Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

"Макси кетъринг" ЕООД, град София, представлявано от Н. Янев чрез адв. В. Бърчев обжалва решение № 3476/01.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 681/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221018007988-091-001/27.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София.

В касационна жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението.

Конкретните оплаквания касаят законосъобразността на начислен ДДС в данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 3.2018 г. за извършени доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС чрез платформата AMAZON и за получени комисионни услуги, фактурирани от AMAZON Services Europe SARL – Люксембург.

По отношение на комисионните услуги жалбоподателят се позовава на чл. 73а ЗДДС и решението на Съда на ЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07. Твърди, че е начислил ДДС по доставките и е упражнил право на приспадане в данъчен период м. 06.2019 г.

По отношение на начисления ДДС за доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС твърди, че на база извършените продажби на стоки през платформата AMAZON са получени плащания, които са декларирани като ВОД към AMAZON Services Europe SARL – Люксембург. Счита, че доказателствената тежест за установяване предпоставките за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗДДС е на ревизиращите органи. В случая не е установено, че всички продажби чрез платформата са единствено на чуждестранни физически лица. Дружеството твърди, че почти всички продажби са към чуждестранни юридически лица, регистрирани по ЗДДС в съответната държава, поради което правомерно е деклариран ВОД и са издадени съответните протоколи по чл. 117 ЗДДС.

Искането е за отмяна на решението и на ревизионния акт в оспорената част. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. К. Тасева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Макси кетъринг" ЕООД е начислен ДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02. и м. 03.2018 г. в размер на 42 971. 60 лева за извършени доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС на клиенти в страни членки на ЕС чрез платформата Amazon и в размер на 14 145. 74 лева на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС и чл. 21, ал. 2 ЗДДС за комисионни услуги от Amazon Services Europe SARL – Люксембург. По доставките на услуги с ревизионния акт не са установени допълнителни задължения, тъй като е признато и право на данъчен кредит.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че между страните не съществува спор по фактите и те са правилно установени от органите по приходите. От справка в системата VIES при ревизията е установено, че дружеството е получател на услуги, свързани с онлайн платформата Amazon, за което са издадени фактури от чуждестранното лице Amazon Services Europe SARL – Люксембург с предмет получени комисионни. Установено е, че Amazon предлага услугата продавач – клиент, за което издава фактури за комисионни, удържани при продажбата на стоките с получатели клиенти, които не са данъчно задължени лица. За ревизираните периоди на м. 01 - 03.2018 г. чуждестранното дружество е декларирало доставки на комисионни услуги с получател "Макси кетъринг" ЕООД както следва: за м. януари – 556 евро, за м. 02.2018 г. – 11 125 евро и за м. 03.2018 г. – 24 482 евро. Установено е, че услугите са предоставени във връзка с продажби на стоки чрез платформата Amazon, като стоките се изпращат от ревизираното дружество чрез куриер DPD Speedy до складовете на Amazon, разположени на територията на други държави членки. Българското дружеството е регистрирано за целите на ДДС в България и не разполага с обекти в други държави членки на ЕС и не е регистрирано за целите на ДДС в съответните държави членки (Великобритания, Германия, Испания, Франция и Италия). Amazon не придобива правото на собственост върху стоките. В ревизионния акт е прието, че получатели на стоките са лица, установени на територията на Великобритания, Германия, Франция, Испания и Италия, които не са данъчно задължени лица. Приходите от продажби на стоки са получавани по банков път. За предлаганите услуги Amazon е удържало комисионни в размер на 556 евро (1 087. 44 лева) за м. 01.2018 г., в размер на 11 125 евро (21 758 лева) за м. 02.2018 г. и в размер на 24 482 евро (47 882. 63 лева) за м. 03.2018 г. Размерът на комисионните е изчислен на база Amazon калкулатор – автоматично при покупката на стоките от крайните клиенти и се удържа за услугата по съхранение на стоките. Доставчикът "Макси кетъринг" ЕООД получава разликата до продажната цена. Дружеството е декларирало, че за ревизирания период предадените стоки за продажби в Amazon са на стойност 214 858 лева с ДДС на база изпратени товарителници към Speedy. Установено е, че "Макси кетъринг" ЕООД е изпращало стоките след регистрацията на дружеството в сайта на Аmazon на 27.12.2017 г. и при продажбата им стоките са се намирали на територията на Република България.

Съдът е приел за установено, че част от получените плащания от Аmazon, а именно оборотът за м. 02 и м. 03.2018 г. са декларирани от ревизираното дружество в м. 04.2018 г. като ВОД с получател Amazon Services Europe SARL – Люксембург. Останалата част от плащанията са декларирани като вътреобщностни доставки на стоки за м. 06.2018 г. на стойност 195 473 лева и за м. 07.2018 г. на стойност 275. 02 лева.

При така установените факти, съдът по отношение на продажбите на стоки, чрез интернет платформата Amazon, е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че се касае за трансфер на стоки, който представлява възмездна доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. На основание чл. 17, ал. 2 ЗДДС тези доставки са с място на изпълнение в страната – по местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й до получателя. Твърденията на дружеството, че всички продажби чрез платформата са били към юридически лица, регистрирани по ДДС в съответната държава членка, са приети за недоказани.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗДДС документирането на доставка по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС се извършва с протокол, издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем т. е. от започване на транспорта. Българското дружеството не е издало протоколи по чл. 117 за процесните доставки. От разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗДДС съдът е обосновал извод, че лицата, които извършват доставки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС не попадат в глава осма, поради което за тях не възниква право на приспадане на данъка, отразен в протоколите по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗДДС.

По отношение на получените комисионни услуги от Аmazon, данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Люксембург, съдът е приел, че се касае за облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДД, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В този случай на основание чл. 82, ал. 2 ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услугата е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя, когато последният е задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС. По делото е установено, че ДДС не е начислен от ревизираното дружество – получател на услуги съгласно чл. 86 ЗДДС в процесните данъчни периоди. От констатациите в ревизионния акт съдът е приел за безспорно обстоятелството, че доставките на комисионни услуги не са укрити и данни за тях са налични в счетоводството на ревизираното лице. В хода на ревизията дружеството е направило изявление за упражняване правото на приспадане в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем. При съобразяване разпоредбата на чл. 73а ЗДДС, съдът е приел, че неначисляването на данъка от задълженото лице чрез издаването на протокол по чл. 117 ЗДДС не е пречка за упражняване на правото на данъчен кредит при режим на самоначисляване на ДДС. Според съда в конкретния случая органите по приходите са начислили ДДС и са признали правото на приспадан (изявление за което се съдържа и в решението на решаващия административен орган). На това основание е приел за неоснователна жалбата на дружеството и в тази част.

Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон.

Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че през процесните периоди м. 01-м. 03.2018 г. е изпращал стоки от територията на страната до територията на други държави членки на ЕС, ( Великобритания, Германия, Испания, Франция и Италия) във връзка с продажбата им чрез платформата Amazon. Правилно органите по приходите и съдът са приели, че изпращането на стоките, закупени (респ. придобити) от "Макси кетъринг" ЕООД на територията на страната в рамките на неговата икономическа дейност за целите на икономическата му дейност от територията на страната, до склад на Amazon на територията на друга държава членка, в която дружеството не е регистрирано за целите на ДДС, представлява възмездна доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че за възмездна доставка на стока за целите на ДДС се счита и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страна до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС тези доставки са с място на изпълнение в Република България, където е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката. На основание чл. 25, ал. 3, т. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3. Доставките се документират с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗДДС.

В конкретния случай от значение за квалифицирането на доставката като такава по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС е обстоятелството, че Макси кетъринг ЕООД не е регистрирано за целите на ДДС в никоя от държавите членки, в които е изпращало стоките във връзка с продажбата им чрез онлайн платформата Amazon. По делото е установено, че Amazon Services Europe SARL – Люксембург не е придобивало право на собственост върху стоките. Не е спорно и обстоятелството, че стоките са изпращани от ревизираното дружество от територията на страната чрез куриер DPD Speedy до склад на Amazon в съответната държава членка. Този механизъм на доставките е посочен и в касационната жалба. Не се твърди, че стоките са изпращани или транспортирани от "Макси кетъринг" ЕООД директно до крайните клиенти, установени на територията на други държави членки. Поради това не са изпълнени условията по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС за осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки /ВОД/ и прилагане на нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС.

При тези факти и предвид констатациите, че дружеството е ползвало единствено предлаганите от платформата Amazon услуги "продавач – клиент", за което са му издадени фактури за комисионни, удържани при продажбата на стоките, законосъобразно е прието, че се касае за трансфер на стоки в рамките на икономическата му дейност по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Твърденията на ревизираното лице, че продажбите са извършени на юридически лица, които са регистрирани за целите на ДДС в съответната държава членка, не са подкрепени с доказателства. Доводите на прокурора от Върховна административна прокуратура, че съдът не е съобразил представени в съдебното производство доказателства, които установяват доставки на юридически лица, са неоснователни. Представените документи, относими към предмета на делото, са преписи от фактурите, издадени от доставчика Amazon Services Europe SARL – Люксембург на "Макси кетъринг" ЕООД за комисионни услуги, в превод на български език. Съдът не е допуснал и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Принципно вярно е становището на жалбоподателя, че при начисляване на ДДС, органите по приходите и решаващият орган в съдебното производство следва да установяват фактите, пораждащи задължението. В случая релевантните за облагането факти са осъществяването на условията, предвидени в чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС и са установени чрез събраните при ревизията доказателства. Твърдението, че се касае за доставка на стоки на лица, които са регистрирани за целите на ДДС в другата държава членка, подлежи на доказване от жалбоподателя, който черпи изгодни за себе си правни последици от този факт - чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

По тези съображения следва да се приеме, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон при преценката за законосъобразност на начисления ДДС за доставките на стоки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС.

По отношение на комисионните услуги, предмет по фактурите, издадени от Amazon Services Europe SARL – Люксембург, по делото безспорно е установено, че доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставките са с място на изпълнение в Република България, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и са облагаеми. Поради това и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС данъкът е изискуем от получателя - задължено лице по чл. 3, ал. 1 ЗДДС. Възраженията в касационната жалба са във връзка с признаване на правото на данъчен кредит по тези доставки едновременно с начисляването на данъка съгласно чл. 73а ЗДДС и решението на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07. Безспорно за посочените доставки е приложим режимът на т. нар. "обратно начисляване" /самоначисляване/ на ДДС. От мотивите на ревизионния акт и разпоредителната му част е видно, че в процесните данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 03.2018 г. допълнителните задължения за ДДС са определени в размера на начисления данък за доставките по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Начисленият при ревизията ДДС, дължим от получателя за комисионните услуги получени от Amazon, не е определен като допълнително задължение. Това означава, че при издаването на ревизионния акт е съобразено изявлението на дружеството и е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размера на начисления ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем.

По изложените съображения решението, с което жалбата на "Макси кетъринг" ЕООД е отхвърлена е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2 083. 94 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3476/01.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 681/2020 г.

ОСЪЖДА "Макси кетъринг" ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата 2 083. 94 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.