Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, срещу решение № 6058/04.11.2020 г., постановено по адм. д. № 3000/20 г. по описа на Административен съд гр. София /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22220219004200-091-001 от 22.11.2019 г., потвърден изцяло с Решение № 278/20.02.2020 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът - Д. М., чрез пълномощника си адв. И. М., в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С процесния РА са установени задължения на М. - ДДС за внасяне в размер на 78 396, 34 лв. и лихви за забава 4 181, 47 лв.

За безспорно установено от фактическа страна съдът е приел, че ревизираното лице е регистриран по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. и е дерегистрирано по същия закон на 16.11.2018 г. поради отпаднало основание за задължителна регистрация и повторно регистриран на 29.05.2019 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е извършило продажби на един имот през м. 02.2019 г. и три имота през м. 04.2019 г., подробно индивидуализирани в РА. Процесните недвижими имоти са придобити от М. чрез покупко-продажба на право на строеж от "С.-6 " ЕООД и са продадени като завършени самостоятелни обекти /ателиета, гаражи/ на физически лица. Установено е, че едноличен собственик на "С.-6 " ЕООД е ревизираното лице-М.

Предвид факта, че ревизираното лице извършва множество сделки с недвижими имоти, включително 11 имота през месец 09.2017 г. от органа по приходите е прието, че продадения недвижим имот през м. 02.19 г. няма характер на случайна доставка, а е с цел редовно получаване на доход, т. е налице е упражняване на независима икономическа дейност. Същото обстоятелство е прието и в мотивите на влезлия в сила като необжалван Акт за регистрация по ЗДДС от 16.05.19 г. Обратно, че не е налице независима икономическа дейност поради инцидентния характер на сделката е прието в резолюция за прекратяване на административно-наказателно производство от 02.09.19 г. За да приеме наличието на дължим за внасяне ДДС, органа по приходите е приел, че лицето въз основа на акта за регистрация по ЗДДС, считано от 16.05.2019 г. на основание чл. 6, чл. 12, ал. 1 и чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за продажбата на три недвижими имота /през данъчен период м. 04.2019 г./ дължи ДДС за м. 04.2019 г.

За да отмени РА съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗДДС и чл. 6 и 12 от ЗДДС и е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. От определението, дадено в чл. 3, ал. 1 от ЗДДС "независима икономическа дейност" е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Безспорно е, че в конкретния случай продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице не е брокер на недвижими имоти или като лице, което има за свое занятие предлагане на имоти, вкл. покупко-продажбата им, като спора е доколко дейността е осъществявана редовно. Тъй като в ЗДДС не се съдържа определение на понятието "редовно", нито определение на понятието "инцидентни доставки", съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са установени извършени от ревизираното лице разпоредителни сделки, както в периоди, преди 01.10.2017 г., така и след м. май 2019 г., поради което не е налице системност на извършваната дейност по продажба на недвижими имоти. На следващо място съдът е разграничил стопанската дейност, осъществявана от физическото лице, под формата на едноличен търговец и действията му като обикновено физическо лице, като се е позовал и на практика на СЕС, ВАС и Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС относно правото на избор на данъчно задълженото лице по отношение на режима на облагане с ДДС на активи с двойно предназначение. Приел е, че недвижимите имоти, с които ревизираното лице се е разпоредило не са елемент от независимата икономическа дейност на лицето по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, чието осъществяване предпоставя качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закона, а попадат в групата на дълготрайни активи с двойно предназначение.

Решението е правилно.

При правилно установени факти, в съответствие със съдопроизводствените правила, АССГ е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото няма спор по фактите и те са подробно описани в обжалвания акт, поради което не следва да бъдат повтаряни. Няма спор че ДЗЛ е било регистрирано по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до 16.11.2018 г. и повторно регистрирано от 16.05.2019 г.

Въпроса е правен и е свързан с факта, извършвал ли е М. независима икономическа дейност, по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, съответно инцидентна ли е продажбата на недвижим имот през м. февруари 2019 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определението на независима икономическа дейност е дадена в чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и тя влючва всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Правилно АССГ е приел, че ревизираното лице не е осъществявало продажбите по занятие, няма и такива твърдения в обжалвания пред първоинстанционния съд РА. Безспорно е също така, че процесните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Спорен е въпроса, доколко дейността е осъществявана редовно.

На първо място необосновано и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че тъй като лицето не е регистрирано като ЕТ и се е разпоредил с имотите като собствени, а не са заведени като дълготрайни материални активи то липсва задължение за регистрация по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС регламентира реда за регистрация на всяко данъчно задължено лице, каквото безспорно може да бъде физическо лице ако отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Процесните по настоящото дело продажби не са на имоти, които могат да бъдат квалифицирани като такива с двойно предназначение - за професионални и едновременно за лични цели.

Обоснован е извода на съда, че продажбите са четири, на обекти в една и съща сграда, поради което при първата сделка през м. 02.2019 г. целта на ДЗЛ е реализиране на допълнителен инцидентен доход, а не многократно и системно извършвани продажби с цел получаване на доход чрез експлоатиране на недвижима собственост. В тази насока правилно е позоваването от АС на т. 36 от Решение по съединени дела С-180/10 г. и С-181/10 г., тъй като за тази сделка е налице обикновено упражняване на правото на собственост. Не е налице последователна и предварително организирана дейност, която да отговаря на критериите за независима икономическа такава, тъй е във връзка с получаване на еднократен доход. Определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Като такива действия СЕС изброява благоустройствени мероприятия в имота и използването на изпитани средства за пускане на пазара, като уточнява, че те не се вписват в действията по управление на лично имущество.

Действително установено е, че физическото лице е закупило правото на строеж от "С.-6 " ЕООД върху процесните имоти и ги е продал като завършени самостоятелни обекти /ателиета, гаражи/ на физически лица. След продажбата на първия имот през м. февруари 2019 г. ревизираното лице-М. е манифестирало намерение и цел за получаване на доход чрез експлоатиране на недвижима собственост, който не е инцидентен, а траен многократен, а именно продажба на три имота. През месец септември 2017 г. са продадени 11 имота от физическото лице в друга сграда в гр. София, но следващите 12 месеца лицето не е реализирало продажби, поради което и е дерегистрирано по ЗДДС. Процесните четири имота са били завършени предвид издаденото разрешение за въвеждане в експлоатация на строеж от 14.12.2017 г. на СО, но са продадени през 2019 г. В този смисъл са решение № 6149/09.05.2014 г. по адм. д № 10641/13 г., Решение № 3180/06.03.2014 г., по адм. д. № 9832/13 г. по описа на ВАС, осмо отделение, Решение № 12956/08.10.2013 г. по адм. д. № 1675/13 г., по описа на ВАС първо отделение. и др. Действащата към момента на продажбата през м. 02.2019 г. разпоредба на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС не променя практиката на съда досежно продължителността на периода от време-една година, в който ревизираното лице следва да е извършило системни продажби.

Очевидно лицето реализира доходи от продажба на имоти като физическо лице, но продажбата през м. 02.2019 г. не е периодична, а осъществена след година и половина, с цел реализиране на доход, но не постоянен, а допълнителен. Следва да се отчете и обстоятелството, че правото на строеж е закупено през 2016 г., обектите са изградени през месец декември 2017 г., а продажбата е през м. 02.2019 г. Последващите три продажби обуславят периодичността и системността на дейността и именно тогава лицето е подало заявление за регистрация по ЗДДС.

С факта на регистрация по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС от 26.10.2017 г. е установен характера на дейността на лицето като независима икономическа такава и свързана с продажба на недвижими имоти, но с факта на прекратяване на регистрацията тя е прекъсната, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба.

Не на последно място и водещ за настоящият състав е факта, че в Акта за регистрация по ЗДДС е установено, че лицето е подало заявление за регистрация със закъснение, тъй като сделката през м. февруари 2019 г. е част от независимата икономическа дейност на лицето. Прието е, че ще бъде издаден акт за установяване на административно нарушение. Такъв акт е издаден на 29.05.19 г., но с резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство от 02.09.2019 г., издадена от Директор в Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП София производството е прекратено поради инцидентния характер на сделката през м. 02.2019 г. Процесният РА е издаден въз основа на Ревизионен доклад от 30.10.2019 г. от орган по приходите в същата ТД на НАП София, поради което и с оглед принципа на предвидимост, последователност и оправдани легитимни очаквания на лицето, РА като незаконосъобразен правилно е отменен от АССГ, а довода на ответника по касация в тази насока е основателен.

По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд е постигнал законосъобразно решение, което като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски се дължат в полза на отвеника по касация в размер на 3480 лева, съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършено плащане.

Предвид на изложеното, Върховният административен административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6058/04.11.2020 г., постановено по адм. д. № 3000/20 г. по описа на Административен съд гр. София, с което е отменен Ревизионен акт №Р-22220219004200-091-001 от 22.11.2019 г., потвърден с Решение № 278/20.02.2020 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Д. М., сумата от 3480 лева, направени разноски по делото.

Решението е окончателно.