Решение № 13940 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов
РЕШЕНИЕ
№ 13940
София, 11.11.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВАЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар Галина Узунова
и с участието
на прокурора Георги Христов
изслуша докладваното
от съдията ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
по адм. дело № 6550/2020.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „АГРОКОНС” ЕООД, представлявано от управителя Г. Грозев, подадена чрез адв. М. Добрев, срещу решение № 89 от 08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 679/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването на „АГРОКОНС“ ЕООД, със седалище гр. Павел баня, обл. Стара Загора, ЕИК 202681478 против ревизионен акт (РА) № Р-16002418007305-091-001 от 20.06.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията Т. Петкова и Е. Стоицева, гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 509 от 04.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП 1 126.88 лв., представляващи разноски по чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК.
В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основание по чл. 209, т. 3 АПК.Касаторът счита, че по време на ревизията са представени достатъчно доказателства за реалност на доставките по спорните фактури, а липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчика не може да се вменява в тежест на ревизираното лице.В тази връзка се позовава на приложимата практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз (СЕС).Иска да се отмени първоинстанционното решениеи се претендират разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.Ответникът– Директор на дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Предмет на спора пред административния съд е била законосъобразността на РА № Р-16002418007305-091-001 от 20.06.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията Т. Петкова и Е. Стоицева, гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 509 от 04.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „АГРОКОНС“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 19 896.15 лв. за данъчен период м. 06.2018 г., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 884.76 лв. по фактури, издадени от „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД за доставка на строителни материали и строително-монтажни дейности.
С оспореното пред настоящата инстанция решение, административният съд е отхвърлил жалбата на „АГРОКОНС“ ЕООД, против РА № Р-16002418007305-091-001 от 20.06.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията Т. Петкова и Е. Стоицева, гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 509 от 04.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП.
За да отхвърли жалбата против процесния РА, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По същество е констатирал, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в общ размер на 19 896.15 лв. за данъчен период м. 06.2018 г., по фактури, издадени от „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД за доставка на строителни материали и строително-монтажни работи (СМР). В мотивите на решението са анализирани приложимите в случая правни норми, както и относимата практика по дела на СЕС.
За обоснован и доказан от приложените по делото доказателства е приет извода на приходната администрация за липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по отношение на фактурите за стоки и услуги, издадени от „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД. Съдът е приел, че от представените доказателства - договора от 01.05.2018 г., 12 бр. фактури с прикрепени ФБ, приемо-предавателни протоколи и актове за приемане на работата, не се доказва реалност на доставките, тъй като доставчикът не е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, а от представените доказателства не се доказва, че стоките и услугите са вложени/използвани от „АГРОКОНС“ ЕООД в неговата дейност и съгласно договора му със „СЕНТС“ ООД, по който той се явява изпълнител на доставка на строителни материали и СМР.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз.
Основните доводи в жалбата са свързани с изводите на съда за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по фактурите, издадени от „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД, които според касатора са неправилни, необосновани, противоречащи на събраните по делото писмени доказателства.
Настоящият състав намира тези възражения за основателни поради следните съображения:Между „АГРОКОНС” ЕООД, от една страна като възложител, и „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД, от друга страна като изпълнител, е сключен Договор за доставка на материали и строително-монтажни работи, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши следните дейности, а именно да достави на възложителя предварително договорените между страните строителни материали и да извърши определените строително-монтажни работи по предварително съгласуване с възложителя, необходими за обект на инвеститора „СЕНТС“ ООД, а именно „Инсталация за производство на етерични масла и растителни екстракти“, разположена в ПИ № 057073 в местността „Кае Чаир“, в землището на с. Габарево, община Павел баня.
За удостоверяване на извършените доставки на строителни материали са съставени приемо-предавателни протоколи съответно от дати: 02.06.2018 г.; 04.06.2018 г. и 13.06.2018 г., подписани от всяка страна. За удостоверяване на извършените стройтелно-монтажни работи са съставени и подписани съответни актове за приемането им от дати: 07.06.2018 г., 11.06.2018 г. , 18.06.2018 г., 21.06.2018 г., 25.06.2018 г., 28.06.2018 г., 29.06.2018 г. и 30.06.2018 г. Актовете са подписани от страна на „АГРОКОНС” ЕООД и „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД. Протоколите и актовете са представени в ревизионното производство, като от тях е видно какви точно материали са доставени и какви СМР са предоставени от страна на доставчика, съответно същите са конкретизирани подробно по вид, количество и цена (полагане на мазилка, монтаж на фибрин по покрив и стаи, шпакловка с мрежа, хидроизолация, поставяне на фаянс, монтаж на строителни елементи и др.,) и приети без възражения от получателя по доставката.Настоящият състав намира, че още по време на ревизията, ревизираното лице е ангажирало писмени доказателства - договори, актове за приемане на услугите, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане и доказателства за последваща реализация на спорните доставки въз основа на които се установява реалност на доставките. С оглед подробното описание на стопанските операции в протоколите за приемане на извършени СМР и приемо-предавателните протоколи, извършването на услугите и предаването на стоките е доказано в хода на производството.В тази връзка необосновани са изводите на съда за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по отношение на фактурите, издадени от „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД.Евентуалните пропуски в представената документация, във връзка с последващата реализация на стоките и услугите не следва да се вменяват в тежест на задълженото лице.Допълнителен аргумент в тази насока е и представения пред съда „график за доставка на материали и извършване на СМД“ от 01.08.2018 г. (л. 195), сключен между ревизираното лице в качеството му на изпълнител и „СЕНТС” ООД, в качеството му на възложител.Между горепосочените дружества е представен договор и други съпътстващи доказателства още по време на ревизията.На следващо място изводите на ревизиращия орган и първоинстанционният съд за неизпълнение на фактурираните от страна на прекия доставчик СМР услуги и доставка на стоки, обосновани с липса на кадрова и материална обезпеченост, са в противоречие с материалния закон и практиката на СЕС.В тази връзка следва да се подчертае, че не е задължение на ревизираното лице да прави проверки относно това дали неговият доставчик е извършил данъчни нарушения, дали разполага с кадрова и техническа обезпеченост и т. н. Не би следвало да се създават задължения и да се санкционира ревизираното лице заради извършени от неговите доставчици нарушения.В този смисъл е и практиката на СЕС. В т. 49 от Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС издадено по повод поставени преюдициални запитвания относно изясняването на общата система на данъка върху добавената стойност се посочва, че „Доколкото отказът да се признае право на приспадане ... е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата от доставки.”В т. 61 от същото решение е заложено, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение.Съгласно т. 65 като налага на данъчнозадължените лица изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация незаконосъобразно прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица.Следователно, данъчните органи не биха могли да изискват от данъчнозадължените лица да доказват, че не е налице данъчна измама. Тежестта на доказване на това обстоятелство е в данъчния орган и той трябва въз основа на обективни доказателства надлежно да установи несъмненото наличие на данъчна измама.В хода на извършените проверки ревизионният екип не е изпълнил това изискване на европейското право и задължителна практика.В този смисъл е и Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 на СЕС и Решение на СЕС по дело С-324/11 г.В случая са налице твърдения, че услугите не са извършени от прекия доставчик, издал спорните фактури, но няма формирано становище от кое конкретно трето лице са били осъществени - дали от самия получател или от друго лице.Освен това изключването на правото на приспадане в тази хипотеза е обусловено от установяване по категоричен начин за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата на доставките, като обстоятелства в тази насока не са изложени от ревизиращите.Липсата на подадени декларации обр. 1 и обр. 6 към НАП от страна на доставчика „ВИДА ТРАНС 2015” ЕООД не е относимо за установяване на извършените доставки.С оглед изложеното и като е достигнал до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.С оглед резултата по делото, решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив разноски.Касаторът е представил списък на разноските (л. 25), в който е заявил претенция за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 224.25 лв., включващи държавна такса пред първа инстанция в размер на 50 лв. и държавна такса пред касационна инстанция в размер на 174.25 лв. и същите като доказани следва да му се присъдят.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 89 от 08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 679/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора и вместо него постановява:ОТМЕНЯ по жалба на „АГРОКОНС“ ЕООД, със седалище гр. Павел баня, обл. Стара Загора, ЕИК 202681478, ревизионен акт № Р-16002418007305-091-001 от 20.06.2019 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията Т. Петкова и Е. Стоицева, гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 509 от 04.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП.ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати в полза на „АГРОКОНС“ ЕООД, със седалище гр. Павел баня, обл. Стара Загора, ЕИК 202681478, разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 224.25 (двеста двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване.