Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на "ТЪКАННА БАНКА КРИО ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД чрез адв. Е. Стоева-Димитрова против Решение № 533 от 29.01.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 501 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалба на "ТЪКАННА БАНКА КРИО ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220421701416239/01.09.2017 г., на орган по приходите в офис София на НАП, потвърден с Решение № 1919/06.12.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП).

Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че липсват фактически и правни основания за издаването на акта, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага, че "ТЪКАННА БАНКА КРИО ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД предоставя услуги (дейности по смисъла на Закона за трансплантацията на тъкани, органи и клетки /ЗТТОК/) по изследване и експертиза на живи донори (в конкретния случай родилки) и на биологичен материал (в конкретния случай умбиликална кръв и фрагмент от пъпната връв), с цел извличане на хемопоетични стволови клетки за автоложна и фамилна алогенна трансплантация. Подчертава, че от медицинска гледна точка двата вида експертиза са допълващи се, взаимосвързани и обуславят безопасността и клиничния успех на трансплантацията. Твърди, че стандартните серологични изследвания целят да установят евентуално наличие на активна инфекция или носителство у сурогатния донор (родилката). Излага, че при наличие на положителен резултат процедурата по криогенна консервация обикновено бива прекратявана незабавно и пробите се унищожават, а съответната родилка бива насочена към консултация със специалист за лечение и профилактика или проследяване на заболяването. Намира, че актът е издаден в нарушение на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Счита, че Решения по дела С-86/09 и С-262/08 на СЕС са неприложими за случая, защото са постановени при различни факти в главните производства от настоящите и при различни национални правни уредби от българската. Подчертава, че те не са обвързващи прецеденти, за да имат качеството на източник на правото и да бъдат сочени като позитивноправно основание за издаване на обжалвания акт. Излага, че видно от разпоредбите на Директивата и на ЗДДС съществува различие в термините, които съответните им разпоредби използват, за да въведат необлагаемост на доставките на услуги, свързани със здравеопазване. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Излага, че дори част от извършените услуги да могат да се квалифицират като медицински такива, то те са пряко свързани с дейността по извличане и съхранение на стволови клетки. Твърди, че възнаграждението за услугата е определено общо и самото счетоводство на жалбоподателя не позволява разделянето на неговата дейност, ако се приеме, че част от нея би била такава, свързана с освободени доставки по смисъла на ЗДДС. Предвид изложеното иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2000 лева за всички инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите.

Ответникът по касационната жалба е дружество, което е лечебно заведение, на основание чл. 10, т. 7 от Закона за лечебните заведения /ЗЛ3 с предмет на дейност: вземане, изследване, съхраняване и преработка на органи, тъкани и клетки с медицински цели (л. 127 от първоинстанционното дело).

В хода на възложена служебна проверка за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС по реда на чл. 102 от ЗДДС е установено, че дружеството в периода 1.06.2016 г. – 31.05.2017 г. (12 последователни месеца преди възлагане на проверката) декларира реализиран оборот в размер на 244715, 82 лева, формиран от получени авансови и окончателни плащания по съхранение на стволови клетки, съгласно приложен опис на издадени приходни фактури.

Фактурите, формиращи процесния оборот, са представени пред АССГ и са с предмет съхранение на стволови клетки и фрагмент от пъпна връв, авансови плащания и др. (л. 42-61 от първоинстанционното дело). Представени са типови договори, въз основа на които са извършвани процесните услуги, в които предметът на доставките по I "Предмет на договора", чл. 1, ал. 1, по които дружеството е изпълнител, е индивидуализиран така: "1. Да вземе биологичен материал от остатъчна умбиликална кръв (съдържащ хемопоетични стволови клетки) и остатъчна умбиликална тъкан (съдържащ мезенхимни стволови клетки), наричани заедно и поотделно "ПРОБАТА", по време на раждането на детето на възложителя; 2. Да извърши всички необходими действия, включително обработката, задължителните микробиологични и аналитични изследвания, както и дългосрочното криосъхранение на пробата (стволовите клетки), за срока на този договор; 3. Да издаде специален сертификат за криосъхранение, обозначаващ едновременно идентичността на донора (детето на възложителя) и на пробата; 4. По искане на възложителя (донора) и в съответствие с регулаторните изисквания, да отпусне пробата за медицинско (терапевтично) приложение. " В ал. 2 от същият член е посочено, че "Изпълнителят замразява и съхранява пробата (на стволовите клетки) за срок от 20 години или до момента на прекратяване на настоящия договор и при условие, че резултатите от направените изследвания за безопасност и качество покажат, че пробата отговаря на изискванията за дългосрочно съхранение". Ал. 3 от същия член гласи, че " Изпълнителят се задължава да информира незабавно възложителя за резултатите от направените задължителни изследвания за безопасност (вирусологични изследвания на майчина кръв) и качество (аналитични и бактериологични изследвания на умбиликалната кръв и тъкан) на пробата".

Съгласно приетото от АССГ заключение на съдебно-медицинска експертиза, този анализ завършва с лекарско становище относно състоянието и характеристиките на получените стволови клетки с оглед на тяхното използване за целите на трансплантацията.

С оспорения пред АССГ Акт за задължителна регистрация по ЗДДС е прието, че описаните услуги не са здравни (медицински) услуги или пряко свързани с такива, поради което не са освободени доставки по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Въз основа на облагаемия оборот над 50 000 лева през процесния период е прието наличие на основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

За да остави в сила оспорения данъчен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон.

Подробно е обсъдил приложимата правна рамка, както и тълкуването на приложимите норми от европейското законодателство, направено от Съда на европейския съюз (СЕС). Направил е съпоставителен анализ на фактите по главните производства по цитираните от него решения на СЕС и настоящия казус, като е достигнал до извода за идентитет на относимите факти.

Изложил е, че правилно административният орган е намерил, че дейността на дружеството, формирала процесния оборот, е облагаема с ДДС, защото не попада в приложното поле на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, транспониращ чл. 132, § 1, б. "б" от Директивата за ДДС. От събраните доказателства административният съд е достигнал до заключението, че изключението по чл. 39, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 132, § 1, б. "б" от Директивата за ДДС не е налице. Установил е, че видно от описанието на предмета на процесните доставки на услуги в представените договори между дружеството и неговите клиенти, извършваният анализ на взетия биологичен материал се прави с цел да се установи годността му за замразяване, съхранение и бъдещото му използване за трансплантация. Това е приел за потвърдено и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. В нея, а и в съдебното заседание вещото лице посочило, че спецификата на дейността на тъканната банка се състои в това, че изследванията се извършват за установяване на съответствие на тъканите и клетките с изискванията и че подлежат на съхранение, с оглед бъдещи трансплантации. Диагностиката е с цел да се установи годността на биологичния материал.

Първоинстанционният съд е достигал до извода, че липсват твърдения и доказателства за пряка връзка на евентуална бъдеща терапия, чрез използване на взетия биологичен материал, с действително извършена медицинска дейност, медицинска дейност в процес на извършване или конкретно планирана такава дейност. /вж т. 1 от диспозитива на Решение от 10.06.2010 г. по дело С-262/08, C. A/S/. По изложените съображения е приел жалбата за неоснователна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съгласно член 39, т. 1 от ЗДДС, озаглавен "Доставка, свързана със здравеопазване" в глава четвърта "Освободени доставки и придобивания", освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. Съдът се е позовал на практика на СЕС, което налага на извода, че разпоредбата според него точно транспонира тази на чл. 132, § 1, б. "б" от Директива 2006/112. Последната гласи: "Държавите-членки освобождават следните сделки:...

б) болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер. "

От съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Шеста директива и сега действащата директива 2006/112 относно общата система на ДДС следва, че освободените доставки, регламентирани в посочените актове на вторичното право на Съюза представляват самостоятелни понятия на това право, които имат за цел да избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (вж. по аналогия по-специално Решение от 25 февруари 1999 г. по дело CPP, C-349/96, Recueil, стp. I-973, точка 15 и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Eulitz, C-473/08, точка 25), както и че освобождаването по член 132 от Директива 2006/112 не цели освобождаване от ДДС на всички дейности от обществен интерес, а единствено на тези, които са изброени и много подробно описани (вж. по аналогия по-конкретно Решение от 11 юли 1985 г. по дело Комисия/Германия, 107/84, Recueil, стр. 2655, точка 17, Решение от 20 ноември 2003 г. по дело D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services, C-307/01, Recueil, стр. I-13989, точка 54 и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика).

Формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в член 132 от Директива 2006/112, подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, който произтича от член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2006/112 и според който всяка доставка на стоки или услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС. Все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в посочения член 132 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последните от тяхното действие (вж. по аналогия по-конкретно Решение от 14 юни 2007 г. по дело Haderer, C-445/05, Recueil, стр. I-4841, точка 18 и цитираната съдебна практика, Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Don Bosco Onroerend Goed, С-461/08 Сборник, стр. І-11079, точка 25 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 27 и цитираната съдебна практика).

Лексикалното значение на израза "медицинска помощ" следва да се търси на основата на значението на понятието "медицина" като наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания. Тя включва три големи групи дейности каквито са диагностиката, профилактиката и лечението /терапията/. Този извод се потвърждава и от примерното изброяване на субектите, които следва да извършват дейността във второто изречение на чл. 132 § 1, б. "б".

Правилно касаторът е посочил, че нито в Решение на СЕС от 10.06.2010 г. по дело С-86/09, Future Health Technologies Ltd /FHT/, нито в Решение на СЕС от 10.06.2010 г. по дело С-262/08, CopyGene A/S/, е тълкуван термина "здравни (медицински услуги)", използван в разпоредбата на член 39, т. 1 от ЗДДС. Правилно е и изложеното, че за да бъдат разпоредбите на чл. 132 § 1, б. "б" и "в" от Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност в смисъл, предаден с решенията на СЕС, тя трябва да е съответно въведена в националното ни законодателство чрез норма на транспониращия нормативен акт, в случая ЗДДС. Касаторът сам сочи, че в националното законодателство термините "медицинска помощ" и "медицински услуги" не са синонимно използвани, тъй като тези изрази се съотнасят като вид към род. Отново касаторът цитира т. 36 от Решение на СЕС от 10.06.2010 г. по дело С-86/09, което гласи, че "Що се отнася до медицинските услуги, от съдебната практика се вижда, че член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива се отнася до услугите, извършвани в болнична среда, докато буква в) от този параграф се отнася до медицинските услуги, извършвани извън болнична среда, както в частния кабинет на доставчика на услугата, така и в дома на пациента или на всяко друго място (вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2002 г. по дело C-41/00, Recueil, стр. I-6833, точка 36). Следователно целта на букви б) и в) от член 13, A, параграф 1 от Шеста директива, които имат различно приложно поле, е да уредят всички случаи на освобождаване на медицинските услуги в тесен смисъл (вж. Решение С-41/00, посочено по-горе, точка 36 и Решение от 8 юни 2006 г. по дело L. u. P., C-106/05, Recueil, стр. I5123, точка 26)". Цитирано е и решение С- 106/05 на СЕС, където застъпва посоченото по- рано в настоящото решение, че "медицинска помощ" следва да се търси на основата на значението на понятието "медицина" като наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания. Касаторът сам твърди, че понятията "медицинска помощ" и "медицински услуги" също не са еднозначни и в националното ни право са в съотношение на вид към род. Това налага на извода, че правото на Европейския съюз допуска по- широко приложение на нормата на чл. 132 от Директива 2006/112 спрямо ЗДДС.

Нормите, регламентиращи освобождане на доставки от облагане с ДДС не могат да бъдат тълкувани разширително. В този смисъл е и тълкуването на чл. 132 от Директива 2006/112/ЕО, дадено от Съда на ЕС в решение от 28 ноември 2013 г. по дело С-319/12, където в т. 25 е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване по член 132 от Директивата за ДДС, подлежат на стриктно тълкуване. Но наред с това е посочено, че тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет. При спазване на това правило, съдът в т. 45 от цитираното решение е приел, че "дори когато предвидено в националното право освобождаване, е несъвместимо с Директивата за ДДС, член 168 от нея не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане". Даденото тълкуване по аналогия може да се приложи към фактите в настоящото производство и дава отговор на възражението, релевирано в настоящата касационна жалба, а именно: дори и нормата на член 39, т. 1 от ЗДДС да установява по- стриктни правила на освобождаване на доставките, извършени от тъканната банка, несъвместими с тези по чл. 132, буква б и в от Директивата за ДДС, спазването на принципа за данъчен неутралитет не допуска доставките да не бъдат освободени, стига същите да отговарят на изискванията на чл. 132, буква б и в от Директивата за ДДС. В конкретния случай именно това не е успял да докаже жалбоподателят, съответствие на предоставените от него услуги с чл. 132, буква б и в от Директивата за ДДС.

Трябва да се вземе предвид, че с Решение на Съда на ЕС от 10.06.2010 г. по дело С-86/09, Future Health Technologies Ltd /FHT/, постановено по тълкуване на посочената разпоредба на правото на ЕС, Съдът приема, че когато имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието "болнична и медицинска помощ", съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, нито в обхвата на понятието "предоставяне на медицинска помощ", съдържащо се в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива. Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция следва да провери. Понятието за дейности, "тясно свързани" "с болничната и медицинската помощ" по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на използване при евентуална бъдеща терапия, с която тези дейности само евентуално са свързани и която нито действително е извършена, нито е в процес на извършване, нито пък е планирана.

Ноторно е, че преюдициалните заключения на СЕС са задължителни не само за националните юрисдикции, отправили запитването, но и за всички национални юрисдикции в на държавите-членки на Съюза. Това важи с още по-голяма сила, когато тълкуването е направено по повод на спор, идентичен от фактическа страна, с такъв, който националната юрисдикция следва да разреши. Несъобразяването с такова тълкуване, по същество, е равно на неправилно прилагане на материалния закон като основен порок на първоинстанционното решение. Настоящият случай не е такъв.

Обосновано административният съд е приел, че споровете в главното производство по дело С-86/09 и настоящия са принципно еднакви от фактическа страна.

От мотивите на решението на СЕС по това дело, както и от тези по другото цитирано решение на СЕС, се вижда, че дружествата в главните производства по тези дела не са лечебни заведения, съгласно националното право, което не е оказало никакво влияние на тълкуването на общностния нормативен акт на вторичното право на ЕС. С оглед на това, твърдението на касатора, че тълкуването на СЕС на нормата на чл. 132, б. "б" и "в" от Директивата не се отнасят към процесния случай, е необосновано.

От т. 35 и 36 от мотивите на първото решение ясно се вижда констатацията на Съда, че е безспорно в главното производство, че за целите на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 трябва да се счита за надлежно признато заведение с характер, подобен на болница или терапевтичен или диагностичен медицински център, поради това първият и вторият въпрос в основни линии се отнасят съответно до тълкуването на израза "болнична и медицинска помощ", съдържащ се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112, и на израза "предоставяне на медицинска помощ", съдържащ се в член 132, параграф 1, буква в) от същата директива.

В т. 16 от мотивите на решението по дело С-86/09, описанието на дейностите е както следва:

"a) изпращане на родителите на нероденото дете на комплект за вземане на кръв от пъпната връв;

б) осигуряване от родителите (на техни разноски) на помощта на здравен работник, който да присъства на раждането, за да вземе кръв от пъпната връв непосредствено след раждането;

в) транспортиране на кръвта в лабораторията на FHT от специализирано в медицинския транспорт дружество. Става въпрос за специализиран център за изследване и извличане на стволови клетки от кръв от пъпната връв;

г) изследване на кръвта от служителите на FHT, за да се гарантира, че тя не е заразена с някаква болест, която може да се предаде посредством кръвта. Това изследване се извършва непосредствено след раждането и се прави отново след шест месеца;

д) преработване на кръвта, за да се извлече проба от стволови клетки, годни за медицинска употреба;

е) съхраняване на пробата от стволови клетки чрез криогенно запазване, така че да бъде готова за използване;

ж) съхраняване на пробата за бъдеща терапевтична употреба; и

з) предаване на пробата от стволови клетки по искане на родителите (докато детето не навърши 18 години) за употреба с оглед на медицинско лечение."

Това описание напълно съответства на предмета на процесните договори.

В главните производства по тези дела съхраняваните стволови клетки нямат друго предназначение, освен да бъдат използвани за лечебни цели в хуманната медицина и имат за пряка и единствена цел лечение на определени заболявания, както е в процесния случай. /"Съгласно договора между FHT и родителя или родителите на детето (наричан по-нататък "договорът") преработените и запазени от FHT клетки са предназначени само за медицинска употреба; те не могат да бъдат използвани с изследователска или експериментална цел." – т. 15 от мотивите/.

При пълната идентичност на дейността, по повод на която е направено тълкуването в решенията на СЕС, единствените изключения, които Съдът допуска, за да приеме, че част или всички описани дейности би могло да са освободени от облагане с ДДС, се отнасят до дейност по анализ на взетия биологичен материал с диагностична цел и до доказана пряка връзка на евентуална бъдеща терапия с действително извършена дейност, дейност в процес на извършване или конкретно планирана дейност. Съдът на ЕС е постановил, че националната юрисдикция следва да провери дали тези изключения не са налице.

В настоящия случай, жалбоподателят не е доказал, че извършваната от него дейност попада в посочените изключения. Това се потвърждава и от факта, че фактурите, формиращи процесния оборот, които са представени пред АССГ и са с предмет съхранение на стволови клетки и фрагмент от пъпна връв, авансови плащания и др. (л. 42-61 от първоинстанционното дело). От събраните доказателства обосновано може да се заключи, че тези изключения не са налице. Видно от описанието на предмета на процесните доставки на услуги в представените договори между дружеството и неговите клиенти, извършваният анализ на взетия биологичен материал се прави с цел да се установи годността му за замразяване, съхранение и бъдещото му използване за трансплантация. Това се потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ (от 30.04.2018 г. л. 245 и сл. от първоинстанционното дело). В нея ясно е описано, че установяването на здравословното състояние на майката и бебето е с оглед на събиране на информация относно качествата на взетия биологичен материал, съгласно задължителния Медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, а всяка експертиза завършва с лекарско становище относно състоянието и характеристиките на получените стволови клетки. Вещото лице е изложило, че извършваните изследвания могат послужат за диагностициране на заболяване, а не че такава диагностика е цел на изследването. В крайна сметка, диагностиката е с цел да се установи годността на биологичния материал, който извод е потвърден и от допълнителната СМЕ (л. 266 от първоинстанционното решение.

Действително вещото лице е установило, че за незначителна част от пробите (около 30 проби при 491 бр. сключени договора за периода) е установено, че сред донорите са установени виросоносители и остри инфекции при някои от тях, но изрично на л. 266 от първоинстанционното дело, абзац последен, изречение последно е посочил, че "при всички случаи изпълнението на договорите включва дейността по диагностика на донора, както и на пробите с цел да се осигури качество и безопасност на съхраняването и използването им".

Решение от 10.06.2010 г. на СЕС по дело С-262/08, CopyGene A/S категорично посочва в т. 47 и следващите, че за повечето лица, ползващи се от разглежданите в главното производство дейности, няма и вероятно никога няма да има основна услуга, попадаща в обхвата на понятието "болнична и медицинска помощ" по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Поради това първият въпрос се основава на предпоставката, че към момента на извършването на услуги като разглежданите в главното производство болнична или медицинска помощ най-често не е предоставена, не е в процес на предоставяне, нито пък е необходима или планирана, дори в основни линии. Всъщност само при настъпването на две несигурни събития, а именно, на първо място, състоянието на медицинската наука да позволи или наложи използване на стволови клетки от пъпната връв за терапия или превенция на дадено заболяване, и на второ място, това заболяване или опасността от него да се прояви в конкретен случай, ще възникне достатъчно тясна връзка, от една страна, между болничната и медицинската помощ, която представлява основната услуга, и от друга страна, разглежданите в главното производство дейности. При тези условия дори да се допусне, че разглежданите в главното производство дейности не биха могли да имат друга цел освен използването на така запазени стволови клетки от пъпната връв във връзка с медицинска помощ, оказвана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга. Поради това тези дейности не попадат в обхвата на понятието за дейности, "тясно свързани" "с болничната и медицинската помощ" по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Всъщност доколкото тази помощ нито е действително предоставена, нито е в процес на предоставяне, нито пък е планирана, дейности като разглежданите в главното производство само могат, ако настъпят определени несигурни събития, да бъдат тясно свързани с медицинската помощ, оказвана в болнична среда.

Липсват твърдения и доказателства в настоящото производство за пряка връзка на евентуална бъдеща терапия, чрез използване на взетия биологичен материал, с действително извършена медицинска дейност, медицинска дейност в процес на извършване или конкретно планирана такава дейност. /вж т. 1 от диспозитива на Решение от 10.06.2010 г. по дело С-262/08, CopyGene A/S/. Няма данни в представените пред вещото лице документи някое от лицата по 491 бр. договори да е използвало пробите за лечение.

Предвид всичко изложено необосновано се твърди от касатора, че националната правна регламентация и удостоверенията на ИАТ и СРЗИ за характера на процесната дейност като част от дейността по трансплантация /определена като медицинска дейност/ е решаващо обстоятелство за определяне на освободения характер на процесните доставки на услуги. Логически, този аргумент противоречи на изложеното по-горе, че за целите на облагането с ДДС и освободения характер на лимитативно изброени доставки, следва да се прилагат понятията на Директивата за ДДС, както са тълкувани в съдебната практика на Съда на ЕС. Това е така защото, ако всяка държава-членка може сама да определя обхвата на понятието за медицинска дейност по смисъла на Директивата за ДДС, то престава да бъде общо понятие на Съюзното право.

По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева за касационната инстанция.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от 29.01.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 501 по описа за 2018 г.

ОСЪЖДА "ТЪКАННА БАНКА КРИО ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕАД да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в размер на 500, 00 (петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.