Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 266 от 10.07.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 935/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16002419001213-091-001/2.10.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 666/22.11.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че са налице достатъчно преки доказателства, обосноваващи извод за наличие на доставка по процесната фактура. Счита, че решението е постановено без да се направи преценка на несъответствията в представените от дружеството доказателства, като съдът е пренебрегнал направения анализ на фактите, изложени от административния орган. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса.

Ответникът – "ИТМ Груп - 2015" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Райчева, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни аргументи излага в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е ревизионен акт № Р-16002419001213-091-001/2.10.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 666/22.11.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "ИТМ Груп - 2015" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 200 лв. по фактура № 0000000020/11.12.2017 г., издадена от "Сиси - Хрис 88" ЕООД, отразена в дневника за покупки и справката-декларация за ДДС за ревизирания данъчен период м. 11.2018 г. От административната преписка съдът е установил, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по съображения, че "Сиси - Хрис 88" ЕООД е издало фактура, без да е извършена съответната доставка и е начислен неправомерно ДДС. Решаващият орган е счел, че не са представени транспортни документи, удостоверяващи реално извършен превоз на стоката - предмет на фактурираната доставка. Взети са предвид дадените обяснения от упълномощен представител на "Сиси - Хрис 88" ЕООД като е прието, че дружеството не е могло да извърши доставката, тъй като не е притежавало стоката по нея. Във фактурата не е посочен начина на плащане по сделката, а приемо-предавателния протокол няма дата. Органите по приходите са обосновали извод за липса на реално осъществена доставка, приемайки че не е посочено мястото, от където е предадена стоката, като само е отбелязано, че същата е натоварена в гр. Гълъбово, а за транспорта е заплатена сумата от 100 лв. в брой на "Девиал" ЕООД, за което дружество проверяващите са установили, че не разполага с МПС.

За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице.

При преценката относно неговата материална законосъобразност, съдът е счел за доказано реалното извършване на доставка по спорната фактура с предмет "един брой палатка 250 кв. м. висока 3 м. с кухня". Посочил е, че констатацията на ревизиращите органи, че дружеството - доставчик не е притежавало стоката, предмет на доставката, се основават на обяснение, дадено от С. Пешева - счетоводител на "Сиси - Хрис 88" ЕООД през периодите м. 11.2017 г., м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г., изготвяла дневниците за покупки и продажби и справки-декларациите на дружеството, в което обяснение се сочи, че са й представени два кочана с фактури за извършени продажби на посуда и кухненски съоръжения, които според счетоводителя фирмата не притежава. Съдът е установил, че тези писмени доказателства, с които се цели обосноваването на липсата на кадрови потенциал у доставчика за извършената доставка, както и недействителност на сделката, са събрани в хода на предишна данъчна проверка на ревизираното дружество и присъединени към процесната ревизия с протокол от 4.08.2019 г. Счел е, че с този протокол са извършени процесуални действия, които са извън срока за приключване на ревизионното производство, поради което дадените обяснения от счетоводителя на "Сиси - Хрис 88" ЕООД не следва да се считат за доказани поради факта, че не са приобщени по надлежния ред. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказан фактът, подкрепен и от заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че цената на стоката - предмет на фактурираната доставка, е била платена по банков път от "ИТМ Груп - 2015 "ЕООД. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че в счетоводството на "ИТМ Груп - 2015" ЕООД закупената стока е отчетена по дебита на с/ка 304 Стоки, а в инвентаризационните описи стоката все още е налична, поради което е счел, че стоката е получена реално от "ИТМ Груп - 2015" ЕООД, налична е както към момента на извършване на ревизията, така и към настоящия момент и се съхраняване в склада, стопанисван от ревизираното дружество.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и е приложил правилно закона. Съгласно трайната и последователна съдебна практика, за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Следва да се отбележи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е съдебната практика на СЕС - решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава не се съдържат в ревизионния акт.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че с мотивите си решаващият съд е пренебрегнал несъответствията в представените от дружеството доказателства. Предмет на процесната фактура е родово определена вещ, собствеността върху която по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля чрез предаването й като способ за индивидуализацията й. Прехвърлянето на собствеността върху стоки по правило представлява доставката на същите по смисъла на ЗДДС, но понятието за доставка на стоките по ЗДДС е значително по-широко и не се изчерпва само с прехвърлянето на собствеността. Върховният административен съд, в синхрон с практиката на Съда на ЕС, многократно е подчертавал, че доставката не е само прехвърлянето на собственост, а всяка сделка, с която едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява фактически да се разпорежда с това имущество като собственик.

Видно от доказателствата по административната преписка, още в хода на ревизионното производство са представени двустранно подписан между страните приемо-предавателен протокол за предаване на палатка с кухня - един брой, в който е отразено, че стоката е натоварена в гр. Гълъбово с посочено транспортно средство - [рег. № на МПС], и шофьор - П. Кафедаров; банково извлечение от дата 13.12.2017 г. за извършено цялостно плащане по фактурата; фактура № 0000000162/14.12.2017 г. за извършена транспортна услуга от "Девиал" ЕООД с данъчна основа 100 лв. и ДДС - 20 лв., придружена с фискален бон за извършеното плащане в брой; товарителница № 827312/13.12.2.0017 г. с изпращач "Сиси - Хрис 88" ЕООД, получател "ИТМ Груп - 2015" ЕООД и превозвач "Девиал" ЕООД, място на разтоварване - гр. Казанлък, предмет на товара - един брой палатка и части, превоза е с автомобил марка "Форд" рег. [рег. номер на МПС] за 13.12.2017 г. Установено е от ревизиращите органи, че транспортното средство марка "Форд", модел "Транзит 2, 5" с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на П. Кафедаров с ЕТ "П. Кафедаров" и съгласно представени от него писмени документи - договор за нам на МПС между него и "Девиал" ЕООД, фактури за извършени транспортни услуги, и обяснения е извършил доставка на палатка с кухненско оборудване на "ИТМ Груп - 2015" ЕООД със собственото МПС, която натоварил от с. Любенец и разтоварил в склад в гр. Казанлък, бивш "Винпром". От заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на "ИТМ Груп - 2015" ЕООД стоката по фактурата е заприходена по дебита на сметка 304 Стоки, аналитична партида 16009 Палатка 250 кв. м. с кухня, с доставката й е свързана и фактура за транспорт № 0000000162/14.12.2017 г. с доставчик "Девиал" ЕООД, осчетоводена като разход за транспортна услуга по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и отразена в дневника за покупки, разплащането е извършено по банков път, стоката все още е налична при жалбоподателя и се съхранява в склада му в гр. Казанлък, Промишлена зона, бивш "Винпром".

В случая стоката е индивидуализирана по вид и размер в процесната фактура. Индивидуализиращите я белези, посочени във фактурата, съответстват на тези в приемо-предавателния протокол, съставен към фактурата, което обосновава извод за осъществено приемо-предаване на стоката по декларирания от ревизираното лице начин. Касационната инстанция споделя извода на съда, че фактурираната стока е индивидуализирана по съгласие на страните и предадена на дата, която не е посочена в приемо-предавателния протокол, но се извлича от товарителницата за превоз - 13.12.2017 г., на която дата е прехвърлена собствеността върху стоката, съответно ревизираното дружество е придобило правото за разпореждане с нея. Обстоятелствата относно транспортирането на стоката на датата на извършването на доставката се установяват еднозначно от събраните по делото писмени доказателства. Липсата на дата в протокола не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството. Такова не е и липсата на доказателства за реално заплатен наем на товарния автомобил, с който е превозена стоката, както и посоченото разминаване в мястото, от което е натоварена стоката - с. Любенец или гр. Гълъбово. Както правилно посочва първоинстанционният съд, нередностите по съставени от трети лица счетоводни документи не следва да се възлагат в тежест на ревизираното лице. В случая доставчикът "Сиси - Хрис 88" ЕООД е прехвърлил собствеността върху процесната стока на "ИТМ Груп - 2015" ЕООД, предвид наличието на непротиворечиви доказателства за подробно индивидуализиране на вещта; за предаването на стоката и ангажиран от купувача превоз за негова сметка за транспортирането на стоката; за надлежно фактуриране на доставката и начисляване на ДДС при констатирано редовно водено счетоводство на ревизираното дружество; за счетоводното завеждане от дружеството - получател на стоката и наличието й в склада му в гр. Казанлък; за плащането на цената на стоката по банков път. Правилно съдът е приел, че тази съвкупност от доказателства не може да бъде опровергана от изявлението на С. Пешева, че "Сиси - Хрис 88" ЕООД не е притежавало стоката, предмет на фактурата.

Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, обосновават извод за реалност на спорната доставка. Предвид установените факти и обстоятелства решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че фактът на предаване на стоката от доставчика на ревизираното лице е безспорно доказан и на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречие с материалния закон не е признато с ревизионния акт.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация съдебни разноски в размер на 880 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 10.07.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 935/2019 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "ИТМ Груп - 2015" ЕООД, ЕИК [ЕИК], съдебни разноски в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.