Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, срещу решение № 55/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 417/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22001418002117-091-001/10.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 543/29.03.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който на "КОМЕТ ИНВЕСТ" ЕООД е определен за внасяне данък върху добавената стойност в общ размер от 70 000 лв., ведно с лихва за забава в размер на 7 631. 89 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец ноември 2017 г. по фактури, с № 6000001083/10.11.2017 г. и 6000001085/14.11.2017 г., издадени от "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. от ЗДДС.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба подробно се развиват доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Касаторът оспорва извода на съда, че посочения във фактурите доставчик е реалният изпълнител на фактурираните услуги. Претендира отмяна на съдебно решение и постановяване вместо него на друго, по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "КОМЕТ ИНВЕСТ" ЕООД, с. Одраница, не излага становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № № Р-22001418002117-091-001/10.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 543/29.03.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който на "КОМЕТ ИНВЕСТ" ЕООД е определен за внасяне данък върху добавената стойност в общ размер от 70 000 лв., ведно с лихва за забава в размер на 7 631. 89 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец ноември 2017 г. по фактури, с № 6000001083/10.11.2017 г. и 6000001085/14.11.2017 г., издадени от "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. от ЗДДС. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "КОМЕТ ИНВЕСТ" ЕООД посоченият ревизионен акт.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е съобразил условията за възникване и упражняване право на приспадане на данъчен кредит, уредени в глава седма на ЗДДС и е приел, че спорно в случая е реалността на доставките, настъпването на данъчно събитие по издадените фактури, досежно извършването на услугите от прекия доставчик "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в ревизионното и съдебното производство са представени необходимите доказателства, включително заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, въз основа, на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая по двете спорни фактури са осъществени облагаеми доставки от "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с предмет услуги - ремонт на ведомствен далекопровод и услуги с механизация. Посочил е, че процесните услуги са детайлно индивидуализирани в сключените между страните договори за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ от 1.08.2017 г. и от 10.09.2017 г. и протоколите към тях, а за доказване изпълнението на договореното задължение са ангажирани съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства. Приел е, че експертизата, след направен оглед на място, е констатирала изпълнението на уговорените и фактурирани дейности по почистване на пътя и трасето на далекопровода и извършването на възложените строително-ремонтни работи, а свидетелите установяват по безспорен начин, че изпълнителят на тези дейности е "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съдът не е възприел становището на приходните органи за липса на технически и кадрови ресурс за извършване на услугите, тъй като наличните доказателства сочат обратното, а именно, че издателят на фактурите е разполагал с достатъчен на брой и подходящо квалифициран персонал за изпълнение на поетите договорни задължения. В подкрепа на извода си за реално изпълнени доставки съдът е отбелязал и наличието на плащане по фактурите. В заключение е приел, че е оборен изводът на органите по приходите и по процесните фактури са доказани реални доставки на облагаеми услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 от ЗДДС, които са основание за упражняване право на приспадане на данъчен кредит.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба по същество представляват несъгласие с направените фактически и правни изводи на съда относно спорните за делото въпроси.

Според касатора необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда във връзка с приетата от него реалност на осъществени доставки по процесните фактури. Излага съображения за това, че не е установена кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за изпълнение на услугите. Така наведените касационни оплаквания са идентични с изложените в РА фактически и правни основания за издаването му и са разгледани и обсъдени от съда при постановяване на решението му. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, в която връзка освен приобщаване на събраните доказателства в хода на ревизионното производството, е допуснал и събрал допълнителни писмени и гласни доказателства - свидетели, както и заключения по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Правилно съдът е определил спорния по делото въпрос - наличие на реално изпълнена доставка по процесните фактури като абсолютна предпоставка за признаване на правото на припадане на данъчен кредит, както и е установил, че останалите изисквания са безспорно налице.

Неправилно касаторът мотивира изводите си за липса на действително осъществена стопанска операция с липсата на кадрова обезпеченост на доставчика. В решенията си по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО за общата система на ДДС, СЕС последователно приема, че ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за извършени от доставчика нередности и нарушения на трудовото законодателство. Съгласно трайната съдебна практика на Върховният административен съд, отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено.

Обратно на приетото от приходните органи, по делото са представени доказателства - командировъчни, ведомости за заплати на доставчика, както и граждански договори, служебни бележки и свидетелства за квалификация на наетите лица, обсъдени и правилно ценени от съда, които изясняват трудовия ресурс, с който са извършени ремонта на ведомствения далекопровод и услугите с механизация. Сочените от касатора несъответствия, а именно, че едно и също лице е назначено на една длъжност, а впоследствие командировано на обекта на ревизираното лице с друга длъжност, както и че в предходен период е изпълнявало различна дейност, както беше изложено по-горе, не следва да бъдат вменявани в отговорност на получателя на доставката и да са основание сами по себе си за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит, когато преценката на останалите доказателства обосновава извод за действително осъществена доставка, така както се твърди. Допълнително, видно на обекта на ревизираното лице са командировани повече лица, от които специална правоспособност се изисква единствено от водачите на тежкотоварни и специализирани машини. Липсата на представени доказателства в тази насока, сочена като недостатък от касатора, не води до извод за липса на реално изпълнена услуга, доколкото се установяват лицата, които са я осъществили, а спазването на законодателството при осъществяваната от тях дейност не е предмет на настоящия спор.

Сходни са мотивите и относно довода на приходните органи за липса на материална обезпеченост на доставчика, конкретно с оглед липсата на собствена техника и дадените от доставчика обяснения, че дружеството ползва машини под наем, но фактури за наем на МПС, издадени от други дружества не са включени в дневниците за покупки на доставчика. От представените копия на регистрационни талони се установяват дружествата-собственици на машините, които съответстват на дадените от доставчика обяснения. Правилно е ценил съдът доказателствата, от които обосновано е приел, че същите машини са използвани при изпълнение на спорните услуги.

Реалното изпълнение на доставките се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, които са в синхрон с останалите доказателства и правилно са кредитирани от съда. Наличието на изпълнени дейности, за които са издадени фактурите, се установява след проверка на място от съдебно-техническата експертиза. Съдебно-счетоводната експертиза, освен, че потвърждава редовно водено счетоводство на ревизираното лице, факт, който не се оспорва от приходните органи, но и заявява, че през ревизирания период няма други фактури, по които ревизираното лице да е получател и които да обективират услуги със същия предмет, като извършените от "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Тази констатация оборва тезата на приходните органи, че спорните услуги не са изпълнени от твърдения доставчик. Констатирано е и разплащане по фактурите, което преценено съвкупно с останалите доказателства е допълнителна индиция за действително осъществена стопанска операция от сочения по фактурите доставчик.

Съдът подробно е описал и коментирал гласните доказателствени средства, които правилно е преценил като съответстващи на останалите доказателства, както и на констатациите на експертизите.

Касаторът неправилно интерпретира показанията на свидетеля В. Иванов, съответно неоснователно твърди неяснота в тях. Видно от протокола от с. з. на 19.12.2019 г. свидетелят описва непосредствено възприетото за времето 2016 г. – 2017 г., когато сочи, че е бил търговски пълномощник на "КЕВЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Неправилно касаторът възприема, че свидетелят е дал показания в качеството на технически ръководител, напротив, както сам констатира касаторът, съгласно обясненията лицето е трябвало в следващ период да бъде назначено като групов технически ръководите, но няма яснота дали това е било осъществено. Независимо от това обстоятелство, за времето на извършване на спорните доставки, върху който период се концентрира изследването на съда, свидетелят посочва, че многократно е ходил на обекта и дава категорични обяснения относно естеството на извършените дейности, като сочи точно какво е било изпълнено, свидетелства за наличие на механизация на доставчика, както и негови работници, като посочва и как са транспортирани и къде са нощували. Показанията на свидетеля за извършената на обекта на ревизираното лице работа напълно съответства на заключението на техническата експертиза, поради което правилно са кредитирани от съда.

Вторият разпитан свидетел, също потвърждава извършван ремонт на далекопровода в процесния период, а обстоятелството, че пряко не е изпълнявала задължения във връзка с този ремонт, не се отразява на достоверността на показанията, отнасящи се до наличие на ремонт въобще, а не до негови детайли.

С оглед изложеното правилен и съответен със събраните доказателства е изводът на съда за доказано действителното изпълнение на фактурираните услуги от сочения във фактурите доставчик, както и че са налице и останалите кумулативно изискуеми условия, регламентирани в чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС за възникване право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото незаконосъобразно е било отказано с процесния ревизионен акт.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски не се присъждат и за ответника, който не е поискал такива в касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 417/2019 г. по описа на Административен съд - Перник.

Решението е окончателно.