—

за M. Blomqvist, от J. Petersen, advokat,

—

за Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA, от K. Dyekjær и T. Mølsgaard, advokater,

—

за естонското правителство, от N. Grünberg и M. Linntam, в качеството на представители,

—

за френското правителство, от D. Colas и B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. Clausen и F. W. Bulst, в качеството на представители,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост ( ОВ L 196, стр. 7 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 18, наричан по-нататък „Митническият регламент“), на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( ОВ L 167, стр. 10 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230, наричана по-нататък „Директивата за авторското право“), на член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( ОВ L 299, стр. 25 , наричана по-нататък „Директивата за марките“) и на член 9, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността ( ОВ L 78, стр. 1 , наричан по-нататък „Регламентът относно марката на Общността“).

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Blomqvist, от една страна, и Rolex SA и Manufacture des montres Rolex SA (наричани по-нататък заедно „Rolex“), от друга, по повод на унищожаването на задържан от митническите власти фалшив часовник, който г-н Blomqvist закупил чрез китайски уебсайт за онлайн продажби.

Съображения 2 и 8 от Митническия регламент гласят:

[…]

Член 1 от този регламент гласи:

„1. Настоящият регламент определя условията за намеса на митническите органи, когато има подозрения, че дадени стоки са стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост в следните ситуации:

[…]

2. Настоящият регламент определя също така и мерките, които следва да се вземат от компетентните органи, когато бъде установено, че стоките, визирани в параграф 1, нарушават правата върху интелектуалната собственост“.

Член 2, параграф 1, букви а) и б) от посочения регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент под „стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост“ се разбират:

Член 9, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Когато дадено митническо бюро […] установи […], че за стоки, които се намират в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, се подозира, че нарушават право върху интелектуалната собственост […], то суспендира освобождаването или задържа въпросните стоки“.

Съгласно член 10, първа алинея от Митническия регламент:

„Правните разпоредби в сила в държавата членка, на чиято територия стоките се намират в една от ситуациите, визирани в член 1, параграф 1, са приложими за определяне наличието на нарушение на право върху интелектуалната собственост по смисъла на националното право“.

Съгласно член 17, параграф 1 от този регламент:

„Без това да накърнява другите възможности за прибягване към правна защита на титуляря на правата, държавите членки приемат необходимите мерки, за да дадат възможност на компетентните органи:

[…]“.

Член 4, параграф 1 от Директивата за авторското право гласи следното:

„Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“.

Съгласно член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за марките:

„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

[…]

3. Ако условията по параграфи 1 и 2 [са] изпълнени, може да бъде забранено и:

[…]

[…]“.

Съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Регламента относно марката на Общността:

„1. Марката на Общността предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:

[…]

2. Може също да бъде забранено, ако условията, изложени в параграф 1, са налице:

[…]

[…]“.

Член 2, параграфи 1 и 3 от Закона за авторското право (Ophavsretsloven), в редакцията му съгласно Закон № 202 (Lovbekendtgørelse nr. 202) от 27 февруари 2010 г., който транспонира Директивата за авторското право, гласи:

„1. В установените с този закон граници авторското право съдържа изключителното право на разпореждане с произведението чрез възпроизвеждането и публичното му разгласяване в оригиналния или в изменен вид, преведено, преработено в друга литературна или художествена форма или с друга техника.

[…]

3. Произведението се разгласява публично, когато:

Член 4, параграфи 1 и 3 от Закона за марките (Varemærkeloven), в редакцията му съгласно Закон № 109 (Lovbekendtgørelse nr. 109) от 24 януари 2012 г., който транспонира Директивата за марките, гласи:

„1. Притежателят на марка има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

[…]

3. Използване в търговската дейност в частност е:

Съгласно член 5 от Закон № 1047 от 20 октомври 2005 г. за прилагане на европейския регламент относно стоките, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуална собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуална собственост (Lovbekendtgørelse nr. 1047 om anvendelse af Det Europæiske Fællesskabs forordning om toldmyndighedernes indgriben over for varer, der mistænkes for at krænke visse intellektuelle ejendomsrettigheder, og om de foranstaltninger, som skal træffes over for varer, der krænker sådanne rettigheder):

„[1.] В производството по член 9 от [Митническия регламент] получателят на стоките може да поиска от съда да установи дали са изпълнени условията за задържане на стоките по член 9 от Регламента. Съдът може да разпореди освобождаване на стоките.

2. Получателят на стоките не може да обжалва пред горестоящ административен орган решението на митническата и данъчната администрация за задържане на стоките“.

Член 4 от Наредба № 12 от 9 януари 2006 г. за прилагане на европейския регламент относно стоките, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуална собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуална собственост (Bekendtgørelse nr. 12 om anvendelse af Det Europæiske Fællesskabs forordning om toldmyndighedernes indgriben over for varer, der mistænkes for at krænke visse intellektuelle ejendomsrettigheder, og om de foranstaltninger, som skal træffes over for varer, der krænker sådanne rettigheder), гласи следното:

„[1.] Стоките, за които е установено, че нарушават права върху интелектуална собственост по смисъла на дефиницията в член 2, параграф 1 от [Митническия регламент], се изземват в полза на държавата и се унищожават. Унищожаването им се извършва съобразно условията по член 17, параграф 1, буква а) от Регламента.

2. Не се дължи обезщетение за унищожаването на стоките съгласно параграф 1“.

През януари 2010 г. г-н Blomqvist, който живее в Дания, си поръчва от китайски уебсайт за онлайн продажби часовник, описан като часовник от марката „Rolex“. Поръчката и плащането са направени през англоезичния уебсайт на продавача. Същият изпраща часовника с пощенски колет от Хонконг.

При пристигането му в Дания колетът е проверен от митническите власти. Те спират освобождаването му, тъй като подозират, че това е имитация на оригинален часовник от марката „Rolex“ и че е налице нарушение на авторското право върху въпросния модел. На 18 март 2010 г. те уведомяват за това Rolex и г-н Blomqvist.

Тогава Rolex подава искане по предвидения в Митническия регламент ред да бъде продължен срокът на спиране на освобождаването, тъй като се установява, че наистина става дума за имитация, и изпраща молба до г-н Blomqvist да даде съгласието си за унищожаването на часовника от митническите власти.

Г-н Blomqvist обаче поддържа, че е купил часовника законно, и възразява срещу унищожаването му.

Тогава Rolex отнася спора до Sø- og Handelsretten (Висш морски и търговски съд), като иска г-н Blomqvist да бъде осъден да търпи спирането на освобождаването и унищожаването на часовника без обезщетение. Посоченият съд уважава иска на Rolex.

Г-н Blomqvist обжалва пред Højesteret (Върховният съд). Този съд не е сигурен дали в случаи като разглеждания наистина е налице нарушение на право върху интелектуална собственост, което е необходимо условие за прилагането на Митническия регламент, при положение че за прилагането на този регламент се изисква, от една страна, да е налице нарушение на защитени в Дания авторски права или права върху марки, и от друга — нарушението да е извършено в същата тази държава членка. Тъй като е установено, че г-н Blomqvist е купил часовника за лична употреба и не е нарушил датските закони за авторското право и за марките, пред запитващата юрисдикция възниква въпросът дали продавачът е нарушил авторското право и правото на марките в Дания. По тези съображения и с оглед на практиката на Съда (Решение от 12 юли 2011 г. по дело L’Oréal и др., C-324/09, Сборник, стр. I-6011 , Решение от 1 декември 2011 г. по дело Philips и Nokia, C-446/09 и C-495/09, Сборник, стр. I-12425 и Решение от 21 юни 2012 г. по дело Donner, C-5/11) Højesteret иска да установи дали в случая е налице публично разпространяване по смисъла на Директивата за авторското право и дали е налице използване в търговската дейност, съответно в процеса на търговия по смисъла на Директивата за марките и на Регламента относно марката на Общността.

При тези условия Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

В самото начало следва да се отбележи, че с въпросите си запитващата юрисдикция иска да получи разяснения относно понятието „публично разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата за авторското право и относно понятието „използване в търговската дейност“, съответно „в процеса на търговия“ по смисъла на член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за марките и член 9, параграфи 1 и 2 от Регламента относно марката на Общността, за да може да прецени дали в разглеждания в главното производство случай е налице нарушение на право на интелектуална собственост.

Съгласно определението на термините „имитирани стоки“ и „пиратски стоки“, съдържащо се в член 2, параграф 1 от Митническия регламент, тези понятия обхващат нарушенията на дадена марка, на авторско или сродно право или още на промишлен дизайн, който, която или което се прилага по силата на правната уредба на Съюза или по силата на вътрешното право на държавата членка, в която е осъществена намесата на митническите органи. Оттук следва, че са обхванати единствено нарушенията на права на интелектуална собственост, предоставени от правото на Съюза и от националното право на държавите членки (вж. Решение по дело Philips, посочено по-горе, точка 50).

В това отношение Митническият регламент изобщо не въвежда нов критерий за проверката дали е налице нарушение на правата на интелектуална собственост (вж. в този смисъл Решение от 9 ноември 2006 г. по дело Montex Holdings, C-281/05, Recueil, стр. I-10881 , точка 40). Следователно подобно нарушение може да се вземе предвид като основание за намеса на митническите органи съгласно този регламент само ако продажбата на съответната стока може да накърни права, придобити при условията, предвидени в Директивата за авторското право, Директивата за марките и Регламента относно марката на Общността.

При това положение преюдициалните въпроси трябва да се разбират в смисъл, че запитващата юрисдикция иска да установи дали от Митническият регламент следва, че за да може титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, да ползва гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, е необходимо във въпросната държава членка тази продажба да се смята за форма на публично разпространяване или за вид използване в търговската дейност. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали преди продажбата съответната стока трябва да е била предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава.

В това отношение следва да се напомни, че от една страна, съгласно Директивата за марките и Регламента относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката (Решение от 23 март 2010 г. по дело Google France и Google, C-236/08-C-238/08, Сборник, стр. I-2417 , точка 49 и цитираната съдебна практика).

От друга страна, съгласно Директивата за авторското право на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до „публично разпространяване“ в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право (вж. в този смисъл Решение по дело Donner, посочено по-горе, точки 26 и 27).

При това положение правото на Съюза изисква тази продажба да се смята на територията на държавите членки за форма на публично разпространяване по смисъла на Директивата за авторското право или за вид използване в търговската дейност, съответно в процеса на търговия по смисъла на Директивата за марките и Регламента относно марката на Общността. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките.

По делото в главното производство е безспорно, че в Дания Rolex е титуляр на предявените от него авторски права и права върху марки и че разглежданият в случая часовник е имитирана и пиратска стока по смисъла на член 2, параграф 1, букви а) и б) от Митническия регламент. Безспорно е също така, че Rolex би имал право да изиска защита срещу нарушението на правата му, ако стоката беше пусната в продажба от установен в тази държава членка търговец, тъй като подобна продажба с търговска цел би съставлявала използване на правата му в търговската дейност, чрез публично разпространяване. Следователно, за да се отговори на отправените въпроси, остава да се провери дали титулярят на права на интелектуална собственост като Rolex може да търси същата защита на правата си, когато — както в случая в главното производство — въпросната стока е продадена от уебсайт за онлайн продажби, разположен в трета страна, на чиято територия тази защита е неприложима.

Несъмнено е вярно, че само възможността за достъп до даден уебсайт на територията, в която е предоставена защита, не е достатъчна, за да се направи изводът, че публикуваните на сайта оферти за продажба са насочени към намиращи се на тази територия потребители (вж. Решение по дело L’Oréal и др., посочено по-горе, точка 64).

Съдът обаче вече е постановил, че би могло да има нарушение на така защитените права, когато дори преди да пристигнат на територията, в която е предоставена защита, стоките с произход от трети страни са обект на търговски действия, насочени към намиращите се на тази територия потребители, например продажба, предложение за продажба или реклама (вж. в този смисъл Решение по дело Philips, посочено по-горе, точка 57 и цитираната съдебна практика).

В този смисъл стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като „имитирани стоки“ или „пиратски стоки“, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Philips, посочено по-горе, точка 78).

По делото в главното производство обаче е безспорно, че разглежданата стока е била предмет на продажба на клиент в Съюза, и следователно при всички случаи тази хипотеза не е сходна с хипотезата на предлагане на стоките на „електронен пазар“, нито пък с хипотезата на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза под режим с отложено плащане. Ето защо само по себе си обстоятелството, че тази продажба е извършена от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, не би могло да е причина титулярят на правото на интелектуална собственост върху продадената стока да бъде лишен от защитата по Митническия регламент, като не е необходимо да се проверява дали преди продажбата стоката е била и предмет на публично предлагане или на реклама, насочено/насочена към потребителите в Съюза.

Предвид изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че Митническият регламент трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: