Решение № 3429 от 18.05.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 9102/2015 г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3429

гр. София, 18.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 10 състав, в публично заседание на 24.02.2016 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Камелия Стоянова

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа дело номер 9102 по описа за 2015 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от [фирма], като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е ревизионен акт № Р-22221014002696-091-001/12.06.2015 г. Жалбоподателят обжалва ревизионния акт с който за данъчни периоди м. 02.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 и м. 07.2013 г. вместо претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки му е признато право на приспадане на частичен данъчен кредит, като в резултат на това са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 39 001, 76 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4208, 24 лв. Претендира се нищожност на ревизионния акт и на ревизионния доклад предвид неподписването на същите (съобразно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя). Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221014002696-020-01/26.11.2014 г., изменена със заповед № Р-22221014002696-020-002/05.03.2015 г., издадени от Методи Г. М. – началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на дружеството за установяване на задълженията му за ДДС за периодите от 20.02.2014 г. до 31.12.2014 г. На търговското дружество, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедта за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221014002696-092-01/08.04.2015 г., същият е връчен на ревизираното лице. Ревизионното производство е приключило с ревизионен акт № Р-22221014002696-091-001/12.06.2015 г., с който са установени задължения за ДДС в размер на 39 001, 76 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4208, 24 лв. Осъществено е обжалването по административен ред, като решаващият административен орган – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. е потвърдил ревизионния акт в частта му на установените задължения по ЗДДС. Както в хода на ревизионното производство, така и в хода на производството по административното обжалване на ревизионния акт е установено, че основната дейност на търговското дружество през процесните данъчни периоди се състои в организиране на концерти с участие на артисти от държави членки на Европейския съюз при предварителна продажба на билети, организиране на събитието "К. рок 20134", извършване на рекламна дейност и продажба на рекламни материали и други, свързани с фестивала. Направен е извода, че приходите от продажба на билети се отчитат като освободена доставка на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДС, докато извършените рекламни услуги и продажби на рекламни материали представляват облагаеми доставки по смисъла на закона. Установено е, че данъчният кредит е формиран основно от получени доставки на стоки и услуги, свързани с организиране и провеждане на събитието "К. рок 2014", като са били сключени договори за наем на недвижим имот – стадиона в [населено място], за доставка на покрита сцена, озвучителна апаратура и техническо обезпечаване на фестивала, за временно и възмездно ползване на шатри и рекламни пана, за осигуряване на строителна механизация, необходима за товаро-разтоварна дейност на обекта в [населено място], за търговска реклама чрез излъчване в ефира на честотите на радио и телевизионни оператори на търговски съобщения, за популяризиране на събитието, за наем на офис. По този начин е направен извода, че доставките, по които е упражнено спорното право на приспадане на данъчен кредит са свързани основно с извършените от дружеството освободени доставки – продажбата на билети за събитието "К. рок 2014". Установено е също така, че в качеството на изпълнител дружеството е сключило договори с [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] за провеждане на рекламни кампании по време на фестивала "К. рок 2014". Органите по приходите са направили извода, че получените от дружеството доставки се използват както за извършване на облагаеми доставки, така и за освободени доставки, като са обосновали приложимостта на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, който предвижда ползването на право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на доставки за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такива право. За безспорно е прието обстоятелството, че дружеството, независимо от факта на извършване през всички спорни периоди на освободени доставки по чл. 42, ал. 1 от ЗДДС е упражнил по получените от него доставки право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер. При съобразяване на това обстоятелство органите по приходите са определили право на приспадане на частичен данъчен кредит по доставките, използвани както за извършване на облагаеми доставки, така и за освободени доставки, като размерът на частичния данъчен кредит е изчислен по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, като сумата на данъчния кредит е умножена по коефициента, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. Понеже дружеството е регистрирано по ЗДДС през м. 02.2014 и липсват обороти за предходната календарна година, на основание чл. 73, ал. 5, предложени второ от ЗДДС коефициентът е определен на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за съответния данъчен период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит. В резултат на това за данъчни периоди м. 02.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 г. и м. 07.2013 г. са извършени корекции на декларираните от дружеството данни и вместо упражненото право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 85 606, 20 лв. е признато право на приспадане в размер на 46 601, 44 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, подадена е от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване административен акт, и след като е осъществено обжалването по административен ред в съответствие с чл. 156, ал. 2 от ДОПК, и е процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна. Преди произнасянето по съществото на спора съдът дължи произнасяне по оплакванията, съдържащи се в жалбата и в представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя относно евентуалната нищожност на ревизионния доклад, респективно на ревизионния акт. При съобразяване на представените по делото доказателства, посочените оплаквания са неоснователни. От събраните по делото доказателства (представения ревизионен акт на л. 34 – 37 от делото) по несъмнен начин се установява обстоятелството на издаването на ревизионния акт като електронен документ, подписан с електронен подпис от Методи Г. М. – началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП С., осъществено на 12.06.2015 г. в 13.41 ч. От събраните по делото доказателства (представения ревизионен доклад и представената служебна информация за ревизионен доклад

Р-22221014002696-092-001/08.04.2015 г. – лист 292 от делото) се установява също така издаването на ревизионния доклад като електронен документ, подписан с електронен подпис, издаден на 08.04.2015 г. и подписан от В. С. В. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. и от Р. К. Н. – инспектор по приходите в ТД на НАП С.. Настоящата съдебна инстанция съобразява и изявленията в тази насока, дадени в съдебното заседание на 03.02.2016 г. от процесуалния представител на ответника по спора, съобразно които системата ИС "Контрол" има два варианта на създаване на документи – единият вариант е да се създаде вътре в системата, т.е. да се напише и набере като текст и след това да се подпише с електронен подпис. Другият вариант е да се създаде външно от системата в друг формат, който файл се прикачва в системата и отново се подписва с електронен подпис.

Разликата се състои в това, че когато документът е съставен вътре в системата (първи вариант), той изглежда по начина, по който изглежда представения като доказателство по спора ревизионен акт (л. 34-37 от делото), а именно на последната страница на ревизионния акт има извадка на електронния подпис. По отношение на ревизионния доклад, той е създаден по втория вариант, за който също така има електронни подписи, но тъй като той е създаден по втория вариант, електронните подписи не са отделен файл. Така направените изявления от процесуалния представител на ответника са в съответствие с ИС "Контрол" – ръководство за употреба – електронни услуги. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП).

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В процесния случай другата страна (жалбоподателят по спора) не е поискала представянето на документа и на електронен носител, поради което както ревизионният акт, така и ревизионния доклад (представени като заверени копия на хартиен носител) представляват годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. При съобразяване на посочените обстоятелства, оплакването за нищожност на ревизионния доклад, респективно на ревизионния акт се определя като неоснователно и спорът следва да се разгледа по същество.

От съдържанието както на жалбата, така и от представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя се установява, че спор между страните по отношение на фактите, така, както същите са установени от органите по приходите, включително и от решаващия административен орган не съществува. Както в хода на ревизионното производство, така и в хода на производството по административното обжалване на ревизионния акт се установява, че основната дейност на търговското дружество през процесните данъчни периоди се състои в организиране на концерти с участие на артисти от държави членки на Европейския съюз при предварителна продажба на билети, организиране на събитието "К. рок 20134", извършване на рекламна дейност и продажба на рекламни материали и други, свързани с фестивала. Приходите от продажба на билети следва да се отчитат като освободена доставка на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДС, докато извършените рекламни услуги и продажби на рекламни материали представляват облагаеми доставки по смисъла на закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че данъчният кредит е формиран основно от получени доставки на стоки и услуги, свързани с организиране и провеждане на събитието "К. рок 2014", като са били сключени договори за наем на недвижим имот – стадиона в [населено място], за доставка на покрита сцена, озвучителна апаратура и техническо обезпечаване на фестивала, за временно и възмездно ползване на шатри и рекламни пана, за осигуряване на строителна механизация, необходима за товаро-разтоварна дейност на обекта в [населено място], за търговска реклама чрез излъчване в ефира на честотите на радио и телевизионни оператори на търговски съобщения, за популяризиране на събитието, за наем на офис. По този начин е правилен извода, че доставките, по които е упражнено спорното право на приспадане на данъчен кредит са свързани основно с извършените от дружеството освободени доставки – продажбата на билети за събитието "К. рок 2014". От събраните по делото доказателства се установява също така, че в качеството на изпълнител дружеството е сключило договори с [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] за провеждане на рекламни кампании по време на фестивала "К. рок 2014". По този начин получените от дружеството доставки се използват както за извършване на облагаеми доставки, така и за освободени доставки, което обстоятелство обосновава приложимостта на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, който предвижда ползването на право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на доставки за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такива право.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството, независимо от факта на извършване през всички спорни периоди на освободени доставки по чл. 42, ал. 1 от ЗДДС е упражнил по получените от него доставки право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер. Това обстоятелство се установява несъмнено от събраните по делото доказателства, които доказателства по никакъв начин не отразяват твърдението на жалбоподателя, че дружеството е упражнило право на приспадане на частичен данъчен кредит. Така за процесния данъчен период м. 02.2014 г. в подадената справка декларация за този период са декларирани доставки като получател с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа 295 809, 74 лв. и начислен при покупките в размер на ДДС 59 161, 95 лв. За процесния данъчен период м. април 2014 г. в подадената справка декларация за този период дружеството е декларирало доставки като получател с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа 6516, 80 лв. и начислен при покупките ДДС в размер на 1303, 38 лв. За процесния данъчен период м. май 2014 г. в подадената справка декларация за този период дружеството е декларирало доставки като получател с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа 47 876, 25 лв. и начислен при покупките ДДС в размер на 9550, 03 лв. За процесния данъчен период м. юни 2014 г. в подадената справка декларация за този период дружеството е декларирало доставки като получател с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа 42 487, 11 лв. и начислен при покупките ДДС в размер на 8308, 20 лв. За процесния данъчен период м. юли 2014 г. в подадената справка декларация за този период дружеството е декларирало доставки като получател с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа 57 805, 51 лв. и начислен при покупките ДДС в размер на 7282, 64 лв.

От така представените като доказателства по спора справки декларации за процесните данъчни периоди, подадени от самия жалбоподател се установява невярност на твърдението му, че същият за посочените периоди е упражнил частично право на данъчен кредит. Неоснователно е също така оплакването, съдържащо се в жалбата относно правното квалифициране на доставките, като съобразно изложеното в жалбата същите неправилно са възприети от органите по приходите като вътреобщностни придобивания. В ревизионния доклад (стр. 5 от същия) са посочени получени доставки по чл. 82, ал. 2-4 от ЗДДС. Навсякъде в ревизионния доклад органите по приходите са посочили наличието на получени доставки по чл. 82, ал. 2-4 от ЗДДС. Очевидно и несъмнено е, че органите по приходите са направили правилно разграничението между вътреобщностното придобиване по чл. 13 от ЗДДС и получени доставки по чл. 82, ал. 2-4 от ЗДДС. При съобразяване на това обстоятелство и това оплакване за незаконосъобразност на ревизионния акт се определя като неоснователно. Последното оплакване, съдържащо се в жалбата е относно обстоятелството, че при възприемането на подхода на определяне на размера на частичния данъчен кредит по специалния ред, предвиден в чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, в ревизионния доклад, респективно в ревизионния акт е следвало да бъде представена и визуализирана и самата формула с попълнените в нея стойности. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗДДС Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗДДС оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка, данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната, данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3, данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 - 5. Съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗДДС оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва оборота по ал. 3, данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната, данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, ал. 1, т. 2, стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето, данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4, размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДС коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват - на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит, а съгласно ал. 6 размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

Това оплакване също се определя като неоснователно, доколкото за всеки един от процесните данъчни периоди органите по приходите в табличен вид са посочили начисления ДДС, ДДС с правото на пълен данъчен кредит, ДДС с правото на частичен данъчен кредит, посочили са декларираното и установеното, съответно са определили разликата между тях, като са определили и съответния данък за довнасяне.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Заповедта за определяне на компетентния за издаването на ревизионния акт орган, както и заповедта за възлагането на ревизията са връчени на ревизираното лице, видно от разписките към същите. Решението на решаващия административен орган също така е издадено от компетентен орган. Р. акт съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1-8, а именно името и длъжността на органа, който го издава, номера и датата на акта, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, съдържа мотиви, разпоредителна част, с която се определят задълженията. С оглед заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по спора, в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същата е основателна, като в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК същата следва да бъде уважена в размер на 1826 лв.

Като взе предвид направените фактически и правни изводи и на основание чл.

160, ал. 1, предложение последно от ДОПК съдът,

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт №

Р-22221014002696-091-001/12.06.2015 г., с който за данъчни периоди м. 02.2014 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г., м. 06.2014 и м. 07.2013 г. вместо претендираното от [фирма] право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки му е признато право на приспадане на частичен данъчен кредит, като в резултат на това са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 39 001, 76 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4208, 24 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1826 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи по реда на чл. 138 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ