Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Евроинтегра", гр. С., против решение № 7141/16.11.2016 г. по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2051205874 от 22.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 719/18.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за д. п. м. 02, м. 03, м. 04.2012 г. общо в размер на 50 592, 45 лв. от отказано право на възстановяване на деклариран ДДС. И. са съображения, че е неприложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС по отношение на доставките на стоки и услуги във връзка с реализация на проект "Дунавски винарски дестинации", като тези материални и нематериални активи твърди, че ще бъдат използвани за осъществяване на облагаеми, а не на освободени доставки. Позовава се на настъпили събития в последващи периоди - в края на 2014 г. и началото на 2015 г. относно придобитите и заведени в счетоводството дълготрайни активи, във връзка с изпълнение на проекта, които след изтичане на ограничителния 5-годишен период на забрана за разпореждане и ползване с цел печалба, ще служат за осъществяване на облагаеми доставки. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което за се отмени РА. Претендират се разноски по представен списък и документи.

Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кожухарова оспорва касационната жалбата и изразява искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Производството е второ по ред по реда на чл. 208 и сл. АПК пред Върховния административен съд.

С решение № 14239/23.12.2015 г. по адм. д. № 14086/2014 г. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, е отменил по касационна жалба на ДД"ОДОП" - С. решение № 5623/04.09.2014 г. по адм. д. № 5346/2013 г. на Административен съд С.-град, с което е бил отменен процесния РА и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания по приложението на съответните разпоредбите от ЗДДС - чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 44, ал. 1, т. 2, различно от основанието по РА - чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. К. съдебен състав е дал указания на първоинстанционния съд да съобрази практика на Върховния административен съд по същия спор между същите страни, относно отказан данъчен кредитна същото правно основание, но за други данъчни периоди - решение № 13932/20.11.2014 г. по адм. д. № 819/14 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, и да уведоми страните по делото за различното правно основание, на което може да се откаже данъчен кредит, съобразно приетото в ТР № 5/2004 г. на ВАС.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, както и с постановеното решение по адм. д. № 819/14 г. на ВАС.

Фактите не са спорни.

Ревизираното сдружение е ЮЛ, неправителствена организация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, изпълнител по проект.

Сдружението е вписано в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел с решение № 1/30.07.2003 г. по ф. д. № 8023/2003 г. на СГС.

Регистрирано е по ЗДДС на 04.01.2005 г.

Сдружението е създадено за осъществяване на дейност в обществена полза за постигане на следните цели: подпомагане и участие в трансгранични инициативи, организиране на семинари и обучения, подпомагане на процесите на евроинтеграцията и адаптация на членовете на българското общество към принципите и нормите и институциите на Европейския съюз и др.

Сключен е Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР № 24487/27.03.2011 г. по проект "Дунавски винарски дестинации" в рамките на Програма "Трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г." между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, в качеството на Управляващ орган и сдружението в качеството му на Водещ партньор.

За ревизираните периоди са декларирани извършени разходи за доставки по фактури с посочени доставчици, с предмет на услуги и стоки, относими към организиране на събития, осъществени във връзка с изпълнението на проекта, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за което е постановен отказ на ДК с процесния РА на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Съобразно дадените указания в отменителното решение на горната инстанция, за да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че дори и да са изпълнени условията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в случая не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а е приложимо друго правно основание за отказ на приспадане на данъчен кредит - ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - получените стоки и услуги по процесните фактури са предназначени за извършване на освободени доставки и за тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Според съда, извършеното от Сдружение "Евроинтегра" в изпълнение на проект "Дунавски винарски дестинации", в рамките на Програма "Трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г. " са освободени доставки по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. С. цитираната норма, освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с постигане на поставените цели. В случая процесните доставки са освободени такива, защото са извършени от сдружение с нестопанска цел, което не е търговец, поставените от сдружението цели са от граждански характер и доставката е свързана с постигане на така поставените цели.

Съдът е обосновал изводи за неоснователност на възражението на оспорващия за противоречие между нормата от националния закон - чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 132, § 1, буква о) във връзка с буква л) от Директива 2006/112/ЕО, относно условията за освобождаване на доставките от облагане с ДДС. Ц. норма от Директива 2206/112/ЕО има предвид освобождаването на следните доставки: буква л) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи се цели от политически, профсъюзен, религиозен, патриотичен, философски, филантропичен или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията и по буква о) доставката на услуги и стоки от организации, чийто дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), л), м) и н), във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията. Принципно правилно е становището на касатора, че нормите, регламентиращи освобождане на доставки от облагане с ДДС не могат да бъдат тълкувани разширително. В този смисъл е и тълкуването на чл. 132 от Директива 2006/112/ЕО, дадено от Съда на ЕС в решение от 28 ноември 2013 г. по дело С-319/12, където в т. 25 е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване по чл. 132 от Директивата за ДДС, подлежат на стриктно тълкуване. Но наред с това е посочено, че тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет. При спазване на това правило, съдът в т. 45 от цитираното решение е приел, че "дори когато предвидено в националното право освобождаване, е несъвместимо с Директивата за ДДС, чл. 168 от нея не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане". Даденото тълкуване е относимо към фактите в настоящото производство и дава отговор на възражението, релевирано в настоящата касационна жалба, а именно: дори и нормата на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС да установява освобождаване на доставките, извършени от организации с граждански характер, при допълнителни условия, несъвместими с тези по чл. 132, буква о) във връзка с буква л) от Директивата за ДДС, спазването на принципа за данъчен неутралитет не допуска признаване на данъчен кредит за стоките и услугите, които са получени във връзка с така освободените доставки.

Съдът се е позовал и на ПМС № 62/2007 г. в което са разграничени възстановим и невъзстановим ДДС по смисъла на § 1, т. 1 от Постановлението. Невъзстановим е ДДС, платен от бенефициент по съответна програма за разходи по доставка на стоки и услуги, предназначени за извършването на освободени доставки по Г. четвърта от ЗДДС.

След като процесните доставки са предназначени за извършване на освободени доставки по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при която не се признава право на приспадане на данъчен кредит.

На това правно основание е приет за законосъобразен РА, с който е отказан ДК и е отхвърлено оспорването на РА с обжалваното съдебно решение.

Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на ответната Дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2048 лева, определено на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7141/16.11.2016 г. по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административен съд С.-град.

ОСЪЖДА Сдружение "Евроинтегра", гр. С., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. при ЦУ на НАП разноски в размер на 2048 /две хиляди четиридесет и осем/ лева.

Решението е окончателно.