Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София срещу решение № 4994 от 28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 13892/2019 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22220618007969-091-001/26.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден и изменен с Решение № 1789/22.10.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 2180 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие.

Ответникът – "ДДД 2002" ООД, чрез адв. Димитров, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за неоснователност.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и след служебна проверка прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, но е процесуално недопустима поради следните съображения:

С обжалваното решение на Административен съд – София град е отменен горепосоченият РА, в частта, в която на "ДДД 2002" ООД е отказан данъчен кредит в размер на 2180 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие, по фактури, издадени от "Кар Сървис София" ЕООД през данъчен период м. 06 и м. 11.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.

В случая в производството по реда на чл. 152-155 ДОПК ревизираното дружество е оспорило изцяло издадения РА, с който не е признато право на данъчен кредит в размер на 5099, 40 лева по фактури на "ЕКС ТУ СПАРК" ЕООД, "ЕКСПРЕС – С" ЕООД и "КАР Сървис СОФИЯ" ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 1580, 54 лева. Решаващият административен орган е приел, че за дружеството липсва правен интерес от оспорване на РА в частта касаеща данъчни периоди – м. 01.2013 г., м. 02.2013 г., от м. 05. 2013 г. до м. 02.2017 г., от м. 07.2017 г. до м. 09.2017 г. и м. 12.2017 г., поради липса на установени задължения за ДДС и лихви за тези периоди, поради което е оставил без разглеждане жалбата му в тази част. Директорът на дирекция "ОДОП" - София е намерил за основателна жалбата на ДЗЛ в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ЕКС ТУ СПАРК" ЕООД и "ЕКСПРЕС – С" ЕООД, и е отменил РА, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2012 г., м. 03.2013 г., м. 04.2013 г. м. 04.2013 г., м. 03.2017 г., м. 04.2017 г. и м. 05.2017 г.

С решението си е изменил РА, като установеният резулта по ЗДДС за д. п. м. 06.2017 г. в размер на 2209, 8 лева- ДДС за внасяне, е определил на 1853, 08 лева- ДДС за внасяне, ведно със съответните лихви, като е потвърдил акта в останалата част за м. 10. 2017 г. и м. 11.2017 г.

Така предмет на спора пред АССГ, по арг. на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, е бил РА в изменената и потвърдена част с Решение № 1789/22.10.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, относно непризнато право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Кар Сървис София" ЕООД, за които е ползван данъчен кредит в размер на 2180 лева през д. п. м. 06 и м. 11. 2017 г., ведно със съответните лихви, както и в частта на начислените лихви в размер на 40. 19 лева за м. 10. 2017 г. във връзка с корекция на упражнено право на данъчен кредит по доставките на "Еф Джи Ай Интернешънъл" ЕООД.

Предвид изложеното, подадената КЖ се явява недопустима, тъй като предмет на спора е РА издаден на юридическо лице касаещо вземане под 4000 лв., съответно липсва изискуемата от чл. 160, ал. 7 ДОПК процесуална предпоставка за обжалваемост на решението на Административен съд – София град. Това налага отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото. На основание чл. 215, т. 4 АПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 215, т. 4 АПК и чл. 253 ГПК вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от открито заседание на 26.01.2021 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП против решение № 4994 от 28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 13892/2019 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22220618007969-091-001/26.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден и изменен с Решение № 1789/22.10.2019 г. на директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 2180 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12771 от 2020 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните.