Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 946 от 27.11.2020 г., постановено по адм. д. № 546/20 г. Административен съд – Пазарджик, е отменил като незаконосъобразен ревизионен акт № Р – 16001319003689 – 091 – 001/30.01.2020 г., потвърден с решение № 175 от 21.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП"- Пловдив да заплати на жалбоподателя "Тара" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пещера, [улица], разноски по делото в размер на 6 236, 83 лв.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от Г. А. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Пловдив. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответното по касационната жалба дружество "Тара" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пещера, [улица], представлявано от управителя Н. Д., чрез своя процесуален представител адв. Д. С. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – Пазарджик е е отменил като незаконосъобразен ревизионен акт № Р – 16001319003689 – 091 – 001/30.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 175 от 21.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, в частта, в която на "Тара" ЕООД, ЕИК [ЕИК], са определени задължения за ДДС в размер на 139 987, 56 лв. и лихви за забава в размер на 15 364, 94 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Джей Си Електроникс" ЕООД и "Ню Ексис" ЕООД.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт – издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, съставения ревизионен доклад и ревизионен акт, проведеното административно оспорване. В продължение /л. 630 – 636 от делото/ са описани всички извършени процесуални действия по време на ревизията и изградените въз основа на тях констатации, че въпросните фактури не документират реално извършени доставки, поради което е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС – неправомерно начислен ДДС. Административният съд е възпроизвел и показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. След възпроизвеждане на фактическата обстановка и събраните в хода на делото доказателства, решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт – л. 636 – 638 от първоинстанционното дело. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, притежава необходимото съдържание, подписан е с квалифицирани електронни подписи и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Мотивите в тази насока са могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че основният спорен въпрос между страните е дали издадените от посочените двама доставчици фактури отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги. Изводът за липса на реални доставки е определен като резултат от оценка на определени факти и обстоятелства от обективната действителност от ревизиращия екип, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти, поради което на съдебен контрол подлежи дали въпросните факти са правилно преценени от ревизиращите. Изведен е и извод, че задълженото лице носи задължение да установи реалността на доставките като благоприятен за него факт. 2. На отделен ред са изложени главните аргументи на приходния орган, водещи до обосновка за липса на реални доставки – в хода на ревизията не е установена необходимата техническа, материална и кадрова/трудова обезпеченост на доставчиците, съответно поддоставчиците и не представяне на първични счетоводни документи. 3. Възпроизведени са разпоредбите на ЗДДС, свързани с правото на данъчен кредит. 4. Решаващият съд е изложил мотиви защо приема, че органите по приходите са извършили неправилен анализ на конкретните факти и доказателства по делото, в резултат на което са обосновали констатация за липса на реални доставки. Мотивите в тази насока са твърде обстойни, изложени на л. 637 от първоинстанционното дело, като могат да бъдат обобщени до следните моменти: - липсва анализ на доказателствата, които установяват приемане и предаване на стоките/услугите от доставчик на получател; задълженото лице не следва да съхранява доказателства относно водена търговска кореспонденция, оферти и т. н., те не са елементи на сключените договори и въз основа на тях не може да се прави извод за липса на реални доставки; констатациите относно транспорта на стоките – товарителници, пътни листове, вида и собствеността на транспортните средства, договори за наем на МПС, място на товарени или разтоварване, кантарни бележки и други подобни са неотносими към спора за реалността на доставките, а от събраните по делото доказателства е установен начинът на извършване на транспорта; за реалното извършване на услугите е достатъчно наличието на последваща реализация на произведеното от страна на възложителя; реалността на доставките се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е работило върху доказателства, които не са били събрани по време на ревизията, но са събрани и представени по делото; непредставянето на доказателства от доставчика или негов подизпълнител не води до автоматичен извод за липса на реални доставки. 5. Решаващият съд е обосновал и становището си, че облагането с ДДС не може да бъде санкция за технически и документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на стоката или услугата. В хода на ревизията административният орган е следвало да изясни обективно всички факти и обстоятелства, относими към спора, а в случая изводите във вреда на ревизирания са обосновани на база на съмнения в неговите доставчици. 6. На отделен ред административният съд е изложил мотиви защо приема, че в случая не се касае за злоупотреба с право от страна на ревизиращото дружество или за наличие на данъчна измама. 7. С оглед на съдържащите се в акта констатации за определяне на сделката като симулативна, административният съд е изложил самостоятелни аргументи и в тази насока /л. 638 от делото/. Стъпвайки на практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд са изложени мотиви, че знанието на ревизираното лице, че участва в измамни действия, следва да се изведе от обективни факти, а не от предположения, каквито са употребените в акта изрази като "няма как да не знае" или "не е възможно да не знае" 8. На отделен ред е направено позоваване на решенията на Съда на Европейския съюз по дело С – 324/11 и съединени дела С – 80/11 и С – 142/11, от които е обоснован извод, че непредставянето на доказателства за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците не е пречка за упражняване на правото на данъчен кредит, при условие, че е установено реалното извършване на доставките на стоки или услуги.

Направен е краен извод за не законосъобразност на оспорения ревизионен акт, което обуславя необходимостта от неговата отмяна.

Решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" -Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че макар и решението да е твърде голямо по обем, същото не съдържа решаващи мотиви относно това въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е стигнал до изводи за реалност на процесните доставки, като само изброяване на констатациите на ревизионния акт и събраните по делото доказателства не е достатъчно. Посочва се още, че административният съд не е обърнал внимание на констатираните противоречия в доказателствата, които са послужили за допълнителен аргумент за обосноваване на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за неправомерно начислен ДДС. Излагат се и оплаквания, че няма изложени мотиви относно оспорените от приходния орган заключения на вещите лица по двете експертизи. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт в осъдителната му част за разноските.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е възпроизвел много подробно в мотивите на съдебния акт установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число констатациите на приходния орган, поради които е прието, че не са налице реални доставки по процесните фактури, издадени от доставчиците "Джей Си Електроникс" ЕООД и "Ню Ексис" ЕООД и е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед на позициите на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос по тази част от делото – процесните фактури отразяват ли реално извършени доставки. Даденият положителен отговор на този въпрос се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като принципно е обоснован на събраните доказателства по делото и е в съответствие с материалния закон. В известен смисъл направените оплаквания за липса на подробен и точен анализ на всички събрани по делото доказателства и констатациите на ревизиращите органи могат да бъдат споделени, доколкото мотивите на съда са малко "разводнени" и липсва по-подробен анализ и изводи възоснова на кои доказателсва съдът стига до тези изводи. Това донякъде е предопределено обаче и от начина на излагане на констатациите на ревизиращите, по които е направен анализът от съда.

По делото няма спор за факти. Установено е, че през ревизираните периоди дружество "Тара" ЕООД гр. Пещера извършва по занятие производство и търговия с обувни изделия, за извършването на която разполага със съответен персонал и материално-техническа база. В сферата на дейност на дружеството са и издадените процесни фактури от доставчиците "Джей Си Електроникс" ЕООД и "Ню Ексис" ЕООД, имащи за предмет възлагането на извършване на определени услуги като част от производствения процес. На база на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е изградил констатации за липса на реални доставки по процесните фактури, обосновани с това, че събраните доказателства не установяват доставчиците през процесните периоди да са разполагали с персонал и материално-техническа база и специализирана техника за извършване на подобен род тясно специализирани услуги, съответно в представените от задълженото лице и доставчиците доказателства има определени разминавания, съответно неточности и непълноти, и че като краен резултат издадените фактури за извършени услуги имат за цел получаване на данъчно предимство. Първоинстанционният съд принципно правилно е приел, че констатацията за липса на реални доставки по естеството си съставлява едно умозаключение, което е изградено на база на логичен анализ на установени обективни факти и обстоятелства, като при съдебното оспорване следва да бъде установено дали при изграждането му са спазени правилата на формалната логика и установените факти са правилно преценени. Правилно също така е прието, че с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, на задълженото лице тежи отговорността да установи твърденията си, че фактурите материализират реални доставки.

При принципно вярно дадено тълкувана на материалния закон както от страна на приходните органи, така и от административния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на последния за наличие на реални доставки по процесните фактури са обосновани на фактите по делото.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В този смисъл принципно законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това и причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. При сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или резултата от извършването на услугата. Важно е да се посочи, че предаването на стоките или услугите следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока или услуга. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока или услуга да се осъществи и от лице, което не е собственик, съответно не е действителният извършител на услугата, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките или резултата от услугата.

Съгласно направеното тълкуване на ЗДДС относно предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, разпределянето на доказателствена тежест и прочие, ревизираното лице няма задължение да знае с какъв персонал и техника разполага неговия доставчик. Към процесните фактури има приложени надлежни доказателства/сключени договори за изработка, приемо-предавателни протоколи, документи за извършени плащания/, които установяват прехвърляне на собствеността върху извършената услуга.

Изложеното дава основание да бъде прието, че процесните фактури материализират реално извършени доставки.

Принципно водещите /обобщаващите/ констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки по процесните фактури са изложени на стр. 82 – 83 от ревизионния доклад, л. 674 – 675 от административната преписка, съответно л. 105 – 106 от първоинстанционното дело. На база на анализ на установените факти и обстоятелства по време на ревизията са изградени следните констатации: 1. Липсата на облагаема доставка обхваща две възможни хипотези – първа хипотеза, когато е налице абсолютна симулация, т. е. когато предметът на доставката, за която се претендира данъчния кредит изобщо липсва и втора хипотеза, когато е налице т. н. "относителна субективна симулация", т. е. доставката е налице, но действителният доставчик не е посочения във фактурата. 2. В случая е налице втората хипотеза, тъй като и двамата доставчици не доказват реално извършени доставки поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, както и показани неистински документи с невярно съдържание към ревизираното дружество "Тара" ЕООД, поради което действителният доставчик на услугите е друг, а не издателят на фактурите. 3. От своя страна "Тара" ЕООД също представя документи с невярно съдържание – пътни листове. Анализът на събраните по ревизията доказателства установяват, че задълженото лице като получател на фактурата е знаело или е било длъжно да знае че участва в привидна доставка, при която издателят на фактурата не е действителният изпълнител на услугата. Задълженото лице не е положило грижите и не се е ръководило от критериите за добър стопанин с цел да защити собствените си интереси. 4. С безусловното приемане на предмета на доставката от дружество, за което знае или не е възможно да не знае, /ако е положил грижите на добър търговец/че то не е действителният доставчик, ревизираното лице само се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка, независимо, че предметът на доставката е наличен. 5. В хода на ревизията доставчиците и задълженото лице не представят набор с документи, защитаващи наличието на доставка и които удостоверяват, че са действали добросъвестно. 6. Профилът на доставчиците са фирми, които нямат материално-техническа и кадрова обезпеченост, не разполагат с активи, не са открити на адрес, избягват контакти с приходната администрация. 7. Ревизираното лице е ползвало доставчиците не за реална доставка на стоки или услуги, а само като издатели на фактури с цел приспадане на данъчен кредит, за който няма право. 8. Приходната администрация не смята за необходимо да установява реалният изпълнител на услугите, респективно доставчик на стоките, доколкото данъчният кредит следва да бъде отказан.

В съдебната практика понятието "относителна субективна симулация" първоначално и най-добре е изложено в решение № 3946 от 27.03.2018 г. по адм. д. № 9991/2017 г. на ВАС, първо отделения, докладчик С. А.. В него решение се казва следното: " Твърденията на приходните органи за такава симулация подлежат на доказване от тях, а в процесния случай правилно първоинстанционният съд е установил, че не е доказана симулация. Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. При абсолютната симулация е налице привидна сделка, като тя не прикрива друга сделка, а между страните изобщо липсва воля за покупко-продажба, а при относителната симулация страните не желаят да бъде постигнат резултата от сделката, а чрез нея прикриват друга сделка - в този смисъл е решение по гр. дело № 1575/2008 г., Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Приходните органи са приели, че спорната доставка е привидна при относителна симулация, но доказването й изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка, както правилно е прието в обжалваното решение, приходните органи не са доказали. Това означава, че при твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, но както беше изтъкнато това не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първонистанционния съд. "

Изложеното в него решение важи в пълна сила и по отношение на фактите и обстоятелствата по настоящето дело. В конкретния случай липсват доказателства кои са била прикритите сделки, като доказателства в тази насока не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Нещо повече, в ревизиращите органи изрично са приели, че нямат намерения да разкриват кои са били действителните сделки, а просто ще откажат правото на данъчен кредит.

По отношение на твърденията за участие на задълженото лице в "данъчна измама" следва да бъде посочено следното: Мотивите в решението на директора на Д "ОДОП" за наличие на данъчна измама са така изложени, че не може да стане ясно дали действително се приема наличие на такава, или се сочи само хипотетично. На второ място, дори да се приеме, че в тази насока са налице констатации за наличие на данъчна измама, настоящата съдебна инстанция намира тези констатации за необосновани на фактите по делото.

В решението на Съда на Европейския съюз по дело C-324/11 се приема, че Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В него решение се посочва още, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. Съобразно т. 46 - 53 от същото Решение на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е била извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. Това разбиране е застъпено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дело С- 80/11 и С- 142/11, съобразно които "данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.".

При така очертаната правна рамка и конкретните факти по делото, настоящата инстанция намира, че следва да бъдат направени следните изводи:

1. По делото е установено, че ревизираното лице "Тара" ЕООД разполага с фактурите, издадени от двамата доставчици "Джей Си Електроникс" ЕООД и "Ню Ексис" ЕООД.

2. Към въпросните фактури има представени приемо-предавателни протоколи, които установяват факта на предаване на стоката или услугата, предмет на доставка. Представените в тази насока доказателства не са оборени от приходния орган, чийто основен мотив за отказа е обстоятелството, че доставчиците не са разполагали с материално-технически и кадрови потенциал да изпълнят подобен род услуги. Наличието на известни разминавания между приемо-предавателните протоколи и датите на фактурите не е обстоятелство, което да води до извод, че липсват реални доставки.

3. В случая няма спор, че фактурираните стоки или услуги са свързани с основния предмет на дейност на ревизираното дружество – производство на обувни изделия, които впоследствие е реализирало към трети лица.

4. По делото е установено, че ревизираното дружество е извършило разплащане по доставките. Вярно е, че разплащането не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но същото би било лишено от икономическа логика, ако е извършено по нереално извършени доставки.

5. По делото е установено чрез писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, начина на извършване на транспорт на стоките, предмет на доставка. Принципно в случая начинът на извършване на транспорта на изработените изделия е обстоятелство, което е без особено съществено значение за реалността на доставката.

6. По делото няма налични доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че са налице обективни данни водещи до извод, че ревизираното лице е имало знание, че процесните фактури не са издадени в действителност от двамата доставчици и че по този начин то участва в данъчна измама.

7. В заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е описало подробно всички относими доказателства към всяка една от процесните фактури/ л. 203 и сл. от първоинстанционното дело/. Част от писмените доказателства, въз основа на които е изготвена експертизата, действително не са събрани в хода на ревизията, но те са представени по делото под опис от пълномощника на задълженото лице /л. 202 и следващите от дело/. Изложеното в писмената молба на процесуалния представител на Д "ОДОП" - Пловдив /л. 599 от първоинстанционното дело/ - че те не са представени в хода на ревизията и че като частни документи са без достоверна дата, не може да бъде разглеждано като оспорване на въпросните доказателства по смисъла на ГПК. Нещо повече, в същата молба има посочване, че в случай, че съдът се позове на въпросните доказателства и уважи жалбата, то следва да се приложи нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и разноските да бъдат в тежест на жалбоподателя. Заключението на експерта също е било оспорено от ответната страна с единствен мотив, че е изготвено въз основа на доказателства, които не са събрани в хода на ревизията.

8. Изложените други обстоятелства в ревизионния акт, съответно преповторени в касационната жалба, относно наличието на публични задължения на доставчиците, промени в собствеността на същите и прочие подобни обстоятелства, са неотносими към реалността на доставките, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така изложените обстоятелства следва да бъде направен извод, че процесните фактури документират реално извършени доставки, при липса на обективни данни, сочещи че задълженото лице извършва данъчна измама или злоупотреба. При това положение с оспорения ревизионен акт незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора против първоинстанционното решение в частта му за разноските. По същество изводите на първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт не са обосновани единствено и само въз основа на новопредставените доказателства, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Настоящият касационен състав споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на Д "ОДОП" – Пловдив за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

След като е стигнал до горните правни изводи и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, съответно е присъдил разноски в полза на жалбоподателя в пълен размер, Административен съд – Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите – София в качеството й на юридическо лице, в състав на които влиза Д "ОДОП" Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество "Тара" ЕООД разноски по делото в размер на 5 436 лв., съгласно представен на л. 63 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения плюс ДДС, а в настоящата съдебна инстанция не са представени нови доказателства, за да бъде приложено правилото на чл. 161, ал. 3 ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 946 от 27.11.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, седми състав, постановено по адм. д. № 546/2020 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на "Тара" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пещера, [улица], представлявано от управителя Н. Д., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 5436 /пет хиляди четиристотин тридесет и шест/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.