Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Д. – Билд Груп" ЕООД, представлявано от управителя Н. Д., депозирана чрез пълномощника адв. О. Б., срещу Решение № 5265/09.10.2020 г., постановено по адм. дело № 14110/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221719000165-091-001/14.08.2019 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 9513, 52 – главница и 2 061, 43 лв. лихви, е отхвърлена. В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които пороци представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства и изготвената по делото експертиза. Аргументира се, че са събрани достатъчно доказателства, сочещи, че доставките, за които е отказано право на данъчен кредит, са реално осъществени, като се позовава и на съюзното право. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – гр. София, представлявана от директора е оспорила КЖ чрез юрк. В.. Моли за оставяне в сила на оспорваното решение и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е бил Ревизионен акт № Р-22221719000165-091-001/14.08.2019 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 9 153, 52 лв. главница и 2 061, 43 лв. лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит за месец април 2017 година. Дружеството извършва търговия на едро и дребно със строителни материали, която осъществява в обект, находящ се в село Брестовец, област Плевен. Приспадането на ДДС му е отказано по 6 броя фактури, издадени от "Андромеда 2000" ЕООД, според които дружеството жалбоподател е закупило строителни материали. Част от въпросните материали са препродадени на "Стеф 03" ЕООД. За да издаде ревизионния акт, органът по приходите е установил, че въпросните фактури са осчетоводени както от доставчика, така и от получателя. Плащането е извършено в брой, съставени са приемо-предавателни протоколи към фактурите. във връзка с отказа за приспадане право на данъчен кредит на дружеството, приходният орган е констатирал, че предходният доставчик на "Андромеда 2000" ЕООД – "Сами 7" ЕООД не е разполагал със съответните строителни материали, поради което не е възможно да ги е доставил. Също така няма регистрирани работници, не разполага с активи, не е подало ГДД за 2017 г., а издадените касови бележки за продажба на материали към "Андромеда 2000" ЕООД са от нерегистрирано в НАП устройство. "Сами 7" ЕООД не е открито на посочения адрес и не е представило исканите документи и обяснения в хода на ревизията. Няма доказателства за осъществен транспорт и място на предаване на материалите между прекия доставчик и дружеството жалбоподател. Установено е, че "Андромеда 2000" ЕООД е въвел в експлоатация ЕКАФП, който е регистриран в НАП, непосредствено преди издаване на фактурите към "Д. – Билд Груп" ЕООД. Това е дало основание на органа да приеме, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките. Ревизионният акт е потвърден изцяло от Директора на Дирекция "ОДОП" при обжалването му по административен ред.

В хода на съдебното производство са допуснати двама свидетели, един от които А. Д., която е работник в магазина на "Андромеда 2000" ЕООД. Според показанията й стоките са получавани от склад на "Андромеда 2000" ЕООД, което обаче не е подкрепено с доказателства, тъй като няма информация доставчикът да е стопанисвал или притежавал такъв обект. В приемо-предавателните протоколи липсва място на предаване на стоките, не става ясно как и до къде са транспортирани фактурираните материали. По отношение изслушването на заключението по експертизата, което е кредитирано в цялост от съда, е видно, че е налице само частично съвпадение между спорните доставки и последващите такива, които "Д. – Билд Груп" ЕООД е реализирало към "Стеф 03" ЕООД. Възприемайки така описаната фактическа обстановка, съдът е стигнал до извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, като съответства на материалните разпоредби и на целта, преследвана от закона. Съдът е приел, че законосъобразно на дружеството е отказано право на данъчен кредит, защото липсва реалност на доставките, като издаването на фактури и осчетоводяването им не е достатъчно, за да се приеме, че материалите са действително закупени.

Настоящият състав на Осмо отделение преценява постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, а аргументите за това са следните:

На първо място, за да възникне право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС, е необходимо претендиращото го лице, да притежава данъчен документ – фактура, съдържащ изискуемите от закона реквизити; данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществената облагаема доставка, а закупените стоки да се използват при осъществяването на следващите облагаеми доставки в хода на независимата икономическа дейност на получателя. Но за да бъдат преценени тези доказателства, следва безспорно да е установено реалното получаване на фактурираните стоки. В конкретния казус, на базата на събраните по делото доказателства, не може да бъде направен извод за реалност на доставката, защото не става ясно къде е получена стоката, нито как е транспортирана.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. дружеството следва да докаже реалността на доставките, което не е сторено в хода на административното, а впоследствие и на съдебното производство. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадени фактури и счетоводното им отразяване не доказва, че доставките на стоки са били действително извършени. В тази връзка следва да се отбележи, че практиката на СЕС, посочена от касатора, е неотносима, тъй като се отнася само за случаите, при които е доказана реалност на доставките, но въпреки това правото на данъчен кредит е отказано. Основната предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва както от националния закон, така и от разпоредбите на Директива 2006/112. Постоянната практика на ВАС и СЕС изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена.

Не могат да бъдат споделени и твърденията, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Видно от материалите, съдът, за да постанови решение, е обсъдил по отделно и в съвкупност доказателствата, както и експертизата, за което има оплакване от касатора. Напротив – при потвърждаване на ревизионния акт, съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че не е налице пълно съвпадение между получените от "Андромеда 2000" ЕООД материали и продадените впоследствие такива на "Стеф 03" ЕООД.

По отношение на оплакването, че съдът е потвърдил ревизионния акт, тъй като предходният доставчик "Сами 7" ЕООД не е открит на адреса и не е предоставил писмени обяснения и доказателства във връзка с продажбата на материали към "Андромеда 2000", същото се явява неоснователно. В действителност само по себе си обстоятелството, че предходният доставчик по веригата не е открит, не може да обоснове отказ на право на данъчен кредит, в който смисъл е и постоянната практика на ВАС. В случая обаче съдът го е коментирал в съвкупност с останалите обстоятелства и доказателства по делото, като този аргумент е в допълнение при формиране на решаващите съдебни мотиви. Прекият доставчик не е разполагал с възможността фактически да се разпореди със материалите към получателя като собственик, така че по делото е останало недоказано действителното извършване на процесните доставки. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото на ответника се следват разноски в размер на 877, 25 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5265/09.10.2020 г., постановено по адм. дело № 14110/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА "Д. – Билд Груп" ЕООД, притежаващо ЕИК[ЕИК], гр. Плевен, [жк], [жилищен адрес], да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП разноски в размер на 877, 25 лева.

Решението е окончателно.