Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 4568 от 11.08.2020 г. по адм. дело № 4548/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 10 състав.

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221019004037-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Б. К. са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2018 г. в размер на 589, 64 лева, за данъчен период м. 08. 2018 г. в размер на 4381, 83 лева, за данъчен период м. 11.2018 г. в размер на 1140, 90 лева, за данъчен период м. 12.2018 г. в размер на 1440, 05 лева, за данъчен период м. 02.2019 г. в размер на 2709, 38 лева, за данъчен период м. 05. 2019 г. в размер на 3023, 09 лева ведно с лихви за забава, както и Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на лицето разноски в общ размер на 1050 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът е направил неправилен анализ на доказателствата по делото, което е довело до формиране на неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесния РА. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който се отхвърли жалбата на лицето срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Б. К., представлявана от адв. Р. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22221019004037-091-001 от 07.11.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Б. К. са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2018 г. в размер на 589, 64 лева, за данъчен период м. 08.2018 г. в размер на 4381, 83 лева, за данъчен период м. 11.2018 г. в размер на 1140, 90 лева / по отношение на цитираната сума е допусната техническа грешка в съдебното решение видно от съдържанието на РД – стр. 8, таблицата/, за данъчен период м. 12.2018 г. в размер на 1440, 05 лева, за данъчен период м. 02.2019 г. в размер на 2709, 38 лева, за данъчен период м. 05.2019 г. в размер на 3023, 09 лева ведно с лихви за забава.

Спорът се отнася до получени от Б. К. доходи от "Н. Б." ЕООД на 15.11.2018 г. в размер на 6845, 41 лева и на 27.05.2019 г. в размер на 3207, 56 лева съгласно договор за клинично изпитване от 16.01.2018 г. с възложител "Н. Ф." АГ със седалище и адрес Швейцария, Базел, както и относно получени доходи от "М. за ж. з." ООД на 30.07.2018 г. в размер на 3537, 83 лева, на 28.08.2018 г. в размер на 26 290, 96 лева, на 04.12.2018 г. в размер на 8640, 28 лева, на 19.02.2019 г. в размер на 16 256, 27 лева, на 13.05.2019 г. в размер на 14 289, 48 лева съгласно споразумение за клинично изпитване със спонсор "G1 Therapeutics Inc. "със седалище и регистрация Северна Каролина, САЩ.

По отношение на първите доходи приходните органи са приели, че същите са изплатени на лицето от "Н. Б." ЕООД и се касае за извършване на услуги на територията на страната, поради което същите се явяват облагаеми доставки с ДДС.

По отношение на вторите доходи в РА е прието, че от гледна точка на облагането с ДДС тези доходи не попадат в обхвата на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС, тъй като са налице доставки от главния изследовател към спонсора и съответно, доставчик на услугите в целия им предвиден в договора обем, независимо от делегирането на част от дейностите на подизпълнителя, е главният изследовател поради факта, че той е в договорни правоотношения с възложителя. Установено е също, че друго лице – спонсорът, ДИО или дружество, установено в Конфедерация Швейцария, САЩ и /или друга държава извън РБ не е възложило на подизследователите и /или изследователския персонал, включително и на РЛ извършването на определена работа/услуга, за която се е задължило да заплати определена цена, извън цената по посочените договори, следователно дружествата не се явяват възложител по договора с ФЛ Б. К. и съответно, не са получатели на услугата.

Първоинстанционният съд е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на процесния РА, като развитите в съдебния акт мотиви изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция.

Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано АССГ е изследвал съдържанието на процесните договори за клинично изпитване и е формирал правилен извод досежно мястото на изпълнение на процесните услуги, определено по общото правило на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС.

1. По отношение на доходите, изплатени на РЛ от "Н. Б." ЕООД на 15.11.2018 г. в размер на 6845, 41 лева и на 27.05.2019 г. в размер на 3207, 56 лева, е представен договор за клинично изпитване от 16.01.2018 г., сключен между "Н. Ф." АГ, със седалище и адрес Швейцария, Базел 4056, ул. "Лихтщрасе" № 35, нарично по-долу Н. представлявано от "Н. Б." ЕООД и съответно проф. Константа В. Т. – главен изследовател и Б. К. – съизследовател, с предмет на договора – провеждане на клинично изпитване в България – " COMPLEEMENT-1: Отворено, многоцентрово изпитване на фаза IIIb за оценка на безопасността и ефикасността на рибоциклиб /LEE011 в комбинация с летрозол за лечение на мъже и пре/постменопаузални жени с хормон-рецептор позитивен /HR+/ HER2 –негативен /HER2-/напреднал рак на гърдата /aPK/ без предходно хормонално лечение на напреднало заболяване", протокол №CLEE011 A2404, наричано "изпитването". Според чл. 3 от договора, цялата информация и всички данни, предоставени от главния изследовател или възложителя или събрани или създадени от съизследователя или от друг член на изследователския екип във връзка с изпитването, в устна или писмена форма и на какъвто и да се носител, са изключителна собственост на Възложителя и ще бъдат считани за поверителна информация. Според чл. 6 от договора, всички данни, ноу – хау, изобретения, резултати, одобрения и открития, както и всеки друг обект на права върху интелектуална собственост, е изключителна собственост на Възложителя. Съизследователят е длъжен своевременно да разкрива и предава на Възложителя всички изобретения и открития, които възникват във връзка с изпитването. Съгласно чл. 8 от договора, възнаграждението се заплаща от "Н. Б." ЕООД чрез съответната му банкова сметка. Не е спорно, че на Б. К. са изплатени описаните две суми от "Н. Б." ЕООД на 15.11.2018 г. и на 27.05.2019 г.

При така описаното съдържание на договора за клинично проучване правилно е прието от АССГ, че получателят на доставката е възложителят по договора, а именно "Н. Ф." АГ, със седалище и адрес Конфедерация Швейцария, а не българското дружество "Н. Б." ЕООД. Последното се явява само представител на "Н. Ф." АГ според разписаното в договора. Следователно, обосновано съдът се е позовал на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС, според която разпоредба мястото на изпълнение на доставката на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице /ДЗЛ/, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Не е спорен и фактът за изпълнение на възложената дейност по клиничното проучване, както и че "Н. Ф." АГ е данъчно задължено лице. Доколкото последното в качеството си на получател на услугите е установил независимата си икономическа дейност в Конфедерация Швейцария, то съгласно чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната. Това обуславя приложимостта на чл. 86, ал. 3 ЗДДС и за процесната доставка на услуги РЛ не дължи ДДС.

Като е достигнал до същия извод и е отменил РА относно установените задължения за д. п. м. 11. 2018 г. и м. 05.2019 г. за ДДС във връзка с изплатените от "Н. Б." ЕООД доходи, описани по-горе, АССГ е постановил правилно решение.

2. По отношение на спорните доходи, получени от Б. К. от "М. за ж. з." ООД на 30.07.2018 г. в размер на 3537, 83 лева, на 28.08.2018 г. в размер на 26 290, 96 лева, на 04.12.2018 г. в размер на 8640, 28 лева, на 19.02.2019 г. в размер на 16 256, 27 лева, на 13.05.2019 г. в размер на 14 289, 48 лева, е представено споразумение за клинично изпитване със спонсор "G. T. I. " – акционерно дружество със седалище и регистрация Северна Каролина, САЩ и д-р М. Т. – изследовател. Изследователският екип се състои от 10 ФЛ, измежду които е и д-р Б. К.. В подадената справка декларация за м. 05.2019 г. лицето по отношение на процесното клинично изпитване е декларирало ДО в размер на 14 289, 48 лева и ДДС в размер на 0, 00 лева. АССГ е достигнал до правилния извод за приложимост на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС и липса на облагаема доставка, извършена от лицето на територията на страната, за която да се дължи ДДС.

Не е спорно, че получателят на услугите за клинични проучвания по процесния договор е ДЗЛ, регистрирано в Северна Каролина, САЩ, т. е. мястото, на което е установена независимата му икономическа дейност, е извън територията на страната.

Според ревизиращите органи от гледна точка на облагането по ДДС процесните доходи на Б. К. не попадат в обхвата на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС, тъй като са налице доставки от главния изследовател към спонсора и следва да се има предвид, че доставчик на услугите, в целия предвиден по договора обем, независимо от делегирането на част от дейностите на подизпълнителя, е главният изследовател.

В тази връзка обосновано съдът е разгледал съдържанието на Изменение 2 от 22.12.2017 г. към договора за клинично изпитване от 22.04.2017 г., съгласно което е извършена замяна на определения главен изследовател – д-р М. Т. с д-р Б. К. Изменението е подписано както от спонсора, така и от д-р М. Т., и от д-р Б. К. С него се заменя една от страните по основното споразумение, а не се делегират или прехвърлят част от дейности по споразумението. Всички спорни доходи, изплатени на РЛ по процесното споразумение, са след датата 22.12.2017 г.

Следователно, след като възложителят по договора е дружество със седалище и адрес Северна Каролина, САЩ и същото е ДЗЛ, което е установено извън територията на страна, което е и получателят по процесните доставки на услуги, то правилно първостепенният съд е приел наличието на хипотезата на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗДДС и е отменил РА в съответните описани части досежно изплатените на РЛ доходи от "М. за ж. з." ООД.

По тези съображения, настоящата касационна инстанция обосновава извод за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4568 от 11.08.2020 г. по адм. дело № 4548/2020 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 10 състав.

Решението не подлежи на обжалване.