Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Подадена е касационна жалба от "ХЕСПА" ООД, чрез адв. Г. срещу решение № 4947 от 23.09.2020 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. дело № 12107/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221015008634-091-001/20.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София и потвърден и изменен с Решение № 1760 от 6.10.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е осъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност в противен случай е щял да достигне до напълно различни изводи. Касаторът счита, че разполага с всички необходими доказателства, които удостоверяват реалното извършване на доставки по чл. 9 от ЗДДС и правото му на данъчен кредит по ЗДДС. Счита, че твърденията му се доказват от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, излага съображения за допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-22221015008634-091-001/20.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, с който на " ХЕСПА" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периоди от 01.02.2013 г. до 31.08.2015 г. в общ размер на 144 041, 74 лв. по доставки документирани с фактури издадени от "ЕМ- СИТИ БГ" ЕООД, "Д. -И. Г." ЕООД, "МАРК ИМОТИ" ЕООД, "ФАЛКОНСПОРТ" ЕООД, "МИСТ ЕЛЕКТРОН" ЕООД, "ФЕНИКС-7" ЕООД и "ГЕО БИЛДИНГ" ЕООД. С Решение № 1760 от 6.10.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, ревизионния акт е изменен, като за периода месец март 2015 г. в размер на 13 511, 71 лв. данък ДДС за внасяне е определен на 10 551, 71 лв ведно със съответните лихви.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и отговоря на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 2 ДОПК. Не се констатирани съществени нарушения на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. По материалната законосъобразност на установените задължения за ДДС, съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на декларираните доставки на маркетингови и консултантски услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС и изпълнението на предпоставките по чл. 68 и чл. 71 ЗДДС. Съдът се е позовал на практика на СЕС. Съдът е приел и че представените от жалбоподателя фактури не съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО – липсва описание на количеството и естеството на предоставените услуги.

По тези съображения, в решението е обоснован краен извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по посочените доставчици.

Решението e правилно като краен резултат.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Правилно е определил основният спорен въпрос по делото – относно реалното осъществяване на стоките и услугите, по които ревизираното дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит.

По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги, настъпва към момента на извършването им. Поради това и основната предпоставка, която следва да бъде установена за възникване и признаване на правото на данъчен кредит е действителното /реалното/ осъществяване на доставките на услуги и по - конкретно извършването на услугите. По общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо на основание § 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест на ревизираното дружество, което претендира правото на приспадане.

В конкретния случай по делото се установява следното:

Непризнато право на данъчен кредит в размер на 55 277, 00 лв. за ревизираните данъчни периоди от месец февруари 2013 г. до месец август 2013 г. включително и месец октомври 2013 г. по фактури, издадени от "EM-СИТИ БГ" ЕООД с предмет - съгласно договор. Представен е договор от 7.01.2013 г. за извършване на маркетингови услуги за осигуряване на нови пазари. Като доказателство за изпълнение на по договора е представен документ, наречен "Тенденции и насоки в развитието на изпитвания и анализи на параметри на околната среда". Като изготвил документ се презентира "КРИС-32-ММ" ЕООД. След справка в интернет пространството органите по приходите констатират, че документът представлява разпечатка от сайт "Политиките на Европейския съюз - Здравословна и устойчива околна среда за днешното и бъдещите поколения", на адрес http: //www. europarl. europa. eu/atyourservice/bg/displayFtu. htnil?ftuId=FTU 5.4.5. html. Видно от цитираната страница в интернет, публикуваният документ е на Европейската комисия /ЕК/ и е актуализиран през ноември 2014 г. Правилно е установеното от органите по прихода, че соченият като подизпълнител "КРИС-32-ММ" ЕООД. не е извършил реално доставка на услуга към доставчика "EM-СИТИ БГ" ЕООД и съответно, касаторът възползвайки се от възможностите за интернет достъп до различни материали, е представил същите като резултати на реално несъществуваща услуга.

В писмени обяснения ревизираното лице посочва, че в резултат на услугите предоставени от "EM-СИТИ БГ" ЕООД са осигурени нови пазари, като изброява така наречените нови клиенти. При справка в информационната система на НАП, органите по приходите установяват, че към същите клиенти задълженото лице е издавало фактури за доставки и през 2012 г.

Аналогична е фактическата обстановка и с доставчика "Д. -И. Г." ЕООД. Отказаното право на данъчен кредит е в размер на 9 844, 17 лв. за месец септември 2013 г. по фактури, с предмет "съгл. договор за услуга". Представен е идентичен договор като при "EM-СИТИ БГ" ЕООД и в този случай се представя разработка, представляваща компилация от статии в интернет. Например раздел А - Кратко описание на методология и характеристики на изследваните обекти е разпечатка от интернет страницата http: //www. org-bg. net/docs/BIO-Research. pdf. Разликата е, че на посочения сайт са публикувани резултати от проведено маркетингово проучване за производство, разпространение и потребление на биологични продукти в България. В настоящата разработка текстът "биопродукти" е заменен с текста "здраве и безопасност на труда". По-надолу разработката копира от друг сайт - на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", адрес http: //www. gli. government. bg/page. php., , В раздел V, стр. 26 от разработката пък е възпроизведен текстът на Национална програма по безопасност и здраве при работа 2014 г. В приложения в хода на ревизията екземпляр текстът на програмата е копиран без изменения.

По фактурите издадени и от двамата доставчци, правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит предвид факта, че в първичните счетоводни документи не е налице индивидуализация на доставките по вид и обем, каквото е изискването на закона. Вместо това посоченият предмет на доставка препраща към договори, без да има конкретизация коя фактури към кой от договорите е.

Непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 245, 00 лв. за ревизираните данъчни периоди ноември 2013 г., януари и февруари 2015 г. по фактури, издадени от "МАРК ИМОТИ" ЕООД. Фактурите са с предмет "консултантски услуги", "реклама и рекламни материали", "предпечатна подготовка за рекламни материали", "извършени услуги по договор". Правилно в обжалваното решение е прието че представените по делото писмени доказателства не удостоверяват осъществяването на конкретни доставки на рекламни услуги. Законосъобразно е приел, че представените по делото фактури не отговарят на изискването по чл. 226 от Директива 2006/112 и не съдържат каквито и да било данни за естеството и съдържанието на услугите, по които "ХЕСПА" ООД е получател. Липсват данни за вид, количество и стойност на рекламните материали. Такава информация не се съдържа и в представения договор от 1.11.2013 г., нито в дадените от страните писмени обяснения. Съгласно т. IV. 1. от договор реклама изпълнителят се задължава да отпечатва рекламните материали периодично всеки месец в продължение на една година. Не са представени доказателства, от които да е видно какви и колко рекламни материали са отпечатани и предадени за отделните месеци. Няма доказателства за предаване на такива материали, съответно не може да се установи датата на настъпване на данъчното събитие. Горните факти и обстоятелства, разгледани в съвкупност, водят до извода за липса на реални доставки на услуги по процесиите фактури. Обосновано органите по приходите са приели, че в случая липсват фактически развили се търговски отношения по консултиране или по изработка на рекламни материали.

Непризнато право на данъчен кредит в размер на ЗЗ 966, 57 лв. за ревизираните данъчни периоди от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително по фактури, издадени от "ФЕНИКС-7" ЕООД, с предмет "по договор". Предвид представеното по делото, настоящата инстанция намира за обоснован извода на решаващия съд относно недоказаност на реалността на доставките, фактурирани от това дружество. Процесиите фактури са с предмет "по договор". Не съдържат информация относно вида на доставката - стоки или услуги, а цитираният договор не е обозначен, посредством посочване на дата или номер. Това възпрепятства обвързването на фактурите с определен договор. Прочитът на документите, представени като изработени от доставчика и заверени с печат на същия указва, че се касае за организиран и проведен вътрешен одит на "ХЕСПА" ООД. Не е налице обвръзка между представения документ - доклад № 001 от 23. 02: 2014 г., за чийто автор се сочи М. Б. и сключените от това лице граждански договори с "ФЕНИКС-7" ООД. Гражданските договори са от 4.03.2014 г. и от 1.10.2014 г. и са с предмет - маркетингово проучване на пазара. С други думи не е договорено извършване на вътрешен одит на "ХЕСПА" ООД. Представен е и одитен доклад, аналогичен с извършен такъв от органите на ревизираното лице. Представен е договор за консултантски услуги от 26.03.2014 г., сключен между касатора, като възложител и "ФЕНИКС-7" ООД, като изпълнител. В договора са описани различни по видове дейности, но липсва остойностяване на услугите, както по отделни видове, така и общо. Относно представения Стратегически swot анализ на "ХЕСПА" ООД, след справка в интернет пространството отново се установява, че разработката е с наименование "Как -да привличаме и да печелим повече нови клиенти". Намира се на страница с адрес: http: //www. teani-vision. bg и следователно документите са изготвени нарочно за да послужат пред ревизиращите органи.

Непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 810, 00 лв. за ревизирания данъчен период месец октомври 2014 г. по фактура № 10... 02 от 17.10.2014 г., издадена от "ФАЛКОНСПОРТ" ЕООД, [ЕИК]. Фактурата е с предмет "по договор". Представен е договор от 8.01.2014 г. за организиране и провеждане на семинари и специализирани обучения. В документите липсва информация, която да указва за реално проведени от доставчика семинари. Няма доказателства за разменена между жалбоподателя и доставчика кореспонденция, включително на електронен адрес, от която да е видно въз основа на какви критерии доставчикът е избран за извършване на специфичната по вид дейност, как е уточнено между страните мястото на провеждане на семинарите, къде са проведени, кои са присъствалите и обучени лица. По данни от информационната система на НАП е установено, че соченото като лектор лице е на трудов договор в "МИР И ЕН" ЕООД на длъжностите продавач и хигиенист, от което следва, че няма доказателства същото да е квалифицирано или да има опит за извършване на подобни дейности - провеждане на обучения и лекторски.

Непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 140, 00 лв. за ревизирания данъчен период месец април 2015 г. по фактури, издадени от "МИСТ ЕЛЕКТРОН" ЕООД, [ЕИК]. Фактурите са с предмет "доставка на материали". Материалите не са описани по вид, брой и единични цени. Такива данни липсват и в приложения договор за доставка от 1.04.2015 г. Освен това съгласно т. 2 от договора доставчикът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху вещите, предмет на договора /конкретно такива не са посочени по вид, брой, марка и модел/. Не са налице доказателства за извършено предаване, съответно приемане. Приложени са протоколи идентични на вид с издадените фактури но същите не са подписани за предал и приел.

Непризнато право на данъчен кредит в размер на 29 759, 00 лв. за ревизираните данъчни периоди от месец март 2015 г. до месец май 2015 г. включително, месец юли и месец август 2015 г. по фактури издадени от " ГЕО БИЛДИНГ" ЕООД с разнообразен предмет. Фактурирани са доставки на стоки - 2 бр. телефонни централи, телефони, платки и офис обзавеждане. Не са представени доказателства за предаване на стоките от доставчика на жалбоподателя. Представени са протоколи, идентични с фактурите. Протоколите не са подписани за предал и получил. Относно фактурираните лични предпазни средства следва да бъде посочено, че стоките не са описани по вид и единична цена и не става ясно коя фактура във връзка с доставката на кои от стоките е, след като не се сочи да са за авансово плащане.

При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 9 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Доводите в касационната жалба, че дружеството разполага с необходимите документи, които удостоверяват осъществяването на облагаеми доставки по чл. 9 ЗДДС и документалната обоснованост на разходите, са в противоречие с доказателствата по делото.

Настоящата касационна инстанция намира изложените от касатора доводи за неоснователна а обжалваното решение за правилно и законосъобразно за отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ЕМ- СИТИ БГ" ЕООД, "Д. -И. Г." ЕООД, "МАРК ИМОТИ" ЕООД, "ФАЛКОНСПОРТ" ЕООД, "МИСТ ЕЛЕКТРОН" ЕООД, "ФЕНИКС-7" ЕООД и "ГЕО БИЛДИНГ" ЕООД.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 4 227 лева

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4947 от 23.09.2020 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. дело № 12107/2016 г.,

ОСЪЖДА "ХЕСПА" ООД да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационното производство в размер на 4 227 лева.

Решението е окончателно.