Решение № 2711 от 2.06.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 5494/2018 г.

Решение

№ 2711

гр. София, 02.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 49 състав, в публично заседание на 21.10.2019 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Маргарита Йорданова

при участието на секретаря Наталия Дринова, като разгледа дело номер 5494 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващи от ДОПК.

Образувано е по жалба от "М. - Ч., Б. " О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Б., чрез пълномощник, със съдебен адрес: гр. С., [улица], ет. 7, срещу РА №

Р-2200221700585-091-001/02.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на

НАП – [населено място], потвърден с Решение № 552/25.04.2018 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 10. 2015 г. и м. 12. 2015 г. общо в размер на 115000. 00 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 21960. 47 лв.

Жалбоподателят в жалбата си, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт и сочи, че така установените задължения с него са определени при неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в хода на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства, обосноваващи реалното извършване на доставките, фактурирани с процесните фактури, издадени от доставчиците на дружеството. Позовава се на практиката на СЕС. Моли оспорваният ревизионен акт да бъде отменен изцяло. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция "ОДОП" – [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" – [населено място]. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР № Р-2200221700585-020-001/02.02.2017 г. / л. 36 от делото/, издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-01-369/30.03.2016 г. / л. 19-20 от делото/ на директора на ТД на НАП – [населено място], за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г., като срока за завършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена във връзка с Решение № 52/ 12.01.2017 г. на директора на Дирекция"ОДОП" – [населено място]. Заповедта е връчена по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК на 06.02.2017 г. Същата е изменена със ЗВР № Р-2200221700585-020-002/03.05.2017 г., като срока за завършване на ревизията е определен до 03.07.2017 г. / л. 39 от делото/. Съгласно разпоредбите на чл. 117 от ДОПК Ревизионният доклад / РД/ се съставя не по- късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията, който срок не е спазен. РД е издаден с №

Р-2200221700585-092-001/31.08.2017 г. /л. 42-62 от делото/. РД е връчен по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК на 04.09.2017 г. В законоустановения срок е постъпило възражение срещу РД. В срока по чл. 119, ал. 3 ДОПК е издаден РА №

Р-2200221700585-091-001/02.11.2017 г. / л. 63-81от делото/. Същият акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

С РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 115 000, 00 лв., на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за периодите м. 10. 2015 г. и м. 12. 2015 г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и са определени лихви в размер на 21 960, 47 лв., предмет на спор в настоящото производство.

При ревизията е констатирано, че основната дейност на дружеството е свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради. Дружеството притежава офис и производствено-складова база в промишлената зона на [населено място], [улица]. С цел установяване на обстоятелства от значение за данъчното облагане, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №Р-22002217000585-040-001/27.03.2017 г., в отговор на което са представени документи и обяснения.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], резултатите от които са обективирани в протоколи, описани в РД, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК се явява неразделна част от РА.

С протоколи № 0855915/08.06.2017 г., № 0855916/12.06.2017 г. са приобщени документите, описани на стр. 3 от РД.

С РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки на материали общо в размер на 55 000, 00 лв. за м. 10. 2015 г. /10 000, 00 лв. по 8 фактури, издадени от [фирма], 20 000, 00 лв. по 13 фактури, издадени от [фирма], 15 000, 00 лв. по 10 фактури, издадени от [фирма], 10 000, 00 лв. по 7 фактури, издадени от [фирма]/ и общо в размер на 60 000, 00 лв. за данъчен период м. 12. 2015 г. /16 000, 00 лв. по 11 фактури, издадени от [фирма], 16 000, 00 лв. по 11

фактури, издадени от [фирма], 20 000, 00 лв. по 13 фактури, издадени от [фирма] и 8 000, 00 лв. по 6 фактури, издадени от [фирма]/. Процесните фактури са включени в дневниците за продажби на доставчиците за съответните данъчни периоди. Посочените доставчици са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, с изключение на [фирма].

1. В протокол №П-22000116065666-141-001 от 11.05.2016 г. са обективирани резултатите от насрещната проверка на [фирма] във връзка с издадени19 фактури с начислен ДДС в размер на 26 000, 00 лв. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ са представени спорните фактури, в които е посочено, че разплащането е в брой, но не са приложени касови бонове; оборотна ведомост за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г.; хронологии на сметки 304, 401, 411 и 501; писмени обяснения, съгласно които ползва нает склад в [община], [населено място] и транспортът на стоките е за сметка на ревизираното лице.

С цел установяване придобиването на стоките от [фирма] е извършена насрещна проверка на посочения предходен доставчик [фирма]. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ, от проверяваното дружество е представена декларация вх.

№ 24-00-338#10/26.05.2016 г., към която са приложени фактури с предмет хранителни стоки /риба/. В декларацията изрично е заявено, че [фирма] не е имало търговски взаимоотношения с [фирма].

От ревизираното лице са представени издадените от [фирма] фактури, заедно с опис на стоките по вид, количество и цена, както и фискални бонове от фискално устройство ZI001643 и фискална памет 64020123, издадени след датата на съставяне на фактурите.

Ревизиращите органи са анализирани събраните доказателства, като са посочили, че липсват складови и експедиционни документи, както и сключени договори за доставка на стоки. Не е представен договор за наем на склад за съхранение на стоките. Налице е противоречие между декларираното от доставчика местонахождение на стоките в [населено място] и вписания обект в представените от ревизираното лице касови бонове - склад за строителни материали в [населено място], [жк].

2. В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ

№П-22000117054029-040-001/28.03.2017 г., [фирма] не е представило изисканите счетоводни документи и обяснения във връзка с издадените към ревизираното лице 13 фактури с начислен ДДС в размер на 20 000, 00 лв.

В дневниците за продажби за м. 09. 2015 г. и м. 10. 2015 г. на [фирма] са отразени 18 фактури, получател по които е ревизираното лице с обща данъчна основа 134 526, 00 лв. и начислен ДДС в общ размер на 26 905, 20 лв. За 2015 г. в дневниците за покупки на доставчика не са отразени изобщо получени доставки. В декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. дружеството декларира основна дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки с код по Н. 4719.

В предходното ревизионно производство на доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в протокол

№П-22000116065669-141-001/11.05.2016 г., приобщен към доказателствения материал по преписката. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ, от [фирма] са представени спорните фактури, в които е посочено, че плащането е в брой, но не са приложени касови бонове; оборотна ведомост за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г.; хронологичен регистър на сметки 304, 401, 411; писмени обяснения, съгласно които стоките са съхранявани в склад под наем в с. С. и транспортът им е за сметка на ревизираното лице. Като предходен доставчик е посочено [фирма] с управител Д. М., но не са приложени издадени фактури от този доставчик.

Органите по приходите са анализирани събраните документи, като са отбелязали, че липсват приемо-предавателни протоколи, складови или експедиционни документи. Доставчикът не разполага с назначени лица по трудово или извънтрудово правоотношение за ревизираните периоди, нито с дълготрайни материални активи. От ревизираното лице са представени издадените от [фирма] фактури, заедно с опис на стоките по вид, количество, цена и фискални бонове от фискално устройство ZI002401 и фискална памет 64002401. Доставчикът не представя договор за наем на склад. Налице е несъответствие между посоченото местонахождение на склада в [населено място] и вписания обект в касовите бонове, представени от ревизираното лице - склад за строителни материали в [населено място], [жк]. Констатирано е, че данните на фискалното устройство и фискална памет по представените касови бонове и посочения обект в тях са идентични като тези, съпровождащи спорните фактури по доставките от [фирма].

3. В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ

№П-22000117054056-040-001/28.03.2017 г., от [фирма] не са представени изисканите документи и обяснения във връзка с издадени към ревизираното лице 21 фактури с начислен ДДС в размер на 31 000, 00 лв. Постъпила е декларация, че всички документи се намират при ревизиращ екип от ТД на НАП С.. Констатирано е, че на доставчика е извършена ревизия, но за периода от м. 01. 2015 г. до м. 05. 2015 г., при която не са иззети оригинали на документи.

В предходното ревизионно производство на доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в протокол

№П-22000116065671-141-001/11.05.2016 г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ, от

[фирма] са представени издадените фактури, част от които придружени с приемо-предавателни протоколи. Във фактурите е посочено, че разплащането е в брой, но не са приложени касови бонове. Представена е и оборотна ведомост за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г.; хронологии на сметки 304, 401, 411; писмено обяснение, съгласно което ползва склад под наем, находящ се в [населено място] и транспортът на стоките е за сметка на ревизираното лице. Като предходни доставчици са посочени [фирма], [фирма] и [фирма], но не са представени издадени от тях фактури.

С цел установяване придобиването на стоките от прекия доставчик, са връчени ИПДПОЗЛ на [фирма], [фирма] и [фирма].

С декларация вх. № 24-00-338#9/14.05.2016 г. от [фирма] е заявено, че няма издадени или получени фактури от [фирма] и стопанисва хотел "С. холидей", находящ се в курортен комплекс "Слънчев бряг".

В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ

№Р-22000116001244-041-004 от 13.05.2016 г., от [фирма] не са предоставени изисканите данни и документи. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 22.10.2013 г., не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и не е публикувало годишни финансови отчети.

До [фирма] е изпратено ИПДПОТЛ №Р-22000116001244-041-003 от 13.05.2016 г. Обратната пощенска разписка се е върнала с гриф "непознат на адреса". По данни от информационната система на НАП дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 09.04.2012 г., не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и не е публикувало годишни финансови отчети.

От ревизираното лице са представени издадените фактури от [фирма] фактури, ведно с опис на материалите по вид, количество, цена и фискални бонове от фискално устройство ZI001644 и фискална памет 64020124.

След анализ на събраните документи, органите по приходите са посочили, че доставчикът не представя договор за наем на склад. Налице е несъответствие между посоченото от доставчика местонахождение на стоките в [населено място] и вписания в представените от ревизираното лице касови бонове обект - склад за строителни материали в [населено място], [улица].

Органите по приходите са посочили, че процесните фактури са издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] в нарушение на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и са придружени с фискални бонове, издадени в противоречие с чл. 118 от ЗДДС след датата на издаване на фактурите.

Въз основа на така установеното и на основание на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] общо в размер на 77 000, 00 лв. за периодите м. 10. 2015 г. и м. 12. 2015 г.

4. По електронен път на [фирма] е връчено ИПДПОЗЛ

№П-22000117054055-040-001/28.03.2017 г. във връзка с издадени 2 фактури към ревизираното лице с начислен ДДС в размер на 30 000, 00 лв. В указания срок от проверяваното дружество не са представени изисканите документи и обяснения.

По данни от информационния масив на НАП [фирма] не притежава кадрова обезпеченост и в дневника му за покупки не са отразени фактури с предмет покупка на материали. От доставчика е регистрирано фискално устройство 64002013 и фискална памет ZI002013 в склад за строителни материали, находящ се в Б., [улица], ет. 2. При извършена проверка, документирана с протокол № 1157284/29.03.2017 г., е установено, че няма стопанисван склад на този адрес от [фирма].

От ревизираното лице са представени спорните фактури, издадени от

[фирма] с предмет строителни материали, придружени с приемо-предавателни протоколи. Във фактура № 000000039/30.12.2015 г. с данъчна основа 7 330, 00 лв. и ДДС 1 466, 00 лв., са извършени поправки в цифрите на начисления данък в нарушение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на така установеното и на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 30 000, 00 лв. по фактурите, издадени от [фирма].

5. По електронен път на [фирма] е връчено ИПДПОЗЛ

№П-22220317037332-040-001/08.03.2017 г. във връзка с издадени 6 фактури с предмет тухли и начислен ДДС в размер на 8 000, 00 лв. В указания срок от проверяваното дружество не са представени изисканите документи и обяснения.

По данни от информационната система на НАП доставчикът е обявил трудов договор с лице на длъжност продавач-консултант и декларира приход за 2015 г. основно от търговска дейност в питейни заведения. За 2015 г. декларира покупки на материали от [фирма] и [фирма].

На [фирма] е извършена ревизия по ЗДДС за периодите от м. 01. 2015 г. до м. 02. 2016 г., приключила с РА № 22000116002063 от 19.10.2016 г., при която е констатирано, че дружеството стопанисва кафе-сладкарница под наем в [населено място], [улица], съгласно договор за наем от 17.02.20105 г. с наемодател ЮЗУ "Н. Р. ". От намиращия се в обекта ЕКАФП са отчитани приходи само през м. 03 и 04. 2015 г. В дружеството са назначени 6 лица по трудови договори от 04.03.2015 г. на длъжност "барман" и "готвач", прекратени на 07.05.2015 г. За периода от 01.12.2015 г. до 29.02.2016 г. дружеството е декларирало, че стопанисва склад под наем в [населено място], [улица] по договор, сключен с наемодателя Т. К. Б., но не представя документи за платен наем, нито в отчетните му регистри по ЗДДС са отразени фактури за платен наем. В базата данни на ЕСГРАОН не се открива Т. Б. с посочения ЕГН. Не се доказва придобиване на стоките от предходните доставчици [фирма] и [фирма]. В заключение при ревизията е прието, че данъкът е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС.

От ревизираното дружество са представени спорните фактури, придружени с фискални бонове и приемо-предавателни протоколи.

След анали на събраните доказателства, органите по приходите са посочили, че не е доказано придобиването на строителните материали от процесния доставчик, както и транспортирането им до обект на ревизираното лице. Представените протоколи и фактури не доказват наличието на сделката от фактическа страна. Въз основа на така приетото и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 000, 00 лв. по доставките от [фирма].

Ревизиращите органи са обсъдили и допълнително представените документи от ревизираното лице с писмо вх. № 24-00-257#7/20.07.2017 г. - разплащателни ведомости за периода от 01.10.2015 до 31.12.2015 г. за изплатени възнаграждения на шофьорите Д. Й. А., И. М. Я., К. Г. П., Н. С. Т., Р. Г. С., С. З. Г., Т. А. П.; трудови договори, сключени с тези лица и декларациите им, съгласно които са превозвали строителни материали до обект "Казармата" в [населено място]; товарителници и справки за стоков поток.

След анализ на тези документи органите по приходите са посочили, че товарителниците не съдържат данни за точното място на натоварване на материалите. Също така в тях липсват идентификационните данни и не са положени печати на изпращача и превозвача. Предвид късното им представяне е прието, че същите са съставени за целите на ревизията. Отделно от това, в предходно ревизионно производство ревизираното лице твърди, че транспортът на строителните материали е за сметка на доставчиците.

При така очертаната фактическа обстановка, органът по приходите е приел, че в случая не е доказано наличие на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 5 от с. з. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от горепосочените доставчици фактури за процесните периоди. В срока по чл. 152 от ДОПК данъчнозадълженото лице е обжалвало РА № Р-2200221700585-091-001/02.11.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], пред директора на Дирекция "ОДОП" – [населено място]. На основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК, срокът за произнасяне по жалбата е продължен по взаимно съгласие между жалбоподателя и решаващия орган до три месеца от датата на изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК/ л. 90 от делото/. С Решение № 552/ 25.04.2018 г., Директора на Дирекция на "ОДОП"[населено място] е потвърдил РА.

От ответника са представени допълнително писмени доказателства от административната преписка / л. 112-118 и л. 174-182 от делото/. По делото са представени и допълнително доказателства от трети лица неучастващи в процеса / л. 162-173 от делото/. От жалбопходателя са представени допълнително писмени доказателства / по опис л. 149 – 154- 3 бр. папки оранжеви, л. 188-189 от делото, л. 214-362, л. 383-385 от делото/.

В хода на съдебното обжалване на РА е изслушана и приета ССЕ/ л. 135- 148 от делото/, неоспорена от страните. Вещото лице след извършена проверка на документите, приложени по делото и тези в административната преписка, както и проверка в счетоводството на дружеството е дало отговор на поставените му задачи. По делото са приети допълнителни заключения по ССЕ / л. 204-212, л. 391 – 397 от делото/, неоспорени от страните. Вещото лице след извършена проверка надопълнително представените документи по делото и такива представени от счетоводствата на доставчиците е дало отговор на поставените му въпроси.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля О. В. Ч.. Същият е заявил, че през 2015 г. е работил в неговата фирма [фирма] и през периода м. 10-12. 2015 г. е доставял на жалбоподателя строителни материали от складова база в [населено място]. Транспорта на стоката бил осъществяван от жалбоподателя като той имал и задължението да натовари същата на транспортните средства. Стоката била закупувана от него от предходни доставчици – "Ил мекс", "И. – Д" и "Р. -тед", като тези доставчици доставяли с техни транспортни средства стоката и я разтоварвали в склада. Плащането се извършвало по касов път. При предявяване приемно-предавателните протоколи и фактури, спорни по делото, свидетелят е заявил, че положеният подпис е негов.

Други доказателства не са ангажирани от страна на жалбоподателя и ответника в хода на съдебното производство.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, в частта потвърдена с Решение № 552/25.04.2018 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" – [населено място], поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По валидността на акта:

Настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя, че при извършването на ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, както и при издаването на потвърдителното решение на Дирекция "ОДОП", са допуснати нарушения на принципите на служебното начало, на добросъвестност и право на защита, установени съответно в чл. 5 и чл. 6 от ДОПК както и че ревизията не е приключила в законоустановения срок. От посочените основни начала на данъчно-осигурителния процес органите по приходите следва да се ръководят в действията си на всеки етап от регламентираната с ДОПК процедура по установяване публичните вземания и нарушението им действително би довело до незаконосъобразност на извършените действия и издадените актове. В настоящия случай обаче от събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати такива нарушения. Обратно - при извършване на ревизията са спазвани всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. Жалбоподателят и бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да е нарушаван принципа на служебно начало и добросъвестното упражняване от страна на ревизиращите органи по приходите на техните процесуални права, или същите да са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. В хода на ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица, приобщени по съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК.

При извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за издаването му. РА е издаден под формата на електронен документ и подписан с валидни КЕП от издателите му предоставен на електронен носител и приложен по делото (л. 112-118 от делото). Видно от представените в писмото доказателства, електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията са били валидни и квалифицирани по смисъла на чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗЕДЕП. При извършването на ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА № Р-2200221700585-091- 001/02.11.2017 г. не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта.

За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по посочените по-горе фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], органите по приходите са приели, че по фактурите не са налице реално извършени доставки, не са възникнали данъчни събития, и данъкът по тези доставки е начислен неправомерно, с оглед на което на основание чл. чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, общо в размер на 115000. 00 лв. До този извод органите по приходите са достигнали след анализ на представените документи от жалбоподателя и поради факта, че при извършените насрещни проверки на доставчиците същите не са представили исканите документи, обосноваващи реалността на доставките по фактурите. Приел е, че представените документи от жалбоподателя са частни такива, без доказателствена сила и не удостоверяват действително доставяне на стоките към дружеството жалбоподател, че липсват доказателства за произхода на стоките и транспортирането им до получателя, както и реалното й предаване на жалбоподателя от страна на доставчиците и влагането и в обектите на жалбоподателя. За това е посочено, че в случая е налице формално документиране на сделки и оформяне на счетоводни документи, без да е налице фактическо изпълнение на доставки.

Жалбоподателят оспорва тези изводи на органа по приходите като твърди, че стоките, посочени във фактурите са реално доставени и получени като в хода на ревизионното производство са представени всички необходими документи доказващи този факт. Жалбоподателят счита, че органът по приходите е приложил неправилно материалният закон. Позовава се на практиката на СЕС.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

1. /Относно извършените доставки на стоки съдът намира следното: Спорът между страните е формиран по въпроса извършени ли са реални доставки на стоки – строителни материали / тухли и арматура/, от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], респективно възникнало ли е за жалбоподателя "М. - Ч., Б. " О. правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Тоест, извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, поради което само при наличието на доставка данъкът се явява начислен от доставчика правомерно.

Съгласно цитираната разпоредба, доставката на стока се дефинира, като прехвърляне на правото на собственост върху стоката, т. е. за да се установи извършването на доставка, следва да се докаже, че доставчикът - ДЗЛ, което е издало фактурата и е начислило ДДС, е прехвърлил собствеността върху стоката предмет на продажбата на нейният получател. При родово определените вещи, като в процесния случай, прехвърлянето на собствеността се осъществява с факта на предаване на стоката на получателя, което пък означава, че следва да е безспорно установено, че доставчикът е разполагал със стоката към датата на извършване на доставката. В тежест на жалбоподателя е да установи това обстоятелство, тъй като той трябва да установи всички предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит.

След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че констатациите на органът по приходите, относно доставчиците за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС не са опровергани. За да бъде признато право на данъчен кредит не е достатъчно само да е издадена фактура, данъкът по нея да е начислен към бюджета и да е включена в СД по ЗДДС и в дневника за покупки за периода, необходимо е доставката да е реално извършена.

Видно от представените доказателства в административната преписка, в хода на ревизионното производство по реда на ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Проверяваните дружества не са представили доказателства за реалност на фактурираните доставки на стоки. Не са представени доказателства за произход на стоката, доказателства, че стоката е била налична при доставчика, мястото й на съхранение, транспорта на същата, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за реално предаване на стоките между доставчика и жалбоподателя – складови разписки, експедиционни бележки, товарителници и приемно – предавателни протоколи.

От доставчика [фирма] са били представени са спорните фактури, в които е посочено, че разплащането е в брой, но не са приложени касови бонове; оборотна ведомост за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г.; хронологии на сметки 304, 401, 411 и 501; писмени обяснения, съгласно които ползва нает склад в [община], [населено място] и транспортът на стоките е за сметка на ревизираното лице. Видно обача от събраните в хода на ревизията доказателства при извършената от органите по приходите проверка на посочения като предходен доставчик [фирма], същият е представил декларация вх. № 24-00-338#10/26.05.2016 г., към която са приложени фактури с предмет хранителни стоки /риба/. В декларацията изрично е заявено, че [фирма] не е имало търговски взаимоотношения с [фирма]. Липсват и неса представени липсват складови и експедиционни документи, както и сключени договори за доставка на стоки. Не е представен договор за наем на склад за съхранение на стоките. Налице е противоречие между декларираното от доставчика местонахождение на стоките в [населено място] и вписания обект в представените от ревизираното лице касови бонове - склад за строителни материали в [населено място], [жк]. При извършената проверка на доставчика [фирма] по време и на двете ревизионни производства са представени единствено спорните фактури, в които е посочено, че плащането е в брой, но не са приложени касови бонове; оборотна ведомост за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г.; хронологичен регистър на сметки 304, 401, 411; писмени обяснения, съгласно които стоките са съхранявани в склад под наем в [населено място] и транспортът им е за сметка на ревизираното лице. Като предходен доставчик е посочен отново [фирма], но не са приложени издадени фактури от този доставчик.

От ревизираното лице са представени и за двата доставчика фискални бонове от фискално устройство ZI001643 и фискална памет 64020123, издадени след датата на съставяне на фактурите. Липсват приемо-предавателни протоколи, складови или експедиционни документи. Доставчикът не разполага с назначени лица по трудово или извънтрудово правоотношение за ревизираните периоди, нито с дълготрайни материални активи. Доставчикът не е представил договор за наем на склад. Налице е несъответствие между посоченото местонахождение на склада в [населено място] и вписания обект в касовите бонове, представени от ревизираното лице - склад за строителни материали в [населено място], [жк]. Констатирано е, че данните на фискалното устройство и фискална памет по представените касови бонове и посочения обект в тях са идентични като тези, съпровождащи спорните фактури по доставките от [фирма].

В хода и на двете ревизионни производства от доставчика [фирма] са представени издадените фактури, част от които придружени с приемо-предавателни протоколи. Във фактурите е посочено, че разплащането е в брой, но не са приложени касови бонове. Представена е и оборотна ведомост за периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г.; хронологии на сметки 304, 401, 411; писмено обяснение, съгласно което ползва склад под наем, находящ се в [населено място] и транспортът на стоките е за сметка на ревизираното лице. Като предходни доставчици са посочени [фирма], [фирма] и [фирма], но не са представени издадени от тях фактури. Видно от представените по делото доказателства на предходните доставчици също е била извършена проверка, като [фирма] изрично е заявило, че няма никави издадени от или на [фирма] фактури, както и че дружеството стопанисва хотел "С. холидей", находящ се в курортен комплекс "Слънчев бряг". Останалите две дружества не са открити на посочените от тях адреси, същите са с прекратена регистрация по ЗДДС от 2012 и 2013 г., не са подавали декларации по чл. 92 от ЗКПО и не са публикували ГФО. Отново и за този доставчик от жалбоподателя са представени фактури, ведно с опис на материалите по вид, количество, цена и фискални бонове от фискално устройство ZI001644 и фискална памет 64020124. От доставчика не е представен договор за наем или документза собственост на склад, като е налице несъответствие между посоченото от доставчика местонахождение на стоките в [населено място] и вписания в представените от ревизираното лице касови бонове обект - склад за строителни материали в [населено място], [улица]. Т. е и за трите доставчика не са налични безспорни доказателства за обектите в които са съхранявали строителните материали, не е посочено как и от къде е била закупена стоката и дали същата е била налична при доставчиците към момента на продажбата й на жалбоподателя, както и по какъв начин е била траспортирана до получателя на стоката и къде е било предаването на същата. Не са представени доказателства за това как е била осчетоводена извършената доставка на стока при доставчиците, както и извършените разходи за закупуването на стоките, както и мястото на предаване на стоките.

Действително в хода на ревизионното производство от жалбоподателя са представени писмени документи по отношение на трите доставчика- фактури с прикрепени към тях касови бонове, както и приемно-предавателни протоколи, счетоводни документи и други, които са представени и в хода на съдебното производство. Следва обаче да се посочи, че представените документи в хода както на ревизионното, така и на съдедебното производство са частни такива, без достоверна дата, поради което доказателствената им сила, следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото.

От представените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, както и в хода на съдебното производство обаче, не се доказва реалност на доставките по процесните фактури. Съдържанието на представените приемно-предавателни протоколи е бланкетно и идентично по съдържание за всички доставчици като във същите не е посочено конкретното място на предаване и приемане на стоката. Не е посочено как и за чия сметка ще бъде осъществен превоза на тези стоки, произхода на стоките, къде са били съхранявани същите преди доставката и дали същите са били вложени в строителството на обект на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че при проверката на предходните доставчици същите или декларарат, че не са доставяли стоки или въобще не са представили никакви документи относно доставки до [фирма], [фирма], [фирма].

Не е установено безспорно и дали е извършено разплащане по тези фактури, тъй като в касовите бонове приложени към фактурите са издадени от един същи касов апарат с еднаква фискална памет след датати на издаване на фактурите. Видно от приложените доказателства отговор на ТД на НАП – [населено място] фискално устройство ZI001643 и фискална памет 64020123 е регистрано на [фирма], като за останалите дружества няма данни за регистрирани фискални устройства. Отделно от това видно тосъдържанието на касовите бонове същите са издадени от обекти различни от тези които се твърди, че е доставяна стоката от [фирма], [фирма], [фирма]. С оглед на горното съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля Ч., тъй като същите са противоречиви и не се подкрепят от писмените доказателства по делото.

Действително от жалбоподателя в хода на второто ревизионно производство са представени разплащателни ведомости за периода от 01.10.2015 до 31.12.2015 г. за изплатени възнаграждения на шофьорите Д. Й. А., И. М. Я., К. Г. П., Н. С. Т., Р. Г. С., С. З. Г., Т. А. П.; трудови договори, сключени с тези лица и декларациите им, съгласно които са превозвали строителни материали до обект "Казармата" в [населено място]; товарителници и справки за стоков поток. Товарителниците обаче, не съдържат данни за точното място на натоварване на материалите. Също така в тях липсват идентификационните данни и не са положени печати на изпращача и превозвача. Липсват и не са представени доказателства за това с какви автомобили са извършвани доставките / с оглед спецификата на стоките – строителни материали/ и чия собственост са тези автомобили, разходи за извършения траспорт – гориво и резервни части, лисват и не са представени данни за това как и от кого и било извършено товареното и разтоварването на тези строителни материали. Отделно от това, в предходно ревизионно производство жалбоподателят е твърдял, че транспортът на строителните материали е за сметка на доставчиците, а в второто ревизионно производство и в съдебното такова се твърди, че транспорта е бил за негова сметка.

По отношение на другите два доставчика отново не са представени доказателства за материалната, касрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. При извършената проверка на доставчика [фирма] е установено, че дневника му за покупки не са отразени фактури с предмет покупка на материали. От доставчика е регистрирано фискално устройство 64002013 и фискална памет ZI002013 в склад за строителни материали, находящ се в Б., [улица], ет. 2. При извършена проверка, е установено, че няма стопанисван склад на този адрес от [фирма]. Доставчикът [фирма] е обявил трудов договор с лице на длъжност продавач-консултант и декларира приход за 2015 г. основно от търговска дейност в питейни заведения. За 2015 г. декларира покупки на материали от [фирма] и [фирма]. Установено е, че дружеството стопанисва кафе-сладкарница под наем в [населено място], [улица], съгласно договор за наем от 17.02.20105 г. с наемодател ЮЗУ "Н. Р. ". От намиращия се в обекта ЕКАФП са отчитани приходи само през м. 03 и 04. 2015 г. В дружеството са назначени 6 лица по трудови договори от 04.03.2015 г. на длъжност "барман" и "готвач", прекратени на 07.05.2015 г. За периода от 01.12.2015 г. до

29.02.2016 г. дружеството е декларирало, че стопанисва склад под наем в [населено място], [улица] по договор, сключен с наемодателя Т. К. Б., но не представя документи за платен наем, нито в отчетните му регистри по ЗДДС са отразени фактури за платен наем. В базата данни на ЕСГРАОН не се открива Т. Б. с посочения ЕГН. Липсват доказателства, че този доставчик е разполагал с налични строителни материали, които да продаде на жалбоподателя. Не са представени документи относно това кой и за чия сметка е извършил транспорта на тези стоки, произхода на тези стоки, къде са били съхранявани същите преди доставката и дали същите са били вложени в строителството на обект на жалбоподателя. липсват документи които да установяват реалното предаване на стоките, както и тяхното заплащане.

Изводите на органа по приходите, че не са налице реално извършени доставки по процесните фактури не се опровергават и от приетата по делото ССЕ, както и от допълнителните заключения към него, неоспорени от страните. Видно от съдържанието на заключението вещото лице е посочило, че в счетоводството на жалбоподателя процесните фактури са осчетоводени и посочени в регистрите по ЗДДС, СД и дневник за покупки, в дан. период, в който са издадени като за същите са взети съответните счетоводни статии. Плащанията по процесните фактури е извършено в брой като са взети съответните счетоводни статии. Вещото лице не е посочило, дали получените стоки са били заведени в сметка от гр. 30 и дали е било създадено аналитично отчитане по видове стоки, мерна единица и количества. Не са представени документи от които да са установи в кой обект са вложени строителните материали.

Вещото лице обаче не е извършило проверка в счетоводството на преките доставчици, което е изрично е заявило при разпита му съдебно заседание. Вещото лице е посочило, че е посетило адрес на който се водят счетоводствата на всички доставчици, но не е могло да разгледа в оригинал счетоводните документи, тъй като същите не са представени, но на по късен етап са му изпратени по пощата. Още повече, че тези копия от докученти за всички доставчици, представени от жалбоподателя пред съда, и по които вещото лице е работило и изготвило ССЕ и допълненията към нея, са заверени за вярност от едено и също лице О. Ч., който не управилтел на [фирма], "С. " Е., [фирма] и [фирма]. С оглед на горното не може да се твърди по безспорен начин, че доставчиците са водили редовно счетоводство, че в същите се съхраняват същите документи относно процесните доставки на стоки, които се съдържат в счетоводството на жалбоподателя. Факта, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя е ирелевантен към факта на извършване на доставките. С оглед на това, че не е безспорно установено, че именно [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] са извършили фактурираните доставки, ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят е използвал за собствената си дейност стоките, тъй като не може да се установи връзката между вложените от него в строителството на обект "Казармата" в [населено място] строителни материали с тези, получени от него от посочените по-горе доставчици.

Данъчната фактура представлява частен документ, удостоверяващ само съгласно чл. 180 от ГПК, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени от лицата, които са я подписали. Данъчната фактура не представлява доказателство за фактическо осъществяване на доставката. Такова доказателство не е и осчетоводяването на фактурата и включването и в СД и в дневниците за покупки и продажби. За да бъде призната доставката за реална не е достатъчно да бъдат издадени счетоводни документи, а и да има доказателства, че доставчикът е извършил доставката. Такива доказателства не са представени нито в ревизионното производство и административното оспорване на РА, нито в настоящото съдебно производство.

Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от издателя на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че органът по приходите правилно и законосъобразно е заключил, че не е установено наличие на доставка по смисъла на чл. 6, данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС за доставки от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и е отказал право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с чл. 6 от ЗДДС за процесните данъчни периоди.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният РА, потвърден с решение № 552/ 25.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – [населено място], с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 115000. 00 лв. главница и лихви за забава в размер на 21960. 47 лв. е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за основателно. Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в актуалната й редакция към момента на подаване на жалбата/, съобразно обжалвания материален интерес – главница и лихви общо в размер на 136960. 47 лв. Поради това, и предвид обстоятелството, че ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 3899. 60 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –

София- град, трето отделение, 49 състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "М. - Ч., Б. " О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Б., срещу РА № Р-2200221700585-091-001/02.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 552/25.04.2018 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 10. 2015 г. и м. 12. 2015 г. общо в размер на

115000. 00 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 21960. 47 лв.

ОСЪЖДА "М. - Ч., Б. " О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Б., да заплати по сметката на Дирекция "ОДОП" - [населено място] сумата в размер на 3899. 60 лв. / три хиляди осечстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

СЪДИЯ: