Решение № 105 от 7.07.2020 г. на АдмС - Сливен по адм. д. № 115/2020 г.
Решение № 105 от 7.07.2020 г. на АдмС - Сливен по адм. д. № 115/2020 г.
Решение № 105
Гр. Сливен, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 115 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от "Ч. -МХ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Р. " №..., представлявано от У. Х. К. Ч. срещу Ревизионен акт № Р-02002019003266-091-001/29.11.2019 г., потвърден с Решение № 36/18.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 141 213, 45 лева по фактури, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД.
Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. При издаването му не били спазени принципите на законност и обективност по чл. 2 и чл. 3 от ДОПК, с което било нарушено правото на защита на ревизираното лице. Твърди се, че в хода на производството били събрани и обсъдени относимите факти и обстоятелства, но били формирани неправилни изводи, тъй като установеното от фактическа страна водело до извод за спазване от ревизираното лице на всички изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Не били налице факти, обосноваващи изводите за липса на реална доставка, които да са мотив за непризнаването на данъчен кредит. Заключението, че не е доказана нито наличността на стоките в "Адвайзър груп" ЕООД, нито предаването на същите от "Ч. – МХ" ООД не било подкрепено нито от фактите, отразени в РД. Констатациите в РД относно реалността на доставките били противоречиви. Неправилен бил извода на административния орган, че е изпълнен състава на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, доколкото към датите на издаване на процесните фактури е липсвало основание за съставянето им, поради което начисляването на ДДС по тях е неправомерно. В случая всички факти и доказателства сочели на осъществени реално доставки, а изводът в обратната насока на административния орган довел до издаване на неправилен, немотивиран и незаконосъобразен ревизионен акт. Моли съда да отмени РА, с който се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 141 213, 45 лева по фактури, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД, както следва: за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. – 62 588, 00 лв.; за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. – 31 684, 45 лева; за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. – 15 647, 00 лева и за данъчен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. в размер на 31 294, 00 лева.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Р. В., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства мотивира същото искане.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк В. М., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 354 лв.
Представителят на ОП Сливен дава становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да отхвърли.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019003266-020-001 от 21.05.2019 г., изменена със Заповеди № № Р- 02002019003266-020-002/19.07.2019 г., № Р-02002019003266-020-003/22.08.2019 г., № Р-02002019003266-020-004/27.08.2019 г., № Р-02002019003266-020-005/25.09.2019 г., длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на "Ч. – МХ" ООД, със седалище гр. С. с обхват на проверката задължение за данък върху добавената стойност за следните периоди: 01.02.2019 г. – 30.04.2019 г., 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. Проверяващите констатирали, че извършваната дейност през ревизираните периоди е т. на нови и стари машини, на части и инструменти за тях, като финансирането на дружеството е и от приходи от отдадени под наем собствени сгради /складови помещения/. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад № Р-02002019003266-092-001/08.11.2019 г., съгласно чиято констатация през ревизираните периоди дружеството е извършило ВОД на елементи за машини с контрагенти в Г., за което е подало VIES декларации, в системата за обмяна на информация в ЕС не са установени несъответствия, а ревизираното лице притежава необходимите документи за доказване на извършените ВОД, при която ВОД се прилага нулева ставка на облагане с ДДС. Според доклада, за ревизираните периоди е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за покупка на стоки – машинни елементи /ел. основа и калъпи/ с доставчик "Адвайзър груп" ЕООД по 7 броя фактури - фактура № 0404610001/27.02.2019 г. за 1000 бр. "машинен елемент основа МВ", с дан. основа в размер на 156 470, 00 лв., начислен ДДС в размер на 31 294, 00 лв.; фактура № 0404610002/28.02.2019 г. за 1000 бр. "машинен елемент основа МВ- 910", с дан. основа в размер на 156 470, 00 лв., начислен ДДС в размер на 31 294, 00 лв.; фактура № 0404610003/25.03.2019 г. за 1 бр. "машинен елемент калъп DSL-5000", с дан. основа в размер на 107 570, 65 лв., начислен ДДС в размер на 21 514. 13 лв.; фактура № 0404610004/25.03.2019 г. за 1 бр. "машинен елемент калъп DSL-550", с дан. основа в размер на 50 851, 58 лв., начислен ДДС в размер на 10 170, 32 лв.; фактура № 0404610005/26.03.2019 за "машинен елемент основа МВ-910 - 500 броя с единична цена 156, 47 лв. за брой на стойност 78 235, 00 лв. и 15 647, 00 лв. ДДС; фактура № 0404610006/27.03.2019 г. за 500 бр. "машинен елемент основа МВ-910", с дан. основа в размер на 78 235, 00 лв., начислен ДДС в размер на 15 647, 00 лв.; фактура № 0404610007/28.03.2019 г. за 500 бр. "машинен елемент основа МВ-910", с дан. основа в размер на 78 235, 00 лв., начислен ДДС в размер на 15 647, 00 лв. При насрещните проверки на дружеството-доставчик са представени копия от процесните фактури, договор за доставка от 02.01.2019 г., сключен с "Ч. MX" ООД, 3 бр. приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки, оферта, схеми на машинните елементи и писмени обяснения, като в дадените писмени обяснения от у. на дружеството О. М. е посочено е, че предходен доставчик на "Адвайзър груп" ЕООД е "Сноу Топ 1" ЕООД, за чиято сметка е транспорта на стоките до гр. Сливен, Индустриална зона. В тази връзка са представени копия от фактури, издадени от "Сноу Топ 1" ЕООД на "Адвайзър груп" ЕООД, договор за доставка от 01.02.2019 г., сключен между "Сноу Топ 1" ЕООД и "Адвайзър груп" ЕООД, счетоводни справки и банкови извлечения за плащанията от "Адвайзър груп" ЕООД към "Сноу Топ 1" ЕООД. Ревизиращият орган е установил, че не са налице справки за покупки и продажби, в които да са обвързани количествата на продадените стоки на "Ч. MX" ООД с количествата на закупените стоки от предходен доставчик за всяка фактура поотделно. Освен това не е представена информация за датата и часа на предаването на стоките, МОЛ при предаването, лица извършили натоварването на стоките в транспортното средство, данни за транспортното средство, с което е извършен превоза на стоките /регистрационен номер, вид, марка, модел, товароносимост/, данни за шофьора извършил превоза, мястото и периода на съхранение на стоките. Органите по приходите са извършили насрещна проверка и на "Сноу Топ 1" ЕООД, при която са представени писмени обяснения от представляващия Д. М., че всички документи във връзка с тези доставки са представени в предходна проверка на дружеството, приключила с протокол № П-22221419115339-141-001/12.09.2019 г. В писмените обяснения е заявено, че транспортът и доставката на машинните елементи до крайния клиент "Ч. МХ": ООД е с произход Г. "R. D. " Ltd, извършени посредством групажен транспорт от "К. Транспорт и спедиция" ЕООД с дати на пристигане в гр. Сливен на 23.02.2019 г. и на 24.03.2019 г. Посочено е още, че по време на натоварването присъстват у. на н. доставчик Р. Д. и шофьора на транспортното средство, представител на с. "К. Транспорт и спедиция" ЕООД. Стоките са разтоварени и приети, за което са съставени приемо-предавателни протоколи и са положени подписи и печати на международните товарителници. Органът по приходите е установил, че към датата на издаването на обжалвания РА във връзка с извършена ревизия на "Сноу Топ 1" ЕООД е съставен РА № Р- 22221419002465-091-001/25.11.2019 г., който е приобщен за целите на процесната ревизия. В хода на извършената ревизия на "Сноу Топ 1" ЕООД е установено, че дружеството е декларирало извършено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на 19.02.2019 г. от "R. D. " Ltd., DE282563031 за което не са представени съответните документи като инвойс-фактура, плащания, транспортни документи и др" които да доказват реално придобиване на стока. Освен това е установено, че г. компания "R. D. " Ltd. не е декларирала извършена вътреобщностна доставка /ВОД/ към "Сноу Топ 1" ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до настоящия момент съгласно данни от информационната система VIES за обмяна на информация по ДДС между държавите членки на ЕС. Извършен е и анализ и съпоставка на данните от издадените фактури от "Адвайзър груп" ЕООД към "Ч. MX" ООД и тези, издадени от "Сноу Топ 1" ЕООД към "Адвайзър груп" ЕООД, при което са установени несъответствия в датите. В процеса на извършената ревизия е установено, че стоки, идентични като вид и количество с тези, които са предмет на доставка по процесиите фактури, са реализирани като ВОД за Гърция за D. S. S. A., EL999034034. Ревизиращият орган приел, че машинните елементи, които са предмет на ВОД по представените документи, не са придобити от "Адвайзър груп" ЕООД, а от друг доставчик. При тези установявания ревизиращият екип е стигнал до извода, че в случая не са осъществени реални доставки между "Ч. MX" ООД и "Адвайзър груп" ЕООД, тъй като представените документи от ревизираното дружество и доставчика му са частни документи, които могат да бъдат съставени по всяко време с цел удостоверяване на изгодни факти за лицата, участващи в привидните сделки. Същите, преценени в съвкупност с всички други факти и доказателства, не удостоверяват реални доставки между страните. Органът по приходите приел, че само по себе си посочването на ДДС във фактура, без да е настъпило данъчно събитие, не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит, в който смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург в Решение от 13 декември 1989 г. /С-342/87, Recueil/ и Решение от 19 октомври 2000 г. /С-454/98/, а фактурите, които не документират реално осъществена облагаема доставка на стоки и услуги, са с невярно съдържание. С оглед установеното, ревизиращият екип приел, че начисляването на ДДС във фактурите при липса на установена категоричност за реалност на доставките е без значение още повече, че според чл. 70, ал. 5 от ЗДДС при неправомерно начислен данък за получателя по доставката не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 от същия отказал правото на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД. С РД е направено предложение за ДДС за възстановяване общо в размер на 157 785, 32 лева, като били установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към 08.11.2019 г. Докладът е връчен на дружеството 08.11.2019 г. и срещу него не е подавано възражение. Подадена е молба вх. № ИТ-00-11437/11.11.2019 г. за издаване на РА.
На 29.11.2019 г. Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Бургас съставили Ревизионен акт № Р-02002019003266-091-001, с който въз основа на ревизионния доклад не е признат данък за възстановяване по ЗДДС на "Ч. – МХ" ООД в размер на 141 213, 45 лева по фактури, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД, както следва: за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. – 62 588, 00 лв.; за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. – 31 684, 45 лева; за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. – 15 647, 00 лева и за данъчен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. в размер на 31 294, 00 лева, като за последния период 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. е установен допълнително дължим ДДС в размер на 149, 52 лв.
РА бил връчен по електронен път на дружеството – адресат на 02.12.2019 г., като срещу същия на 16.12.2019 г. е постъпила жалба до горестоящия административен орган – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която РА не бил обжалван в частта относно установения допълнително дължим ДДС в размер на 149, 52 лв. По постъпилата жалба сезираният орган се произнесъл с Решение № 36/18.02.2020 г., с което РА бил изцяло потвърден.
Към доказателствата по делото са приобщени Ревизионен акт № Р-22221419002465-091-001/25.11.2019 г., съставен на "Сноу Топ 1" ЕООД, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за периода 18.10.2018 г. – 28.02.2019 г., както и РД № Р-22221419002465-092-001/23.09.2019 г. към същия.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № РД-3/02.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с която е оправомощил началници на сектор "Ревизии" при ТД на НАП да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки на органите по приходите. Приобщена е и заповед № 3ЦУ-ОПР-25/16.07.2017 г., с която Изпълнителния директор на НАП е оправомощил Началник отдел "Обжалване" в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас да изпълнява правомощия на Директор на Дирекция "ОДОП" при отсъствие на директора на дирекция "ОДОП", включително и правомощия по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.
По делото е изготвена и приета, като неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която, фактурите по процесните доставки са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя и са включени в дневника за покупки и в СД по ЗДДСС за съответния или в следващ данъчен период; получените стоки са разплатени в брой, за което към всяка фактура е приложен фискален бон, като в счетоводството на жалбоподателя има осчетоводени плащания на цената и на дължимия ДДС по фактурите за покупка на стоките по процесните доставки със счетоводни записвания по кредита на сметка 501-каса; доставените с процесните фактури стоки са отразени в счетоводството на жалбоподателя стойностно със счетоводни записвания по дебита на сметка 304-стоки, дебитна партида 11118 – машинен елемент основа МВ910, дебитна партида 11119- машинен елемент калъп DSL-5000 и дебитна партида 11120 – машинен елемент калъп DSL-550, със стоките е осъществен ВОД за Г.; за тези стоки, които са реализирани с ВОД за Г. има съответствие на количествата и вида на закупените стоки по процесните фактури с количествата и вида на стоките, за които е извършена ВОД; стоките, които с предмет на доставките по процесните фактури, впоследствие са реализирани като ВОД за клиент в Г. и по сделките за продажба има получени плащания от получателя на ВОД.
По делото е изготвена и приета, като неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, съгласно която поради липса на инвойс фактура № 1661/05.01.2019 г. издадена от "R. D. " Ltd. за машинен елемент DSL-5000 и машинен елемент основа DSL-550 вещото лице не може да каже категорично дали стоките, посочени в нея съответстват на тези, фактурирани от "Сноу Топ1" ЕООД към "Адвайзър груп" ЕООД и съответно от "Адвайзър груп" ЕООД към "Ч. МХ" ООД; с фактура № 040461003/25.03.2019 г. е фактуриран "машинен елемент - калъп DSL-5000" на стойност 129 084, 78 лв. от които ДДС 21514, 13 лева, а с фактура № 0404610004/25.03.3019 г. е фактуриран "машинен елемент-калъп DSL-550" на стойност 61 021, 90 лева, от които ДДС – 10 170, 32 лева.
По делото е разпитан като свидетел Я. Ш., с. на фирма за р. и т. с металорежещи машини, която е б. п. на "Ч. МХ" ООД. От показанията му се установява, че в началото на 2019 г. "Ч. МХ" ООД е получило две доставки на стоки от Г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията и ръководителя на същата, действащи при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената им с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК материална компетентност. Като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорения ревизионен акт като валиден. Освен като валиден, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваният акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Особените правила за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното законодателство са уредени в глава петнадесета от ДОПК "Данъчно – осигурителен контрол", в чл. 110 и сл. от с. к., като производството се инициира от посочено в нормативния акт (чл. 112, ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна заповед за възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед № Р-02002019003266-020-001/21.05.2019 г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Бургас, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и съгласно Заповед № РД-3/02.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Заповедта за възлагане на ревизията съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 реквизити и е надлежно връчена на нейния адресат "Ч. -МХ" ООД, срокът за извършване на същата е продължаван, при спазване изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад № Р-02002019003266-092-001/08.11.2019 г., съставен от компетентните натоварени със задачата длъжностни лица- органи по приходите, съдържащ изискуемите от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 реквизити и връчен на неговия адресат с предоставена на последния възможност да възрази срещу констатациите и представи доказателства. Процесуалните изисквания на чл. 119 от ДОПК са спазени както досежно нормираната компетентност, така и при съобразяване с указаните от законодателя срокове. В разглеждания случай при условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният акт е оспорен по административен ред пред директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл с Решение № 36/18.02.2020 г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт. Същото е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 3ЦУ-ОПР-25/16.06.2017 г., мотивирано е, съобразно нормативните изисквания. При анализа на горните доказателства настоящата съдебна инстанция приема противно на доводите на оспорващото дружество, че при издаване на процесния ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В настоящото съдебно производство се оспорва Ревизионен акт № Р-02002019003266-091-001/29.11.2019, с който не е признат данъчен кредит в размер на 141 213, 45 лв. за периода м. 03. 2019 г., м. 04. 2019 г., м. 06. 2019 г. и м. 07. 2019 г., потвърден с Решение № 36/18.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП. Спорът по делото е дали ревизираното дружество правомерно е приспаднало данъчен кредит през периодите 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. в размер на 62 588 лева, 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. в размер на 31684, 45 лв., 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. в размер на 15 647 лева и 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. 31 294 лева по 7 бр. фактури за доставка на стоки (машинни елементи) от "Адвайзър Груп" ЕООД, респ. дали реално са извършени доставките на стоките. Настоящата съдебна инстанция намира, че сами по себе си формално представените в настоящото производство писмени доказателства (договори за доставка, приемо- предавателни протоколи и фактури/ удостоверяват извършена сделка, но не и реална доставка. Според вложените от законодателя в Закона за данъка върху добавената стойност материалноправни предпоставки за възниквне право на дъначен кредит, необходимо е наличието на действително извършена облагаема доставка към нейния получател. Сам по себе си издаденият документ за доставка не е достатъчен, необходимо е наличие на безспорни доказателства, че доставката е действително реализирана, т. е. обективирана, като стоката е преминала в патримониума на купувача. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Едновременно с това чл. 14 пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО определя доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма. В процесния случай се касае за доставка на стоки – машинни елементи и съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, като същото с оглед ал. 2 възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката, респ. стоката е получена. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС определя доставката на стока като прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. От анализа на нормите следва, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо доставката да е реално извършена и доказана. От събраните в хода на административното производство и пред настоящата съдебна инстанция доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че "Ч. МХ" ООД е получило документираните в процесните фактури доставки на машинни елементи. По делото не се спори, че издадените 7 бр. фактури носят изискуемите от чл. 114 от ЗДДС реквизити и са надлежно оформени и отразени в СД на двете дружества - "Ч. МХ" ООД и "Адвайзър Груп" ЕООД, за ревизираните данъчни периоди. В конкретния случай обаче е налице съставяне на документи с цел удостоверяване на изгодни за лицето факти, поради което настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на органите по приходите, че представените приемо-предавателни протоколи от 05.03.2019 г" 25.03.2019 г. и 30.03.2019 г. за предаване на стоките от "Адвайзър груп" ЕООД на "Ч. MX" ООД не следва да бъдат кредитирани като доказателства. Същите са частни документи с формална доказателствена сила, които противоречат на другите доказателства в производството. В хода на съдебното производство е установено, че стоки, идентични като вид и количество с тези, които са предмет на доставка по процесиите фактури, са реализирани като ВОД за Г. за D. S. S. A., EL999034034, но липсват категорични данни, че машинните елементи, които са предмет на ВОД по представените документи са придобити от "Адвайзър груп" ЕООД, а не от друг доставчик. След извършен анализ на събраните доказателства се стига до извода, че независимо, че фактурите, по които се претендира право на данъчен кредит, са издадени от доставчика "Адвайзър груп"" ЕООД и са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците за продажби и справките-декларации на доставчика, тези доказателства не удостоверяват действителното осъществяване на доставките на стоки. В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани други годни доказателствени средства, доказващи реалността на сключените доставки. Приетите по делото експертизи и показанията на разпитаният по делото свид. Ш. също не доказват, че посоченият във фактурите доставчик "Адвайзър груп" ЕООД е извършил предаването на описаните във фактурите стоки. Напротив, събраните в хода на ревизията доказателства по отношение извършената ревизия на "Сноу Топ 1" ЕООД и по отношение на "R. D. " Ltd., DE282563031, сочат, че прекият доставчик "Адвайзър груп" ЕООД не е разполагал със стоките, за да ги достави на "Ч. MX" ООД, а представените от доставчика и ревизираното лице фактури, приемо-предавателни протоколи и договори не са годни доказателства за извършени доставки. В случая е доказано, че са налице издадени фактури без основание, следователно правото на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по тези доставки не възниква, защото и данъкът по тях се явява начислен без основание. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС от органа по приходите е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД. Горният извод е съобразен с приетото от Съда на ЕС в т. 13 и т. 17 от решението му от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписването му във фактурата, тъй като това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка, и ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна. Както пред органа, така и в настоящото производство липсват доказателства за датата и часа на предаването на стоките, МОЛ при предаването, лица извършили натоварването на стоките в транспортното средство, данни за транспортното средство, за плащането по фактурите - кога, как и от кого са платени и съответно – получени сумите по тях. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема за правилни и законосъобразни изводите на ревизионния орган, че липсват годни и категорични доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че "Адвайзър Груп" ЕООД е извършило процесната доставка на машинни елементи, за да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Счетоводното отразяване на процесните 7 бр. фактури е само документална обосновка на стопански операции, но сама по себе си не доказва реалното и обективно извършване на доставка, която да породи права за данъчно задълженото лице. Независимо от гореизложеното, следва да се отбележи също, че съгласно представените документи по отношение на пет от процесиите фактури не са налице предпоставките за издаването им съгласно чл. 25, ал. 6 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото към момента на издаване на фактурите от страна на "Адвайзър груп" ЕООД нито е било налице възникнало данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, нито са били налице обстоятелствата за изискуемост на данъка, респ. издаване на фактура, преди възникването на данъчното събитие съгласно чл. 25. ал. 7 от ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно представените ППП от 05.03.2019 г. за фактури № 0404610001/27.02.2019 г. и № 0404610002/28.02.2019 г. и ППП от 30.03.2019 г. за фактури № 0404610005/26.03.2019 г., 040461006/27.03.2019 г. и № 0404610007/28.03.2019 г., издаването на фактурите предхожда датата на предаването на стоките, което се приема за момента на прехвърляне правото на собственост, респ. възникване на данъчното събитие. Същевременно към датата на издаването на фактурите не е било извършено и плащане по доставките, което да налага издаване на фактура на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25. ал. 7 от същия. Посочените обстоятелства също изпълняват състава на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, доколкото към датите на издаване на фактурите е липсвало основание за съставянето им, поради което начисляването на ДДС с тях е неправомерно.
По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт № Р-02002019003266-091-001/29.11.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 141 213, 45 лева по фактури, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД, е валиден и издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 4 354 (четири хиляди триста петдесет и четири) лева, съобразно нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Чолакови-МХ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Р. " №..., представлявано от У. Х. К. Ч. срещу Ревизионен акт № Р-02002019003266-091-001/29.11.2019 г., потвърден с Решение № 36/18.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 141 213, 45 лева, от които за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. – 62 588, 00 лв.; за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. – 31 684, 45 лева; за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. – 15 647, 00 лева и за данъчен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. в размер на 31 294, 00 лева по 7 бр. фактури, издадени от "Адвайзър груп" ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА "Чолакови-МХ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Р. " №..., представлявано от у. Х. К. Ч. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП разноски в размер на 4 354 (четири хиляди триста петдесет и четири) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: