Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Адора пропъртис" ООД, с адрес за кореспонденция: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от Т. Т. – управител, чрез адв. Райчинова, срещу решение № 4167 от 27.07.2020 г. постановено по адм. д. № 6064 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22221318001973-091-001 от 26.10.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, с която е потвърден с решение № 484 от 21.03.2019 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/гр. София, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Р. А. Проект" ЕООД; "Флайсток"ЕООД; "ЕСК проект" ЕООД и "Флекс инфо" ЕООД, в общ размер на 39 480. 02 лв.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Налице са всички основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба се твърди, че пред първоинстанционният съд са установени всички елементи от фактическия състав на разпоредбите относно възникване и признаване правото на данъчен кредит – всички доставчици и получатели на доставки са регистрирани по ЗДДС лица към момента на извършване на доставките; процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС; използвани са за последващи облагаеми доставки, по които в последствие е начислен данък и РЛ притежава необходимите данъчни документи, които са съставени според изискванията на чл. 114 от ЗДДС.

Пред органите по приходите и в последствие пред съда, са представени множество документи, които установяват реалност на процесните доставки – приемо предавателни протоколи, договори, както и счетоводните документи, които отразяват доставките в счетоводството на дружеството и на неговите доставчици. Ето защо неправилно и в противоречие с установените факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реални. Изводите му са в противоречие и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не се установяват в хода на ревизионното и съдебно производство обстоятелства, които да налагат извод за симулативна сделка или данъчна измама.

Основният аргумент да бъде отказано право на данъчен кредит е, че доставчиците нямали материална обезпеченост. Не е съобразено обстоятелството, че и за двата вида доставки не е необходимо специално оборудване. Доставките на прясно приготвена храна за конкретен повод не е свързана с необходимост от специални хладилници, както и не са необходими специални машини, с които да бъде приготвена същата. Става дума за хапки, които се приготвят на ръка и се сервират непосредствено след като бъдат направени. Относно доставката на печатни материали също не се изисква специално оборудване, а само обикновен цветен принтер и съответния вид хартия, който е необходим, а щампите върху тениските се поставят посредством термо-преса, която се използва във всяко фото-студио. Подходът на органите по приходите, преповторен от съда, че за такъв тип обикновени услуги следва да се вменява изискване за специална техника е изключително остарял и е в пълно противоречие с най-новата и съвременна практика на СЕС.

При постановяване на решението и от съда не е съобразено, че става дума за малки предприятия, които осъществяват семеен бизнес, а дейността им се реализира с лични автомобили, труд и техника. По тази причина в настоящия случай аргументите за материална необезпеченост на доставките се елиминират като необосновани правно и житейски. Няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да обоснове извода на съда, че не са извършени процесните услуги, а доколкото е изразено само съмнение в РА, то не може да бъде основание за установяване на данъчни задължения.

Налице е и още едно основание да се приеме, че решението е неправилно. След като в мотивите на решението се твърди, че не е имало доставки към "Адора пропъртис" ООД, то е следвало да постанови и за последващите доставки да се направи извод, че не са осъществени и да се постанови отмяна на ефективно начисления данък по тях.

На практика, като резултат от решението на съда се получава недопустимо двойно облагане с ДДС при жалбоподателя вместо само облагане на добавената стойност. Въз основа на изложените мотиви съдът е трябвало да отмени и начисления ДДС по последващите доставки, който е в по-голям размер от отказаното право на данъчен кредит по процесните доставки. След като не го е направил, АССГ е допуснал неправомерно да бъде два пъти начислен един и същи данък, което противоречи на принципа на данъка и на европейското и българското законодателство.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, включително и в частта на разноските и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отменен РА, като бъде признато правото на данъчен кредит по доставките, тъй като същите са в пълно съответствие с българския национален закон, европейските директиви и трайната задължителна практика на СЕС.

Претендира се присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез процесуален представител оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение относно договорения размер на адвокатското възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима. Посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт не са налице. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизвоствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт №Р-22221318001973-091-001 от 26.10.2018 г., в частта, в която е потвърден с решение № 484/21.03.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София. С обжалвания ревизионен акт на "Адора пропъртис" ООД са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит в размер на 31 674 лв. главница и лихви в размер на 7 788. 57 лв. по фактури издадени от "Р. А. Проект" ЕООД; "Флайсток" ЕООД; "ЕСК проект" ЕООД и "Флекс инфо" ЕООД.

Според съда, при издаването на ревизионния акт са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. При спазване разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, след извършена цялостна проверка на акта е формиран краен извод за неоснователност на подадената жалба от "Адора пропъртис" ООД. Ревизионният акт е преценен като законосъобразен и издаден при правилно предложение на материалния закон.

Доставките, по които е отказано право на данъчен кредит са осъществени от "Р. А. проект" ЕООД; "Флайсток" ЕООД; "ЕСК проект" ЕООД и "Флекс инфо" ЕООД са за изработване на рекламни материали и рекламни подаръци, както и осъществени кетърингови услуги. Решаващият състав е приел, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства включително и изготвената ССчЕ, които да опровергават констатациите на ревизиращите за липса на реални доставки по процесните фактури.

По отношение на доставките на рекламни материали, макар да са представени в хода на производството мостри на фланелки, тефтери, флаери и т. н. от тях не следва извод, че те са били предмет точно на тези доставки. Приложените фактури са с предмет "печатни материали", като липсва уточнение, визуализация и конкретизация на предмета на доставката. Поради общата формулировка във фактурите, приложените мостри не могат да бъдат съотнесени към процесните доставки.

В приемо-предавателните протоколи, за нито една от услугите не е посочено къде е предадена. Не са представени документи за осъществения транспорт до мястото на предаване, за чия сметка е бил той. Не е доказано и твърдението, че доставките са осъществени от подизпълнител, тъй като не са представени документи за това превъзлагане.

Според решаващият състав на АССГ, съвкупно преценени доказателствата сочат на невъзможност на издателя на фактурите, включително и чрез посочените като подизпълнители да осъществят предмета на доставките, при което обосновано и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит.

Неприложима към конкретните доставки, според съда е и цитираната в жалбата практика на СЕС. Посочено е, че основание за приспадане на данъчен кредит е само настъпило данъчно събитие, като облагаема доставка на стока или услуга. Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване, не води до възникване на право на данъчен кредит.

По тези съображения подадената срещу РА жалба е оставена без уважение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Постановено е при изяснена фактическа обстановка и след подробно обсъждане на доказателствата относими към всеки от доставчиците. След обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е изградил верни фактически и правни изводи.

Правилно е приел, че реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките.

Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото, която се извършва от първоинстанционния съд, съгласно вмененото му задължение по чл. 160, ал. 1 от ДОПК да разгледа спора по същество. В тежест на жалбоподателя е да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В този смисъл е и формираната практика на ВАС. Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът е обосновал изводите са за липса на реално осъществена услуга с доводи за недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Действително, според практиката на СЕС / дело С-80/11 и С-142/11 не може да се поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит, доказване на материално - техническата обезпеченост на доставчика, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираните доставки - т. е. получаването на стоките, респ. услугите.

В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Необходимостта от установяване на реалност на доставките от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в цитираните по-горе съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. Поради това, фактите в настоящото производство установени от първоинстанционният съд, не са идентични с тези по главния спор по цитираните дела. При липса на доказателства за реално извършване на доставките, а само фактуриране и счетоводно отразяване, казусът няма връзка с посочената практика.

В решенията на СЕС изрично се посочва, че в съответствие с чл. 162 и 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане като неразделна част от механизма на ДДС, предпоставя установяването на извършване на съответната доставка. За да бъде установена доставката пред първоинстанционният съд следва да са били представени убедителни доказателства за това, като преценката им е възложена на националния съд. На първоинстанционният съд и според националното законодателство е възложено да установи точно, ясно и безпротиворечиво фактите във връзка със спорното право и да го анализира, като обоснове крайният си извод относно законосъобразността на издадения РА.

При спазване на процесуалните правила, при съобразяване доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти и при правилно приложение на относимите материално правни разпоредби, от решаващият състав е извършен подробен анализ на релевантните доказателства и обосновано е формиран извод за липса на реалност на осъществените доставки. Представените от ревизираното лице писмени доказателства не са достатъчни, за да се обосноват реално изпълнение на фактурираните услуги доставки. Изводите на органите по приходите не са опровергани от изслушаната по делото ССчЕ, която е проследила само документалното отразяване на доставките в счетоводството на РЛ и неговите доставчици.

Съобразно изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1714. 40 лв., определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4167 от 27.07.2020 г., поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка № 1283 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 6064 по описа на Административен съд – София град за 2019 г.

ОСЪЖДА "Адора пропъртис" ООД, с[ЕИК], с адрес: гр. София, [улица], представлявано от Т. Т.-управител, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1714. 40 лв. представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.