф 3, втора алинея, трето тире |
Член 6, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 3, параграф 4, първа алинея, първо и второ тире |
Член 7, параграф 1 |
|||
|
Член 3, параграф 4, втора алинея, първо, второ и трето тире |
Член 7, параграф 2 |
|||
|
Член 3, параграф 5 |
Член 8 |
|||
|
Член 4, параграфи 1 и 2 |
Член 9, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 4, параграф 3, буква а), първа алинея, първо изречение |
Член 12, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 4, параграф 3, буква а), първа алинея, второ изречение |
Член 12, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 4, параграф 3, буква а), втора алинея |
Член 12, параграф 2, трета алинея |
|||
|
Член 4, параграф 3, буква а), трета алинея |
Член 12, параграф 2, първа алинея |
|||
|
Член 4, параграф 3, буква б), първа алинея |
Член 12, параграф 1, буква б) |
|||
|
Член 4, параграф 3, буква б), втора алинея |
Член 12, параграф 3 |
|||
|
Член 4, параграф 4, първа алинея |
Член 10 |
|||
|
Член 4, параграф 4, втора и трета алинея |
Член 11, първи и втори параграф |
|||
|
Член 4, параграф 5, първа, втора и трета алинея |
Член 13, параграф 1, първа, втора и трета алинея |
|||
|
Член 4, параграф 5, четвърта алинея |
Член 13, параграф 2 |
|||
|
Член 5, параграф 1 |
Член 14, параграф 1 |
|||
|
Член 5, параграф 2 |
Член 15, параграф 1 |
|||
|
Член 5, параграф 3, букви а), б) и в) |
Член 15, параграф 2, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 5, параграф 4, букви а), б) и в) |
Член 14, параграф 2, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 5, параграф 5 |
Член 14, параграф 3 |
|||
|
Член 5, параграф 6, първо и второ изречение |
Член 16, първи и втори параграф |
|||
|
Член 5, параграф 7, букви а), б) и в) |
Член 18, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 5, параграф 8, първо изречение |
Член 19, първи параграф |
|||
|
Член 5, параграф 8, второ и трето изречение |
Член 19, втори параграф |
|||
|
Член 6, параграф 1, първа алинея |
Член 24, параграф 1 |
|||
|
Член 6, параграф 1, втора алинея, първо, второ и трето тире |
Член 25, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) |
Член 26, параграф 1, букви а) и б) |
|||
|
Член 6, параграф 2, втора алинея |
Член 26, параграф 2 |
|||
|
Член 6, параграф 3 |
Член 27 |
|||
|
Член 6, параграф 4 |
Член 28 |
|||
|
Член 6, параграф 5 |
Член 29 |
|||
|
Член 7, параграф 1, букви а) и б) |
Член 30, първи и втори параграф |
|||
|
Член 7, параграф 2 |
Член 60 |
|||
|
Член 7, параграф 3, първа и втора алинея |
Член 61, първи и втори параграф |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква а), първо изречение |
Член 32, първи параграф |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква а), второ и трето изречение |
Член 36, първи и втори параграф |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква б) |
Член 31 |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), първа алинея |
Член 37, параграф 1 |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), втора алинея, първо тире |
Член 37, параграф 2, първа алинея |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), втора алинея, второ и трето тире |
Член 37, параграф 2, втора и трета алинея |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), трета алинея |
Член 37, параграф 2, четвърта алинея |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), четвърта алинея |
Член 37, параграф 3, първа алинея |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), пета алинея |
— |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква в), шеста алинея |
Член 37, параграф 3, втора алинея |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква г), първа и втора алинея |
Член 38, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква д), първо изречение |
Член 39, първи параграф |
|||
|
Член 8, параграф 1, буква д), второ и трето изречение |
Член 39, втори параграф |
|||
|
Член 8, параграф 2 |
Член 32, втори параграф |
|||
|
Член 9, параграф 1 |
Член 43 |
|||
|
Член 9, параграф 2, уводно изречение |
— |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква а) |
Член 45 |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква б) |
Член 46 |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква в), първо и второ тире |
Член 52, букви а) и б) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква в), трето и четвърто тире |
Член 52, буква в) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), от първо до шесто тире |
Член 56, параграф 1, букви а)—е) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), седмо тире |
Член 56, параграф 1, буква л) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), осмо тире |
Член 56, параграф 1, буква ж) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), девето тире |
Член 56, параграф 1, буква з) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), десето тире, първо изречение |
Член 56, параграф 1, буква и) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), десето тире, второ изречение |
Член 24, параграф 2 |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), десето тире, трето изречение |
Член 56, параграф 1, буква и) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква д), единадесето и дванадесето тире |
Член 56, параграф 1, букви й) и к) |
|||
|
Член 9, параграф 2, буква е) |
Член 57, параграф 1 |
|||
|
Член 9, параграф 3 |
Член 58, първи и втори параграф |
|||
|
Член 9, параграф 3, букви а) и б) |
Член 58, първи параграф, букви а) и б) |
|||
|
Член 9, параграф 4 |
Член 59, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 10, параграф 1, букви а) и б) |
Член 62, точки 1 и 2 |
|||
|
Член 10, параграф 2, първа алинея, първо изречение |
Член 63 |
|||
|
Член 10, параграф 2, първа алинея, второ и трето изречение |
Член 64, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 10, параграф 2, втора алинея |
Член 65 |
|||
|
Член 10, параграф 2, трета алинея, първо, второ и трето тире |
Член 66, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 10, параграф 3, първа алинея, първо изречение |
Член 70 |
|||
|
Член 10, параграф 3, първа алинея, второ изречение |
Член 71, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 10, параграф 3, втора алинея |
Член 71, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 10, параграф 3, трета алинея |
Член 71, параграф 2 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 1, буква а) |
Член 73 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 1, буква б) |
Член 74 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 1, буква в) |
Член 75 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 1, буква г) |
Член 77 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 2, буква а) |
Член 78, първи параграф, буква а) |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 2, буква б), първо изречение |
Член 78, първи параграф, буква б) |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 2, буква б), второ изречение |
Член 78, втори параграф |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 3, букви а) и б) |
Член 79, първи параграф, букви а) и б) Член 87, букви а) и б) |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 3, буква в), първо изречение |
Член 79, първи параграф, буква в) |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 3, буква в), второ изречение |
Член 79, втори параграф |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 4, първа и втора алинея |
Член 81, първи и втори параграф |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 5 |
Член 82 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 6, първа алинея, първо и второ изречение |
Член 80, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 6, първа алинея, трето изречение |
Член 80, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 6, втора алинея |
Член 80, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 6, трета алинея |
—Член 80, параграф 2 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 6, четвърта алинея |
Член 80, параграф 3 |
|||
|
Член 11, дял А, параграф 7, първа и втора алинея |
Член 72, първи и втори параграф |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 1 |
Член 85 |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 3, буква а) |
Член 86, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 3, буква б), първа алинея |
Член 86, параграф 1, буква б) |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 3, буква б), втора алинея |
Член 86, параграф 2 |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 3, буква б), трета алинея |
Член 86, параграф 1, буква б) |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 4 |
Член 87 |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 5 |
Член 88 |
|||
|
Член 11, дял Б, параграф 6, първа и втора алинея |
Член 89, първи и втори параграф |
|||
|
Член 11, дял В, параграф 1, първа и втора алинея |
Член 90, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 11, дял В, параграф 2, първа алинея |
Член 91, параграф 1 |
|||
|
Член 11, дял В, параграф 2, втора алинея, първо и второ изречение |
Член 91, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 11, дял В, параграф 3, първо и второ тире |
Член 92, букви а) и б) |
|||
|
Член 12, параграф 1 |
Член 93, първи параграф |
|||
|
Член 12, параграф 1, буква а) |
Член 93, втори параграф, буква а) |
|||
|
Член 12, параграф 1, буква б) |
Член 93, втори параграф, буква в) |
|||
|
Член 12, параграф 2, първо и второ тире |
Член 95, първи и втори параграф |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква а), първа алинея, първо изречение |
Член 96 |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква а), първа алинея, второ изречение |
Член 97, параграф 1 |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква а), втора алинея |
Член 97, параграф 2 |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква а), трета алинея, първо изречение |
Член 98, параграф 1 |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква а), трета алинея, второ изречение |
Член 98, параграф 2, първа алинея Член 99, параграф 1 |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква а), четвърта алинея |
Член 98, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква б), първо изречение |
Член 102, първи параграф |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква б), втори, трето и четвърто изречение |
Член 102, втори параграф |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква в), първа алинея |
Член 103, параграф 1 |
|||
|
Член 12, параграф 3, буква в), втора алинея, първо и второ тире |
Член 103, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Член 12, параграф 4, първа алинея |
Член 99, параграф 2 |
|||
|
Член 12, параграф 4, втора алинея, първо и второ изречение |
Член 100, първи и втори параграф |
|||
|
Член 12, параграф 4, трета алинея |
Член 101 |
|||
|
Член 12, параграф 5 |
Член 94, параграф 2 |
|||
|
Член 12, параграф 6 |
Член 105 |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 1, уводно изречение |
Член 131 |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 1, букви а)—н) |
Член 132, параграф 1, букви а)—н) |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 1, буква о), първо изречение |
Член 132, параграф 1, буква о) |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 1, буква о), второ изречение |
Член 132, параграф 2 |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 1, букви п) и р) |
Член 132, параграф 1, букви п) и р) |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 2, буква а), от първо до четвърто тире |
Член 133, букви а)—г) |
|||
|
Член 13, дял А, параграф 2, буква б), първо и второ тире |
Член 134, букви а) и б) |
|||
|
Член 13, дял Б, уводно изречение |
Член 131 |
|||
|
Член 13, дял Б, буква а) |
Член 135, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 13, дял Б, буква б), първа алинея |
Член 135, параграф 1, буква л) |
|||
|
Член 13, дял Б, буква б), първа алинея, точки 1—4 |
Член 135, параграф 2, първа алинея, букви а)—г) |
|||
|
Член 13, дял Б, буква б), втора алинея |
Член 135, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 13, дял Б, буква в) |
Член 136, букви а) и б) |
|||
|
Член 13, дял Б, буква г) |
— |
|||
|
Член 13, дял Б, буква г), точки 1—5 |
Член 135, параграф 1, буква б)—е) |
|||
|
Член 13, дял Б, буква г), точка 5, първо и второ тире |
Член 135, параграф 1, буква е) |
|||
|
Член 13, дял Б, буква г), точка 6 |
Член 135, параграф 1, буква ж) |
|||
|
Член 13, дял Б, букви д)—з) |
Член 135, параграф 1, букви з)—к) |
|||
|
Член 13, дял В, първа алинея, буква а) |
Член 137, параграф 1, буква г) |
|||
|
Член 13, дял В, първа алинея, буква б) |
Член 137, параграф 1, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 13, дял В, втора алинея |
Член 137, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 14, параграф 1, уводно изречение |
Член 131 |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква а) |
Член 140, буква а) |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква г), първа и втора алинея |
Член 143, букви б) и в) |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква д) |
Член 143, буква д) |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква ж), от първо до четвърто тире |
Член 143, букви е)—и) |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква з) |
Член 143, буква й) |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква и) |
Член 144 |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква й) |
Член 143, буква к) |
|||
|
Член 14, параграф 1, буква к) |
Член 143, буква л) |
|||
|
Член 14, параграф 2, първа алинея |
Член 145, параграф 1 |
|||
|
Член 14, параграф 2, втора алинея, първо, второ и трето тире |
Член 145, параграф 2, първа, втора и трета алинея |
|||
|
Член 14, параграф 2, трета алинея |
Член 145, параграф 3 |
|||
|
Член 15, уводно изречение |
Член 131 |
|||
|
Член 15, точка 1 |
Член 146, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 15, точка 2, първа алинея |
Член 146, параграф 1, буква б) |
|||
|
Член 15, точка 2, втора алинея, първо и второ тире |
Член 147, параграф 1, първа алинея, букви а) и б) |
|||
|
Член 15, точка 2, втора алинея, трето тире, първата част от изречението |
Член 147, параграф 1, първа алинея, буква в) |
|||
|
Член 15, точка 2, втора алинея, трето тире, втората част от изречението |
Член 147, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 15, точка 2, трета алинея, първо и второ тире |
Член 147, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 15, точка 2, четвърта алинея |
Член 147, параграф 2, трета алинея |
|||
|
Член 15, точка 3 |
Член 146, параграф 1, буква г) |
|||
|
Член 15, точка 4, първа алинея, букви а) и б) |
Член 148, буква а) |
|||
|
Член 15, точка 4, първа алинея, буква в) |
Член 148, буква б) |
|||
|
Член 15, точка 4, втора алинея, първо и второ изречение |
Член 150, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 15, точка 5 |
Член 148, буква в) |
|||
|
Член 15, точка 6 |
Член 148, буква е) |
|||
|
Член 15, точка 7 |
Член 148, буква д) |
|||
|
Член 15, точка 8 |
Член 148, буква г) |
|||
|
Член 15, точка 9 |
Член 148, буква ж) |
|||
|
Член 15, точка 10, първа алинея, от първо до четвърто тире |
Член 151, параграф 1, първа алинея, букви а)—г) |
|||
|
Член 15, точка 10, втора алинея |
Член 151, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 15, точка 10, трета алинея |
Член 151, параграф 2 |
|||
|
Член 15, точка 11 |
Член 152 |
|||
|
Член 15, точка 12, първо изречение |
Член 146, параграф 1, буква в) |
|||
|
Член 15, точка 12, второ изречение |
Член 146, параграф 2 |
|||
|
Член 15, точка 13 |
Член 146, параграф 1, буква д) |
|||
|
Член 15, точка 14, първа и втора алинея |
Член 153, първи и втори параграф |
|||
|
Член 15, точка 15 |
Член 149 |
|||
|
Член 16, параграф 1 |
— |
|||
|
Член 16, параграф 2 |
Член 164, параграф 1 |
|||
|
Член 16, параграф 3 |
Член 166 |
|||
|
Член 17, параграф 1 |
Член 167 |
|||
|
Член 17, параграфи 2, 3 и 4 |
— |
|||
|
Член 17, параграф 5, първа и втора алинея |
Член 173, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 17, параграф 5, трета алинея, букви а)—д) |
Член 173, параграф 2, букви а)—д) |
|||
|
Член 17, параграф 6 |
Член 176 |
|||
|
Член 17, параграф 7, първо и второ изречение |
Член 177, първи и втори параграф |
|||
|
Член 18, параграф 1 |
— |
|||
|
Член 18, параграф 2, първа и втора алинея |
Член 179, първи и втори параграф |
|||
|
Член 18, параграф 3 |
Член 180 |
|||
|
Член 18, параграф 4, първа и втора алинея |
Член 183, първи и втори параграф |
|||
|
Член 19, параграф 1, първа алинея, първо тире |
Член 174, параграф 1, първа алинея, буква а) |
|||
|
Член 19, параграф 1, първа алинея, второ тире, първо изречение |
Член 174, параграф 1, първа алинея, буква б) |
|||
|
Член 19, параграф 1, първа алинея, второ тире, второ изречение |
Член 174, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 19, параграф 1, втора алинея |
Член 175, параграф 1 |
|||
|
Член 19, параграф 2, първо изречение |
Член 174, параграф 2, буква а) |
|||
|
Член 19, параграф 2, второ изречение |
Член 174, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Член 19, параграф 2, трето изречение |
Член 174, параграф 3 |
|||
|
Член 19, параграф 3, първа алинея, първо и второ изречение |
Член 175, параграф 2, първа алинея |
|||
|
Член 19, параграф 3, първа алинея, трето изречение |
Член 175, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 19, параграф 3, втора алинея |
Член 175, параграф 3 |
|||
|
Член 20, параграф 1, уводно изречение |
Член 186 |
|||
|
Член 20, параграф 1, буква а) |
Член 184 |
|||
|
Член 20, параграф 1, буква б), първата част от първото изречение |
Член 185, параграф 1 |
|||
|
Член 20, параграф 1, буква б), втората част от първото изречение |
Член 185, параграф 2, първа алинея |
|||
|
Член 20, параграф 1, буква б), второ изречение |
Член 185, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 20, параграф 2, първа алинея, първо изречение |
Член 187, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 20, параграф 2, първа алинея, второ и трето изречение |
Член 187, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 20, параграф 2, втора и трета алинея |
Член 187, параграф 1, втора и трета алинея |
|||
|
Член 20, параграф 3, първа алинея, първо изречение |
Член 188, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 20, параграф 3, първа алинея, второ изречение |
Член 188, параграф 1, втора и трета алинея |
|||
|
Член 20, параграф 3, първа алинея, трето изречение |
Член 188, параграф 2 |
|||
|
Член 20, параграф 3, втора алинея |
Член 188, параграф 2 |
|||
|
Член 20, параграф 4, първа алинея, от първо до четвърто тире |
Член 189, букви а)—г) |
|||
|
Член 20, параграф 4, втора алинея |
Член 190 |
|||
|
Член 20, параграф 5 |
Член 191 |
|||
|
Член 20, параграф 6 |
Член 192 |
|||
|
Член 21 |
— |
|||
|
Член 22 |
— |
|||
|
Член 22а |
Член 249 |
|||
|
Член 23, първи параграф |
Член 211, първи параграф Член 260 |
|||
|
Член 23, втори параграф |
Член 211, втори параграф |
|||
|
Член 24, параграф 1 |
Член 281 |
|||
|
Член 24, параграф 2 |
Член 292 |
|||
|
Член 24, параграф 2, буква а), първа алинея |
Член 284, параграф 1 |
|||
|
Член 24, параграф 2, буква а), втора и трета алинея |
Член 284, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 24, параграф 2, буква б), първо и второ изречение |
Член 285, първи и втори параграф |
|||
|
Член 24, параграф 2, буква в) |
Член 286 |
|||
|
Член 24, параграф 3, първа алинея |
Член 282 |
|||
|
Член 24, параграф 3, втора алинея, първо изречение |
Член 283, параграф 2 |
|||
|
Член 24, параграф 3, втора алинея, второ изречение |
Член 283, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 24, параграф 4, първа алинея |
Член 288, първи параграф, точки 1—4 |
|||
|
Член 24, параграф 4, втора алинея |
Член 288, втори параграф |
|||
|
Член 24, параграф 5 |
Член 289 |
|||
|
Член 24, параграф 6 |
Член 290 |
|||
|
Член 24, параграф 7 |
Член 291 |
|||
|
Член 24, параграф 8, букви а), б) и в) |
Член 293, точки 1, 2 и 3 |
|||
|
Член 24, параграф 9 |
Член 294 |
|||
|
Член 24a, първи параграф, от първо до дванадесето тире |
Член 287, точки 7—16 |
|||
|
Член 25, параграф 1 |
Член 296, параграф 1 |
|||
|
Член 25, параграф 2, от първо до осмо тире |
Член 295, параграф 1, точки 1—8 |
|||
|
Член 25, параграф 3, първа алинея, първо изречение |
Член 297, първи параграф, първо изречение и втори параграф |
|||
|
Член 25, параграф 3, първа алинея, второ изречение |
Член 298, първи параграф |
|||
|
Член 25, параграф 3, първа алинея, трето изречение |
Член 299 |
|||
|
Член 25, параграф 3, първа алинея, четвърто и пето изречение |
Член 298, втори параграф |
|||
|
Член 25, параграф 3, втора алинея |
Член 297, първи параграф, второ изречение |
|||
|
Член 25, параграф 4, първа алинея |
Член 272, параграф 1, първа алинея, буква д) |
|||
|
Член 25, параграф 5 и 6 |
— |
|||
|
Член 25, параграф 7 |
Член 304 |
|||
|
Член 25, параграф 8 |
Член 301, параграф 2 |
|||
|
Член 25, параграф 9 |
Член 296, параграф 2 |
|||
|
Член 25, параграф 10 |
Член 296, параграф 3 |
|||
|
Член 25, параграфи 11 и 12 |
— |
|||
|
Член 26, параграф 1, първо и второ изречение |
Член 306, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 26, параграф 1, трето изречение |
Член 306, параграф 2 |
|||
|
Член 26, параграф 2, първо и второ изречение |
Член 307, първи и втори параграф |
|||
|
Член 26, параграф 2, трето изречение |
Член 308 |
|||
|
Член 26, параграф 3, първо и второ изречение |
Член 309, първи и втори параграф |
|||
|
Член 26, параграф 4 |
Член 310 |
|||
|
Член 26а, дял А, буква а), първа алинея |
Член 311, параграф 1, точка 2 |
|||
|
Член 26а, дял А, буква а), втора алинея |
Член 311, параграф 2 |
|||
|
Член 26a, дял А, букви б) и в) |
Член 311, параграф 1, точки 3 и 4 |
|||
|
Член 26а, дял А, буква г) |
Член 311, параграф 1, точка 1 |
|||
|
Член 26a, дял А, букви д) и е) |
Член 311, параграф 1, точки 5 и 6 |
|||
|
Член 26a, дял А, буква ж), уводно изречение |
Член 311, параграф 1, точка 7 |
|||
|
Член 26a, дял А, буква ж), първо и второ тире |
Член 311, параграф 3 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 1 |
Член 313, параграф 1 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 2 |
Член 314 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 2, първо и второ тире |
Член 314, букви а)—г) |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 3, първа алинея, първо и второ изречение |
Член 315, първи и втори параграф |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 3, втора алинея |
Член 312 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 3, втора алинея, първо и второ тире |
Член 312, точки 1 и 2 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 4, първа алинея |
Член 316, параграф 1 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 4, първа алинея, букви а), б) и в) |
Член 316, параграф 1, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 4, втора алинея |
Член 316, параграф 2 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 4, трета алинея, първо и второ изречение |
Член 317, първи и втори параграф |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 5 |
Член 321 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 6 |
Член 323 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 7 |
Член 322 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 7, буква а), б) и в) |
Член 322, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 8 |
Член 324 |
|||
|
Член 26a Б, параграф 9 |
Член 325 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 10 първа и втора алинея |
Член 318, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 10, трета алинея, първо и второ тире |
Член 318, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 10, четвърта алинея |
Член 318, параграф 3 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 11, първа алинея |
Член 319 |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 11, втора алинея, буква а) |
Член 320, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 11, втора алинея, букви б) и в) |
Член 320, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 26a, дял Б, параграф 11, трета алинея |
Член 320, параграф 2 |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 1, уводно изречение |
Член 333, параграф 1 Член 334 |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 1, от първо до четвърто тире |
Член 334, букви а)—г) |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 2, първо и второ тире |
Член 336, букви а) и б) |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 3 |
Член 337 |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 4, първа алинея, първо, второ и трето тире |
Член 339, първи параграф, точки , букви а), б) и в) |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 4, втора алинея |
Член 339, втори параграф |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 5, първа и втора алинея |
Член 340, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 5, трета алинея |
Член 340, параграф 2 |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 6, първа алинея, първо и второ тире |
Член 338, първи параграф, букви а) и б) |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 6, втора алинея |
Член 338, втори параграф |
|||
|
Член 26a, дял В, параграф 7 |
Член 335 |
|||
|
Член 26a, дял Г, уводно изречение |
— |
|||
|
Член 26a, дял Г, буква а) |
Член 313, параграф 2 Член 333, параграф 2 |
|||
|
Член 26a, дял Г, буква б) |
Член 4, букви а) и в) |
|||
|
Член 26a, дял Г, буква в) |
Член 35 Член 139, параграф 3, първа алинея |
|||
|
Член 26б, дял А, първа алинея, буква и), първо изречение |
Член 344, параграф 1, точка 1 |
|||
|
Член 26б, дял А, първа алинея, i), второ изречение |
Член 344, параграф 2 |
|||
|
Член 26б, дял А, първа алинея, ii), от първо до четвърто тире |
Член 344, параграф 1, точка 2 |
|||
|
Член 26б, дял А, втора алинея |
Член 344, параграф 3 |
|||
|
Член 26б, дял А, трета алинея |
Член 345 |
|||
|
Член 26б, дял Б, първа алинея |
Член 346 |
|||
|
Член 26б, дял Б, втора алинея |
Член 347 |
|||
|
Член 26б, дял В, първа алинея |
Член 348 |
|||
|
Член 26б, дял В, втора алинея, първо и второ изречение |
Член 349, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 26б, дял В, трета алинея |
Член 350 |
|||
|
Член 26б, дял В, четвърта алинея |
Член 351 |
|||
|
Член 26б, дял Г , параграф 1, букви а), б) и в) |
Член 354, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 26б, дял Г, параграф 2 |
Член 355 |
|||
|
Член 26б, дял Д, първа и втора алинея |
Член 356, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 26б, дял Д, трета и четвърта алинея |
Член 356, параграфи 2 и 3 |
|||
|
Член 26б, дял Е, първо изречение |
Член 198, параграфи 2 и 3 |
|||
|
Член 26б, дял Е, второ изречение |
Членове 208 и 255 |
|||
|
Член 26б, дял Ж, параграф 1, първа алинея |
Член 352 |
|||
|
Член 26б, дял Ж, параграф 1, втора алинея |
— |
|||
|
Член 26б, дял Ж, параграф 2, буква а) |
Член 353 |
|||
|
Член 26б, дял Ж, параграф 2, буква б), първо и второ изречение |
Член 198, параграф 1 и 3 |
|||
|
Член 26в, дял А, букви а)—д) |
Член 358, точки 1—5 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 1 |
Член 359 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 2, първа алинея |
Член 360 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 2, втора алинея, първата част от първото изречение |
Член 361, параграф 1 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 2, втора алинея, втората част от първото изречение |
Член 361, параграф 1, букви а)—д) |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 2, втора алинея, второ изречение |
Член 361, параграф 2 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 3, първа и втора алинея |
Член 362 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 4, букви а) д—г) |
Член 363, букви а)—г) |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 5, първа алинея |
Член 364 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 5, втора алинея |
Член 365 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 6, първо изречение |
Член 366, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 6, второ и трето изречение |
Член 366, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 6, четвърто изречение |
Член 366, параграф 2 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 7, първо изречение |
Член 367, първи параграф |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 7, второ и трето изречение |
Член 367, втори параграф |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 8 |
Член 368 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 9, първо изречение |
Член 369, параграф 1 |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 9, второ и трето изречение |
Член 369, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 26в, дял Б, параграф 10 |
Член 204, параграф 1, трета алинея |
|||
|
Член 27, параграф 1, първо и второ изречение |
Член 395, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 27, параграф 2, първо и второ изречение |
Член 395, параграф 2, първа алинея |
|||
|
Член 27, параграф 2, трето изречение |
Член 395, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 27, параграфи 3 и 4 |
Член 395, параграфи 3 и 4 |
|||
|
Член 27, параграф 5 |
Член 394 |
|||
|
Член 28, параграф 1 и параграф 1а |
— |
|||
|
Член 28, параграф 2, уводно изречение |
Член 109 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква а), първа алинея |
Член 110, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква а), втора алинея |
— |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква а), трета алинея, първо изречение |
Член 112, първи параграф |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква а), трета алинея, второ и трето изречение |
Член 112, втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква б) |
Член 113 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква в), първо и второ изречение |
Член 114, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква в), трето изречение |
Член 114, параграф 2 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква г) |
Член 115 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква д), първа и втора алинея |
Член 118, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква е) |
Член 120 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква ж) |
— |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква з), първа и втора алинея |
Член 121, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква и) |
Член 122 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква й) |
Член 117, параграф 2 |
|||
|
Член 28, параграф 2, буква к) |
Член 116 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква а) |
Член 370 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква б) |
Член 371 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква в) |
Член 391 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква г) |
Член 372 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква д) |
Член 373 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква е) |
Член 392 |
|||
|
Член 28, параграф 3, буква ж) |
Член 374 |
|||
|
Член 28, параграф 3а |
Член 376 |
|||
|
Член 28, параграфи 4 и 5 |
Член 393, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 28, параграф 6, първа алинея, първо изречение |
Член 106, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 6, първа алинея, второ изречение |
Член 106, трети параграф |
|||
|
Член 28, параграф 6, втора алинея, букви а), б) и в), |
Член 107, първи параграф, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 28, параграф 6, втора алинея, буква г) |
Член 107, втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 6, трета алинея |
Член 107, втори параграф |
|||
|
Член 28, параграф 6, четвърта алинея, букви а), б) и в) |
Член 108, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 28, параграф 6, пета и шеста алинея |
— |
|||
|
Член 28а, параграф 1, уводно изречение |
Член 2, параграф 1 |
|||
|
Член 28а, параграф 1, буква а), първа алинея |
Член 2, параграф 1, буква б), i) |
|||
|
Член 28а, параграф 1, буква а), втора алинея |
Член 3, параграф 1 |
|||
|
Член 28а, параграф 1, буква а), трета алинея |
Член 3, параграф 3 |
|||
|
Член 28а, параграф 1, буква б) |
Член 2, параграф 1, буква б), ii) |
|||
|
Член 28а, параграф 1, буква в) |
Член 2, параграф 1, буква б), iii) |
|||
|
Член 28а, параграф 1а, буква а) |
Член 3, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 28а, параграф 1а, буква б), първа алинея, първо тире |
Член 3, параграф 1, буква б) |
|||
|
Член 28а, параграф 1а, буква б), първа алинея, второ и трето тире |
Член 3, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) |
|||
|
Член 28а, параграф 1а, буква б), втора алинея |
Член 3, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 28а, параграф 2, уводно изречение |
— |
|||
|
Член 28а, параграф 2, буква а) |
Член 2, параграф 2, буква а), i), ii), и iii) |
|||
|
Член 28а, параграф 2б), първа алинея |
Член 2, параграф 2, точка б) |
|||
|
Член 28а, параграф 2, буква б), първа алинея, първо и второ тире |
Член 2, параграф 2, буква б), i), ii), и iii) |
|||
|
Член 28а, параграф 2, буква б), втора алинея |
Член 2, параграф 2, буква в) |
|||
|
Член 28а, параграф 3, първа и втора алинея |
Член 20, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28а, параграф 4, първа алинея |
Член 9, параграф 2 |
|||
|
Член 28а, параграф 4, втора алинея, първо тире |
Член 172, параграф 1, втора алинея |
|||
|
Член 28а, параграф 4, втора алинея, второ тире |
Член 172, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 28а, параграф 4, трета алинея |
Член 172, параграф 2 |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), първа алинея |
Член 17, параграф 1, първа алинея |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, |
Член 17, параграф 1, втора алинея и параграф 2, уводно изречение |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, първо тире |
Член 17, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, второ тире |
Член 17, параграф 2, буква в) |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, трето тире |
Член 17, параграф 2, буква д) |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, пето, шесто и седмо тире |
Член 17, параграф 2, букви е), ж) и з) |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, осмо тире |
Член 17, параграф 2, буква г) |
|||
|
Член 28а, параграф 5, буква б), трета алинея |
Член 17, параграф 3 |
|||
|
Член 28а, параграф 6, първа алинея |
Член 21 |
|||
|
Член 28а, параграф 6, втора алинея |
Член 22 |
|||
|
Член 28а, параграф 7 |
Член 23 |
|||
|
Член 28б, дял А, параграф 1 |
Член 40 |
|||
|
Член 28б, дял А, параграф 2, първа и втора алинея |
Член 41, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28б, дял А, параграф 2, трета алинея, първо и второ тире |
Член 42, букви а) и б) |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 1, първа алинея, първо и второ тире |
Член 33, параграф 1, букви а) и б) |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 1, втора алинея |
Член 33, параграф 2 |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 2, първа алинея |
Член 34, параграф 1, буква а) |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 2, първа алинея, първо и второ тире |
Член 34, параграф 1, букви б) и в) |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 2, втора алинея, първо и второ изречение |
Член 34, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 2, трета алинея, първо изречение |
Член 34, параграф 3 |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 2, трета алинея, второ и трето изречение |
— |
|||
|
Член 28б, дял Б, параграф 3, първа и втора алинея |
Член 34, параграф 4, първа и втора алинея |
|||
|
Член 28б, дял В, параграф 1, първо тире, първа алинея |
Член 48, първи параграф |
|||
|
Член 28б, дял В, параграф 1, първо тире, втора алинея |
Член 49 |
|||
|
Член 28б, дял В, параграф 1, второ и трето тире |
Член 48, втори и трети параграф |
|||
|
Член 28б, дял В, параграфи 2 и 3 |
Член 47, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28б, дял В, параграф 4 |
Член 51 |
|||
|
Член 28б, дял Г |
Член 53 |
|||
|
Член 28б, дял Д, параграф 1, първа и втора алинея |
Член 50, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28б, дял Д, параграф 2, първа и втора алинея |
Член 54, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28б, дял Д, параграф 3, първа и втора алинея |
Член 44, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28б, дял Е, първи и втори параграф |
Член 55, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28в, дял А, уводно изречение |
Член 131 |
|||
|
Член 28в, дял А, буква а), първа алинея |
Член 138, параграф 1 |
|||
|
Член 28в, дял А, буква а), втора алинея |
Член 139, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
Член 28в, дял А, буква б) |
Член 138, параграф 2, буква а) |
|||
|
Член 28в, дял А, буква в), първа алинея |
Член 138, параграф 2, буква б) |
|||
|
Член 28в, дял А, буква в), втора алинея |
Член 139, параграф 2 |
|||
|
Член 28в, дял А, буква г) |
Член 138, параграф 2, буква в) |
|||
|
Член 28в, дял Б, уводно изречение |
Членове 131 |
|||
|
Член 28в, дял Б, букви а), б) и в) |
Член 140, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 28в, дял В |
Член 142 |
|||
|
Член 28в, дял Г, първа алинея |
Член 143, буква г) |
|||
|
Член 28в, дял Г, втора алинея |
Член 131 |
|||
|
Член 28в, дял Д, точка 1, първо тире, заменящо член 16, параграф 1 |
||||
|
— параграф 1, първа алинея |
Член 155 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква А |
Член 157, параграф 1, буква а) |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, букви а), б) и в) |
Член 156, параграф 1, букви а), б) и в) |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква г), първо и второ тире |
Член 156, параграф 1, букви г) и д) |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), първа алинея |
Член 157, параграф 1, буква б) |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), втора алинея, първо тире |
Член 154 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), втора алинея, второ тире, първо изречение |
Член 154 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), втора алинея, второ тире, второ изречение |
Член 157, параграф 2 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), трета алинея, първо тире |
— |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), трета алинея, втори, трето и четвърто тире |
Член 158, параграф 1, букви а), б) и в) |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Б, втора алинея |
Член 156, параграф 2 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква В |
Член 159 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Г, първа алинея, букви а) и б) |
Член 160, параграф 1, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Г, втора алинея |
Членове 160, параграф 2 |
|||
|
— параграф 1, първа алинея, буква Д, първо и второ тире |
Член 161, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 1, втора алинея |
Член 202 |
|||
|
— параграф 1, трета алинея |
Член 163 |
|||
|
Член 28в, дял Д, точка 1, второ тире, вмъква се параграф 1а в член 16 |
||||
|
— параграф 1a |
Член 162 |
|||
|
Член 28в, дял Д, точка 2, първо тире, изменящ член 16, параграф 2 |
||||
|
— параграф 2, първа алинея |
Член 164, параграф 1 |
|||
|
Член 28в, дял Д, точка 2, второ тире, вмъкват се втора и трета алинея в член 16, параграф 2 |
||||
|
— параграф 2, втора алинея |
Член 164, параграф 2 |
|||
|
— параграф 2, трета алинея |
Член 165 |
|||
|
Член 28в, дял Д, точка 3, от първо до пето тире |
Член 141, букви а)—д) |
|||
|
Член 28г, параграф 1, първо и второ изречение |
Член 68, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28г, параграфи 2 и 3 |
Член 69, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 28г, параграф 4, първа и втора алинея |
Член 67, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 28д, параграф 1, първа алинея |
Член 83 |
|||
|
Член 28д, параграф 1, втора алинея, първо и второ изречение |
Член 84, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 28д, параграф 2 |
Член 76 |
|||
|
Член 28д, параграф 3 |
Член 93, втори параграф, буква б) |
|||
|
Член 28д, параграф 4 |
Член 94, параграф 1 |
|||
|
Член 28е, точка 1, заменящ член 17, параграфи 2, 3 и 4 |
||||
|
— параграф 2, буква а) |
Член 168, буква а) |
|||
|
— параграф 2, буква б) |
Член 168, буква д) |
|||
|
— параграф 2, буква в) |
Член 168, букви б) и г) |
|||
|
— параграф 2, буква г) |
Член 168, буква в) |
|||
|
— параграф 3, букви а), б) и в) |
Член 169, букви а), б) и в) Член 170, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 4, първа алинея, първо тире |
Член 171, параграф 1, първа алинея |
|||
|
— параграф 4, първа алинея, второ тире |
Член 171, параграф 2, първа алинея |
|||
|
— параграф 4, втора алинея, точка а) |
Член 171, параграф 1, втора алинея |
|||
|
— параграф 4, втора алинея, буква б) |
Член 171, параграф 2, втора алинея |
|||
|
— параграф 4, втора алинея, буква в) |
Член 171, параграф 3 |
|||
|
Член 28е, точка 2, заменящ член 18, параграф 1 |
||||
|
— параграф 1, буква а) |
Член 178, буква а) |
|||
|
— параграф 1, буква б) |
Член 178, буква д) |
|||
|
— параграф 1, буква в) |
Член 178, букви б) и г) |
|||
|
— параграф 1, буква г) |
Член 178, буква е) |
|||
|
— параграф 1, буква д) |
Член 178, буква в) |
|||
|
Член 28е, точка 3, вмъкващ параграф 3a в член 18 |
||||
|
— параграф 3a, първата част от изречението |
Член 181 |
|||
|
— параграф 3a, втората част от изречението |
Член 182 |
|||
|
Член 28ж, заменящ член 21 |
||||
|
— параграф 1, буква а), първа алинея |
Член 193 |
|||
|
— параграф 1, буква а), втора алинея |
Член 194, параграфи 1 и 2 |
|||
|
— параграф 1, буква б) |
Член 196 |
|||
|
— параграф 1, буква в), първа алинея, първо, второ и трето тире |
Член 197, параграф 1, букви а), б) и в) |
|||
|
— параграф 1, буква в), втора алинея |
Член 197, параграф 2 |
|||
|
— параграф 1, буква г) |
Член 203 |
|||
|
— параграф 1, буква д) |
Член 200 |
|||
|
— параграф 1, буква е) |
Член 195 |
|||
|
— параграф 2 |
— |
|||
|
— параграф 2, буква а), първо изречение |
Член 204, параграф 1, първа алинея |
|||
|
— параграф 2, буква а), второ изречение |
Член 204, параграф 2 |
|||
|
— параграф 2, буква б) |
Член 204, параграф 1, втора алинея |
|||
|
— параграф 2, буква в), първа алинея |
Член 199, параграф 1, букви а)—ж) |
|||
|
— параграф 2, буква в), втора, трета и четвърта алинея |
Член 199, параграф 2, 3 и 4 |
|||
|
— параграф 3 |
Член 205 |
|||
|
— параграф 4 |
Член 201 |
|||
|
Член 28з, заменящ член 22 |
||||
|
— параграф 1, буква а), първо и второ изречение |
Член 213, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
— параграф 1, буква б) |
Член 213, параграф 2 |
|||
|
— параграф 1, буква в), първо тире, първо изречение |
Член 214, параграф 1, буква а) |
|||
|
— параграф 1, буква в), първо тире, второ изречение |
Член 214, параграф 2 |
|||
|
— параграф 1, буква в), второ и трето тире |
Член 214, параграф 1, букви б) и в) |
|||
|
— параграф 1, буква г), първо и второ изречение |
Член 215, първи и втори параграф |
|||
|
— параграф 1, буква д) |
Член 216 |
|||
|
— параграф 2, буква а) |
Член 242 |
|||
|
— параграф 2, буква б), първо и второ тире |
Член 243, параграфи 1 и 2 |
|||
|
— параграф 3, буква а), първа алинея, първо изречение |
Член 220, точка 1 |
|||
|
— параграф 3, буква а), първа алинея, второ изречение |
Член 220, точки 2 и 3 |
|||
|
— параграф 3, буква а), втора алинея |
Член 220, точки 4 и 5 |
|||
|
— параграф 3, буква а), трета алинея, първо и второ изречение |
Член 221, параграф 1, първа и втора алинея |
|||
|
— параграф 3, буква а), четвърта алинея |
Член 221, параграф 2 |
|||
|
— параграф 3, буква а), пета алинея, първо изречение |
Член 219 |
|||
|
— параграф 3, буква а), пета алинея, второ изречение |
Член 228 |
|||
|
— параграф 3, буква а), шеста алинея |
Член 222 |
|||
|
— параграф 3, буква а), седма алинея |
Член 223 |
|||
|
— параграф 3, буква а), осма алинея, първо и второ изречение |
Член 224, параграфи 1 и 2 |
|||
|
— параграф 3, буква а), девета алинея, първо и второ изречение |
Член 224, параграф 3, първа алинея |
|||
|
— параграф 3, буква а), девета алинея, трето изречение |
Член 224, параграф 3, втора алинея |
|||
|
— параграф 3, буква а), десета алинея |
Член 225 |
|||
|
— параграф 3, буква б), първа алинея, от първо до дванадесето тире |
Член 226, точки 1—12 |
|||
|
— параграф 3, буква б), първа алинея, тринадесето тире |
Член 226, точки 13 и 14 |
|||
|
— параграф 3, буква б), първа алинея, четиринадесето тире |
Член 226, точка 15 |
|||
|
— параграф 3, буква б), втора алинея |
Член 227 |
|||
|
— параграф 3, буква б), трета алинея |
Член 229 |
|||
|
— параграф 3, буква б), четвърта алинея |
Член 230 |
|||
|
— параграф 3, буква б), пета алинея |
Член 231 |
|||
|
— параграф 3, буква в), първа алинея |
Член 232 |
|||
|
— параграф 3, буква в), втора алинея, уводно изречение |
Член 233, параграф 1, първа алинея |
|||
|
— параграф 3, буква в), втора алинея, първо тире, първо изречение |
Член 233, параграф 1, първа алинея, буква а) |
|||
|
— параграф 3, буква в), втора алинея, първо тире, второ изречение |
Член 233, параграф 2 |
|||
|
— параграф 3, буква в), втора алинея, второ тире, първо изречение |
Член 233, параграф 1, първа алинея, буква б) |
|||
|
— параграф 3, буква в), втора алинея, второ тире, второ изречение |
Член 233, параграф 3 |
|||
|
— параграф 3, буква в), трета алинея, първо изречение |
Член 233, параграф 1, втора алинея |
|||
|
— параграф 3, буква в), трета алинея, второ изречение |
Член 237 |
|||
|
— параграф 3, буква в), четвърта алинея, първо и второ изречение |
Член 234 |
|||
|
— параграф 3, буква в), пета алинея |
Член 235 |
|||
|
— параграф 3, буква в), шеста алинея |
Член 236 |
|||
|
— параграф 3, буква г), първа алинея |
Член 244 |
|||
|
— параграф 3, буква г), втора алинея, първо изречение |
Член 245, параграф 1 |
|||
|
— параграф 3, буква г), втора алинея, второ и трето изречение |
Член 245, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
— параграф 3, буква г), трета алинея, първо и второ изречение |
Член 246, първи и втори параграф |
|||
|
— параграф 3, буква г), четвърта, пета и шеста алинея |
Член 247, параграфи 1, 2 и 3 |
|||
|
— параграф 3, буква г), седма алинея |
Член 248 |
|||
|
— параграф 3, буква д), първа алинея |
Членове 217 и 241 |
|||
|
— параграф 3, буква д), втора алинея |
Член 218 |
|||
|
— параграф 4, буква а), първо и второ изречение |
Член 252, параграф 1 |
|||
|
— параграф 4, буква а), трето и четвърто изречение |
Член 252, параграф 2, първа и втора алинея |
|||
|
— параграф 4, буква а), пето изречение |
Член 250, параграф 2 |
|||
|
— параграф 4, буква б) |
Член 250, параграф 1 |
|||
|
— параграф 4, буква в), първо тире, първа и втора алинея |
Член 251, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 4, буква в), второ тире, първа алинея |
Член 251, буква в) |
|||
|
— параграф 4, буква в), второ тире, втора алинея |
Член 251, букви г) и д) |
|||
|
— параграф 5 |
Член 206 |
|||
|
— параграф 6, буква а), първо и второ изречение |
Член 261, параграф 1 |
|||
|
— параграф 6, буква а), трето изречение |
Член 261, параграф 2 |
|||
|
— параграф 6, буква б), първа алинея |
Член 262 |
|||
|
— параграф 6, буква б), втора алинея, първо изречение |
Член 263, параграф 1, първа алинея |
|||
|
— параграф 6, буква б), втора алинея, второ изречение |
Член 263, параграф 2 |
|||
|
— параграф 6, буква б), трета алинея, първо и второ тире |
Член 264, параграф 1, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 6, буква б), трета алинея, трето тире, първо изречение |
Член 264, параграф 1, буква г) |
|||
|
— параграф 6, буква б), трета алинея, трето тире, второ изречение |
Член 264, параграф 2, първа алинея |
|||
|
— параграф 6, буква б), четвърта алинея, първо тире |
Член 264, параграф 1, букви в) и д) |
|||
|
— параграф 6, буква б), четвърта алинея, второ тире, първо изречение |
Член 264, параграф 1, буква е) |
|||
|
— параграф 6, буква б), четвърта алинея, второ тире, второ изречение |
Член 264, параграф 2, втора алинея |
|||
|
— параграф 6, буква б), пета алинея, първо и второ тире |
Член 265, параграф 1, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 6, буква б), пета алинея, трето тире, първо изречение |
Член 265, параграф 1, буква в) |
|||
|
— параграф 6, буква б), пета алинея, трето тире, второ изречение |
Член 265, параграф 2 |
|||
|
— параграф 6, буква в), първо тире |
Член 263, параграф 1, втора алинея |
|||
|
— параграф 6, буква в), второ тире |
Член 266 |
|||
|
— параграф 6, буква г) |
Член 254 |
|||
|
— параграф 6, буква д), първа алинея |
Член 268 |
|||
|
— параграф 6, буква д), втора алинея |
Член 259 |
|||
|
— параграф 7, първата част от изречението |
Член 207, първи параграф Член 256 Член 267 |
|||
|
— параграф 7, втората част от изречението |
Член 207, втори параграф |
|||
|
— параграф 8, първа и втора алинея |
Член 273, първи и втори параграф |
|||
|
— параграф 9, буква а), първа алинея, първо тире |
Член 272, параграф 1, първа алинея, буква в) |
|||
|
— параграф 9, буква а), първа алинея, второ тире |
Член 272, параграф 1, първа алинея, букви а) и г) |
|||
|
— параграф 9, буква а), първа алинея, трето тире |
Член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) |
|||
|
— параграф 9, буква а), втора алинея |
Член 272, параграф 1, втора алинея |
|||
|
— параграф 9, буква б) |
Член 272, параграф 3 |
|||
|
— параграф 9, буква в) |
Член 212 |
|||
|
— параграф 9, буква г), първа алинея, първо и второ тире |
Член 238, параграф 1, букви а) и б) |
|||
|
— параграф 9, буква г), втора алинея, от първо до четвърто тире |
Член 238, параграф 2, букви а)—г) |
|||
|
— параграф 9, буква г), трета алинея |
Член 238, параграф 3 |
|||
|
— параграф 9, буква д), първа алинея |
Член 239 |
|||
|
— параграф 9, буква д), втора алинея, първо и второ тире |
Член 240, точки 1 и 2 |
|||
|
— параграф 10 |
Членове 209 и 257 |
|||
|
— параграф 11 |
Членове 210 и 258 |
|||
|
— параграф 12, уводно изречение |
Член 269 |
|||
|
— параграф 12, буква а), първо, второ и трето тире |
Член 270, букви а), б) и в) |
|||
|
— параграф 12, буква б), първо, второ и трето тире |
Член 271, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 28и вмъкващ трета алинея в член 24, параграф 3 |
||||
|
— параграф 3, трета алинея |
Член 283, параграф 1, букви б) и в) |
|||
|
Член 28й, точка 1, вмъкващ втора алинея в член 25, параграф 4 |
||||
|
— параграф 4, втора алинея |
Член 272, параграф 2 |
|||
|
Член 28й, точка 2, заменящ член 25, параграфи 5 и 6 |
||||
|
— параграф 5, първа алинея, букви а), б) и в) |
Член 300, точки 1, 2 и 3 |
|||
|
— параграф 5, втора алинея |
Член 302 |
|||
|
— параграф 6, буква а), първа алинея, първо изречение |
Член 301, параграф 1 |
|||
|
— параграф 6, буква а), първа алинея, второ изречение |
Член 303, параграф 1 |
|||
|
— параграф 6, буква а), втора алинея, първо, второ и трето тире |
Член 303, параграф 2, букви а), б) и в) |
|||
|
— параграф 6, буква а), трета алинея |
Член 303, параграф 3 |
|||
|
— параграф 6, буква б) |
Член 301, параграф 1 |
|||
|
Член 28й, точка 3, вмъкващ втора алинея в член 25, параграф 9 |
||||
|
— параграф 9, втора алинея |
Член 305 |
|||
|
Член 28к, точка 1, първа алинея |
— |
|||
|
Член 28к, точка 1, втора алинея, буква а) |
Член 158, параграф 3 |
|||
|
Член 28к, точка 1, втора алинея, букви б) и в) |
— |
|||
|
Член 28к, точки 2, 3 и 4 |
— |
|||
|
Член 28к, точка 5 |
Член 158, параграф 2 |
|||
|
Член 28л, първи параграф |
— |
|||
|
Член 28л, втори и трети параграф |
Член 402, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Член 28л, четвърти параграф |
— |
|||
|
Член 28м |
Член 399, първи параграф |
|||
|
Член 28н |
— |
|||
|
Член 28о, параграф 1, уводно изречение |
Член 326, първи параграф |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква а), първо изречение |
Член 327, параграф 1 и 3 |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква а), второ изречение |
Член 327, параграф 2 |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква б) |
Член 328 |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква в), първо, второ и трето тире |
Член 329, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква г), първа и втора алинея |
Член 330, първи и втори параграф |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква д) |
Член 332 |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква е) |
Член 331 |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква ж) |
Член 4б) |
|||
|
Член 28о, параграф 1, буква з) |
Член 35 Член 139, параграф 3, втора алинея |
|||
|
Член 28о, параграф 2 |
Член 326, втори параграф |
|||
|
Член 28о, параграф 3 |
Член 341 |
|||
|
Член 28о, параграф 4 |
— |
|||
|
Член 28п, параграф 1, първо, второ и трето тире |
Член 405, точки 1, 2 и 3 |
|||
|
Член 28п, параграф 2 |
Член 406 |
|||
|
Член 28п, параграф 3, първа алинея, първо и второ тире |
Член 407, букви а) и б) |
|||
|
Член 28п, параграф 3, втора алинея |
— |
|||
|
Член 28п, параграф 4, букви а)—г) |
Член 408, параграф 1, букви а)—г) |
|||
|
Член 28п, параграф 5, първо и второ тире |
Член 408, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Член 28п, параграф 6 |
Член 409 |
|||
|
Член 28п, параграф 7, първа алинея, букви а), б) и в) |
Член 410, параграф 1, букви а), б) и в) |
|||
|
Член 28п, параграф 7, втора алинея, първо тире |
— |
|||
|
Член 28п, параграф 7, втора алинея, второ, трето и четвърто тире |
Член 410, параграф 2, буква а), б) и в) |
|||
|
Член 29, параграф 1—4 |
Член 398, параграф 1—4 |
|||
|
Член 29a |
Член 397 |
|||
|
Член 30, параграф 1 |
Член 396, параграф 1 |
|||
|
Член 30, параграф 2, първо и второ изречение |
Член 396, параграф 2, първа алинея |
|||
|
Член 30, параграф 2, трето изречение |
Член 396, параграф 2, втора алинея |
|||
|
Член 30, параграф 3 и 4 |
Член 396, параграф 3 и 4 |
|||
|
Член 31, параграф 1 |
— |
|||
|
Член 31, параграф 2 |
Член 400 |
|||
|
Член 33, параграф 1 |
Член 401 |
|||
|
Член 33, параграф 2 |
Член 2, параграф 3 |
|||
|
Член 33a, параграф 1, уводно изречение |
Член 274 |
|||
|
Член 33a, параграф 1, буква а) |
Член 275 |
|||
|
Член 33a, параграф 1, буква б) |
Член 276 |
|||
|
Член 33a, параграф 1, буква в) |
Член 277 |
|||
|
Член 33a, параграф 2, уводно изречение |
Член 278 |
|||
|
Член 33a, параграф 2, буква а) |
Член 279 |
|||
|
Член 33a, параграф 2, буква б) |
Член 280 |
|||
|
Член 34 |
Член 404 |
|||
|
Член 35 |
Член 403 |
|||
|
Членове 36 и 37 |
— |
|||
|
Член 38 |
Член 414 |
|||
|
Приложение А (I), точки 1 и 2 |
Приложение VII, точка 1, букви а) и б) |
|||
|
Приложение А (I), точка 3 |
Приложение VII, точка 1, букви в) и г) |
|||
|
Приложение А (II), точки 1—6 |
Приложение VII, точка 2, букви а)—е) |
|||
|
Приложение А (III) и (IV) |
Приложение VII, точки 3 и 4 |
|||
|
Приложение А(IV) , точки 1—4 |
Приложение VII, точка 4, букви а)—г) |
|||
|
Приложение А (V) |
Член 295, параграф 2 |
|||
|
Приложение Б, уводно изречение |
Член 295, параграф 1, точка 5 |
|||
|
Приложение Б, от първо до девето тире |
Приложение VIII, точки 1—9 |
|||
|
Приложение В |
— |
|||
|
Приложение Г, точки 1—13 |
Приложение I, точки 1—13 |
|||
|
Приложение Д, точка 2 |
Приложение X, част А, точка 1 |
|||
|
Приложение Д, точка 7 |
Приложение X, част А, точка 2 |
|||
|
Приложение Д, точка 11 |
Приложение X, част А, точка 3 |
|||
|
Приложение Д, точка 15 |
Приложение X, част А, точка 4 |
|||
|
Приложение Е, точка 1 |
Приложение X, част Б, точка 1 |
|||
|
Приложение Е, точка 2 |
Приложение X, част Б, точки 2, буква а)—й) |
|||
|
Приложение Е, точки 5—8 |
Приложение X, част Б, точки 3—6 |
|||
|
Приложение Е, точка 10 |
Приложение X, част Б, точка 7 |
|||
|
Приложение Е, точка 12 |
Приложение X, част Б, точка 8 |
|||
|
Приложение Е, точка 16 |
Приложение X, част Б, точка 9 |
|||
|
Приложение Е, точка 17, първа и втора алинея |
Приложение X, част Б, точка 10 |
|||
|
Приложение Е, точка 23 |
Приложение X, част Б, точка 11 |
|||
|
Приложение Е, точка 25 |
Приложение X, част Б, точка 12 |
|||
|
Приложение Е, точка 27 |
Приложение X, част Б, точка 13 |
|||
|
Приложение Ж, точки 1 и 2 |
Член 391 |
|||
|
Приложение З, първи параграф |
Член 98, параграф 3 |
|||
|
Приложение З, втори параграф, уводно изречение |
— |
|||
|
Приложение З, втори параграф, точки 1—6 |
Приложение III, точки 1—6 |
|||
|
Приложение З, втори параграф, точка 7, първа и втора алинея |
Приложение III, точки 7 и 8 |
|||
|
Приложение З, втори параграф, точки 8—17 |
Приложение III, точки 9—18 |
|||
|
Приложение И, уводно изречение |
— |
|||
|
Приложение И, буква а),от първо до седмо тире |
Приложение IX, част А, точки 1—7 |
|||
|
Приложение И, буква б), първо и второ тире |
Приложение IX, част Б, точки 1 и 2 |
|||
|
Приложение И, буква в) |
Приложение IX, част C |
|||
|
Приложение Й, уводно изречение |
Приложение V, уводно изречение |
|||
|
Приложение Й |
Приложение V, точки 1—25 |
|||
|
Приложение К, точка 1, първо, второ и трето тире |
Приложение IV, точка 1, букви а), б) и в) |
|||
|
Приложение К, точки 2—5 |
Приложение IV, точки 2—5 |
|||
|
Приложение Л, първи параграф, точки 1—5 |
Приложение II, точки 1—5 |
|||
|
Приложение Л, втори параграф |
Член 56, параграф 2 |
|||
|
Приложение M, точки а) —е) |
Приложение VI, точки 1—6 |
|||
|
Член 1, точка 1, втора алинея от Директива 89/465/ЕИО |
Член 133, втори параграф |
|||
|
Член 2 от Директива 94/5/ЕО |
Член 342 |
|||
|
Член 3, първо и второ изречение, от Директива 94/5/ЕО |
Член 343, първи и втори параграф |
|||
|
Член 4 от Директива 2002/38/ЕО |
Член 56, параграф 3 Член 57, параграф 2 Член 357 |
|||
|
Член 5 от Директива 2002/38/ЕО |
— |
|||
|
Приложение VIII(II), точка 2, буква а) от Акта за присъединяване на Гърция |
Член 287, точка 1 |
|||
|
Приложение VIII(II), точка 2, буква б) от Акта за присъединяване на Гърция |
Член 375 |
|||
|
Приложение XXXII(IV), точка 3, буква а), първо тире и второ тире, първо изречение от Акта за присъединяване на Испания и Португалия |
Член 287, точки 2 и 3 |
|||
|
Приложение XXXII(IV), точка 3, буква б), първа алинея от Акта за присъединяване на Испания и Португалия |
Член 377 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква б), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 104 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква в), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 287, точка 4 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква е), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 117, параграф 1 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква ж), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 119 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква з), първа алинея, първо и второ тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 378, параграф 1 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква и), първа алинея, първо тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
— |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква и), първа алинея, второ и трето тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 378, параграф 2, букви а) и б) |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква й) от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 287, точка 5 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква л), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 111, буква а) |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква м), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 379, параграф 1 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква н), първа алинея, първо и второ тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 379, параграф 2 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква ч), първо тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 253 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква ч), второ тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 287, точка 6 |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква щ), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 111, буква б) |
|||
|
Приложение XV(IX), точка 2, буква aa), първа алинея, първо и второ тире, от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция |
Член 380 |
|||
|
Протокол № 2 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция относно островите Аеланд |
Член 6, параграф 1, буква г) |
|||
|
Приложение V(5), точка 1, буква а) от Акта от 2003 г. за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия |
Член 123 |
|||
|
Приложение V(5), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 381 |
|||
|
Приложение VI(7), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 124 |
|||
|
Приложение VI(7), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 382 |
|||
|
Приложение VII(7), точка 1, първа и втора алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 125, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Приложение VII(7), точка 1, трета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
— |
|||
|
Приложение VII(7), точка 1, четвърта алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 383, буква а) |
|||
|
Приложение VII(7), точка 1, пета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
— |
|||
|
Приложение VII(7), точка 1, шеста алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 383, буква б) |
|||
|
Приложение VIII(7), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
— |
|||
|
Приложение VIII(7), точка 1, буква б), втора алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 384, буква а) |
|||
|
Приложение VIII(7), точка 1, трета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 384, буква б) |
|||
|
Приложение IX(8), точка 1 от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 385 |
|||
|
Приложение X(7), точка 1, буква а), i) и ii) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 126, букви а) и б) |
|||
|
Приложение X(7), точка 1, буква в) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 386 |
|||
|
Приложение XI(7), точка 1 от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 127 |
|||
|
Приложение XI(7), точка 2, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 387, буква в) |
|||
|
Приложение XI(7), точка 2, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 387, буква а) |
|||
|
Приложение XI(7), точка 2, буква в) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 387, буква б) |
|||
|
Приложение XII(9), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 128, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Приложение XII(9), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 128, параграфи 3, 4 и 5 |
|||
|
Приложение XII(9), точка 2 от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 388 |
|||
|
Приложение XIII(9), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 129, параграфи 1 и 2 |
|||
|
Приложение XIII(9), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 389 |
|||
|
Приложение XIV(7), първа алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 130, букви а) и б) |
|||
|
Приложение XIV(7), втора алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
— |
|||
|
Приложение XIV(7), трета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. |
Член 390 |
( 1 ) Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 7).
( 2 ) Директива 69/169/ЕИО на Съвета от 28 май 1969 г. за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно освобождаване от данък върху оборота и акциз при внос при международните пътувания (ОВ L 133, 4.6.1969 г., стр. 6). Директива, последно изменена с Директива 2005/93/ЕО (ОВ L 346, 29.12.2005 г., стр. 16).
( 3 ) Директива 83/181/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388/ЕИО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 38). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
( 4 ) Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15).
( 5 ) Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно уеднаквяване на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчни субекти, които не са установени на територията на Общността (ОВ L 326, 21.11.1986 г., стр. 40).
( 6 ) Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за установяване на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавена стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр 23).
( 7 ) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
( 8 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
( 9 ) Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1).
( 10 ) Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (ОВ L 73, 19.03.1976 г., стр. 18). Директивата, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.
( 11 ) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 885/2004 (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 1).
( 12 ) Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 1).
( 13 ) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стp. 1).
( 14 ) ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12.
( 15 ) ОВ L 338, 28.12.1994 г., стр. 98.
( 16 ) ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1303/67. Директива, отменена с Директива 77/388/ЕИО.
( 17 ) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.