Решение № 1524 от 23.10.2015 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 1075/2014 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1524
гр. Бургас, 23.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 1075/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. К. 'Зорница', бл. **, ет. *, ап. **, представлявано от управителя Г. Д. К., е оспорил ревизионен акт (РА) № 021301406/11.10.2013 г., издаден от Р. К. Т. – началник сектор 'Ревизии' и П. М. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № 61/28.02.2014 г. на директор на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че в оспорената част, РА е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.Жалбоподателят оспорва изцяло изложените в ревизионния доклад и потвърдени в ревизионния акт доводи относно наличието на предпоставки, посочени като такива по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения процесуален ред.Поддържа, че нерегистрирането на дружеството по Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), поради информационния си характер, не може да обоснове липсата на предпоставки за освобождаване на извършените сделки по ЗДДС.Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 73а от ЗДДС за отказ да бъде упражнено правото му на приспадане на данъчен кредит.Иска съдът да отмени ревизионния акт в оспорената част, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат И. М. К. ***, преупълномощена от адвокат Н. Р. К. от АК-Бургас (пълномощни по лист 476 и 479 от делото), поддържа жалбата и иска от съда да отмени ревизионния акт в частта, с която е потвърден с решението на директор на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' Бургас. Ангажира доказателства. Претендира разноски по делото.Ответникът по жалбата - директорът на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрК. Н. А. Б. – И. (пълномощно по лист 480 от делото), оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й,като поддържа, че ревизионния акт е правилно и законосъобразно постановен. Представя административната преписка в цялост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Бургаският административен съд, дванадесети състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на получена спонтанна информация от Германия SCAC2004_5 с референтен номер 10292, данъчната администрация е уведомена, че 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е получило услуги от немска агенция. Започнала е проверка на дружеството съгласно резолюция за извършване на проверка № 1215290/05.10.2012 г. (лист 141 от делото), изменена с резолюция за извършване на проверка № 1300025/04.01.2013 г. (лист 140 от делото) на началник отдел дирекция 'Контрол' на ТД на НАП Бургас. Впоследствие проверката е изменена в извършване на ревизия, като са издадени заповед за възлагане на ревизия № 1300103/17.01.2013 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1301406/18.06.2013 г. (лист 94-95 от делото) на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас.
С уведомление изх. № ИТ-00-10727/06.08.2013 г. (лист 150 от делото), органът по приходите е уведомил ревизираното лице, че производството ще се проведе по специалния ред и задълженията ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК, като е изложил и подробни съображения за това. Уведомлението е връчено на управителя на дружеството жалбоподател – Г. К. на 06.08.2013 г. Със същото му е дадена възможност да представи доказателства, както и да вземе становище и даване на обяснения в 14-дневен сроК. Предвид дадената му възможност, управителят К. е представил документи, съгласно опис с вх. № ИТ-00-10727#3/21.08.2013 г. (лист 152 от делото), а именно декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за проверяваните периоди, в които не е посочил получени приходи и извършени разходи през периодите; договори с чуждестранни компании и фактури към тях, както и банкови извлечения. Не са представени счетоводни документи на дружеството, както и данни за счетоводната му политика.
С оспорения РА е установен размера на задълженията на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД по видове и периоди (таблица по лист 66-70 от делото), както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 11.10.2013 г., както следва:
Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС:
за м. 12.2010 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 1 956.50 лева и лихва върху главницата в размер на 551.36 лева;
за м. 02.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 3 423.88 лева и лихва върху главницата в размер на 907.72 лева;
за м. 03.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 12 163.97 лева и лихва върху главницата в размер на 3 118.17 лева;
за м. 04.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 18 078.49 лева и лихва върху главницата в размер на 4 480.66 лева;
за м. 05.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 986.31 лева и лихва върху главницата в размер на 235.78 лева;
за м. 07.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 833.ЗЗ лева и лихва върху главницата в размер на 184.82 лева;
за м. 08.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 469.98 лева и лихва върху главницата в размер на 100.11 лева;
за м. 09.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 1 014.25 лева и лихва върху главницата в размер на 207.45 лева;
за м. 10.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 10 648.46 лева и лихва върху главницата в размер на 2 084.35 лева;
за м. 11.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 26 980.53 лева и лихва върху главницата в размер на 5 051.41 лева;
за м. 12.2011 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 1 538.70 лева и лихва върху главницата в размер на 274.54 лева;
за м. 04.2012 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 216.65 лева и лихва върху главницата в размер на 31.25 лева;
за м. 05.2012 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 8 436.85 лева и лихва върху главницата в размер на 1 143.39 лева;
за м. 06.2012 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 19 835.24 лева и лихва върху главницата в размер на 2 520.38 лева;
за м. 07.2012 г. дължим за внасяне ДДС в размер на 750.00 лева и лихва върху главницата в размер на 88.74 лева;
Задължения за корпоративен данък по ЗКПО:
за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 1 153.35 лева и лихва върху определената главница в размер на 300.23 лева;
за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 6 597.57 лева и лихва върху определената главница в размер на 1 033.56 лева;
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 16.95 лева и лихва върху определената главница в размер на 0.92 лева;
За останалия проверяван период не са установени публични задължения за дружеството.
С жалба вх. № 04-М-Ж-12/08.01.2014 г. (лист 59 от делото) по описа на дирекция 'ОДОП' при ТД на НАП гр. Бургас, входирана първоначално в ТД на НАП Бургас с вх. № ИТ-00-17127/27.12.2013 г., представителят на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е оспорил на основание и в срока по чл. 152 и сл. от ДОПК РА № 021301406/11.10.2013 г. пред директора на дирекция 'ОДОП' гр. Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се възразява срещу констатациите в РА, като се твърди, че те са незаконосъобразни, поради което се оспорват и определените задължения на дружеството. По повод подадената жалба, решаващият орган с решение № 61/28.02.2014 г. (лист 51-55 от делото) е потвърдил частично оспорения РА, като законосъобразен, като го е отменил в частта, в която на ревизираното лице е определено задължение за ДДС в размер на 488.96 лева и лихва върху главницата в размер на 45.86 лева, представляващ част от дължимия ДДС за периода от 01.10.2011 г. до 31.10.2011 г. Относно определения с РА корпоративен данък за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 1 153.35 лева и лихва върху определената главница в размер на 300.23 лева, решаващият орган е приел, че не е предмет на оспорване, тъй като същият е определен въз основа на подадена от задълженото лице данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и не е подлежал на промяна в ревизионното производство, поради което и не се е произнесъл относно този период.
За да достигне до извода за частична законосъобразност на оспорения РА, решаващият орган, на първо място, е приел, че с ревизионния акт на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС, относно получени суми от продажба на билети, както следва:
- От 'Ивентим БГ' ЕООД в размер на 268 465.00 лв. по представен договор от 26.11.2010 г. за продажби на билети, чрез електронната система за продажба на билети, поддържана и оперирана от 'Ивентим БГ' ЕООД, гр. София, за следните концерти: на 'NILE', състоял се в зала 'Юбилейна' на 24.01.2011 г. - 10 010.00 лв., съгласно приемо-предавателни протоколи № 1572/31.12.2010 г. и № 1611/31.01.2011 г.; на 'Guano Apes', състоял се на 09.04.2011 г. в зала 'Христо Ботев' - 111 210.00 лв., съгласно приемо-предавателни протоколи № 1603/31.01.2011 г., № 1675/31.03.2011 г. и № 2011/31.08.2011 г.; на 'Blind Guardean', състоял се на 30.04.2011 г. в зала 'Христо Ботев' - 37 640.00 лв., съгласно приемо-предавателни протоколи № 1571/09.03.2011 г., № 1667/31.03.2011 г. и № 2431/31.12.2011 г.; на 'Samael', състоял се на 10.09.2011 г. в зала 'Фестивална' - 7 230.00 лв., съгласно приемо-предавателни протоколи № 2011/13.09.2011 г. и № 1991/31.08.2011 г.; на 'EUROPE', състоял се на 15.06.2012 г. в зала 'Фестивална' - 102 375.00 лв., съгласно приемо-предавателни протоколи № 2897/15.06.2012 г., № 2835/31.05.2012 г. и № 2781/30.04.2012 г.;
- От 'Тикетстрийм България' ЕООД в размер на 154 750.00 лв. по представения договор от 17.10.2011 г. за разпространение на билети за прояви, както следва: съгласно авансови протоколи № 1/19.10.2011 г., № 2/15.11.2011 г., № 4/28.11.2011 г. и окончателен протокол от 07.12.2011 г. за 2 335 бр. билети на стойност 133 700 лв. за концерт на Ванеса Мей, състоял се на 03.12.2011 г. в НДК; съгласно авансови протоколи № 1/14.11.2011 г., № 2/15.11.2011 г., № 3/22.11.2011 г. и окончателен протокол № 6/07.12.2011 г. за продажба на 557 билета на стойност 21 050 лв. за двудневен музикален фестивал 'Уинтър фест 2011 г.' на 02.12.2011 г. и 03.12.2011 г. в зала 'Юбилейна';
- От 'Майнет. БГ' ООД в размер на 7 795.60 лв. на 13.06.2012 г. по издадена фактура № 0000001/13.06.2012 г. с предмет 100 % 'аванс 'Мото фест Велико Търново 2012 г.' (23-25 август 2012 г.).
По отношение на описаните сделки решаващият орган е приел, че не са налице предпоставки за освобождаване от ДДС, визирани в чл. 38, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 42 от ЗДДС, тъй като задълженото лице не е регистрирана културна организация по ЗЗРК. Предвид тези обстоятелства, е преценил, че ревизиращият екип правилно е определил извършените от дружеството продажби на билети за музикални концерти през ревизираните периоди от 15.12.2010 г. до 31.12.2012 г. като облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и ги е включил при формиране на облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Наред с това е констатирана законосъобразност на изводите на приходния орган, че 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД според разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.03.2011 г., но не е изпълнило това задължение в срок и на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е приел, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки през периода от 15.03.2011 г. до 31.12.2012 г.
В хода на ревизията е констатирано, че за 2011 г. ревизираното дружество не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО, а за 2012 г. е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало, че не е извършвало дейност през текущата финансова година. Въз основа на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № ИТ-00-1252/22.01.2013 г. на ТД на НАП Бургас са представени само банкови извлечения, договори с мениджърски агенции и фактури за покупки, но не е представена заведена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) и всички документи, необходими за установяване на основата за облагане по ЗДДС. Решаващият орган е приел, че органът по приходите правилно е констатирал обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, тъй като 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г., налице са данни за укрити приходи за 2012 г. и не е представена заведена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и всички документи, необходими за установяване на основата за облагане по ЗДДС. При тези обстоятелства е прието, че ревизиращият екип законосъобразно е извършил облагането по специалния ред на ДОПК, като е определил данъчната основа на извършените от дружеството доставки след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 10, т. 13 и т. 15 от ДОПК и при съблюдаване на процесуалните изисквания на чл. 124 от ДОПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, органът е приел, че правилно въз основа на получените плащания от 'Ивентим БГ' ЕООД, 'Тикетстрийм България' ЕООД и 'Майнет. БГ' ООД и част от получените фактури за комисионни, органът по приходите на основание чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС е доначислил 56 726.42 лв. ДДС за гореизброените данъчни периоди.
При извършения анализ от решаващия орган, същият е констатирал, че са налице основания за начисляване на ДДС в размер надвишаващ определения с РА, но предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, постановил, че РА не може да се изменя с решението във вреда на жалбоподателя, поради което е потвърдил определените от органа по приходите задължения в обжалвана част. За да достигне до този извод, решаващият орган е приел за установено следното:
Съгласно приемо-предавателни протоколи, справки за продадените билети и фактура № 0000001/13.06.2012 г. е установил, че ревизираното дружество е продало билети през 2011 г. и 2012 г. и е издало фактури на обща стойност 431 010.60 лв. Междувременно концертът на 'NILE' се е състоял в зала 'Юбилейна' на 24.01.2011 г., т. е. преди датата, на която 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС - 14.03.2011 г., данъчната основа на извършените от ревизираното дружество през периода от 15.03.2011 г. до 31.12.2012 г. доставки на услуги с предмет осигуряване на достъпа срещу билети, осигуряващи входа за музикални концерти, следва да бъде 350 833.83 лв., а начисленият данък на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС в размер на 70 166.77 лв. На следващо място е констатирано, че билети на стойност 28 350 лв. не са платени на ревизираното дружество от 'Тикетстрийм България' ЕООД поради извършени прихващания на вземания и задължения и неуредени отношения и не е начислил 4 725 лв. данък за данъчния период м. декември 2011 г. От друга страна, решаващият орган е установил, че ревизиращият екип не е взел предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, по отношение на проведени концерти на 'Guano Apes' и на 'Blind Guardean', за които са получени авансови плащания преди 14.03.2011 г., но концертите са се състояли съответно на 09.04.2011 г. и на 30.04.2011 г., поради което е следвало да се начисли ДДС в размер на 8 715.35 лева за данъчен период м. 04.2011 г., но приходният орган не е направил това.
Решаващият орган е обсъдил и приел, че органът по приходите правилно е определил по реда на чл. 122 от ДОПК задължение за ДДС в размер на 50 606.72 лева, начислено на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС за данъчните периоди от 15.12.2010 г. до 31.12.2010 г. и м. 02.2011 г., както и на основание чл. 82, ал. 2 от ЗДДС за данъчните периоди от 15.03.2011 г. до 31.03.2011 г., м. 04, м. 05, м. 10, м. 11, м. 12.2011 г., м. 5 и м. 6.2012 г. За да достигне до този извод, решаващият орган е приел, че ревизираното лице, в качеството си на получател на услуга от доставчик, който не е установен на територията на страна, а доставката е извършена на тази територия, то данъкът е изискуем от него като получател на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Органът е приел, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуга с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем, поради което на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г., подлежи на регистрация по ЗДДС. На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, органът е констатирал още, че ревизираното лице, като такова по ал. 1 е имало задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данъК. Позовал се е на разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, че регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС нямат право да посочват ДДС в издаваните от тях фактури за извършваните от тях доставки с място на изпълнение в България, които са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, а съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС нямат право на данъчен кредит за закупени от тях стоки или получени услуги. Предвид изложеното, решаващият орган е приел, че ревизираното лице не е имало право на данъчен кредит и дължи ДДС за следните получени от него услуги:
-договор от 09.12.2010 г. (лист 9-12 от делото) с който 'Contra promotion' GmbH с VIN DE210920558 се задължава да представи концерт на 'Guano Apes' на 09.04.2011 г., въз основа на който са издадени инвойс фактури (лист 13-17 от делото): № T103096CP/MW от 26.11.2010 г. на стойност 5 000 евро, платена на 23.12.2010 г., № T113174CP/MW от 24.01.2011 г. на стойност 8 750 евро, платена на 03.02.2011 г., № T113185CP/MW от 02.02.2011 г. на стойност 17 500 евро, платена на 24.03.2011 г., № T113230CP/MW от 02.03.2011 г. на стойност 8 750 евро, платена на 05.04.2011 г. и № S113290CP/MW от 23.03.2011 г. на стойност 600 евро, платена на 26.05.2011 г., и SCAC2004_15 с референтен номер 10292 (на лист 132-135 от делото). Въз основа на тези данни, решаващият орган е приел, че органът по приходите правилно е начислил общо 15 881.34 лв. ДДС за данъчните периоди от 15.12.2010 г. до 31.12.2010 г., м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2011 г., както следва по:
-договор от 14.02.2011 г. (лист 18-20 от делото) с 'Blind Guardean' VIN DE189012036 за концерта на 'Blind Guardean', състоял се на 30.04.2011 г. в зала 'Христо Ботев' и издадени към него инвойс фактури: № 14022011/06 от 14.02.2011 г. за общата сума от 13 000 евро, от които 9 000 евро платени на 12.04.2011 г. Въз основа на тези данни, решаващият орган е приел, че органът по приходите правилно е начислил 3 528.07 лв. ДДС за данъчния период м. 04.2011 г.;
-договор от 26.10.2011 г. (лист 22-24 от делото) с 'Continental concerts and management' GmbH c VIN DE812445134 за концерт на 'SODOM', състоял се в зала 'Юбилейна', гр. София на 03.12.2011 г., за който са издадени инвойс фактури: № 2011/381 от 26.10.2011 г. (лист 24 от делото) за 6 500 евро, платени както следва: на 14.11.2011 г. - 1 625 евро и на 01.12.2011 г. - 1 625 евро, органът по приходите е начислил 1 271.99 лв. ДДС за данъчните периоди м. 11 и м. 12.2011 г.;
-договор от 13.10.2011 г. (лист 25-27 от делото) с Ванеса Мей за концерт, състоял се на 03.12.2011 г. в НДК, гр. София, и извършените плащания по договора на 24.10.2011 г. - 11 250 британски лири и на 28.11.2011 г. - 22 500 британски лири, органът по приходите е начислил 15 354.39 лв. ДДС за данъчните периоди м. 10 и м. 11. 2011 г.;
-договор от 16.04.2012 г. (лист 365-369 от делото) с 'The Agency Group' Ltd за организиране на концерт на 'EUROPE' в зала 'Фестивална' на 15.06.2012 г., допълнителни клаузи към него и извършените от ревизираното дружество плащания съгласно договора и допълнителните клаузи към него на 02.05.2012 г. - 10 000 евро, 15.05.2012 г. - 10 000 евро и на 01.06.2012 г. - 16 000 евро, като е счел, че органът по приходите законосъобразно е начислил 7 823.32 лв. ДДС за данъчния период м. 05.2012 г. и 6 258.66 лв. ДДС за периода м. 06.2012 г.
Наред с установените задължения за ДДС по описаните по-горе инвойс фактури, решаващият орган е приел, че са правилни изводите на ревизиращите, че за 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е възникнало задължение на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, в качеството му на получател по облагаеми доставки съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, да подаден заявление за регистриране не по-късно от 15.12.2010 г., което не е направено.
Решаващият орган е отменил РА в частта, с която въз основа на фактура /rechnung/ № 0955/111202 от 21.10.2011 г. издадена от 'Mondial events and travel' GmbH за полет Дюселдорф - София - Дюселдорф на 02/03.12 - 04.12.2011 г. на стойност 1 250 евро, платени на 21.10.2011 г. е начислено ДДС в размер на 488.96 лв. ДДС за данъчния период м. октомври 2011 г., тай като е приел, че доставката отговаря на условията за облагане с нулева ставка съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС.
За да определи задълженията по ЗКПО, ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 от ДОПК. Относно отчетните години – 2007 г., 2008 г., 2009 г. не са установени задължения. Задължението за 2010 г. в размер на 1 153.35 лева и лихва в размер на 286.75 лева е установено въз основа на подадена от лицето ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За 2011 г. не е подавана декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО (таблица лист 90 от делото), а в декларацията за 2012 г. лицето е заявило, че през 2012 г. не е осъществявало дейност.
Данъчната основа по ЗКПО за 2011 г. е определена въз основа на следните данни: копия от фактури за разходи - № T103096CP/MW от 26.11.2010 г. на стойност 5 000 евро, платена на 23.12.2010 г., № T113174CP/MW от 24.01.2011 г. на стойност 8 750 евро, платена на 02.02.2011 г., № T113185CP/MW от 02.02.2011 г. на стойност 17 500 евро, платена на 24.03.2011 г., № T113230CP/MW от 02.03.2011 г. на стойност 8 750 евро, платена на 05.04.2011 г. и № S113290CP/MW от 23.03.2011 г. на стойност 600 евро, платена на 26.05.2011 г. издадени от 'Contra promotion' GmbH с VIN DE210920558, както и издадените от други доставчици: фактура № 9521/21.04.2011 г. (лист 174 от делото) с доставчик ЕТ 'Сън Сприй Холидейз – М. Костова' на стойност 2861.38 лева; фактура № 9522/21.04.2011 г. (лист 175 от делото) с доставчик ЕТ 'Сън Сприй Холидейз – М. К.' на стойност 75.00 лева; фактура № 0955/11202 от 21.10.2011 г. (лист 189 от делото) с доставчик MONDIAL EVENTS AND TRAVEL GmbH на стойност 1 250 евро или 2 444.79 лева; фактура 0975/111202 от 25.10.2011 г. (лист 190 от делото) с доставчик MONDIAL EVENTS AND TRAVEL GmbH на стойност от 160 евро или 312.93 лева; фактура № 2011/381 от 20.04.2012 г. (лист 188 от делото) с доставчик CONTINENTAL CONCERTS AND MANAGEMENT GmbH на стойност от 6500 евро или 12 712.90 лева; фактура № Р3053 от 20.04.2011 г. (лист 173 от делото) с доставчик Charmenko Muzik Prod. Org. ve Menajerlik Hiz. Ltd Sti на стойност от 4000 евро или 7823.32 лева;
Приходният орган е съобразил и банковите извлечения за извършени плащания по договори с чуждестранни юридически лица – на 12.04.2011 г. – 9000 евро (17 617.50 лева) с получател Blind Guardian; 26.05.2011 г. – 600 евро (1 173.90 лева) с получател ' Between Contra promotion' GmbH; 21.10.2011 г. – 1 250 евро (2 445.63 лева) с получател MONDIAL EVENTS AND TRAVEL GmbH; 24.10.2011 г. – 11 250.00 евро (25 380 лева) с получател Nichoison, Vanessa-Mae; 14.11.2011 г. – 1 625.00 евро (3 179.31 лева) с получател CONTINENTAL CONCERTS AND MANAGEMENT GmbH; 28.11.2011 г. – 22 500 евро (51 390 лева) с получател Nichoison, Vanessa-Mae; и 01.12.2011 г. – 1625 евро (3 181.75 лева) с получател CONTINENTAL CONCERTS AND MANAGEMENT GmbH. Предвид тези данни са констатирани приходи в общ размер на 263 291.80 лева, след приспадане на дължимия ДДС. Установените нормативно признати разходи за 2011 година са в размер на 191 766.15 лева, поради което данъчната основа за облагане е определена в размер на 71 524.95 лева, върху която е определен корпоративен данък в размер на 7 152.50 лева и дължима лихва в размер на 1 034.87 лева за периода 02.04.2012 г. до 30.08.2013 г. (лист 83 от делото).
За отчетната 2012 г., ревизиращите са констатирали, че задълженото лице е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО, с която е декларирало, че не е извършвало дейност. От събраните в хода на производството доказателства – извлечения от банкови сметки са установени приходи в размер на 70 579.ЗЗ лева, след приспадане на дължимото ДДС. Установените разходи за година са в размер на 70 409.88 лева, предвид извършени банкови плащания по договори с чуждестранни юридически лица – на 02.05.2012 г. – 10 000 евро (19 558.30 лева), на 15.05.2012 г. – 10 000 евро (19 558.30 лева) и на 01.06.2012 г. – 16 000 евро (31 293.28 лева), всички с получател 'The Agency Group' Ltd. Предвид това е установена облагаема данъчна основа за 2012 г. в размер на 169.45 лева и дължим върху същата корпоративен данък в размер на 16.95 лева и лихва 0.72 лева.
Относно определените задължения по ЗКПО, решаващият орган е приел, че ревизиращите правилно и законосъобразно са определили данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за 2011 г. и 2012 г. До този извод са достигнали, след като е установено, че за 2011 г. и 2012 г. 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД не е водило счетоводна отчетност за извършваната от него стопанска дейност, за 2011 г. не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО, а за 2012 г. е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО, с която декларира, че през тази отчетна година не е осъществявало дейност. Същевременно от представените от жалбоподателя банкови извлечения се е установило, че в проверявания период са извършени преводи (плащания) към чуждестранни юридически лица за организирани от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД концерти в България, както и издавани инвойс-фактури с получател жалбоподателя. Решаващият орган е приел, че от установените факти и обстоятелства се обуславят изпълнени фактически състави на разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което органът по приходите правилно и законосъобразно е извършил ревизията по специалния ред на ДОПК, като е определил данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при съблюдаване на процесуалните изисквания на чл. 124 от ДОПК.
За изясняване фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и е прието заключението на вещото лице К. Д. В.. От заключението на вещото лице по първия въпрос се установяват задълженията на дружеството за ДДС въз основа на участващите в облагаемия оборот доставки, в зависимост от качеството на задълженото лице – получател или доставчик на услуга. Облагаемите обороти и съответното дължимо ДДС са определени по периоди, считано от м. 12.2010 г. до м. 07.2012 г., видно от изложеното в таблица 1 (неразделна част от заключението – лист 515-517 от делото), като е взело предвид получените суми от продажба на билети и доставките, свързани с чуждестранни юридически лица, вещото лице е установило дължими суми за ДДС, напълно идентични по размер с установените с процесния РА. От заключението се установява, че 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД не отчита друг облагаем доход, освен сумите от продажба на билети и плащанията за услуги от чуждестранни юридически лица. По втори и трети въпрос на заключението се установява, че вещото лице е изчислило отделно дължимото ДДС за облагаемите обороти от продажба на билети и тези по сделките с чуждестранни лица. Експертът приема в заключението, че облагаемите обороти от сделките с чуждестранни юридически лица са в общ размер на 253 033.60 лева и дължимо ДДС в размер на 50 606.73 лева, разбито по месеци, както следва: м. 12.2010 г. – 1956.50 лева; м. 02.2011 г. – 3 423.88 лева; м. 03.2011 г. – 6 847.75 лева; м. 04.2011 г. – 6946.50 лева; м. 05.2011 г. – 234.78 лева; м. 10.2011 г. – 5565.13 лева; м. 11.2011 г. – 10 913.86 лева; м. 12.2011 г. – 636.35 лева; м. 05.2012 г. – 7 823.32 лева; м. 06.2011 г. – 6 258.66 лева. Изчислило е, че общата сума на облагаемите обороти от продажба на билети е в размер на 283 632.15 лева и ДДС е в размер на 56 726.41 лева, съответно по месеци както следва: м. 3.2011 г. – 5316.22 лева; м. 4.2011 г. – 11131.99 лева; м. 5.2011 г. – 751.53 лева; м. 7.2011 г. – 833.ЗЗ лева; м. 8.2011 г. – 469.98 лева; м. 9.2011 г. – 1014.25 лева; м. 10.2011 г. – 5083.ЗЗ лева; м. 11.2011 г. – 16066.67 лева; м. 12.2011 г. – 902.35 лева; м. 04.2012 г. – 216.65 лева; м. 05.2012 г. – 613.53 лева; м. 06.2012 г. – 13576.58 лева; м. 07.2012 г. – 750.00 лева. От заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателят е следвало да се регистрира по ДДС най-късно на 15.12.2010 г. при изключени приходи за продажба на билети, а при изключени суми за сделки с дължим ДДС от получателя по сделката – до 14.05.2011 г. В открито съдебно заседание от 30.09.2015 г. вещото лице конкретизира заключението си, като посочва, че не е съобразило сумата от м. 12.2010 година до м. 02.2012 година от 'Ивентим БГ' ООД, тъй като същите не са били включени от органа по приходите при потвърждение на ревизионния акт. Според вещото лице тези суми са за формиране на облагаем оборот по чл. 96 от ЗДДС, а не за начисляване на ДДС за целите на чл. 102 от ЗДДС. За да изготви заключението си по отговори на въпроси от втори до пети, вещото лице е направило преценка, че тези суми не са оспорими от жалбоподателя.
Обсъждайки заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, които не са спорни между страните, съдът на основание чл. 202 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, не възприема заключението на вещото лице по отговорите на въпросите от втори до пети. В тази част експертът е обсъждал различни хипотези (напр. по т. 2 е изключило суми от продажба на билети, която се установи, че е била реализирана, а по т. 3 е изключило суми по фактури, издадени от чуждестранни лица, които също се установи, че са реализирани), както и е правило изводи (дали решаващият орган е изключвал суми, респ. дали са оспорими от жалбоподателя), което не е в неговата компетентност. В този смисъл съдът кредитира заключението на вещото лице единствено в частта по отговора на въпрос № 1, което е отразено в таблица № 1, неразделна част от заключението.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от получаването на решението. Последното е получено на 24.04.2014 г. от упълномощено от жалбоподателя лице, а жалбата е изпратена по пощата на 08.05.2014 г. (лист 4-5 от делото). Налице е и правен интерес от обжалването, тъй като жалбата изхожда от надлежна страна – данъчно задълженото лице, адресат на РА, като е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, подадена след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради изложеното съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.Съдът приема, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите, по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. От приложените по административната преписка доказателства се установяват обстоятелствата по спазване процедурата по образуване и развитие на производството пред административния орган.При постановяването на оспорения РА не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила.Установи се, че със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1300103/17.01.2013 г. (лист 95 от делото), изменена със заповед за възлагане на ревизия(ЗВР) № 1301406/18.06.2013 г. (лист 94 от делото) и двете на началник сектор дирекция 'Контрол' при ТД на НАП, е възложено извършване на данъчна ревизия на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, с предметен обхват: 1. Данък по чл. 194-204 от ЗКПО за периода от 19.07.2007 г. до 31.12.2012 г.; 2. Корпоративен данък за периода от 19.07.2007 г. до 31.12.2012 г.; 3. Данък върху добавената стойност за периода от 15.12.2010 г. до 31.12.2012 г. Ревизията е възложена на главен инспектор по приходите П. М. М. като ръководител на ревизията и инспектор по приходите Н. Ж. К.. Заповедта от 17.01.2013 г. е връчена на управителя на ревизираното лице лично на 05.04.2013 г., като е отбелязано, че връчване се е осъществило по реда на чл. 32 от ДОПК на 19.03.2013 г., като срокът на ревизията е до три месеца от датата на връчване на заповедта. Със ЗВР № 1301406/18.06.2013 г., органът по приходите е продължил срока на ревизията, считано до 19.08.2013 г., като заповедта е връчена на ревизираното лице, чрез управителя на 26.06.2013 г.Материалната и териториална компетентност на издалия РА орган се установи от неоспорената от страните заповед № РД-6/02.01.2013 г. на териториалния директор на ТД на НАП, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК (лист 6-7 от делото). Същата вменява правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии на Р. К. Т. – началник сектор 'Ревизии' – ТД на НАП - Бургас, която е подписала и цитираните заповеди за възлагане на ревизия.За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № 1301406 от 30.08.2013 г. (лист 80-92 от делото) при спазване на установения в закона срок (до 14 дни от датата на приключване на ревизията), като същия е връчен на управителя на дружеството - жалбоподател на 23.09.2013 г., съгласно инкорпорираната в него разписка (лист 92 от делото). По делото липсват данни да е постъпило възражение срещу доклада в установения по чл. 117, ал. 5 от ДОПК сроК.Въз основа на данните по доклада, ревизията е приключила с издаване на оспорения РА № 021301406/11.10.2013 г. (лист 63-74 от делото) от органа по приходите. РА е връчен на Г. К. – управител на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД на 13.12.2013 г., съгласно съставената разписка (лист 74 от делото).По изложените съображения съдът приема, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на данъчно задълженото лице.Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал.Към оспорения ревизионен акт е приложен и ревизионен доклад № 1301406/30.08.2013 г., като неразделна негова част.При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в зададените и продължени срокове.Съдът счита, че не се установяват процесуални нарушения по смисъла на чл. 114 от ДОПК. Спазена е и уредената от закона процедура за преминаване и извършване на ревизии по реда на чл. 122 от ДОПК - връчване на уведомление и предоставяне на ревизираното лице възможност за сочене на доказателства.
По материалната законосъобразност на ревизионния акт.
С определението по доклада на делото съдът е определил и разпределил доказателствената тежест. В тежест на жалбоподателя е да обори фактическите констатации, отразени в ревизионния акт, с допустимите доказателствени средства, вкл. и че от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е представена на органа по приходите счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и документите, необходими за установяване на основата за облагане по ЗДДС. В тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи – наличие на данни за укрити приходи/доходи от жалбоподателя. Страните не са възразили по доклада и разпределената от съда доказателствена тежест.
І. Относно определените задължения по ЗДДС.
Страните не спорят по фактите, които са установени в ревизионното производство, както и не оспорват събраните от ревизиращия орган доказателства.Първият спорен въпрос е дали подлежат на облагане с ДДС приходите от продажба на билети за концерти, или тези приходи са освободена доставка, по смисъла на чл. 42 от ЗДДС.Според жалбоподателя не може да бъде споделено становището на данъчния орган, че регистрирането на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, като културна организация по смисъла на ЗЗРК, е единствената предпоставка една сделка да бъде освободена по ЗДДС, тъй като никъде в ЗДДС няма посочено такова изискване и същото не може да бъде извличано чрез разширително тълкуване, каквото се твърди, че е направил органа по приходите.Според ответника по обжалването след като при извършени справки в информационния регистър на културните организации и институти при Министерството на културата е установено, че ревизираното лице не е вписано в информационния регистър на културните организации и институти, а жалбоподателят не оспорва установеното и не представя съответно удостоверение за вписване, то следва, че извършените продажби на билети от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД съставляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и формират облагаем оборот за целите на чл. 96 от ЗДДС.Съдът счита, че по този спорен между страните въпрос, органът по приходите е формирал законосъобразен извод.Относно допълнително начисления ДДС във връзка с продажбата на билети приложимата нормативна уредба се съдържа в ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) Съгласно чл. 42, т. 1, б. 'а' от ЗДДС, освободена доставка е продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли.Съгласно §1, т. 3 от ДР на ЗЗРК за 'културна организация' е структура, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.В чл. 3, ал. 1 от ЗЗРК е прието, че 'културните организации' осъществяват дейности по създаването, разпространението и опазването на културните ценности, а в ал. 2 от същия член е посочено, че културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие.В разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗЗРК е регламентирано, че Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.При анализа на така цитираните законови норми следва, че за да е налице освободена доставка по продажба на билети за музикални, музикално-сценични спектакли и концерти, то следва да са осъществени кумулативно следните предпоставки: 1) правните субекти, осъществяващи доставките да са културни организации и институти по смисъла на ЗЗРК и 2) услугата да има за предмет осигуряване на достъпа срещу билети, единствено за изброените мероприятия.Съдът приема, че както в ревизионното, така и в настоящото съдебно производство не са установени тези кумулативни предпоставки. Страните не спорят, че жалбоподателят не е регистриран като културна организация и институт по смисъла на ЗЗРК. Липсва и издадено удостоверение от Министерството на културата, което до установява такава регистрация на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД преди ревизирания период.Съдът приема за неоснователно възражението на представителя на жалбоподателя, че поддържания от министерството регистърът на културните организации и институти има само информационен характер и няма конститутивно действие, както и че е напълно достатъчно регистрацията по Търговския регистър за да се приеме, че дружеството осъществява дейност като културна организация.Логичното тълкуване на чл. 14, ал. 4 от ЗЗРК обосновава извод, че за да се признае на правния субект, че е културна организация/институт, то следва задължително да е осъществено вписване в регистъра и то преди започване на дейността. Т. е. всяка културна организация/институт следва преди да започне за извършва конкретната дейност да поиска вписване и то да бъде извършено преди да е започната дейността.Що се отнася до вписаната в Търговския регистър (ТР) предмет на дейност на жалбоподателя, то съдът установи, че тя обхваща импpecapcкa, пpoдуцeнтcкa, звукo и видeoзaпиcнa дeйнocт, opгaниизиpaнe нa кoнцepти, култуpни мepoпpиятия и cпopтни пpoяви, така и вътpeшнa и външнa тьpгoвия cьc cтoки и уcлуги oт вcякaкьв вид, cдeлки c интeлeктуaлнa coбcтвeнocт, кaктo и вcички дpуги видoвe cдeлки, нeзaбpaнeни oт зaкoнa или дpуг нopмaтивен aкт.Описаният предмет на дейност на жалбоподателя в ТР, въобще не съдържа дейностите по §1, т. 3 от ДР на ЗЗРК, за да се приеме, че жалбоподателя е 'културна организация' по смисъла на ЗЗРК.Доколкото нормата на чл. 42 от ЗДДС въвежда изключение от общия принцип на облагане с ДДС, то във всички случай подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване.Продажбата на билети е извършена от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, което дружество не е регистрирано по установения ред, като такова осъществяващо дейност на културна организация и институт по ЗЗКР.Следва, че не е изпълнена хипотезата на чл. 42, т. 1, б. 'а' от ЗДДС и доставката не е освободена от косвения данък добавена стойност. Съдът приема, че след като дружеството-жалбоподател не е регистрирано като културна организация по смисъла на ЗЗРК, то не би могло да осъществява освободени доставки по смисъла на чл. 42, т. 1, б. 'а' от ЗДДС.Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС постановява, че доставката на услуга е облагаема, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната.Следва, че продажбата на билети от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД през ревизирания период е именно облагаема доставка по смисъла на цитираната норма, тъй като от една страна тази услуга не е попада в изключенията на чл. 42 от ЗДДС, доколкото е извършена от дружество, което не е вписано в регистъра по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗЗРК, извършена е от данъчно задължено лице по ЗДДС, а мястото на изпълнение на територията на страната.По изложените съображения съдът приема, че извършените от жалбоподателя продажба на билети през ревизирания период съставляват облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е приел, че доставките формират облагаемия оборот за целите на чл. 96 от ЗДДС.С последната норма се въвежда задължение за регистрация за целите на закона на всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Т. е. 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, което не се спори, че не е осъществено от жалбоподателя.При така изяснения характер относно вида на осъществените доставки и по специално, че се касае за облагаеми такива, следва да се обсъди и въпросът за данъчната основа, върху която е дължим ДДС.С РА размерът на дължимия косвен данък от продажба на билети е изчислен на база осчетоводените от самото дружество приходи от продажба на билети по месеци. От мотивната част на РД се установи, че при определяне размера на дължимия ДДС са съобразени разпоредбите на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, като е прието, че размерът на дължимия ДДС е включен в размера на осчетоводените приходи.Съдът съобрази, че съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително с нулева ставка.От кредитираната част на заключение на вещото лице по ССчЕ се установи, че облагаемите обороти и съответното дължимо ДДС са определени по периоди, считано от м. 12.2010 г. до м. 07.2012 г., като са съобразени получените суми от продажба на билети и доставките, свързани с чуждестранни юридически лица, а дължими суми за ДДС са напълно идентични по размер с установените с оспорения РА.Следва, че възражението на оспорващото дружество, че не следва да дължи ДДС по облагаемите доставки по продажба на билети е неоснователно.Друг спорен въпрос е във връзка с приложението на чл. 73а от ЗДДС.Според жалбоподателя дори и да се приеме, че има неточно счетоводно отразяване от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, то същото не може да обоснове извод за 'укрита' доставка и отсъстващи данни за нея в счетоводството на получателя по смисъла на чл. 73а от ЗДДС.Според приходния орган упражняването на едно право не може да се осъществи от друго лице, освен от неговия титуляр, поради което и органът по приходите не може служебно да упражни правото на приспадане на данъчен кредит на лицето, а и материалноправните предпоставки за наличието на пълен данъчен кредит по чл. 73а от ЗДДС не са налице.Съгласно трайната съдебна практика укриването на доставка предполага целенасочено действие на получателя, в резултат на което в счетоводството му съзнателно не са отразени, респективно са заличени и не съществуват данни за извършването й. В същия смисъл е и цитираната от представителя на ответника практика на Съда на ЕС по дело С-146/05 ('Collee'), че правните субекти не биха могли да се позовават на правни норми извършвайки измами или злоупотреби, като прилагането на общностната правна уредба не може да се разшири така, че да обхване сделките, които са извършени с цел противозаконно облагодетелстване от предвидените от общностното право предимства.В ревизионното производство е установено, което не се оспорва от страните, че 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД е получател по доставки с място на изпълнение на територията на страната при които доставчика е данъчно задължено лице, неустановен на територията на страната, поради което и на основание чл. 97а от ЗДДС, ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация по закона не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). В случай на регистрация на ревизираното лице за целите на ДДС данъчната основа на получените услуги е следвало да бъде обложена с данък съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.Като не се е регистрирал по чл. 97а от закона, 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД не е начислил дължимия данък и доставките са останали необложени в рамките на Европейския съюз.Както от събраните от ревизиращия орган доказателства, така и от кредитираната от съда част на заключението на ССчЕ се установи, че спрямо ревизираното лице е възникнало задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, като заявление за регистрация е следвало да бъде подадено не по-късно от 15.12.2010 г., респ. да бъде начислен данък върху добавената стойност за периоди от м. 12.2010 г. – м. 07.2012 г., в посочения от РА размер.Съобразявайки закона и събраните доказателства ревизиращите органи по приходите и вещото лице по назначената експертиза са достигнали до еднакви изводи и изчисления. От жалбоподателя не бяха ангажирани в съдебното производство писмени доказателства за противното, поради което съдът формира извод, че проведеното облагане с обжалвания РА е законосъобразно.В този смисъл съдът приема за правилен извода на приходния орган, че укриването на доставки по чл. 97а от ЗДДС е довело до неизпълнение на задължения произтичащи от ЗДДС и ощетяване на бюджета следствие на неначисляването на дължим ДДС.Съдът приема за правилни доводите на ревизиращия орган, че за целите на ревизионното производство са били формирани две групи обороти, като първата е с цел да се провери дали задълженото лице е формирало облагаем оборот над 50 000 лв. за не повече от 12 месеца назад за да се твърди, че следва задължително да се регистрира за целите на ЗДДС, а втората група обороти е във връзка с приложението на чл. 102 от ЗДДС, т. е. оборот върху който следва да се начисли дължим, но неначислен от ревизирания субект данък.Съдът приема, че крайната дата на подаване на заявление за задължителна регистрация е 14.03.2011 г., а не 14.05.2011 г., тъй като следва да бъдат включени и получените плащания по банков път от 'Ивентим БГ' ООД за периода м. 12.2010 г. – м. 02.2011 г. В този смисъл и не кредитира заключението на вещото лице в тази част, тъй като ако се приеме по-късната дата, то във всички случай размерът на неначисления, но дължим данък ще бъде е в по-малък размер от определения в РА.Т. е. облагаемият оборот по чл. 96 от ЗДДС е формиран правилно от органа по приходите, респ. точно е определена крайната дата за подаване на заявление за задължителна регистрация - 14.03.2011 г., поради което и правилно е приложена нормата на чл. 102 от ЗДДС.По спорния въпрос относно приложението на чл. 122, ал. 2 от ДОПК съдът приема следното:
Въз основа на надлежно възложена и извършена данъчна ревизия на данъчно задълженото лице, законосъобразно са определени данъчни задължения на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, тъй като до започването на ревизията не е подадена декларация от дружеството-жалбоподател, когато задължението се определя по декларация, налице са и данни за укрити приходи или доходи по време на ревизията, а и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството.Приложимостта на облагателния режим при особени случаи е допустим при наличието на някои от обстоятелствата, изчерпателно посочени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В тези хипотези органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.В настоящия случай като основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК са посочени конкретни обстоятелства, изпълващи хипотезите на сочените норми. В констативната част на доклада и в мотивната част на РА са изложени фактически и правни доводи за приложение на особения режим за облагане, като е извършен правилен анализ и вярно изследване на обстоятелствата, които имат значение за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което решаващият орган законосъобразно е потвърдил задълженията на основанията и в размерите, определени в съответните норми.Следва да се отрази, че преминаването към специалния ред за облагане по чл. 122 от ДОПК от общия облагателен режим, единствено води до разместване на доказателствената тежест между страните в процеса.В хипотезата на ревизия при особен случай фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалването му, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, докато при ревизия по общия ред тежестта за установяване на фактическите констатации, се носи от органа по приходите.Ревизиращият орган е изследвал наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е посочил вярно правните норми, които имат отношение към определяне на данъчната основа и е изложил мотиви в този смисъл.Съдът приема, че органът по приходите проведе успешно доказване на юридическите факти, за съществуването на които правната норма свърза начисляването както на косвения данък върху добавената стойност, така и на корпоративния данък за процесните периоди.Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че публичните задължения не следва да бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.Възражението за липса на предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, е неоснователно, тъй като органът по приходите, преди да пристъпи към процедурата, регламентирана с разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК е отправил изрично искане за представяне на счетоводната документация, необходима за извършване на ревизията, както и е извършил съответните насрещни проверки при насрещните проверки на 'Ивентим БГ' ЕООД, 'Тикетстрийм България' ЕООД и 'Майнет БГ' ООД.Ревизиращият орган правилно е приел, че до започване на ревизията 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г., налице са данни за укрити приходи за 2012 г. и не е представена заведена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и всички документи, необходими за установяване на основата за облагане по ЗДДС.Съдът споделя довода на ответника, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са дадени кумулативно и наличието на всяко едно от тях е самостоятелно основание, което дава право на ревизиращия орган да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая тези обстоятелства са налице в резултат на действия и бездействия на ревизирания субект, поради което законодателят с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите, при спазване на установеното за това производство по чл. 124 от ДОПК.При съобразяване на изложеното съдът приема, че в тази част РА е законосъобразен.
ІІ. Относно определените задължения по ЗКПО.
Срещу констатациите и вменените с РА задължения по ЗКПО жалбоподателят не излага конкретни възражения за незаконосъобразност нито в жалбите си, нито в съдебното производство пред съда.От извършения анализ на извлеченията от банковите сметки на дружеството-жалбоподател се установи, че са извършени преводи (плащания) към чуждестранни юридически лица за организирани от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД концерти в България, както и са издавани инвойс фактури с получател жалбоподателя.Установените факти и обстоятелства правилно са преценени от органа по приходите, като такива изпълващи фактическия състав на разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което и законосъобразно е извършил ревизията по специалния ред на ДОПК, като е определил данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при съблюдаване на процесуалните изисквания на чл. 124 от ДОПК.При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите се е съобразил с вида и характера на осъществяваната от 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД дейност. Обсъдил е и движението по банковите му сметки, съобразил е неоспорените официални документи и документи с достоверни данни, сключените от дружеството търговски договори, реализираните от дружеството брутни приходи и др. доказателства, събрани в хода на ревизионното производство по предвидения в ДОПК процесуален ред.За определяне конкретните приходи и разходи на ревизираното дружество е необходимо да бъде установен възможно най-верния размер на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и дължимия данък.Съдът приема, че възприетият от ревизията подход отговаря на това изискване, предвид факта, че в хода на ревизионното производство са събрани конкретни доказателства, както за размера на реализираните от дружеството приходи, така и за размера на направените от него разходи за всяка отчетна година.Органът по приходите, съобразявайки се с приложимите правни норми, максимално точно е определил данъчната печалба и дължимия от жалбоподателя корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г.Съдът приема, че констатацията на ревизиращия орган е постановена при изяснена фактическа обстановка и определените в резултат на нея задължения за корпоративен данък и лихви за просрочие са правилно и законосъобразно определени.В този случай е възможно определените по реда чл. 122, ал. 2 от ДОПК облагаеми основи да се различават от обективно осъществения данъчен фактически състав. Последното е уредена в закона правна последица от неправомерното поведение на самото ревизирано лице. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, както се установи в настоящия случай.Съдът счита, че действията на ораните по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК, а жалбоподателят не ангажира пред съда доказателства, с които да обори законовата презумпция, поради което фактическите констатации в РА и по отношение на публичните задължения по ЗКПО са верни. Следва извод, че законосъобразно е извършена корекция на финансовия резултат през процесните данъчни периоди.При тези констатации, които се подкрепят от събраните доказателства, на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата на неотчетените приходи, след приспадане на дължимия ДДС, е коригиран счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011 г. и 2012 г. В случая не бяха представени доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в оспорения ревизионен акт факти и обстоятелства за недължимост на допълнително определения от органа по приходите корпоративен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 6 597.57 лева и лихва върху определената главница в размер на 1 033.56 лева, както и за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 16.95 лева и лихва върху определената главница в размер на 0.92 лева.Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат извода, че фактическите констатации на органите на приходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.Не се констатират нарушения на процесуалния закон, а оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона писмена форма и е спазена целта, която преследва законът с издаването на ревизионен акт.По изложените съображения съдът приема, че издадения РА № 021301406/11.10.2013 г. е законосъобразен и в частта по отношение на определения на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД корпоративен данък по ЗКПО, а жалбата против РА е неоснователна.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения РА в частта за дължимите лихви.
В жалбата не са изложени съображения за незаконосъобразност на РА в частта за определените лихви, но доколкото е заявено изцяло оспорване на РА (стр. 2 от жалбата до съда), то съдът дължи обсъждане и по отношение спазване на закона в тази част от РА.Съдът счита, че в резултат на направените констатации решаващият орган законосъобразно е приел, че съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК, върху установените публични задължения на жалбоподателя са дължими и лихви за просрочие.Относно задължението за лихви от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за недължимост, а на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК направените в РА фактически констатации се считат за верни, вкл. и за дължимите лихви.При тези фактически констатации и правни изводи съдът приема, че жалбата против РА № 021301406/11.10.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 61/28.02.2014 г. на директор на дирекция 'ОДОП' Бургас, е изцяло неоснователна.
ІІІ. По разноските.
Разноски следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на материалния интерес съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 884.27 лева.По изложените съображения съдът осъжда 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД да заплати на ответника сумата от 3 884.27 лева разноски по делото.При този изход от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж. к. 'Зорница', бл. **, ет. *, ап. **, представлявано от управителя Г. Д. К., против ревизионен акт № 021301406/11.10.2013 г., издаден от Р. К. Т. – началник сектор 'Ревизии' и П. М. М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № 61/28.02.2014 г. на директор на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, като неоснователна;ОСЪЖДА 'Моуст ъф ивъл мюзик' ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж. к. 'Зорница', бл. **, ет. *, ап. **, да заплати на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' - Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, адрес гр. Бургас, ул. 'Цар Петър' № 5Б, сумата от 3 884.27 (три хиляди осемстотин осемдесет и четири лева двадесет и седем стотинки) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по административно дело № 1075 по описа за 2014 г. на Административен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: