IVA, Regime speciale delle agenzie di viaggio, Operazioni effettuate al di fuori dell’Unione europea, Sesta direttiva 77/388/CEE, Articolo 28, paragrafo 3, Direttiva 2006/112/CE, Articolo 370, Clausole di “standstill”, Modifica della legislazione nazionale attuata in pendenza del termine per la trasposizione.

Causa C-599/12 Jetair NV eBTW-eenheid BTWE Travel4you contro FOD Financiën (domanda di pronuncia pregiudiziale proposta dal rechtbank van eerste aanleg te Brugge) «IVA — Regime speciale delle agenzie di viaggio — Operazioni effettuate al di fuori dell’Unione europea — Sesta direttiva 77/388/CEE — Articolo 28, paragrafo 3 — Direttiva 2006/112/CE — Articolo 370 — Clausole di “standstill” — Modifica della legislazione nazionale attuata in pendenza del termine per la trasposizione» Massime – Sentenza della Corte (Ottava Sezione) del 13 marzo 2014 Armonizzazione delle normative fiscali – Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto – Facoltà per gli Stati membri di mantenere transitoriamente talune imposte – Obblighi degli Stati membri in pendenza del termine per la trasposizione – Obbligo di non adottare disposizioni che possano compromettere il risultato prescritto dalla direttiva – Tassazione delle prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione – Ammissibilità (Direttive del Consiglio 77/388, artt. 15, 26, § 3, e 28, §§ 3 e 4, e allegato E, e 2006/112, art. 370) Armonizzazione delle normative fiscali – Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto – Regime speciale delle agenzie di viaggio – Prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione – Normativa nazionale che non equipara tali prestazioni ad attività di intermediazione esenti – Ammissibilità (Direttiva del Consiglio 2006/112, artt. 309 e 370) Armonizzazione delle normative fiscali – Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto – Facoltà per gli Stati membri di mantenere transitoriamente talune imposte – Portata – Tassazione delle prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione – Violazione del dirito dell’Unione – Insussistenza (Direttiva del Consiglio 2006/112, artt. 309 e 370 e allegato X, parte A, punto 4) Armonizzazione delle normative fiscali – Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto – Regime speciale delle agenzie di viaggio – Normativa nazionale che tratta le agenzie di viaggio in modo diverso dagli intermediari – Tassazione delle sole prestazioni delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione – Ammissibilità (Direttive del Consiglio 77/388, art. 26, § 1, e 2006/112, art. 306) L’articolo 28, paragrafo 3, della sesta direttiva 77/388, in materia di armonizzazione delle legislazioni degli Stati membri relative alle imposte sulla cifra di affari, e l’articolo 370 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, non ostano all’introduzione da parte di uno Stato membro, prima del 1o gennaio 1978, in pendenza del termine per la trasposizione della sesta direttiva, di una disposizione che modifica la legislazione vigente assoggettando all’imposta sul valore aggiunto le operazioni delle agenzie di viaggio relative a viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea. Effettivamente, in pendenza del termine per la trasposizione di una direttiva, gli Stati membri, destinatari di quest’ultima devono astenersi dall’adottare disposizioni che possano compromettere gravemente il risultato prescritto dalla direttiva stessa. Tuttavia, dalla formulazione dell’articolo 28, paragrafi 3 e 4, della sesta direttiva, letto in combinazione con l’articolo 15 e con l’allegato E della stessa, risulta che il legislatore dell’Unione ha concesso la facoltà di derogare all’obbligo di esentare le prestazioni di cui all’articolo 26, paragrafo 3, di tale direttiva agli Stati membri la cui legislazione prevedeva l’imposizione di tali prestazioni prima del 1o gennaio 1978. Pertanto, gli Stati membri che al 1o gennaio 1978 assoggettavano all’imposta tali prestazioni, potevano continuare a farlo dopo tale data. Dal momento che la sesta direttiva ha fissato espressamente tale data come punto di partenza per l’eventuale mantenimento di un’imposta, non si può ritenere che una normativa che preveda l’imposizione di tali prestazioni, adottata prima di tale data, in pendenza del termine per la trasposizione della direttiva, potesse compromettere gravemente il risultato prescritto dalla suddetta direttiva. (v. punti 31, 35, 37, 38, dispositivo 1) Uno Stato membro non viola l’articolo 309 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, per il fatto di non assimilare le prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio ad attività di intermediazione esenti, quando tali prestazioni si riferiscono a viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea, e di assoggettare le suddette prestazioni all’imposta sul valore aggiunto, a condizione che tali prestazioni fossero assoggettate all’imposta sul valore aggiunto in quello Stato alla data del 1o gennaio 1978. Infatti, l’articolo 370 della direttiva citata permette di derogare all’articolo 309 attribuendo agli Stati membri la facoltà di assoggettare a imposizione tali prestazioni se esse erano già imponibili alla data del 1o gennaio 1978. Se uno Stato membro soddisfa tale condizione, lo stesso non è obbligato ad applicare le disposizioni dell’articolo 309 della direttiva citata. (v. punti 41-43, dispositivo 2) L’articolo 370 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, letto insieme all’allegato X, parte A, punto 4, di tale direttiva non viola il diritto dell’Unione per il fatto di concedere agli Stati membri la facoltà di continuare ad assoggettare ad imposizione i servizi delle agenzie di viaggio relativi ai viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea. È chiaro che, concedendo una tale facoltà agli Stati membri, l’articolo citato istituisce un regime diverso tra gli Stati membri che se ne avvalgono, assoggettando a imposizione le prestazioni in questione, e quelli che applicano le norme di cui all’articolo 309 della citata direttiva, esentando le medesime prestazioni. Tuttavia, si tratta di una facoltà concessa a titolo di deroga, purché sia soddisfatta la condizione prevista da tale articolo. A questo proposito, il mantenimento di tal regime derogatorio riflette il carattere progressivo e ancora parziale dell’armonizzazione delle legislazioni nazionali in materia di imposta sul valore aggiunto. Ora, fintantoché il legislatore dell’Unione non abbia istituito un regime definitivo e gli Stati membri siano legittimati a mantenere in vigore la propria legislazione vigente, talune differenze tra gli Stati stessi possono sussistere, senza che tali differenze siano contrarie al diritto dell’Unione. (v. punti 46-48, 50, 51, dispositivo 3) Uno Stato membro non viola il diritto dell’Unione, in particolare i principi di uguaglianza, di proporzionalità e di neutralità fiscale, per il fatto di trattare le agenzie di viaggio in modo diverso dagli intermediari, nonché di prevedere una norma in forza della quale soltanto le prestazioni di tali agenzie di viaggio, e non quelle degli intermediari, sono assoggettate a imposizione quando si riferiscono a viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea. La nozione di agenzia di viaggio è intesa nella fattispecie ai sensi dell’articolo 26, paragrafo 1, della sesta direttiva 77/388, in materia di armonizzazione delle legislazioni degli Stati membri relative alle imposte sulla cifra di affari, e dell’articolo 306 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto. Infatti, il principio della parità di trattamento, di cui il principio di neutralità fiscale costituisce la trasposizione in materia di imposta sul valore aggiunto, impone di non trattare in modo diverso situazioni analoghe, salvo che una differenza di trattamento sia obiettivamente giustificata. Ora, secondo il legislatore dell’Unione, queste due categorie di agenzie di viaggio non si trovavano in una situazione analoga. A questo proposito, l’elemento caratterizzante l’attività delle agenzie di viaggio di cui alla sesta direttiva è il fatto di essere operatori economici che organizzano in nome proprio viaggi e giri turistici e che, per fornire le prestazioni di servizi generalmente collegate a tale tipo di attività, ricorrono a terzi soggetti passivi. (v. punti 53, 55, 58, dispositivo 4) Causa C-599/12 Jetair NV eBTW-eenheid BTWE Travel4you contro FOD Financiën (domanda di pronuncia pregiudiziale proposta dal rechtbank van eerste aanleg te Brugge) «IVA — Regime speciale delle agenzie di viaggio — Operazioni effettuate al di fuori dell’Unione europea — Sesta direttiva 77/388/CEE — Articolo 28, paragrafo 3 — Direttiva 2006/112/CE — Articolo 370 — Clausole di “standstill” — Modifica della legislazione nazionale attuata in pendenza del termine per la trasposizione» Massime – Sentenza della Corte (Ottava Sezione) del 13 marzo 2014 Armonizzazione delle normative fiscali — Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto — Facoltà per gli Stati membri di mantenere transitoriamente talune imposte — Obblighi degli Stati membri in pendenza del termine per la trasposizione — Obbligo di non adottare disposizioni che possano compromettere il risultato prescritto dalla direttiva — Tassazione delle prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione — Ammissibilità (Direttive del Consiglio 77/388, artt. 15, 26, § 3, e 28, §§ 3 e 4, e allegato E, e 2006/112, art. 370) Armonizzazione delle normative fiscali — Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto — Regime speciale delle agenzie di viaggio — Prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione — Normativa nazionale che non equipara tali prestazioni ad attività di intermediazione esenti — Ammissibilità (Direttiva del Consiglio 2006/112, artt. 309 e 370) Armonizzazione delle normative fiscali — Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto — Facoltà per gli Stati membri di mantenere transitoriamente talune imposte — Portata — Tassazione delle prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione — Violazione del dirito dell’Unione — Insussistenza (Direttiva del Consiglio 2006/112, artt. 309 e 370 e allegato X, parte A, punto 4) Armonizzazione delle normative fiscali — Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto — Regime speciale delle agenzie di viaggio — Normativa nazionale che tratta le agenzie di viaggio in modo diverso dagli intermediari — Tassazione delle sole prestazioni delle agenzie di viaggio per viaggi effettuati fuori dell’Unione — Ammissibilità (Direttive del Consiglio 77/388, art. 26, § 1, e 2006/112, art. 306) L’articolo 28, paragrafo 3, della sesta direttiva 77/388, in materia di armonizzazione delle legislazioni degli Stati membri relative alle imposte sulla cifra di affari, e l’articolo 370 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, non ostano all’introduzione da parte di uno Stato membro, prima del 1o gennaio 1978, in pendenza del termine per la trasposizione della sesta direttiva, di una disposizione che modifica la legislazione vigente assoggettando all’imposta sul valore aggiunto le operazioni delle agenzie di viaggio relative a viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea. Effettivamente, in pendenza del termine per la trasposizione di una direttiva, gli Stati membri, destinatari di quest’ultima devono astenersi dall’adottare disposizioni che possano compromettere gravemente il risultato prescritto dalla direttiva stessa. Tuttavia, dalla formulazione dell’articolo 28, paragrafi 3 e 4, della sesta direttiva, letto in combinazione con l’articolo 15 e con l’allegato E della stessa, risulta che il legislatore dell’Unione ha concesso la facoltà di derogare all’obbligo di esentare le prestazioni di cui all’articolo 26, paragrafo 3, di tale direttiva agli Stati membri la cui legislazione prevedeva l’imposizione di tali prestazioni prima del 1o gennaio 1978. Pertanto, gli Stati membri che al 1o gennaio 1978 assoggettavano all’imposta tali prestazioni, potevano continuare a farlo dopo tale data. Dal momento che la sesta direttiva ha fissato espressamente tale data come punto di partenza per l’eventuale mantenimento di un’imposta, non si può ritenere che una normativa che preveda l’imposizione di tali prestazioni, adottata prima di tale data, in pendenza del termine per la trasposizione della direttiva, potesse compromettere gravemente il risultato prescritto dalla suddetta direttiva. (v. punti 31, 35, 37, 38, dispositivo 1) Uno Stato membro non viola l’articolo 309 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, per il fatto di non assimilare le prestazioni di servizi delle agenzie di viaggio ad attività di intermediazione esenti, quando tali prestazioni si riferiscono a viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea, e di assoggettare le suddette prestazioni all’imposta sul valore aggiunto, a condizione che tali prestazioni fossero assoggettate all’imposta sul valore aggiunto in quello Stato alla data del 1o gennaio 1978. Infatti, l’articolo 370 della direttiva citata permette di derogare all’articolo 309 attribuendo agli Stati membri la facoltà di assoggettare a imposizione tali prestazioni se esse erano già imponibili alla data del 1o gennaio 1978. Se uno Stato membro soddisfa tale condizione, lo stesso non è obbligato ad applicare le disposizioni dell’articolo 309 della direttiva citata. (v. punti 41-43, dispositivo 2) L’articolo 370 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, letto insieme all’allegato X, parte A, punto 4, di tale direttiva non viola il diritto dell’Unione per il fatto di concedere agli Stati membri la facoltà di continuare ad assoggettare ad imposizione i servizi delle agenzie di viaggio relativi ai viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea. È chiaro che, concedendo una tale facoltà agli Stati membri, l’articolo citato istituisce un regime diverso tra gli Stati membri che se ne avvalgono, assoggettando a imposizione le prestazioni in questione, e quelli che applicano le norme di cui all’articolo 309 della citata direttiva, esentando le medesime prestazioni. Tuttavia, si tratta di una facoltà concessa a titolo di deroga, purché sia soddisfatta la condizione prevista da tale articolo. A questo proposito, il mantenimento di tal regime derogatorio riflette il carattere progressivo e ancora parziale dell’armonizzazione delle legislazioni nazionali in materia di imposta sul valore aggiunto. Ora, fintantoché il legislatore dell’Unione non abbia istituito un regime definitivo e gli Stati membri siano legittimati a mantenere in vigore la propria legislazione vigente, talune differenze tra gli Stati stessi possono sussistere, senza che tali differenze siano contrarie al diritto dell’Unione. (v. punti 46-48, 50, 51, dispositivo 3) Uno Stato membro non viola il diritto dell’Unione, in particolare i principi di uguaglianza, di proporzionalità e di neutralità fiscale, per il fatto di trattare le agenzie di viaggio in modo diverso dagli intermediari, nonché di prevedere una norma in forza della quale soltanto le prestazioni di tali agenzie di viaggio, e non quelle degli intermediari, sono assoggettate a imposizione quando si riferiscono a viaggi effettuati al di fuori dell’Unione europea. La nozione di agenzia di viaggio è intesa nella fattispecie ai sensi dell’articolo 26, paragrafo 1, della sesta direttiva 77/388, in materia di armonizzazione delle legislazioni degli Stati membri relative alle imposte sulla cifra di affari, e dell’articolo 306 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto. Infatti, il principio della parità di trattamento, di cui il principio di neutralità fiscale costituisce la trasposizione in materia di imposta sul valore aggiunto, impone di non trattare in modo diverso situazioni analoghe, salvo che una differenza di trattamento sia obiettivamente giustificata. Ora, secondo il legislatore dell’Unione, queste due categorie di agenzie di viaggio non si trovavano in una situazione analoga. A questo proposito, l’elemento caratterizzante l’attività delle agenzie di viaggio di cui alla sesta direttiva è il fatto di essere operatori economici che organizzano in nome proprio viaggi e giri turistici e che, per fornire le prestazioni di servizi generalmente collegate a tale tipo di attività, ricorrono a terzi soggetti passivi. (v. punti 53, 55, 58, dispositivo 4)

Imposta sul valore aggiunto, Direttiva 2006/112/CE, Articolo 66, lettere da a) a c), Prestazioni di servizi di trasporto e di spedizione, Esigibilità, Data dell’incasso del prezzo e non oltre il 30° giorno successivo alla prestazione, Emissione anteriore della fattura.

Causa C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. contro Minister Finansów (domanda di pronuncia pregiudiziale proposta dal Naczelny Sąd Administracyjny) «Imposta sul valore aggiunto — Direttiva 2006/112/CE — Articolo 66, lettere da a) a c) — Prestazioni di servizi di trasporto e di spedizione — Esigibilità — Data dell’incasso del prezzo e non oltre il 30° giorno successivo alla prestazione — Emissione anteriore della fattura» Massime – Sentenza della Corte (Sesta Sezione) del 16 maggio 2013 Armonizzazione delle normative fiscali – Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto – Fatto generatore ed esigibilità dell’imposta – Prestazioni di servizi di trasporto e di spedizione – Data dell’incasso del prezzo non oltre il 30° giorno successivo alla prestazione – Inammissibilità, anche in caso di emissione anteriore della fattura (Direttiva del Consiglio 2006/112, art. 66) L’articolo 66 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, come modificata dalla direttiva 2008/117, deve essere interpretato nel senso che osta a una normativa nazionale che prevede che l’imposta sul valore aggiunto diventi esigibile, riguardo ai servizi di trasporto e di spedizione, alla data del totale o parziale incasso del prezzo, ma non oltre il 30° giorno a decorrere dalla data della prestazione di tali servizi, anche quando la fattura viene emessa prima e prevede un termine di pagamento dilazionato. (v. punto 36 e dispositivo) Causa C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. contro Minister Finansów (domanda di pronuncia pregiudiziale proposta dal Naczelny Sąd Administracyjny) «Imposta sul valore aggiunto — Direttiva 2006/112/CE — Articolo 66, lettere da a) a c) — Prestazioni di servizi di trasporto e di spedizione — Esigibilità — Data dell’incasso del prezzo e non oltre il 30° giorno successivo alla prestazione — Emissione anteriore della fattura» Massime – Sentenza della Corte (Sesta Sezione) del 16 maggio 2013 Armonizzazione delle normative fiscali — Sistema comune d’imposta sul valore aggiunto — Fatto generatore ed esigibilità dell’imposta — Prestazioni di servizi di trasporto e di spedizione — Data dell’incasso del prezzo non oltre il 30° giorno successivo alla prestazione — Inammissibilità, anche in caso di emissione anteriore della fattura (Direttiva del Consiglio 2006/112, art. 66) L’articolo 66 della direttiva 2006/112, relativa al sistema comune d’imposta sul valore aggiunto, come modificata dalla direttiva 2008/117, deve essere interpretato nel senso che osta a una normativa nazionale che prevede che l’imposta sul valore aggiunto diventi esigibile, riguardo ai servizi di trasporto e di spedizione, alla data del totale o parziale incasso del prezzo, ma non oltre il 30° giorno a decorrere dalla data della prestazione di tali servizi, anche quando la fattura viene emessa prima e prevede un termine di pagamento dilazionato. (v. punto 36 e dispositivo)

Член 99 от Процедурния правилник, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица, платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица, Бартер, ДДС за строителните услуги в недвижимия имот, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги.

Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2013 г. — Съни трейд (Дело C-153/12) „Член 99 от Процедурния правилник — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица — платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица — Бартер — ДДС за строителните услуги в недвижимия имот — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги“ 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на суперфиция за изграждането на постройка срещу строителни услуги за построяването на недвижими имоти, които трябва да бъдат част от постройката — Изискуемост на данъка върху тези строителни услуги от момента на учредяването на суперфицията — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд — Освободена доставка, извършена от лица, които не са данъчнозадължени или платци на данъка — Липса на последици (членове 63 и 65 от Директива 2006/112) (вж. точка 35 и точка 1 от диспозитива) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Сделка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, изразена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 44 и точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Варненски административен съд — Тълкуване на член 62, параграф 1 и на членове 63, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда, че при наличие на доставка, по която възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки — Правна уредба, която определя за дата на възникване на данъчното събитие по ДДС при насрещните бартерни доставки датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната доставка, въпреки че насрещната доставка все още не е осъществена — Физическо лице, учредило право на строеж в полза на дружество за построяването на масивна жилищна сграда срещу задължението на дружеството да построи сградата със свои средства и да прехвърли в собственост на учредителите 25 % от разгърнатата застроена площ в срок до 12 месеца от издаване на строителното разрешение — Определяне на данъчната основа — Приложимост на понятието данъчно събитие за освободени доставки, включително извършени от лице, което няма качеството „данъчнозадължено лице“, нито качеството „платец на данъка“ Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда, в която същото ще стане собственик на 75 % от разгънатата застроена площ като насрещна престация за построяването на останалите 25 %, която дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, стига към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни, и следователно в частност разглежданите услуги да са точно определени, а стойността на това право да може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. В тази връзка е без значение, че учредяването на споменатото право на строеж е освободена доставка, която се осъществява от лица, които нямат качеството на данъчнозадължено лице или на лице — платец на данъка, по смисъла на посочената директива. 2) При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80, параграф 1 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка на стоки или услуги е определена изцяло в стоки или услуги, при всички положения данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2013 г. — Съни трейд (Дело C-153/12) „Член 99 от Процедурния правилник — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица — платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица — Бартер — ДДС за строителните услуги в недвижимия имот — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги“ 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на суперфиция за изграждането на постройка срещу строителни услуги за построяването на недвижими имоти, които трябва да бъдат част от постройката — Изискуемост на данъка върху тези строителни услуги от момента на учредяването на суперфицията — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд — Освободена доставка, извършена от лица, които не са данъчнозадължени или платци на данъка — Липса на последици (членове 63 и 65 от Директива 2006/112) (вж. точка 35 и точка 1 от диспозитива) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Сделка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, изразена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 44 и точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Варненски административен съд — Тълкуване на член 62, параграф 1 и на членове 63, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда, че при наличие на доставка, по която възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки — Правна уредба, която определя за дата на възникване на данъчното събитие по ДДС при насрещните бартерни доставки датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната доставка, въпреки че насрещната доставка все още не е осъществена — Физическо лице, учредило право на строеж в полза на дружество за построяването на масивна жилищна сграда срещу задължението на дружеството да построи сградата със свои средства и да прехвърли в собственост на учредителите 25 % от разгърнатата застроена площ в срок до 12 месеца от издаване на строителното разрешение — Определяне на данъчната основа — Приложимост на понятието данъчно събитие за освободени доставки, включително извършени от лице, което няма качеството „данъчнозадължено лице“, нито качеството „платец на данъка“ Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда, в която същото ще стане собственик на 75 % от разгънатата застроена площ като насрещна престация за построяването на останалите 25 %, която дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, стига към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни, и следователно в частност разглежданите услуги да са точно определени, а стойността на това право да може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. В тази връзка е без значение, че учредяването на споменатото право на строеж е освободена доставка, която се осъществява от лица, които нямат качеството на данъчнозадължено лице или на лице — платец на данъка, по смисъла на посочената директива. 2) При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80, параграф 1 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка на стоки или услуги е определена изцяло в стоки или услуги, при всички положения данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги.

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие. Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие.