Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 47 от 13.11.2020 г., постановено по адм. д. № 441/20 г. Административен съд – Русе, шести състав, е отхвърлил жалбата на Фондация "Ятрус" [ЕИК], със седалище гр. Русе, представлявана от Д. М., срещу ревизионен акт № Р – 03001819003972 – 091 – 001/21.04.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 154/13.07.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която са установени следните задължения: ДДС по ЗДДС в размер на 27 000 лв. и лихви за забава 12 250, 76 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 169/14.08.2015 г., издадена от "МС Яхтинг" ЕООД и 2. ДДС по ЗДДС за м. 08/2015 г. в размер на 2 470, 04 лв. и лихва в размер на 1 120, 74 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури № 211/11.08.2015 г. и № 212/14.08.2015 г., издадени от "Креатив" ЕООД. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-Варна разноски по делото в размер на 1 845, 30 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Фондация "Ятрус" [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл. "Д-р Мустаков" № 2, представлявана от Д. М., приподписана от юрисконсулт Н. Т.. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт З. Е. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на е отхвърлил жалбата на Фондация "Ятрус" [ЕИК], със седалище гр. Русе, представлявана от Д. М., срещу ревизионен акт № Р – 03001819003972 – 091 – 001/21.04.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 154/13.07.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която са установени следните задължения: ДДС по ЗДДС в размер на 27 000 лв. и лихви за забава 12 250, 76 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 169/14.08.2015 г., издадена от "МС Яхтинг" ЕООД и 2. ДДС по ЗДДС за м. 08/2015 г. в размер на 2 470, 04 лв. и лихва в размер на 1 120, 74 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури № 211/11.08.2015 г. и № 212/14.08.2015 г., издадени от "Креатив" ЕООД. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, издадените ревизионен доклад и акт, проведеното административно оспорване. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, подписан е с квалифициран електронен подпис и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите мотиви по материалната законосъобразност на оспорения акт. Същите са изложени на л. 214/гръб/- л. 220 от първоинстанционното дело, както систематизирани за целите на настоящето изложени се свеждат до следното: 1. Подробно е описана констатациите на ревизиращите органи по посочените три фактури на двамата доставчици и основанията, поради които не е признато право на данъчен кредит по същите. Водещият аргумент в тази насока е обстоятелството, че със закупената лодка, предмет на фактура № 169/14.08.2015 г., издадена от "МС Яхтинг" ЕООД, съответно с услугите, предмет на фактури фактури № 211/11.08.2015 г. и № 212/14.08.2015 г., издадени от "Креатив" ЕООД, не са извършени никакви последващи доставки и липсват предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. 2. Отбелязани са основните възражения на задължено лице, които основно се изразяват в това, че е недопустимо със задна дата органите по приходите да извършват корекция на признат вече / с АПВ/ данъчен кредит. Изложени са мотиви, че направеното възражение е неоснователно, тъй като няма пречка да бъде извършена корекция на упражнено право на данъчен кредит, ако са налице законови основания за това. Отбелязано е, че сходни фактически констатации относно неизползване на закупената лодка се съдържат при извършена проверка от управителния орган по оперативната програма, по силата на която са отпуснати средствата за закупуване на лодката. 3. Направено е тълкуване на относимите разпоредби на ЗДДС относно възникване на право на данъчен кредит. Отбелязано е, че нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС поставят изискване за възникване на право на данъчен кредит придобитите стоки или услуги да се използват или ще се използват за извършване на последващи облагаеми доставки. От тълкуването на разпоредбите е изведен извод, че задълженото лице носи доказателствената тежест да установи наличието на това законово изискване. 4. Посочено е, че от събраните по делото доказателства е видно, че ревизираното лице не извършвало каквито и да е облагаеми доставки с въпросната лодка, няма реализирани икономически изгоди и получени плащания. Акцентирано е изрично, че представителят на фондацията в писмени обяснения по реда на чл. 56 ДОПК е признал изрично, че със закупената лодка не е извършвана дейност и не са реализирани приходи. 5. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил мотиви по възраженията на задълженото лице, че неизвършването на икономическа дейност с лодката е по обективни причини /л. 217 гръб, л. 218 от първоинстанционното дело/. 6. Пак на отделен ред първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на задълженото лице обосновани на тълкуването на закона, направено в отделни решения на Съда на Европейския съюз /л. 218, гръб/. 7. Изведен е краен извод, че неизвършването на предвидените по договора и проекта услуги с лодката не се дължи на независещи от волята на ревизиращото лице обстоятелства и последното не е предприело никакви действия да я използва за целите на облагаема дейност. В продължение е обоснован извод, че при такава хипотеза приходната администрация разполага с правомощия да коригира сумата по приспадане и издаденият ревизионен акт в тази му част се явява законосъобразен, а жалбата неоснователна. 8. На л. 219 решаващият съд е изложил своите мотиви относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на услуги по двете фактури, издадени от "Креатив" ЕООД. Прието е, че фактурираните услуги са свързани с изпълнение на одобрения проект, но не и за последващи облагаеми доставки, поради което и в тази й част жалбата се явява неоснователна.

Решението на Административен съд – Русе е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Фондация "Ятрус" – Русе се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се аргументи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като при иначе безспорна фактическа обстановка неправилно е приел, че неизвършването на облагаеми доставки със стоките или услугите, предмет на процесните фактури, не е станало по обективни причини, а поради волята на задълженото лице.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. Спорът между страните се свежда единствено по тълкуването и прилагането на материалния закон.

В хода на ревизията е установено, че фондация "Ятрус" е получател на безвъзмездна финансова помощ по договор № 493/17.11.2014 г. по проект BG-2014-GTS-3.1.02 – 011 – "Създаване на условия за развитие на ученическия и младежки туризъм в рибарска област Главиница – Тутракан – Сливо поле". В изпълнение на договора и със средства получени по него фондацията е закупила от "МС Яхтинг" ЕООД моторна лодка, като по издадената фактура е упражнила право на данъчен кредит в размер на 27 000 лв. По две други фактури, издадени от "Креатив" ЕООД, с предмет авансово плащане по договор и окончателно плащане по договор за услуга "организиране на спортен празник, свързан с регата ТИД 2015 и спортен празник па корабомоделизъм и услуга по информация и публичност" фондацията е упражнила право на данъчен кредит общо в размер на 2 470 лв. Установено е още, че през ревизираните данъчни периоди фондацията не е извършвала облагаеми доставки, свързани с използване на въпросната лодка и услуги. По делото няма спор също, че правото на данъчен кредит по фактурата на "МС Яхтинг" ЕООД е признато с влязъл в сила акт за прихващане и/или възстановяване. С процесния ревизионен акт органите по приходите са извършили корекция на така упражненото право на данъчен кредит по фактурите на двамата посочени доставчици с мотив, че ревизираното лице не е използвало стоката или услугите за извършване на последващи облагаеми доставки, поради което не е изпълнено условието по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази му част.

Решението на Административен съд – Русе е правилно, като настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя мотивите на същия в тази насока. Наведените в касационната жалба оплаквания в насоки, че решаващият съд не е съобразил всички направени възражения н жалбоподателя, че е тълкувал превратно установените факти по делото, че е направено некоректно и избирателно позоваване на решенията на Съда на Европейския съюз, не могат да бъдат споделени. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е изложил и разгледал подробно както констатациите на приходния орган, така и възраженията на задълженото лице. В случая няма спор, че при придобиване на актива фондацията има право да упражни право на данъчен кредит и това право е признато от данъчния орган. Правилно е отбелязано от решаващият съд, че по същество спорът между страните се свежда до това дали впоследствие приходният орган може да извърши корекция на така упражненото право. Даденият положителен отговор в тази насока е верен и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази насока административният съд е разгледал подробно всички възражения на задълженото лице, в това число основното такова, че по независещи от нея причина фондацията не е могла да извършва облагаеми доставки както с лодката, така и с извършените услуги по фактурите на "Креатив" ЕООД. Правилно е прието, че сочените от страната обстоятелства / че правата му за ползване на лодката са били ограничени с подписването на договора за безвъзмездна финансова помощ, че не са му отпуснати допълнителни средства за каравана и теглич, с които да предвижва лодката, че е липсвал понтон на пристанище Тутракан, където може да спира лодката и прочие/ не могат да бъдат разглеждани като обективни такива, които възпрепятстват извършването на последващи облагаеми доставки. В допълнение следва да бъде посочено, че закупуването на лодката е станало след сключването на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, който в чл. 20, ал. 6, т. 3 забранява на бенефициента да продава или преотстъпва възмездно или безвъзмездно ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект, изпълнението на местната стратегия за развитие и функционирането на МИРГ материални активи чрез отдаването им под наем, аренда, договор за съвместна дейност и други. Казано по друг начин, още преди придобиването на актива, задълженото лице е било наясно, че няма да може или ще бъде силно затруднено да извършва облагаеми доставки със закупения материален актив.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че при постановяването на решението административният съд е направил избирателно позоваване на отделни точки от решенията на Съда на Европейския съюз. По специално за доводите, свързани с решението на съда по дело С – 153/11 следва да бъде посочено, че по това дело спорът е бил свързан с упражняване на право на данъчен кредит при придобиването на актив, с който в бъдеще ще бъдат извършвани облагаеми доставки. Принципно нито едно от цитираните решения на СЕС не отрича възможността да бъде извършена корекция на правото на данъчен кредит, когато с актива не са извършват последващи облагаеми доставки и това не се дължи на обективни причини, независещи от волята на задълженото лице, какъвто не е настоящия случай.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса фондацията касатор следва да бъде осъдена да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическото лице, в състава на което се намира ответната по касация Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1815, 25 лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, дължимо съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 13.11.2020 г. на Административен съд – Русе, шести състав, постановено по адм. д. № 441/2020 г.

ОСЪЖДА Фондация "Ятрус" [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл. "Д-р Мустаков" № 2, представлявана от Д. М., да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 815, 25 / хиляда осемстотин и петнадесет лева и двадесет и пет стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.