Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна обжалва решение № 1539/22.07.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2288/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000317003728-091-001/17.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна.

В касационната жалба, приподписана от гл. юрк. Х. Маринова са изложени доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон при постановяване на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че спорът по делото е относно вида на доставката по фактура № 100/24.04.2017 г. с предмет аванс за 8 броя компресори и режима на облагането й по ЗДДС. Касаторът поддържа, че се касае за доставка на отпадъци от черни и цветни метали, която се облага по специалния ред на чл. 163а ЗДДС при т. н. "обратно начисляване". Излага съображения за неправилно тълкуване от съда на легалните дефиниции на понятието "отпадъци от черни и цветни метали" по § 1, т. 77 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 19 от ЗУО и термина "отпадък" по § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Въз основа на заключението на експертизата, възложена в хода на ревизията, според която процесните компресори представляват остаряло оборудване, без перспектива за възстановяване и продажба, касаторът счита, че са подлежали на бракуване и представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ЗУО. От гледна точка на ЗДДС фактурата документира продажба на скрап от черни и цветни метали и подлежи на облагане по реда на чл. 163а от ЗДДС.

Поддържа и нарушения на съдопроизводствените правила при допускането, събирането и преценката на гласните доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Подробни съображения за неправилност на решението са изложени в постъпилите по делото писмени бележки на гл. юрк. Х. Маринова.

Ответникът – "Балкан Метал 2000" ООД, гр. Варна, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на адв. Д. Илиева от Адвокатско дружество "Илиева и Стамов". По реда на чл. 219, ал. 1 АПК от дружеството, чрез адвокат Б. Господинова е представено разпределение на основание чл. 460 ГПК във връзка с чл. 495 от ГПК от 4.12.2019 г. по изп. дело № 20198990401671 на ЧСИ И. Цонкова с район на действие ОС – Враца, рег. № 399 и протокол за обявяване на наддавателни предложения № 1351/3.12.2019 г. по същото изпълнително дело.

Подробни съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в представени по делото писмени бележки на адв. Б. Господинова. Претендират се разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Балкан Метал 2000" ООД са установени задължения за ДДС в размер на 120 000 лева и съответните лихви от 8 001. 30 лева за данъчен период м. 04.2017 г. Органите по приходите и решаващият орган по чл. 152 ДОПК са приели, че фактура № 100/24.04.2017 г. издадена от "Фертекс България" ООД за аванс за доставка на компресори, документира доставка на "отпадъци от черни и цветни метали" по т. 5 от Приложение 2 към глава деветнадесета "а" на ЗДДС, попадащи в легалната дефиниция на § 1, т. 77 от ЗДДС, която подлежи на облагане с ДДС по реда на чл. 163а и сл. ЗДДС. Поради това в ревизионния акт е прието, че ревизираното дружество "Балкан Метал 2000" ООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС неправомерно е упражнило право на данъчен кредит по общия ред за доставка на стоки по чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Данъкът е изискуем от получателя по доставката, поради което на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2 и чл. 163а ЗДДС за същата доставка е начислен ДДС в размер на 120 000 лева. На основание чл. 71, т. 2 ЗДДС на ревизираното дружеството е признато право на пълен данъчен кредит в размер на 120 000 лева. Резултатът за д. п. м. 04.2017 г. е коригиран като са установени задължения ДДС – за внасяне в размер на 120 000 лева и съответните лихви.

В решението на директора на дирекция "ОДОП" – Варна е прието, че оборудването, за което е установено, че е негодно за използване по предназначение и е изведено от експлоатация по своята същност е бракувано.

За да отмени ревизионния акт в оспорената част, съдът е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон. В мотивите си е посочил, че основният спор по делото е, следва ли стоката по процесната фактура – компресори, дълготраен материален актив, определени като остаряло оборудване да се третира като доставка на "отпадъци от черни и цветни метали", без да е извършено от собственика бракуване и съответно какъв е режимът на облагане с ДДС – при "обратно начисляване" или по общия ред, регламентиран в ЗДДС.

От събраните по делото доказателства съдът е обосновал краен извод, че спорната доставка не попада в приложение № 2 към глава 19а от ЗДДС. Изложил е мотиви, че по отношение на използваните в ЗДДС понятия законодателят препраща към легалните дефиниции в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) - § 1, т. 19 "отпадъци от черни и цветни метали" и т. 20 "отпадъци от черни и цветни метали с битов характер" от ДР на ЗУО. Според съда предметът на процесната доставка не позволява квалифицирането му като отпадъци от черни и цветни метали според посочените легални понятия. Ревизиращите органи са тълкували недопустимо разширително понятието "отпадъци от черни и цветни метали", като са приели, че включва остаряло оборудване без перспектива за възстановяване и продажба, от което собственикът е бил длъжен да се освободи като отпадък. От граматическото тълкуване на § 1, т. 19 от ДР на ЗУО, съдът е направил извод, че понятието "отпадъци от черни и цветни метали", включва вече "бракуваните машини", а не предназначените за бракуване. В конкретния случай по делото не са налице доказателства за проведена процедура по бракуване на стоково – материални ценности и съставянето на протокол за брак, удостоверяващ основанието за бракуване. Това обстоятелство е констатирано и при ревизията, но ревизиращите органи са приели, че провеждането на такава процедура не е необходимо.

Изводите си, че доставката по която "Балкан Метал 2000" ООД е получател, попада под режима на общата система на ДДС, съдът е аргументирал и с нормите от Директива 2006/112, регламентиращи платеца на данъка. Позовал се на общия принцип, установен в чл. 193 от Директивата, според който ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице, в случаите посочени в чл. 194-199 и чл. 202. Предвидените в правото на ЕС изключения е тълкувал стриктно. Посочил е, че според чл. 199, параграф 1, б. "г" от Директива 2006/112 държавите членки могат да предвидят, че лицето – платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки: доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в Приложение VI. Съобразил е, че според чл. 199, пар. 2 от Директивата при прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки. Според съда при упражняването на тази възможност да конкретизират обхванатите от изключението доставки, държавите членки трябва да бъдат особено стриктни като ясно и разбираемо, определят категориите доставчици и получатели, за които се прилагат специалните правила. От съображение 42, според което целта на Директивата е опростяване на правилата за администриране и събиране на данъка и борбата със злоупотребите, съдът е направил извод, че не е налице изискване за субективна преценка от доставчика и получателя на характера на престацията, по повод на която държавата – членка има правомощието да посочи, различен от доставчика платец на данъка.

В тази връзка е приел, че нормата от националния закон – чл. 163а ЗДДС, която предвижда изискуемост на данъка от получателя по доставките, не противоречи на Директива 2006/112. Посочил, е че обективните предпоставки за прилагане на изключението от общия принцип на облагане с ДДС са установени в приложение № 2, чрез конкретно изброяване на доставките. Приел е, че след като процесните компресори не са бракувани, за тях не е приложим режима по чл. 163а ЗДДС. В тази връзка съдът е посочил, че условията за определяне на доставката като отпадък по смисъла на ЗУО не следват и от заключението на експертизата, назначена в хода на ревизията. Според съда изводите на вещото лице се отклоняват съществено от легалната дефиниция на понятието отпадъци от черни и цветни метали. Само по себе обстоятелството, че съоръженията не са използвани повече от 15 години не е достатъчно да квалифицира предмета на доставката като отпадък.

С тези мотиви в решението е обоснован краен извод, че според действащите редакции на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС и част първа от приложение № 2 към тази норма – стоките, предмет на процесната доставка, не са отпадъци от черни и цветни метали, поради което подлежат на облагане с ДДС по общия ред.

Решението е правилно постановено.

В глава Деветнадесета "а", чл. 163а – чл. 163 г от ЗДДС са регламентирани доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя. Това са доставките, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета "а". Част първа от приложението /ред. ДВ бр. 109/2013 г. в сила от 1.01.2014 г. / съдържа: т. 1 битови отпадъци; т. 2 производствени отпадъци, т. 3 строителни отпадъци, т. 4 опасни отпадъци, т. 5. отпадъци от черни и цветни метали, т. 6 отпадъци от черни и цветни метали с битов характер, услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1- т. 6.

Всяка от изброените доставки на стоки е легално дефинирана в § 1, т. 73 – т. 78 от ДР на ЗДДС. При наличие на легална дефиниция в специалния закон, принципно неправилно съдът е обсъждал легалните дефиниции в общия закон – Закона за управление на отпадъците. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като дефиницията на "отпадъци от черни и цветни метали", по смисъла на § 1, т. 77 от ДР на ЗДДС изцяло съвпада с дефиницията, дадена в § 1, т. 19 от ДР на ЗУО.

По смисъла на § 1, т. 77 ЗДДС "отпадъци от черни и цветни метали" са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци. От стриктното граматическо тълкуване на тази дефиниция, законосъобразно съдът е приел, че нормата определя като отпадъци от черни и цветни метали вече бракуваните машини и съоръжения. Това са и доставките, които попадат в обхвата на част първа, т. 5 от приложение 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС и за които ДДС е изискуем от получателя по доставката.

В цитираното приложение не е предвидено, че чл. 163а ЗДДС се прилага по отношение на доставките на "отпадък" въобще, а по отношение на конкретно изброени в т. 1- т. 5 доставки на отпадъци, всяка от които законът дефинира конкретно. Поради това неоснователни са възраженията в касационната жалба, основани на легалната дефиниция на понятието "отпадък" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Според тази норма "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В случая ревизионният акт и извършеното с него облагане на аванс за доставка на компресори по фактура № 100/24.04.2017 г. издадена от "Фертекс България" ООД е мотивирано с обстоятелството, че компресорите са негодни за употреба, не са използвани от 2002 година, поради което е следвало да бъдат бракувани. В приложение 2 на глава деветнадесета "а" от ЗДДС не е предвидено, че данъкът е изискуем от получателя при доставки на "отпадъци" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. В случая приложението съдържа изчерпателно изброяване на доставките на отпадъци, при които е приложим режима по чл. 163а - чл. 163 г ЗДДС. В тази връзка изцяло следва да бъдат споделени изложените в обжалваното съдебно решение мотиви по тълкуването и приложението на чл. 193, чл. 199, параграф, б. "г" и чл. 199, параграф 2 от Директива 2006/112. Правилно съдът е посочил, че с изброяването на доставките на отпадъци в приложение 2, Република България е упражнила предоставената на държавите членки възможност да определи за кои доставки се прилага, изключението по чл. 199, пар. 1, б. "г", като изключение от общия режим на облагане с ДДС, установен в чл. 193 от Директивата, по силата на която данъкът е изискуем от лицето, което извършва облагаеми доставки на стоки и услуги, законосъобразно съдът го е тълкувал стриктно. Доказателствената тежест за установяване предпоставките по чл. 163а и сл. ЗДДС и прилагане на обратното начисляване, е на органите по приходите и в случая не е изпълнена. По делото безспорно е установено и в ревизионния акт са налице изрични констатации, че процесните компресори не са бракувани. Органите по приходите считат, че обратно начисляване на ДДС е дължимо и когато за задълженото лице е налице задължение да бракува стоките. Тази теза е в противоречие с лимитативно изброените доставки по част първа от приложение № 2 на ЗДДС.

Като е достигнал до същите правни изводи, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и на материалния закон. Следва да се има предвид, че в конкретния случай установените задължения по ЗДДС не са резултат от отказ на право на данъчен кредит, поради липса на действително осъществена доставка на стоки. Според органите по приходите и решаващият орган, в случая е осъществена доставка, а спорът е по отношение на вида й и относно режима на облагане, тъй като считат, че предмет на доставката са отпадъци от черни и цветни метали и ДДС е изискуем от получателя при условията на чл. 163а, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 2 ЗДДС. По тази причина и предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба за липса на доказателства за индивидуализация на компресорите. Представените от ответника по касация писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК не променят горните изводи.

По тези съображения, настоящият състав намира, че решението, с което ревизионният акт е отменен е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1539/22.07.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2288/2018 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Балкан Метал 2000" ООД, гр. Варна разноски за касационното производство в размер на 4 800 лева.

Решението е окончателно.