Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Ожалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3985 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 5826/2019 г. на Административен съд – София град, с което частично е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018001920-091-001/07.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 515 от 26.03.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) за отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 34 184, 84 лв. за ревизираните данъчни периоди на м. 10, 11 и 12.2017 г. до м. 02.2018 г. и м. 04.2018 г. по фактури, издадени от [фирма] и определените задължения за лихви в размер на 713, 26 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските за сумата 3 072, 40 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за реално извършени доставки по процесните фактури от [фирма] на СМР. Изложени са подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено оспорването, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] – [населено място] в писмен отговор на адв. С. Вълева – Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил ревизионния акт в частта, с който са установени задължения за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит по 12 бр. фактури от [фирма], издадени през данъчни периоди м. 10, 11 и 12. 2017 г., м. 01, 02 и 04.2018 г. с предмет "вноска по договор", "плащане по договор", "аванс", "окончателно плащане", а по фактура № 0... 059/8.02.2018 г. с предмет "услуги".

За да постанови този резултат съдът се е позовал на договор от 2.10.2017 г. за СМР - ремонт на покрив на сграда "Администрация" и 2 бр. договор от 9.11.2017 г. за възстановяване на обекти – СМР на сгради, сключени между ревизираното дружество и [фирма], обсъдил е клаузите им и е приел, че в процесните договори и анекси към тях е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап от което да се смята за отделна доставка и в този случай данъчното събитие възниква на датата на изпълнението на съответния етап. В тази връзка в съдебното решение в обжалваната му част е посочено, че СМР по сключените договори и анексите към тях със [фирма] представляват СМР услуги, за които всеки период, за които е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на което плащането е станало дължимо. Съдът е посочил, че е установено в хода на ревизията, че в дневниците за покупки на ревизираното дружество процесните фактури са отразени с предмет "материали", а в представените договори и анекси към тях предметът е СМР-услуги, но след като е обсъдил и допуснатите и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза е приел, че изводите на приходните органи са необосновани. Направен е извод в съдебното решение, че СМР по сключените със [фирма] договори и анекси представляват услуги, за които всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, както и че е установено реалното извършване на договорените доставки. Въз основа на събраните доказателствата съдът е изложил в съдебния си акт, че доставките са правилно документирани, осчетоводени и разплатени, както и че фактурите притежават изискуемите реквизити и са посочени в дневниците за продажби на доставчика и в справки-декларации по ЗДДС, поради което е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част (по доставките от [фирма]) и по изложените от съда мотиви е отменен.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС

От доставчика [фирма] са издадени 12 бр. фактури с предмет "вноска по договор", "плащане по договор", "аванс", "окончателно плащане", а по фактура № 0... 059/8.02.2018 г. с предмет "услуги". В сключените между [фирма] и [фирма] договори и анекси към тях от 2.10.2017 г. предмет на доставките са за ремонт на покрив и 2 бр. от 9.11.2017 г. за възстановяване на сгради. В тези договори правилно съдът е приел, че съществуват клаузи относно плащанията по доставките, като първото плащане обосновано в решението е прието за авансово, тъй като е уговорено между страните по доставките да се извърши преди да започне изпълнението на СМР (3 дни след подписване на договора). Останалите плащания са уговорени да се извършат след завършване на изпълнението на СМР, както и след издаването на обекта.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗДДС третира доставки с поетапно изпълнение, като при тях данъчното събитие настъпва към момента на плащането, което е уговорено в договора. В процесните договори няма клаузи за отделните етапи на изпълнение на процесните СМР, а само по отношение на плащането. При безспорен факт между страните за плащанията по фактурите, следва да се приеме, че са налице авансови плащания и приложим е чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Авансовото плащане законодателят не го третира като данъчно събитие, но на датата на съответното авансово (пълно или частично) плащане, ДДС става изискуем. След като е налице плащане по доставките съдебната практика е категорична, че е необходимо да се установи, че са налице всички елементи на договора, респ. да са налице доказателства, че договорените услуги са действително осъществени. В тази връзка следва да се посочи, че по делото са налице достатъчно доказателства, подробно описани, обсъдени и преценени от съда, от които се установява реалното изпълнение на договорените СМР-услуги по ремонт на покрив и възстановяване на сгради.

В хода на ревизията ответникът по касация е представил освен приемателно-предавателни протоколи за извършените СМР-услуги, така и инвестиционни проекти, технически (конструктивни становища по чл. 147, ал. 2 ЗУТ) с указания за изпълнение на отделните обекти, на които се извършват договорените доставки на услуги, обяснителни записки, количествени сметки за отделните СМР на обектите, протокол за предаване на инвестиционните проекти по отделните договори, разрешение за строеж № 26/15.05.2013 г., удостоверение № 22/23.07.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж на сградите, където са се извършени процесните ремонтни дейности, удостоверение № 22/19.98.2016 г. за търпимост и др. Тези частни документи не са били оспорени в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК от ответника и същите са представени в хода на ревизията. Обосновано с доказателствата съдът е приел, че са налице реални доставки, по които са извършени и процесните плащания по банков път.

При установено по делото плащане по фактурите и реално осъществяване на предмета на договорите със [фирма], правото на данъчен кредит за [фирма] е възникнало и правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Правилно в обжалваното решение съдът посочил, че и съгласно практиката на СЕС – решение по дело С-653/11 приходните органи не са установили данъчно задълженото лице да се е поставило в положение на недобросъвестност, както и че не е използвало фактури с невярно съдържание, което да се счита за част от данъчна измама. Само при доказана от ревизиращите органи данъчна измама, за която в случая приходните органи не сочат никакви доказателства, правото на данъчен кредит може да бъде отказано. В този смисъл са и решения на СЕС по дела С-18/13, С-324/11, С-285/11 и др. В тази връзка следва да се посочи, че оплакванията на касатора относно кадровата и техническа обезпеченост на доставчика, не може за липсата й да се държи отговорен получателя по фактурите, нито пък съдът е длъжен да изследва предходните доставки, тъй като законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит законът свързва само с пряката доставка.

Касационният съд намира, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на двете съдебни експертизи, е установена реалност на доставките и изискуемост на ДДС по тях с оглед извършените плащания съгласно уговореното между страните по договорите за СМР.

Решението в обжалваната част представлява валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт, поради което не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението с оглед посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което същото е правилно и като такова следва да се остави в сила.

В касационната жалба се обжалва решението и в частта за разноски. Такива се присъдени в цялост, като съдът не е съобразил, че частично е отменил ревизионния акт в една част и отхвърлил жалбата в друга, поради което е следвало да намали исканите разноски, както и да направи преценка за действително направените към устните състезания разноски. Действително направените разноски пред първоинстанционния съд до края на устните състезания от [фирма] са в размер на 1 094 лв., а не 3 072, 40 лв., каквато е била претенцията и каквато е присъдена от първоинстанционния съд. Останалата част – за процесуалното представителство пред съда доказателства, са представени след приключване на устните състезания и не е следвало да се присъждат. Решението в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 1042 лв. за разликата до пълния размер от 1 094 лв.

С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 872 лв. за настоящата съдебна инстанция предвид представените договора за правна помощ и съдействие и представените фактура № 0... 183/25.09.2020 г. и банкови документ от същата дата, че посочената сума е заплатена.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3985 от 17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5826/2019 г. на Административен съд – София-град в частта за разноските за сумата над 1 042 лв. за разликата до пълния размер от 1 094 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на [фирма] – [населено място] направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 872 лв.

Решението е окончателно.