Решение № 7664 от 6.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 7762/2019 г.
Решение
№ 7664
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 64 състав, в публично заседание на 12.11.2019 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Калинка Илиева
при участието на секретаря Дора Тинчева, като разгледа дело номер 7762 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на [фирма] срещу решение № 916/30.5.2019 г. на директора на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' [населено място] при Централно управление на НАП, с което е потвърден ревизионен акт №Р-22221718000862-091-001/8.3.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., в частта, с която са установени задължения на основание ЗДДС, за периоди м. октомври и м. ноември 2017 г., размер на 71 301, 67 лв. по фактура № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г. и лихви в размер на 5 445, 29 лв., както и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 144, 84 лв. по договор за доставка на услуги с британското дружество M. L..
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки от M. ltd-GB за липса на реално осъществена доставка на услуга. Представя договор, от който твърди, че се установява уговаряне на извършване на проучвания и действия с цел подпомагане навлизането на жалбоподателя на британския пазар; услугата ще бъде осъществена продължително време, а мястото на фактическо извършване е Великобритания, поради което договорът следва да се счита за достатъчно доказателство за установяване реалността на услугата.Същевременно, ревизиращият екип не е събрал достатъчно доказателства. Съгласно практиката на ВАС недекларирането на доставки от страна на някое ДЗЛ на може да се приеме за достатъчно за извод за липса на реалност на доставката. Относно доставката на [фирма] твърди, че мотивите в оспорения акт са в пряко противоречие с практиката на ВАС, така и със задължителното тълкуване на Директива 112/2006 г., като цитира практика.Претендира разноски.Ответникът – директорът на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' [населено място] при Централно управление на НАП моли да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения акт.Счита, че следва да се възприемат изводите, направени в обжалваното решение.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.Административен съд София – град, 64 състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта.
Процесното решение е съобщено на 4.6.2019 г., а жалбата срещу него е постъпила на 13.6.2019 г., поради което следва да се приеме, че е в срок. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването и пред компетентния административен съд, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
По същество.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.Ревизионният акт е издаден от компетентен орган – този, който е възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, както и т. р. № 5/13.12.2016 г. на Върховния административен съд по т. д. № 10/2016 г. Актът е подписан с електронен подпис, като са представени документи, както и диск, от които се установява наличието на такъв, както и подписването на акта от издалия го орган.Относно спазването на процесуалните правила. При служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът НЕ констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно фактите.
Със заповед №Р-22221718000862-020-001/14.02.2018 г., издадена от В. А. В., на длъжност началник сектор 'Ревизии' в дирекция 'Контрол' при ТД на НАП С. – определена като компетентен орган за възлагане на ревизията по заповед №РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на [фирма] за определяне на задълженията по ЗДДС за периодите от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.
За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-22221718000862-092-001/15.02.2019 г., връчен на 15.02.2019 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило писмено възражение срещу констатациите му.
Ревизията е приключила с ревизионен акт /РА/ №Р-22221718000862-091-001/08.03.2019 г., издаден от В. А. В., на длъжност началник сектор 'Ревизии' в дирекция 'Контрол' при ТД на НАП С. – орган, възложил ревизията, и Н. Ц. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. – ръководител на ревизията. РА е връчен на 08.03.2019 г.
С ревизионен акт за поправка на РА №П-22221719043673-003-001/15.03.2019 г., връчен по електронен път на 18.03.2019 г., са отстранени допуснати технически грешки при попълване на таблица 1 на РА, в частта до установените задължения през данъчен период м. 11. 2017 г. Вместо дължим данък от 43 971, 16 лв. е отразена сумата 43 971, 71 лв.; вместо лихви от 5 445, 36 лв. - лихви от 5 445, 29 лв.
Като краен резултат - установени са задължения общо в размер на 43 655, 87 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 5 445, 29 лв., при деклариран от дружеството данък за възстановяване в размер на 27 645, 80 лв.
Процесната ревизия е първа за спорния период и вид данъчно задължение. Установява се, че през ревизирания период [фирма] е извършило продажба на 4 апартамента и 240 броя висящи часовници с usb памет 16 GB /огърлици с часовников механизъм с U. I с ключ за софтуeр R. A. E. 17/. За осъществяване на дейността си дружеството разполага с офис на адрес: [населено място], район О. купел, [улица], 'Т. хаус уест', офис 12.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното дружество са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №Р-22221718000862-040-001/19.02.2018 г., №Р-22221718000862-040-002/07.03.2018 г. и №Р-22221718000862-040-00/29.03.2018 г. В отговор, от [фирма] са представени част от изисканите документи и обяснения.
На основание чл. 45 от ДОПК са инициирани насрещни проверки на основния доставчик на стоки към дружеството - [фирма] с ЕИК[ЕИК], както и на [фирма] с ЕИК[ЕИК].
Въз основа на извършения анализ на първичните счетоводни документи, на счетоводните регистри, на събраните в производството доказателства, ревизиращите органи са достигнали до извода, че са налице основания за корекция на декларираните от жалбоподателя резултати.
Констатирано е, че през м. 11. 2017 г. задълженото лице е декларирало получена услуга от M. L. GB[ЕИК] с данъчна основа 410 724, 30 лв. и начислен ДДС – 82 144, 85 лв., отразен в протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС. Относно търговските си взаимоотношения с британското дружество, жалбоподателят е представил копия на договор и фактура № 007/02.11.2017 г., съставени на чужд език, без да са придружени с легализиран превод на български език, протокол № 1/02.11.2017 г. за начисления ДДС по реда на чл. 117 от ЗДДС с наименование на услугата 'международни услуги съгласно договор' и месечен отчет по сметка [банкова сметка] при [фирма] за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., от който е видно общо платена сума 190 260, 00 E. в полза на M. L..
При извършена справка в информационната система на НАП е установено, че британското дружество е с валиден VIN номер и в отчетните си регистри няма отразени продажби към [фирма].
В хода на ревизионното производство е получена молба за административно сътрудничество от Великобритания с референтен номер VAT_GB_BG- 0682_BG_026754_20180227_AF_RI относно M. L.. GB205779296. Извършена е проверка, приключила с протокол №П-22221718040137-073-001/11.04.2018 г. Английският търговец твърдял, че получените средства от [фирма] са били за започване на нов бизнес във Великобритания, че не съществува план за погасяване на средствата и че английският търговец трябва само да ги поддържа в наличност, докато българското дружество развие новия бизнес. От английската приходна администрация е поискано да се уточни какво представляват разбиранията на страните за техните бизнес отношения и как са се появили връзките им. [фирма] не е представил търговски документи и информация за бизнес отношенията си, както и информация за начина и мотива за осъществяване на контакт с английския търговец.
С оглед изложените факти от английската данъчна администрация и при липса на представени доказателства от страна на ревизираното лице за договорени условия, вид и обем на услугата, фактурирана на [фирма], е формиран извод, че липсва реално осъществена доставка. За ревизираното лице не е възникнало задължение за начисляване на ДДС по реда на чл. 84 и чл. 117 от ЗДДС и произтичащото от това право на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 144, 85 лв. С посочената сума за данъчен период м. 11. 2017 г. са извършени корекции, като е намален размерът на начисления данък и на правото на данъчен кредит за получените доставки, а резултата за периода остава същия - ДДС за внасяне в размер на 43 971, 16 лв.
Установено е още, че дружеството е декларирало две доставки по глава трета от ЗДДС за продадени 240 броя висящи часовници с U. памет - 16 GB/огърлици с часовников механизъм. Издадените към M. S. r. фактура № 6/09.10.2017 г. и № 7/27.10.2017 г. с данъчна основа общо в размер 375 049, 96 лв. са отразени в дневника за продажби. Извършена е проверка в информационната база на Агенция 'Митници', която е потвърдила декларираните продажби на стоки. Дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 71 301, 67 лв. по фактура № 41/06.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г., всяка от които с данъчна основа 178 254, 35 лв. и ДДС 35 650, 87 лв., издадени от [фирма], ЕИК[ЕИК].
С цел доказване реалността на фактурираната доставка и на основание чл. 45 от ДОПК, е извършена насрещна проверка на доставчика, приключила с издаването на ПИНП № П22220418039054-141-001/24.04.2018 г. От проверяваното дружество са представени пълномощно; писмени обяснения, аналитичен регистър на счетоводна сметка 411 'Клиенти' за ревизирания период. Като доказателство за заплащане на доставките е ангажиран месечен отчет за периода по банкова сметка, от който е установено, че по процесните фактури е извършено разплащане общо в размер на 17 836, 00 лв. Не са представени доказателства за придобиването на стоките от предходен доставчик.
От данните, налични в информационната система на НАП е установено, че доставчикът е отразил в дневника за продажби за м. 10. 2017 г. издадените фактури към [фирма].
От страна на ревизираното дружество, във връзка с доставките, получени от [фирма], е представена единствено справка на стоков поток със съответстващи покупки на процесните стоки /огърлици с часовников механизъм с U. / от предходен доставчик [фирма] с ЕИК[ЕИК].
На прекия доставчик [фирма] е извършвана ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС за отделните данъчни периоди от м. 09. 2017 г. до м. 01. 2018 г., приключила с издаването на ревизионен акт №Р-22220418002947-091-001/20.12.2018 г. Извършена е насрещна проверка на посочения предходен доставчик, като са изискани копия на фактури от доставчици, с които са закупени стоките, предмет на сделките с цел установяване произхода на същите, заедно с всички съпътстващи ги документи. В отговор не са представени документи, доказващи произхода на стоката при ВОП, I., фактури, международна товарителница ЧМР, протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, няма информация за лицата, които са приели/продали стоката.
Установява се свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. 'д' от Допълнителните разпоредби на ДОПК между ревизираното дружество, прекия доставчик - [фирма] и предходния такъв - [фирма], чрез упълномощеното лице В. А. Д., с чийто електронен подпис са подавани справки декларации и на трите дружества от един и същи IP адрес и e mail. Дружествата, видно от представените пред настоящия състав документи, са с едни и същи седалище и адрес на управление. [фирма] с ЕИК[ЕИК] е дерегистрирано по ЗДДС на 12.04.2018 г.
Позовавайки се на констатациите на РА на [фирма] и извършения анализ на представените документи и данните в информационната система, ревизиращите органи са формирали заключение, че сочените за доставчици дружества /пряк и предходен/ не са удостоверили възможността да са придобили процесните стоки, които да продадат на ревизирания субект. С оглед на установеното в РА е посочено, че спорните фактури не отразяват реално извършени доставки, поради което не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС за упражняване на право на данъчен кредит общо в размер на 71 301, 74 лв. по фактурите, издадени от [фирма].
Предвид така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка.Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с наличието на реално извършена доставка, по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл е и цитираното от ответника решение на Съда на европейските общности /СЕ0/ - от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, П. отделение: 'правото на приспадане трябва да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете условия, изисквани от тази разпоредба /чл. 18, ал. 2 от Шестата директива/, а именно: стоките да са били доставени или услугите – извършени и данъчно-задълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ за фактура'.Данъчната фактура представлява частен диспозитивен документ, който отразява волеизявления на страните за предоставяне на съответните стоки и услуги срещу заплащане на възнаграждение. Фактурата може да отрази волеизявленията на страните, насочени да породят определени правни последици. Но, сами по себе си, не са достатъчни, за да докажат действителното осъществяване на съответните доставки.Ето защо, следва да се съберат достатъчно други доказателства, при съвкупната преценка на които да се направи извод за реалността на извършените доставки; стоките и услугите фактически да са получени.При продажба на стоки следва да се установи факта, от който е последвало прехвърлянето на правото на собственост върху стоките и свързаните с това обстоятелства като съхранение, транспорт, предаване и др.; че доставчикът е разполагал със стоки от същия вид и количество като фактурираните и че това количество фактически е предадено на получателя.При доставка на услуга следва да се установи фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и търговски документи. Следва да се установи естеството на услугата, осигуряването на необходимия персонал и активи за нейното изпълнение и предаване на резултата от свършената работа.Съдът споделя изводите на ответника за липса на доказателства за реалността на фактурираните доставки по двете фактури - № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г. И пред настоящия състав не се представиха достатъчно доказателства, при съвкупната преценка на които да се направи извод за наличието на съпътстващи договори, приемо-предавателни протоколи, фактури от предходни доставчици, счетоводни документи, отразяващи счетоводните записвания във връзка със спорните доставки, данни за лицата, участвали в сделките, за начина на транспортиране на стоките, водена търговска кореспонденция, и др. Същевременно, счетоводното обслужване на трите дружества – ревизираното дружество, прекия и предходен доставчик се извършва от едно и също лице, прекият и предходен доставчик имат едни и същи седалище и адрес на управление.По отношение на договора с британското дружество M. L.. Във фактурата, по която жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит, предметът на доставките е описан, като 'услуга по договор'. Но, не се установява конкретният предмет на доставките – в какво се състои предоставянето на услугата, условия на доставката и др.Независимо от това, предметът на доставките не може да се определи и от представения пред настоящата инстанция договор – посочено е 'услуга по интернационализация', включваща 'нови възможности на международния пазар', без обаче да е ясно какви са тези нови възможности. Договорът като цяло съдържа общи формулировки; от него не може да се направи извод за наличието на конкретни факти, по конкретна услуга. Не са посочени и представени други съпътстващи документи - протоколи, проучвания, анализи, данни за проведени срещи и сключени договори с потенциални контрагенти на ревизираното дружество, бизнес план или каквито и да е други съпътстващи документи, съставени при изпълнение на доставките.Представеният договор не съдържа точни данни за вида и обема на услугата, срокове за изпълнение, неустойки и т. н. В част 2, т. 1 – предмет на договора е посочено, че услугата включва 'интернационализация', вкл. и анализ на българското дружество, като в подточка 'а' е договорено извършването на имуществен икономически и финансов анализ на базата на балансовите данни от най-малко три години, които са изискани да предостави ревизираното лице.Същевременно, при извършена проверка в Търговския регистър на Агенция по вписванията е установено, че [фирма] е било вписано като еднолично дружество с ограничена отговорност на 21.04.2016 г., т. е. приблизително една година преди сключването на договора за услуги с британския търговец.Въпреки, че жалбоподателят твърди, че договорът е дългосрочен и че услугите следва да се предоставят в дълъг период от време, ответникът е констатирал, че в т. 5 от процесния договор е отбелязано, че реализирането на дейностите, без да са конкретизирани, изисква време от 30 работни дни от предоставянето на всички изискани от ревизираното лице материали за анализ /стр. 2-ра от договора, където се съдържа т. 5 не е представена на съда/. Прието е, че този срок е изтекъл към момента на ревизията и би трябвало [фирма] да разполага с резултата от услугите, ако те са били извършени.Документи, опровергаващи тези изводи на ответника не са представени от страна на жалбоподателя и пред настоящата инстанция. Ето защо съдът споделя изводите на ответника, че за ревизираното дружество не е възникнало задължение за начисляване на ДДС и издаването на протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС.В заключение следва изводът, че по отношение на претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит, както и по отношение на декларираните като получени услуги от британското дружество, не се доказват материалноправните изисквания за възникването, начисляването на данъка и упражняването на правото на данъчен кредит, в т. ч. обективни данни, че жалбоподателят е получил доставки с предмет на фактурите, по които е упражнил правото на приспадане на данъка. С оглед гореизложеното, съдът споделя изводите на ответника, че извършените корекции, в оспорената част на РА, са определени законосъобразно по основание и размер, поради което и жалбата е неоснователна.
По разноските. Предвид изода на споражалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че следва да се определи на 100 лв.Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу решение № 916/30.5.2019 г. на директора на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' [населено място] при Централно управление на НАП, с което е потвърден ревизионен акт №Р-22221718000862-091-001/8.3.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., в частта, с която са установени задължения на основание ЗДДС, за периоди м. октомври и м. ноември 2017 г., размер на 71 301, 67 лв. по фактура № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г. и лихви в размер на 5 445, 29 лв., както и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 144, 84 лв. по договор за доставка на услуги с британското дружество M. L. с номер по ДДС GB[ЕИК].ОСЪЖДА [фирма] да заплати на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' [населено място] при Централно управление на НАП сумата от 100 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: