Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

"Ню Клийн Сървис" ООД, град София, чрез адв. С. Р. обжалва решение № 6152/6.11.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 242/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22220619000522-091-001/1.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1740/15.10.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град София за определени задължения по ЗДДС в общ размер на 16 594. 29 лева и лихви от 1 116. 60 лева.

В касационната жалба са посочени основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като изложените в решението мотиви не са формирани в резултат на надлежни фактически установявания въз основа на относимите към спора доказателства и след обсъждане възраженията на страните. Като нарушение на процесуалните правила сочи и отказът на съда да допусне съдебно - техническа експертиза.

По приложението на материалния закон, касаторът счита, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 71, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Хоумбилд 15" ЕООД и "Рубаят Строй" ЕООД.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената част или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез гл. юрк. С. М. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения за правилна преценка на доказателства от първоинстанционния съд и съответствие на решението с материалния закон. Претендира присъждане на разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Ню Клийн Сървис" ООД, град София са определени задължения за ДДС в общ размер на 16 594. 29 лева и лихви от 1 116. 60 лева, резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 955. 12 лева по фактури, издадени от "Хоумбилд 15" ЕООД за данъчни периоди м. 07, 08 и 09.2018 г. и в размер на 9 639. 17 лева по фактури, издадени от "Рубаят Строй" ЕООД за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2018 г. Фактурите, издадени от първия доставчик документират доставки на услуги по почистване и наем на вишки, а фактурите, издадени от втория доставчик - доставки на услуги по почистване и авансово и окончателно плащане по договор за импрегниране на мост на р. Струма.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и подписан с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите съгласно представените по делото доказателства. Възраженията на дружеството - жалбоподател за нарушение на материалния закон са приети за неоснователни. Според съда, по делото не са налице доказателства, установяващи реалността на извършените доставки, по които се претендира право на данъчен кредит.

По доставките от "Хоумбилд 15" ЕООД, съдът е приел, че освен фактурите с фискални бонове и протоколи за приемане на работата, по делото не са ангажирани други доказателства за търговските взаимоотношения между двете дружества. От представените справки от регистъра на трудовите договор по чл. 62 КТ съдът е установил, че доставчикът няма нито едно наето лице, поради което не се установява кой е извършил фактурираните услуги по почистване на значителни по размери площи. За една от фактурите съдът е констатирал, че касае извършено почистване на хотел в гр. Пазарджик. По делото не е установено как са транспортирани хората, инструментите и материалите във връзка с извършването на почистването, тъй като доставчикът не разполага със собствени или наети превозни средства съгласно представената справка от Пътна полиция на МВР. Прието е, че заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което установява, че фактурите са платени в брой, отразени са в счетоводството на жалбоподателя и съдържат необходимите реквизити, не доказва извършването на услугите. Според констатациите в заключението, за процесните периоди липсват данни за подаване на декларации от доставчика в качеството му на осигурител и няма данни за изплащани възнаграждения по граждански договори. Посочените от вещото лице граждански договори, са изключени от доказателствата по делото с определение в с. з. на 10.06.2020 г. Не са ангажирани доказателства за наличието на машини във връзка с извършването на услуги по машинно почистване. За недоказано е прието и изпълнението на фактурирания наем на вишки. По делото не е установено, че доставчикът разполага с вишки, които да отдава под наем, както и че такива са предадени на жалбоподателя. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че извършването на фактурираните услуги не е установено и не са налице основания по чл. 68 и сл. ЗДДС за признаване на данъчен кредит.

По доставките от "Рубаят Строй" ЕООД съдът приел, че не се установява реалното им осъществяване. Установените по делото факти са за липса на лица, които да извършат почистването и техника (машини) за изпълнението им. По отношение на фактурите от 19.11.2018 г. за авансово плащане и от 23.11.2018 г. за доплащане на услуги по инпрегниране на мост на р. Струма, съдът е приел, че авансово плащане не е налице, тъй като от съставения на същата протокол от 19.11.2018 г. е установено, че работата е извършена, поради което данъкът е станал изискуем поради настъпване на данъчно събитие, а не поради авансово плащане.

В конкретния случай според съда издаването на фактура не доказва реалното извършване на услуги, поради което са налице обективни данни за наличие на данъчна измама по смисъла, приет в решение от 13.02.2014 г. на С-18/13 на Съда на ЕС.

Решението е правилно постановено.

Предмет на съдебния спор е законосъобразността на отказ на правото на приспадане по доставки на услуги по почистване, наем на вишки и импрегниране на мост на р. Струма, упражнено от "Ню Клийн Сървис" ООД, по фактури, издадени от "Хоумбилд 15" ЕООД и "Рубаят Строй" ЕООД. По силата на чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква за осъществени доставки, когато подлежащият на приспадане ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие в хипотезите на ал. 2, 3 и 4 на същата разпоредба. В чл. 25, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че по доставки на услуги, каквито са и процесните, данъчното събитие настъпва към момента на извършване на услугите. Следователно това е юридическият факт, който поражда изискуемост на ДДС и правото на приспадане. По общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест за неговото установяване е на ревизираното лице.

Изводите на първоинстанционния съд, че извършването на процесните услуги не е доказано по делото, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон.

За доставките "Хоумбилд 15" ЕООД през м. 07.2018 г. са представени само преписи от фактурите и фискални бонове за плащане в брой. Към тези фактури не приложени протоколи за извършване на почистване. Липсват каквито и да било доказателства за отдаване под на вишки, чрез предоставянето на такива вещи за временно и възмездно ползване от посочения доставчик.

В конкретния случай естеството на останалите фактурирани услуги - измиване на стъкла, почистване на фасади, машинно почистване, включва и полагането на труд. Това обстоятелство подлежи на доказване, като елемент от извършването на услугите. Обосновано в тази връзка съдът се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-285/11, (т. 31 и т. 32), според което преценката дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в облагаемата дейност на лицето, се извършва в съответствие с правилата на доказване, предвидени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и обстоятелства по делото. Поради това правилно е преценявал представените по делото писмени доказателства, представляващи частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК - фактури, фискални бонове към тях и протоколи за извършено почистване на различни обекти във връзка с липсата на данни за лицата, използвани от доставчиците при фактическото изпълнение на услугите. В хода на ревизията от регистъра на трудовите договори по чл. 62 КТ е установено, че "Хоумбилд 15" ЕООД и "Рубаят Строй" ЕООД нямат наети работници и служители. Установено е, че и двете дружества не са подавали справки по чл. 57 и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения, нито декларации, удостоверяващи работа на лица по извънтрудови правоотношения. Представените в съдебното производство граждански договори за възлагане на дейности по почистване на физически лица, са оспорени от насрещната страна и са изключени от доказателствата по делото. При тези обстоятелства, отказът на първинстанционния съд да назначи съдебно - техническа експертиза по искане на касатора със задачи, посочени в молбата му от 11.06.2020 г., не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не би довело до различни изводи относно извършването на услугите. Съдът не е обсъдил и представените в съдебното производство доказателства за последващи доставки, но този пропуск също не променя изводите му по приложението на материалния закон, предвид липсата на каквито и да било доказателства, че фактурираните от ревизираното дружество към неговите клиенти услуги по почистване, са изпълнени с участието на доставчиците по процесните фактури.

Фактура № 50... 075/19.11.2018 г. документира авансово плащане по договор за импрегниране на мост на р. Струма, 9200 кв. м., а фактура № 50... 76/23.11.2018 г. - доплащане на същата услуга. Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС авансовото плащане е обстоятелство, което поражда изискуемост на ДДС на самостоятелно основание, преди настъпването на данъчно събитие. В случая авансовото плащане не може да се обвърже с изпълнението на конкретни услуги от вида на посочените във цитираните фактури. Представеният протокол за изпълнението на тези услуги от "Рубаят Строй" ЕООД към "Ню Клийн Сървис" ООД от 19.11.2018 г. и извършеното авансово плащане от 19.11.2018 г. не кореспондират по време с представените доказателства за осъществяване на услуги по импрегниране на отделни мостове на р. Струма, находящи на конкретно посочен километър на Автомагистрала Струма от ревизираното дружество към "ГБС - Инфраструктурно строителство" АД, които са предадени на възложителя месец по-рано с протокол № 1/12.10.2018 г.

При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Хоумбилд 15" ЕООД и "Рубаят Строй" ЕООД. Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК при постановяване на решението. Съдът е изложил мотиви защо приема, че услугите не са извършени. Правилно е прието, че заключението на съдебно - счетоводната експертиза установява начисляването на ДДС и изпълнението на законовите изисквания при издаването на фактурите, които обстоятелства не са релевантни за настъпването на данъчно събитие и възникването на правото на приспадане.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1061. 30 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6152/6.11.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 242/2020 г.

ОСЪЖДА "Ню Клийн Сървис" ООД, град София да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1061. 30 лева, разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.