—

за Netto Marken-Discount AG & Co. KG, от M. Rauscher, Rechtsanwalt,

—

за френското правителство, от D. Colas и F.-X. Bréchot, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за правителството на Обединеното кралство, от J. Beeko, в качеството на представител, подпомаган от S. Ford, barrister,

—

за Европейската комисия, от F. W. Bulst и E. Montaguti, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( ОВ L 299, стр. 25 и поправка ОВ L 11, 2009 г., стр. 86 ).

Запитването е отправено в рамките на спор между Netto Marken-Discount AG & Co. KG (наричано по-нататък „Netto Marken-Discount“) и Deutsches Patent- und Markenamt (германското патентно ведомство, наричано по-нататък „DPMA“) относно отхвърлянето от последното на заявка за регистрация на марка.

На международно равнище правото на марките е уредено с Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., ревизирана последно в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г. ( Recueil des traités des Nations unies , том 828, № 11851, стр. 305 [обн. ДВ бр. 75, 24 септември 1965 г.], наричана по-нататък „Парижката конвенция“). Всички държави — членки на Европейския съюз, са страни по тази конвенция.

По силата на член 19 от Парижката конвенция държавите, за които тя се прилага, си запазват правото да сключват помежду си специални споразумения за закрила на индустриалната собственост.

Посоченият член е послужил като основание за приемането на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, приета от дипломатическата конференция в Ница на 15 юни 1957 г., ревизирана последно в Женева на 13 май 1977 г. и изменена на 28 септември 1979 г. ( Recueil des traités des Nations unies , том 1154, № I-18200, стр. 89 [обн. ДВ бр. 64, 20 юли 2001 г.], наричана по-нататък „Ницската спогодба“). Член 1 от споментата спогодба гласи:

[…]“.

Член 2 от Ницската спогодба, озаглавен „Правен обсег и приложение на [Ницската] класификация[…]“, гласи:

Считано от осмата си редакция, влязла в сила на 1 януари 2002 г., списъкът на класовете на Ницската класификация включва 34 класа стоки и 11 класа услуги. Всеки клас е обозначен с един или няколко общи термина, наричани заедно „заглавие на класа“, които общо посочват областите, към които включените в него стоки или услуги по принцип спадат.

Съгласно Указанията за използване на Ницската класификация, за да се гарантира правилното класиране на всяка стока или услуга, следва да се прави справка с азбучния списък на стоките и услугите, както и с обяснителните бележки относно различните класове.

В деветото си издание, което е в сила от 1 януари 2007 г. и е буквално възпроизведено във влязлото в сила от 1 януари 2012 г. десето издание, Ницската класификация съдържа следното заглавие на отнасящия се до услугите клас 35:

„Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност“.

Обяснителната бележка към този клас гласи:

„Клас 35 обхваща главно услуги, извършвани от лица или организации, чиято основна цел е:

както и услуги, извършвани от рекламни агенции, осъществяващи главно връзките с широката публика, разпространяване на съобщения или обяви по всякакви начини и за всякакви стоки или услуги.

Този клас включва в частност:

Този клас не включва:

Азбучният списък на Ницската класификация включва в клас 35 по-специално „Насърчаване на продажбите [за трети лица]“.

Ницската класификация съдържа съответно следните заглавия на отнасящите се също до услуги класове 36, 39, 41 и 45: „Застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество“; „Транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания“; „Образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност“ и „Юридически услуги; охранителни услуги с цел закрила на собственост и хора; персонални и социални услуги, извършвани от трети лица с цел удовлетворяване на нуждите на индивидите“.

Съображение 13 от Директива 2008/95 гласи:

„Всички държави членки на Общността са обвързани от [Парижката конвенция]. Необходимо е разпоредбите на настоящата директива изцяло да съответстват на тези на посочената конвенция. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция. […]“.

Член 2 от тази директива гласи:

„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

Съгласно член 3, параграф 1 от същата директива:

„Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

[…]“.

Текстът на членове 2 и 3 от Директива 2008/95 съответства на този на членове 2 и 3 от Директива 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( ОВ L 40, 1989 г., стр. 1 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), отменена и заменена с Директива 2008/95, считано от 28 ноември 2008 г.

Член 3, параграф 1 от Закона за защита на марките и други отличителни знаци (Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen (Markengesetz) от 25 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 3082, наричан по-нататък „MarkenG“) по същество съответства на член 2 от Директива 2008/95.

Член 32, параграф 3 от MarkenG гласи:

„Заявките за марки трябва да отговарят и на другите условия, определени в правилник на основание член 65, параграф 1, точка 2“.

Член 65, параграф 1, точка 2 от MarkenG гласи:

„С правилник, който не подлежи на одобрение от Bundesrat […], Федералното министерство на правосъдието може да наложи други изисквания за заявките за марки […]“.

Член 20, параграф 1 от Правилника за прилагане на MarkenG (наричан по-нататък „MarkenV“) гласи:

„Стоките и услугите трябва да бъдат обозначени по такъв начин, че да позволяват класирането на всяка стока или услуга в клас от номенклатурата, изготвена на основание член 19, параграф 1“.

Член 19, параграф 1 от MarkenV предвижда, че „[к]ласификацията на стоки и услуги се изготвя съгласно номенклатурата на стоки и услуги, съдържаща се в приложение 1 към настоящия правилник“. Текстът на клас 35 от посоченото приложение 1 съответства на този на клас 35 от Ницската класификация.

Член 36, параграф 4 от MarkenG предвижда:

„Когато в определения срок други нередности не бъдат поправени, [DPMA] отхвърля заявката“.

На 10 септември 2011 г. Netto Marken-Discount подава в DPMA заявка за регистрация на марка за стоки и услуги от класове 18, 25, 35 и 36 по смисъла на Ницската спогодба за следния словен и фигуративен знак:

По отношение на клас 35 в заявката за регистрация се посочва:

„Клас 35: търговски услуги на дребно и едро, в частност групиране на различни услуги за сметка на трети лица с цел да се улесни ползването им от потребителите, предоставяни в частност също и от магазини на дребно, от магазини на едро, чрез каталози по пощата или чрез електронни медии, като например уебсайтове или телевизионни програми (телешопинг), с оглед на следните услуги: от клас 35: реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност; от клас 36: издаване на подаръчни ваучери или на ваучери с парична стойност; от клас 39: организиране на пътувания; от клас 41: развлечение; от клас 45: персонални и социални услуги, извършвани от трети лица с цел удовлетворяване на нуждите на индивидите“.

С решение от 10 септември 2012 г. на основание член 36, параграф 4 от MarkenG DPMA отхвърля заявката за регистрация в частта ѝ относно услугите от клас 35 с мотива, че не отговаря на условието по член 20, параграф 1 от MarkenV, тъй като според него посочените в заявката услуги от този клас не могат да бъдат ясно отличени от други услуги, както с оглед на естеството, така и на обхвата им.

Netto Marken-Discount подава жалба до запитващата юрисдикция за отмяна на това решение.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът все още не се е произнесъл по въпроса дали може да се получи защита на марка за търговия на дребно на услуги. В случай че това е така, тя иска да установи с каква степен на точност трябва да са описани съответните услуги от тази търговия на дребно, както и дали е възможно защитата на дадена марка, посочваща такава търговия на дребно на услуги, да обхване и предоставянето на услуги от самия търговец на дребно.

При тези условия Bundesarbeitsgericht решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали доставките на търговец на дребно, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, могат да бъдат обхванати от понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95.

Netto Marken-Discount, френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия предлагат на посочения въпрос да се отговори утвърдително, докато полското правителство счита за ненужно търговията на дребно на услуги да бъде квалифицирана като услуга.

Най-напред следва да се напомни, че за да може да съставлява марка по смисъла на член 2 от директивата, предметът на всяка заявка трябва да отговаря на три условия. Първо, той трябва да съставлява знак. Второ, този знак трябва да може да бъде представен графично. Трето, този знак следва да може да отличи „стоките“ или „услугите“ на едно предприятие от тези на други предприятия (вж. по отношение на член 2 от Директива 89/104решения Libertel, C-104/01, EU:C:2003:244 , т. 23; Heidelberger Bauchemie, C-49/02, EU:C:2004:384 , т. 22 и Dyson, C-321/03, EU:C:2007:51 , т. 28).

В това отношение трябва да се отбележи, че законодателят на Съюза не е дефинирал понятието „услуги“ и че за да се избегне наличието на различни условия за регистрация на марки в зависимост от националните законодателства, на него следва да се даде еднакво тълкуване (вж. в този смисъл решение Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, C-418/02, EU:C:2005:425 , т. 28—33).

За целите на едно такова тълкуване Съдът вече е приел по дело за заявка на търговец на дребно за регистрация на марка, че доставки, извършени в рамките на търговия на дребно на стоки, могат да представляват услуги. Всъщност освен самата продажба на стоки търговията на дребно на стоки обхваща и други дейности на търговеца на дребно, като например подбор на асортимент от стоки за продажба и предлагане на различни доставки с цел да се накара потребителят да купи тези стоки от съответния търговец, а не от негов конкурент (вж. в този смисъл решение Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, EU:C:2005:425 , т. 34, 39 и 52).

Без да е необходимо да се разглежда дали услугите, също като стоките, могат да бъдат предмет на „търговия на дребно“ в същинския смисъл на думата, следва да се констатира, както отбелязват представилите становища пред Съда правителства и Комисията, че съществуват случаи, при които икономически оператор подбира и представя асортимент от услуги, извършвани от трети лица, с цел да се позволи на потребителя да направи избор от тях от едно и също място.

Извършваните от такъв икономически оператор доставки могат да се изразяват по-специално в дейности с цел да се позволи на потребителя да сравни и да получи по удобен за него начин посочените услуги, както и в рекламни дейности.

Такива доставки, изразяващи се в дейности по групиране и реклама, могат евентуално да спадат към клас 35 от Ницската класификация, чието заглавие и обяснителна бележка са цитирани в точки 9 и 10 от настоящото решение. В подкрепа на тази възможност е и обстоятелството, че азбучният списък на Ницската класификация включва сред услугите от този клас и „насърчаване на продажбите [за трети лица]“.

Посочените доставки в този случай се обхващат от понятието „услуги“ по смисъла на член 2 от Директива 2008/95. Всъщност съгласно съображение 13 от нея разпоредбите ѝ трябва изцяло да съответстват на Парижката конвенция и да не засягат задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция. Като се има предвид, че Ницската спогодба е приета на основание на тази конвенция, посоченият член 2 не може да се тълкува в смисъл, който би изключил визираното от него понятие „услуги“ от доставките, които спадат към някой от класовете услуги по Ницската класификация (вж. по аналогия решение Chartered Institute of Patent Attorneys, C-307/10, EU:C:2012:361 , т. 52).

В случая, видно от откъса от заявлението, цитиран в точка 24 от настоящото решение, регистрацията като марка на възпроизведения в точка 23 от същото словен и фигуративен знак се иска „в частност“ за доставки, изразяващи се в дейности за групиране на услуги, предлагани от трети лица. Макар наистина по време на съдебното заседание пред Съда Netto Marken-Discount да уточнява, че всички групирани от него услуги се предлагат от трети лица, изразът „в частност“ може да бъде разбран от компетентните органи в смисъл, че дружеството не изключва групирането на услуги, които освен услугите, предлагани от други икономически оператори, включват и услуги, предоставяни от самото него.

При все това дори ако се приеме, че предлаганият от Netto Marken-Discount асортимент от услуги може да включва и такива, които самото то предоставя, това обстоятелство по никакъв начин не обезсилва факта, че доставката, описана в заявката за регистрация посредством израза „групиране на различни услуги за сметка на трети лица с цел да се улесни ползването им от потребителите“, може с оглед на съображенията, изложени в точки 34—37 от настоящото решение, да бъде квалифицирана като услуга. За да не бъде лишен жалбоподателят в главното производство от възможността да регистрира споменатия знак като марка за тази услуга за групиране, заявката му за регистрация за клас 35 от Ницската класификация не може да бъде отхвърлена с единствения мотив, че асортиментът от услуги, предоставянето на които предлага на потребителя, би могъл да включва също и извършвани от самия него услуги.

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че доставките на икономически оператор, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, могат да попадат в обхвата на понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква в заявката за регистрация на марка за услуга, състояща се от извършване на групиране на услуги, конкретно и точно да бъдат посочени доставките, от които се състои услугата за групиране, както и групираните услуги.

Най-напред следва да се напомни, че регистрацията на марка в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори (решения Heidelberger Bauchemie, EU:C:2004:384 , т. 28, и Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 46).

От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица (решение Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 47 и 48).

Директива 2008/95 следователно изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита (решение Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 49).

За да бъде изпълнено това изискване лицето, което подава заявка за регистрация на марка за услуга за групиране, не е необходимо да обозначава конкретно всяка една от дейностите, от които тази услуга се състои (вж. в този смисъл решения Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, EU:C:2005:425 , т. 49, и Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 45). Описание като съдържащото се в подадената от Netto Marken-Discount заявка за регистрация — съгласно което въпросната услуга се отнася в частност до „групиране на различни услуги за сметка на трети лица с цел да се улесни ползването им от потребителите, предоставяни в частност също и от магазини на дребно, от магазини на едро, чрез каталози по пощата или чрез електронни медии, като например уебсайтове или телевизионни програми (телешопинг)“ — позволява на компетентните органи и на икономическите оператори да разберат, че заявката е направена за услуга, която се състои в подбиране и представяне на асортимент от услуги на трети лица с цел да се позволи на потребителя да направи избор от тях от едно и също място.

За сметка на това обаче лицето, което подава заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги, трябва да обозначи тези услуги достатъчно ясно и точно (вж. по аналогия решения Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, EU:C:2005:425 , т. 50 и Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 45).

Всъщност липсата на достатъчно ясно и точно посочване на услугите, които заявителят възнамерява да подбира и представя на потребителите, би могло по-специално да затрудни, а дори и да направи невъзможно цялостното разглеждане на заявката от компетентните органи. Когато от заявката не е възможно да се изведе какви услуги има предвид заявителят, посочените органи по-специално не могат да разгледат надлежно въпроса дали знакът, предмет на заявката за регистрация на марка, е описателен за една или няколко от услугите, които заявителят възнамерява да подбира и представя.

В случая Netto Marken-Discount посочва услугите, които възнамерява да групира, като се позовава на класове 35, 36, 39, 41 и 45 от Ницската класификация. За повечето от тези класове то използва обаче само общи и съдържащи се в съответните им заглавия термини.

В това отношение следва да се напомни, че някои от съдържащите се в заглавията на класовете от Ницската класификация общи термини обхващат толкова различни стоки или услуги, че не могат да отговорят на изискването за яснота и точност. Ето защо Директива 2008/95 разрешава използването без допълнително описание на общи термини, съдържащи се в посочените заглавия, само когато сами по себе си тези общи термини са достатъчно ясни и точни, за да се позволи на компетентните органи и на икономическите оператори да определят обхвата на исканата защита (вж. решение Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 54 и 56).

Компетентните органи следва да преценят дали използваните в подадената от Netto Marken-Discount заявка за регистрация термини „развлечение“ и „персонални и социални услуги, извършвани от трети лица с цел удовлетворяване на нуждите на индивидите“ отговарят на изискванията за яснота и точност (вж. по аналогия решение Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 55).

Най-напред следва да се напомни, че когато използва всички общи термини за даден клас и следователно цялото му заглавие, лицето, което подава заявка за регистрация на марка, във всички случаи трябва да уточни дали има предвид всички или само някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид (решение Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 61).

В случая Netto Marken-Discount посочва в заявката си за регистрация, че услугата за групиране, за която иска защита на марката, се отнася по-специално до групирането на услуги за „реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност“. Освен ако не се установи друго при проверка от страна на запитващата юрисдикция, посочената заявка изглежда не уточнява дали, като цитира заглавието на клас 35 от Ницската класификация, жалбоподателят в главното производство иска защита с тази марка за групирането на всички вписани в азбучния списък на този клас услуги, или само за групирането на някои от тях. Тъй като обаче в рамките на Съюза има различни подходи относно начина, по който трябва да се разбира използването на заглавието на клас от Ницската класификация, заявка, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас, заявителят има предвид всички или само част от стоките или услугите от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна (решение Chartered Institute of Patent Attorneys, EU:C:2012:361 , т. 58, 59 и 62).

С оглед на изложеното на втория въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги да бъде формулирана достатъчно ясно и точно, за да позволява на компетентните органи и на другите икономически оператори да установят какви са услугите, които заявителят възнамерява да групира.

Третият въпрос, който запитващата юрисдикция поставя, се отнася до определяне на обхвата на предоставяната с марката защита за услуга за групиране на услуги и както отбелязват Netto Marken-Discount и Комисията, очевидно няма връзка със спора по главното производство, тъй като той се отнася само до отказа на DPMA да регистрира като марка словния и фигуративен знак, възпроизведен в точка 23 от настоящото решение за услуга за групиране на услуги.

Следователно на основание постоянната практика на Съда, съгласно която отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване трябва да се отхвърли, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство (вж. по-специално решения Cipolla и др., C-94/04 и C-202/04, EU:C:2006:758 , т. 25, както и Jakubowska, C-225/09, EU:C:2010:729 , т. 28), третият въпрос трябва да се обяви за недопустим.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: