—

за Lietuvos geležinkeliai AB, от J. Sakalauskas и K. Švirinas, advokatai,

—

за Vilniaus teritorinė muitinė, от г-жа L. Markevičienė, в качеството на представител,

—

за Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos, от г-н A. Šipavičius, в качеството на представител,

—

за литовското правителство, от г-н D. Kriaučiūnas и г-жа D. Stepanienė, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от г-жа G. Papadaki и г-н I. Bakopoulos, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-жа A. Steiblytė и г-жа C. Soulay, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на:

Това запитване е отправено в рамките на спор между Lietuvos geležinkeliai AB (литовското железопътно акционерно дружество, наричано по-нататък „LG“) и Vilniaus teritorinė muitinė (Митническа служба Вилнюс) по повод на допълнителните акциз и данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), както и на глобата, които посочената служба възлага в тежест на LG.

Член 112 от Регламент № 918/83 е включен в дял XXVII от същия, озаглавен „Горива и смазочни материали, намиращи се в сухопътни превозни средства и специални контейнери“.

Член 112, параграф 1, буква a) от този регламент предвижда, че се допуска без облагане с вносни митни сборове горивото, намиращо се в стандартните резервоари на частни и търговски моторни превозни средства и мотоциклети, влизащи на митническата територия на Общността.

Съгласно член 112, параграф 2, буква a) от посочения регламент понятието за търговско моторно превозно средство е определено, както следва:

„всяко моторизирано пътно превозно средство (включително влекачи със или без ремаркета), което по своя вид или конструкция и своето оборудване е предназначено и годно за превоз, независимо срещу заплащане или не:

– и всякакво пътно превозно средство за специална цел, различна от транспорт като такъв“.

В текстовете на член 112, параграф 2, буква а) от същия регламент на български, испански, чешки, немски, естонски, гръцки, английски, френски, италиански, латвийски, литовски, унгарски, малтийски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски и фински език определението, съдържащо се в тази разпоредба, квалифицира въпросното превозно средство като „пътно“, докато на датски, нидерландски и шведски език подобна квалификация отсъства.

Член 113 от Регламент № 918/83 разрешава на държавите членки да ограничат освобождаването от вносни митни сборове на горивата, намиращи се в стандартните резервоари на търговските моторни превозни средства, до 200 литра на превозно средство и на пътуване.

Регламент № 1186/2009 отменя Регламент № 918/83, считано от 1 януари 2010 г. Член 107, параграф 1, буква a) и параграф 2, буква a), както и член 108 от него обаче възпроизвеждат текста на разпоредбите на член 112, параграф 1, буква a) и параграф 2, буква a), както и член 113 от Регламент № 918/83 по идентичен или, в текстовете на някои езици, по идентичен по същество начин.

Член 82 от Директива 83/181 е включен в глава VI от нея, която е озаглавена „Горива и смазочни материали в сухопътни моторни превозни средства и специални резервоари“.

Член 82, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда по идентичен по същество начин с член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83, че гориво, намиращо се в стандартните резервоари, по-специално на търговски моторни превозни средства, е обект на освобождаване от ДДС при внос.

Член 82, параграф 2, буква a) от Директива 83/181 съдържа определение на понятието „търговско моторно превозно средство“, което в текстовете на всички езици, с изключение на румънски и шведски, е идентично или по същество идентично със съдържащото се в член 112, параграф 2, буква а) от Регламент № 918/83.

В текстовете на член 82, параграф 2, буква а) от Директива 83/181 на български, испански, чешки, немски, естонски, гръцки, английски, френски, италиански, латвийски, литовски, унгарски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, фински и шведски език съдържащото се в тази разпоредба определение квалифицира въпросното превозно средство като „сухопътно“, докато в текстовете на датски, нидерландски и румънски език подобна квалификация отсъства.

Член 83 от Директива 83/181 разрешава държавите членки да ограничават освобождаването от ДДС на гориво, намиращо се в стандартните резервоари на търговските моторни превозни средства, до 200 литра на превозно средство за едно пътуване.

Директива 2009/132 отменя Директива 83/181, считано от 30 ноември 2009 г. Член 84, параграф 1, буква a) и параграф 2, буква a) от Директива 2009/132 обаче възпроизвежда текста на разпоредбите на член 82, параграф 1, буква a) и параграф 2, буква a) от Директива 83/181 по идентичен или, в текстовете на някои езици, по идентичен по същество начин. Освен това член 85 от Директива 2009/132 съдържа по същество идентични разпоредби с тези на член 83 от Директива 83/181.

Член 40 от Закон № IX-751 на Република Литва за данъка върху добавената стойност (Lietuvos Respublikos pridėtinės vertės mokesčio įstatymas No IX-751, Žin., 2002, бр. 35-1271, 2002 г., бр. 40, 2002 г., бр. 46, 2002 г., бр. 48), съответно изменен (Žin., 2004 г., бр. 17-505, наричан по-нататък „Законът за ДДС“), озаглавен „Особени случаи на освобождаване на внесени стоки от ДДС“, предвижда в параграф 1, точка 21, че обект на освобождаване от ДДС при внос са „гориво и смазочни материали, намиращи се в автомобилни превозни средства и необходими за движението на тези превозни средства“.

Точка 18.1 от Решение № 438 на правителството от 16 април 2004 г. относно освобождаването на внесени стоки от данък върху добавената стойност (dėl importuojamų prekių neapmokestinimo pridėtinės vertės mokesčiu, Žin., 2004 г., бр. 58-2048) уточнява, че освобождаването от ДДС при внос, предвидено в член 40, параграф 1, точка 21 от Закона за ДДС, се прилага за горивото, намиращо се:

„в закрепени резервоари за гориво — посочени в техническата документация на производителя (и включващи газови бутилки, монтирани в превозното средство като част от газова инсталация) — на търговски моторизирани сухопътни превозни средства за пътници и стоки, включително трактори и влекачи, от които горивото се впръсква директно в закрепените системи за захранване с гориво на превозните средства или се използва в охлаждащите или други системи“.

Член 41 от Закон № IX-1987 на Република Литва за акцизите (Lietuvos Respublikos akcizų įstatymas, Žin., 2004 г., бр. 26-802, наричан по-нататък „Закон за акциза“), озаглавен „Особени случаи на освобождаване на енергийни продукти от акциз“, предвижда в параграф 1, точка 8 освобождаване от акциз на:

„енергийните продукти, внесени в Република Литва в закрепените резервоари за моторно гориво и в закрепените контейнери за моторно масло на превозните средства, посочени в техническата документация на производителя, от които моторното гориво и масло се впръскват директно в закрепените системи за захранване с моторно гориво или масло на превозните средства“.

Член 41, параграф 2 от Закона за акциза предвижда, че режимът на освобождаване и ограниченията, уредени в параграф 1 от този член, се определят от правителството или оправомощен от него орган.

Точка 12 от Правилника за прилагане на освобождаванията по член 41, параграф 1, точки 3—8 от Закона за акциза, одобрен с Решение № 821 на правителството от 4 юни 2002 г. (Žin., 2002 г., бр. 56-2264), предвижда, че не се облагат с акциз внесените в Литва енергийни продукти, „когато те се намират в закрепени резервоари за гориво — посочени в техническата документация на производителя (и включващи газови бутилки, монтирани в превозното средство като част от газова инсталация) — на търговски моторизирани сухопътни превозни средства за пътници и стоки, включително трактори и влекачи, от които тези енергийни продукти се впръскват директно в закрепените системи за захранване с гориво на превозните средства или се използват в охлаждащите или други системи, при условие че посочените енергийни продукти се използват в същото превозно средство, в което са внесени“.

В периода от 1 януари 2005 г. до 30 април 2010 г. LG закупува редовно дизелово гориво на железопътните гари в Нестеров и Советск на територията на анклава Калининград (Русия) за захранване на локомотивите си. Горивото се поставя в стандартните резервоари на локомотивите, след което се внася в митническата територия на Европейския съюз в посочените резервоари, без да се прави митническа декларация за него.

Литовските власти посочват на LG, че се ползва от освобождаване при внос по отношение на горивото, внесено от трета страна в резервоарите на локомотивите. Действително, Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (дирекция „Митници“ при Министерство на финансите на Република Литва) е отбелязала в писмо от 26 февруари 2002 г., че не се налага горивото в резервоарите на локомотивите, преминаващи границите на Република Литва, да се декларира отделно, тъй като същото не подлежи на облагане при внос нито с акциз, нито с ДДС.

На 8 юни 2007 г. LG подава искане до Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Национална данъчна дирекция при Министерството на финансите на Република Литва) същата да уточни дали локомотивите трябва да се приемат за моторизирани сухопътни превозни средства по смисъла на Закона за ДДС. В отговора си от 27 юни 2007 г. упоменатият орган потвърждава, че локомотивите представляват такива превозни средства.

В писмо от 14 ноември 2008 г., изпратено на Република Литва, Европейската комисия посочва, че според нея локомотивите не могат да се приемат за моторизирани сухопътни превозни средства и освобождаването, предвидено в член 112 от Регламент № 918/83 и в член 82 от Директива 83/181, не може да се приложи за внесеното гориво, намиращо се в стандартните резервоари на локомотивите.

С писмо от 20 ноември 2008 г. Министерството на финансите уведомява LG, че освобождаването от ДДС при внос, предвидено в Закона за ДДС, не се прилага за локомотивите. В резултат от това LG преустановява зареждането на гориво на руска територия в резервоарите на своите локомотиви. С писмо от 27 ноември 2009 г. споменатото министерство уведомява LG, че службите му ще пристъпят към събиране на данъците, дължими за превозваното в стандартните резервоари на локомотивите гориво.

Впоследствие Vilniaus teritorinė muitinė извършва данъчна ревизия на дружеството за периода от 1 януари 2005 г. до 30 април 2010 г. във връзка с горивото, внесено на митническата територия на Съюза в стандартните резервоари за гориво на локомотивите, и на 16 декември 2010 г. връчва на LG ревизионен акт № 0VM320138M, с който се установява, че дружеството трябва да внесе сумата от 28860895 LTL за акциз, ДДС при внос, лихви за забава и глоба за неплащането на акциз и ДДС при внос.

На 6 януари 2011 г. LG подава административна жалба срещу акта пред дирекция „Митници“ към Министерството на финансите. Тъй като тя не се произнася в приложимия законоустановен срок, на 3 март 2011 г. LG подава жалба за неговата отмяна пред запитващата юрисдикция.

Посочената юрисдикция отбелязва, че делът от Регламент № 918/83, в който се съдържат приложимите разпоредби, упоменава единствено „сухопътните превозни средства“, като локомотивите принадлежат към тази категория. Тя изпитва съмнения дали е уместно и правно обосновано за различните категории сухопътни превозни средства да се прилага различен данъчен режим. Според нея следва да се провери дали различното данъчно третиране на локомотивите и на пътните превозни средства може да бъде обосновано от обективни критерии, като се има предвид, че всички останали разглеждани фактори, а именно предназначението на превозното средство (в случая — търговско), вносът на горива (в стандартни резервоари) и начинът на използване на горивата (за движението на тези превозни средства), са идентични.

При тези условия Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos Vyriausybės (Комисия за данъчни спорове при правителството на Република Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 112, параграф 1, буква a) от Регламент № 918/83, член 107, параграф 1, буква a) от Регламент № 1186/2009, член 82, параграф 1, буква a) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква a) от Директива 2009/132 трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за локомотиви.

Следва да се напомни, че по силата на тези разпоредби по-специално горивото, намиращо се в стандартните резервоари на „търговски моторни превозни средства“, влизащи на територията на Съюза, се освобождава от мита и от ДДС при внос.

Понятието за търговско моторно превозно средство е определено в член 112, параграф 2, буква a) от Регламент № 918/83, член 107, параграф 2, буква a) от Регламент № 1186/2009, член 82, параграф 2, буква a) от Директива 83/181 и член 84, параграф 2, буква a) от Директива 2009/132 като „всяко моторизирано пътно превозно средство“, отговарящо на определени специални условия, като по принцип последните могат да бъдат изпълнени както от локомотиви, така и от други сухоземни превозни средства.

Във връзка с това, както бе отбелязано в точки 6, 8, 12 и 14 от настоящото решение, между текстовете на различните езици на съответните разпоредби съществуват несъответствия. В текстовете на български, испански, чешки, немски, естонски, гръцки, английски, френски, италиански, латвийски, литовски, унгарски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски и фински език въпросното превозно средство се квалифицира изрично като „моторизирано пътно превозно средство“, докато в текстовете на датски и нидерландски език отсъства подобна квалификация. В последните се говори единствено за „моторно превозно средство“.

В текстовете на румънски и шведски език в това отношение е налице разлика между текстовете на разглежданите по делото регламенти и директиви. В текста на румънски език, докато определението в Регламенти № 918/83 и № 1186/2009 говори за „моторизирано пътно превозно средство“, определението в Директиви 83/181 и 2009/132 говори за „моторно превозно средство“. В текста на шведски език, обратно, определението в Регламенти № 918/83 и № 1186/2009 говори за „моторно превозно средство“, а определението в Директиви 83/181 и 2009/132 говори за „моторизирано пътно превозно средство“.

Съгласно постоянната съдебна практика текст на Съюза на различните езици трябва да се тълкуват еднакво, поради което в случай на несъответствия между текстовете на различните езици разглежданата разпоредба трябва да се тълкува в зависимост по-специално от общата структура и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално Решение от 29 април 2004 г. по дело Plato Plastik Robert Frank, C-341/01, Recueil, стр. I-4883 , точка 64 и цитираната съдебна практика).

Във връзка с това следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на ДДС, приложима и по отношение на митата, формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на стоки и услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС (вж. в този смисъл Решение от 10 март 2011 г. по дело Skandinaviska Enskilda Banken, C-540/09, Сборник, стр. I-1509 , точка 20).

Що се отнася до целта на съответните разпоредби, литовското правителство и Комисията посочват по време на заседанието, че освобождаването от мита при внос, както и от ДДС, предвидени от посочените разпоредби, има за цел, от една страна, да улесни частноправните субекти при преминаване на външните граници на Съюза, и от друга страна, да облекчи митническия и данъчен контрол, който следва да се упражнява от компетентните органи. Систематичната проверка на съдържанието на резервоарите на всички пътни превозни средства, които ежедневно влизат на територията на Съюза, би се оказала почти непосилна задача, при всички положения несъразмерна от гледна точка на разходите и неудобствата за пътниците спрямо постъпленията от вносни мита и ДДС, които би могла да генерира.

Няма основание да се приеме, че посочените разпоредби имат цел, различна от посочената в точка 36 от настоящото решение. Напротив, тази цел се потвърждава от възможността, призната на държавите членки в член 113 от Регламент № 918/83, в член 108 от Регламент № 1186/2009, в член 83 от Директива 83/181 и в член 85 от Директива 2009/132, прилагането на разглежданите в главното производство разпоредби да се ограничи до 200 литра гориво на превозно средство за едно пътуване.

За сметка на това, що се отнася до локомотиви като разглежданите в главното производство, от материалите, представени на Съда, е видно, от една страна, че вместимостта на техните резервоари може да достига 7000 литра. От друга страна, според литовското правителство през 2008 г. LG разполага само със 136 локомотива, оборудвани с дизелови двигатели, и само част от тях редовно пресичат границата между Република Литва и Руската федерация. Поради това не се установява систематичната проверка на резервоарите на локомотивите да е свързана със същите неудобства като посочените в точка 36 от настоящото решение във връзка с пътните превозни средства, неудобства, които законодателят на Съюза очевидно е имал желание да не допусне, приемайки съответните разпоредби.

От изложеното следва, че прилагането на освобождаването от вносни мита и от ДДС, предвидени в посочените разпоредби, по отношение на локомотиви не отговаря на целта, която законодателят на Съюза е следвал, приемайки тези разпоредби.

Действително, текстът от вторичното право на Съюза трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в посока на съответствието му с разпоредбите на Договорите и общите принципи на правото на Съюза (вж. по-специално Решение от 21 март 1991 г. по дело Rauh, C-314/89, Recueil, стр. I-1647 , точка 17 и Решение от 1 април 2004 г. по дело Borgmann, C-1/02, Recueil, стр. I-3219 , точка 30).

LG посочва, че тълкуване на съответните разпоредби, съгласно което железопътният трафик не би се ползвал от същите предимства като пътния, би било в разрез с принципа на равно третиране.

Според LG железопътният транспорт се намирал в положение на пряка конкуренция с пътния и нямало никакъв обективен критерий, обуславящ провеждането на разграничение между различните категории сухоземни превозни средства в областта на облагането. LG подчертава в това отношение, че в данъчната област нарушението на принципа на равно третиране може да се установи посредством други видове дискриминация на икономическите оператори, които не е задължително да са конкуренти, но въпреки това се намират в сравнимо положение от гледна точка на други критерии (Решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C-309/06, Сборник, стр. I-2283 , точка 49).

LG поддържа, че за превозването на товари, както и на лица, пътният транспорт представлява алтернатива на железопътния. Освен това тези видове транспорт били сходни, поне що се отнася до мрежовите трасета, видовете превозвани товари и реда и условията за функциониране, най-често основаващи се на използването на превозни средства с двигатели с вътрешно горене, които се движат със съпоставима скорост.

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, C-344/04, Recueil, стр. I-403 , точка 95).

Освен това съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране, който в областта на ДДС намира израз в принципа на данъчен неутралитет, в частност не допуска сходните стоки или доставки на услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да се третират по различен начин от гледна точка на ДДС (вж. по-специално Решение от 10 ноември 2011 г. по дело Rank Group, C-259/10 и C-260/10, Сборник, стр. I-10947 , точка 32 и цитираната съдебна практика).

При все това в точка 96 от Решението по дело IATA и ELFAA, посочено по-горе, Съдът установява, че различните видове транспорт по принцип не са взаимозаменяеми, поради което положението на предприятията, които осъществяват дейности в сектора на всеки от тези видове транспорт, не е сходно.

Освен това, видно от точки 36—38 от настоящото решение, предвид целта, преследвана от законодателя на Съюза с приемането на посочените разпоредби, локомотивите не се намират в положение, съпоставимо с това на пътните превозни средства.

Оттук следва, че принципът на равно третиране не изисква тълкуване на съответните разпоредби в смисъл, че те се прилагат и за локомотивите.

От всички изложени по-горе съображения е видно, че на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 112, параграф 1, буква a) от Регламент № 918/83, член 107, параграф 1, буква a) от Регламент № 1186/2009, член 82, параграф 1, буква a) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква a) от Директива 2009/132 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат за локомотиви.

Предвид отговора на първия и втория въпрос, третият въпрос не следва да се разглежда.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: