Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.

Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.

Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.

1. Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:

2. Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.

1. Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:

2. Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.

Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.

3. Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.

4. Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.

Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.

Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.

Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.

Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.

1. Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.

2. За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.

„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.

„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.

В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.

3. При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.

До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.

▼M7

1. В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, на данъчно задължен дилър, за място на доставката се счита мястото, където последният е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките или, при отсъствие на такова седалище или постоянен обект, мястото, където е неговият постоянен адрес или обичайното му пребиваване.

2. За целите на параграф 1 „данъчно задължен дилър“ означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупката на газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.

В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, когато доставката не попада в обхвата на член 38, за място на същата се счита мястото, където потребителят действително използва и консумира стоките.

Когато цялото количество газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия или част от него не са действително консумирани от потребителя, тези неконсумирани стоки се считат за използвани и консумирани на мястото, където е установено седалището на неговата стопанска дейност или където той има постоянен обект, за който се доставят стоките. При липсата на такова седалище или постоянен обект се счита, че той е използвал и консумирал посочените стоки на мястото, където е неговото постоянно местоживеене или обичайно пребиваване.

▼B

За целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги:

Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.

Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика.

Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.

▼M14

От 1 януари 2016 г. до 31 декември 2017 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.

▼B

1. Държавите-членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2. Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.

▼M3

Намалените ставки не се прилагат към услуги, извършвани по електронен път.

▼B

3. Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите-членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория.

1. Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.

2. Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на ДДС, получена в резултат от прилагането ѝ, е такава, че ДДС, който подлежи на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177, може нормално да бъде приспаднат напълно.

Въз основа на доклад от Комисията Съветът преглежда на всеки две години, от 1994 г., намалените ставки.

В съответствие с член 93 от Договора Съветът може да реши да промени списъка на стоките и услугите, предвидени в приложение III.

До 30 юни 2007 г. най-късно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета общ доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, включително ресторантьорски услуги, особено по отношение на създаването на нови работни места, икономическия растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар въз основата на проучване, извършено от независим икономически мозъчен тръст.

След консултации с Комитета по ДДС всяка държава-членка може да прилага намалена ставка за доставките на природен газ, електроенергия или централно отопление.

▼B

1. Държавите-членки могат да предвидят, че намалената ставка или някоя от намалените ставки, които те прилагат в съответствие с членове 98 и 99, се прилага и за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4.

2. Ако държавите-членки се възползват от възможността за избор по параграф 1, те могат също да приложат намалена ставка към следните сделки:

Австрия може да приложи втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %.

▼M5

Кипър може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за доставката на втечнен нефтен газ (ВНГ) в газови бутилки.

▼M5

1. Португалия може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за таксите за преминаване по мостовете в района на Лисабон.

2. По отношение на сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра и за прекия внос в тези региони, Португалия може да прилага ставки, по-ниски от тези, прилагани за континенталната ѝ част.

▼M5 —————

▼B

1. Държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

2. Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки:

1. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.

Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1.

2. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.

3. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или специалните режими за продажби на публични търгове.

Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба.

Държавите-членки освобождават следните сделки:

▼M6

▼B

Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:

Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови.

За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки — местата, определени от тези държави-членки.

Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.

1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2. Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността.

1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2. Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно.

1. Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи:

2. Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба.

3. За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт.

Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158.

1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2. Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове.

Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях:

Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия.

Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане.

1. След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца:

2. Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца.

Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164.

Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.

▼C2

По смисъла на настоящия раздел данъчнозадължено лице, което има постоянен обект на територията на държавата-членка, където е дължим данъкът, се счита за данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на държавата-членка, когато са изпълнени следните условия:

▼M3

▼B

ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в ►M12 членове 194—199б ◄ и член 202.

1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

2. Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1.

ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.

▼M3

ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка.

▼B

1. ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:

▼M9

▼B

2. Където е назначен данъчен представител като лицето — платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член.

1. Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето — платец на ДДС.

Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка.

2. Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето — платец на ДДС.

3. Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.

1. Държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:

2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.

3. За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки:

4. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член.

▼M8

1. ►M12 Държавите членки могат да предвидят, до 31 декември 2018 г. и за минимален срок от две години, лицето — платец на ДДС, да е данъчнозадълженото лице, за което се извършва която и да е от следните доставки: ◄

▼M12

1а. Държавите членки могат да определят условията за прилагането на механизма, предвиден параграф 1.

1б. Прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, спрямо доставките на стоки и услуги, изброени в букви в)—й) от същия параграф, е обвързано с налагането на целесъобразни и ефективни задължения за отчитане на данъчнозадължените лица, доставящи стоките или услугите, спрямо които се прилага предвиденият в параграф 1 механизъм.

▼M12

2. Държавите членки уведомяват Комитета по ДДС за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комитета по ДДС следната информация:

▼M8

3. ►M12 Не по-късно от 30 юни 2017 г. държавите членки, прилагащи предвидения в параграф 1 механизъм, представят на Комисията доклад въз основа на критериите за оценка, предвидени в параграф 2, буква в). ◄ В доклада се посочва ясно информацията, която трябва да се третира като поверителна, и информацията, която може да се публикува.

Докладът представя подробна оценка на цялостната ефективност и ефикасност на мярката, по-специално по отношение на:

▼M12

▼M8

▼M12

4. Всяка държава членка, която е установила промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка със стоките или услугите, изброени в параграф 1, от датата на влизането в сила на настоящия член във връзка с такива стоки и услуги, представя на Комисията доклад по този въпрос не по-късно от 30 юни 2017 г.

5. Преди 1 януари 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостната оценка на въздействието на предвидения в параграф 1 механизъм за борба с измамите.

▼M11

1. Държавите членки могат, в случаи на неотложна спешност и в съответствие с параграфи 2 и 3, да определят получателя за лице — платец на ДДС, за специфични доставки на стоки и услуги, чрез дерогация от член 193, като специална мярка на механизма за бързо реагиране ("МБР") за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови загуби.

Специалната мярка на МБР е обект на подходящи контролни мерки от страна на държавите членки по отношение на данъчно задължените лица, доставящи стоките или услугите, за които се прилага мярката, като нейното действие не надхвърля девет месеца.

2. Държава членка, която желае да въведе специална мярка на МБР съгласно предвиденото в параграф 1, изпраща уведомление до Комисията, като използва стандартния формуляр, установен в съответствие с параграф 4, и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави членки. Държавата членка предоставя на Комисията информация, с която уточнява засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея по отношение на това дали представляват значителни и непоправими финансови загуби. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя установява връзка със съответната държава членка в срок от две седмици от получаването на уведомлението и уточнява каква допълнителна информация е необходима. Всякаква допълнителна информация, предоставена от съответната държава членка на Комисията, се изпраща едновременно с това и на всички други държави членки. Ако предоставената допълнителна информация е недостатъчна, Комисията информира съответната държава членка за това в срок от една седмица.

Държавата членка, която желае да въведе специална мярка на МБР съгласно предвиденото в параграф 1, подава едновременно с това и заявление до Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 395, параграфи 2 и 3.

3. След като Комисията получи цялата информация, която смята за необходима за оценка на уведомлението, посочено в параграф 2, първа алинея, тя уведомява държавата членка за това. Когато Комисията възрази срещу специалната мярка на МБР, тя изготвя отрицателно становище в рамките на един месец от това уведомление и информира съответната държава членка и Комитета по ДДС за това. Когато Комисията няма възражения, тя потвърждава това в писмена форма на съответната държава членка и на Комитета по ДДС в рамките на същия срок. Държавата членка може да приеме специалната мярка на МБР от датата на получаване на това потвърждение. При оценката на уведомлението, Комисията взема предвид мненията на всяка друга държава членка, изпратени до нея в писмена форма.

4. Комисията приема акт за изпълнение, с който се установява стандартен формуляр за подаване на уведомлението за специалната мярка на МБР, посочено в параграф 2, и з на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в параграф 5.

5. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) и за тази цел компетентен е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г ( 12 ).

▼B

ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.

При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса.

ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161.

ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.

1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС.

Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО ( 13 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета ( 14 ), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.

▼M3

Държавите-членки обаче не могат да прилагат посочената във втората алинея възможност по отношение на неустановено в рамките на Общността данъчнозадължено лице по смисъла на член 358а, точка 1, което е решило да ползва специалния режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги.

▼B

2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.

При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.

Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.

Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.

Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.

Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), iii).

Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки.

По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.

Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна.

За целите на настоящата директива „електронна фактура“ означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно настоящата директива, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат.

▼B

За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава.

Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.

Без да се засягат членове 244—248, се прилага следното:

▼M9

1. Всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура или от самия него, или от негов клиент, или от негово име и за негова сметка от трето лице по отношение на изброените по-долу:

2. Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга член 221, параграф 2, не се изисква издаването на фактура по отношение на доставки на услуги, освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж).

▼M9

1. Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава опростени фактури във всеки един от следните случаи:

2. Държавите-членки не дават право на данъчнозадължените лица да издават опростена фактура, когато се изисква фактурите да бъдат издадени в съответствие с член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

▼M9

1. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани съгласно член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, различни от тези, посочени в член 220, параграф 1.

2. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, които са установили стопанската си дейност на тяхна територия или притежават постоянен обект на тяхна територия, от който извършват доставката, задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани в член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж), и които тези данъчнозадължени лица са извършили на тяхна територия или извън Общността.

▼A1

3. Държавите-членки могат да освободят данъчно задължените лица от задължението, установено в член 220, параграф 1 или член 220а, за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които същите са извършили на тяхна територия и които са освободени от облагане, независимо дали с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, член 132, член 135, параграф 1, букви з) - л), членове 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380—390в.

▼M9

За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на услуги, за които съгласно член 196 клиентът плаща ДДС, фактура се издава не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.

За други доставки на стоки или услуги държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица срок за издаване на фактурите.

Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава сборни фактури, които отразяват подробно няколко отделни доставки на стоки или услуги, при условие че ДДС върху доставките, отразени в сборната фактура, става изискуем през същия календарен месец.

Без да се засяга член 222, държавите-членки могат да позволят сборните фактури да включват доставки, за които е станал изискуем ДДС през период, по-дълъг от един календарен месец.

Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите. Държавите-членки могат да изискват такива фактури да бъдат издавани от името и за сметка на данъчнозадълженото лице.

Държавите-членки могат да налагат специални условия на данъчнозадължените лица, в случаите когато третото лице или клиентът, който издава фактурите, е установен в държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕC ( 15 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 ( 16 ).

▼B

Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:

▼M9

▼B

▼M9

▼M9

▼M9

▼B

▼M9

▼B

▼M9

Когато фактурата е издадена от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, където е дължим данъкът или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и което извършва доставка на стоки или услуги за клиент, който е платец на ДДС, данъчнозадълженото лице може да пропусне данните, посочени в член 226, точки 8, 9 и 10, и вместо тях да посочи, в зависимост от количеството или обхвата на доставяните стоки или услуги и тяхното естество, данъчната основа на тези стоки или услуги.

Държавите-членки изискват най-малкото следните данни по отношение на опростените фактури, издадени съгласно член 220а и член 221, параграфи 1 и 2:

Държавите-членки не могат да изискват данни на фактурите, различни от посочените в членове 226, 227 и 230.

▼B

Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4.

▼M9 —————

▼B

Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани.

▼M9

Сумите, посочени във фактурата, могат да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на ДДС, който се плаща или коригира, е изразен в националната валута на държавата-членка, като се използва предвидения в член 91 механизъм на конвертиране на обменния курс.

▼M9 —————

▼B

Електронно издадена фактура се използва, при условие че се приема от получателя.

1. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, са гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранението на фактурата.

Всяко данъчнозадължено лице определя начина, по който да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това може да се осъществи чрез какъвто и да било контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги.

„Автентичност на произхода“ означава уверение на самоличността на доставчика или на издаващия фактурата.

„Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието, изисквано по настоящата директива, не е променено.

2. Освен чрез вида контрол на стопанската дейност, описан в параграф 1, следните примери представляват примери за технологии, които гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронна фактура:

▼M9 —————

▼M9

Държавите-членки могат да установят специални условия за електронните фактури, издадени във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003.

Когато партиди от няколко електронни фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно.

Най-късно до 31 декември 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостна оценка, изготвен въз основа на независимо икономическо проучване, относно въздействието на правилата за фактуриране, приложими от 1 януари 2013 г., и по-специално относно степента, в която те действително са довели до намаляване на административната тежест за предприятията, придружен при необходимост от подходящо предложение за изменение на съответните правила.

▼B

▼M9

1. След консултация с Комитета по ДДС държавите-членки могат, в съответствие с определените от тях условия, да изискат при доставки на стоки или услуги във фактурите да се вписва само информацията, посочена в член 226б, в следните случаи:

▼M9 —————

▼M9

3. Опростеният режим, предвиден в параграф 1, не се прилага, когато фактурите се изисква да бъдат издадени съгласно член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

▼B

В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки.

Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни:

За целите на настоящата глава „съхранение на фактура в електронна среда“ означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства.

Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

▼M9

1. Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от него или от негово име до местоназначение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността, за целите на сделки, състоящи се в оценка, работа по или временно ползване на тези стоки, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з).

2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да се позволи идентификацията на стоките, изпратени до него от друга държава-членка от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка или от негово име, и използвани за услуги, състоящи се в оценка или работа по тези стоки.

▼B

Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило.

1. За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях.

2. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия.

Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим „онлайн“ до съответните данни.

▼M9 —————

▼B

1. Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.

▼M9

2. За да осигури спазването на изискванията, установени в член 233, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранявани чрез електронни средства, държавата-членка може да изисква данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и целостта на тяхното съдържание, както е предвидено в член 233, също да се съхраняват чрез електронни средства.

3. Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактури в държава, където не съществува правен инструмент за взаимна помощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, сваляне на данни и използване.

▼B

Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица.

За целите на контрола и по отношение на фактури за доставки на стоки или услуги на тяхна територия и на фактури, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхна територия, държавите-членки могат да изискат, за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи, превода им на своите официални езици. Въпреки това държавите-членки не могат да налагат общо изискване фактурите да бъдат превеждани.

▼M9

За целите на контрола, когато данъчнозадължено лице съхранява издадени или получени от него фактури, с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до съответните данни, компетентните органи на държавата-членка, в която е установено лицето, а когато ДДС е дължим в друга държава-членка — компетентните органи на последната, имат право на достъп до фактурите, както и правото да ги свалят и използват.

▼B

Членове 275, 276 и 277 се прилагат по отношение на вноса на стоки в свободно обращение, които влизат в Общността от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.

Формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.

Когато изпращането или превозът на стоки, посочени в член 274, завършва извън държавата-членка, където те са влезли в Общността, те са в обращение в рамките на Общността съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, установена от действащите митнически разпоредби на Общността, доколкото те подлежат на деклариране, с което се поставят под тази процедура при влизането им в Общността.

Когато, при влизането им в Общността, стоките, посочени в член 274, са в една от ситуациите, която им дава правото, ако бяха внесени по смисъла на първия параграф от член 30, да бъдат обхванати от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че стоките могат да останат в Общността при същите условия, както тези, предвидени за прилагане на тези режими или ситуации.

Членове 279 и 280 се прилагат по отношение на износа на стоки в свободно обращение, които се изпращат или превозват от държава-членка към трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.

Формалностите, свързвани с износа на стоки, посочени в член 278, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за износа на стоки от митническата територия на Общността.

В случая когато стоки са били временно изнесени от Общността, за да бъдат обратно внесени, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че при обратния им внос в Общността за такива стоки се прилагат от същите разпоредби, които биха се прилагали, ако те са били временно изнесени от митническата територия на Общността.

Държавите-членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка.

Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия.

1. Режимите, предвидени в настоящия раздел, не се прилагат по отношение на следните сделки:

2. Държавите-членки могат да изключат сделки, различни от посочените в параграф 1, от режимите, предвидени в настоящия раздел.

1. Държава-членка, която е упражнила възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и процедури за приложение на общата система на данъка върху добавената стойност ( 19 ) за въвеждането на освобождавания от данък или прагово освобождаване, може да ги запази, както и режимите за прилагането им, ако те са съобразени с правилата за ДДС.

2. Държави-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница до 5 000 EUR.

Държавите-членки, които са прилагали прагово освобождаване, не могат нито да повишат горната граница за прагово освобождаване, нито да дадат по-благоприятни условия за разрешаването им.

Държавите-членки, които не са упражнили възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО, могат да освободят данъчнозадължените лица, чиито годишен оборот не е по-висок от 5 000 EUR или равностойността им в национална валута.

Държавите-членки, посочени в първия параграф, могат да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот превишава горната граница, определена от тях за тяхното прилагане.

Държавите-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е бил равен или по-висок от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница, за да поддържат реалната ѝ стойност.

Държавите-членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:

▼M7

▼A1

▼B

Оборотът, който служи за критерий при прилагане на режимите, предвидени в настоящия раздел, се състои от следните суми, без ДДС:

Въпреки това, разпореждането с материални и нематериални дълготрайни капиталови активи на предприятие не се отчита за целите на изчисляване на оборота.

Данъчнозадължените лица, които са освободени от ДДС, нямат право да приспадат ДДС в съответствие с членове 167—171 и членове 173—177 и могат да не посочват ДДС в техните фактури.

Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.

При спазване на разпоредбите на член 281, данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на ДДС.

Режимите, предвидени в настоящия раздел, се прилагат до дата, която се определя от Съвета в съответствие с член 93 от Договора, която не може да бъде по-късно от датата, на която влиза в сила окончателният режим, посочен в член 402.

На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:

Съветът решава, в съответствие с член 93 от Договора, дали специалният режим за малките предприятия е необходим при окончателния режим и ако е подходящо, установява единни граници и условия за прилагането на този режим.

1. За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:

2. Държавите-членки не са длъжни да третират като произведения на изкуството предметите, изброени в част А, точка 5, 6 или 7 от приложение IХ.

3. Договорът, съгласно който за продажбата е дължима комисиона, както е посочено в параграф 1, точка 7, трябва да предвижда, че организаторът на продажбата трябва да предложи стоките на публичен търг от свое собствено име, но в полза на своя наредител и че е длъжен да предаде стоките от свое собствено име, но в полза на своя наредител на оферента, предложил най-високата цена на публичния търг.

1. Съгласно разпоредбите на настоящия раздел държавите-членки могат да прилагат специален режим за облагане на маржа на печалбата, получена от организатор на продажба чрез публичен търг във връзка с доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети от този организатор, действащ от свое собствено име и в полза на лицата, посочени в член 334, в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки чрез публичен търг е дължима комисиона.

2. Режимът, посочен в параграф 1, не се прилага по отношение на доставката на нови транспортни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

Настоящият специален режим се прилага по отношение на доставки, извършвани от организатор на продажби чрез публични търгове, действащ от свое собствено име и в полза на едно от следните лица:

Доставката на стоки на данъчнозадължено лице, което действа като организатор на продажби чрез публични търгове, се счита за състояла се, когато се осъществи продажбата на тези стоки чрез публичен търг.

Данъчната основа по отношение на всяка доставка на стоки, посочени в настоящия раздел, е общата сума, фактурирана от организатора на публичния търг на купувача в съответствие с член 339, минус следните:

Нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, е равна на разликата между цената на стоките, постигната на публичния търг, и размера на комисионата, която е получена или която ще бъде получена от организатора на публичния търг от неговия наредител в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисиона.

Организаторите на публични търгове, които доставят стоки в съответствие с условията, предвидени в членове 333 и 334, трябва да посочват в своите сметки и временни сметки следната информация:

Сумите, посочени в първия параграф, трябва да бъдат надлежно удостоверени.

Организаторът на публичния търг трябва да издаде на купувача фактура, в която да е дадена в разбит вид следната информация:

Фактурата, издавана от организатора на публичния търг, не трябва да показва отделно никакъв ДДС.

1. Организаторът на публичния търг, на който са били предадени стоките в съответствие с договора, съгласно който за продажбата на публичен търг е дължима комисиона, трябва да издаде извлечение на своя наредител.

Извлечението, издадено от организатора на публичния търг, трябва да посочва поотделно сумите на сделката, т.е. цената на стоките, постигната на публичния търг минус размера на комисионата, която е или ще бъде получена от наредителя.

2. Извлечението, изготвено в съответствие с параграф 1, служи като фактура, която наредителят, ако е данъчнозадължено лице, трябва да издаде на организатора на публичния търг, в съответствие с член 220.

Държавите-членки, прилагащи режима, предвиден в настоящия раздел, прилагат този режим също и по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, както е дефинирано в член 327, параграф 3, извършвани от организатор на публичен търг, който действа от свое собствено име в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, в полза на данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото тези доставки от данъчнозадължения дилър биха подлежали на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за превозни средства втора употреба.

Държавите-членки могат да предприемат мерки относно правото за приспадане, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, обхванати от специални режими, както са предвидени в раздел 2, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни щети.

Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за борба с неплащането на данъци, съгласно които дължимият ДДС по режима за облагане на маржа на печалбата не може да бъде по-малък от размера на ДДС, който щеше да бъде дължим ако маржът на печалбата беше равен на определен процент от продажната цена.

Процентът от продажната цена се фиксира в светлината на обикновените маржове на печалба, получавани от икономическите оператори в съответния сектор.

1. За целите на настоящата директива и без да се засягат други разпоредби на Общността, „инвестиционно злато“ означава:

2. Държавите-членки могат да изключват от тази специалан режим малките кюлчета или плочки с тегло 1 g или по-малко.

3. За целите на настоящата директива монетите, посочени в параграф 1, точка 2, не се считат за продадени с нумизматичен интерес.

С начало от 1999 г. всяка държава-членка информира Комисията до 1 юли на всяка година за монетите, които отговарят на критериите, изложени в член 344, параграф 1, точка 2, които се търгуват в тази държава-членка. Преди 1-ви декември всяка година комисията публикува пълен списък на тези монети в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз. Монетите, включени в този публикуван списък, се считат за отговарящи на критериите през цялата година, за която е публикуван списъкът.

Държавите-членки освобождават от ДДС доставката, вътреобщностното придобиване и вноса на инвестиционно злато, включително и инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; или злато, което се търгува по сметки, включително по-специално заеми на злато и суапове, свързани с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато, както и сделки с инвестиционно злато, свързани с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато.

Държавите-членки освобождават от облагане услугите на агенти, които действат от името и за сметка на друго лице, когато те участват в доставки на инвестиционно злато за наредителя, за който работят.

Държавите-членки позволяват на данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчнозадължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, да изберат облагането с данък на доставките от инвестиционно злато за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.

1. Държавите-членки могат да дадат на данъчнозадължените лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели като част от своята икономическа дейност, правото да изберат възможността за облагане на доставките на злато на кюлчета или плочки, както са посочени в член 344, параграф 1, точка 1, за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.

2. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на предоставената по параграф 1 възможност.

Когато доставчикът е упражнил правото по член 348 и член 349 да избере опцията за данъчно облагане, държавите-членки позволяват на агента да избере опцията за данъчно облагане на услугите, посочени в член 347.

Държавите-членки установяват подробни правила за упражняването на възможностите на избор, предвидени в настоящия раздел и съответно информират Комисията.

Всяка държава-членка може след консултации с Комитета по ДДС да начислява ДДС върху специални сделки, свързани с инвестиционно злато, които се извършват в тази държава-членка между данъчнозадължени лица, които са членове на пазар на злато, регулиран от съответната държава-членка, или между такова данъчнозадължено лице и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар. Въпреки това, държавата-членка не може да прилага ДДС по отношение на доставки, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, или по отношение на износ на инвестиционно злато.

Държавите-членки, които съгласно член 352 облагат с данък сделки между данъчнозадължени лица, членове на регулиран пазар на злато, следва с цел опростяване да разрешат временното прекратяване на данъка, подлежащ за събиране и да освободят данъчнозадължените лица от изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС.

Когато извършваната от него доставка на инвестиционно злато е освободена от облагане съгласно настоящата глава, данъчнозадълженото лице има право да приспадне следните:

Данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или трансформират злато в инвестиционно злато имат право да приспаднат ДДС, дължим или платен от тях за доставката, вътреобщностното придобиване, или вноса на стоки или услуги, свързани с производството или трансформирането на това злато, както ако последващата доставка на златото, освободено от данъчно облагане съгласно член 346, е била обложена с данък.

1. Държавите-членки осигуряват търговците на инвестиционно злато да водят най-малкото отчетност за всички значителни сделки с инвестиционно злато и да съхраняват всички документи, които позволяват идентифициране на клиентите по такива сделки.

Търговците следва да съхраняват информацията, посочена в първа алинея, за срок от най-малко пет години.

2. Държавите-членки могат да приемат равностойни задължения по мерките, приети в съответствие със законодателството на Общността, като например Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм ( 20 ), за спазване на изискванията съгласно параграф 1.

3. Държавите-членки могат да установят задължения, които са по-строги, по-конкретно по отношение на воденето на специални архиви, или специални изисквания за счетоводна отчетност.

За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните определения:

▼B

За целите на настоящия раздел и без да се засягат други разпоредби на общностното право, се прилагат следните определения:

▼M3

Държавите-членки разрешават на всяко данъчнозадължено лице, неустановено рамките на Общността, предоставящо далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено в държава-членка или има постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, да използва този специален режим. Този режим се прилага по отношение на всички такива услуги, предоставяни в рамките на Общността.

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, декларира пред държавата-членка по идентификация кога започва или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице, или променя тази дейност по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим. То съобщава тази информация по електронен път.

1. Информацията, която данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, трябва да предостави на държавата-членка по идентификация, когато започне облагаема дейност, включва следните данни:

2. Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, уведомява държавата-членка по идентификация за всякакви промени в предоставената информация.

Държавата-членка по идентификация определя на данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, индивидуален идентификационен номер по ДДС и го уведомява по електронен път за този номер. Въз основа на информацията, послужила за тази идентификация, държавите-членки по потребление могат да използват своите собствени системи за идентификация.

Държавата-членка по идентификация заличава данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, от регистъра за идентификация в следните случаи:

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, представя по електронен път на държавата-членка по идентификация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги. Справката-декларация за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, който обхваща.

Справката-декларация за ДДС показва идентификационния номер и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС — общата стойност, без ДДС, на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, извършени през данъчния период, както и общия размер на съответния ДДС. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС също трябва да бъдат посочени в справката-декларация.

▼B

▼M3

1. Справката-декларация за ДДС се изготвя в евро.

Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат справката-декларация за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справката-декларация за ДДС данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, използва обменния курс, приложим в последния ден от данъчния период.

▼B

2. Конвертирането се извършва като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.

▼M3

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, плаща ДДС, като посочва съответната справка-декларация по ДДС, при представянето на справката-декларация или най-късно в деня на изтичане на крайния срок за представяне на справката-декларация.

Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат плащането да се извърши по сметка в тяхната национална валута.

Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, което използва тази специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, параграф 1 от Директива 86/560/ЕИО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с посочената директива. Член 2, параграфи 2 и 3, и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък във връзка с далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги, обхванати от този специален режим.

▼B

▼M3

1. Данъчнозадълженото лице, неустановено в рамките на Общността, води регистри за сделките, обхванати от този специален режим. Тези регистри трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволява на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверява верността на справката-декларация по ДДС.

▼B

2. Отчетността, посочена в параграф 1 трябва да бъде достъпна в електронен вид при поискване за държавата-членка по регистрация и за държавата-членка по потребление.

Тази отчетност трябва да се съхранява за период най-малко от десет години от края на годината, през която е била извършена сделката.

▼M3

За целите на настоящия раздел и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните определения:

Ако данъчнозадълженото лице не е установило стопанската си дейност в Общността, но има повече от един постоянен обект в нея, държавата-членка по идентификация е държавата-членка на постоянния обект, където данъчнозадълженото лице посочва, че ще ползва този специален режим. Данъчнозадълженото лице е обвързано от това решение през съответната календарна година и двете следващи календарни години.

Държавите-членки разрешават на всяко данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление, което предоставя далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене в тази държава-членка, да използва този специален режим. Този специален режим се прилага по отношение на всички такива услуги, предоставяни в Общността.

Данъчнозадължено лице, неустановено в държавата-членка по потребление, декларира пред държавата-членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря условията, необходими за ползването на този специален режим. То съобщава тази информация по електронен път.

За облагаеми сделки, извършвани по този режим, данъчнозадълженото лице, ползващо този специален режим, се идентифицира за целите на ДДС само в държавата-членка по идентификация. За тази цел държавата-членка използва индивидуалния идентификационен номер по ДДС, който вече е определен за данъчнозадълженото лице по отношение на задълженията му в съответствие с вътрешната система.

Въз основа на информацията, послужила за тази идентификация, държавите-членки по потребление могат да използват своите собствени системи за идентификация.

Държавата-членка по идентификация изключва данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, от този специален режим във всеки от следните случаи:

Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, представя по електронен път на държавата-членка по идентификация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги. Справката-декларация за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, който обхваща.

В справката-декларация за ДДС се посочва идентификационният номер по член 369г и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС — и общата стойност без ДДС на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, извършени през данъчния период, както и съответния общ размер на ДДС по отделните ставки. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС трябва също да бъдат посочени в декларацията.

Когато данъчнозадълженото лице има един или повече постоянни обекта, различни от тези в държавата-членка по идентификация, от които се предоставят услугите, справката-декларация по ДДС включва, освен посочената в първи параграф информация, и общата стойност на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, обхванати от този специален режим, за всяка държава-членка, в която лицето има обект, заедно с индивидуалния идентификационен номер по ДДС или референтния данъчен номер за този обект и с разбивка по държави-членки по потребление.

1. Справката-декларация за ДДС се изготвя в евро.

Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат справката-декларация за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справката-декларация за ДДС данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на потребление, следва да използва обменния курс, приложим в последния ден от данъчния период.

2. Превръщането се извършва, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или — ако няма публикуван такъв за този ден — за следващия ден, за който има публикуван.

Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, плаща ДДС според съответната справка-декларация по ДДС, когато я представя или най-късно в деня на изтичане на крайния срок за представяне на справката-декларация.

Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели валутата евро, могат да изискат плащането да се извърши по сметка в тяхната национална валута.

По отношение на облагаемите дейности, обхванати от този специален режим, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, ползващо този специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 2, точка 1 и член 3 от Директива 2008/9/ЕО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с посочената директива.

Ако данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, ползващо този специален режим, извършва в държавата-членка по потребление и дейности, необхванати от този режим, по отношение на които е задължено да се регистрира за целите на ДДС, то приспада ДДС по отношение на облагаемите си дейности, обхванати от тази режим, в справката-декларация по ДДС, която се представя съгласно член 250.

1. Данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка по потребление, води регистри за сделките, обхванати от този специален режим. Тези регистри трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволяват на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверят верността на справката-декларация по ДДС.

2. При поискване регистрите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат предоставени в електронен вид за държавата-членка по потребление и за държавата-членка по идентификация.

Тези регистри трябва да се съхраняват за срок от десет години от 31 декември на годината, през която е извършена сделката.

▼B

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са обложили с данък сделките, изброени в приложение Х, част А, могат да продължават да облагат с данък тези сделки.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освободили от данък сделките, изброени в приложение Х, част Б, могат да продължават да освобождават от данък тези сделки в съответствие с условията, прилагани от съответните държави-членки на тази дата.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от принципа за незабавно приспадане, предвидени в първия параграф от член 179, могат да продължават да прилагат тези разпоредби.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от член 28 или от член 79, параграф 1, буква в), могат да продължават да прилагат тези разпоредби.

По силата на дерогация от членове 169 и 309, държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освобождавали от данък, без приспадане на ДДС, платен в предходния етап, услугите на туристически агенти, както са посочени в член 309, могат да продължават да освобождават от данък тези услуги. Тази дерогация се прилага също и по отношение на търговски агенти, действащи от името и в полза на пътуващото лице.

Гърция може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 8, 9, 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1987 г.

Испания може да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1993 г.

Португалия може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 4, 7, 9, 10 и 13 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1989 г.

1. Австрия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х.

2. Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г., Австрия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

1. Финландия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х, доколкото същите сделки се облагат с данък в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

2. Финландия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък доставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 5, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

Швеция може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 1, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

Чешката република може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Естония може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Кипър може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:

Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Латвия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на прсъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Литва може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Унгария може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Малта може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Полша може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Словения може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Словакия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

▼M7

България може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

Румъния може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

▼A1

Хърватия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка към датата на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:

▼B

Държавите-членки, които освобождават сделките, посочени в членове 371, 375, 376 или 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390в, могат да предоставят на данъчно задължените лица правото да изберат данъчно облагане на тези сделки.

▼B

Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на предоставянето на сгради и земя за стреж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката не подлежи на приспадане, данъчната основа следва да бъде разликата между цената на продажба и цената на покупка.

1. За улесняване на прехода към окончателния режим, посочен в член 402, Съветът прави, въз основа на доклад от Комисията, преглед на положението във връзка с дерогациите, предвидени в раздели 1 и 2 и като действа съгласно член 93 от Договора, решава дали някои или всички тези дерогации следва да отпаднат.

2. По силата на окончателния режим, пътническият транспорт ще се облага с данък в държавата-членка по отпътуване за тази част от пътуването, която се осъществява в рамките на Общността в съответствие с подробните правила, които ще бъдат изготвени от Съвета, действащ в съответствие с член 93 от Договора.

Държавите-членки, които на 1 януари 1977 г. са прилагали специални мерки за опростяване на процедурата за събиране на ДДС или за предотвратяване на определени форми на избягване и неплащане на данъци могат да ги запазят, при условие че са уведомили Комисията за това преди 1 януари 1978 г. и че такива мерки за опростяване са съобразени с критерия, установен в член 395, параграф 1, втора алинея.

1. Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.

Мерките, целящи опростяване на процедурата за събиране на ДДС, не могат, освен в незначителна степен, да засягат общия размер на данъчните приходи на държавата-членка, събрани на етапа на крайно потребление.

2. Държава-членка, която желае да въведе мярката, посочена в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.

3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — съобщение, в което са изложени нейните възражения.

4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.

▼M11

5. В случаи на неотложна спешност, съгласно предвиденото в член 199б, параграф 1, процедурата по параграфи 2 и 3 приключва в рамките на шест месеца от датата на получаване на заявлението от Комисията.

▼B

1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на всяка държава-членка да сключи с трета държава или международен орган споразумение, което може да съдържа дерогации от настоящата директива.

2. Държава-членка, която желае да сключи споразумение, както е посочено в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.

3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.

4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.