Решение № 700 от 8.02.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 8715/2015 г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 700

гр. София, 08.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 13 състав, в публично заседание на 19.01.2016 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Николай Ангелов

при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 8715 по описа за 2015 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изп. директор М. С., чрез адв. П. срещу ревизионен акт № Р-22221015000881-091-001/15.06.2015 г., издаден от М. А. К., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и Т. Д. И., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 1282/19,08,2015 на директора на дирекция "ОДОП" при ТД на НАП – С., в частта на установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 5_311,34 лв. и лихви за забава в размер на 1_193,47 лв., за данъчни периоди от м. 01.2012 г. до м.

12.2012 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 06 и м. 07.2013 г., от м. 06.2014 г. до м. 12.2014 г., м. 01 и м. 02.2015 г.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт с искане за отмяна като незаконосъобразен, съставен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че са налице основания за признаване на право на приспадане на данъчен кредит и реалността на доставките е доказана. Правят се възражения за противоречие с практиката на С. и с принципа за неутралност на ДДС. Претендира разноски за съдебното производство. В съдебното производство по настоящем се представлява от адв. П.,която подържа жалбата и моли съда да отмени оспорения ревизионен акт,както и да присъди на доверителя й сторените в произовдството разноски.

Ответникът – директорът на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, редовно уведомен за с. з. на 19,01,2016 год чрез юрк. С. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

СГП редовно призована не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 22221015000881-020-01/12.02.2015 г., връчена на 16.02.2015 г. по електронен път и ЗИЗВР № 22221015000881-020-02/11.03.2015 г., издадени от М. А. К., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на [фирма], за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2010 г. до 31.10.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. Срокът за завършване на ревизията е до 16.04.2015 г.

Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад /РД/ № Р-2210-22221015000881-092-1/20.05.2015 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено писмено възражение срещу констатациите в РД.

Ревизията приключва с РА № Р-22221015000881-091-001/15.06.2015 г., издаден от М. А. К., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и Т. Д. И., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията.

На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на дружеството са връчени две Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице

/ИПДПОЗЛ/ № Р-22221015000881-040-001/17.02.2015 г. и №

Р-22221015000881-040-002/03.04.2015 г. Изискани са първични и вторични счетоводни документи, търговски договори, нотариални актове, декларации и справки.

В хода на ревизията е констатирано, че дружеството е притежавало Лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, издаден от Комисията за финансов надзор /КФН/. С Решение № 487-ИП/04.08.2010 г. на Председателя на КФН, лицензът е отнет. През ревизирания период не е извършвана активна търговска дейност. Имало е наети 8 лица по трудови правоотношения. Отчетността е заведена съгласно изискванията на ЗСч. и ЗДДС от Рая Н. Д., ЕГН [ЕГН], наета по трудово правоотношение. Използван е счетоводен продукт на [фирма].

През ревизираните периоди дружеството не е декларирало извършени облагаеми доставки на територията на страната и не е начислявало ДДС. Декларирани са освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС както следва: за 2010 г. - 0,00 лв., за 2011 г. - 349_840,30 лв., за 2012 г. - 0,00 лв., за 2013 г. - 41_907,51 лв. и за

2014 г. - 17_839,45 лв. Предмет на извършените освободени доставки е продажба на акции и начислени лихви.

Относно получените доставки е установено, че ревизираното лице е купувало стоки и услуги от дружества, регистрирани на територията на страната.

От гледна точка на правото на приспадане на данъчен кредит, част от доставките са отразени с право на частичен данъчен кредит, с право на пълен данъчен кредит и без право на данъчен кредит. Предмет на доставките е основно офис консумативи, разходи за телекомуникационни услуги, електроенергия и др.

В РД е цитирано ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС. Констатирано е, че за начисления данък за получени стоки и услуги, регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит, съгласно условията и реда посочени в чл. 73 от ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че дружеството е ползвало право на пълен данъчен кредит за получени доставки без да е налице основание за това по реда на ЗДДС. Изводът е направен предвид разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който, регистрирано по реда на ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка, който е начислил доставчик на стоки или услуги, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. При анализа на събраните доказателства е установено, че дружеството няма право на приспадане на пълен данъчен кредит за начисления данък от доставчици на стоки и услуги, тъй като същите не се използват за целите на извършвани от него облагаеми доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не е признат данъчен кредит в размер на 5_311,34 лв. за данъчни периоди от м. 01.2012 г. до м. 12.2012 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 06 и м. 07.2013 г., от м. 06.2014 г. до м. 12.2014 г., м. 01 и м. 02.2015 г. Резултатът по периоди след извършените корекции е установен като нулев.

Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия. Р. акт е съставен в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

В съдебното производство пред настоящата инстанция от страна на жалбоподателя е поискано назначаването на ССЕ и представянето на множество писмени доказателства-справки декларации по ЗДДС и дневници за покупки.

От заключението на съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Е. Т.,прието в с. з. на 19,01,2016 г се установява,че съгласно дневниците за покупки и продажби и подадените в НАП справки декларации по ЗДДС за данъчни периди от м. 08 до м. 12,2013 г и от м. 01 до м. 05,2014 г жалбоподателят е извършвал освободени доставки,попадащи в приожното поле на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС,обективирани в таблица № 1 към заключението с данъчна основа,описана в колона 3 от таблицата и доставки ез право на данъчен кредит –колона 4 от таблицата За периода м. 09-м. 12,2010 г не са декларирани доставки,определен е коефициент по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС от 0,42.При анализиране на данните се установило,че дружеството е декларирало доставки с право на частичен данъчен кредит- колона 3 и 4 на таблица 2.В същия период жалбоподателят не е декларирал освободени доставки. За периода м. 01-м. 12,2011 г са декларирани освободени доставки през м. 02 и 04,2011 г,като е определен коефициент по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС от 0,9. При анализиране на данните се установило,че дружеството е декларирало доставки с право на частичен данъчен кредит- колона 3 и 4 на таблица 3.За периода м. 01-м. 12,2012 г дружеството не е декларирало извършени доставки. Дружеството е декларирало доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3294,60 лв. За периода м. 01-м. 07,2013 дружеството е декларирало освободена доставка през м. 05,2013-колона 5 от таблица 5.През останалите данъчни периоди не са декларирани извършени доставки. Жалбоподателят е декларирал доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1194,32 лв-колона 7 от таблица 5.За периода м. 06- м. 12,2014 г дружеството не е декларирало извършени доставки. Дружеството е декларирало доставки с право н апълен данъчен кредит в размер на 647,57 лв. За периода м. 01-02,2015 г дружеството не е декларирало извършени доставки. Дружеството е декларирало доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 174,85 лв. Т. е осбободени доставки са декларирани през м. 02,2011 г с данъчна основа 348231,30 лв, за м. 04,2011 г с основа 1609 лв и м. 05,2013 г с основа 8495 лв. През останалите данъчни периоди не са декларирани освободени доставки. От извършената изчислителна процедура съгласно данните, отразени в таблица 8 от заключението, експертизата установява,че размерът на данъчния кредит е 9601,4 лв-обобщен по години в таблица 9.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено,неоспорено от страните и обективно съответстващо на останалите писмени доказателства.

На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът разглежда спора по същество и когато приеме, че актът е незаконосъобразен на основанието, на което е издаден, следва да разгледа спора по същество, като прецени наличието на материалноправните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Производството по обжалване на РА не е контролно - отменително, а е процес по същество, поради което съдът следва да реши, с оглед на събраните по делото доказателства, дали се дължи данък и в какъв размер. С оглед правомощието на съда по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, същият следва да провери за всеки от доставчиците, дали са спазени изискванията на закона относно начисляване на данъка и реалността на доставката. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – решение № 4843 от 03.04.2012 г. по адм. дело № 5289/2011 г. и решение № 15605 от по адм. дело № 4030/2011 г.

На следващо място, съдът дължи и произнасяне по същество на спора. По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Безспорно е, че изводът за липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на контрол, т. е. винаги следва да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл, при обжалването на ревизионния акт, не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, но и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реални доставки е логически и правно издържан.

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая, съдържащите се по преписката документи и представените допълнително писмени доказателства,приети в настоящето производство,както и заключението на ССЕ доказват по безспорен начин извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за АД С. Инвест Б. по отношение на фактурите, с предмет офис консумативи, разходи за телекомуникационни услуги, електроенергия и др .

За да ползва данъчен кредит, жалбоподателят следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК по отношение на задълженото лице, което се явява заинтересувано да докаже благоприятни за него факти/решение № 12089/11,11,2008 г по адм. Дело № 7052/2008 г на ВАС, решение № 15435/23,11,2011 год по адм. дело № 2420/2011 на ВАС/. Не се спори между страните по спора,че фактурата,издадена от доставчиците на АД С. Инвест Б. е включена в дневниците за покупки и продажби и в справките декларации по ЗДДС за съответния месец, както от страна на доставчика,така и от страна на жалбоподателя. Не се спори също така и че към датата на извършване на доставките доставчикът е бил регистриран по ЗДДС лице.

В решението си по делото Б. /решение от 06,12,2012 год по дело С-285/2011 на Съда на Европейския Съюз е дадено задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 167 и сл. от Директива 112/2006 год относно общата система на ДДС, свързано с въпроса за преценката на това дали извода на приходната администрация за нереалност на доставката е пряко свързан с отказа на данъчен кредит по ДДС. В него е посочено,че от постоянната съдебна практика на С. се установява,че правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС (вж. Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahagаben и Dаvid, C-80/11 и C-142/11).

В тази връзка С. неведнъж е подчертавал, че предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. По-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (вж. Решение от 21 март 2000 г. по дело G. и др., C-110/98—C-147/98, R., стр. I-1577, точка 43, Решение от 15 декември 2005 г. по дело C. P., C-63/04, R., стр. I-11087, точка 50, Решение от 6 юли 2006 г. по дело K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, R., стр. I-6161, точка 47 и Решение по дело Mahagаben и Dаvid). Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира пълен неутралитет по отношение на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.

Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената (вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело O. и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, R., стр. I-483, точка 54, Решение по дело K. и R. R., посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Mahagаben и Dаvid, посочено по-горе, точка 40). Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело C. P., посочено по-горе, точка 52 и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Tуth, C-324/11, точка

26).Посочено е също така, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112.

В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (вж. по-специално Решение по дело F. H, посочено по-горе, точка 32, Решение по дело H. и др., посочено по-горе, точка 68, Решение по дело K. и R. R., посочено по-горе, точка 54 и Решение по дело Mahagаben и Dаvid, посочено по-горе, точка 41). Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност.

Също така за нуждите на Директива 2006/112 данъчнозадължено лице, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки (вж. в този смисъл Решение по дело K. и R. R., посочено по-горе, точка 56 и Решение по дело Mahagаben и Dаvid, посочено по-горе, точка 46). От това следва, че на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги. За сметка на това режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело O. и др., посочено по-горе, точки 52 и 55, Решение по дело K. и R. R., посочено по-горе, точки 45, 46 и 60, както и Решение по дело Mahagаben и Dаvid, посочено по-горе, точка 47).

В тази насока и диспозитива на решението по същото дело сочи,че членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.

При така даденото от С. тълкуване на разпоредбите на членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО,настоящата инстанция намира и приема за установено следното:По отношение на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит по доставки с предмет офис консумативи, разходи за телекомуникационни услуги, електроенергия и др .Спорът между жалбоподателя и ответника се свежда до това възниква ли право на данъчен кредит в периодите, в които дружеството не е извършвало облагаеми иил освободени доставкиКато всяко субективно право и това на данъчен кредит съгласно принципа на § 2 от ДР на ДОПК във вр. чл. 144 от АПК във вр. чл. 154 от ГПК подлежи на доказване от страната,която извлича благоприятни правни последици от доказването му. Според настоящия състав на съда в случая жалбоподателят успя да се справи с тази си доказателствена задача. Мотивите на съда в тази насока са следните:

От заключението на ССЕ се установява,че осбободени доставки са декларирани през м. 02,2011 г с данъчна основа 348231,30 лв, за м. 04,2011 г с основа 1609 лв и м. 05,2013 г с основа 8495 лв. През останалите данъчни периоди не са декларирани освободени доставки. От извършената изчислителна процедура съгласно данните, отразени в таблица 8 от заключението, експертизата установява,че размерът на данъчния кредит е 9601,64 лв-обобщен по години в таблица 9 и по конкретно за периоди- м. 01-м. 12,2012 г,м. 01-04,2013,м. 06-07,2013,м. 06-12,2014 г и м. 01-02,2015 в които периоди няма декларирани освободени доставки/.Нормата,на която се е позовал органът по приходите е чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС .Съгласно нея правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. Няма спор,че жалбоподателят е извършвал освободени доставки по реда на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС,но както се установи от заключението на вещото лице по ССЕ и от приложените писмени доказателства, извършването на освободени доставки е в данъчни периоди различни от данъчните периоди, за които претендира право на данъчен кредит жалбоподателя. Т. ечл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не би могло да е основание да бъде постановен отказ от право на данъчен кредит на С. Инвест Б. АД. В крайна сметка следва да се вземе предвид и характерът и предмета на доставките с право на данъчен кредит- както бе посочено по горе това са доставки с предмет офис консумативи, разходи за телекомуникационни услуги, електроенергия и др-т. е доставки,част от обикновената търговска дейност на жалбоподателя,за който е безспорно,че развива икономическа дейност,има наети лица,на които плаща възнаграждение,поддържа офис, т. е извършва независима икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112.В този смисъл изрично и т. 26 от дело С-257/11 на С.- Следователно който извършва подготвителни действия, следва да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на тази разпоредба и има право на приспадне от ДДС (Решение по дело F. H, посочено по-горе, точка 22), а също и т. 29 -В този смисъл Съдът е приел, че при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в член 185 от Директива 2006/112 условия, веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право дори когато замислената икономическа дейност не е довела до облагаемите сделка.

Доколкото от страна на приходната администрация не са ангажирани доказателства за участието на жалбоподателя в данъчна измама,както и за наличието на обективни данни,че доставките, в които жалбоподателят е участвал нагоре или надолу по веригата на ДДС са били част от данъчна измама,за която той е знаел или е бил длъжен да знае,то очевидно е,че предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит от страна на жалбоподателя за процесните данъчни периоди са налице..

При този анализ на установените в процеса факти жалбата се явява основателна, и ще следва да бъде уважена, като се отмени оспорения ревизионен акт в тази му част.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбаподателя се дължат разноски за настоящето производство като следва да се съобрази липсата на възражение за прекомерност е основателно. Общият размер на разноските,като се съобрази ДТ и депозита за експретизата се установяват в размер на 1360 лв,които ответникът следва да бъде осъден за заплати.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд София – град, 13 - ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорването на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изп. директор М. С., чрез адв. П. срещу ревизионен акт №

Р-22221015000881-091-001/15.06.2015 г.,, в частта, в която е потвърден с решение № 1282/19,08,2015 на директора на дирекция "ОДОП" при ТД на НАП – С., в частта на установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 5_311,34 лв. и лихви за забава в размер на 1_193,47 лв., за данъчни периоди от м.

01.2012 г. до м. 12.2012 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 06 и м. 07.2013 г., от м.

06.2014 г. до м. 12.2014 г., м. 01 и м. 02.2015 г.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изп. директор М. С., чрез адв. П. сумата от 1360 лева, разноски за съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: