—

за Fiscale Eenheid X NV cs, от T. Scheer, advocaat, K. Bruins и M. Morawski, adviseurs,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman, B. Koopman и H. Stergiou, в качеството на представители,

—

за шведското правителство, от A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson, E. Karlsson, L. Swedenborg и C. Hagerman, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от R. Hill, barrister,

—

за Европейската комисия, от W. Roels и C. Soulay, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване са отнася до тълкуването на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа ( ОВ L 145, стр. 1 ), изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 година ( ОВ L 376, стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 110, наричана по-нататък „Шеста директива“).

Запитването е отправено в рамките на спор между Staatssecretaris van Financiën (държавния секретар по финансите) и Fiscale Eenheid X NV cs (наричано по-нататък „X“) по повод на акт за определяне на допълнително задължение за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), чийто адресат е било посоченото дружество за 1996 г.

Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива с ДДС се облага „доставката на услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“. [неофициален превод]

Съгласно член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива гласи „всяка държава членка може да третира като едно данъчнозадължено лице установили се на нейна територия лица, които, макар и да са юридически самостоятелни, са тясно свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки“. [неофициален превод]

Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива гласи следното:

„Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможните данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

[…]

По същество текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива е идентичен на този на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( ОВ L 347, стр. 1 ; Специално издание на български, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), която отменя и замества Шеста директива, считано от 1 януари 2007 г.

Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) ( ОВ L 375, стр. 3 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 138, наричана по-нататък „Директивата ПКИПЦК“) гласи в първо и второ съображение:

„като има предвид, че законите на държавите членки относно предприятията за колективно инвестиране се различават значително помежду си и особено що се отнася до задълженията и контролните мерки, налагани на такива предприятия; като има предвид, че тези разлики нарушават условията за конкуренция между такива предприятия и не гарантират еднаква защита на притежателите на дялови единици;

като има предвид, че националните закони, уреждащи предприятията за колективно инвестиране следва да бъдат координирани с цел сближаване на условията на конкуренция между такива предприятия на общностно равнище и същевременно гарантиране на по-ефeктивна и по-уеднаквена защита на притежателите на дялови единици; като има предвид, че благодарение на това координиране предприятията за колективно инвестиране, намиращи се в дадена държава членка, ще бъдат облекчени при търгуването на дяловите си единици в други държави членки;“.

Приложното поле на Директивата ПКИПЦК е определено в шесто съображение по следния начин:

„като има предвид, че координирането на законите на държавите членки следва първоначално да обхваща само предприятията за колективно инвестиране от незатворен тип, които предлагат своите дялови единици с цел публична продажба в Общността и чийто единствен предмет на дейност е инвестиране в прехвърлими ценни книжа […]; като има предвид, че регулирането на предприятията за колективно инвестиране, непопадащи в обхвата на директивата, поставя редица проблеми, които трябва да бъдат уредени чрез други разпоредби, и че тези предприятия ще бъдат съответно предмет на координиране на по-късен етап; […]“.

В редакцията си след изменение с Директива 2001/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 година ( ОВ L 41, стр. 35 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 149), която не е приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство, Директивата ПКИПЦК предвижда следното в член 1, параграфи 1 и 2:

„1. Държавите членки прилагат настоящата директива за предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (навсякъде по-долу — „ПКИПЦК“), намиращи се на тяхна територия.

2. По смисъла на настоящата директива и при условията на член 2 ПКИПЦК са предприятия:

Съгласно член 5, параграф 2, втора алинея от Директивата ПКИПЦК, в редакцията ѝ след изменение с Директива 2001/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 година ( ОВ L 41, стр. 20 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 149), която не се прилага към момента на настъпване на фактите в главното производство, „дейностите по управление на доверителни тръстове/взаимни фондове и на инвестиционните дружества включват, по смисъла на настоящата директива, функциите, посочени в приложение II, чийто списък не е изчерпателен“.

Посоченото приложение II изброява като част от „[ф]ункции[те], включени в дейността по колективно управление на портфейла“:

Надзорът върху вложенията се засилва с приемането на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 ( ОВ L 174, стр. 1 ), която обаче не се прилага към фактите в главното производство. От съображения 34 и 58 от тази директива става ясно, че тя се прилага и по отношение на фондовете за недвижими имоти.

Съгласно член 7, параграф 4 от Закона за данъка върху оборота от 1968 година (Wet op de Omzetbelasting 1968) в редакцията му, приложима към делото по главното производство (по-нататък „Законът за ДДС“), „[ф]изическите лица и предприятията по смисъла на Общия закон за държавните данъци [Algemene wet inzake rijksbelastingen], които са предприемачи по смисъла на настоящия член, пребивават или са установени в Нидерландия, или имат място на стопанска дейност тук и чиито връзки във финансово, икономическо и организационно отношение са такива, че те представляват единица, се считат, по искане на един или няколко от тях и по силата на решение на инспектора, което подлежи на обжалване, за един-единствен предприемач, считано от първия ден на месеца, следващ приемането на решението от инспектора. Начините за учредяване, изменение и прекратяване на данъчната единица могат да бъдат определени в министерско постановление“.

По същество член 11, параграф 1, буква i), точка 3 от Закона за ДДС гласи, че управлението на капитали, привлечени с цел колективно инвестиране от специалните инвестиционни фондове и от инвестиционните дружества, е освободено от ДДС.

X е данъчно образувание по смисъла на член 7, параграф 4 от Закона за ДДС, т. е. данъчнозадължено лице по член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива.

A Beheer NV (наричано по-нататък „A“) е част от това данъчно образувание.

През 1996 г. A сключва договори за доставката на различни услуги с три дружества, установени в Нидерландия. Тези дружества не са част от X. Учредени са от няколко пенсионни фонда. След учредяването им дружествата са емитирали дялови участия и удостоверения за акции, които са отстъпили на трети лица. Дружествата се занимават с придобиването от притежателите на дялови участия или на удостоверения за акции, с покупката и продажбата на недвижими имоти и с тяхната експлоатация. Дружествата нямат нает персонал. Акционерите изискват резултати от посочените дружества под формата на изплащане на дивиденти.

Съгласно посочените договори A извършва възмездно следните дейности за тези три дружества:

Приложение I, посочено в буква в) по-горе, гласи:

„Услугите във връзка управлението […] обхващат:

[…]“.

Всички дейности, възложени на А по силата на разглежданите в главното производство договори, се извършват от него или за негова сметка и на негова отговорност от трети лица. За тези дейности А получава от всяко от дружествата, разглеждани в главното производство, възнаграждение в размер на 8 % от годишния наем, който теоретично следва да бъде получен за ползването на принадлежащите на съответното дружество недвижими имоти.

X не е заплатило ДДС за възнагражденията, получените от тези три дружества за недвижими имоти, тъй като смята, че всички дейности, извършени от него или от трети лица на негова отговорност, се ползват от освобождаването, предвидено в член 11, параграф 1, буква i), точка 3 от Закона за ДДС.

Инспекторът от националния данъчен орган обаче приема, че в обхвата на освобождаването от ДДС попадат единствено дейностите, посочени в точки д) и е) от разглежданите договори за управление, а именно придобиването и продажбата на недвижими имоти, както и придобиването от притежателите на дялови участия или на удостоверения за акции. Ето защо той съставя на Х акт за определяне на допълнително задължение за ДДС за периода от 1 януари до 31 декември 1996 г. включително.

След подаване на възражение по административен ред инспекторът от националния данъчен орган намалява размера на допълнителното задължение, като приема обаче, че част от предоставените от А услуги не се ползват от освобождаването от данък. Тъй като според X това намаляване на данъчното задължение не е достатъчно, последното подава жалба по съдебен ред пред Rechtbank Breda (Районен съд, Бреда). Тази юрисдикция обявява жалбата за основателна, отменя посоченото решение и постановява по-голямо намаляване.

Инспекторът от националния данъчен орган подава въззивна жалба срещу решението на Rechtbank Breda (Районен съд, Бреда) пред Gerechtshof te ‘s Hertogenbosch (Апелативен съд в Хертогенбос), който потвърждава постановеното от първоинстанционния съд.

Държавният секретар по финансовите въпроси подава касационна жалба срещу решението на Gerechtshof te ‘s Hertogenbosch (Апелативен съд в Хертогенбос) пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия). В заключението си генералният адвокат към Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) приканва тази юрисдикция да обяви касационната жалба за неоснователна.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) поставя въпроса дали инвестиционни дружества като разглежданите в настоящия случай, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежатели на дялове от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради увеличаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, трябва да се разглеждат като „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива. По-специално тази юрисдикция поставя въпроса дали фактът, че фондовете се влагат в недвижими имущества, допуска прилагането на тази разпоредба.

В случай че разглежданите дружества могат да се приемат за „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) поставя въпроса дали фактическата експлоатация на недвижимите имоти, включваща всичко, което е свързано с отдаването под наем на имотите и поддръжката им, което дружествата са отстъпили на трето лице, а именно на A, представлява дейност по „управление“ по смисъла на тази разпоредба.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Както става ясно от акта за преюдициално запитване, с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества като разглежданите в главното производство, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежатели на дялове от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради увеличаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба.

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар освобождаванията от данък, предвидени по-специално в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, да са автономни понятия на правото на Съюза, които по принцип трябва да получат обща дефиниция, за да се избегне различното прилагане на режима на ДДС в отделните държави членки, така че те да не могат да променят съдържанието на тази дефиниция, това не е така, ако законодателят на Европейския съюз е възложил на държавите членки задачата да дефинират някои понятия, свързани с освобождаването (вж. в този смисъл решения Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 38 и 39, JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05, EU:C:2007:391, т. 19 и 20, Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11, EU:C:2013:144, т. 16 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 40).

Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива обаче предоставя на държавите членки правото да дефинират понятието „специални инвестиционни фондове“ (вж. решения Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11 , EU:C:2013:144 , т. 16 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 40).

Така предоставеното на държавите членки правомощие да дават дефиниции, обаче е ограничено от забраната да се засягат условията за освобождаване, предвидени от законодателя на Съюза. По-специално една държава членка не може, без да пренебрегне условията за „специалните инвестиционни фондове“, да избере измежду посочените фондове тези, които имат право на освобождаване от ДДС, и тези, които нямат такова право. Следователно посочената разпоредба им дава изключително правомощието да дефинират във вътрешното си право фондовете, които отговарят на понятието „специални инвестиционни фондове“ (вж. в този смисъл решения JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05 , EU:C:2007:391 , т. 41—43, Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11, EU:C:2013:144, т. 17 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 41).

Признатото на държавите членки право да дефинират понятието „специални инвестиционни фондове“, трябва да бъде упражнявано, като се съблюдават преследваните от Шеста директива цели, както и принципът на данъчен неутралитет, който е вътрешно присъщ на общия режим на ДДС (вж. в този смисъл решения JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05 , EU:C:2007:391 , т. 22 и 43, Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11, EU:C:2013:144, т. 18 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 42).

Във връзка с това следва да се отбележи, че целта на освобождаването на сделки, свързани с управлението на специални инвестиционни фондове, е по-конкретно да се улеснят инвеститорите да инвестират в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране, като се изключат разходите за ДДС и така се гарантира неутралитетът на общата система на ДДС, независимо дали избраната форма на инвестиране е тази на преки инвестиции в ценни книжа, или на инвестиции, извършвани чрез предприятия за колективно инвестиране (вж. решения JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05 , EU:C:2007:391 , т. 45, Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11, EU:C:2013:144, т. 19 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 43).

Ето защо, за да се приложи Шеста директива, следва да се определи дали дружества, които имат характеристики като тези на дружествата, разглеждани в главното производство, а именно учредени са от няколко инвеститори с единствената цел да се инвестира набраното имущество в недвижими имоти, могат да се разглеждат като „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива.

В това отношение следва да се припомни, че фондовете, които представляват предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа по смисъла на Директивата ПКИПЦК, са специални инвестиционни фондове (вж. в този смисъл по-специално решения Deutsche Bank, C-44/11 , EU:C:2012:484 , т. 32, Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11, EU:C:2013:144, т. 23 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 46). Както става ясно от член 1, параграф 2 от посочената директива, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа са предприятия, чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа на капитал, привлечен чрез публично предлагане, чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете и чиито дялове, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия.

Освен това за специални инвестиционни фондове трябва да се считат и фондове, които, без да са предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Директивата ПКИПЦК, имат същите характеристики като тези предприятия и следователно извършват същите сделки или най-малкото са сходни с тези предприятия, до степен че да се конкурират с тях (вж. в този смисъл решения Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 53—56, JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05, EU:C:2007:391, т. 48—51, Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11, EU:C:2013:144, т. 24 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 47).

Налага се обаче констатацията, че дружества като разглежданите в главното производство, които се учредени от няколко инвеститори с единствената цел да се инвестира набраното имущество в недвижими имоти, не могат да се разглеждат като представляващи предприятие за колективно инвестиране по смисъла на Директивата ПКИПЦК. Всъщност вложение, състоящо се изключително от недвижими имоти, не попада в обхвата на Директивата ПКИПЦК, тъй като тя съгласно член 1, параграфи 1 и 2 се прилага единствено по отношение на вложения в прехвърлими ценни книжа.

Следователно, за да могат дружества като тези в главното производство да се разглеждат като специални инвестиционни фондове, освободени от ДДС по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, те трябва да имат същите характеристики като тези на предприятията за колективно инвестиране, както са дефинирани в Директивата ПКИПЦК, и да извършват същите сделки или поне да са сходни с тези предприятия, до степен че да се конкурират с тях.

В това отношение най-напред трябва да се посочи, както изтъква генералният адвокат в точки 22—29 от заключението си, че освобождаването от данък по член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива се прилага по отношение на предприятията за инвестиране, които са предмет на особен надзор на национално равнище.

Както Съдът многократно е отбелязвал в рамките на тълкуването на освобождаването от ДДС на управлението на специалните инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба, хармонизирането на правната уредба в областта на ДДС предхожда хармонизирането на законодателството относно издаването на разрешения и надзора върху инвестиционните фондове, и по-специално Директивата ПКИПЦК (решения Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 55 и JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05, EU:C:2007:391, т. 32).

Както посочва и генералният адвокат в точка 21 от заключението си, първоначално държавите членки са определяли като инвестиционни фондове фондовете, които са уредени на национално равнище и следователно са предмет на правила за предоставяне на разрешение и осъществяване на надзор, а именно разрешение от публични органи и осъществяване на контрол, по-специално с цел да се защитят инвеститорите. По този начин препращането към националното право на държавите членки за дефиниране на понятието „специални инвестиционни фондове“ е позволило освобождаването от ДДС по член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да бъде запазено само за инвестициите, които са предмет на особен държавен надзор.

От първо и второ съображение на Директивата ПКИПЦК става ясно, че поради различията в законите на държавите членки, уреждащи предприятията за колективно инвестиране, особено що се отнася до задълженията и контролните мерки, законодателят на Съюза е пожелал да координира посочените закони с цел сближаване на условията на конкуренция между такива предприятия на равнище на Съюза, гарантиране на по-ефективна и по-уеднаквена защита на притежателите на дялови единици, както и облекчаване на предприятията за колективно инвестиране, намиращи се в дадена държава членка, при търгуването на дяловите им единици в други държави членки.

По този начин с Директивата ПКИПЦК са въведени минимални общи правила за разрешаване, структуриране и функциониране на предприятията за колективно инвестиране, намиращи се в държавите членки, както и за задължително публикуваната от такива предприятия информация.

Въвеждането с Директивата ПКИПЦК на първите стъпки към уреждане на надзора върху инвестиционните фондове на равнището на Съюза ограничи правото на преценка, с което разполагат държавите членки при дефиниране на специалните инвестиционни фондове по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива.

По този начин координирането на равнището на Съюза на правната уредба в областта на надзора върху вложенията се наслагва върху правомощието за дефиниране на държавите членки. Следователно понятието за „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива се дефинира едновременно от правото на Съюза и от националното право.

В този смисъл Съдът е приел, че за специални инвестиционни фондове, които са освободени от данък по смисъла на тази разпоредба, трябва да се считат, от една страна, вложенията, които попадат в обхвата на Директивата ПКИПЦК и в този смисъл са предмет на особен държавен надзор, а от друга страна, фондовете, които, без да са предприятия за колективно инвестиране по смисъла на тази директива, имат същите характеристики като тези предприятия и следователно извършват същите сделки или най-малкото са сходни с тези предприятия, до степен че да се конкурират с тях (решения Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11 , EU:C:2013:144 , т. 23 и 24 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 46 и 47).

Както посочва обаче генералният адвокат в точка 27 от заключението си, единствено вложенията, които са предмет на особен държавен надзор, могат да подлежат на същите условия на конкуренция и да са насочени към същия кръг инвеститори. Следователно другите видове инвестиционни фондове по принцип могат да се ползват от освобождаването от данък, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, ако държавите членки предвиждат и по отношение на тях особен държавен надзор.

От предходното следва, че по отношение на делото в главното производство вложение, съставено изключително от недвижими имоти, което не е предмет на правилата за надзор, предвидени в правото на Съюза за 1996 г., а именно Директивата ПКИПЦК, може да се разглежда като специален инвестиционен фонд по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива само ако националното право предвижда особен държавен надзор за подобен фонд.

Доколкото представените от запитващата юрисдикция данни не позволяват да се определи дали случаят в главното производство е именно такъв, подобна преценка следва да се направи от тази юрисдикция.

В случай че запитващата юрисдикция установи, че трите дружества, на които A е предоставило различни услуги, са били предмет на особен държавен надзор, трябва да се разгледа също дали тези дружества имат и другите характеристики, които са необходими, за да се разглеждат като специален инвестиционен фонд, който може да бъде освободен от ДДС в светлината на целта на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива и на принципа на данъчен неутралитет.

В това отношение X и Европейската комисия смятат, че характеристиките на дружествата, разглеждани в главното производство, съответстват на тези на специален инвестиционен фонд, както са изведени от практиката на Съда. Така инвестиционен фонд би бил сравним с предприятията за колективно инвестиране, както са дефинирани в Директивата ПКИПЦК, когато лица са закупили права на дялово участие в този фонд, когато доходността от направеното по този начин вложение зависи от печалбите от извършените от управителите на фонда инвестиции в периода, през който лицата притежават тези права на дялови участия, и когато притежателите на дялови участия имат право на печалба или носят риска от управлението на фонда (вж. в този смисъл решение Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11 , EU:C:2013:144 , т. 27). В този смисъл Съдът е приел, че пенсионните фондове на предприятие могат да се разглеждат като специални инвестиционни фондове, когато се финансират от лицата, на които следва да се изплащат пенсиите, натрупаните средства се инвестират при прилагане на принципа за разпределяне на риска и членовете на пенсионните фондове носят инвестиционния риск (решение ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 59).

Такъв, изглежда, е случаят с разглежданите в главното производство дружества с оглед на данните на запитващата юрисдикция и на обстоятелствата по предоставената на Съда преписка.

Тези дружества натрупват капитал, който произхожда от различни пенсионни фондове, и имат за предмет закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира колкото е възможно по-голяма печалба. Посочените дружества издават удостоверения за акции, които предоставят на притежателите им право на пропорционална част от печалбата на дружествата под формата на дивиденти. Лицата, които притежават удостоверенията за акции, имат право и на печалбата от съответното дружество в резултат на повишената стойност на дяловото им участие. Инвестиционният риск се носи от притежателите на дялови участия. Инвеститорите, които са вложили активите си в капитала на едно от тези дружества, носят риска, свързан с управлението на набраните в него активи. Печалбата на тези инвеститори, под формата на дивиденти, зависи от доходността на активите на съответното дружество. Капиталът на разглежданите в главното производство дружества е отворен за различни инвеститори, които имат възможността да преотстъпят удостоверенията си за акции на трети лица, ако желаят. Освен това нови инвеститори могат да се впишат и да внесат нов капитал в съответното дружество.

Следва да се посочи, че доводът относно липсата на разпределяне на рисковете на фонд за недвижими имоти, изтъкнат от шведското правителство, не може да бъде приет.

В това отношение, що се отнася до дружествата, разглеждани в главното производство, от данните, представени в хода на съдебното заседание, и от преписката, предоставена на Съда, изглежда, че набраното имущество се инвестира според принципа за разпределяне на рисковете. Фондовете се инвестират в различни категории недвижими имоти както жилищни, така и търговски, а също и в различни географски региони.

Както подчертава Комисията, фактът, че в настоящия случай става въпрос за инвестиции в недвижими имоти, не се отразява на естеството на дейностите на трите дружества, разглеждани в главното производство, а именно колективното управление на фондове. Всъщност член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива посочва най-общо „специалните инвестиционни фондове“, без да укаже нито една определена форма на вложение, нито да направи разграничение в зависимост от активите, в които са вложени фондовете. Следователно няма основания да се приеме, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък би било единствено в полза на инвестиция в ценни книжа и че други форми на вложения биха били изключени от обхвата на това освобождаване. Всъщност нито от контекста, нито от текста на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, нито от целта на тази разпоредба не следва, че намерението на законодателя на Съюза е било да ограничи приложението на тази разпоредба единствено до предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

Запитващата юрисдикция обаче поставя въпроса дали целта на освобождаването от данък, предвидено в същата разпоредба, както тази цел е формулирана от Съда, може да бъде постигната, когато става въпрос за недвижими имоти, подчертавайки по-специално, че практиката на Съда във връзка с това освобождаване се отнася единствено до инвестициите в прехвърлими ценни книжа.

В това отношение се налага констатацията, както посочва X, че фактът, че наличната практика на Съда се отнася до положения, в които колективното имущество е вложено в ценни книжа, се обяснява с предмета на производствата, заведени пред него до момента, доколкото Съдът не е трябвало да анализира факти относно инвестиции в други активи.

Както е посочено обаче в шесто съображение и в член 24 Директивата ПКИПЦК и както става ясно от член 19, параграф 1, буква д) от Директива 2001/108, която не се прилага към момента на настъпване на фактите в главното производство, координирането на правните уредби в областта на надзора цели не само ПКИПЦК, но и други предприятия за колективно инвестиране (вж. в този смисъл решение JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies, C-363/05 , EU:C:2007:391 , т. 32 и 34). Следователно инвестицията в ценни книжа представлява само специфична форма на регулирани инвестиции.

Фактът, че Директива 2011/61, която представлява следваща стъпка към хармонизиране на особения държавен надзор върху вложенията на равнището на Съюза, се прилага и за фондове за недвижими имоти, както е посочено по-специално в съображение 34 от тази директива, потвърждава подобно тълкуване.

В този смисъл непозволяването на дружествата за недвижими имоти, каквито са разглежданите в главното производство, да се ползват от освобождаването от данък, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, с мотива че управлението на активите се отнася до недвижимите имоти, би противоречало на принципа на данъчен неутралитет.

Всъщност, доколкото вложенията, независимо дали се състоят от ценни книжа или от недвижими имоти, подлежат на сходен особен държавен надзор, между тези форми на вложения има и пряка конкуренция. За инвеститора и в двата случая е важна доходността, която му носят вложенията. Според постоянната съдебна практика обаче принципът на данъчен неутралитет не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират помежду си, да се третира различно от гледна точка на ДДС (вж. решение Wheels Common Investment Fund Trustees и др., C-424/11 , EU:C:2013:144 , т. 21 и цитираната съдебна практика).

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества като разглежданите в настоящия случай, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор, които носят риска, свързан с управлението на събраните в него активи, с цел закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежатели на дялове от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради увеличаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като „специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че съответната държава членка е упражнила особен държавен надзор върху дружествата.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“, което се съдържа в тази разпоредба, обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд, която той е възложил на трето лице.

От мотивите към акта за преюдициално запитване става ясно, от една страна, че под „трето лице“ следва да се разбира A, което е поело всички дейности по управление, включително ръководенето за трите дружества, разглеждани в главното производство, а от друга страна, че фактическата експлоатация на недвижим имот обхваща по-специално отдаването му под наем, управлението на наличните наеми, както и делегирането на други трети лица и контрола върху мерките по поддръжка.

Ето защо следва да се определи дали управлението по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива се отнася единствено до покупката и продажбата на съответните недвижими имоти или и до тяхната фактическа експлоатация.

В това отношение е важно да се припомни, че според постоянната съдебна практика формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване по член 13 от Шеста директива, подлежат на стриктно тълкуване. Тълкуването на тези формулировки обаче трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в член 13 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би ги лишил от действие (вж. по-специално решения Zimmermann, C-174/11 , EU:C:2012:716 , т. 22 и цитираната съдебна практика и Mapfre asistencia и Mapfre warranty, C-584/13, EU:C:2015:488, т. 26).

В този смисъл Съдът вече е приел, че понятието „управление“ на специални инвестиционни фондове по член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива представлява автономно понятие от правото на Съюза, чието съдържание не може да бъде изменено от държавите членки (решение Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 43).

Това понятие не е дефинирано от законодателя на Съюза.

Съдът обаче е уточнил, че с това освобождаване се визират сделките, обичайни за дейността на предприятията за колективно инвестиране (решения Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 63, Deutsche Bank, C-44/11, EU:C:2012:484, т. 31 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 65). Що се отнася по-специално до услугите по управление, предоставени от управител, трето лице, Съдът е постановил, че тези сделки трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове (решение ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 65).

Освен функциите по управление на портфейл, специфични за предприятията за колективно инвестиране са и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране като посочените в приложение II към Директивата ПКИПЦК под заглавие „Администриране“ (решение ATP PensionService, C-464/12 , EU:C:2014:139 , т. 66).

В този смисъл Съдът е постановил, че не само управлението на инвестиции, включващо подбора и прехвърлянето на активите, които са предмет на управлението, но и административните и счетоводните дейности, по-специално услуги като изчисляване на размера на приходите и определяне на стойността на дяловете или акциите на фонда, оценка на активите, счетоводна отчетност, изготвяне на декларации за разпределяне на приходи, предоставяне на информация и документация за периодичните отчети и данъчните декларации, статистическите декларации и декларациите по ДДС, както и изготвяне на прогнози за приходите, се обхващат от понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива (вж. решения Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 26, 63 и 64 и ATP PensionService, C-464/12, EU:C:2014:139, т. 68).

За разлика от това Съдът е приел също, че депозитарните функции на предприятията за колективно инвестиране, както и простите материални или технически престации като предоставянето на информационна система не са обхванати от член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива (решение Abbey National, C-169/04 , EU:C:2006:289 , т. 65 и 71).

Правителствата, които са представили писмени становища, смятат, че ако дружествата за недвижими имоти, разглеждани в главното производство, трябва да се разглеждат като специален инвестиционен фонд по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, понятието „управление“ по смисъла на тази разпоредба включва управлението на вложенията, по-специално решенията и съветите относно купуването и продажбата на ценностите, които съставляват тези вложения, както и услугите, посочени в приложение II към Директивата ПКИПЦК под заглавие „Администриране“. Простите материални или технически услуги, като предоставянето на информационна система, или фактическа експлоатация на недвижими имоти обаче не попадали в обхвата на това понятие.

Противно на това, X и Комисията поддържат, че дейностите, които са извършени от A в полза на тримата му съдоговорители, както са посочени в точка 19 от настоящото решение, попадат в понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд. Всички тези дейности целели оптимизиране на управлението на недвижимите имоти, които се включват в капитала на трите дружества, съдоговорители на A, а следователно и увеличаване на стойността на дяловите участия на инвеститорите в специалните инвестиционни фондове.

В това отношение се налага констатацията, че специфичната дейност на специален инвестиционен фонд се състои в колективно инвестиране на привлечените капитали (вж. в този смисъл решение GfBk, C-275/11 , EU:C:2013:141 , т. 22 и 24). В този смисъл, доколкото активите на подобен фонд се състоят от недвижими имоти, специфичната му дейност включва, от една страна, дейностите, свързани с подбора, покупката и продажбата на недвижими имоти, а от друга страна, административните и счетоводните задачи като посочените в точка 74 от настоящото решение.

За разлика от това фактическата експлоатация на недвижимите имоти не е специфична за експлоатацията на специален инвестиционен фонд, доколкото надхвърля различните дейности, свързани с колективното инвестиране на привлечените капитали. Доколкото фактическата експлоатация на недвижимите имоти има за цел да опази и разшири инвестираното имущество, целта ѝ не е специфична на дейността на специален инвестиционен фонд, а е присъща на всеки вид инвестиране.

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“, което се съдържа в тази разпоредба, не обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: