Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Стоянстрой" ЕООД, подадена чрез управителя С. Сариев, против Решение № 804 от 21.04.2020 г., постановено по адм. д. № 39/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА в обжалваната му част, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита от 14.09.2020 г. от юриск. Калева, в която оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото – неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001618002782-091-001/21.06.2019 г. в неблагоприятната част, потвърдена с Решение № 702 от 9.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, относно начислените на "Стоянстрой" ЕООД през месец 11 и месец 12/2017 г. и месец 02 и месец 03/2018 г. лихви общо в размер на 75 520, 92 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е материалнозаконосъобразен. Установил е, че "Стоянстрой" ЕООД е получател по фактури, издадени от "Кампала Груп" ЕООД, "Арсон" ЕООД и "Хобус" ЕООД, по които е приспаднат данъчен кредит общо в размер на 642 320, 00 лв., като въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като са счели, че след като по фактурите, издадени от посочените доставчици, не е доказано извършването на плащане и доставка на стоки по смисъла на ЗДДС, то не е налице и основание за начисляване на данък. Решаващият орган е приел, че данъчното събитие по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е настъпило в по-късен момент, поради което по издадените от "Кампала Груп" ЕООД, "Арсон" ЕООД и "Хобус" ЕООД фактури, ДДС общо в размер на 642320, 00 лв. е начислен от доставчиците с основание, макар и в един по-ранен момент, поради което РА е отменен относно непризнатия данъчен кредит през м. 07, м. 10, м. 11, м. 12.2017 г., м. 02 и м. 03.2018 г. в размер на 642 320 лева. РА е потвърден в частта относно начислените през м. 11 и м. 12.2017 г., м. 02 и м. 03.2018 г. лихви в общ размер на 75 520, 92 лева във връзка с по-ранното приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Арсон" ЕООД през м. 11 и м. 12/2017 г. и от "Хобус" ЕООД, през м. 02 и 03/2018 г.

Административният съд след анализ на приложените по делото доказателства, както и приложимите правни норми е обосновал извод за законосъобразност на РА в частта относно начислените лихви в размер на 75 520, 92 лева. Приел е, че дължимостта на данъка /531 720 лева/ отразен в спорните фактури на "Арсон" ЕООД през м. 11 и м. 12/2017 г. и на "Хобус" ЕООД, през м. 02 и 03/2018 г., не произтича от издаването на същите, а от факта на извършени облагаеми доставки, но в по-късен момент, а именно през м. 09 и м. 11/2019 г., т. е. след издаване на спорния РА, но за по – ранното приспадане на данъчен кредит по тези фактури ревизираното дружество дължи лихви.

Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил всички писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на РА в оспорената му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, като по арг. на ал. 2 на чл. 25 ЗДДС - данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

В случая не е спорно, че предмет на процесните фактури, издадени от "Арсон" ЕООД и "Хобус" ЕООД не са машини и съоръжения, а авансови плащания по договори за доставка на машини и съоръжения, спрямо които чл. 25, ал. 7 ЗДДС предвижда изискуемост на данъка при получаване на плащането. В този случай за дружеството - доставчик възниква задължение за начисляване на ДДС във връзка с полученото авансово плащане, независимо, че не е настъпило данъчно събитие, тъй като изискуемостта на данъка възниква на датата, на която е извършено плащане. Въз основа на представените от "Уникредит Булбанк" АД извлечения на банковите сметки на доставчиците "Арсон" ЕООД и "Хобус" ЕООД решаващият административен орган е приел, че по спорните фактури не е налице реално плащане. В случаи като разглеждания обаче, предмет на изследване не е само наличието или липсата на авансово плащане, но и установяване дали действително, в по-късен момент, между разглежданите субекти е настъпило данъчно събитие, във връзка с облагаема доставка. В хода на административното оспорване на РА решаващият орган е приел, че са реално осъществени сделките по смисъла на чл. 6 ЗДДС, но данъчното събитие е възникнало след датата на издаване на фактурите от "Арсон" ЕООД и "Хобус" ЕООД, а именно към момента на реалното изпълнение на доставките през м. 09 и м. 11/2019 г. Тъй като правото на данъчен кредит по тези фактури е упражнено от касатора преждевременно, то РЛ дължи лихва в размер на 75520, 92 лв. за м 11 и месец 12/2017 г., месец 02 и месец 03/2018 г., прилежащи към сумата 531 720, 00 лв.

С оглед изложено, касационната жалба се явява неоснователна, а решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2096, 72 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 804 от 21.04.2020 г., постановено по адм. д. № 39/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА "Стоянстрой" ЕООД, с ЕИК *********, да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 2096, 72 лева – разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.