Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Вендо Трейд" ЕООД, чрез адв. К., против решение № 1203/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2758/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221017003004-091-001/17.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 171/01.02.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София.

Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на регламентираните в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС изисквания за вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки. Касаторът твърди, че за доказване реалността на доставката са представени договор, търговска кореспонденция, протоколи за приемо-предаване, фактура, товарителници, потвърждение за получаване на стоката от купувача, които в съответствие с чл. 45 от ППЗДДС установяват реалното извършване на ВОД, като същите не са оспорени от ревизиращия орган по предвидения в закона ред. Излага доводи, че мотивите на съда са в противоречие с практика на Съда на ЕС и ВАС. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. В., оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Подробни съображения излага в писмени бележки. Твърди, че противно на соченото от касатора документите, представени в хода на съдебното производство (VIES декларации, потвърждение за пристигане на стоките в Гърция, международна товарителница, договор за превоз на товари), са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е ревизионен акт № Р-22221017003004-091-001/17.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 171/01.02.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, с който на жалбоподателя за данъчния период м. 04. 2017 г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер 2 901 013 лв. по фактура № 1/21.04.2017 г. и фактура № 2/27.04.2017 г., издадени от "Рока 2017" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6 от ЗДДС.

За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури органите по приходите са приели, че не се установява конкретният предмет на доставка по двете фактури, издадени от "Рока 2017" ЕООД, съответно по декларираната ВОД от "Вендо Трейд" ЕООД към Kim Tihomir Mike, VIN EL800820655, Гърция. Посочено е, че не са представени документи, потвърждаващи наличието при "Рока 2017" ЕООД на стоки от процесните видове и количества, включително и към датите на съставяне на представените приемо-предавателни протоколи - 21.04.2017 г. и 27.04.2017 г., с оглед прехвърляне на фактическата разпоредителна власт върху тях, не е доказан произходът на стоките, транспорта и съхранението им. Счетено е, че приемо-предавателните протоколи не представляват годни доказателства за индивидуализация на описаните в тях количества и видове стоки. Ревизиращите органи са формирали извод за наличие на напълно изкуствена конструкция, насочена към неправомерно ползване на данъчно предимство, като са посочили многократното увеличение в цената на стоките в рамките на последващите доставки, извършени в период на един месец - от 785 000 лв. по фактурата, издадена от "Коста Трейдинг" ЕООД на "Рока 2017" ЕООД, до сумата от 14 505 065 лв., без ДДС, по двете фактури, издадени от "Рока 2017" ЕООД на "Вендо Трейд" ЕООД. Приели са, че при липсата на каквато и да било друга обосновка на посоченото увеличение в цената, същото може да се обясни с липсата на реално фактическо движение на стоки между участниците в сделките, при което размерът на договореното възнаграждение е без значение за тези дружества, поради липсата на реално търговското правоотношение, а е от значение единствено за размера на данъчното предимство, чието неправомерно използване се цели. Ревизиращите органи са приели, че не са налице необходимите и безспорни доказателства за реално осъществена ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, включително и предвид разпоредбите на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 45 от ППЗДДС. В подкрепа на този извод е посочено, че съгласно данните в ПП VIES, Kim Tihomir Mike, VIN EL800820655, е регистриран за целите на ЗДДС на 30.03.2017 г. Съгласно получения обмен на информация между страните членки на EC, Kim Tihomir Mike не е декларирал ВОП, съответстващо на декларираната ВОД от "Вендо Трейд" ЕООД.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови този резултат съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, като издаден от компетентни органи по приходите, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизията и в съответствие с материалния закон. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е посочил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 114, т. 9 от ЗДДС фактурата следва да съдържа описание на количеството и вида на стоката или съответно вида на услугата, като в тази насока са и разпоредбите на чл. 178 и чл. 226 от Директива 2006/112, които предвиждат като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Позовал се е и на практиката на СЕС - Решение по дело С-271/2012, в което СЕС е посочил, че допуска национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на стоки/услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

Решението е правилно.

При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.

Предмет на спора е непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 04. 2017 г. по две фактури, издадени от "Рока 2017" ЕООД на ревизираното лице, с предмет "доставка по договор".

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено. Съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. С оглед тълкуването в решенията на Съда на Европейския съюз на понятието "доставка на стоки", дефинирано в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, съгласно което доставка на стоки включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, следва да се приеме, че за осъществяването на доставката следва да се установи, че доставчикът притежава стоката, може да се разпореди с нея и стоката е фактически предадена от него на получателя, за да възникне за последния правото да приспадне на начисления от доставчика му данък като данъчен кредит. В този смисъл е т. 31 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, според което за да се приеме, че по доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 от решението по С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, лицето, което претендира признаване на правото на данъчен кредит следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото му. Съответно, националната юрисдикция следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали е налице право на приспадане - т. 43 от решение на СЕС от 17 юли 2013 г. по дело С-78/12.

В случая, въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства, решаващият съд е достигнал до законосъобразен извод, че са налице основанията за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Рока 2017" ЕООД. Правилно съдът е отбелязал, че в тях липсва каквато и да е индивидуализация на предмета на доставките. Представени са спецификации към договор за доставка от 5.04.2017 г. между ревизираното лице и "Рока 2017" ЕООД и два приемо-предавателни протокола, в които стоките - компютърни компоненти, не са конкретизирани по вид, модел, сериен номер, производител, вносител или друг индивидуализиращ ги белег. В случая липсват и не се твърди съществуването на други документи, посредством които може да се извърши необходимата индивидуализация на стоките от гледна точка на определени, отличаващи ги от рода белези и които евентуално да обосноват изпълнение на условията за законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Не могат да бъдат споделени твърденията на касационния жалбоподател, че тези документи са достатъчни за потвърждаване извършването на индивидуализация на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съответно за настъпването на данъчно събитие. В представените приемо-предавателни протоколи не е посочено място на съставянето им, което би следвало да е и място на предаване на стоките, нито се потвърждава фактическото им наличие в търговски обект на получателя. Такова място не може да бъде установено и въз основа на останалите събрани при ревизията доказателства, доколкото органите по приходите са извършили посещения на посочения в договора адрес на доставка, както и на адреса на получателя по фактурите, и са установили липса на търговски обекти, необходими за евентуалното разтоварване и съхраняване на стоката. Не се доказва и редовно водено счетоводство при жалбоподателя и неговия доставчик, в т. ч. лицата, от които е водено. Както органите по приходите, така и назначеното по делото вещо лице не са имали възможност да установят редовност на воденото счетоводство. Органите по приходите не са открили ревизираното лице на адресите му за кореспонденция, обявени в Търговския регистър, и местонахождението на търговската му и счетоводна документация с оглед обезпечаване възможността за проверката й на място, в цялост и в оригинал. От друга страна, на вещото лице също не е осигурена възможност за това, а ползваните за изготвяне на заключението документи са му били показани от неуточнено лице и допълнително изпратени като сканирани копия по електронната поща. В този смисъл са обосновани мотивите на съда, че ангажираните от ревизираното лице доказателства не могат да обосноват по несъмнен начин извод за наличието на действително получени от него стоки по процесните доставки, което по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е основна предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Като допълнителен аргумент следва да се отбележи и липсата на доказателства за плащане по процесните доставки както от страна на ревизираното дружество към неговия доставчик, така и от страна на гръцкото дружество, чиято стойност е в значителен размер. За доказване разплащането по сделката от ревизираното лице е представен дневен отчет по сметка № 1/03.05.2017 г. за 28.04.2017 г. от "Токуда Банк" АД, офис "Хемус", съгласно който по сметката на "Вендо Трейд" ЕООД е регистрирано плащане от изпращач с банкова сметка в "Тексим Банк" АД за сумата 14 558 819, 02 лв. От отговорите на "Токуда Банк" АД и "Тексим Банк" АД, с приложени към тях документи, се установява, че описаните в дневния отчет операции не са се осъществили, тъй като на посочената в документа дата – 28.04.2017 г., банковата сметка в "Тексим Банк" АД не е съществувала и дневният отчет не е издаден от "Токуда Банк" АД, офис "Хемус", тъй като към датата на издаването му банката няма офис на посочения адрес.

Неоснователни са и възраженията на касатора за налични документи, изпълняващи изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 45 от ППЗДДС, за доказване последваща реализация на стоките чрез декларирането на ВОД. Последващи доставки не е възможно да бъдат извършени, ако доставчикът не разполага със съответните стоки, за да може да прехвърли фактическата разпоредителна власт върху тях към друго лице, включително и чрез превозването им от територията на страната до територията на друга страна членка. В този смисъл обосновано е прието от приходните органи и съда, че представените VIES-декларация и потвърждение за извършена ВОД на стоки към гръцкото дружество Kim Tihomir Mike, които по описание съответстват на процесните единствено цифрово и буквено, при липсата на каквито и да е други индивидуализиращи белези, не може да обоснове извод за идентичност между процесните доставки и декларираната ВОД. Неопроверган по делото е и факта, че съгласно получения обмен на информация между страните членки на EC Kim Tihomir Mike не е декларирал ВОП, съответстващо на декларираната ВОД от "Вендо Трейд" ЕООД, тъй като представените в съдебното производство ДДС декларация за м. 04. 2017 г., обобщителни таблици на вътреобщностни доставки на стоки и получени и предоставени услуги не носят подпис и печат на данъчната администрация, което да удостовери действителното им подаване, както и заверка и преподписване от счетоводител.

С оглед изложеното правилно решаващият съд е приел, че в случая не е установено наличието на облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 по процесните фактури, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчния период м. 04. 2017.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 233 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1203 от 21.02.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 2758 по описа за 2018 г. на съда.

ОСЪЖДА "Вендо Трейд" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите съдебни разноски за касационното производство в размер на 18 233 лв. (осемнадесет хиляди двеста тридесет и три лева).

Решението е окончателно.